преди 10 часа, _ramus_ написа:

И че - тя нама как да бъде скрита, няма и защо.

тя не е скрита, ама трябва да имаш взор да я видиш

нали

преди 3 часа, haidukpikaso написа:

нали

Не знам, аз съм прост мъж - не ги разбирам тия работи. Но или нещо се крие... или не го криеш. А ти го криеш. И за криене вече написа. Това, че "не си длъжна да показваш" - е защото криеш. Може да съм прост невежа некъв си, но не е трудно да се усети колко много криеш. И те е страх от разкриването. Не си сама в това - навсякъде сред темите форума, другите форуми. И извън виртуала - навсякъде е същото.

Това за 'взора' е от страха. Всички имаме нещо за криене и всички знаем какво е импулса за криене. Не се ли вижда по всеки пишещ същото...

Наранените се страхуват и се бетонират с идеята никога да не допуснат да са уязвими повече, защото си внушават че няма да понесат друга рана... . А това е атавизъм, съвсем примитивна реакция. Ама като е силна, какво да й сложиш насреща, за да не те погълне в себе си. Внушавам си че това е разумно, че има смисъл, че е логично, че е смислено, че е от предпазливост - но само се лъжем с тия. Заместваме с лични приказки нещата, които искаме да изчезнат - но е също примитивно, върши работа до време, после се изчерпва, ние го поддържаме като запада, лъжем се себе си, другите, пак себе си, измисляме си и създаваме изживявания, щото в тях е по-сигурно, защото зависят от нас самите, и така имаме контрол и носи усещане за сигурност някаква - дето толкова липсва ако я няма черупката...

Няма нищо, което да го няма в другия, не се иска никакъв "взор", защото тия ги имаме всички в нас си - всеки един. Играем го на скриване и на измисляне колко е важно, нужно и че имало смисъл. Докато черупката все някога става тясна. Включително - и от самотата, на която се самообричаме в нея. И с идеята че само там имаме усещане за сигурност... дето толкова ни е нужна като ни натисне страха.

Редактирано 1 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 13 часа, _ramus_ написа:

Не си длъжен, на никого, но дали има какво да се "покаже"? Щото да показваш нещо - първо е нужно да го имаш. И да не си длъжен, и да не показваш - важното е какво имаш - тва е според мен.

Мислиш ли че те разбира та се пънеш?

преди 24 минути, _ramus_ написа:

Не знам, аз съм прост мъж - не ги разбирам тия работи. Но или нещо се крие... или не го криеш. А ти го криеш. И за криене вече написа. Това, че "не си длъжна да показваш" - е защото криеш. Може да съм прост невежа некъв си, но не е трудно да се усети колко много криеш. И те е страх от разкриването. Не си сама в това - навсякъде сред темите форума, другите форуми. И извън виртуала - навсякъде е същото.

Това за 'взора' е от страха. Всички имаме нещо за криене и всички знаем какво е импулса за криене. Не се ли вижда по всеки пишещ същото...

Наранените се страхуват и се бетонират с идеята никога да не допуснат да са уязвими повече, защото си внушават че няма да понесат друга рана... . А това е атавизъм, съвсем примитивна реакция. Ама като е силна, какво да й сложиш насреща, за да не те погълне в себе си. Внушавам си че това е разумно, че има смисъл, че е логично, че е смислено, че е от предпазливост - но само се лъжем с тия. Заместваме с лични приказки нещата, които искаме да изчезнат - но е също примитивно, върши работа до време, после се изчерпва, ние го поддържаме като запада, лъжем се себе си, другите, пак себе си, измисляме си и създаваме изживявания, щото в тях е по-сигурно, защото зависят от нас самите, и така имаме контрол и носи усещане за сигурност някаква - дето толкова липсва ако я няма черупката...

Няма нищо, което да го няма в другия, не се иска никакъв "взор", защото тия ги имаме всички в нас си - всеки един. Играем го на скриване и на измисляне колко е важно, нужно и че имало смисъл. Докато черупката все някога става тясна. Включително - и от самотата, на която се самообричаме в нея. И с идеята че само там имаме усещане за сигурност... дето толкова ни е нужна като ни натисне страха.

това си е твое светоусещане, не и мое

ти черупка нямаш ли - имаш нали - е тогава кви ми ги дрънкаш дърабърасточадъръ

преди 12 часа, haidukpikaso написа:

ти черупка нямаш ли - имаш нали

нещо попита ли - или само заради "отговора".

Всички имаме черупки - горното се отнася и до мен самия.

Както и всички се страхуваме - въпроса е какво правим след като вече тия ги има и в това положение сме заварили в първите моменти на осъзнаване.

Тия тийнерджърски реакции, дето ги пишеш - също на никого не са чужди, включително и на мен. И пак - все някога им е отредено да се израснат. Дори дъщерите ми ги поизраснаха. И не става в черупка. В черупката нищо не се израства, а само се бяга и се отлага, и винаги - само от страх.

Редактирано 2 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Битието е нещо като матрьошка- излизайки от една черупка, просто влизаш в друга. По- голяма... И понеже си много малък, тя ти изглежда като вселена. И ти я наричаш "вселена", без да имаш дори бегла представа, за какво говориш. Озарен от откритията си измисляш неща, които би трябвало да те направят всемогъщ, но те те правят мъртъв. Защото нещата, които те правят жив, са измислени много отдавна... от друг! Божествения комплекс е нещото, от което най- много страда човешката раса. Благодарение на него, тя постоянно открива нови и нови начини, за собственото си унищожение. И ще го направи, вярвайки че унищожава всичко онова... създаденото от друг.

А вселената си седи тук през цялото време и чака да я видим. Малката черупка също е вселена, която има много за изследване, но ние бързаме да я напуснем без дори да я погледнем, защото обичаме голеееемите неща... Защо ги обичаме? Защото са голееееееми.   Tова си е дефиниция за комплекс...