Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

bdenkov

Къде живеят децата на руския политически елит? Къде живеят децата на Българският политически елит?

Препоръчан отговор


Къде живеят децата на руските управници. Отговорът е - на Запад. Родителите им ги обзавеждат с имоти, изпращат им пари, уреждат ги с двойно гражданство, твърдят opentown.org и livejournal.com. Най-популярните имена са включени в кратък списък.

Екатерина, малката дъщера на президента Владимир Путин, живее в Мюнхен, където през 2013 г. се омъжи за корееца Юн Джун Вон. 


http://www.blitz.bg/svyat/kde-zhiveyat-detsata-na-ruskiya-politicheski-elit_news301779.html


По-голямата - Мария, живее в Холандия, в гр. Ворсхоотен, недалеч от Хага. Тя обитава заедно с 33-годишния холандец Йорит Фаассен луксозен мезонет на последните етажи в елитна сграда.

Синът на премиера Дмитрий Медведев - Иля, понастоящем учи в Русия, но вече обяви, че ще продължи образованието си в университета в Масачузетс, САЩ.

Екатерина, единствената дъщеря на министъра на външните работи Сергей Лавров, вече завършва Колумбийския университет в САЩ и планираше да остане да живее там. Но след като Западът обяви санкции на Русия, баща й я прибра обратно в Москва.

Трите дъщери на зам.-шефа на Държавната дума Сергей Железняк учат в чужбина. Екатерина - в елитен швейцарски колеж, а Анастасия и Лиза в Лондон.

В Лондон учи и Пьотр Жуков - син на друг от зам.-шефовете на руския парламент.

Двамата синове на вицепремиера Дмитрий Козах също са в чужбина. По-големият - Алексей, върти строителен бизнес и е съсобственик на няколко строителни фирми "Ред", "Макбрайт" и "Юна". Малкият му брат Александър работи в Credit Suisse.

 

Редактирано от bdenkov (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
 
 
Снимка на Потресаваща Русофобия.
Като всички комуняги отрочетата на запад,а тука величаят Русия! Така са още от времето на СССР: те и децата на Запад. Отделно бъкани с капитал.Има една приказка-умен,честен,комунист ,ако две от тези твърдения са верни,то третото е невъзможно!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Мъдрите хора казват- дръж приятелите си близо. А враговете- още по- близо.:ph34r:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
 
 
La imagen puede contener: una o varias personas, teléfono y texto

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Забележка: Генерал Минчо си беше от БСП (и БКП) едновременно, полковник Истина беше фен на Патреотите (и БКП) едновременно, а лейтенантът Гош си беше гербаджийче(по възрастови причини), уважаващо и зачитащо Партията майка БКП (по съвместителство). В крайна сметка, седейки на една маса, в края на вечерта стигнаха единодушно до генералния извод, че всъщност са от една партия! Наздраве!

http://www.faktor.bg/bg/articles/kultura/art-faktor/istoriya-za-general-mincho-i-negovite-drugari-s-medali

safe_image.php?d=AQB1oKnFsc8chz1s&w=476&
Как си купих военен самолет на търг и лежах несправедливо в карцера
FAKTOR.BG

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Когато невежи или предубедени журналисти откриват днес някаква особена българска любов към СССР, аз бих ги запитал дали техните народи биха се влюбили много в чужда сила, която нахлуе в страната им, наложи промени в угода на своето господство, проведе жесток, кървав терор, избие, унищожи или затвори всички ония, който не искат да бъдат конформисти, ликвидира всякакви граждански и политически свободи, икономически безмилостно ограбва в течение на години стопанството и наложи пълно подчинение във всяка сфера на човешката деятелност? Какво чувство, според тези журналисти, би било най-реалистично? Приятелство?

~ Георги Марков

Image may contain: 1 person, closeup

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

По принцип нямам навика да храня платените тролове от ул."Козяк", отговаряйки в темите им. Но като стана дума за Георги Марков, не е зле да бъде прочетено едно негово писмо до неговия приятел Димитър Бочев след като е поживял в "света на неограничените възможности" и се запознава с тамошната реалност. А писмата му, разбира се, са били преглеждани от британските специални служби, като всяка кореспонденция на мигрант от соц. лагера. Показателно е, че е убит на следващата година. Най-вероятно - за да не се опита да се върне в България и да сподели впечатленията си. Или за да не завърши книгите, които планира да напише и в които разобличава контрола на медиите в капиталистическото общество.

Цитат

18–22. 02.1977 г.

Лондон

Драги Митко,

Извинявай, че малко забавих отговора си на последното ти писмо, но просто нямах време да седна да ти пиша, пък и вече намразих всякакъв вид писмовна дейност, след като трябва да прекарвам вероятно две трети от времето ми, дадено от природата — върху пишеща машина. Благодаря ти много за желанието ти да бъдем заедно, което много би ме радвало, но не се обадих на Захариев, нито имам намерение да му се обаждам. Причината е, че докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка "Пременил се Илия — пак в тия". Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същия вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации. От много отдавна вече не вярвам в "свобода на словото", която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в "независимия" вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в "Работническо дело", трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите — едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото "таралежовъд". Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза — да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности. Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.

Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи — на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н.. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите. Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити. Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат "Да, сър!". И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания… а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче.

Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах - и тукашни, и емигранти всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България — пари, гарантирано положение, слава. Почти всички и англичани, и германци смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.

За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите — източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) — много по-силен.

Знам, че въпросът ти е естествено — А ЗАКЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ?

Най глупавото би било да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Най-непростимото би било да се гръмнем. Отговорът е много прост — ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което сме били — луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата — ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че ако щеш целият му смисъл (нали красотата е смисъл), като че е заложен в лудостта на лудите. Всичко наистина голямо и красиво, което и природата и хората са създали досега, е изблик на тази лудост, която според мен е самата същност на МОЖЕНЕТО.

Пиши, ако чувстваш, че можеш да пишеш, рисувай, ако мислиш, че можеш да рисуваш, кови, ори, пей, прави нещо, което усещаш, че можеш да правиш, и не се извинявай, че някой не ти е дал микрофона си, че не искат да те печатат. Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали. И затова можеш да си обясниш такива странни картинки, че музикално глухи охкат и ахкат по Бетовен, литературно слепи хора хвалят до небесата Достоевски и цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него).

Ето това е конфликтът! Най-големият, най-дълбокият, единствен сериозен конфликт.

И в този конфликт такива като мене нямат микрофоните, нямат вестниците, издателствата, киното. Всички те са от другата страна, където комунистически, капиталистически, националистически и господ знае какви още микрофони стоят редом и се борят, за да наложат под един или друг цвят властта на нищото.

Трагично, ние не можем без един компромис — този, който ти дава залъка. Но само при условие, че този компромис ще ти помогне да продължаваш да бъдеш това, което си.

Драги Митко,

Ето ти горе-долу картинката на нещата, така както аз я виждам. Тя не е безнадеждна. Тя е реална, което значи, че вътре, дълбоко в себе си съдържа надежда.

След като ти изпонаписах всичко, което чувствах, позволи ми сега да спра, да пожелая на тебе и на Клавдия здраве и любов и предполагам, че скоро пак ще си пишем.

Най-сърдечно твой

Жоро

 

Редактирано от Win_user (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз се обърках къде да пиша, бденков отново е пуснат сред хората. :D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Преди известно време един експерт към КТ Подкрепа и член на Солидарна България - Ваня Григорова твърдеше, че към 1989 г. всички в България били имали телевизори, и за тях не се е чакало.

Горното изказване бе част от дебата "Качеството на живот и преразпределянето на ресурсите" с Ваня Григорова и Георги Драганов (аз) в ефира на радио София: https://youtu.be/SEYnN7tXtks

Долната статия от онова време показва как са се купували телевизори. Сравнете го с днес и с наскоро миналия черен петък, при който имаше намаления на стоки с до 50%, 60% и практически всеки има какъвто телевизор иска или може да си позволи.

Image may contain: 3 people
 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бе ма'ни ги телевизорите, това нищо не е. Ама ако знаете колко трудно беше по соц. време да си купиш iPhone, направо ще го намразите тоя строй!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Комунизма си отива! Спете спокойно деца!"
Това е част от текста на тази култова песен и мотото на събитията през 1989г.
Тогава СЪЗНАТЕЛНО и ЦЕЛЕНАСОЧЕНО бяха игнорирани Гнева,Улицата и Протеста срещу комунизма!
За това днес нито комунизма си е отишъл,нито децата спят спокойно!
Само възрастните спят,а когато се събудят гледат как комунизмът спокойно се разхожда из България,очаквайки забравата да покрие престъпленията му!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Изродната... пърдон, народната любоф е безгранична и вечна, тавариши! И таваришки, разбира се.

La imagen puede contener: una persona
 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...