Джонката колко работи бърка с други...

преди 9 минути, _Слънце_ написа:

Джонката колко работи бърка с други...

Аз под идеализъм разбирам поставяне на духовното над чисто материалното. В преследване на съвършенство.
От чисто философска гледна точка.

Редактирано 18 декември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

преди 5 минути, Johnny B написа:

Аз под идеализъм разбирам поставяне на духовното над чисто материалното. В преследване на съвършенство.
От чисто философска гледна точка.

Глупаво е неща които трябва да работят заедно, да се поставят едно над друго. Без материалното, духовното е илюзия и всеки който твърди обратното, просто лъже.

преди 2 минути, _Слънце_ написа:

 Без материалното, духовното е илюзия и всеки който твърди обратното, просто лъже.

За себе си го разбирам преследване на съвършенство. Надрастване на изначалните ограничения на човешкото същество.
Обектът на познанието зависи от съзнанието. Ако няма материя, няма да има какво да бъде определено.
Ако няма съзнание, няма да има кой да го определи. Съществува ли един камък, ако няма кой да го определи като такъв?
Най-големият недостатък на човешкото мислене е работата с шаблони. Субективността. Ограничението в рамки.
Това, че можем да зърнем късче от истината или страна от нея. Можем само да хванем късче от плащта на съвършенството.

Отричаш шаблоните, но в същото време  използваш шаблона "човешкото мислене". Постави себв си "във" а не "над" и ще видиш други неща, които са повече истина и от брауновото движение.

Светът е вътре в нас, а не наоколо. Ако ти е тясно, значи ти си тесен.

преди 34 минути, _Слънце_ написа:

 Светът е вътре в нас, а не наоколо. Ако ти е тясно, значи ти си тесен.

Под човешко мислене имам предвид доста абстрактно понятие, където няма ясно дефинирани граници.
Светът е тесен. Поне този, който имаме. Единственото нещо, което не е - това е съзнанието.
Единственият начин да надхвърлиш ограниченията на света..да ги надраснеш..Е да застанеш над тях.

Редактирано 18 декември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

преди 10 часа, Johnny B написа:

Светът е тесен. Поне този, който имаме.

We don't own this World.

преди 11 часа, Johnny B написа:

Единственият начин да надхвърлиш ограниченията на света..да ги надраснеш..Е да застанеш над тях.

Не, Джонка, това е начин да си заровиш главата в пясъка и да си мислиш "аз съм над тези неща". Като минат още 20-на години, ще разбереш. Чак след 40 години човек започва да става реалност. Преди това само я мечтае, идеализира или се конформира с нея.

Всяко нещо с времето си. Не може да се прескачат стъпки, нужен е житейски опит.

житейски опит....

  някои хора нямат време за житейски опит защото си живеят живота и 99% от времето прекарват в търсене на храна по горите  а жените им палят огън  с въртене на пръчки и търкане на брашно с камъни.

преди 8 минути, Yvan Sergeev написа:

житейски опит....

  някои хора нямат време за житейски опит защото си живеят живота и 99% от времето прекарват в търсене на храна по горите  а жените им палят огън  с въртене на пръчки и търкане на брашно с камъни.

За простотията не са нужни усилия, тя си е естествено човешко състояние. Много често, за съжаление, се бърка с простотата.

Spoiler

Простотата и простотията седели на един чин в Училището на живота.

Простотата се обличала скромно. Простотията – помпозно и ексцентрично.

Простотата не носела украшения. Простотията била накичена като коледна елха.

Простотата пишела почти печатно, с четливи букви. Простотията с огромни букви и претенциозни орнаменти.

Простотата говорела тихо, но ясно. Простотията надвиквала всички. 
Простотата не биела на очи. Простотията била очевидна.

Простотата пеела вярно, с чувство. Простотията – гръмогласно, фалшиво, но със самочувствие.

Простотата помагала незабелязано, с радост. Простотията изтъквала всеки свой жест парадно.

Простотата признавала смирено грешките си и искала прошка. Простотията се обяснявала, оправдавала, но не падала никога по гръб.

Простотата казвала открито и честно, но добронамерено, когато нещо не й харесва. Простотията ругаела, псувала, обиждала.

Простотата питала когато нещо не знаела. Простотията мислела, че знае всичко и имала отговор на всеки въпрос на този свят.

Простотата се радвала на малко и била доволна. Простотията – ненаситна и вечно недоволна.

Простотата се смеела чистосърдечно. Простотията се надсмивала безсърдечно. 
Простотата искала смело каквото й е нужно. Простотията изисквала и заставяла другите да й дадат и ненужното.

Простотата се радвала на чуждите успехи. Простотията завиждала, злобеела и плюела.

Простотата търсела простичък изказ във всичко. Простотията се мъчела да изглежда възможно най-сложна.

Простотата нямала много приятели, но малкото й били качествени, истински. Простотията се движела постоянно сред свита от хора, без никой да й е истински близък.

Простотата не търсела известност и популярност. Простотията била известна на всички, търсела слава и сцена за изява навсякъде.

Простотата умеела да си почива. Простотията нямала почивен ден.

Когато дошло време да завършват Училището на живота, уж незабележима Простотата била обявена от директора за Светица. Пожелали й да почива в мир, а на гроба й написали „О свещена Простота няма никога да те забравим!” Простотията, която не оставала незабелязана от никого, била втрещена, когато директорът на житейското училище я осъдил на безсмъртие и невъзможност да постигне покой, докато не намери начин да направи нещо, с което да бъде трайно запомнена.

Оттогава Простотията обикаля между хората и търси такива, които имат с какво да бъдат запомнени трайно. Личностите им се отличавали със сърдечна простота. Но не били чак толкова прости, че да я пуснат в живота си. Затова тя и до днес изпълва животите на тези, които с нищо друго не могат да бъдат запомнени, освен с безсмъртната си простотия. http://linkis.com/www.bgnow.eu/1wTK4

 

Редактирано 19 декември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

преди 2 минути, Xtreme_design написа:

За простотията не са нужни усилия, тя си е естествено човешко състояние.

уф, ни мъ издавай 

именно  добре че е западната цивилизация

 да се печатат пари и от време на време да се обезценяват иначе ще има лежащи на стари лаври.

 убил 1000 глигана жена му  запила 1 гора за 2 дена и лежачка цял живот след това.

преди 4 минути, дръндю написа:

уф, ни мъ издавай 

Спокойно, всички хора сме естествено прости на едно определено ниво. Простотията е присъща на всеки човек. И понеже е в основата на човека, това позволява съществуването на видове, като т.нар. "интелигентни простаци" . Интелигентният простак е човек с добре развит интелект, но недостатъчно развита същност.

 наздраве за развиите същности 

преди 1 минута, Xtreme_design написа:

Интелигентният простак е човек с добре развит интелект, но недостатъчно развита същност.

тук не позна, туй е простак с диплома за висшу

Какво друго ти остава, нали, Сергеев? Пийни си, щом ти е сладко, няма да живееш с орлите.

преди 1 минута, Xtreme_design написа:

Пийни си, щом ти е сладко, няма да живееш с орлите.

кое бре решил съм да живея милиарди години

Десингова 

преди 1 минута, дръндю написа:

тук не позна, туй е простак с диплома за висшу

Човек се състои от няколко основни компоненти. Недоразвиването на някоя от тях води до привидни противоречия.

Например, когато интелигентен човек изпростее, всеки се чуди и цъка с език, защото амплитудата е доста сериозна. При простака съществени разлики в нивата не се наблюдават. Той е като една права, безкрайно права линия.

Екстриийм Дресингова 

преди 12 минути, Yvan Sergeev написа:

 наздраве за развиите същности 

аве, Сергеев, знам тъ че си зевзек, ама тва надмина очакванията ми 

преди 1 минута, Yvan Sergeev написа:

Екстриийм Дресингова 

Както кажеш, Титане на Мисълта.

преди 18 минути, дръндю написа:

аве, Сергеев, знам тъ че си зевзек, ама тва надмина очакванията ми 

А моите очаквания може да надмине само това:

Цитат

Враждуващи банди от тийнейджъри да клечат по уличните ъгли и да предлагат противоположни гледища върху философията на Хегел, монотонно рецитирайки в бял стих.

 и танцувайки ....  същински мюзикъл.....   давай режисирай го меките китки ще се изтрепат по запада за билети 

 няма нужда да продаваш в Портокалия

преди 3 часа, _Слънце_ написа:

We don't own this World.

Но сме създали "човешкия свят"

преди 2 часа, Xtreme_design написа:

Чак след 40 години човек започва да става реалност. Преди това само я мечтае, идеализира или се конформира с нея.
Всяко нещо с времето си. Не може да се прескачат стъпки, нужен е житейски опит.

Така съм си добре! Човек има мечти цял живот. Житейският опит си е житейски опит.

преди 1 час, Xtreme_design написа:

Човек се състои от няколко основни компоненти. Недоразвиването на някоя от тях води до привидни противоречия.
Например, когато интелигентен човек изпростее, всеки се чуди и цъка с език, защото амплитудата е доста сериозна.

Всеки избира какъв да бъде. И да озаптява негативната част от себе си. На мен лично ми коства доста да озаптявам фриволностите си.
Проблемът е, че в днешно време простотията се боготвори.

Редактирано 19 декември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

преди 1 час, Johnny B написа:

Така съм си добре! Човек има мечти цял живот. Житейският опит си е житейски опит.

Всеки избира какъв да бъде. И да озаптява негативната част от себе си. На мен лично ми коства доста да озаптявам фриволностите си.
Проблемът е, че в днешно време простотията се боготвори.

Имах си аз да не си добре! Ако не беше толкова добре, щеше да имаш поне някакви притеснения с това, че може и да не успяваш да вникнеш в думите, които някакъв си там човек е написал по точно определен начин. 

Важното е, че се редят някакви си думи, приказва се количествено, а не качествено, но нали и това си е вид социализация, вид "общуване". 

Такъв ли бил проблемът на днешното време - простотията се боготворяла. И как така все се получава, че простаците са все "другите", но никога "аз"?… 

 

 ок простак си 

да е  твоето.