"Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.

- Кой иска тази банкнота?

Всички вдигнали ръце.

- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това...

Скъсал банкнотата на няколко парчета.

- Кой я иска сега?

Пак всички ръце се вдигнали.

- А ако направя така...

Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.

- А сега? Кой я иска?

Отново всички. Тогава той започнал:

- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.

Сега помислете добре и потърсете в паметта си:

- 5-те най-богати човека в света

- 5-те последни Мис Свят

- 10 лауреата на Нобелова награда

- 5-те последни носители на Оскар.

Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!

Сега си спомнете:

- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване

- трима приятели, помогнали ви в труден момент

- някой, накарал ви да се чувствате специален

- 5 човека, съпътствали ви през живота

Как върви? Много по-добре, нали?

Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.

Помислете за момент. Животът е изключително кратък. Вие в кой списък сте? Не знаете?

Вие не сте сред известните, но сте сред онези, за които си спомням с топлина в сърцето и ви изпращам това съобщение.

Желая ви един прекрасен ден..."

Кажете вие какво мислите? Накара ли ви тази история да се замислите всъщност кои са истински важните хора в живота ви?Кои са всъщност хората, които са ви помогнали да станете такива каквито сте - известните хора от екрана, които не познавате лично или не чак толкова известните хора,които лично познавате и са всеки ден около вас?

Много красиво,наистина.Признавам си-никога до сега не съм се замисля за това,но тази история ме накара дълбоко да се замисля.Написана е съвсем вярно и разумно.Когато се стигна до ''богатите хора,оскарите.....'' нямах и идея.Наистина е трудно.Но когато се стигна до ''приятелите,помощта....'' вече знаех какво да отговоря.

lili-zora много добре,че си се постарала да го напишеш и в този форум.Благодаря ти!

Редактирано 13 юли 200619 г. от dundi_d (преглед на промените)

Да бъде светлина!

Всичко красиво се създава само с любов и истина!

Чесно да ти кажа доста експлоатирана тема!!!

Въпреки това е хубава...какво от това, че понякога се повтаряме? Винаги си заслужава да прочетеш нещо такова

Дано не прозвучи пресилено,но винаги съм знаела и съм го казвала кои са хората,които значат много за мен.Тези същите хора са оставили трайни следи в начина ми на мислене,поведение,мироглед, светоусещане и други не по-малко стойностни неща.

Аз никога не съм се и съмнявала, че по-важни са хората, които са около мен, които ми помагат, които аз обичам Известните личности са нещо недостижимо и определено няма да са хората, които ще ви обичат толкова, колкото тези, които са прекарали по цели нощи с вас... Затова трябва да показваме на близките хора, че държим на тях!

Мдааа, замислих се

мъдри слова

Много е добро ,наистина.Браво!!!

Как върви? Много по-добре, нали?

Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.

Помислете за момент. Животът е изключително кратък. Вие в кой списък сте? Не знаете?

Вие не сте сред известните, но сте сред онези, за които си спомням с топлина в сърцето и ви изпращам това съобщение.

Желая ви един прекрасен ден..."

Кажете вие какво мислите? Накара ли ви тази история да се замислите всъщност кои са истински важните хора в живота ви?Кои са всъщност хората, които са ви помогнали да станете такива каквито сте - известните хора от екрана, които не познавате лично или не чак толкова известните хора,които лично познавате и са всеки ден около вас?

Наистина много красвио, много вярно. Не за пръв път се замислям над това - приятели, роднини, хора...коиса "виновни" за това, което съм сега. Те са просто хора. Обикновени хора, които са значими за мен и аз съм значима за тях.

Извесните хора - ами те не са ли пак хора. Какво ги отличава от нас. Ами нищо - някакъв предмет. Някаква награда, това, че се е писало за тях във вестниците, давали са ги по телевизията. Но какво от това. Това, че един човек не е даван по-елевизията не го прави по-малко значим човек. Напротив - тези хора, които са получили оскари, които са 100 000 пъти по-богати, те са по-нещастни и не са изпитали нещата, които ние сме изпитали.

Какво трябва д аоравим - ами да казвам на близките ни колко ги обичаме, колко ги уважаваме заради това, скоето са ни помогнали. Заради това, че вчера бях с нас, когато за малко не постардах. За това, че и да им звъннеш 2 часа през ноща няма да ти затворят телефона....

Че е вярно вярно си е,че помним имената на близките нам люде-помним ги....

Обаче,какво е станало с банкнотата и кой я е взел,не ми стана ясно....

Че е вярно вярно си е,че помним имената на близките нам люде-помним ги....

Обаче,какво е станало с банкнотата и кой я е взел,не ми стана ясно....

Е че как кой? Ти не я ли взе?

за съжаление хората рядко се замислят за тези неща...което е много жалко...

Редактирано 30 юли 200619 г. от rihanna_fan_zu (преглед на промените)

Чистият момент винаги идва при общуване с хората. Ако някой по каквато и да било причина си налага ограничения в това общуване, за него такива думи се явяват ключови и доста вълнуващи. Отворете душите си хора! Повечето неща си ги занете и сами и не е нужно да Ви ги казват лектори. Неслучайно наш народен танц е хорото. Дружно всичко е по истинско когато имаш и даваш опора.

Ходете повече на плаж! FLY AND DRIVE!

Всъщност замисляла съм се, но не отричам, че може би никога не съм осъзнавала истински това.

Браво за темата, много ми помогна!

Много добре и увлекателно казано ... и много истинско Радвам се , че и аз отдавна мисля така - въпреки , че успехът и парите са важни за нашето самочувствие и за т.нар обществен престиж , те не са нищо , ако зад тях няма истински стойностен човек, с приятели, които го ценят не за това, защото е страшно богат или известен и защото е постигнал много...а защото е бил до тях в труден момент или пък ги е потърсил за подкрепа , когато е бил самотен , без успех и вяра в бъдещето.

Да си помагаме и да обичаме ближния - но това се крепи света

Както някои беше казал - Няма вечно приятелство има само вечни интереси. И преди някой да е успорил казаното, нека се аргументирам. Защо сме с приятелите си??? Зашото те ни обичат и подкрепят- интереси за нас... Защо ние с ме с приятелите си- за да ги подкрепяме и обичаме, така поддържаме и техния интерес към нас, съответно и ние имаме полза от това... За някои може да изглежда много крайно изказване, но знаете ли, като човек, за които приятелството значи всичко, или поне значеше, мога да ви кажа, че след като се разочароваш веднъж - продължаваш, два пъти - бориш се, три, четири, пет пъти - вече губиш вяра, че съществува такова нещо като истински приятели. Наистина някои може и да не ме разбере, но си имам причините да го кажа всичко това. На място, където останах без нито един от приятелите си близо до мен... е... всички те забравят когато не си до тях... Явно това са им интересите... Не знам, странно е, че оптимист като мен, дето прощава и забравя всичо, мисли така. Ама си е самата истина... Май всеки ти е приятел докато има нужда от теб... Миже би известните и богатите ни дават повече от колкото си мислим. КАрат ни да се борим за по добър живот, за по добро образование, за по добра среда да огледаме децата си. Всеки един от нас е искал да е известен, но сега много малко ще си го признаят. Не е ли така? Сега, когато може би останах без приятели, единственото което ме кара да избутвам всеки ден, е че живота ми може да бъде много по добър стига аз да го искам и стига да се стремя към него...

Както някои беше казал - Няма вечно приятелство има само вечни интереси. И преди някой да е успорил казаното, нека се аргументирам. Защо сме с приятелите си??? Зашото те ни обичат и подкрепят- интереси за нас... Защо ние с ме с приятелите си- за да ги подкрепяме и обичаме, така поддържаме и техния интерес към нас, съответно и ние имаме полза от това... За някои може да изглежда много крайно изказване, но знаете ли, като човек, за които приятелството значи всичко, или поне значеше, мога да ви кажа, че след като се разочароваш веднъж - продължаваш, два пъти - бориш се, три, четири, пет пъти - вече губиш вяра, че съществува такова нещо като истински приятели. Наистина някои може и да не ме разбере, но си имам причините да го кажа всичко това. На място, където останах без нито един от приятелите си близо до мен... е... всички те забравят когато не си до тях... Явно това са им интересите... Не знам, странно е, че оптимист като мен, дето прощава и забравя всичо, мисли така. Ама си е самата истина... Май всеки ти е приятел докато има нужда от теб... Миже би известните и богатите ни дават повече от колкото си мислим. КАрат ни да се борим за по добър живот, за по добро образование, за по добра среда да огледаме децата си. Всеки един от нас е искал да е известен, но сега много малко ще си го признаят. Не е ли така? Сега, когато може би останах без приятели, единственото което ме кара да избутвам всеки ден, е че живота ми може да бъде много по добър стига аз да го искам и стига да се стремя към него...

Мисля, че още Аристотел го беше казал - че човекът е социално животно , изваден от стадото си , той загива. Затова и общуването ни се базира точно на интереса - и не знам защо думата интерес в българския език обикновено се свърза с нещо лошо. Когато се запознавам и сприятелявам с нови хора , моят "интерес" към тях е именно да имам познати и дай Боже приятели - някои от тях, защото са забавни и ме развеселяват, други - защото знаят какво да ми кажат , когато ми е трудно, трети - за да излзизаме заедно на шопинг или кино, четвърти - защото могат да ми помогнат в работата или учението и т.н. В същото време - винаги се опитвам да дам същите неща ( доколкото са ми възможностите, разбира се ) на приятелите ми , които имат нужда от развеселяване или подкрепа, от компания за някое хоби или услуга ... Така виждам аз нещата - като взаимна помощ и подкрепа, макар че така направо казани нещата могат да накарат някой да си помисли , че съм използвачка. Но ако се замислим искрено - няма ли да стигнем всички до същия извод? Разбира се , не става въпрос при всяко познанство и спонтанно породило се приятелство да се мисли "Каква полза мога да имам от това?" - това вече е пресметливост и използвачество. Накрая обаче, по силата на естествените закони на общуването оставаме само с хората , към които в момента имаме "интерес" ...

Мисля че разбирам , misunderstood^girl , какво искаш да кажеш - затова искам да ти кажа , че това че в момента се чувстваш изоставена и без приятели, не означава , че около теб няма хора , които много държат на теб и биха искали да са с теб - от един или дург "интерес". Не се отчайвай от предателството на хората , които досега си смятала за "истински приятели" (както казваш ти), а просто се огледай за нови интересни хора и не търси зад всеки намек за сближаване интерес , защото именно интересът е това, което ни води към една или друга цели , "интересувай" се и ти от останалите...

Много ми хареса оптимистичния край на това, което си написала - пожелавам ти успех в тази борба , която всички всеки ден водим ... Вярвай в себе си и в останалите и приятелите сами ще дойдат ...

Редактирано 26 август 200619 г. от shanna (преглед на промените)

Това наистина ме накара да се замисля за хората които са покраи мен, за хората които ме правят щастлива, за хората които ме разплакват, за хората които ми помагат, за хората на които помагам...за всички! Да това са хората които ще помня-със добро и лошо, хората които имата място в мислите ми..не само за момент . Това са хората заради които съм се променила и всъщност съм това което съм!

Мисля, че още Аристотел го беше казал - че човекът е социално животно , изваден от стадото си , той загива. Затова и общуването ни се базира точно на интереса - и не знам защо думата интерес в българския език обикновено се свърза с нещо лошо. Когато се запознавам и сприятелявам с нови хора , моят "интерес" към тях е именно да имам познати и дай Боже приятели - някои от тях, защото са забавни и ме развеселяват, други - защото знаят какво да ми кажат , когато ми е трудно, трети - за да излзизаме заедно на шопинг или кино, четвърти - защото могат да ми помогнат в работата или учението и т.н. В същото време - винаги се опитвам да дам същит неща ( доколкото са ми възможностите, разбира се ) на приятелите ми , които имат нужда от развеселяване или подкрепа, от компания за някое хоби или услуга ... Така виждам аз нещата - като взаимна помош и подкрепа, макар че така направо казани нещата могат да накарат някой да си помисли , че съм използвачка. Но ако се замислим искрено - няма ли да стигнем всички до същия извод? Разбира се , не става въпрос при всяко познанство и сонтанно породило се приятелство да се мисли "Каква полза мога да имам от това?" - това вече е пресметливост и използвачество. Накрая обаче, по силата на естествените закони на обчуването оставаме само с хората , към които в момента имаме "интерес" ...

Мисля че разбирам , misunderstood^girl , какво искаш да кажеш - затова искам да ти кажа , че това че в момента се чувстваш изоставена и без приятели, не означава , че около теб няма хора , които много държат на теб и биха искали да са с теб - от един или дург "интерес". Не се отчайвай от предателството на хората , които досега си смятала за "истински приятели" (както казваш ти), а просто се огледай за нови интересни хора и не търси зад всеки намек за сближаване интерес , защото именно интересът е това, което ни води към една или друга цели се "интересувай" и ти от останалите...

Много ми хареса оптимистичния край на това, което си написала - пожелавам ти успех в тази борба , която всички всеки ден водим ... Вярвай в себе си и в останалите и приятелите сами ще дойдат ...

Да не казвам, че няма хора, които са около мен и не искат да са ми приятели. Само казвам, че след толкова много "глупости" просто не можеш да се довериш на никoй за нищо... Не че не искам, то сам човек да си живее не е работа, ама е трудно да се окопитиш....

Честно да си кажа много ми напомняш на един човек, който познавах... По начина на разсъждаване и всичко...ама това е отделн въпрос

А нали казах че съм оптимист, все още не съм спряла да вярвам в доброто в хората и безкосристността им, но са много рядко. Но дотогава... имам само себе си...

От много хора можеш да чуеш, че ште ти помогнат в дадена ситуация. че ште свършат нещто вместо теб и т.н. но приятелите са тези които остават с теб до край.

От много хора можеш да чуеш, че ште ти помогнат в дадена ситуация. че ште свършат нещто вместо теб и т.н. но приятелите са тези които остават с теб до край.

Това за приятелите си прав ,но незабравяи и роднините ти защото те няма да те отавят,а колкото до първия пост на темата просто бях мого учуден защото никога до сега не се бях замисля за подобно нещо

Вечността е невЪобразимо голямо понятие.Човешкият мозЪк не може да си я представи,но може да се опита...

Представете си едно метално кЪлбо,голямо колкото Земята.То не е кухо,плЪтно е.На всеки сто години на това кЪлбо каца по една птица,за да си подостри ноктите.Когато кЪлбото се изтЪрка от ноктите на птиците,това ще е едва началото на вечността.

Да...това е вечността за мен.Няма врЪзка с нищо казано до тук,но е вярно...

За мен тези хора от екрана не са истиски, а са само образи. Не мога даже и да си помисля да ги сравнявам с тези, близки до сърцето ми, да не говорим пък и да имат място в него. Аз оценям хората по това, какво е отношението им към мен. Имам ясна представа кои са истинските и стойностните хора в моя живот.