Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Потресаващ разказ за урановите мини в България.
Моля, прочетете и споделете.
Българският народ има право да знае истината.

Днес, докато търсих нови черни пътища с колелото в Стара Планина, случайно разбрах, че съм бил седнал върху, затрупана уранова мина, от втората световна война.С този голям насип от първата снимка, са затрупани входовете на 20-40 километрови тунели под земята.След, като се разрових в интернет по темата, попаднах на много интересен разказ, на един от малкото останали живи работници от мината.Съветвам всеки да го прочете и сподели, особенно привържениците на братушките, защото изглежда доста истински и брутален..Разказа на човека го открих в един форум, където са били споделени снимките от мината.-->>>>>>

След окупацията на България през 1944, СССР не само наложи кървав терор с името „социализъм“, но и се домогваше до всичко, което представлява интерес за него. Тоест ограбваше ни. За влаковите композиции с плодове, зеленчуци, консерви, месо, яйца и какви ли не стоки знаем всички. Но малцина знаят, че СССР ограби и хиляди тона уранова руда от България. Става дума за една колосална кражба, защото уранът винаги е бил скъпа стратегическа суровина. За 45 години от страната ни е изнесено огромно количество уран.
Кражбата бе „платена“ с едно от най-големите престъпления на комунистическия режим – убийството на няколко хиляди българи, облъчени смъртоносно за трите години в мините. Всички хора, които познавах от зловещия лагер, са отдавна мъртви. Аз бях осъден на 15 години затвор като куриер на горянски отряд. Куриозно е, но това ме спаси от смъртта.
През 1944 заработи урановата мина в с. Бухово. По това време мината в Яхимов, Чехия, вече бе изчерпана. От сибирските лагери СССР изпрати 80 минни инженери и миньори за разработване на мината, придружени от „специалисти“ от КГБ. По-късно те бяха върнати в Сибир и на тяхно място бяха изпратени български миньори от трудови войски. Тогава там служеха само „неблагонадеждни“
– децата на „народните врагове“. Като ги изпращаше в радиоактивната мина Бухово, където ги чакаше рано или късно неминуема смърт, ЦК на БКП постигаше две цели – избиваше потенциалните си противници и ги използваше за доставка на уран за бомбите на „големия брат“.
За обслужване на мина Бухово имаше щаб в с. Яна. През 1952, когато попаднах там, в мината влизаха рудниците „Бухово“, „Борче“, „Сеславци“, „Девети септември“ и филиали в Стара планина, в Родопите над Наречен и др. Всеки рудник имаше разклонени галерии, които образуваха гигантска паяжина с площ от хиляди квадратни километра, в които кипеше денонощен труд. Една огромна подземна промишленост.
В урановите рудници се работеше на три смени. Често войниците миньори попадаха на богати жили или гърнета с находища уран концентрат. Рудата се товареше на ръка и камиони, покрити с брезент и неподлежащи на проверка, я караха към пристанищата. Оттам – с кораби към СССР. След като бе построен мостът при Русе, се използваха и двата пътя. Много влакови композици тръгнаха нататък. Нали СССР трябваше да прави хиляди атомни бомби.
Службата в Трудови войски беше 3 години. Предостатъчно време за смъртоносното заразяване. Сигурно днес съм единственият жив свидетел
на робския труд. Ние нямахме защитни облекла. В рудника имаше само войници, офицери, много руски минни инженери и „технически“ лица от КГБ, чието единствено занимание беше да ни следят. Цивилните миньори са дошли много по-късно. Рудник „Сеславци“ обхващаше огромен район с широчина от 2 до 8 км и дължина до 40 км. Всяка галерия имаше номер и два изхода – единият до лагера, а вторият, наричан БИС, бе далеч с километри. Живеехме във военен лагер в бараки. Там имаше и тухлени сгради за администрацията, ремонтни бази, стругарски работилници, матричари, автомонтьори. Спомагателните работници бяха 800 души, а войниците миньори повече от 1500. Работеше се зверски, по стахановски и работата не спираше дори за секунда. Работехме на три смени, непрекъснато. На забоя четири компресорни пистолета буреха (пробиваха) дупки в скалата. Вдигаше се невероятен шум, видимост почти нямаше, гъст слой прах покриваше всичко. Тогава нямаше мокро пробиване. Вдишваш само прах. Работехме, опрени ребро до ребро, пистолетът тресе цялото тяло, а всеки допълнително тресе съседа си. Отзад, на два-три метра зад пробивчиците, стоят с готови резервни пистолети други четирима, готови, ако се счупи бургия или компресор, в същата секунда да започнат работа. След като дупките са готови, слага се експлозив и след взрива веднага започва товарене. Бързо, по-бързо. Неописуема бързина. Зверска, жестока работа, навсякъде прах и само прах. Ако някоя вагонетка скъса маркуч, тича дежурният шлосер и трябва веднага да съедини двете парчета. Вагонетките летят непрекъснато и изкарват рудата. Ако бяхме обикновени миньори, неминуемо щяхме да хванем силикозна болест. Но прахта е примесена с радиокативни частици, които влизат в дробовете и облъчват до края на дните.
В лагера за руснаците имаше специални жилища укрития.
В тях никой българин нямаше право да влиза. Спомням си някои от имената на руските началници – Мамонтов, Снегарьов, Пузанов. За най-дребно провинение заповядваха всички да работим още 2 часа след края на смяната. Макар да бяхме хиляди, работници не достигаха. Ако рудата е концентрат, тя се товареше и се изпращаше веднага към корабите. Стандартната руда се насочваше към обогатителната фабрика. Когато миньорите стигнеха до нова уранова ядка, руснаците напускаха с коли мигновено, като мишки потъващ кораб. Прибираха се в своите къщи с оловни прегради против радиацията, оловото спира гама-лъчите. Оттам ни наблюдаваха и издаваха команди. В рудника имаше 70 дозиметристи, които ходеха с малки сандъци на шията си. Измерваха нивото на радиацията с уреди, насочени към даден предмет или въздуха. Всеки руснак водеше като ловджийско куче пред себе си по един дозиметрист. Руснаците не влизаха никога в мините. Те имаха телефонни слушалки, слагаха ги на входа на мината и ни говореха оттам. После вземаха слушалката, включваха я в стълб с телефонен кабел и докладваха.
Всички използвани термини бяха руски. Вместо галерия казвахме „щолна“, канцелария беше „бухалтерия“, войник – „солдат“. Нашите началници командваха така- „Солдат Иванов, два шага вперьод.“ Работехме 7 дни в седмицата, почивка бе спането. Свиждане имаше само някой новобранец, другите не смееха да канят близките си. КПП-то беше на 10 км от лагера. По пътя хвърчаха непрекъснато камиони, но никой войник нямаше право да се вози с тях. Всеки пропуск за влизане или излизане от зоната се издаваше от руснаци, влизаше се само с руски документ. Данните се съобщаваха на КПП-то по телефон, ако има несъответствие в цифрите, човекът не се пуска. Ние бяхме затворници.
Целият рудник бе много строго охраняван от Вътрешни войски, стреляха на месо без предупреждение. Убиха двама трудоваци, защото беряха лешници. Прочетоха заповед на военния министър Петър Панчевски за награждаване на убийците, Застреляха един козар, влязъл в зоната. Зоната не беше оградена, нямаше табели. Той не е знаел къде отива. Козите пасяха около тялото му.
Потресаваща гледка.
Скоро ме арестуваха като куриер на горянски отряд с ръководители Петър Пейчев, Борислав Йорданов и Благой Златански. Това беше втората ми присъда, първата излежах като 17-годишен в централния затвор, където създадохме нелегална организация. Бях подведен по ал. 70, чл. 1, който предвижда смърт. Но въпреки зверските мъчения тримата ръководители – бяха ги осакатали от побоища – поеха вината върху себе си. Екзекутираха ги. Разминах се „само“ с 15 години. Първо бях в софийския затвор, там осъденият от т. нар. народен съд Ото Мандел ме настани в дърводелната. Но за кратко, преместиха ме в наказателното. В затворническата ДС беше най-страшно. Там доразследваха кой от кого е бил вербуван и пр. Нямаше подслушвателни устройства тогава и доносници стояха постоянно пред килията или пък провокатори подлъгваха да кажеш нещо против властта. Там убиваха за две неправилни думи. Хора починаха от побоища при разпити. В килията ми имаше човек, който бе убит така. Като вярващ беше съден по пасторските процеси. Донесоха го от разпит стенещ, едва дишаше. Шепнеше нещо и не след дълго почина. Сигурно е имал вътрешен кръвоизлив.
Беше опасно и да стоиш до прозорците. Стреляха със снайпер на месо и улучваха точно този, който се бе изпуснал да каже нещо.
Бяха професионални убийци.
След това ме прехвърлиха в сталинския затвор – тогава Варна се казваше Сталин.
Вкараха ме в единочка за един месец.
Беше зима, а аз само с една риза върху голия цимент. Бях обречен. Спаси ме един „кофте“ – криминален, видял ме заспал на пода. Подхвърли ми 4 налъма и една дреха, пълна с въшки. Те ми спасиха живота.
На този човек не му знам и името.
След една година ме пратиха в Белене. Там пак по чудо се разминах със смъртта. Един ден през 1955 се връщахме от работа и вместо да ни броят, вътре както сме строени по петорки, този път ни спряха пред портала. Към нас се приближи началникът на II обект Петър Гогов. Ние бяхме застанали на тясната пътечка и той трябваше да нагази отстрани в калта с лачените си ботуши. Това го вбеси. Държеше в ръце една тояга и внезапно замахна с нея. Аз бях тогава крайно вдясно и той улучи мен. На тоягата имало закован пирон, който ми направи огромна рана на ръката. Имаше разкъсана артерия, кръвта ми изтичаше. Внесоха ме през вратата, двама души седнаха на ръката ми и д-р Никола Грозев ме оперира на място, без упойка. Ако не беше го направил, днес нямаше да съм жив. Той спаси много хора, хиляди. А беше лагерист като нас, работеше на обектите. В Белене имаше само двама доктори на 8000 души.
Днес на надгробните надписи на войниците трудоваци често се среща- починал на 22, 24, 25 години. Помня Борис Стефанов – здраво селско момче. Баща му загубил крака си на фронта и Борис започнал на 12 годишна възраст да оре. След 9.IХ.1944 ги обявили за кулаци и така Борис попада в лагера на урановата смърт. Когато ме арестуваха, Борис отишъл при батальонния ни командир, бивш царски офицер, с молбата да ме защити. И той свидетелства на процеса в моя полза, каза, че съм дисциплиниран и полезен работник.
Когато през 1960 излязох от затвора, Борис дойде вкъщи. Не го познах отначало. 30-годишен, той бе старец с бели коси, смазан, немощен, като излязъл от гигантска мелница. Смъртта го душеше. След уволнението живял на чист въздух, хранил се с мед и мляко, но нищо не помогнало. След време дойде баща му да ме покани на панихида за 40 дни от смъртта. Косата ми настръхна. Той, инвалидът, беше здрав, с черна коса, синът му изглеждаше преди няколко месеца много по-стар от него.
Всичките ми приятели от мина Бухово починаха млади.
През 1964 получих покана да се явя в ИСУЛ на преглед, викаха всички войници миньори. Не се явих!
Когато уранът бе изваден и откаран в СССР, руснаците предадоха мината на България и тогава бе създадена фирмата „Редки метали„. За нея оставиха остатъците от находищата.
Колко са жертвите на този български Чернобил? Аз мисля, че са хиляди. А колко е цената на изнесената суровина? Може би милиарди долари. Но какво е тя в сравнение с един-единствен човешки живот?
Това са въпроси, които ще останат без отговор. Но не трябва да се мълчи нито ден за чудовищните престъпления на „реалния комунизъм“.

Ето, това е то голямата любов на СССР и Русия към България!

Не е само това!Иднес ни крадат,вижте колко имоти по Черноморието са руски...

Кражба на уран, чрез убийство на политзатворници. Перверзно и мракопобесно, демек - по руски. След окупацията на България през 1944, СССР не само наложи кървав терор с името „социализъм“, но и се домогваше до всичко, което представлява интерес за него. Тоест ограбваше ни. За влаковите композиции с плодове, зеленчуци, консерви, месо, яйца и какви ли не стоки знаем всички. Но малцина знаят, че СССР ограби и хиляди тона уранова руда от България. Става дума за една колосална кражба, защото уранът винаги е бил скъпа стратегическа суровина. За 45 години от страната ни е изнесено огромно количество уран.

Ами "епопеята " Бухово ? Ако я нямаше тази мина , на рашките въобще нямаше да им мине през ум да ни "подарят" Кремиковци... Влаковете им караха червена кал от Кривой рог, а на връщане товареха в Бухово, та да не са на "загуба"... Чист грабеж, точно по братски ! https://dariknews.bg/…/uranovoto-proizvodstvo-v-bylgariq…

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

браво,ако имаш време пусни и 1-2 теми за дънди прешъс метъл и веолия!

  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

То никак не е тайно, кой по ония времена е работел в тези мини! Ще ми се днес да е същото :bubblegum:

Редактирано от Кумчо вълчооо (преглед на промените)
  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Поредната тема, предназначена да манипулира мнението на потребителите в този форум.

И пак от същия потребител...

 

  • Харесва ми 5

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Истерично, лъжливо, изтрещяло... жалка картинка. Поредния, дето е бил в пандиза "за вицове".


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 30 минути, язе написа:

Истерично, лъжливо, изтрещяло... жалка картинка.

мината в Бухово е отворена 30те години от немци. след войната имаме да плащаме репарации на руснаците и те започват експлоатация!

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 20 минути, glen написа:

мината в Бухово е отворена 30те години от немци. след войната имаме да плащаме репарации на руснаците и те започват експлоатация!

Аз знам друга версия. Не зная предисторията, но знам, че в тези мини са работели престъпници рецидивисти и смъртници т.е. такива със смъртни присъди! 

  • Харесва ми 5

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, Кумчо вълчооо написа:

Аз знам друга версия. Не зная предисторията, но знам, че в тези мини са работели престъпници рецидивисти и смъртници т.е. такива със смъртни присъди! 

да, там в Бухово беше затворническото общежитие  към централния затвор!това е един от  дисциплинарните батальони , мина Бухово !

  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тогава защо преди не е имало толкова много раково болни, а сега измират като пилци.

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, mkfs.ext4 написа:

Тогава защо преди не е имало толкова много раково болни, а сега измират като пилци.

Вече е доказано, че основната причина за раковите заболявания е стресът.

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

всъщност е липсата на кислород -  не доброто дишане .

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 27 минути, Мойра написа:

Вече е доказано, че основната причина за раковите заболявания е стресът.

Ми, аз зная, че нищо не е изяснено! Медицината все още няма отговори за някои заболявания, а изказва предположения. Оказва се че еволюционното ни развитие се описва погрешно! Няма все още смислено обяснение за понятието ел. ток

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Мойра написа:

Вече е доказано, че основната причина за раковите заболявания е стресът.

Значи американците като са хвърлили ядрените бомби над Хирошима и Нагасаки японците са измрели от страх, а не от радиация? Като изключим и самият взрив.

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, mkfs.ext4 написа:

Значи американците като са хвърлили ядрените бомби над Хирошима и Нагасаки японците са измрели от страх, а не от радиация? Като изключим и самият взрив.

:lol6:Харесвам черния хумор!

П.П. В случай, че не си се пошегувал...Ще премълча, за да не те обидя за начина ти на мислене.

преди 6 часа, mkfs.ext4 написа:

Тогава защо преди не е имало толкова много раково болни, а сега измират като пилци.

Защото са живеели спокойно и са консумирали чиста и пълноценна храна.

  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, Кумчо вълчооо написа:

Ми, аз зная, че нищо не е изяснено! Медицината все още няма отговори за някои заболявания, а изказва предположения. Оказва се че еволюционното ни развитие се описва погрешно! Няма все още смислено обяснение за понятието ел. ток

Много неща са изяснени, но трудно виждат бял свят, ако застрашават нечии интереси.

Не е по темата, но ако желаеш, можеш да прочетеш:

това

това

това

това

п.п.  Майка ми се разболя от рак, вследствие на силен стрес, споменът за който не можа да заличи, а след няколко години научи диагнозата си по възможно най-нечовешкия начин от роднина лекар, което я стресира допълнително и демотивира да се бори с всички сили за оцеляването си.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ей сега някакъв експерт по Хоризонт, Нанчо Видев май, му е името каза, че между 2001 и 2003 на общо основание било прекратено добиването на уран в България. Тея мини са изоставени (явно, че не са ги запечатали правилно - това е моя вметка). В целите Родопи, около Сливен имало такива, и смята, че тепърва ще чуваме даже за повишаване на нивата на замърсяване... Това е за "експерти", като Борисов и други, които решиха да омаловажат случая. :mad: Безстопанственост и немарливост!

Редактирано от Мальчик Бананан (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, Мальчик Бананан написа:

Безстопанственост и немарливост!

Абсолютно. Но някой е трябвало да каже какви са мащабите на пораженията, каква е технологията, какви са опасностите и т.н.

Мините са закрити без никой да направи някаква оценка. Правилния израз е "изоставени" а не закрити. Защото нещо като го закриваш го правиш по процедури и стандарти спрямо технологията.

Тук няма такова нещо.

Само че не мисля че за всичко е виновен бат ви Бойко :)

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Държава, която не може да експлоатира ресурсите си, работещите и заводи са от преди 30г и разчита на вятърни перки (които са на правилните хора). Посредственост.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Ще се опитам накратко да ви разкажа един известен по онова време случай за урановите мини.  1980 година. Имах един много добър приятел занимаващ се като мен с радиотехника и ниска честота. Мога да спомена и името му (Ванюш Йовчев) - 2 години по голям от мен. По онова време работеше в малко предприятие за производство на квадратните тротоарни плочки, намиращо се близко до ЗЗУ Велико Търново (болярите тук го знаят къде се намира.)  1-ви май 1980 година. Имаше много красива приятелка - медицинска сестра, разведена, с дете. Беше уравновесен човек. Баща му заемаше висока служба във профсъюзите. Хубавицата му изневеряваше често. Той, естествено я ревнуваше. На този ден, на тази дата, в 11 часа по обяд я хванал в последната и изневяра и я заклал като пиле! Явно изперкал. Осъдиха го на смърт. Бързо го пратиха в урановите мини , даже и родителите му не можаха да помогнат. След година и половина получиха съобщението за смъртта му, като не можаха и да го погребат. Аз се извинявам, че разказвам такъв тежък случай, но нека всеки, пишещ тук помисли малко, когато пише врели некипели, "видял и живял" в онова време.Това особено важи за този Денков, дето не трябва да пише като луд, а да се замисли дали с тези теми ще помогне на каузата, в която той вярва! Вярно е както е казал Кумчо Вулчо. Там работеха предимно осъдени с тежки присъди. И сега се знае и тогава се знаеше, без да се е крило от когото и да било. Момичета и момчета! Извинявайте за написаното от мен. Не беше редно, но нека лапетийте знаят. Щото те са най големите философи в този форум. Приятна вечер на Всички ВАС!

Редактирано от Гост (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Снимка на Потресаваща Русофобия.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, kalansuv написа:
Снимка на Потресаваща Русофобия.

 има разлика ми се струва :D

 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Честит празник!

Image may contain: 4 people, text

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 проблема е че четеш това което другите народи искат да четеш.

 понеже бг четене и знание не се произвежда

 прозвеждат се едни олигофрени които си бият учителите и съучениците.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Паметникът на Карл Маркс в УНСС, преди ВИИ "Карл Маркс", осъмна днес с венец и кости и черепи.

Image may contain: 1 person, standing, grass, outdoor and nature
 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.