преди 12 часа, Вacко написа:

Ако сина или дъщеря ти се превърнат в такива-това ли им желаеш...клон и въже?

На моят син му обяснявам още от сега какво е да си алкохолик. Той е на 9 години само.
За късмет, на нашата улица си имаме един алкохолик, който се придвижва пеша. И синът ми го вижда как не може да пази равновесие и залита буквално на ляво и на дясно, върви на зигзаг. Та пред детето ми се изказвам много подигравателно към алкохолика. За да му стане ясно още от сега, какво ще мисля и за него, ако стане той алкохолик. Казвам си му директно и че ако се ожени за африканка, просто няма да искам да ми я показва нито нея, нито децата им. Такиви внучета не ми трябват. А той си има право да се жени за каквато си иска, само че без да ми я натрапва на мен. Та от моят син правя човек, който ще мрази изпадналите в зависимост към алкохол и всякакви други треви и наркотици. Обяснявам му също и опасността от религиите каква е, та е и атеистче като татко си. Самият той почва да се подиграва на набожните люде пред мен, но не пред тях. Разбрал е че трябва да е лицемерен към другарчетата които ги задължават родителите им да са вярващи, за да може да си играе с тях.

Така се възпитават деца.
На мен не ми беше лесно като бях ученик и другите пиеха, пък аз не пиех да се правя на мъжкар. А на всичкото от горе и не пушех и имах 6-ци. Кофти комбинация като за пред по дашните съученички. После като пълнолетен пък ме питаха искрено дали не съм бил болен от нещо, та не пия алкохол. А пък в Белгия ме питаха направо дали не е по религиозни причини че не пия алкохол, понеже на резняците нали уж им е забранено да поркат, та хората си търсят някакво обяснение, що така не пия.
По-добре е да не пие въобще човек, отколкото да разчита че ще може да се владее и никога няма да стане зависим от алкохола. Такава предварителна гаранция никой не може да даде на никого.
До преди да решим с булката да правим бебе, тя си пийваше по чашка на празници и като е на гости някъде. Но от втората чашка ставаше червена, та май не й понася алкохола. Като реши да забременява и спря всякаква употреба на алкохол. После след като се роди бебето, сама се сетила да стане въздържателка като мен, без да я убеждавам. Понеже нейният дядо по бащина линия е бил алкохолик, моят дядо по бащина линия също е бил алкохолик и тя знаеше какво свинче ставеше брат ми като се напие, та решила жената да не дава лош личен пример на детето си, с цел да го предпази от пиянство.
Сега, в случаят с моя син е малко по-различно, щото той много обича да е по-умен от другите деца. Та може да се използва убеждаване на тази основа. Демек, стават пияници само глупавите хора, пък ти нали си по-умен от другите, значи ти няма да се прекараш да станеш пияница. Освен това може да разчита и на пълно разбиране от страна на татко му, когато си има някакви психологически проблемчета и да получава правилните съвети за преодоляването им. Баща му предвижда какво може да му идва на акъла и го подготвя предварително да се справя с неприятни ситуации. Аз съм например негов приятел и защитник спрямо даскалици и даскали, та е достатъчно да ми каже например че вчера не искаше да да ходи на спортен празник и готово, казвам на класната му че той няма да присъства. Тя се чуди кво става, ама това си е нейн проблем. Моят син знае че може да разчита на мен и няма нужда да се крие като направи пакост някаква, щото не яде бой за това.
Най-сигурната защита срещу изпадане в зависимости от наркотици като алкохол, никотин, хероин и др., е да бъде научен индивида да се самоанализира и разбира сам, как да се самоуправлява и решава успешно житейските си проблеми. Препоръчвам ви четене на книжки по психология, за разтоварване, вместо притъпяване на психическата умора с бирички.
Що па трябва да разпускаш посредством поемането на наркотик като алкохола ?
Боцкай се направо с морфин, ще си направо на седмото небе от щастие, за малко де, после слизаш в ада за дълго.

преди 6 часа, Вacко написа:

нищо общо няма-не ти се иска а пиеш колкото има,нали?

 нито искам да пия колкото има нито пия   колкото има ,защото знам че след 300 грама става зле и няма нужда и че след това ще съжалявам че съм пил >   пия по усещане .  мога и 700 гр да изпия от някаква слаба ракия-мешана с вода. пия заради ефектна не  за количеството . но общо взе е такова 200-300 гр 

преди 15 часа, Вacко написа:

Напротив Кико-една чашка ти трябва и тръгваш пак надолу.Иска се много силна воля и мотивация за да не посегнеш към първата чашка отново.Ооо не споменавай за медикаментите-понеже не знаеш какво е първите дни без алкохол-същата работа като при наркоманите-с разликата че алкохолика може да умре буквално,за разлика от наркотично зависимия.Впоследствие вече има таблетки и импланти базирани на активните съставки които те държат алкохол-фрий.Специално тия терапии и програми с които отказваш алкохола за 10 дни коиито са популярни тук в България са пълна измама,само да ти вземат парите.В Англия подобен тип лечение продължава година и повече и не ти дават 100% гаранция...

За чашката не е точно така. Аз ти казах, че 5 години не пиех. Първите три изобщо. След това на някой рожден ден, колкото да се чукна, пийвах по един пръст и не съм тръгвал надолу. Надолу-то е различно за всички и това исках да кажа - не трябва да се обобщава. Сега...може би имаме различни разбирания за понятието "алкохолик", защото един трезвеник би нарекал всеки "алкохолик", ако си пива по някоя чашка всеки ден. Но аз точно това искам да кажа. Всеки с не толкова зависимост от алкохола, може да го откаже. Обикновено човек става алкохолик заради някакви житейски проблеми. Ако е така, трябва първо да се превъззмогнат тия проблеми и чак след това да се мисли за постоянно отказване на алкохола. Вече тежките случаи може би са трудно решими както казваш, но пак си мисля, че алкохолизма е преодолим след осъзнаване на причините и елиминирането им. дадох пример за мой роднина, дето от 35 до смърта си не куса и грам алкохол, дори по празненства. Така, че всичко е преодолимо, а и той е бил алкохолно зависим. Само че всичко е до човек. Лично аз нямам проблеми да откажа и алкохол и цигари, защото ги почнах след 20-тата си година( алкохола) и след 23-тата си година - цигарите. Дотогава просто се занимавах със спорт, а и до 33 пак се занимавах нон стоп със спорт, макар от време на време да пийвах повече и да пушех цигари, които отказвах за няколко месеца и пак. Чисто и просто спорта ме възпря и от цигари и от голяма употреба на алкохол. Освен това си имах и алкохолен пример от баща ми, лека му пръст, та ми бе ясно какво е да си алкохолно зависим или по-точно какво е да пиеш, променяйки си по тоя начин характера. Но след една травма  престанах да тренирам за 5 години чак до 37-38 години и тогава се отдадох на лесното - алкохола. В един момент осъзнах, че това доведе до проблеми с костите, проблеми с дишане, проблеми с главата и така отведнъж отказах първо алкохола, след няколко месеца тотално и цигарите. След като отказах алкохола, спря да ми се върти нощем главата. Разбрах от свако ми, лека му пръст, че това е прединсултно състояние и се изплаших. Спрях алкохола и проблемите с главата престанаха. Спрях цигарите и проблемите с дишането изчезнаха. Почнах спортуване, отначало в домашни условия за адаптация, а след 2-3 години и във фитнес зала. Костите ми както пукаха и щракаха, така престанаха. Главата ми както почна да се върти първите седмици в залата, така и престана, а силата ми стана повече дори откакто бях в най-добрата си форма на 32 години. И това на 42. Но...пак получих травма, плановете ми се скапаха и временно се отказах от залата. Алкохолът е нещо много лошо. Той влияе не само на характера на някои хора, но най-вече на здравословното им състояние. И то доста бързо ги вкарва в една спирала, когато човек се чувства един разплут плужек мислейки си, че одъртява и това е като си дърт. но мога да уверя всички, че не е изобщо така! Само спрете алкохола и цигарите, запишете се във фитнес зала и ходете редовно няколко месеца. Но не ей така да убивате номера, а наистина да правите нещо в тая фитнес зала! Ще видите, как и кръвно се нормализира и пулс спада и костите се оправят от пуканията и кръста ви заздравява...

Абе да попитам, тук под въздействие на алкохола ли се пише, или по принцип !? Питам щото ф тоя форум толкова постове има написани под въздействието на алкохола, че чак па и тема 

пп. Инак адмирации към тези от пишещите, които си признават че са алкохолици, евалла ( това съвсем сериозно го казвам)

А инак поне от това , което съм видял-бивши алкохолици и наркомани няма. Едно куче като се научи да яде ла*на... (ма това си е мое мнение)

Аз пък кат спра да пия алкохол, почвам да пия много кафета.Относно алкохолиците и пияниците... различават се сравнително лесно- алкохолика пие само твърд алкохол и то за предпочитане водка. Защото той не знае,кога ще се наложи да си вземе дозата, а водката колкото и да изпиеш не вониш на бъчва. И околните не разбират, че си пил. Алкохолиците не пият на маса смезета и салати... или дори с компании. Те предпочитат да пият тайно, защото всъщност се срамуват от зависимостта си. Алкохолиците не се наслаждават на пиенето, за тях е важно възможно най- бързо да се постигне крайния резултат-  възстановяване на баланса.

За разлика от тях, пияниците пият всичко. Но, те се наслаждават на самия процес напиване и изобщо не бързат с крайния резултат. Те обичат да пият на маса, с мезета и компания.В най- лошия случай,на бара с фъстъци и мохабед с бармана. За разлика от алкохолиците,които пият по всяко време на денонощието,пияниците пият предимно вечер. И докато за алкохолика е важно да си получи дозата, то за пияницата доза просто няма. Те пият до откат, защото колкото повече изпият, толкова повече им се пие... и ако нещо или някой не ги спре, те ще пият докато паднат под масата. За пияницата обаче, не е проблем да не пие и може да спре по всяко време, без да почнат да му треперят ръцете, да изпада в гърчове или конвулсии. Ден два ще изпитва някакъв дискомфорт (по- скоро психически) и толкова.Алкохоликът НЕ може да спре! Неговия организъм,просто не работи без алкохол.

Това далеч не означава, че да си пияница е голяма далавера. Напротив, обикновено пияниците пият повече от алкохолиците и при тях леталния изход е по- често срещан.

Язе! И ти си много ''вещ'' по темата 

преди 2 минути, skalata_73 написа:

Язе! И ти си много ''вещ'' по темата 

Дърта пияница съм язе. Сега, за кой ли път вече,отново не пия... Уф,па кат каза "язе", зема да го махна тоя глупав ник.

Кат изтрезнееш го махни. Ся и тъй си си дубре, па и с тъз брада на аристократ мязаш 

преди 7 часа, skalata_73 написа:

А инак поне от това , което съм видял-бивши алкохолици и наркомани няма.

Едни от най-верните думи казани до тук!

 

преди 13 часа, Белгиеца написа:

 

На моят син му обяснявам още от сега какво е да си алкохолик. Той е на 9 години само.
За късмет, на нашата улица си имаме един алкохолик, който се придвижва пеша. И синът ми го вижда как не може да пази равновесие и залита буквално на ляво и на дясно, върви на зигзаг. Та пред детето ми се изказвам много подигравателно към алкохолика. За да му стане ясно още от сега, какво ще мисля и за него, ако стане той алкохолик. Казвам си му директно и че ако се ожени за африканка, просто няма да искам да ми я показва нито нея, нито децата им. Такиви внучета не ми трябват. А той си има право да се жени за каквато си иска, само че без да ми я натрапва на мен. Та от моят син правя човек, който ще мрази изпадналите в зависимост към алкохол и всякакви други треви и наркотици. Обяснявам му също и опасността от религиите каква е, та е и атеистче като татко си. Самият той почва да се подиграва на набожните люде пред мен, но не пред тях. Разбрал е че трябва да е лицемерен към другарчетата които ги задължават родителите им да са вярващи, за да може да си играе с тях.

 

Така се възпитават деца.
На мен не ми беше лесно като бях ученик и другите пиеха, пък аз не пиех да се правя на мъжкар. А на всичкото от горе и не пушех и имах 6-ци. Кофти комбинация като за пред по дашните съученички. После като пълнолетен пък ме питаха искрено дали не съм бил болен от нещо, та не пия алкохол. А пък в Белгия ме питаха направо дали не е по религиозни причини че не пия алкохол, понеже на резняците нали уж им е забранено да поркат, та хората си търсят някакво обяснение, що така не пия.
По-добре е да не пие въобще човек, отколкото да разчита че ще може да се владее и никога няма да стане зависим от алкохола. Такава предварителна гаранция никой не може да даде на никого.
До преди да решим с булката да правим бебе, тя си пийваше по чашка на празници и като е на гости някъде. Но от втората чашка ставаше червена, та май не й понася алкохола. Като реши да забременява и спря всякаква употреба на алкохол. После след като се роди бебето, сама се сетила да стане въздържателка като мен, без да я убеждавам. Понеже нейният дядо по бащина линия е бил алкохолик, моят дядо по бащина линия също е бил алкохолик и тя знаеше какво свинче ставеше брат ми като се напие, та решила жената да не дава лош личен пример на детето си, с цел да го предпази от пиянство.
Сега, в случаят с моя син е малко по-различно, щото той много обича да е по-умен от другите деца. Та може да се използва убеждаване на тази основа. Демек, стават пияници само глупавите хора, пък ти нали си по-умен от другите, значи ти няма да се прекараш да станеш пияница. Освен това може да разчита и на пълно разбиране от страна на татко му, когато си има някакви психологически проблемчета и да получава правилните съвети за преодоляването им. Баща му предвижда какво може да му идва на акъла и го подготвя предварително да се справя с неприятни ситуации. Аз съм например негов приятел и защитник спрямо даскалици и даскали, та е достатъчно да ми каже например че вчера не искаше да да ходи на спортен празник и готово, казвам на класната му че той няма да присъства. Тя се чуди кво става, ама това си е нейн проблем. Моят син знае че може да разчита на мен и няма нужда да се крие като направи пакост някаква, щото не яде бой за това.
Най-сигурната защита срещу изпадане в зависимости от наркотици като алкохол, никотин, хероин и др., е да бъде научен индивида да се самоанализира и разбира сам, как да се самоуправлява и решава успешно житейските си проблеми. Препоръчвам ви четене на книжки по психология, за разтоварване, вместо притъпяване на психическата умора с бирички.
Що па трябва да разпускаш посредством поемането на наркотик като алкохола ?
Боцкай се направо с морфин, ще си направо на седмото небе от щастие, за малко де, после слизаш в ада за дълго.

Прав си за много неща,но възпитанието и обяснението не са гаранция.Никога не може да си сигурен какво може да се случи в живота му и да го тласне по нанадолнището...и дано никога не се случва подобно нещо!

Редактирано 15 ноември 20169 г. от Гост
правописна грешка (преглед на промените)

преди 10 часа, Вacко написа:

Прав си за много неща,но възпитанието и обяснението не са гаранция.Никога не може да си сигурен какво може да се случи в живота му и да го тласне по нанадолнището...и дано никога не се случва подобно нещо!

Ами на мен ми се е разминало да свикна да пия, без да съм имал научна информация точно какво става в човешкия мозък и как се стига да зависимостта от алкохола.
Заслуга за това има най-много брат ми, защото му беше лошо пиянството и съм виждал отблизо на какво прилича, като се върне от някоя кръчма.
Но, отключващият момент на проблясване и осъзнаване на риска на който сме изложени всички в това общество на пиещи хора, стана благодарение на чичо ми. Той разпитваше един път баба ми за брат ми, който се беше напил много яко предишната вечер. Аз бях в стаята и се обадих без да ме е питал, като съм изказал подигравателно мнение за пиянството на брат ми. И тогава чичо ми, който също си пиеше ( без да е пияница) нещо се е засегнал и той, та ми рече:
„Чекай, чекай шъ тъ видиме и тебе кво свинче шъ станеш като пораснеш и почнеш да се напиваш.“
Чичо ми толкова много си вярваше, че всички мъже задължително пият и се напиват от време на време, че ми изкара акъла направо, че и аз ще се напивам. Един вид, като съм се родил мъжко, ще се напивам. И в качеството ми на младо тинейджърче, бунтуващо се срещу налагането на норми от по-възрастните ( родители, учители, квартални полицаи и всякакви други), аз на инат реших, че няма да е тяхната воля да ме научат да се напивам и аз, и да ме изложат на опасността да стана копие на брат ми.
Мисля че ако са ни били обяснили в училище, например някоя лекарка да ни е изнасяла лекции и да са ни дали брошура обясняваща точно защо се получава зависимостта от алкохола, тогава пак съм нямал да пия, даже и без примера на брат ми.
Ами аз по онова време просто не разбирах защо хората пушат цигари. В даскалото са ни казвали че може да те хване рак на белия дроб, но никой не ни е обяснявал, че никотинът предизвиква зависимост. Тогава нямаше Интернет, а книги от къде да ги намериш млад юноша ? То и за да ги търсиш, трябва все някой да ти подскаже че съществуват. Не съм имал роднина доктор.
А сега има Интернет и гугъл знае да превежда от английски и руски.
Всеки юноша може сам да се информира от Интернет, относно опасностите от поемането на наркотика алкохол. И след като е разбрал какъв риск поема, ако реши да си попийва в компания, може да се сети да намери четива по психология относно юношеската психика, та да му стане ясно защо ще попадне в разни капани ( благодарение на наличността на алкохола).
Всъщност според мен, най-коварният капан в който попадат мнозинството от пиещите, е това че мозъкът им свиква и познава състоянието на опиянение. Даже и само по 5 пъти в годината да се напиват, те вече са подготвени да се превърнат в алкохолици, ако изпаднат в трудна житейска ситуация.
Например избягала му жената с един от неговите приятели.
Кво прави човекът с мозък познаващ опиянението от алкохола ? Ами ако живее сам и няма пред кого да си излее мъката, много лесно лесно може да почне да се напива, с цел да подтисне моралната болка от изневярата. Всяка вечер след работа – поркане на бирички, а ако понася и паренето на ракията, може и с нея да се напива. Да де, ама след определено време на редовно напиване, той мозъкът се променя и свиква да има алкохол в кръвта. Та като му спреш алкохола почва да се бунтува мозъкът, че го лишаваш от нужният му вече алкохол. И тука вече трябва да се отиде при доктора, ама как да стане, като новоизлюпеният пияница не иска да се откаже от разпускането вечер с биричка. Това на него му е станало и ритуал на който той си държи и посредством който се самозалъгва, че и той е човек и има право да си прави кефа. Но всъщност, това правене на кеф е само илюзия за кеф. Защото жена му все я няма и я гушка у чаршафите вечер неговият бивш приятел.

Ето, това е пример, как човек не подготвен за справяне с раздяла, вместо да потърси психоложка да му помогне да преодолее сантименталната болка, може да стане алкохолик.
Майка ми пък стана зависима от алкохола след смъртта на брат ми. Говорих й че трябва да отиде при добра психоложка да й помогне да преживее скръбта си, ама тя избра по-лесното и познато „лекарство“ - алкохола. Не била могла психоложка да й помогне да се справи със скръбта й.
А те така !
Като я е нямало в нейното семейство културата на изучаване на психологията, да се опознаеш себе си, да прочетеш предварително в какви проблеми са изпадали други хора и как са се справили с тях , тогава бутилката с ракийката те чака в кварталната бакалия. Е, ако си бил въздържател като мен, ясно е че няма да си купиш алкохол. Ама на колко хора им е стигнал акъла да се сетят в юношеска възраст, че е по-добре да не се научат да пият алкохол ?
Щото веднъж като си свикнал какво е да си пиян, после край, знаеш си го цял живот.
А брат ми го довърши алкохола, защото го хвана болестта подагра и защото не му разрешаваха родителите ми да изгони жена си. Трябвало да я търпи, щото имат дъщеря, да пораснела тя, пък като порасна, да изучела висше образование и той не го дочака това последното. Ако на човекът му е бил стигнал акъла да се образова по отношение на психологията, може би е щял да разбере какво го кара да се напива, да спазва диета и да не прогресира бързо подаграта. Може и да е могъл да проумее, че майка ни го манипулира и му забранява правото на лично щастие, просто защото тя си е мечтала да си има дъщеря и не е имала, та като й се е паднала внучка, тя внучката е станала по-важна от баща си.
Най-големият проблем на брат ми е бил на психологическо ниво, не се е сетил че трябва да се научи да се управлява себе си успешно. А залиташе по разни огромни нужди да се само залъгва, че е бил голяма работа и живее добре. Например похарчи много пари за да си купи едно старо голямо Волво. С единствената цел да се фука, че е бил голяма работа.
Е, аз ако искам мога ново голямо Волво 4х4 да си купя, ама си купих евтино комби, защото съм проумял че от фукнята полза нямам никаква. Ако искам и ракия мога си купувам всеки ден, повече от колкото би могъл някой да погълне ( без да умре), ама аз съм проумял че алкохолът само проблеми може да ми донесе, а не истински радости в живота ми.
Хората които не знаят да се само анализират и само управляват успешно, те залитат по алкохол и треви и прахчета разни.

Спасението е в изучаването на психологията, това от мен да го знаете.
Тя може да ви предпази и от алкохолизъм и от ирационални вярвания и от всякакви други житейски грешки, водещи до неприятни проблеми.

на 14.11.2016 г. в 17:52, Вacко написа:

Не винаги....

Не винаги какво?

На мен тая приказка ми е ясна.

Тремор, после невъзможност за ядене.Бърза Помощ и от там ми казват дай да пие.Понеже не може нито да яде сладко, нито да пие сокове...

После гърчове и три дни борене в психото за живот! Памперси и глюкоза и други системи и прескочихме трапа.

 

 

преди 33 минути, BreakPoint написа:

Не винаги какво?

На мен тая приказка ми е ясна.

Тремор, после невъзможност за ядене.Бърза Помощ и от там ми казват дай да пие.Понеже не може нито да яде сладко, нито да пие сокове...

После гърчове и три дни борене в психото за живот! Памперси и глюкоза и други системи и прескочихме трапа.

 

 

1.Тремор-при мен никога не се е получавал
 

Цитат

На мен тая приказка ми е ясна.

На мен също,но явно по различен начин са ни я разказвали....или ти говориш за отравяне?

преди 41 минути, Вacко написа:

1.Тремор-при мен никога не се е получавал
 

На мен също,но явно по различен начин са ни я разказвали....или ти говориш за отравяне?

Не Васко...Тремор винаги е имал и след като си вземе дозата спира.

Не е отравяне.Просто липса на глюкоза до мозъка.

преди 3 минути, BreakPoint написа:

Не Васко...Тремор винаги е имал и след като си вземе дозата спира.

Не е отравяне.Просто липса на глюкоза до мозъка.

Пламка в такъв случай аз явно съм започнал лечение/терапия навреме-говоря за Англия.

преди 1 минута, Вacко написа:

Пламка в такъв случай аз явно съм започнал лечение/терапия навреме-говоря за Англия.

При мен беше много зле, Васе. Нямам асансьор.

Изнасях труп.6 етажа, макар че съм 130 килограма ама ...Добре че беше комшията да помогне.

Махай го това и се радвай на живота.