Има ситуации в живота, от които човек може да се измъкне само с помощта на глупостта.

Франсоа дьо Ларошфуко

.....пък той стои като основен камък във фундамента на живота - стремежът към оцеляване !

Така , че следва да проявяваме разбиране , ако съществува желанието да го ограничим в поносими норми !

     Изначален е стремежът на всяко живо същество към самосъхранение и това е обяснимо в съответствие с природните закони . Съществуват обаче ситуаций , когато действието на този природен закон трябва да бъде преодоляно с цел запазване на вида , а това е трудно . Трудно е индивида да действа в името на колектива . Трудно е да се разбере , че това в същност е по-висша форма на оцеляване на индивида в неблагоприятна среда на съществуване , удовлетворяваща потребността за самосъхранение на вида . Това е така защото при по-висшите форми връзките са по-неустойчиви и крехки , и по-лесно подлежат на разрушаване....  

   И понеже оцеляването при хората не стои в най-острите си форми , ето Ви :

 

  -   колкото по-малка заплаха за оцеляване на отделния индивид - толкова повече егоизъм   - 

 

Тук следват някои доста стряскащи изводи (умозаключения , мъдрости от век на век  ) .

Първият от които е необходимостта от установяване на контрол (обратна връзка) от долу-на горе. Само с молби не става - да ме прощава Майка Тереза....!

Но това е друга тема...

Редактирано 13 октомври 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Редактирано 16 октомври 201411 г. от cipollini (преглед на промените)

Съществуват два вида глупаци — едните се отказват да направят нещо, защото са били заплашени, а другите мислят, че заплашвайки ще постигнат нещо.

Паулу Коелю

Народ който не храни своя армия, скоро ще храни чужда.

Наполеон Бонапарт

Народ който не храни своя армия, скоро ще храни чужда.

Наполеон Бонапарт

Не че искам да споря с Наполеон, но разправят, че думата "бистро" идвала от "быстро".

Смъртта не е най-голямата загуба в живота.

Най-голямата загуба е това, което умира в нас, докато сме живи.

Норман Казънс

 

Не че искам да споря с Наполеон, но разправят, че думата "бистро" идвала от "быстро".

Така е. Но не е ли дошло във френския от белогвардейските имигранти след революцията. Значи е вън от контекста, ако е така.

Зад всяко голямо богатство се крие престъпление.
Оноре дьо Балзак

Така е. Но не е ли дошло във френския от белогвардейските имигранти след революцията. Значи е вън от контекста, ако е така.

И парижаночкам с присвИстом

казАки, ус крутя хитрО,

кричали со стремян: «Эй, бЫстро!»  —

Вот так произошло бистрО.

                        Евгений Евтушенко «Язык мой русский»

Общеизвестно, что после победы над Наполеоном казаки были в Париже. Рядовых казаков отпускали из расположения их части погулять по Парижу, но ненадолго. Время возвращения контролировалось очень строго. Поэтому, заходя в парижские пункты общепита и выпивки, – как уж в то время они назывались, то ли кафе, то ли трактиры, то ли как-то иначе – казаки требовали: «Быстро! Быстро!». Для удовлетворения таких требований выгодных клиентов и организовали новый тип забегаловки «БистрО». Французам не выговорить русское «ы», а ударение в двусложных словах они привыкли ставить на второй слог. Это не выдумка. В Париже, на Монмартре, на площади Тертр (что в переводе на русский - "Площадь Холма"), в доме № 6, я видел кафе, под названием "Матушка Катерина".  На нем установлена мемориальная доска, подтверждающая, что это первое парижское Бистро. В словари иностранных слов многих европейских наций «Бистро» вошло с пометкой «французское». Как иностранное оно вернулось и в Россию. Но в России смысл этого слова понимают лучше.

http://www.proza.ru/2010/06/20/1233

 

Когато Наполеон се готвел за великите си войни, обявили конкурс за най-добър начин за консервиране на храна за армията. Така се появило познатото днес вакуумиране. Накрая е известно как свършило всичко, слез зимата и глада в Русия оцелелите френски войници умирали, щом сложели нещо в стомаха си из Литва ли беше... или Латвия. Гладували толкова дълго, че се нахвърляли като обезумели върху храната и местните не можели да направят нищо, освен да ги наблюдават как се гърчат. Докато издъхнат. Така се осъществява при нас цивилизационният обмен.

Посипвам си главата с пепел. Мислех че е след Октомврийската. Не помня кой ме е излъгал.

Хората ще забравят какво си казал. Ще забравят какво си направил. Но никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват.
Мая Анджелоу

Не е признак за добро здраве да бъдеш отлично приспособен към едно тежко болно общество.

Джиду Кришнамурти

Всеки е архитект на собствената си съдба.

 

Н.А.