Любимо място- Австрийската Национална Библиотека- Виена

 

 

 

 

 

Септември 2025 год. По следите на гладиаторите

Амфитеатърът в Ел Джем -Тунис. Трето място в Римската империя след Колосеумът в Рим и разрушеният театър в Капуа.

 

Коридора под земята в който са били разположени килиите на гладиаторите.Някои части от  филма "Гладиаторът" са  заснети тук

 

 

Сиди бу Саид.

Синята туристическа перла на Тунис. Толкова много прилики и още толкова разлики със синия Шефшауен в Мароко и Санторини в Гърция.

 

 

 

ЕТИОПИЯ

 

 

Етиопия-2025-2026 год.

 

Етиопия е родина на много племена. Те са пъстра етническа  мозайка и  живеят в съответствие с традициите си и предпочитат живот далеч от цивилизацията.  Конституцията на страната  е признала, че всички етиопски езици се ползват с официално държавно признаване. Достъпа до племенатта  е  труден, най-често до техните селища се стига с кану или моторна лодка. Туризма ги превръща в местна атракция и те с охота позират/разбира се срещу заплащане/ и продават изработени от тях сувенири.

 

 

 

 

25.05.2026 год

Тунис, остров Джерба, Хара Сегира и най-старата синагога в Африка.

Една изпълнена мечта. Едно специално пътуване до този остров с тази цел.

На първата снимка-входа към малкия комплекс в който се намира една от светините на иудаизма

Бейт Кнесет Ел Гриба.

Вътре в синагогата. Поставена зад стъклена витрина се намира стена изградена от характерните за тези географски ширини сини керамични плочки. В процепите, вярващите изповядващи иудаизъм оставят своите написани собственоръчно молби до Адонай. Стената е наричана от местната еврейска общност "Стената на плача на Джерба" като се прави асоциация с Котел ха Маарави. Зад стената се намира ниша в която се пази един от най-древните запазени до днес свитъци на свещената Тора. Точно под стената зад черните врати има стълбище което води до подземни помещения подобни на пещера в които според преданията се намира камък от храма в Йерушалаим , донесен от прадедите на местните евреи, разселени след разрушаването на храма на Шломо Едидия.

Въпреки войната която се води в Близкия Изток и напрежението около мединат Исраел, няма никаква заплаха за местните евреи и гости. Местните евреи-магреби и мизрахи се вписват идеално в местното общество от бербери и тунизийци/които не са араби, но изповядват Ислям/ . Макар и вече малобройни поради направената в миналите години алия, евреите в Тунис продължават да контролират бижутерската промишленост.

Берлин 14-17.08.2026 год.

Има градове, които посещаваш, и градове, които преживяваш. Берлин определено е от вторите. Той е един от най-въздействащите градове в света, защото съчетава драматична история, пълна свобода и сурова, автентична атмосфера. Той не се опитва да бъде перфектен, което го прави незабравим.

Райхстагът е сградата на германския парламент /Бундестаг/ и е един от най-важните исторически символи на Берлин. Той буквално отразява бурната съдба на Германия през последния век.

Проектиран от архитекта Норман Фостър, купола е изцяло от стъкло. Това символизира, че политиците долу са прозрачни за гражданите отгоре.Огледален конус в центъра отразява естествена светлина в пленарната зала и помага за вентилацията.От върха на куполата се открива 360-градусова спираща дъха гледка към целия Берлин.

преди 43 минути, valkiria1 написа:

Има градове, които посещаваш, и градове, които преживяваш. Берлин определено е от вторите.

Вярно е, Берлин е красив град, има много за снимане в него:

преди 55 минути, valkiria1 написа:

От върха на куполата се открива 360-градусова спираща дъха гледка към целия Берлин.

Която не може да се сравни с гледката от телевизионната кула :) . През последното ми ходене не успях да намеря време да се кача, но преди в най-широката част на сферата имаше кафе-сладкарница, която бавно се въртеше. Поръчваш си кафе с торта, и за два часа виждаш целия град отвисоко.

преди 5 часа, Rudy M. написа:

Която не може да се сравни с гледката от телевизионната кула :) . През последното ми ходене не успях да намеря време да се кача, но преди в най-широката част на сферата имаше кафе-сладкарница, която бавно се въртеше. Поръчваш си кафе с торта, и за два часа виждаш целия град отвисоко.

Хубавото е, че Берлин има различни гледни точки за всеки вкус.

Макар да е най-сниманата забележителност в Берлин, Бранденбургската врата пази тайни, които масовият турист рядко забелязва или знае. Има истинска история на нейните пет прохода.В До падането на германската монархия през 1918 г. е съществувал строг закон кой откъде може да минава.Средния проход ,който се явява централен е бил предназначен ексклузивно за кралското семейство -династията на Хоенцолерните и техните лични гости. Никой обикновен гражданин нямал право да пристъпи там. Наказанията били сурови Съседните на центъра -вторият и четвъртият проход били резервирани само за висшата аристокрация и дипломатите.Най-външните- първият и петият проход са били достъпни за обикновените граждани, каруци и търговци. Ако днес преминете точно през средата на вратата, вие буквално правите нещо, за което в миналото биха ви арестували.

Колесницата на върха/ куадрига/, управлявана от богинята на победата Виктория, е била открадната от Наполеон Бонапарт през 1806 г., когато той завладява Берлин. Той я отнася в Париж като военен трофей, където тя престоява в склад няколко години. След разгрома на Наполеон , пруските войски си я връщат обратно. При монтирането ѝ в Берлин, в ръцете на богинята е добавен Железният кръст с пруски орел, за да символизира триумфа над Франция.По време на комунистическия режим , правителството нарочно премахва Железния кръст от статуята, тъй като го смята за символ на пруския милитаризъм. Той е възстановен в оригиналния си вид едва след обединението на Германия през 1990 г. И сега една любопитна подробност-това, което виждаме е само копие на оригиналната статуя.По време на Втората световна война Бранденбургската врата е подложена на изключително жестока артилерийска стрелба и е тежко повредена. Куадригата на върха е почти напълно унищожена от експлозиите-оцелява само едно ухо на един от конете. Това ухо се пази като историческа реликва в Музея на Маркграфството в града. Днес ние снимаме само едно перфектно копие.В истинския смисъл на думата, този монумент въпреки името си, никога не е имал истински затварящи се врати в класическия смисъл на думата. Тя е построена като триумфален пропилей /вход/ към града, вдъхновен директно от Акропола в Атина. Първоначалното ѝ име е било „Порта на мира“.

Интересни са фигурите и баталните сцени изобразени на стените на проходите. Те изглеждат като римски или гръцки триумфални сцени. Техен автор е архитектът Карл Готхард Лангханс който ги проектира в стил ранен класицизъм, вдъхновен изцяло от античността.Всички барелефи са изваяни от скулптора Йохан Готфрид Шадов. На моята снимка е един от барелефите които изобразяват 12-те подвига на Херакъл /Херкулес. Защо точно той? В античността Херакъл е символ на смелостта, силата и укротяването на хаоса. Чрез тези релефи архитекта прави един политически комплимент към Прусия: както Херакъл е прочистил света от чудовища и е донесъл ред, така и пруската армия и държава защитават реда, сигурността и цивилизацията от външни заплахи.Политика и в изкуството. Позната история, която явно не се променя с вековете.

Бившият емблематичен ресторант Theodor Tucher, разположен точно на площад „Парижер плац“ до самата Бранденбургска врата.Фигурата в неговия затворен вътрешен двор е огромна, направена от боядисано дърво, и се нарича „Голям мъж с малък мъж“ -Großer Mann mit kleinem Mann. Нейни автори са световноизвестният германски скулптор Стефан Балкенхол и Клаудия Маркс.Фигурата не изобразява конкретна историческа личност, а просто символизира обикновенния човек. Авторът е известен в цял свят с това-той не създава фигури на известни исторически личности. Център на творчеството му е обикновения, анонимен човек без помитаща буря от емоции от различно естество.Мястото, където се намира ресторантът и сградата е било буквално разцепено от Берлинската стена по време на Студената война. Поставянето на тази арт инсталация там след обединението на Германия символизира новото начало, свободата на изкуството и завръщането на човешкия мащаб на място, което дълго време е било "ничия земя" и символ на държавно разделение.