Има канонично на моменти звучене контрапункта, а аз все пак не съм проф и отдавна зарязах пианото. Свирил ли си на орган някога? А на клавесин?

 

Да, повтарям през цялото време един и същ елемент, фугата е нещо като безкрайно свободен канон - на места се засича елемента със себе си на втори глас. И модулирам леко извън нормалните традиции, то и елемента не е най-сполучливия, но така ме завари вдъхновението. Не умея да свиря, въпреки че редя ноти понякога със скорост на някой който свири ала прима. (ако не се брои че обичам да удрям по варели и метални плоскости и да издавам дълги гърлени звуци хаха) Винаги съм искал да напиша нещо за орган, но все още ми е трудно да се преборя със силата му ._.

На мен първата част изключително ми допадна. Във втората част на композицията ти се поизгубих и таман намерих пътечката и на май му дойде края.  Но това е през моите уши. Ще ми бъде интересно да прочета и други мнения.

 

Да, можех да изградя цялата композиция с простички правила както интрото... но тогава нямаше пък да е фуга : )  По-полифоничните и сложните ф-ми са "по емоционално-дървени", изискват повече внимание а и имат голям шанс да не се получат толкова приятни. В замяна обаче са изключително забавни за хората на които им е втръснало от по-елементарна музика. И като цяло полифонията няма лесно наподобяване - композиции в които две мелодии се преплитат една в друга са рядкост : ) За това залагах да има някаква среда - леко и приятно интро но по-сложно продължение. Частта в която се загубваш е когато модулирам предполагам а не цялата втора част? (Поне за мен частта на "загубването" е кратко - а и някак ми допадна и го развих, описва нещо сложно, нещо което няма как да го кажа иначе - но осъзнавам може да е леко "трудно" също) На края изхода пак гледах да е по-въздушен и ефектен както интрото - за да остави този странен после-вкус.

Хах иначе да - питаш ли ме мен колко ми е интересно да чуя други мнения?

 

Абстракното ме обърква, но и ме вълнува с неочевидността и дълбочината си. Музиката има способността да предизвиква настроение без  визуално да представя реални обекти и за това винаги е била предпочитана за мен форма на изкуство. 

Ти рисуваш с музиката си. Рисуваш време и психологично преживяване, които трудно биха могли да се предадат с живопистта, която е предимно свързана с формата и пространството. Не знам от къде се появи асоциацията ми с Кандински и Шонберг? Шонберг ми причинява абсолютен слухов дискомфорт, докато твоята музика оставя пространство, т.е. не ми причинява когнитивен дисонанс. Кандински е правил обратното на теб - правил е опити да музицира рисуването, търсейки пресечната точка между баланс/ред и какафония/хаос, ин и ян, пълнотата на експресията/импресията. Може би това е и причината да се интересуваш и от източните философии - в търсене на възможно най-всеобхватното изразно средство?

Фугата на Кандински.

 

Доста се увличам по експериментална музика, фен съм на Шонберг, като цяло той ме увлече по идеята че мога да се пробвам да композирам и аз тонална музика - тъй като и той е изцяло самоук.

Когнитивен дисонанс изпитваш заради... тоновия дисонанса в музиката му   Когато си от страната на композитор е много освобождаващо да нарушаваш правилата на остановеното, но пък резултата много трудно се възпирема от общото съзнание. Например любимия ми Ivan Wyschnegradsky е с крачка напред пред Шонберг тъй като е решил че и интонацията му пречи да бъде себе си - за това и още по-малко хора го слушат. Кандински нанася цветовете 50/50 с логика за ф-мите и от чиста екзалтация от свойствата им - като варира 30/70, 90/10 - така и с повечето творци - вместо цвят може да е тон. 

Стремя се да съм в някаква среда лично, да правя вътрешни ф-ми които имат вътрешни значения и да не се увличам толкова самоцелно по емоционалната част. Бах ми е по-близък до сърцето, въпреки че звуча далеч по-авангардно. Но най-голямото ми вдъхновение е Голямата фуга, Great Fugue на Beethoven - мисля че това е върха на музиката и все още не е прескачан. Пълно е с дисонанси и не звучи като нищо от тази епоха. Когато е изсвирено за първи път всички са били в шок и в общо неодобрение а Бетовен им е крещял - Задници, говеда защо не аплодирате, защо не искате бис?!!! Но не само че не разбирали какво е направил - но и никой не е посмял да я изпълни цели 27 години след това. А преди няколко дена попаднах на лекция за "Hyperspace" и изведнъж бааам от тъмнината зазвуча Голямата фуга и я обвързаха със съвмем научните си идеи.. Толкова е сложна и многопластова - че просто излиза извън процентовото съотношение между емоция и логика.

Иначе ето нещо доста по-дисонансно-авангардно и хроматично от мен. 

 

 

Пианото ти ме затисна този път.  You are a badass, so, please, continue with breaking the rules.

Полифонията прави музиката по-обемна и по-пълна, интригува повече и поради това съм голям любител на джаз. Дисонансът в джаза ми доставя абсолютна душевна наслада, защото е доста по-…как да кажа…по-гъвкав и толерантен, по-просторен. В класическата музика е по-ригиден, някак тежичък ми идва. Ето какво имам предвид: 

Spoiler

 

А това ми е особено любимо:

Spoiler

 

 

преди 1 час, Любомир Ико написа:

Голямата фуга, Great Fugue на Beethoven

Тук не съм съгласна, не, че има някакво значение, но за мен Бах е все още ненадминат. Това не е просто фуга, а фуга за фугата - метафуга!

А за Моста на Дъгата - можеш ли

преди 23 минути, haidukpikaso написа:

А за Моста на Дъгата - можеш ли

Четох какво означава но не разбирам какво искаш да кажеш 

Нещо доста по-минималистично.

на 27.05.2017 г. в 2:33, Любомир Ико написа:

Четох какво означава но не разбирам какво искаш да кажеш 

каква музика би написал за Моста на Дъгата

имайки предвид че това е Рай

на 6/5/2017 в 19:26, haidukpikaso написа:

каква музика би написал за Моста на Дъгата

имайки предвид че това е Рай

Не зная! Темата е много сложна. Може би вече е написана - от птиците и щурците? Все пак ми се върти - както тя така и контрастни идеи - за ада например. Но май не съм достатъчно добър да пиша програмна музика. По скоро пиша музика която чувствам че мога да продължа - чувам отвътре - но няма конкретна идея - по-скоро само някакво чувство.

преди 8 минути, Любомир Ико написа:

Не зная! Темата е много сложна. Може би вече е написана - от птиците и щурците? Все пак ми се върти - както тя така и контрастни идеи - за ада например. Но май не съм достатъчно добър да пиша програмна музика. По скоро пиша музика която чувствам че мога да продължа - чувам отвътре - но няма конкретна идея - по-скоро само някакво чувство.

не е сложна, само трябва да си го преживял това - а ти явно не си

с две думи мъка си е

преди 9 часа, haidukpikaso написа:

не е сложна, само трябва да си го преживял това - а ти явно не си

с две думи мъка си е

Много е неясно. Аз съм преживял много неща - но просто не мога да ги опиша с музика. Реално - повечето. Музата идва сама, не мога да я насилвам и впрягам в концепции и идеи.

Но щом е "Рай"... защо е мъка? Не трябва ли да е покой, разбирателство, хармония и просветеност?

преди 8 часа, Любомир Ико написа:

Много е неясно. Аз съм преживял много неща - но просто не мога да ги опиша с музика. Реално - повечето. Музата идва сама, не мога да я насилвам и впрягам в концепции и идеи.

Но щом е "Рай"... защо е мъка? Не трябва ли да е покой, разбирателство, хармония и просветеност?

то с всяко изкуство е така - без муза нищо не става

Рай е за тях, за животинките, вече са добре и тичат на воля по полянките там, но е мъка за нас, които сме още тук на земята и сме без тях, и ни липсват много и много боли

Видео на предишното минимално пиано. Правено в дъждовете от миналата седмица, качеството на картината е малко ниско в сравнение с оригинала, но и тези навалици зрители хах  

 

Харесва ми.

Съчетание между свежест , носталгия и надежда ..

Дъждът сякаш изчиства "порочният кръг " .. 

"Спасение в Мокра Тишина " 

на 4/6/2017 в 19:28, Любомир Ико написа:

Надявам се да разбера какво мислите, бихте ли слушали такава музика, харесва ли ви, не ви ли харесва.

Изразяваш личната си емоцията,която изпитваш,чрез музиката(като автор).Естествено ще имаш и фенове,и критици(дано да не се обиждаш).Лично  на мен твоите произведения ми идват малко летаргични,липсва живец.Иначе добре си подбрал и ''напАснал'' видеото към музиката.Какво да ти кажа-продължавай да изразяваш себе си...... Желая ти само творчески успехи!!!

P.S Eто такива клипове и песни изразяват ''дълбока емоция''(според мен).Малко по-твърд жанр,но са ..................... В първата песен....просто има ВСИЧКО,изказано чрез музика,а втория клип......е просто ''шедьовър''( това видео е за това аудио). Изслужаш ги(ако желаеш разбира се) на по-високо volume,за да усетиш....Могат(евентуално) да ти послужат за ''муза''...!!!

Spoiler

 

Spoiler

 

 

преди 2 часа, 121212 написа:

P.S Eто такива клипове и песни изразяват ''дълбока емоция''(според мен).Малко по-твърд жанр,но са .....................

По-скоро са ми "меки". Емоцията за всеки е прекало субективна, и има прекалено много видове. Пример за какво означава "твърдо" за мен; и как може да звучи една "дълбока емоция" чак суб-дълбока-на ниво отвъд това което може да се чуе с прости уши;

 

преди 9 часа, _sirena_ написа:

Харесва ми.

Съчетание между свежест , носталгия и надежда ..

Дъждът сякаш изчиства "порочният кръг " .. 

"Спасение в Мокра Тишина " 

Имам няколко опита за твоята песен, може би, някой ден ще стане  

преди 10 часа, Любомир Ико написа:

Видео на предишното минимално пиано.

"И тая шир смълчана,

безлюдна, дива шир

 ехти като камбана

 в прокълнат манастир…"

В.Ю.

 

преди 8 минути, Мо_хи_ни написа:

"И тая шир смълчана,

безлюдна, дива шир

 ехти като камбана

 в прокълнат манастир…"

В.Ю.

Уха! Попадение! Толкова смълчана бих добавил че звън и на исполинска камбана не пробива.

Трябва да се забрани да се чете - "Клетниците" беше любимата ми книга в трети клас хах

 

преди 3 часа, Любомир Ико написа:

По-скоро са ми "меки". Емоцията за всеки е прекало субективна, и има прекалено много видове. Пример за какво означава "твърдо" за мен; и как може да звучи една "дълбока емоция" чак суб-дълбока-на ниво отвъд това което може да се чуе с прости уши;

 

Имам няколко опита за твоята песен, може би, някой ден ще стане  

Когато - Тогава .

Аз знам , че съм трудна за рисуване .. 

 

 

Доста дълъг проект - отдавна завършен, но дребните детайли губят най-много време. Започнат през есента на 2016, като първо написах пианото.

Моля гледайте го във 1440p формат - компресията на този сайт ме убива - а при мен нещата са кристални.

Тъй като не можех да "хвана" духа на мъглата директно се фокусирах около обекти които са в отношение към нея.

Всеки кадър от видеото всъщност е ръчно заснета фотография от "изправено положение" - като се придвижвам по терена бавно и методично изпълнявайки често въображаеми плавни траектории без да си гледам в краката - а следейки въображаем център на композицията.

Тъй като това видео е 24 кадъра в секунда ми отне няколко месеца да събера нужните кадри. През повечето дни мъглата се задържаше само за няколко мига/часа и се "гонехме" - като често преди да намеря нещо за заснемане тя вече се бе вдигнала.

Насладете се на останалите тайни сами.

Редактирано 9 юли 20178 г. от Любомир Ико (преглед на промените)

Хе, растенията и дърветата сякаш танцуват като изпаднали в транс, въртящи се дервиши, сред шепота на мъглата.