В отговор на белгийския поданик с българси корени ще кажа нещо,което ми го каза баща ми когато бях на 10год.

Когато се изкачваш по стълбичката на знанието,властта,кариерата си и т.н.оглеждай се винаги покрай тези,които оставяш по пътя си,защото ако паднеш някой ден същите тези хора могат да спрат падението ти или да те натиснат още повече в зависимост от това как си се отнесъл към тях.В този ред на мисли ще му кажа на белгийския поданик,че никога за нищо на света не  трябва да забравяш от къде,покрай кого и за накъде си тръгнал.

Еми като никой не е успял да ви пречупи, аз не го уча моето синче на български, за да не му се случи да живее сред хора които си държат на езика и гладуват заради него.

 

 

Всеки език е богатство.

Съзнаваш ли какво правиш, лишавайки синчето си от възможността да научи български?!

Знаем, че нямаш търпение да заминеш. Колкото по-дълго стоиш по-добре ти е, знаем.

 

На глава от населението имаме доста умни и кадърни хора, това не може се отрече.

Аз не знам това какво общо имаше по темата и още повече какво общо имаше с моя пост. ТИ може да и да знаеш, не съм ти отговаряла на теб, а изразих мнение. Не може да говориш от името на всички.

Умните и кадърни хора отдавна не са в България. А тези, които са останали сигурно вече планират да заминават. А тези, които останат ги чакат така наречените ни "работодатели" да им съсипят здравето и нервите. И да им пропилеят таланта.

Всеки език е богатство.

Съзнаваш ли какво правиш, лишавайки синчето си от възможността да научи български?!

Ами ето...до какво довежда ситуацията в страната ни...ще чуваме все повече и повече абсурдни работи. 

Как може да се отречеш от собственият си език... То е все едно да вземеш душата на човек, баси..

Редактирано 20 април 201313 г. от aMoPe (преглед на промените)

Племенницата ми знае и двата езика перфектно,само малко и трудно да изговаря бг думите,но все още е на 6 годинки,учи и английски,а по късно сестра ми иска да я запише и на още един език.До гуша ми е дошло всички тези абсурдни изказвания,че бг езика не служи за нищо,когато този славянски език е за база на много от езиците в много държави в Европа.Няма да ги изброявам.То и преди 20 години на никой не му беше нужен китайския и вижте сега с толкова бързо разрастващата си икиномика владеят половиния свят.Така че нека да оставим поостарелите мисли на човек,който е живял в кумунизма и си няма и идея от модерния свят,стига само да му прочетеш постовете за да разбереш,че това са мисли на човек минаващ 60-те.

Да и аз имам много познати и роднини извън България, никой не е лишил децата си от българският език. Детето нека знае първо родният си език и тогава всички останали.... Преди две години и съседите се изнесоха, заминаха за Англия. Там детето им ходи от понеделник до петък на английско училище,а събота посещава българско, за да не забрави езика си.

Всеки език е богатство.

Съзнаваш ли какво правиш, лишавайки синчето си от възможността да научи български?!

 

Богатство е българският, ама когато цъфнат налъмите.

 

Аз съм етнически българин със славянски черти на лицето, светла кожа и пъстри очи.

Значи не приличам на прабългарин или на тракиец или на турчин или на грък или на румънец или на циганин.

Жена ми е чистокръвна естествено руса белгийка. Тя е учила руски и полски и български от славянските езици. Полският го е позабравила яко. Но руския го помни и българският също. Освен това работи на английски в работата й и често трябва да ползва и немски. 

Аз освен български говоря и френски и английски. На руски ми е трудно да говоря и пиша правилно, но ги разбирам лесно без превод. Имаше един период през миналия век, когато говорех на руски с разни туристи, разбираха ме хората.

 

След всички тези пояснения, ще ти кажа че децата не са длъжни да учат непотребни за тях езици. Моето дете няма никога да си мечтае да работи за по 290 евро на месец. Майка му е белгийка и аз му обяснявам че аз съм българин, ама то е родено в Белгия и е белгийче. Ако му се учат езици, 1000 пъти ще му е по-полезно да знае английски или немски ( живеем до Люксембург държавицата).

 

Който си обича детето, не го тормози да му пречи да усвоява добре местния език.

Направо ми е мъка за горките дечица тука в даскалото на моето, които вкъщи трябва да говорят на някакъв абсолютно непотребен в Белгия език. Детето на един съсед е вече на три годинки и ходи на детска градина. Еми горкото, едвам знае да каже по две три думи на френски. Моето когато беше на три годинки си говореше с непознати без проблеми. Обясняваше им, обясняваше им за планетите, за динозаврите как са изчезнали, кои животни къде живеят и какво ядат и разни работи да се чудиш откъде на неговата възраст ги знае. А едно момиченце с баща белгиец и майка българка, като му говорех на френски ме гледаше тъпо и не реагираше, като му повторех същото нещо на български и отговаряше веднага. Когато си говореше с моето дете на френски, всъщност образуваше изреченията както българин би ги казал нещата. Много си личеше, че основният му език е българският, а френският е нещо не добре усвоено. 

Тука в Белгия имат един много отвратителен навик в училищата, да ги карат да повтарят някоя година децата, които имат слаб успех. За училищата това са допълнителни доходи, защото им отпускат пари в зависимост от броя ученици които са привлекли. И като по случайност, децата на чужденците са с по-слаб успех, понеже им куца френския. Не на всички деца им се отдава ученето на няколко езика, на някои им е жива мъка. Това е толкова много вярно, че децата от държавицата люксембург, които не успяват да се справят да учат и на немски и на френски, плюс говоренето на люксембургски или даже и на португалски или италиански ( ако са с родители чужденци), се качват на влака всяка сутрин и идват да учат в белгийските училища. Щото тука им трябва да знаят само френски и успяват да избутат поне едно средно образование. За едно португалче или италианче живеещо в Люксембург, ученето в белгийско училище е направо спасение от ада със задължителното учене и на немски и на френски.

 

Абе като толкова много си държите на българския, тези от вас които са по-матови, като прабългарин или тракиец, как се примирявате че не знаете езика на предците си, които явно не са от славянски произход ?

Езикът на прабългарите и на траките не ви ли липсва, а ?

Тука в Белгия имат един много отвратителен навик в училищата, да ги карат да повтарят някоя година децата, които имат слаб успех. За училищата това са допълнителни доходи, защото им отпускат пари в зависимост от броя ученици които са привлекли. И като по случайност, децата на чужденците са с по-слаб успех, понеже им куца френския. Не на всички деца им се отдава ученето на няколко езика, на някои им е жива мъка.

Пълни слупости.Няма дете на което не му се отдават езиците,има мързеливи деца и мързеливи родитили.Децата са като гъби попиват всичко до което се докопат.Много по усвоятелни са от нас по възрастните.

За останалото няма да си правя труда да коментирам извън всякакъв разум е.Хайде стига си ни занимавал с историята на живота ти,съпругата ти,че е скучно,знаем всичко вече за тебе.

боли.... ме.... корема...

 

...стига...

Няма ненужен или непотребен език, драги. Има липса на мозъчни клетки. Руския защо ти е като живееш в Белгия? Ами английския? 

Редактирано 20 април 201313 г. от aMoPe (преглед на промените)

Пълни слупости.Няма дете на което не му се отдават езиците,има мързеливи деца и мързеливи родитили.Децата са като гъби попиват всичко до което се докопат.Много по усвоятелни са от нас по възрастните.

За останалото няма да си правя труда да коментирам извън всякакъв разум е.Хайде стига си ни занимавал с историята на живота ти,съпругата ти,че е скучно,знаем всичко вече за тебе.

 

Tва май е важало преди 25-30 години и то с малки изключения. Днес тия изключения взимат превес и децата попиват избирателно.

Tва май е важало преди 25-30 години и то с малки изключения. Днес тия изключения взимат превес и децата попиват избирателно.

не е така повярвай ми

Мек, вече и на чистокръвие ли удари. Не знаех че си нацист?!?  Хитлер би се гордял с теб. Но първо би те застрелял, щото той предатели не е търпял, даже и чистокръвни.

Tва май е важало преди 25-30 години и то с малки изключения. Днес тия изключения взимат превес и децата попиват избирателно.

Заблуда. Детето се възпитава докато е малко. Няма деца с избирателна пропускливост. Това да не ти е клетъчна мембрана?!?!?!?!

Пълни слупости.Няма дете на което не му се отдават езиците,има мързеливи деца и мързеливи родитили.Децата са като гъби попиват всичко до което се докопат.Много по усвоятелни са от нас по възрастните.

 

Ти ше ми каеш кое са глупости ма ???

 

Когато моето хлапе беше в яслата, там едно момиченце с двама родители фламандци, отказваше да говори на фламандски с тях. Те му говорят на фламандски, а то отговаря само на френски и само когато иска и му трябва да говори с тях. И двамата родители вдигнаха ръце е го оставиха на мира детето, защото го обичат. А това дете фламандче е в собствената си държава, в която фламандския е официален език и го говорят в половината територия. Демек, като не го учи от съвсем малко, ако родителите му спечелят много пари на тото или баща му го преместят служебно във фландрия, то ще се окаже в положението на чужденче във училищата във Фландрия. Въпреки това, родителите му решават да не го насилват от малко да учи фламандския.

После един път в двора на даскалото една ирландка говори на английски на дъщеря си след като са свършили учебните часове, докато детето се катери да си играе. То отговаря кратко на английски също, докато майка му не му каза че е време да си тръгват. И тогава извика спонтанно на френски че не иска да си тръгва а му се играе още. Ами да, детето ирландче си е избрало за негов език френския. На майка си отговаряше кратко на английски, за да може да си поиграе повече време, ама като разбра че манипулацията му не работи повече, изкрещя на неговия избран език - френския. 

Моят съсед с три годишното хлапе има и по-големи деца, момиче и момче. Жена му ми се оплаква миналата година че вкъщи по-големите си говорят между тях на френски. Бащата ми се оплаква че синът му го питал веднъж какво е морков на тяхния непотребен език. Вика ми - "представяш ли той не знае какво е морков". А тези двете по-големите са родени там в тяхната родина и са почнали да го учат техния език преди френския. Ама сега предпочитат да си говорят на френски между тях. Искат да са белгийчета, не щат да са бедни като баба си и дядо си. Знаят си интереса децата. Ама родителите им ги заставят вкъщи да говорят само на техния непотребен език в тяхно присъствие. И си канят приятелски семейства от техния етнос и децата са длъжни всичките да си говорят на оня език.

Във влака един път една майка говори на двете си деца на люксембургски, а пък те и двете й отговарят на френски. Деца на около 8 - 10 години. 

 

Това шовинизма на родителите е голяма вреда за децата им.

 

Тази седмица след даскалото ходихме със синчето до Люксембург да купя един поръчан отоскоп. На връщане преди границата се отбихме в един нов супермаркет да си купиме кифли. И се обръщам към едно момиче носещо етикет с името на магазина и облечено като в униформа някаква. Питам го дали продават кифли в магазина ( щото той е голям) с надеждата че ще ми каже къде точно е щанда, да не се лутаме да го търим. А то ме гледа тъпо и вика че не продавали. И аз тогава смених думата и питах за хлебарница дали няма извън големия магазин между другите по-малките дето ги има. То пак отговаря че нямало. Еми аз се хванах на въдицата и нямаше да ги търся къде са кифлите. Ама добре че имаше и една клекнала жена редеше някакви стоки и ни чу разговора та се вдигна и ме пита какво търсим и ни заведе до щанда с кифлите. Щото онова момиче люксембурчето, просто не ме разбираше какво го питам на френски. А в тази държавица учат задължително на френски и на немски. Е, колко му се отдават езиците, като не знае кифла и хлебарница какво е на френски. А пък то в Люксембург надписите са на френски, на улици, имена на села и градове, хлебарница, полиция, болница всичко е на френски написано. 

 

И като си ми такава умница, оти не идеш из циганските махали, да ги чуеш как говорят български там. 

Нали всичките циганета ходят в училища в които ги учат на български. Що не го говорят свесно, а ?

 

Да ми заявяваш тука, че нямало дете на което да не му се отдават езиците ( става въпрос за учене на поне още един език различен от майчиния му) е същото като да се изхвърляш че нямало момичета на които да не им се отдава математиката, ами били само мързеливи.

Ами ти вярваш на астрологията, значи ти е простено, ниски са ти умствените способности.

Няма ненужен или непотребен език, драги. Има липса на мозъчни клетки. Руския защо ти е като живееш в Белгия? Ами английския? 

 

Мила моя "любов" ( аморе ),

българският му е абсолютно непотребен и ненужен на моето дете.

То в България няма да живее, не му е изпила чавка мозъка да ходи да мизерства там.

Пенсията на майка ми в София е 150 евро, на жена ми баща й взима точно 3260 евро пенсия всеки месец.

Трябва много, ама найстина много да не си го обичам детето, за да му желая да взима българска заплата, вместо белгийска или люксембургска.

 

Руския съм го учил в комунистическа България от 5-ти клас задължително в училище. Английския съм го научил с негрите от Студентски град, по собствено желание преди да се запозная с жена ми.

Ама едно е пълнолетен човек да научи по собствено желание някакъв език, пък съвсем друго е, дете насила да му пречиш да усвоява местния език където живее, като го задължаваш по принуда да говори вкъщи само на непотребен за него език.

 

Аз от моето дете нямам намерение да правя един вид бяло цигане тука в Белгия. То само ми казва че едно момиченце чужденче от неговия клас обърква рода на думите. Е, разбира се една от даскалиците го питала учудено що не знае и български, ама тя да си гледа работата. Аз не съм шовинист италианец, нито грък, нито турчин. На моето дете сме му избрали име на френски. Същото го има и на английски и на немски и на български, но на латиница се пише както е на френски. Произнася се по същия начин като на български. Та на моето дете като порасне, ще могат да му произнасят името и англичани и датчани и португалци и всякакви. Ама аз съм мислил за неговото добро. Не съм угаждал на родителите ми да го кръщавам да носи българското име на баща ми. Брат ми си е кръстил момичето на майка ми.

Изгубена кауза !

Патриотизъм и родолюбие не се заменят за пари! Докато има българи на тази земя ще живее и България. За думи като твоите, Belge, важи "Пази, Боже, сляпо да прогледа!"

Поне му разказвай за историята на България, че да не се мисли за кореняк белгиец, французин или т.н. Или според логиката ти и това няма да му е необходимо? Човек, познавам пакистанци, турци, родени в Германия, които знаят своите езици и не са казали никога, че няма да са им нужни. Срамно е това, което пишеш тук...

Срамно е това, което пишеш тук...

Срамно ама виж пенсията на дядото ... дано тя да не е наклонила везните когато се е заженил !

Поне му разказвай за историята на България, че да не се мисли за кореняк белгиец, французин или т.н. Или според логиката ти и това няма да му е необходимо? Човек, познавам пакистанци, турци, родени в Германия, които знаят своите езици и не са казали никога, че няма да са им нужни. Срамно е това, което пишеш тук...

 

Майка му е белгийка, да си учи белгийската измиселена история. Аз белгийската история не съм я учил и нямам намерение да я изучавам, даже и като пенсионер няма да я чета.

 

Еми точно, аз не съм нито пакистанец, нито турчин, аз съм жител на планетата Земя, това го пише над аватара ми на френски.

Не виждам защо ще се ограничавам до някаква територия, след като може човек да ходи да живее където си иска.

 

Какво срамно има в това да не си глупав ?

Срамно ама виж пенсията на дядото ... дано тя да не е наклонила везните когато се е заженил !

 

През 1988г. година когато се запознах с жена ми на спирката на автобуса в Студентски град, тя си беше бедна студентка от Белгия ( без доходи ), а баща й не беше още станал директор и не съм я питал за заплатата му. Той си я харчи за него си пенсията му, така че файда от тая работа аз нямам. Само ви показвам тука разликата със състоянието на доходите в бг.

 

Освен това майна, аз ходих през септември 1989г. на гости в Белгия да видя как е там. Бай Тошо още не го бяха свалили от власт и всеки който се обяви за политически имигрант, оставаше на запад по онова време. Ако съм искал, съм могъл да се кача на влака и да отида и да остана в Холандия и без женене. Визата ми беше за Бенелюкса. Пък ако съм искал съм могъл и да мина пеша германската граница и там да остана. Та не си познал за моето женене. Аз съм се оженил само веднъж и до ден днешен съм си със същата жена, не ги сменям като носни кърпички, както ти правиш там с ония мургавите.

За да си взема друга жена, ще трябва да съм останал вдовец. Иначе ние нямаме намерение да се развеждаме.

Ама то ако остана вдовец, пък не трябва да се подписвам официално, щото люксембурците ще почнат веднага да ми снасят пенсия като на вдовиците още преди навършване на възраста за пенсиониране. Трябва само да съм спрял да имам собставени доходи и готово. 

Айде няма да ти казвам на каква пенсия бих имал право ако остана вдовец, че не те знам каква друга глупост ще изръсиш.

Редактирано 21 април 201313 г. от Belge (преглед на промените)

През 1988г. година когато се запознах с жена ми на спирката на автобуса в Студентски град, тя си беше бедна студентка от Белгия ( без доходи ), а баща й не беше още станал директор и не съм я питал за заплатата му.

Като добавим и че имаш способности на "врачка" (с които парадираш) не ти е било трудно да се досетиш че стария ще е с добър финансов гръб за твоите представи и без да я питаш. При условие че имаме толкова красиви нашенки ти се опитваш да ме убедиш че си си взел белгийка от България ! Разбирам живееш в Белгия бизнеса ти е там и понеже избора е само белгийски да се спреш на белгийка ама в България да се влюбиш в белгийка ... не на мене тия за любовта и производните и !

 

п.п. На каквато и пенсия да имаш право не очаквай да остана замислен. Аз ако чакам на пенсия по добре да лягам и да умирам.

Редактирано 20 април 201313 г. от izabel1 (преглед на промените)

При условие че имаме толкова красиви нашенки ти се опитваш да ме убедиш че си си взел белгийка от България ! Разбирам живееш в Белгия бизнеса ти е там и понеже избора е само белгийски да се спреш на белгийка ама в България да се влюбиш в белгийка ... не на мене тия за любовта и производните и !

 

 

Виж сега, явно ще трябва да се изповядам пред отчето от Латинска Америка, за да ме разбере правилно.

 

През пролетта на 1988г. едно гадже ми отказа да се омъжи за мен, защото не искаше да живее в София. Тя беше с гражданство от една от славянските соц. страни. Сестра й се беше омъжила за българин и живееше в София. Та тя не искаше майка й ( вдовица ) да остане съвсем сама.

Е, като не ми се уреди въпроса с нея, трябваше да си търся ново гадже през лятото.

И за твое сведение, в Студентски град през август беше доста пусто, но се случваше да пристигнат нови момичета в общежитията, по разни причини които са дълги да ти ги обяснявам. Значи, който беше повече осведомен за тези процеси и успееше да си хване гадже преди другите, той се уреждаше с по-готино маце.

А проблемът с красивите нашенки беше, че много си вдигаха цената. Още от гимназията си беше така. Аз си опитвах и с нашенки, ама като ме подритваха, кво да ги правя. Пък и бях успял веднъж да си сваля едно гадже нашенка, естествено руса ( навсякъде бе), с една гладка нежна кожа и добре изваяна. Та тая ми беше станала еталон за сравнение на следващите. Трябваше ми да са като нея по посочените показатели ( с евентуален компромис с цвета на косата, можеше и кестенява да е, ама не и черна). Е да, ама то българските руси мацета си имаха много обожатели, та беше трудно да се дореди човек.

В деня в който се запознах с жена ми, само час и половина преди това ( може и 2 да са били) едни нахални рускини се насадиха сами на масата ни (под чадърите) с един мой приятел. И приятелчето почна да ги разпитва да им се умилква на руски, а пък аз си траех като пукъл. По едно време оня почва да ми намеква да сме ги били карали с Волгата на баща ми на Витоша и после да ги бил поканел на рожден ден. Да, ама мене ме мързеше да се мъча да говоря на руски и я питах най-готината дали говори английски. Тя каза че го разбирала ама и било труден за говорене. И аз почнах да и говоря на английски пък тя ми отговаряше на руски и дообясняваше на другите две кво я питам. Хубаво момиче, умно ама каза че е студентка в Ленинград. Тогава аз я питах дали не иска да дойде поне една година да учи в София, ама тя рече че нямала такиви планове. И като не беше руса и като на мене в Ленинград не ми се мръзнеше цял живот, та на бързо прецених че не искам да се занимавам с нея. Като се бях опарил вече с предишната от соц. лагера, та бях предпазлив. Еми моят приятел ми се поразсърди щото не исках да ги караме на Витоша и си тръгна. Един друг добър познат мина оттам и седна при мен да си лафиме. То и аз трябваше скоро да тръгвам щото се бяхме разбрали с един друг приятел да ме чака до СУ-то за едни пари. И като я зърнах отдалече жена ми излизаща от едно общежитие и насочваща се към спирката на рейса и го зарязах ненадейно втория дето беше седнал при мен и бегом на лов за русо маце. Да де, русо ама не иска да говори на английски и се мъчи на български да ми отговаря . Ама като сложи една руска дума вместо българската и направо я питах от къде е. Опааа, белгийка знаеща руски по-добре от мене, еми да видиш брате как почнах аз на руско-български вдъхновено да се боря за спечелването на симпатиите на русокосата, дето отговаряше напълно на показателите за еталона ми за красота, като я сравнявах с българското русо гадже дето бях успял да си го сваля с много зор преди години. Та така, като си намери човек половинката и действа с цел успех. И е съгласен да прави много повече компромиси по разни не най-важни показатели. Например като ми каза че говорят на френски и ми стана много кофти, щото в 8-ми клас си бях сменил паралелката за да не го уча точно френския, понеже не ми харесваше никак. После като ми каза че е студентка в Брюксел и е само за 1 месец в София, направо ми се дорева и се почувствах все едно Земята се е разцепила и пропадам. През пролетта на 1987г. Един познат англичанин ме запозна с една руса англичанка, щото й трябваше на нея една особена услуга ( от някой българин). Та тази англичанка беше за 3 месеца в СУ-то и искаше да се жениме да ходя да живея при нея. Ама аз след много мислене и преценки разни се отказах през лятото на 1987г. да отида да живея в Англия при нея. Ако можеше да отида да живея при нея без да сключваме граждански брак, щях да се навия да отида при нея след година две, ако преценя че можем наистина да се разбираме, тогава чак щях да се „бракувам“.

А не исках да се решавам да се женя веднага, щото през 1986г. познавах едни други англичанки пак дошли в СУ-то за 3 месеца, та те ми бяха казали че след развод, после мъжът трябва да плаща цял живот издръжка на жена си, ако оная не работи, даже и да не са имали деца. И бях питал едни познат англичанин работещ в английското посолство дали е вярно това за издръжките и той го беше потвърдил.

Та с моята белгийка през август 1988г. Ми беше много трудно да се реша какво да правя. Да я свалям ли за гадже или да се отказвам. Сърцето ми викаше да не я изпускам, щото точно тази е за мен, ама разумът ми ме прати на другия ден в Народната библиотека да търся информации за държавата й, климат, население, езици и каквото имаше там на английски. Еми белгийци не познавах никакви, няма кой да ти каже нищо братче. А момичето ми харесва, добро по характер, скромно, разбрано, приятно за общуване. Същата ако беше украинка от гр. Одеса, въобще нямаше да ме е страх, ама белгийка, лелееее ... страшно си е.

Ама не издържах дълго да разсъждавам логично. Като се качихме на Витоша и се изкачвахме по един байр и там ми завъртя главата окончателно. Край на гаджетата, тая беше моята половинка в живота. Аз имах едно наето помещение на гърба на университета, имаше окачени там мои рисунки. Гаджета там ги водех да се гушкаме. Два дена преди да си тръгне жена ми за Белгия, аз свалих рисунките от стената и пред нея написах с голееееми букви направо на тапетите с тубичка маслена червена боя ( за рисуване ) - Аз обичам + името й на кирилица. Тя ме пита що пиша на тапетите, пък аз й отговорих че така всеки който влиза там ще знае че я обичам нея.

Та така брате емигранте, ти от любов нищо не разбираш.

Явно сърцето ти е от камък.

Редактирано 21 април 201313 г. от Belge (преглед на промените)

То понеже любовта се уповава на външния вид и по-специално на цвета на косата. Аз от тоя дългия пост разбрах само как си ѝм оглеждал задниците и гривите.

..........

 

 

 

Боже.......

Редактирано 21 април 201313 г. от rulom (преглед на промените)

То понеже любовта се уповава на външния вид и по-специално на цвета на косата. Аз от тоя дългия пост разбрах само как си ѝм оглеждал задниците и гривите.

 

Еми аз се бях научил на частни уроци да рисувам първо геометрични фигурки, за овладяване на перспективата, после гипсов череп и глава и след това цели две години на подготвителни курсове за кандидатстване в художествената академия. Там русувахме живи хора, седнали на стол и позиращи ни. И имах анатомия на човешката тяло за художници ( немско издание). Щото трябваше да се познава структурата на скелета, всичките кокаляци и мускулите под кожата. На изпитите трябваше да се покаже че знаеш какво има под кожата на модела. От онова време в съзнанието ми са складирани всички типове женски форми и като видя мадама по ракля, за мен е все едно че е без рокля. Мога да ти я нарисувам гола, с голяма степен на вероятност че истинките й форми в действителност са точно такиви каквито съм си помислил че са. Та простичкия факт че мога да нарисувам голо маце ако ми позира, ми е променил естетическите вкусове и изисквания. За мен е много важно как изглежда дамата с която ще си лягам. Ако премине успешно този първи изпит, тогава чак я изследвам каква е по характер. Сега с чатовете из Интернет, се случва някой да се влюби в някое гадже преди да го е виждал на живо, просто по характер си пасват и се влюбват. Ама когато аз бях млад, Интернет нямаше та си ловувах из природата а не виртуално.

Редактирано 21 април 201313 г. от Belge (преглед на промените)

Виж сега, явно ще трябва да се изповядам пред отчето от Латинска Америка, за да ме разбере правилно.

 

... Та така брате емигранте, ти от любов нищо не разбираш.

Явно сърцето ти е от камък.

Много трогателна история честно. Как може да помниш толкова работи в детайли ? Сега да обобщим. Ти си от мъжете дето ако по някаква случайност ти се усмихне съдбата да си хванеш гадже се държиш за нея като удавник за сламка защото следващата ще е в далечно бъдеще. Какъв е бил този твоя мерак да се жениш в студентските години чедо ? Има една категория жени които във всеки настоящ любовник виждат бъдещ съпруг ...  е за теб е било същото. Понякога на такива като теб искрено им завиждам но като почна да мисля с разум си казвам такава беля не ми трябва на главата, женитби и подобни . Аз ако оставя един подпис да ми крепи отношенията и да живея в ад щото няма мърдане с брачния хомот ... по добре да лягам и да умирам брате белгиецо !

Еми аз се бях научил на частни уроци да рисувам първо геометрични фигурки, за овладяване на перспективата, после гипсов череп и глава и след това цели две години на подготвителни курсове за кандидатстване в художествената академия. Там русувахме живи хора, седнали на стол и позиращи ни. И имах анатомия на човешката тяло за художници ( немско издание). Щото трябваше да се познава структурата на скелета, всичките кокаляци и мускулите под кожата. На изпитите трябваше да се покаже че знаеш какво има под кожата на модела. От онова време в съзнанието ми са складирани всички типове женски форми и като видя мадама по ракля, за мен е все едно че е без рокля. Мога да ти я нарисувам гола, с голяма степен на вероятност че истинките й форми в действителност са точно такиви каквито съм си помислил че са. Та простичкия факт че мога да нарисувам голо маце ако ми позира, ми е променил естетическите вкусове и изисквания. За мен е много важно как изглежда дамата с която ще си лягам. Ако премине успешно този първи изпит, тогава чак я изследвам каква е по характер. Сега с чатовете из Интернет, се случва някой да се влюби в някое гадже преди да го е виждал на живо, просто по характер си пасват и се влюбват. Ама когато аз бях млад, Интернет нямаше та си ловувах из природата а не виртуално.

Аааааа....Още повече се убеждавам в способностите ти да гадаеш.

Ами ако момата се е стегнала с колан или си е глътнала корема, за да прикрие някоя друга мазнинка? Това можеш ли да го видиш? Или се разочароваш после...

Аз още от последните ти постове разбрах, че повърхностното в теб е надделяло. Мислех, че си по-мъдър, защото си сигурно 10 години по-голям от мен, ама то човек цял живот се учи. 

Представям си, ако се влюбиш в жената външно и после не ти съвпадне като характер, к'во ли правиш. Може и така да е с жена ти, кой знае. Да се търпите щото има хубаво тяло или нещо подобно, или по външност си съвпадате.