Цитат

Приказка за лека нощ...

Имало едно време един далечен остров, на който живеели всички човешки чувства и състояния –

Радостта, Тъгата, Суетата и всички останали.Включително и Любовта.

Но един ден им било съобщено, че островът е започнал да потъва и трябва възможно най-скоро да го напуснат. Затова всички се качили на своите лодки и се приготвили за отплаване.

Останала само Любовта.

Тя била много силно привързана към това място и искала да бъде там до последния възможен момент.

Но когато видяла, че островът е потънал почти напълно, решила и тя да потърси помощ.

В това време покрай нея минало Богатството с една огромна лодка. Любовта го попитала:

- Богатство, ще ме вземеш със себе си?

А то отвърнало:

- Не, не мога. Има много злато и сребро в лодката ми и няма никакво място за теб.

Тогава Любовта се обърнала към Суетата, която също минавала наблизо в красив плавателен съд.

- Суета, моля те, помогни ми!

- Не мога да ти помогна, Любов. Ти си толкова мокрa, че ще съсипеш новата ми лодка… – оправдала се Суетата.

Заоглеждала се Любовта в търсене на своето спасение и видяла тогава Тъгата. Помолила за помощ и нея:

- Тъга, нека дойда с теб!

Но и тя не се съгласила:

- Ах, Любов! Толкова съм нещастна, че имам нужда да остана сама…

В този момент покрай тях минало Щастието, но то пък била толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала…

Отчаяла се Любовта и започнала да плаче. Тогава от някъде дочула глас да я вика:

- Ела Любов, аз ще те взема със себе си – казал един старец. Любовта не го познавала, а и била толкова развълнувана, че ще успее и тя да се спаси, та забравила да попита за името му.

Когато стъпили на твърда земя, старецът си тръгнал по своя път.

Едва тогава Любовта осъзнала, колко много му дължи. Бързо изтичала при Мъдростта и попитала:

- Мъдрост, кой беше този, който ме взе със себе си и спаси живота ми?

Мъдростта отговорила:

- Това беше Времето.

- Времето ли? учудила се Любовта. – Но защо от всички, единствено то се съгласи да ме вземе със себе си?

 

- Защото само Времето е способно да разбере,

колко велика е Любовта и да й помогне да оцелее,

въпреки трудностите! – усмихнала се Мъдростта…

https://www.facebook.com/notes/любими-мисли-и-стихове/приказка-за-лека-нощ/261412963897030/

Ех, Мойре, припомни ми за времето на ученическите лексикони с тази приказка.  

Една лексиконка и от мен, докато отпивам от любимото капучино.

Spoiler

Младият мъж вървеше до своя Учител. Скоро пред тях се ширна поляна, осеяна с макове.
- Стигнахме, - каза Учителят. – Сега ще ти разказа една история с макове. А ти ще разбереш какво е страстта, любовта и обичта...

Двамата направиха няколко крачки сред красивото алено море.

- Ето ни тук, сред това безкрайно поле от макове, - говореше Учителят. - Разхождаме се из него и очите ни се къпят в красотата му. Изведнъж погледът ти е привлечен от едно конкретно алено стръкче. Уж всички са еднакви, но ти не можеш да откъсне очи от точно това. Навеждаш се към него, докосваш нежните му листенца, очите ти го изпиват цялото. Искаш го. Да е само и единствено твое. Завинаги.

Учителят спря за миг, наведе се и откъсна едно маково стръкче...

- Протягаш ръка и го откъсваш. За да го запазиш за себе си. Без да си даваш сметка, че така го убиваш. После продължаваш по пътя си доволен, усмихнат... Докато макът не увехне и не го изхвърлиш, за да потърсиш друг.
Това е Страстта.

Учителят хвърли откъснатия мак и продължи.

- Отново вървиш из полето, радваш се на красотата му. И отново погледът ти се спира върху едно конкретно стръкче мак. То ти се струва по-различно от останалите. Сякаш ти говори и сърцето ти го чува. Навеждаш се внимателно, виждаш само него. Не смееш да го докоснеш, за да не го нараниш.

Гледаш го, гледаш го, иска ти се времето да спре, да останеш тук завинаги. Иска ти се нищо да не ви разделя. Да умреш дори, само винаги да си го него... Но внезапно подухва ветрец и довява до теб омайващия аромат на някакво друго цвете. За миг забравяш за мака и тръгваш, за да откриеш откъде идва това прекрасно ухание. Макът остава в сърцето ти, усещаш мъка, когато мислиш за него, но... всичко това е вече минало...
Това е Любовта.

- А какво тогава е Обичта, Учителю?

- Продължаваш да вървиш сред полето. Погледът ти танцува с вятъра. Изведнъж го виждаш. Стръкче мак, което сякаш е създадено за тази ваша среща. Сякаш ти си бил създаден за тази ваша среща. Сядаш близо до него. Не можеш да откъснеш очи.

Знаеш, че най-сетне си намерил мястото, на което принадлежиш. Намерил си себе си. Това стръкче мак става смисълът на твоето съществуване. Грижата за него става твоята мисия. Правиш всичко възможно, за да го опазиш и да удължиш живота му. И оставаш там завинаги...
Това е Обичта.

 

преди 3 часа, Yvan Sergeev написа:

 заю ,

 сирена  дресира ли те вече

 или мина към  дресинг ....?

Кво става Иванчо? Как е в клуба на отсвирените? Злобичка те е налегнала... Ориентирай се бе- гледам има няколко отчаяни кандидат- съпруги тука. 

Oнова па пигестото яко е напреднало във филмите. Иска му се да е прелъстено и изоставено, ама как да стане тая, като изобщо не е почваноооо...

Цирковете ви са толкова жалки и отчаяни, че даже отявлените фенове на Гротеската, взе да ги хваща срам да ги гледат. Аз лично, такова падение не бях виждал... а съм виждал доста. Освен да ви благодаря, че ми обогатявате експириънса...

Цитат

Приказка за лека нощ

от Теодора Манова в Талант · 07/03/2016 · 12:47

 

Сигурно си чувало, мило мое дете, за Тилилейската гора? И може би си мислиш, че тя съществува само в приказките? Но сега аз ще ти открия една тайна:

Тилилейската гора наистина се намира там някъде – през три морета, чак при огромния океан… през седем високи планини… и през девет царства в десетото… Това е много далече, нали? Но си представи само колко е огромна и колко е страшна!…

Страшна ли казах? Да, някога отдавна хората си мислели точно така. Но това не било истина, защото в Тилилейската гора извисявали снага величествени дървета. Извирали бистри изворчета. Пеели сладкопойни птички. И в нея намирали дом и убежище най-невероятните и необикновени същества, които човешкото въображение би могло да си представи.

А какво се е случило там някога?

През прекрасна пролетна вечер, по една бяла пътечка, отвеждаща навътре в самото сърце на гората, пристъпило плахо уморено момиче. А то, разбира се, било принцеса. Но това никак не било важно в този момент. Защото единственото нещо, което изпълвало сърцето на момичето, била надеждата, че най-накрая щяло да намери това, което търсело.

… Ето че в Тилилейската гора съвсем притъмняло. Принцесата знаела, че нощем тук излизали да ловуват страховити същества, но никак не се уплашила. Поспряла за миг, за да се ослуша и огледа. Да, не била сама – посипала се шума, изпращяло клонче, троп-троп – някой се криел между дърветата!

– Ако си лош звяр – върви си по пътя, аз не се страхувам от теб! Но ако си добро същество – ела, за да те погаля! – провикнала се тя.

Иззад близкото дърво нещо проблеснало. Едно кристално рогче се подало оттам и я побутнало по рамото. И ето че след миг до нея стоял красив снежнобял еднорог.

Какво си говорили – не зная, но не след дълго принцесата го яхнала и двамата запрепускали с невероятна бързина в тази гъста гора.

Накрая пристигнали до зелена поляна, осветена от голяма кръгла луна и безброй блещукащи звездици, греещи като малки приказни фенерчета. Поляната граничела с голямо пълноводно езеро, край което сега били дошли на водопой всички еднорози.

Момичето ахнало от почуда, възхитено от красотата на тези същества.

И тогава от езерото се надигнали вълни, чул се нежен звън. Сякаш запели сребърни звънчета. Но това не било нищо друго, а гласовете и веселият смях на водните духчета, които се появили внезапно. Те приличали на русалки, само че били много, много дребнички – колкото кутрето ти. Изглеждали толкова щастливи, докато си играели с пръските на водата и дърпали буйните гриви на еднорозите, че върху устните на принцесата най-накрая се появила усмивка.

Пак на тази поляна всяка нощ долитали от своето небесно царство самодивите. Те танцували под лунна светлина по зелената трева като по мек килим. А за публика си имали няколко трола и пет „свирепи“ караконджула.

Да, още много и различни чудни същества запристигали и тази вечер тук… Най-сетне принцесата се решила и извикала към всички тях:

– Идвам при вас чак от другия край на земята, за да намеря Жива вода. Ако не ми покажете къде е изворът – сама ще го открия. Но ми се иска първо да ви помоля с добро!

Сигурно се досещаш, мило мое дете, че както всяко необикновено място, така и Тилилейската гора си имала тайна, забулена в мистерия. Гората приютявала тези невероятни същества именно защото те били нейните Пазители! А това, че горските жители притежавали магични способности и сили, се дължало на истината, че пиели от изворчето с Жива вода.

Но по някаква причина хората не трябвало да знаят за това.

Ето защо, когато чули думите на принцесата, всички се смълчали. Накрая един еднорог казал:

– Щом ни вижда – значи е добра!

– Щом разбира езика ни, сърцето ѝ е смело – поклатил глава огромен грифон.

– О, дошла е чак дотук, много е умна – изсъскала пъстроцветна триглава змия.

А трол с проскубана козина подхвърлил небрежно:

– И е доста сладка!

Всички се разсмели чистосърдечно на думите му, дори и принцесата.

– Почакай ни тук, защото трябва да се съберем на съвет и да решим! – доближила се до нея хубава самодива.

След тези думи вълшебните същества изчезнали. А принцесата останала да чака на поляната през цялата нощ и през целия следващ ден.

Най-накрая невероятните горски жители отново се появили. И така, без да проговорят, те се загледали в нея. Гледала ги и тя в очакване.

Но не след дълго принцесата чула тих нежен ромон и се обърнала. От недрата на земята, до величествения ствол на огромно дърво, в самия край на поляната, потекло изворче. Към момичето се приближила самодивата и му подала сребърно ковчеже, мъничко колкото орехче, като предупредила:

– Само една капка!

Принцесата благодарила от сърце, а след това се затичала към дървото. Поднесла ковчежето с трепет и като омагьосана проследила как в него капва първата капка – „кап“, и изворчето изчезнало!

– А сега я изпий пред нас! – помолила я жар-птица.

– Не мога – въздъхнала горчиво, – тя не е за мен, а за моя принц, който е ранен смъртоносно в битка. Ако не му дам Жива вода, ще умре!

Тогава всички същества заговорили в един глас:

– Ние си знаехме!

– Щом няма ти да я пиеш, излей я още сега, преди да е свършила нощта! – заповядал на принцесата грифонът.

Първоначално тя не пожелала да се подчини. Но когато видяла колко тъжни и неспокойни стават всички и като разбрала, че те нямат намерение да ѝ сторят нищо лошо – но нещо лошо ще се случи с тях, ако не излее скъпоценната течност, тя най-накрая се примирила. Изсипала я на земята. И чак тогава се разплакала от мъка.

Една сълза паднала в ковчежето – и нали там имало не какво да е, а Жива вода – то мигом се напълнило с бистра прозрачна течност. Най-малкото еднорогче се приближило и го докоснало с вълшебното си кристално рогче.

– Бъди щастлива, защото тази твоя сълза може да изцели всеки човек, всяка рана и всяка болка. Иди и се погрижи за принца, но забрави завинаги за Тилилейската гора!

И наистина принцесата излекувала ранения си любим, но когато той я попитал откъде е взела Жива вода – тя не могла да си спомни.

Оттогава никой не е успял отново да открие прекрасната Тилилейската гора. За това тя съществува само в приказките. И една от тях, мило мое дете, ти разказах аз.

Лека нощ!

* Илюстрации – John Bauer

 

http://www.memoriabg.com/2016/03/07/prikazka-za-leka-nosht/

преди 48 минути, _noise написа:

Аз лично, такова падение не бях виждал... а съм виждал доста. Освен да ви благодаря, че ми обогатявате експириънса

Верно е тва, кат твойто падение Дядка нема никъде.

Я ни се похвали ся траве.тита последно къде е на Боровец или Пампоровец

преди 53 минути, _noise написа:

Кво става Иванчо? Как е в клуба на отсвирените? Злобичка те е налегнала... Ориентирай се бе- гледам има няколко отчаяни кандидат- съпруги тука. 

тя ме обича   

преди 13 минути, Yvan Sergeev написа:

тя ме обича   

Ще и кажа... да знае. 

Цитат

Приказка за лека нощ

      В едно малко градче петгодишно момиченце не можеше да заспи в огромната къща за деца без майки и таткови. Луната беше кръгла, голяма и сякаш се усмихваше в прозореца срещу него, а то беше тъжно и дълго се въртеше в леглото си. Бяха му казали едни лелички в бели престилки, че мама е заминала много далече и ще го вземе когато слуша, а татко е в друг град на работа. То не разбираше каква вина има и колко трябва да слуша. Не издържа, разплака се и попита през сълзи:
    - Ти какво искаш? Защо всяка вечер светиш в очите ми?
    - Успокой се, миличко! - отвърна луната
    - Обичаш ли приказки?
    - Много... но мама я няма!
    - Искаш ли да ти разкажа аз една приказка? - попита отново луната
    - Ама ти знаеш ли приказки? - на свой ред попита детето.
    - Зная много приказки, защото виждам много неща от високо и обикалям земята... Ако искаш ще ти разкажа една невероятна история.
    Момиченцето отметна одеялото и луната се мушна под завивките. Детето я гушна, избърса сълзите си с ръчичка и тихо каза:
    - Готово! Чакам твоята приказка.
    - Това се случи там горе при мен на небето на оная ми страна, която никога не се вижда от хората и всички мислят, че е много тъмна. Появиха се веднъж пет ангелчета...  
   - Те имат ли си майка? - прекъсна я момичето.
   - Не зная , миличко - отвърна тя. - Бях заспала и когато се събудих, те стояха на един голям камък. Казаха ми, че са дошли да ме зарадват...
   - Искам и аз да ги видя! - прекъсна я отново детето.
   - Добре. Сега затвори очички... Аз ще ти разказвам, а те ще дойдат при теб.
   Малкото момиче затвори очи, а луната продължи:
   - Ангелчетата бяха големи колкото твоята ръчичка и бяха облечени целите в бяло, с пелеринки и бели тънки крилца. Едното можеше да рисува, другото да свири на всякакви инструменти, третото да пее, четвъртото да танцува, а петото да разказва приказки...
   Детето виждаше вече тъмното небе и едно ангелче да рисува безброй звездички по него. Второто ангелче засвири на малка свирка и звездите затанцуваха заедно с третото ангелче. Четвъртото запя нежно, нежно и сякаш момичето потъна в майчина прегръдка. Отпусна се спокойно и се заслуша в приказката на петото ангелче. От него разбра колко е красив света, как пеят птиците, какъв цвят имат пеперудите, почувства аромата на цветята, усети полъха на вятъра, докосна дъждовните капки, стопли се от слънчевите лъчи и не усети как заспа усмихнато, сгушено до луната. А тя тихичко се измъкна изпод завивките и се скри горе на небето зад едно облаче. Искаше да си почине и на следващата вечер пак да разкаже приказка за лека нощ на малкото самотно момиченце, което вече сънуваше своята майка...

Рая Вид, 06.03.2012,

https://www.stihovebg.com/Proza/Prikazki-i-detska-literatura/Prikazka-za-leka-nosht/161863.html

преди 14 минути, _noise написа:

Ще и кажа... да знае. 

Ше му кажеш та, иначе левче за кисело млеко и памперси няма.

 

Редактирано 11 ноември 20178 г. от PigManu (преглед на промените)

преди 24 минути, PigManu написа:

Ше му кажеш та, иначе левче за кисело млеко и памперси няма.

 

Виж сега. Влечението ти към третия пол е очеизваждащо, но мисля че ме бъркаш с някой. Аз травестити не харесвам и не познавам такива. Като си толкова на зор, що не опиташ с Гугъл- нали се хвалят, че знаели всичко.

Не се отричам от нищо, и от никого. Не ми слагай думи в устата! Интрижката, която опитвате е гола вода като вас самите...

преди 35 минути, _noise написа:

Не се отричам от нищо, и от никого. Не ми слагай думи в устата! Интрижката, която опитвате е гола вода като вас самите...

Отречи се бе. Виж колко има наредени на опашката..С мерак... и ръка в гащите..
Ужас, човек.. УжасТ

Търсих те в очите тъмни на примряла нощ 

където утрото с Любов - Луната моли 

в сълза студена яздих без разкош 

заключила мечти и чувства голи 

Търсих те във влажен вопъл и във стон 

където капките на синьо отчаяние 

посичаха материята с пресъхнал тон 

в следите меки на твоето Ухание .. 
 

........................................

 

За теб , Любов ...

 

 

на 11.11.2017 г. в 20:48, Yvan Sergeev написа:

тя ме обича   

Бива да се Събудиш вече ...

преди 15 минути, _sirena_ написа:

Бива да се Събудиш вече ...

 а да

 тя ме обича МНОГО 

мерси за което и аз така .

преди 11 минути, Yvan Sergeev написа:

 а да

 тя ме обича МНОГО 

мерси за което и аз така .

Обичам те бе , като кученце .. 

 

 

преди 14 минути, Yvan Sergeev написа:

 а да

 тя ме обича МНОГО 

мерси за което и аз така .

Лазим и в краката,а?

преди 10 минути, _sirena_ написа:

Обичам те бе , като кученце .. 

а аз като котенце 

преди 11 минути, Вacко написа:

Лазим и в краката,а?

няма такова нещо аз  съм мъжкар 

преди 9 минути, Вacко написа:

Лазим и в краката,а?

Това нищо не е .. Ти темата , ако прочетеш ще се "схванеш" .. 

Не им стига , че всички теми ми затриха , ами и в тази единствена дойдоха да сипят помията си , та и нея да ми затрият .. 

 

 

преди 9 минути, _sirena_ написа:

Това нищо не е .. Ти темата , ако прочетеш ще се "схванеш" .. 

Не им стига , че всички теми ми затриха , ами и в тази единствена дойдоха да сипят помията си , та и нея да ми затрият .. 

 

 

Да ти стана ли "гръб" да видим тогава как ще е?

преди 13 минути, _sirena_ написа:

та и нея да ми затрият .. 

 любовта е по-важна от една тема 

преди 12 минути, Yvan Sergeev написа:

 

няма такова нещо аз  съм мъжкар 

Котенце мъжкар...невероятно но факт!
Застъпи се за нея,защитавай я....тогава мъжкото в теб може и да се прояви

преди 10 минути, Вacко написа:

Да ти стана ли "гръб" да видим тогава как ще е?

Чшшшш... не ми пипай жената, да не станеш "по гръб" ейй...

 

Сирена, един мъдър пич наврвмето ми каза, че най- задружните хора на тоя свят са некадърниците... нищо изненадващо, не мислиш ли?

от кой да я защитавам ?

преди 9 минути, Yvan Sergeev написа:

от кой да я защитавам ?

Май от себе си ще трябва. Каква е тази обсесия братле?

 

преди 13 минути, Yvan Sergeev написа:

 любовта е по-важна от една тема 

Престани бе , аз толкова Любов оставих по темите си - Те ми ги "строшиха" на пух и прах ... 

С тях заминаха и толкова Послания ...Стига не ми напомняй , че ми става мъчно .. 

преди 18 минути, Вacко написа:

Да ти стана ли "гръб" да видим тогава как ще е?

Недей ... ще ми бъде Мъчно , ако и ти ядеш банове с мен ..