http://pravoslaven-sviat.org/2018/01/29/една-малка-история-защо-трябва-да-чете/

Автор :

 

Отец Николай, който е живял на остров Залит, винаги преди да се нахрани, четял дълга молитва. Един ден, когато бил по работа в големия град и му се наложило да обядва в обществена закусвалня, той по своето правило спокойно се прекръстил и прочел молитва преди да се нахрани. Наблизо се оказала компания от младежи, които иронично и съжалително наблюдавали стареца. Един от компанията решил да увенчае тяхното забавление и отишъл изотзад и загрижено го попитал:

 

- Отче, абе там във вашето забутано село всички ли така преди храна се молят?

 

Старецът, без да се замисли, отговорил:

 

- Не, мили мой, не всички. Конете, кучетата, свинете направо така си ядат…

 

Свети Серафим Вирицки често казвал: “Колко често боледуваме заради това, че не се молим преди ядене, не призоваваме Божието благословение върху храната”.

 

Преди всичко се правеше с молитва на уста: ораха – молеха се, сеяха – молеха се, събираха реколтата – молеха се. Днес ние не знаем какви хора са приготвили това, което ядем. Много често храната се приготвя с хулни думи, ругатни, проклятия…  Затова преди да се нахраним трябва с особено усърдие да се помолим.

 

Наистина, когато постъпваме така с молитва и благодарейки, на трапезата с нас присъстват и ангели, а където са ангелите, там са и всички светии.

 

Източник: https://vk.com/orthodoxy_word

19 de marzo a las 9:18 ·

Dobrin Velev

17 de marzo a las 20:08 ·

Св. Кирил Йерусалимски

Слово за Кръста

Всяко действие Христово е слава за вселенската Църква, но кръстът е изключителна слава. Като има предвид това Павел казва: "А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа " (Гал. 6:14). Голямо е чудото на проглеждането на слепеца от Силуам (Иоан.9:7), но какво е то в сравнение с проглеждането на слепците в цялата вселена? Велико и свръхестествено е възкресението на Лазар на четвъртия ден, но какво е то в сравнение с възкресението на умъртвените от греха в цялата вселена? Чудесно е, че пет хляба са нахранили изобилно пет хиляди души (Мат. 14:21), но какво е това в сравнение с насищането на гладните за знание в цялата вселена? Чудесно е освобождението на жената, свързана от сатаната осемнайсет години, но какво е това в сравнение с нашето освобождение от оковите на греха? А кръстният венец и слепите от незнание просветли, и всички от властта на греха освободи, и целия човешки род изкупи.

Той простря на кръста ръце, за да обеме краищата на вселената, защото Голгота е среда на земята. Не са мои тези думи, а пророкът е казал: "Боже, Царю мой от века, Който извършваш спасение сред земята!" (Пс. 73:12). Човешки ръце разпростря Онзи, Който с духовни ръце бе утвърдил небето. Приковаха ги, за да бъде прикована към дървото човешката Му природа, поддала се на греха. И така като умре човешката природа, да умре с нея и грехът и ние да възкръснем в правда. Както от един човек дойде смъртта, така от един човек дойде и животът, от Спасителя, Който умря по своя воля. Спомни си думите Му: "... Аз Си давам душата, за да я приема пак. Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт да я дам, и власт имам пак да я приема..." (Иоан. 10:17-18).

Като претърпя Разпятието, Спасителят примири с кръвта Си на кръста небесното и земното (Кол.1:20). Тъй като хората бяха врагове на Бога поради греха, Той отреди смърт за грешниците. И ето Божията премъдрост: Той запази истината на отреденото, но прояви и силата на човеколюбието. Христос възнесе "нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте" (1 Петр.2:24). Умрелият за нас не беше обикновен човек, не беше просто Ангел, а беше Сам Бог в плът. Беззаконието на грешниците не бе толкова силно, колкото бе силна правдата на Умрелия за тях. Не бе толкова голям грехът ни, колкото бе голяма правдата на Положилия душата Си за нас. Той положи душата Си тогава, когато пожела и пак когато пожела, я прие. Искаш ли да разбереш, че Той не умря насилствено и че не против волята Си предаде дух? Той извика към Отца: "Отче! В Твоите ръце предавам духа Си" (Лук. 23:46). Предавам, за да мога пак да го приема: "А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух" (Мат. 27:50), но не за дълго, защото скоро отново възкръсна от мъртвите.

Помръкна слънцето, заради Слънцето на правдата, разпукаха се скалите заради Духовния камък, отвориха се гробниците и мъртвите възкръснаха. И така, не се срамувай от Разпнатия, но и ти с дръзновение казвай: "Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той беше изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония" (Ис. 53:4-5). И Павел ясно казва: "Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията" (1 Кор. 15:3-4).

А преди да акаме трябва ли да се молим? И там болести дебнат, даже е по-страшно със свалени гащи.

преди 22 минути, Anjel Dimitrov написа:

Само това е достатъчно,като намесиш и Христос Исус вече става прекалено.

Хапчетата, хапчетата!

преди 7 часа, M.Николов написа:

Хапчетата, хапчетата!

И то по две наведнаж , ще има по голяма полза от тях.

Не е сигурно. Тези от блог-публикацията:

• Пролет от Бога
• ИСУС МАГАРЕТО СИ НЕ ДАВА!
• БОТЕВ Е С НАС!
• ПРАСЕТО
• ТРИ ЯЙЦА
• ВИЛАДЖИЙСКО...
• Маймуночовекът никога не е съществувал! от Ерик Дубей 
  
  трябва да пият с голямата лопата!

Редактирано 9 април 20197 г. от Profruit (преглед на промените)

на ‎22‎.‎3‎.‎2018‎ г. в 22:35, аm-аm написа:

А преди да акаме трябва ли да се молим? И там болести дебнат, даже е по-страшно със свалени гащи.

на ‎9‎.‎4‎.‎2019‎ г. в 12:22, Profruit написа:

Не коментираме финансовото ти състояние.  И не си богат, защото това е твоя избор - да си беден. Класическа психология. А с аксиомата "няма как да си позволя ТВ за 3 бона" сам запушваш каналите на богатството и се самообричаш на мизерия. Разполагаш с толкова, в колкото вярваш.

LG - моделът от първото питане е класическо изпражнение. Хубаво евтино няма и получаваш толкова, колкото плащаш. Неговата подсветка е на светодиоди. Те са насилени по ток, за да пунтира висока яркост. Сложени са на гетинаксова подложка и деградацията им е заводски гарантирана. Прегряват! Отделен е въпроса, че черният цвят е сив. Дори когато пикселите са изключени, за да се генерира черен цвят пресиления засвет отзад го прави с изпран черен цвят. Фекализъм в действие. Решението е елементарно. Нови светодиоди на алуминиева подложка с термопаста към коша, но тук зависи с колко леви ръце си.

Ама бил "умен"! ? Philips-ът e по-гъзарски на вид и толкова. И двeте TV-зомби кутии са толкова умни, колкото граничарско куче. Някаква фирмена ОС-ма, задаваща тренд в екосистемата им, за да ти набутат шитни и да те навържат към магазина им. Всеки TV-andoid box ще ги препикае като баскервиско куче по възможности.

Та така, ти питаш - ние отговаряме. Сухото си е твое и избора също.

С здраве!

Най-богатия човек на всички времена е цар Соломон. Факт! И по-богат от него няма да има! Така е записано. Храмът по съвремени оценки се равнява на 500 млрд. зелени и за още толкова си построил дом до него. Застанал до Соломон, Рокфелер изглежда като клошар. Рокфелер е първия американски милиардер. След смъртта му отчитайки инфлацията оценяват  състоянието към еквивалент на 2006г  от 305 млрд. Подозират, че Путин притежава толкова пари днес.

За тези с хапчетата благодарността е тера инкогнита. Едва ли знаят, че благодарността се изразява преди, а не после и то ако се сетят.

Редактирано 11 април 20197 г. от Profruit (преглед на промените)

За серящите във форума, понеже ми намесиха стихотворението "Пролет от Бога", трябва да знаят че имам дълбок подход към техните излияния. Стихотворението ми "Парче тоалетна хартия":

 Така че, пийте по една лопата виагра и един друг се направете да серете като самосвали.

на 12.04.2019 г. в 13:56, Anjel Dimitrov написа:

...

Путин е дарил 10 000 000 евра за манастира накуп и регулярно е дарявал за манастира по малки суми.

(!!!)

Значипредполага се ,че Путин не чете молитва преди ядене,но се предполага ,че тази молитва я четат вместо него и то на света земя като Атонските манастири.

 В този контекст на темата ,мога да кажа ,че и да не четеш дълга молитва и едно ,,Благодаря Господи" е достатъчно.Аз лично благодаря за всичко и(!!!!) за смартфоните,и за компютрите,и за любовните връзки и за хубавите моменти и за хубавата работа.Изобщо за всичко Му благодаря,както благодаря и на тези ,които са ми помогнали и помагат.И много ми харесва да помагам,като помогна се чувствам доволен.Предполагам,че и Господ се чувства доволен особено като Му благодарят.Затова страните където Му благодарят са по добре от нашата ,където има предимно недоволство.

Да разбирам, че бедните хорица, които нямат едни 10 млн. евра, и няма кой да се моли за тях, са по-застрашени от възмездие за неблагодарността си?

Защо е нужно да се благодари за вещ, обаче, като смартфони и компютри?

По подразбиране всеки Благодари, когато му се помага и никой, когато е излъган, ограбен, болен ... В моментите, в които не Благодарим или дори се гневим на някой извън нас, сещаме ли се всъщност да се поМолим? За сили, за смирение?

Едно време "варварите" са се молили и са благодарили на Слънцето. Не че Слънцето в следствие на това ще започна да грее по-силно. Ползата от благодарността не е за него, а за човека чиято психика и поле се настройват така, че да приемат все по-голяма част от това, което им се дава. Хората знаят, че не могат без слънце, вода, въздух или храна, но всъщност не осъзнават колко зависими са в действителност. Не осъзнават, че тези неща всъщност им се дават, че тези условия не са стечение на обстоятелствата. И не осъзнават усилията, които се изискват за поддържането на цялата тази система в която да можем живеем и да се развиваме. Представяме си някакъв всевластен Бог, за когото това е детска игра. Но в миналото, Атлас примерно, не се е разглеждал като всевластен и извършваното от него не е детска игра. Дали сме по-близо до истината, отколкото почитащите и благодарящите на природните сили суеверни хора от миналото?

А няма ли някоя поучителна историйка за "защо трябва да си прочетем последната молитва" ?

Молитвата преди хранене може би е хубаво нещо, или пък ако не молитва то поне мислено отправяне на благодарност. Чрез храната поддържаме живота си и в този смисъл чистотата на храната и на самия процес на хранене е важен. Освен това физическата храна в много случаи е символ на духовната храна. Във всички молитви всъщност "насъщния хляб" е това с което храним нашата душа, а не физическото си тяло.

Молитвата има една основна цел и тя е да се свържем с Бог в нас. За каквото и да се молим, то не е най-важното в една молитва. Даже често изобщо не е важно. Затова и в молитвите присъства "да бъде Твоята воля, а не моята" - за да се изрази готовност да се приеме всякакъв изход, дори и свързан с неудовлетворяване на желанието и съответно да се постави Божиюта воля над личната.

Иначе подходящо време за молитва е освен споменатото преди хранене, която всъщност може да е и обща, ако на масата присъстват повече хора. Но подходящо време е сутрин и вечер, т.е. да започваме и да завършваме деня с молитва, като сутрин можем да си поставим някаква цел свързана с духовното ни израстване, а вечер да си направим равносметка за деня. Също преди медитация или други практики. Просто не виждам особен смисъл те да се извършват ако я няма тази връзка със себе си и с Бог, която дава молитвата. Разбира се е добре да се отправя молитва и при всяка ситуация, която намираме за важна или пък за рискова.

Но така или иначе молитвата е полезна дотолкова, доколкото е силна вярата на човека. Ако се изпълнява като механичен ритуал или в течение на времето се превърне в такъв, ако в нея се изразяват някакви личностни стремежи без духовна основа, то и молитвата не само че няма да е толкова силна, но и осъществяването на това, което си пожелаваме може и да не ни хареса. Имам предвид това, че когато силно искаме нещо, то се проявява, но заедно със своят противоположен полюс и не е сигурно в крайна сметка дали няма да заплатим прекалено висока цена за желанието си, дали полученото няма да е за сметка на загуба на нещо друго, може би по-ценно.