Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Ами не мога да се въздържа. Сигурно ще ми дърпат ушите, че в тази тема. Обаче когато става въпрос за архитектура, история на архитектурата, археология, история на археологията и реставрацията, все неща които от години ме вълнуват, чисто любителски разбира се, не мога да не коментирам. Това е замакът Корвин или Хонедоара в Румъния. На някой може да му изглежда красив, но за мен той е красив, като модна дреха или нова кола лил пък като някоя готина камера или обектив. Исторически обаче е тотална лъжа, бутафория, в смисъл че не исторически достоверен, автентичен, измислица е . Плод е изцяло на фантазията на реставраторите му, ако това изобщо може да се нарече реставрация. Бил е унищожен тотално при пожар през 18в. Оцеляла е само една от кулите му и то само основата. Не съществуват достоверни извори как е изглаждал по времето на Янош Хуняди, когато е строен. Сегашното строителство макар и да изглежда старо е бетон, желязо и хоросан.   

Deja vu. Последователите на Виоле льо Дюк са се проявили и тук. Последният като основоположник през 18 век на отдавна отречената стилистична и романтична реставрация има своите последователи и днес. И България, подобно на този замък, не е изключение. През последните 25г. последователите на този френски архитект, водени от проф. Б.Димитров (за някой той е просто Божо Ментата) и компания, натвориха толкова недомислици, че положението стана направо неудържимо. Къде от алчност ("да усвоим едни европейски средства") къде от невежество и любов към кича, за кратко време Татковината ни се сдоби с такива "шедьоври" като Крепостта Кракра до перник, Перистера до гр. Пещера, Западна стена и кула в Созопол, да не говорим за недоразумението Цари Мали град до с.Белчин (родното място на собственика на Главбулгарстрой). И по времето на соца се сътвори една грандиозна бутафория - хълма Царевец с крепостната стена, Бълдоиновата кула и патриаршеската катедрала, но поне беше само една. Сега под лозунга "Всеки град със своя крепост" (на мен ми звучи като " петилетката за три години") тези хора са направо неудържими. Бяха се засилили и към Стария град и Римските разкопки в Пловдив, но добре че разумни хора ги спряха. Направо останах изумен при посещението ми в Цари мали град. Това недуразумение даже не може да се нарече красиво, романтично или каквото там очаквате. Направо се шокирах като видя една камбанария излята от железобетон и облепена с базалтови плочки (т.нар. цепеняк), с който е налепен дувара на селската ми вила. Ужас. И не стега това ами вътре в камбанарията вградили асансьора за инвалиди.

Да спирам, че ще ми дърпат ушите.

Замък Корвин (Хонедоара) Румъния 

30462365826_5d29684cec_b.jpgIMG_7344 by Никола Атанасов, on Flickr

30498859785_15814d7427_b.jpgIMG_7325 by Никола Атанасов, on Flickr

29868316014_11db87fbf9_b.jpgIMG_7229 by Никола Атанасов, on Flickr

30498870815_8ca7fb9ff9_b.jpgIMG_7218 by Никола Атанасов, on Flickr

  • Харесва ми 10

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нещо наистина автентично. Средновековната перла на Трансилвания - Sigisoara Citadel

Главния площад - Citadel Square. Вдясно е къщата с еленовите рога -House with antlers `

30413522001_83fa900ce1_b.jpgIMG_7492 by Никола Атанасов, on Flickr

30500254095_0beea95479_b.jpgIMG_7553 by Никола Атанасов, on Flickr

Втория вътрешен площад - The Clock Tower Square.

30413437771_2e295410e8_b.jpgThe Clock Tower by Никола Атанасов, on Flickr

Тази снимка е доста нескопосано кадрирана, но нямам друга. В тази къща е роден, героят на Брам Стокър - Влад ІІІ Дракула (по прякор Цепеш - набивачът на кол). Намира се на Clock Tower Square. Има паметна плоча до входа. Доколкото ми е известно няма достоверни сведения за това. Според мен е по скоро реклама на скъпото кафене (12 леи-около 6 лева:)) и ресторант, които се намират вътре. 

30500258665_60b2fa0886_b.jpgIMG_7543 by Никола Атанасов, on Flickr

  • Харесва ми 11

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Проходът Трансфагарашан-меката на мотористите и не само. Най високата му точка е 2034 м. (абе друго си е да имаш под ръка видеокамера с вграден GPS:P). Минава през най-високата част на Карпатите, алпийския дял или т.нар. Фагарашка планина. Съвсем наблизо е и първенецът на Румъния - вр. Молдовяну - 2544м.

Н.Чаушеско го е строил след събитията в Чехословакия от 1968г. Изплашил се е Руснаците да не го изненадат през България и Молдова, както изненадаха Дубчек в Чехословакия и го построил за да прехвърля бързо през планината войските си на север. Говори се че при строителството му са загинали 90 военни. Сега е обновен с европейски средства. Асфалтът е прекрасен, а гледките смайващи. Прекосяването на цялата планина по пътя, който всъщност свързва Влахия от юг с Трансилвания на север е 75 км. Започва от Куртея де Аржеш на юг и свършва при кръстовището с главния път Сибиу-Брашов на север. Алпийската чест на прохода, от която всъщност са снимките е около 15 км. Пътят минава покрай водопада Карпа и през най-дългия тунел в Румъния (980м)

30201614980_e7cbf54688_b.jpgIMG_6924 by Никола Атанасов, on Flickr

30383203022_87573810b8_b.jpgIMG_6926 by Никола Атанасов, on Flickr

30383295862_d75ff6302a_b.jpgIMG_6897-1 by Никола Атанасов, on Flickr

Водопад Карпа (waterfall Carppa)

30201650020_e712b50e93_b.jpgIMG_6907 by Никола Атанасов, on Flickr

  • Харесва ми 12

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Гр. Сибиу (на немски- Херманщадт) е разположен в сърцето на Трансилвания. Бил е нейна столица (по времето когато е била автономно Княжество) в периодите 1692-1791 и 1849-1865.

Уникално красив град. Страхотна архитектура. Не случайно е първият източноевропейски град избран за културна столица на Европа (2007г.) Старата му част е групирана основно около три площада - „Големия площад“, „Малкия площад“ и площад „Хюет“.

Големият площад (Grand Sguare).

Първата сграда от ляво – Кметството на гр.Сибиу. Разкошна сграда от началото на ХХ в. Изпълнена е в „пандемичния“ стил Art Nouveau ( от фр. Ново изкуство) известен още и като Сецесион.

30499382985_4741de2edb_b.jpgIMG_7016 by Никола Атанасов, on Flickr

Сградата в средата с камбанарията. Църквата на Йезуитите. Архитектурният стил е Барок. Забележете колко интересно! Сградата няма никакви украси по фасадата. Това определено затруднява определянето на стила от пръв поглед. Липсват характерните за Барока изобилие, многообразие и изящество на формите. Фасадата на структурата изглежда смущаващо „семпла“.  Направено е съзнателно, с цел. Йезуитите по този начин подчертават духа на строгост и аскетизъм, присъщи на този религиозен орден. От дясно на катедрала (малко по-ниската сграда) е общежитието на ордена и резиденция на Йезуитския легат в Сибиу.  (17 в.) И тук се сблъскваме със същата архитектурна пестеливост на формите.

29868827314_007c42247a_b.jpgIMG_7008-2 by Никола Атанасов, on Flickr

Брукентал Палас  (1777-1787). Класически Барок. Казват, че е най-добрият образец на този архитектурен стил в Румъния.

30201037640_66b5a88db7_b.jpgIMG_7018 by Никола Атанасов, on Flickr

Големият площад (Grand Sguare). Южната страна.

30499374705_fb0cd6771e_b.jpgIMG_7022 by Никола Атанасов, on Flickr

 

  • Харесва ми 9

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Румъния. Манастирът на гр.Бран в планината Бучеджи ( Bucegi Mountains )

29869889094_e27bb3621b_b.jpgIMG_7838 by Никола Атанасов, on Flickr

29869907474_293256b081_b.jpgIMG_7823 by Никола Атанасов, on Flickr

30383997632_9048d038c3_b.jpgIMG_7810 by Никола Атанасов, on Flickr

30384004412_0d174af014_b.jpgIMG_7804 by Никола Атанасов, on Flickr


  • Харесва ми 13

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Замък Пелеш, Синая, Ромъния (Pelеș Castle, SinaiaRomania)

30016096953_e9e4f41930_b.jpgIMG_7918 by Никола Атанасов, on Flickr

30621766845_a46a26219d_b.jpgIMG_7924 by Никола Атанасов, on Flickr

29987972573_d7e7e0474a_b.jpgIMG_7930 by Никола Атанасов, on Flickr

30585493726_bb62013546_b.jpgIMG_7962 by Никола Атанасов, on Flickr

  • Харесва ми 14

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Insel Mainau

Майнау е остров ,който се намира на езерото Бодензее. Интересното за този остров  е че той е собственост на шведската кралска фамилия и се предава   като наследство във фамилията на шведските аристократи.

Атракциите на острова  освен забележителните алеи с екзотични цветя от почти цял свят са къщата на пеперудите и оранжерията.  Персонала на острова разказва ,че е нещо съвсем обикновено да видиш един от наследниците граф Бернадот да се занимава собственоръчно  със засаждането  на розите в градината пред самия дворец. Чест гост на графа е и принцеса Маделин ,която предпочитала Майнау пред остров Оланд. Нямах късмета да видя графа  или принцесата за които казват ,че изобщо не били високомерни и обичали да общуват с посетителите на двореца и градината , но пък се насладих на невероятния аромат на хилядите рози.

На снимката се вижда парадния вход на двореца / изграден изцяло в стил барок/ ,вдясно от него е частният параклис ,който не беше отворен за посещения през този ден. Каквото и да си говорим аристократите наистина винаги успяват да менажират добре своите имоти  и да ги превръщат в печеливши. Граф Бернадот  е намерил начин да плаща данъците си без да тежи на  собствения си бюджет. Входа се заплаща   и парите отиват  освен за покриване на данъци още и за дарения с благотворителна и научна цел- нещо изключително важно за авторитета на всеки  аристократ. Острова е достъпен по вода и суша. Чрез изградения мост  двореца и парка към него са достъпни  откъм град Констанц.

28525684351_85571461e5_b.jpg

В началото на моста се намира една интересна композиция - разпънатия Исус. Интересното е че Исус наистина изглежда страдащ ,докато двамата ,които му правят компания на съседните два кръста ,сякаш си почиват кръстосали крака, докато си правят слънчеви бани насред езерото.Това не са първите чудатости и нелепости  ,които виждам в християнски  изображения ,така ,че ги подминавам като се усмихвам.

28488902316_3b92d136d5_b.jpg

 

цветната композиция ,която е символът на острова

 

28520727835_78c3472b5b_b.jpg

 

 Цветната карта на езерото Бодензее и държавите  край него.Оказва се ,че не само реките могат да създават градове, държави ,династии, философия и изкуство. Езерото  Бодензее е едно от тези доказателства

 

28571779136_3aee1ecc27_b.jpg

 

 Двореца не беше отворен за посещения. Единия от етажите е отделен като лични покои на наследника и неговите височайши гости , а другите се използват за провеждане на представителни събития.

На снимката  е една от многобройните скулптурни композиции в парка -но тази специално е подарък на графа за един от рождените му дни. Аристократичност-някаква особена клетка заложена сякаш от рождението  и която винаги ще печели битката срещу пошлото  и нелицеприятно поведение и стил на живот на новоизлюпени парвенюта.

28319864330_513a9fc5cb_b.jpg

 

 

Редактирано от valkiria1 (преглед на промените)
  • Харесва ми 11

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Insel Mainau

Двореца на шведската кралска династия Бернадот  на остров Майнау  е с лице от която и страна да го погледнеш. Освен парадната част , това е друг изглед от него :

 

28497449172_58771dc84d_b.jpg

Интересна подробност е ,че българският цар Симеон е свързан с династията Бернадот  по линия на шведския крал ,чиято майка принцеса Сибила е от династията Сакскобурггота. Както вече писах в замъка има интересни скулптурни композиции.

28319864530_99df94b0e2_b.jpg

в алеята на розите 

28525682191_3b45823bff_z.jpg

 

Цветята в замъка се подновяват всяка година , а специално наети за целта ландшаф архитекти определят новата визия на парка  , вида и цвета на растенията.Цената на цветята  и  тези преустройства и промени  стига до няколко милиона евро годишно. 

27988130703_4774d4f289_z.jpg

малка част от алеите с рози-невъзможно е да бъдат показани всички ,които заснех

 

28319865460_c119c69a8a_z.jpg

27904138594_64314a5b15.jpg

Остров Майнау с право е наречен острова на цветята. Заради безусловната почит ,която стопанина  и собственик на този прелестен кът има към природата  се е получило едно уникално сливане на парка с околността, където малките езера и водни площи не са изкуствени и излъчват  приятна прохлада в горещото време. Невероятното изобилие от цветя, цветове, зеленина , водни площи , малки красиви кътчета за отмора ,които показват съвсем не тънката кесия на собственика   с право определят и името ,което  дават посетителите на този парк- Едемската градина. Цветните фигури "носят " подписа на едни от най -добре платените имена  на ландшафт индустрията.

 

28442970871_bfb58d1daf_b.jpg

28415136952_febba812ed_b.jpg

 малко съвремие в интериора :

28571778506_9a14a2e920_b.jpg

Редактирано от valkiria1 (преглед на промените)
  • Харесва ми 10

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Insel Mainau

Цветята на графинята.

 

Нейното име е Соня Бернадот. Тя е най-известната благородничка в шведския кралски двор ,след семейството на монарха. Причината : тя е графинята на цветята.Владетелката на острова. Сигурно е чела приказката за малката Ида и сигурно е мечтаела да има своя цветна градина така, както всяко едно малко момиченце по света. Днес графиня Соня има цял остров с цветя. Нейни любими са розите. Затова те са навсякъде и най-вече в алеите пред двореца. Откъснати и натопени , розите губят себе си  и затова никъде не видях откъснати рози , а само цветни водопади от тях в свободно състояние-изключително съвършенство от цветове и ухания. Повечето от сортовете носеха кралски имена и с право-розите са цветя аристократи. 

Някакъв недосегаем покой е напоил острова на цветята. Разхождайки се из него, човек изпада в безпаметие и безтревожност за своето утре и сякаш проглежда единствено и само за природата .

30736157666_71332f50d4.jpg               30772755305_bd04f7436f_z.jpg

 

30684531211_08bb2a47e5_z.jpg                     30772780945_25bd55a91f_z.jpg 

 

30141033214_d7ed5c7c51_z.jpg                    30141032414_429a11e63f_z.jpg

 

Една от любимите теми на графинята са италианските градини . Тяхната емблема е това цветно стълбище ,което всяка година  е с различни цветове и украси.

В картата е указано ,че градините са като една малка закачка към градините на Тоскана . Честно казано на мен това стълбище твърде много ми прилича на  стълбището към бахайските градини в Хайфа. Има я дори водната площ пред него. Разликата  е че вместо постройката на Световния дом на справедливостта както е в Хайфа ,  в края на това стълбище се намира каменна алея от която се открива невероятна  гледка към езерото и града отсреща. 

30736156576_9cf16d67bb_z.jpg

Малки закачки из градините с цветя :

 

30141045364_b7112d9d97_z.jpg

 

30137340853_67430ea764_z.jpg

 

Остров Майнау -  островът на едно момиченце ,което е сбъднало цветната си мечта :

 

30772781335_d8e523f825_z.jpg

  • Харесва ми 7

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Insel Mainau

Новият тренд-бягството от цивилизацията или поне   опит да се живее по-близо до природата.

Графиня Бернадот е председател на фондация ,която освен ,че управлява  острова организира множество научни семинари , сбирки , изложби посветени на природните науки. Нейната насоченост е към хората ,които обичат природата и се грижат за нейното опазване и обновяване. Семинарите провеждани под патронажа на графинята  протичат  като екологични дебати  за устойчивостта на планетата , за земните ресурси, за изчерпването им с все по -големи темпове, за критичната точка , отвъд  която светът няма да може  да се възстанови. Ежегодно остров Майнау е място за среща на учени от цял свят.Търсеният ефект от тези семинари и  научни срещи е  да се възстанови изгубената връзка  с чистата храна , опазването на  флората и фауната.   Островът на цветята е един добър опит в тази насока. Освен пищната растителност  на острова има и разнообразни животински видове.

 В ниската си част- тази до водата, острова е дом за много представители на животинския свят.Те живеят необезпокоявани и са атракция за посетителите на острова. 

30772770075_bcd82315fb.jpg                    30772768485_9bc215b6aa.jpg

 

30736159376_7b867ff1e9.jpg                   30772771305_00b6010aaa.jpg

 Безспорно  обаче  най-голямата атракция на острова е къщата на пеперудите.В павилион с пищна екзотична растителност и пресъздаден и поддържан специално  тропически влажен въздух  живеят  невероятни по цвят и големина пеперуди доставени от различни краища на света. Те хвърчат спокойно и свободно из целия павилион и са невероятна атракция за всички посетители ,които им се радват . Пеперудите кацат не само по дърветата и цветята. Те спокойно кацат по ръцете, главите и дори носовете на хората. Забавата е невероятна. Най -щастливи са малките посетители на острова. Това малко момченце / което заснех с разрешение на родителите му/  стоя  няколко минути с протегната напред ръчичка и не смееше да мръдне за да не прогони пеперудата.

28525679871_3181d248cf.jpg

На много места из павилиона са поставени специални чинии на които има резенчета плодове . Пеперудите кацат и забивайки хоботчетата си в плодовете пият  техния сок.

28319862270_65cc33c1f0.jpg                28319862910_c9536e49ef.jpg

 

Друго си е да виждаш тези пеперуди живи , а не мъртви експонати в хербариите на музеите. 

28319859060_29460676ab_c.jpg                 28319862050_c36acd37ac_c.jpg

 

   28319863730_1640aa8e2d_c.jpg               27988130553_0aa543cf5e_c.jpg

 

Много неща могат да се кажат и изпишат за този невероятен остров на цветята и пеперудите. Всичко обаче ще бъде недостатъчно за да се опише емоцията от едно невероятно съприкосновение с природата-такава каквато трябва да бъде навсякъде ,защото нищо не може да замени невероятната енергия която тя излъчва и с която зарежда.

27988130633_9e8ecb380c_b.jpg

Редактирано от valkiria1 (преглед на промените)
  • Харесва ми 5

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Meersburg

Град разположен на остров  на езерото Бодензее. Най-интересното в него е най-стария средновековен замък. Днес има още хора ,които не правят разлика между замък и дворец.

В Меерсбург може да се види  разликата между двете неща -има и средновековен замък и по- съвременен дворец.

Винаги  когато съм  на пътешествие предпочитам да  ползвам удобството на  рента кар.

Така съм свободна в избора си какво да посетя, колко да стоя и да не бързам за рейс или метро натоварена с багаж. До Меерсбург  обаче предпочетох да пътувам с ферибот. Оставих колата на паркинг в Констанц .

Пътуването по Бодензее бе интересно и забавно. На ферибота имаше весела канадска група , а в небето се появи и цепелин за да ни напомни ,че точно това е мястото където граф Цепелин е пробвал за първи път творението си.

30736155586_fa57fa582d_z.jpg                                                        30684521201_03a956abf4.jpg

 

Уличките към града и замъка 

28489288946_f07be82c81.jpg                                                         28443061791_3c20019a96.jpg

интересно арт изкуство.

28488932206_0bf7aa8b8e.jpg

 

Крайбрежието 

 

28521129755_7e46c8408a.jpg                     28415483282_0198ffe2f4_z.jpg

 

Входа към замъка

 

      28489232146_af5e6cf0f7.jpg                                  27904470494_3e6305ea9d.jpg

 

         28489237306_51a84a176b.jpg                                 28443315711_18716f384d_z.jpg

        28443358011_a983e7f7d4_n.jpg                                             

 

 Малкият бюст  паметник се намира пред входа на замъка и указва на посетителя ,че в замъка е живяла царицата на немската литература Видях стаята и. Изключително скромна и семпла. Легло с разпятие над него , маса на която е писала  и малък скрин за дрехите и.  Както казах   и в предишен свой пост  тези ,които носят аристократизма в себе си се различават от парвенютата които живеят във фалшив блясък на живот ,който сами си измислят.

28489242336_bf969ba111_z.jpg

 

 

 

 

Редактирано от valkiria1 (преглед на промените)
  • Харесва ми 8

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Двореца в Меерсбург

 

27904233534_20ae60f3cf_c.jpg

28443113621_623a0256ca.jpg

изглед от терасата на двореца към  Бодензее

 

28415203882_20dfffd08f_z.jpg

 

по стените на залите и будоарите са поставени  изключително скъпи гоблени изработени ръчно

 

27904222674_ac4d1ec005.jpg

 

Редактирано от valkiria1 (преглед на промените)
  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всъщност най-големия провал (за сега) в настоящето ми пътуване се случи преди него. Забравих обективите. Дългия зуум и широкия. Особено ми липсва широкия 10-18 за архитектурата. Справям се  със този на апарата 17-50. Сигмата обаче, доста криви на 17 мм. и не ми е много лесно. Нямам време за панорами - те изискват време и внимателни настройки, а аз не разполагам с много излишно такова.

Уверих се, че най-мощната Европейска икономика е перфектната страна за туристически пътувания. Напълно безплатната и съвършена инфраструктура ви дава възможност за бързо и лесно предвижване до всяка точка. Ако разполагате с автомобил (за което съм безкрайно благодарен на любезните ми немски домакини) и добър ГПС, няма да имате никакви проблеми с която и да е дестинация в Германия.

За първите пет дни "изрънчих" цяла Саксония и половин Тюрингия. Де що катедрала и замък имаше ги изпоснимах. За съжаление няма много време за обработка и подреждане на суровия материал, който набъбва лавинообразно с всеки изминал ден. :-)))

ДРЕЗДЕН-Саксонската Флоренция на р.Елба. Абсолютен триумф на германския архитектурен гений:

31510096672_6736ca6414_b.jpgIMG_9012 by Никола Атанасов, on Flickr

31656561585_a8bb9cee0a_b.jpgIMG_8976 by Никола Атанасов, on Flickr

30814936944_565f634637_b.jpgIMG_9015 by Никола Атанасов, on Flickr

30814867854_a2857d66d9_b.jpgIMG_9027 by Никола Атанасов, on Flickr

  • Харесва ми 9

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ДРЕЗДЕН

АРХИТЕКТЪТ ГОТФРИД ЗЕМПЕР.

КАК ЕДИН ГЕНИАЛЕН РЕПУБЛИКАНЕЦ МОЖЕ ДА ТВОРИ ЗА МОНАРСИТЕ НА САКСОНИЯ.

Опера Земпер на театралния площад с конната статуя на Йохан Саксонски:

30846320193_a2ccf773c4_b.jpgIMG_9028 by Никола Атанасов, on Flickr

Цвингер-Картината галерия (арх.Готфрид Земпер)

31304440890_a2f7ae2428_b.jpgIMG_9724 by Никола Атанасов, on Flickr

Цвингер - Западна фасада. Кулата с часовника (арх.Готфрид Земпер)

31561517341_24291b471f_b.jpgIMG_9718 by Никола Атанасов, on Flickr

Картината галерия - южна фасада, към театралния площад. (арх.Готфрид Земпер)

31304629290_6ff6f5a392_b.jpgIMG_9554 by Никола Атанасов, on Flickr

 

 

 

  • Харесва ми 9

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ПРОТЕСТАНТСКАТА КРАЛИЦА НА ЕВРОПА - ФРАУЕНКИРХЕ (женската църква). ЕДИН БЕЗКРАЕН БАРОКОВ ПИР, ВЪЗКРЪСНАЛ КАТО ФЕНИКС ОТ ПЕПЕЛТА.

След 220 годишно съществуване, грандиозната структура е унищожена в края на войната (февруари 1945) от две опустошителни и напълно безсмислени бомбандировки. Англо-американските ескадрили изтриват от лицето на земята историческия център на гр.Дрезден, унищожавайки безценни жудожествени и архитектурни паметници с хилядолетна история. В самия гр.Дрезден и около него никога през втората световна война не е имало военни бази или съсредоточие на военни подразделения на Третия райх. Той не е бил важен военен или индустриален център. 

Близо петдесет години отломките на църквата престояват на открито скупчени в центъра на Дрезден, така както са рухнали след бомбандировките.  През 1993г. е подета всенародна кампания за възстановяване на Църквата на божията майка. Всички отломки са разчистени, класифицирани и чрез компютърна симулация са определени местата им в бъдещия строеж. Те са били повече от 7000. В резултата на този грандиозен труд  45 % от днешната структура се състои от старите отломки на разрушената църква. Те се ясно разпознаваеми като по тъмни участъци по фасадата на катедралата. В опит да се сдобият с индулгенция за греховете си британците подаряват златният кръст, който днес увенчава купола на катедралата. Въстановяването на сградата възлиза на повече от 130 милиона евро.

31561272281_3c38662394_b.jpgIMG_9902 by Никола Атанасов, on Flickr

31683963245_6c635c1888_b.jpgIMG_8943 by Никола Атанасов, on Flickr

31683939715_6af220af43_b.jpgIMG_8946 by Никола Атанасов, on Flickr

30873504793_609820606d_b.jpgIMG_8959 by Никола Атанасов, on Flickr

 

Редактирано от NNNNIKKKK (преглед на промените)
  • Харесва ми 5

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Могъщият властелин на Саксония Фридрих I Август (Силния) не отдавал голямо значение на религията. За него тя била само удобен инструмент за осъществяване на амбициозните му планове да превърне себе си в  най-силния владетел срез германските князе, а държавата си в най-мощната и влиятелна европейска монархия. Когато за интронизацията му  като крал на Полша папата му поставил въпроса за вярата, той без много, много да му мисли зарязал протестантството и набързо приел католицизма.

Научавайки обаче, че протестантските му поданици се канят да издигнат в центъра на столицата Дрезден, най-грандиозният и невиждан дотогава в Европа храм в прослава на Божията майка и като израз на протест срещу абсолютизма на монарха и предателството му към протестантската вяра, той сериозно се обезпокоил. Не, не за собствената си съдба, властта му била абсолютна и непоклатима, а за това да ни би някой друг да сътвори нещо по-грандиозно, без неговото участие.

Отговорът на Август Силния на протестантското предизвикателството Фрауенкирхе, бил наистина достоен за един велик монарх.

КАТОЛИЧЕСКАТА КАТЕДРАЛА ХОФКИРХЕ:

30866696943_d5aefb96b8_b.jpgIMG_9919 by Никола Атанасов, on Flickr

30835795264_ced4ce9929_b.jpgIMG_9544 by Никола Атанасов, on Flickr

30852148214_872672f611_b.jpgIMG_8835 by Никола Атанасов, on Flickr

31321262400_ced4a73a31_b.jpgIMG_8850 by Никола Атанасов, on Flickr

31578310231_82e2a33eae_b.jpgIMG_8840 by Никола Атанасов, on Flickr

  • Харесва ми 9

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

     В един предишен пост споменах, че при пътуванията в чужбина най-много ме изнервя липсата на време. За Германия бях решил, че ще отделя толкова време, колкото е необходимо и ето вече двадесет дни съм тук. „Изрънчих“ тази прекрасна страна от изток на запад и от север на юг, че даже и Австрия закачих. Все още съм тук. Видях много, но и много не успях. Какво е месец време за Германия…едно нищо! Че тук Средновековието (любимата ми епоха) е повече от съвремието.Изумен съм, направо „шашнат“. Обиколил съм и съм видял доста, но това тук надхвърли всичките ми очаквания. Толкова замъци, крепости и дворци, катедрали, галерии и музеи не съм виждал през всичките ми останали пътувания взети на куп.Благодарение на любезните ми немски приятели разполагам с автомобил и всичко необходимо (резервации, гориво, карти и инструкции къде да отида и какво да гледам). Така трябва само да обикалям да зяпам и да снимам. Обаче това най-важното, което зависи само от мен- снимките, се оказа доста проблемно. Първо забравих обективите (добре поне, че взех трипода), след това в момента, в който напуснах Лайпциг преди две седмици, лаптопът ми отказа да се свързва с безжичните мрежи на хотелите, в които отсядам. Какво ли не пробвах. Даже един германец се опита да ми помогне. Е не става и не става и това е. Накрая за капак се скапа и Лайтрума, не се зарежда, а нямам качена друга обработваща програма. За интернет ползвам тетъринг-а на телефона, но е бавно. Опитах се да обработя част от снимките с онлайн програмата на Фликър (мисля, че Авиари се казваше), но тя е с ограничени възможности, а и с липсата на добра връзка е доста сложно. Иначе съм натрупал до тук над 500 гигабайта снимки и видео.До края вероятно ще достигнат 700гб. J Поне година ще има да се занимавам с тях:D. 

     С голям зор, вечер в хотела (когато не съм в настроение да обикалям за нощни снимки) успях да натъкмя горе-долу няколко кадъра от Залцбург. Така че историята няма да е немска, а австрийска.:D Ще разкажа една малка история за този град, че за архитектурата и изкуството материала е суров, а и там историите са по-дълги, фактите трябва да са достоверни и точни, поради което изискват да им отделиш повече време. За тях като се върна в България.

  ЗАЛЦБУРГ – градът на „двамата“ Моцарт.

     Преди смъртта си в края на 1791г. великият композитор вече е бил убеден, че създадената от него гениална музика, му е осигурила място в пантеона на безсмъртните. Едва ли обаче е подозирал, че сто години след смъртта му, младежкият му лик с ренесансовата перука, ще го направи за втори път безсмъртен по един екстравагантен и доста необикновен начин.

     Именно в родния град на композитора през 1890 година майсторът на шоколадови изделия Пал Фюрст създава рецептата на световно известните шоколадови бонбони Моцарт (известни и като Моцарт кугел). Комбинацията от ядки, нуга и шоколад днес звучи твърде прозаично и се използва от редица производители. Едни от най-популярните бонбони в подобна комбинация са например Тофифи. В края на 19 век обаче, блендирането на трите вкуса хрумва първо на Уста Пал Фюрст, който ги произвежда ръчно в малката си работилничка в Залцбур. Поръчките бързо нарастват и кондитор Фюрст основава и измества производството в нова фабрика, която и до днес произвежда ръчно популярните бонбони. По оригиналната рецепта на Фюрст, бонбоните са съставени от ядка шамфъстък, обвита в слой марципан, след това в слой нуга и накрая покрити отгоре с натурален шоколад. Днес  съществуват комбинации и с млечен шоколад и с други ядки. Както за всеки добър продукт и за този веднага се намират имитатори, улеснени до голяма степен от фаталната грешка на майстор Фюрст, който пропуска да патентова откритието си. Това вкарва сладкаря до края на живота му  в безкрайни и мъчителни дела за правата върху рецептата и името на бонбоните. През изминалият почти век и половина са се водили няколко големи дела между хранителните гиганти като Нестле,  Ребер и други за правата върху марката и състава на бонбоните. Напредъкът на технологиите и евтините заместители на натуралните съставки, както и промишленото производство, наводняват световните пазари с всякакви „ментета“ в най-различни комбинации. За познавачите и ценителите обаче, няколко са производителите, предимно от Залцбург, които и до днес произвеждат ръчно малки серии от продукта от 100 процента натурални съставки по оригиналната рецепта на Фюрст, запазвайки по този начин неповторимия вкус на бонбоните отпреди 125 години. Един от най-популярните сред ценителите е кондитор Йозеф Холценмайер. Малкото магазинче в центъра на Залцбург и до днес се намира на същото място, на което през 1865 година отваря врати сладкарницата на майстор Йозеф.

      По света по-популярна е червената серия на бонбоните. Синята, която се среща доста по-рядко е всъщност оригинала на Фюрст и тя е доста по добра като качество и вкус. Съответно е и по–скъпа.

   От цялата бъркотия около правата върху марката и производството на световно известните бонбони, най-печеливш е всъщност Маестро Волфганг. Независимо дали са оригинал или имитация, ръчно или промишлено произведени, върху залцбургските бонбони неизменно присъстват лика и името на великия композитор.

31898423265_dd75c4c800_b.jpg31781251731_d8ac4139b6_o by Никола Атанасов, on Flickr 

31781892481_b9003c6e86_b.jpg31897715765_b4915302dc_o by Никола Атанасов, on Flickr

31782028231_d3f7e584a9_b.jpg31088429123_afd1e18f00_o by Никола Атанасов, on Flickr

31898442735_7c342b8765_b.jpg31781172611_4a461f2b35_o by Никола Атанасов, on Flickr

31089199543_b0aa30f8f6_b.jpg31780285951_7f7a7a5381_o by Никола Атанасов, on Flickr

Редактирано от NNNNIKKKK (преглед на промените)
  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

     

КРАЛСКИТЕ ЗАМЪЦИ (Die Königsschlösser) В БАВАРИЯ.

I част

     Тръгвам от Мюнхен рано сутринта. Разстоянието до Кралските замъци  е около 130 км. Първата половина от пътя е магистрала № 96, свързваща баварската столица с гр.Линдау на Боденското езеро и Авсрийската граница. Втората половина от пътя не е магистрала, отбива по долината на р.Лех, в полупланински терен и движението е доста натоварено.Предполагам, че ще отнеме повече време от показанията на GPS-са и точно така става - пътувам около два часа и половина. След отбивката преди с.Швангау, веднага забелязвам отляво Лебедовия замък (Schloss Neuschwanstein). Кацнал на едно възвишение като бял гълъб над огряната от утринното  слънце красива долина, точно на границата, където гладката като тепсия долина на р. Пьоллат се прекъсва рязко от устремилите се към небето алпийски възвишения.

     „Най-после…“, въздъхвам с облекчение и се ухилвам до уши, също малчуган пред нова играчка. Колко пъти съм гледал красивите снимки в интернет… Нойшванщайн  огрян от лятното слънце, блестящ и величествен, като гигантска перла на тъмнозеления фон на алпийския лес или пък в снежнобялата си зимна премяна, възправил снага над сгушените  в преспите червени покриви на с. Швангау  и красивата речна долина.  Стотици пъти съм въртял в мислите си все едни и същи въпроси: „Дали ще го видя някога на живо? Наистина ли е толкова красив, като на фотографиите?“ Спирам колата току под него и извил глава назад, дълго го съзерцавам. Мислите ми препускат стремглаво напред: „Мечтата ми е поне с четиридесет годишна давност… Не трябва да се разочаровам…“  И наистина, не съм разочарован! По-скоро озадачен:  „Това ли е той…? Най-приказния замък на света? Дома на спящата красавица?  Емблемата на Уолт Дисни?“   Нещо не е наред…Въпросите се надпреварват в главата ми:  „Красив ли е? Не знам! Красотата е субективна категория, освен това е релация, често зависи от момента, от настроението на духа. Може би сезона? Може би планината с прегорелия и вкаменен от студа фон на разсъблечените дървета? „ Нямах отговор на тези въпроси. Със сигурност не изглеждаше като на снимките от Интернет. Изпружил сива, огряна от слънцето снага на гористото възвишение, загубил единственото си „оръжие“- приказната красота, Лебедовия замък стърчеше над мен тъжен и самотен… Без красотата си, той се беше превърнал в едно голямо нищо. Нищо, защото зад този замък, наистина няма никаква история или събитие, освен че е самотен паметник на това как болните амбиции на един луд крал (Лудвиг II Баварски) довеждат до детронацията му и до фалита на най-богатата германска държава, а вероятно и до собствената му смърт. Няма дори и архитектура. Прекалено млад е, а за архитектурата младостта е по-скоро недостатък, нежели предимство. А сега той е лишен и от приказната си красота, за която тръбят всички и навсякъде. Тя  беше изчезнала без следа, сякаш по силата на някаква злокобна магия. Надявам се временно.

32030765082_52a9b4ed3c_b.jpgSchloss Neuschwanstein, Bavaria, Germany by Никола Атанасов, on Flickr

32140736716_b1568c7717_b.jpgSchloss Neuschwanstein, Bavaria, Germany by Никола Атанасов, on Flickr

31337496304_ba2893ee55_b.jpgSchloss Neuschwanstein, Bavaria, Germany by Никола Атанасов, on Flickr

32151304966_fa3413f776_b.jpgSchloss Neuschwanstein, Bavaria, Germany by Никола Атанасов, on Flickr

32069872791_d017e14829_b.jpgSchloss Neuschwanstein, Bavaria, Germany by Никола Атанасов, on Flickr

Следва продължение...

Редактирано от NNNNIKKKK (преглед на промените)
  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

КРАЛСКИТЕ ЗАМЪЦИ (Die Königsschlösser) В БАВАРИЯ.

II част

Правя няколко бързи снимки, качвам се на колата и продължавам напред към центъра на парка Königsschlösser  и билетните каси. Пред касите, в близост до стария замък Хоеншвангау (Schloss Hohenschwangau), наистина очарователен в бледожълтата си премяна, ме очаква нова изненада. Опашката е поне от 500 души. В район от около един квадратен километър обикалят  още няколко хиляди, да не кажа десетки. Други, поне хиляда, пълзят по стръмното  двукилометрово трасе към новия замък (Нойшванщайн). Около мен е същински Вавилон, огромно  човешко стълпотворение, ручащо на всички световни езици. Допускам, че множеството е по- скоро заради Нойшванщайн, а не толкова заради Хоеншвангау. Билетът обаче е комбиниран и опашката е една. Групите са по тридесетина души и се пропускат през 25 минути с придружители и аудио гид на най-популярните 4-5 европейски езика плюс японски. Първо ви пускат в  Хоеншвангау (25 мин.) След това търчите нагоре по двукилометровия асфалтиран път към  Нойшванщайн и отново се редите на опашката за посещение в Приказния замък (25 мин.) Ако сте по-състоятелен, може да си спестите усилието от изкачването на стръмния път като се метнете в каруца с конски впряг, чието предлагане е изобилно в района.  Повече от половината чакащи са азиатци, вероятно в по-голямата си част китайци. Сблъсквам се с тях около историческите забележителности навсякъде в Германия. Нойшванщайн е една от най-посещаваните, ако не и най-посещаваната забележителност в Европа. Немските ми приятели ми казаха, че приходите от посещения са рекордни за Германия-над 20 милиона евро на година. Докато пътувах из страната установих, че даже немското радио е обособило района като отделна локация, за която съобщава пътната обстановка, отделно от тази за останалата провинция Бавария. Всичко това ме лишава от възможността да разгледам стария замък  Хоеншвангау, което бих направил с удоволствие.  Не мога да отделя 5-6 часа и да се редя на три опашки в очакване да зърна отвътре един замък, пък бил той и най-приказния на света. Искам да видя още доста неща в района. Обикалям набързо, правя няколко снимки на красивото езеро Алпзее (Alpsee) и се устремявам към близкия град Фусен.

Това е моята одисея с Кралските замъци в Бавария – дълго чакана и бързо приключила.:D

32140612146_b8e332e952_b.jpgHohenschwangau, Bavaria, Germany by Никола Атанасов, on Flickr

32140571016_275bc9dd58_b.jpgHohenschwangau, Bavaria, Germany by Никола Атанасов, on Flickr

32061389051_b7449570db_b.jpgHohenschwangau, Bavaria, Germany by Никола Атанасов, on Flickr

32030655332_1e7704120a_b.jpgHohenschwangau, Bavaria, Germany by Никола Атанасов, on Flickr

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Малко красота от България и едно специално пътуване на Гергьовден 2016-та година, започнало рано сутрин на ЖП гара Септември теснопътна и завършило отново там 10 часа по–късно. В него взеха участие около 200 души от всички краища на страната, решили да прекарат празника сред природните красоти, стигайки до Якоруда. Гледките в Родопите са неописуеми, а перспективата към тях от влак е най–магическа и завладяваща и е много по–различна, отколкото от автомобил. Първата снимка е малък изглед към първите родопски хълмове в дефилето на река Чепинска, а втората е изглед от специалният празничен влак "Юндола" с увеличен състав от 8 вагона. 

IMG_3921.jpg


IMG_3928.jpg

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сълзите на Родопа

" Дето  са солзи капали ,тамо  ще песен да  никне ! "

 

36444831225_f19cb4502b_c.jpg

36048045550_8443863007_c.jpg

 

Това е мотото под което  всяка година в село  Гела в Родопа планина се провежда фестивал на надсвирването. Признавам ,че тръгнахме  с вълнение за там. От българския фолклор харесвам най-много този от древната планина на Орфей. Може би защото преди години първото нещо, което опознах от  българския фолклор бяха дивните звуци на каба гайдите. После една дребничка и пъргава българска жена с голям глас Валя Балканска, която беше поканена да пее на едно събитие бетонира любовта ми към Родопа планина и всичко свързано с нея. Понеже съм човек преситен от пътуване и пътешествия тези, които ме познават добре знаят, че това  пристрастие си е едно малко чудо. Да признаеш нещо за любимо сред толкова много изкушения по света.

Преди години по разказа на местните жители съборът в село Гела е започнал като среща на няколкото големи рода, чиито корени започват от тук. С течение на времето тук започват да провеждат своите показни уроци и учащите в  Националното Училище по Фолклорни Изкуства в Широка Лъка.

Нямаше какво да ни спре и едно ранно утро поехме отново към Родопа. Отседнахме в хотел в Пампорово и на другата сутрин тръгнахме  към Гела. Май целия хотел се беше запътил натам понеже изведнъж опустя. До самото село пътят е нелош. Изпитанието обаче започна ,когато  тръгнахме към ливадите извън селото ,където се провежда самия събор. Честно казано толкова неуреден маршрут при положение, че събора се провежда от много време всяка година си е едно малко престъпление към хората дошли не само от България за да присъстват на събитието. Тесният път, по който не можеха да се разминат две коли и по който не можеш да се върнеш обратно поради тази причина, взе да поражда леко разочарование. Пристигайки на място видяхме хаотично пръснати навсякъде сергии на които амбулантни търговци излагаха дребни сувенири и изделия за продажба. Навсякъде се носеше мирис на скара, пържени в тежко олио картофи, варена царевица и всичко, което един нормален човек не би следвало да яде при вида на примитивните и лишени от хигиена места където се приготвяха. Химичните тоалетни бяха разположени накрая на поляните и ми беше интересно как през нощта някои ще стане да измине почти 400 метра за да ги ползва. Имаше всичко за всякакви интереси  и хобита.

35609830294_0daa971e06_c.jpg

36276455332_9cc2fd4472_c.jpg

имаше и ръчно изработени неща ,които представляваха интерес за любители и колекционери.


36444768155_ab04337573_c.jpg

35637104033_1b4fb82492_c.jpg

Разбира се интерес предизвикваха   хора облечени в национални носии - на събор като на събор. Позираха за снимките с удоволствие и желание.

 

35609822854_767caca788_c.jpg

Надпяване и надсвирване такова , каквото очаквахме нямаше. На ниска и неудобна  естрада се изреждаха гайдари да свирят и бяха оценявани по незнайни критерии от незнайно жури. Трябваше да протягаме вратове и да се провираме през тълпата за да снимаме. Това ни отказа. Решихме че няма смисъл да се самоистезаваме в горещия ден и поехме по страничен път в ужасно състояние надолу за да избегнем и задръстването. Едва ли ще посетим отново събитието, защото това, което видяхме съвсем не отговаря на представата ни за фолклорен фестивал. Жалко за многото възможности, пропуснати от организаторите, които според нас бяха заложили преди всичко на комерсиалното. Огнения "Луцифер" ни прибра  в хотела и прохладата на басейна успокои изострените ни до червено сетива  и уморени тела.

35637009203_07ba3433ba_c.jpg

36276399722_fdfe4e6e08_c.jpg[

 

 

 

Редактирано от valkiria1 (преглед на промените)
  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И още малко от Гела

36276536342_9111deed53_z.jpg_M2A6994 by Romeo Ninov, on Flickr

 

36276530272_ff646b1978_z.jpg_M2A6960 by Romeo Ninov, on Flickr

 

36276521332_fea9fc26a2_z.jpg_M2A6959 by Romeo Ninov, on Flickr

 

35609869444_051890c4a2_z.jpg_M2A6957 by Romeo Ninov, on Flickr

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от Valentin Monov
      Здравейте , купих си нов фотоапарат nikon colop и ми прави проблеми. Като направя снимка на някакъв обект, ръбовете на обекта са назъбени когато се гледа отдалечено снимката във Photoshop. Някой може ли да ми помогне. Благодаря предварително!

    • от Freem@n
      Здравейте, не намерих такава тема и реших че си заслужава да пусна подобна.
       
      Търся си достатъчно читав, здрав и не на последно място - висок статив за моите камери. Искам да е поне 2 метра !
      Ето, намерих една обява, но тези стативи са не за камери/фотоапарати, а за други цели... даже звънях на човека, каза ми че ми трябвала някаква приставка за целта, но той няма такава. Също така, останали са му били само от тези по 3 метра които са, но те май са по около метър дълги в сгънато положение...
      Намирам разни например 170 см или по повече, но са прекалено скъпи... тази обява по горе е в границите на до 50 лева.
      Някой ако знае нещо по въпроса - например има такава приставка или още по-добре - висок статив за продан, нека сподели, все пак може и на лична дискусия.
      П.С: Също така бих искал към статива да има и глава.
      Благодаря !
    • от аm-аm
      Какво и при какви условия може да снимаме законно, кога е нужно разрешение и с какви цели - това са въпросите, които ми се иска да изясним.
      Сещам се за 4 закона, от които трябва да се ръководим - Конституцията на РБългария, Закона за авторското право и сродните му права, Закона за защита на лични данни и Общия регламент за защита на лични данни.
      Ти си, @RudeBoy
    • от Даниела1111
      Лили Бориславова Вълчева е българска поетеса, писател и певица.
       
      Биография:
       Родена е и живее в София. Лили Б. Вълчева е родена на 17 февруари 1995 г. в гр. София. Учи в 108 СОУ “Никола Беловеждов” и в 6 ОУ “Граф Игнатиев”. Завършва 9. ФЕГ “Алфонс дьо Ламартин”, София. През 2014 година, когато завършва гимназия записва философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
      В момента няколко години по – късно изучава музикална педагогика отново в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, приета със поп и джаз пеене. По пиано е в класа на асистент Десислава Бакалова, и при Мариана Апостолова по камерен ансамбъл и хорове пеене.
      Нейн вокален педагог е българската оперна певица Галя Павлова, основател и на сдружение „ Арте Либере“. Сдружение, което се занимава с представянето на млади таланти в различни музикално-сценични жанрове (поп, джаз, опера, оперета, мюзикъл и др.), взаимодействайки си с другите изкуства, и периодично организира концерти и различни музикални програми. 
      Ученичка е също така на Аня Краваева, също така оперна певица и вокален педагог с доста богат опит. Основател и директор на сдружение Евтерпани. Води школа по изкуствата – пиано, солфеж, солово и хорово пеене в Музикално-театрална студия „Евтерпа” към НЧ „Христо Смирненски” (1999 г.), сега "Студио Евтерпани" (2008 г.) в столичен район „Слатина”.
      Лили Вълчева става лауреат на два международни конкурса за пеене „ Абанико“ (март 2018 год.) и „ Нови гласове и песни“(юни 2017 год)  за по – малко от година.
       Творчество:
      През 2014 г. съвместно с поетесата и писател Таня Мирчева създават сайта “Родна литература”, посветен на българската литература и личностите, оставили трайна следа в нея.
       Първата й любов е литературата – още от ученическите години помни и пази своите творчески опити. Скоро преоткрива любовта си към музиката – безкрайна, както към литературата. Така решава да се занимава с пеене. Или по-точно – просто да следва мечтите си.
      Според Лили Вълчева “Само мечтаните мечти се сбъдват, ако не мечтаем, мечтите със сигурност няма да се сбъднат... Много хора мислят, че да се рисуват и гонят вятърни мелници е загуба на време, а всъщност е път към истината.” И още: “Нищо на този свят и на всички останали светове нямаше да го има, ако някой или нещо преди това не е допуснал/о, че може да съществува...”.
      Лили Бориславова Вълчева е автор на поетичните книги: “Рисуваме вятъра” (в съавторство с Таня Мир, 2017) и “Мечтания” (2017). 
      Нейният дебют в света на българската поезия и литература е следобеда на 05.06. 2016 год.е в „Поетично кафе“ в кино Влайкова. Където за първи път представя на живо свои творби пред аудитория, пред нейните колеги по перо и почитатели. Наред с Лили Чолакова, Агапея Полис, Ина Крейн, Рая Вид, Лили Чолакова, Мария Събева, Красимира Скабрина, Денис Олегов, Орлин Миланов, Мариана Еклесия, Ангел Ангелов, Калина Алекс, Никола Апостолов. От тогава участва неуморимо в различни литературни и музикални събития като гост, участник, водещ и основател.
      От средата на 2015 год. до ден днешен публикува в интернет пространството под псевдонима Kalia1117, в литературни сайтове като Откровения, Стихове бг. и др.
      На 13 –ти октомври 2017 година, вечерта представя своите две поетични книги “Рисуваме вятъра” (в съавторство с Таня Мир, 2017) и “Мечтания” (2017) в препълненото Студио 5 пред своята аудитория от почитатели, колеги, приятели и близки , вечер изпълнена със стихове, емоции, автографи и музикални изпълнения от самата Лили и нейната гост – изпълнителка младата певица Александра Петрова.
      На 11 януари 2018 година Лили е поканена да бъде водещ на представянето в София на историческата, фентъзи повест „Откритие“, втората книга на нейната колежка Таня Мир.
       
    • от capnemo
      Създавам тази тема за публикуване абстрактна фотография (само авторови снимки, т.е. такива, за които Вие притежавате авторските права)
       
      _M2A2942 by Romeo Ninov, on Flickr
       
      _M2A6649-Edit by Romeo Ninov, on Flickr
  • Дарение

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.