За двете ченгета ли става въпрос?За др. Димитров, чиято болшевишка партия работи вече 90 г. за сибирските интереси.

Явно мозъкът ти не успя да се справи с непосилната нему задача да прочете заглавието на темата. Темата е за политици , а не за партии кр*тен такъв. Пак почна със старите си песни за ченгета и червени боклуци. Тотално се убедих , че тебе живота много те е лашкал...

Редактирано 4 май 200719 г. от AXL (преглед на промените)

Как е възможно добри хора-политици да членуват в престъпни организации?Защитниците на ченгетата нямат аргументи,но имат цветущ хамалски език.

Редактирано 4 май 200719 г. от knendrju (преглед на промените)

Как е възможно добри хора-политици да членуват в престъпни организации?Защитниците на ченгетата нямат аргументи,но имат цветущ хамалски език.

Да ти припомня, днес е 4 Май, 2007 година... Наблегни на годината

По себе си ли съдиш , че сме тъпа нация? Съди само за себе си , защото не познаваш това болшинство от хора и не можеш да твърдиш че са тъпи или малоумни. Вообще позицията ти е адски изтъркана и не прави впечатление с прозорливост, а с ниско ниво на полезна мисловна дейност

А иначе по темата : За мен има двама души , заслужаващи да бъдат наречени добри хора и добри политици - Красимир Каракачанов и проф. Божидар Димитров

actualno.com

По данни на френското министерство на вътрешните работи кандидатът на Съюза за народно движение (ЮМП) Никола Саркози печели първия тур на президентските избори във Франция с 30,5% от гласовете на избирателите, предаде Си Ен Ен.

За Сеголен Роаял са гласували 24,41% от избирателите. Двамата ще се изправят един срещу друг на балотажа на 6 май, предава агенция Фокус.

Трети на първия тур се нарежда центристът Франсоа Байру с 18% и националистът Жан-Мари льо Пен с 11,5%.

Избирателната активност е била около 86%.

Ето това е нация съставена от умни и загрижени за съдбата си хора.

Бъди по благосклонен към нас непросветените.Не всички можем да достигнем висотата на твоето ниво на полезна мисловна дейност.

А иначе по темата :Божидар Димитров е много прозорлив политик,като видя на къде духа вятъра веднага зави към Бойко Борисов с което ядоса партията-майка.Другия си е ДС отвсякъде.Може и да имат добри качества но явно те могат да бъдат открити само от прозорливи титани на мисълта като тебе.

Редактирано 4 май 200719 г. от VEELVET (преглед на промените)

Другия си е ДС отвсякъде.Може и да имат добри качества но явно те могат да бъдат открити само от прозорливи титани на мисълта като тебе.

Другият е ДС? Ти вообще имаш ли представа с какво се е занимавал там той?! НЯМАШ! Не всички хора , работили за бившата ДС са доносници или престъпници - да твърдиш обратното би било израз на незнание и непознаване на нещата, за които говориш!!! Запознай се малко с дейността на различните управления на ДС и тогава пак ще говорим.

Колкото до кендрю - Ти си вманиячен в думата ченге... Или по скоро в образа , който таз цветуща дума създава в мъдрата ти главица

Редактирано 4 май 200719 г. от AXL (преглед на промените)

Ченгета, досиета - кой му пука?

Мисля че наистина те нямат място в днешната ни история. Всички журналисти, политици, полицай, държавни служители от онези години са сътрудници на ДС. Мисля че и те имат място под днешното слънце, и това че са сътрудничели на ДЪРЖАВНА СТРУКРУРА не ги дискредитира с нищо.

Аргумента за сътрудниците е неоснователен.

Министърът на образованието - Даниел Вълчев.

Председателя на парламента - Георги Пирински.

Зам. председателя -Петър Берон.

Депутатът от някое от СДС-тата - Иван Колчаков.

Министърът на финансите - Пламен Орешарски.

Министърът на държавната администрация - Николай Василев.

Още ли искате. Има и още. Това са едни от най-висшите кадри във власта. Почти всички са от различни политически сили. Кажете ми нещо лошо за тях. Тримата министри направиха толкова за година, колкото техните предшественици не бяха направили за 10.

Има още един. Не го харесвам особенно, но изкара полицаите от кръчмите, и ги пусна да въртят по улицата(не е малко) -Министърът на вътрешните работи - Румен Петков.

Ти си щастлив човек, щом вярваш в горното. След 50 години ще познаваш хората много по-добре и няма да си толкова щастлив, но затова пък - мъдър.

Добре ще е, ако се поровиш в биографиите на горепосочените "добряци"...

ПП. Не си единственият младеж, който с лекота дава лекомислени квалификации.

Животът очуква всеки един човек от момента на раждането му до края. Всеки удар се равнява на частичка мъдрост за ударения. Ти колко цицини имаш?

Твоят подпис "Мисля че изчерпах темата , затова няма какво повече да се мъчите да тракате по клавиатурата." не е подпис на мъдрец, а на самонадеян човек.

От добро семе, добър плод

със Здраве

От добро семе, добър плод

със Здраве

Заблуда.

Може семето да е златно, а плодовете да са червиви...

Обратното твърдение обаче не е спорно. Ако семето е лошо, малко вероятно е реколтата да е добра.

ПП. Правилният вариант на поговорката, която си се опитал да цитираш е:

От добро семе - добра реколта.

( Агрономите знаят защо. )

Самият факт , че се задава такъв въпрос като тема е показателен за какво иде реч ....

Редактирано 4 май 200719 г. от cleopatra (преглед на промените)

Ченгета, досиета - кой му пука?

Мисля че наистина те нямат място в днешната ни история. Всички журналисти, политици, полицай, държавни служители от онези години са сътрудници на ДС. Мисля че и те имат място под днешното слънце, и това че са сътрудничели на ДЪРЖАВНА СТРУКРУРА не ги дискредитира с нищо.

Аргумента за сътрудниците е неоснователен.

Голям камък хвърли, голяма дума не казвай ! (може да го добавиш към цицините, за които говори NavNav)

Историята си е история и досиетата са част от нея. И ще бъдат!

Ти докато си си папкал Хуманата други хора са го преживели този период на една доста по напреднала възраст, която ти позволява да имаш освен всичко друго и ПАМЕТ. Да ти се обяснява, че е имало и други, които не са били сътрудници на ДС е безсмислено - ти си ги чел тези неща, ти знаеш.... Жалко, че не ти пука. Но има такива дето им. И не са малко.

Аргумента дали са "сътрудници" или не е въпрос не само на факти, но и на мироглед и възпитание. А и на чест и достойнство....(за който ги има).

Редактирано 5 май 200719 г. от bigalex (преглед на промените)

Разбира се, че има добри хора сред политиците. Даже много добри в краденето и лъжите... ;-)

Аргумента дали са "сътрудници" или не е въпрос не само на факти, но и на мироглед и възпитание. А и на чест и достойнство....(за който ги има).

Ок, не ме кефят сътрудниците на "шесто" . Расипвали са животи. Някои от тях. Но някои подемат темата в друга посока. Красимир Каракачанов е сътрудник на ДС-4то управление. Това дискредитира ли го?

Познавах една баба на около 70 години. Тя е полковник от ДС. Преподавала е езици на агентите(от външното разузнаване). Това дискредитира ли я?

Това че имаш досие дикредитира ли те?

Ахмед Доган и Лютви Местан също са били сътрудници на ДС. Защо никой не казва дума за тях?

Цялата тази работа толкова се преувеличава или изкривява, че просто загубих интерес към нея.

Работата е *аняна, и който се рови в нея ще изкопае само *айна.

Затова си повтарям мнението от предишния пост.

Добре ще е, ако се поровиш в биографиите на горепосочените "добряци"...

NavNav-Какво визираш с това?

Не ме интересуват техните биографии и какво са правели ПРЕДИ.

Искам положителни промени и те са част от хората които работят за това СЕГА.

Ако за определението "добри хора" визирате безгрешни - няма да намерите.

Всеки си има някакви косури, аз техните съм ги пренебрегнал.

Ако вярвате в светлото бъдеще - съветвам ви да си снижите критериите.

.... Красимир Каракачанов е сътрудник на ДС-4то управление. Това дискредитира ли го?

Докато нещата не се изяснят - да (за мен поне). Дим без огън няма

Ти казваш 4-то, но според изнесената информация от вътрешния министър Румен Петков, Каракачанов е регистриран като агент от Шесто управление на ДС през 1989 г. с псевдоним „Иван“, ползван е по изготвяне на анализи за контраразузнавателните служби на МВР и не е давал сведения за български граждани. Съдържанието на документите не е изнесено, тъй като те съдържали класифицирана информация. След разкритието Каракачанов заявява, че той е бил причислен към Трети отдел, който се е занимавал с Македонския въпрос.

Кой крив, кой прав? Единствения начин е да се отвори досието. А ако е чист, самият Каракачанов ще има интерес да му се отвори досието. Или?

Познавах една баба на около 70 години. Тя е полковник от ДС. Преподавала е езици на агентите(от външното разузнаване). Това дискредитира ли я?

Тази баба е била май доста палава с езиците за да стане полковник в ДС.

Това че имаш досие дикредитира ли те?

Ако искаш да заемаш държавен пост всяко едно нарушение те дискредитира, защото трябва да си за пример на другите. Да не говорим за досие. Още повече в ДС....

Ахмед Доган и Лютви Местан също са били сътрудници на ДС. Защо никой не казва дума за тях?

Казват, казват....

Работата е *аняна, и който се рови в нея ще изкопае само *айна.

Нали това е целта на занятието - да си изчистиме *айняните задници. Иначе ще мирише повече

Редактирано 6 май 200719 г. от bigalex (преглед на промените)

NavNav-Какво визираш с това?

1. Не ме интересуват техните биографии и какво са правели ПРЕДИ.

2. Искам положителни промени и те са част от хората които работят за това СЕГА.

3. Ако за определението "добри хора" визирате безгрешни - няма да намерите.

4. Всеки си има някакви косури, аз техните съм ги пренебрегнал.

5. Ако вярвате в светлото бъдеще - съветвам ви да си снижите критериите.

1. Пределно ясно е какво искам да кажа. Хората не падат като круши от небето. Не се появяват изведнъж отникъде. Животът и делата им ясно показват какви са и какво може да се очаква вбъдеще от тях.

2. Всеки недоволен иска положителни промени, за да стане животът му по стойностен. Доволните не искат никакви промени, защото са окупирали местата, откъдето се бозае. Именно затова не може да се очаква да изплюят бозките и да започнат да работят за теб, само защото ти много го желаеш.

Справка: Вълкът козината си мени, но нрава - никога.

3. Невярно твърдение. Голяма част от грешките на повечето хора са безвредни за обществото и от тази гледна точка можем да считаме, че повечето хора са безгрешни. Хората обаче, които споменаваш, а и цялата българска върхушка, т.нар. "елит" на страната, са добри единствено в безстопанственото усвояване на народни средства. Ще крадат дотогава, докато не бъдат изметени, ако изобщо това някога се случи.

4. Да, всеки си има недостатъци, но те не трябва да влияят отрицателно на развитието на обществото.

От това, че си пренебрегнал недостатъците на няколкото субекта, има пряка полза за тях и косвена вреда за теб. Те ще продължават да крадат, а твоят джоб няма да стане по-пълен.

5. До една определена възраст вярвах в светлото бъдеще, след това вярата ми започна да се стопява. Сега вярвам само в ясно предсказуеми неща.

Съветът ти за снижаване на критериите прилича на препоръка всички отново да се надупим, за да не затрудняваме властимащите. Съжалявам, няма да стане. След толкова години вече ни болят задниците.

абе крайно време е да се появат

абе крайно време е да се появат

Дори да си съвсем млад, едва ли ще дочакаш в българската политика да се появи истински Човек. Всички са там заради кокала...

Разбира се че има, и е крайно време да започнат да действат. Все още има хора, които мислят за хората а не само за собственото си коремие.

Име?

Желю Желев,Иво Атанасов....кажете лошо за тях де.Иначе добрите са на изчезване

Привет,

Драгозов, ти изби всичката риба, за кой ли път доказваш,че нищо не разбираш от политика.

Колкото по малко говориш толкова по малко глупости ще казваш.

Как може да говориш,че Франкмасона Желю Митев Желев, е работил някога за България??????

България тази държава не съществува от 1945г. след болшевишката окупация на доменираното от евреи НКВД.

Под ръководството на евреина Сталин и с помоща на Георги Димитров бе избит елита на тази държава над 30 000 души без съд и присъда. Поне като говориш за този масон Желю Желев, вземи та прочети книгата която той преписа за Фашизма, там ще намериш 4 основни критерии, по какво се познава в коя държава има ФАШИЗЪМ.

Тогава ще ти стане ясно, че в България никога не е имало комунизъм и социализъм, а 45 година в България имаше чист ФАШИЗЪМ.

Критериите за фашизма бяха 14, но под натиска на СССР те бяха сведени до 4.

Въпреки това България отговаря едно към едно на тези 4 критерии.

Аз ще побликувам 14-те - а ти ми кажи на кой от тези 14 критерии не е отговаряла България.

Сега един евреин по майка криеш се зад името Филип Димитров, грачи на висок глас, да се приеме закон,всеки който дръзне да изследва, фалшивата им ХОЛОКОСТА да бъде преследвна съден и вкаран в затвора????

Къде остана свободата на личноста евреино, къде е правото на човека да търси и огласява истината??? от какво се страхувате Вие евреите, че хората християните ще разберат как сте ги манипулирали и лъгали ли??? че тези хора ще разберат, че четвърт евреина Хитлер и неговите офицери са Евреи с еврейска кръв, че Хитлер бе вашият месия, че не ви е избивал, а вие депортирал, подгонил вие за да тръгнете към обетованата земя и да създадете никога несъществувалата Ви масоноеврейска държава ИЗРАЕЛ??? от това ли се страхувате??? или може би от това,че хората ще разберат кой е евреина Сталин избил над 60 милиона без съд и присъда??? но това не е холокоста нали?? те не са евреи те са гои.Може би вие страх да не разберем кой нареди, да се пусне първата атомна бомба в света и да унищожи градовете Хирошима и Нагасаки, може би вие страх да не разберем,че това не е президента Труман както го наричате? - А ЕВРЕИНА => ХАРИ СОЛОМОН ТРУМАН??? но това също не е холокоста??? те са гои нали???? Може би искате да забравим,че през ВСВ в България е окопуирана от нациски войски и напрактика вашият идол Хитлер е можел да избие до крак Евреите тук, но както в историята е известно са ви депортирали, е аз те питам защо му е на Хитлер да Ви депортира не е ли по лесно да Ви избива на място?????? и ако е искал да Ви избива ще започне от ЕЛИТА от Родшилд, които е бил през цялото време в Германия но неизвостно защо остава жив този род и до днес.Но нали комунистите се кичат имено с това РОДШИЛД което приведено означава ЧЕРВЕН ЩИТ, от тук идва и киченето на болшевиките с червения цвят. Вие избихте елита на България и заробихте не само тази държава, финансирани имено от Родшилд, които създаде и издигна и финансира вашият месия Хитлер.

А целта, целта е ясна само чрез война можеш да промениш живота битието на цял народ. А когато е СВЕТОВНА????какво променяш??? Да и не се чуди защо напрактика в Бълагрия става премиер един човек който нито е служил, нито има един ден трудов стаж, тези неща няма значение има само това,че той е евреин по майка.

Не се чуди защо Франкмасон стана президент на България а после го наследи евреина криеш се под името Петър Стоянов, не с чуди че евреин е предстедател на Българският парламент д-р Заеков =>/Пирински/ заченат в Съединените Еврейски Щати. Не се чуди защо евреина Станишев ИЗЛЪГА този народ,че като вземе властта ще върне от Ирак нашите войски, не се чуди за такива неща защото България отдавна я няма и отдавна не се управлява от Българи, нима не виждаш ЛИДЕРИТЕ НА ТРОЙНАТА ЛАМЯ какво е общото между тях?? не е ли това,че и тримата не са Българи???? а ти си играеш на партиики, те са създадени точно заради това да ни разделят, манипулират и противопоставят едни на други за да неможем да се ОБЕДЕНИМ.

1. Мощен и продължителен национализъм - фашис-

тките режими използват постоянно лозунги, девизи, сим-

воли, песни и други подобни. Знамена се поставят навс-

якъде, както и символи на флагове по дрехите и на об-

ществени места.

2. Пренебрежение към признаването на правата

на човека - поради опасенията от врагове и необхо-

димостта от безопасност, управляващите при фашис-

тките режими са убедени, че правата на човека могат

да се игнорират в определени случаи поради "необ-

ходимост". Налице е тенденция хората да се “правят,

че не виждат” или даже да одобряват измъчванията,

убийствата, продължителното лишаване от свобода на

задържаните и т.н.

3. Идентификация на неприятелите/изкупителните

жертви като причина за обединение - хората се сплот-

яват в патриотични движения поради необходимостта

да отстранят общата заплаха или противника: расови,

религиозни или етнически малцинства; либерали; ко-

мунисти; социалисти; терористи и т.н.

4. Превъзходство на въоръжените сили. Даже кога-

то са налице широко разпространени вътрешни проб-

леми, на въоръжените сили се прави непропорционал-

но завишено бюджетно финансиране, като се пренеб-

регват нуждите на деня. Войниците и военната служба

стават очарователни.

5. Необуздана дискриминация на пола. Правителс-

твата на фашистките нации са почти изключително до-

минирани от мъже. При фашистките режими традицион-

ните полови роли са по-твърди.

6. Средствата за масова информация се управл-

яват или непосредствено от правителството, или кос-

вено чрез правителствено регулиране чрез съответни

представители и цензура, особено във военно време.

7. Мания за национална безопасност. Мнимите

опасеният се използват като мотивационен инструмент

на правителството спрямо масите.

8. Религията и правителството са преплетени. Пра-

вителствата във фашистките нации използват религията

като инструмент за управляване на общественото мне-

ние. Религиозната риторика и терминология се прила-

гат от правителствените лидери, даже когато главните

принципи на религията са диаметрално противополож-

ни на действията или политиката на правителството.

9. Корпоративната власт е защитена - индустриал-

ната и деловата аристокрация на фашистката нация

често - тези, които поставят правителствените лидери

на власт, създават взаимно изгодни делови/правителс-

твени отношения с елита на властта.

10. Трудовата власт е потисната. Доколкото властта

на организациите на работниците е единствената зап-

лаха на фашисткото правителство, профсъюзите или

са отстранени напълно, или са строго потиснати.

11. Презрение към интелигенцията и изкуствата. Фа-

шистките нации имат тенденцията да прокарват и до-

пускат открита враждебност към висшето образова-

ние и академиите. Не е необичайно професорите и

другите академични общности да се подлагат на цен-

зура или даже да се арестуват. Свободното израз-

яване в изкуството е подложено на открити нападки и

правителството често отказва финансиране на изкус-

твата.

12. Натрапчива идея към престъпления и наказания.

При фашистките режими на полицията се дава почти

неограничена власт да прилагат закона в живота. Хо-

рата често желаят да не забелязват полицейските злоу-

потреби, даже ако те са предшествани от нарушение

на гражданските им свободи, в името на патриотизма.

Във фашистките нации националната полиция е с неог-

раничена власт.

13. Необуздано приятелство и корупция. Фашистки-

те режими почти винаги се управляват от група прияте-

ли и партньори, които се назначават един друг на пра-

вителствени служби, и които използват властта, за да

защитят приятелите си от отговорност. Не е необичай-

но държавните ресурси да бъдат ограбени от прави-

телствените лидери.

14. Мошенически избори. Понякога изборите във

фашистките нации са пълна лъжа. При други избори се

провежда клеветническа кампания (или даже убий-

ство) срещу кандидата на опозицията, използване на

законодателството за фалшифициране на броя на из-

бирателите и за манипулиране на средствата за ма-

сова информация. Типично за фашистките нации е да

се използва съдебната система, за да се управляват

изборите.

Драгозов, един безплатен съвет ти давам, на България не и трябват ПОЛИТИЦИ на България и трябват ДЪРЖАВНИЦИ, незнам дали схващаш разликата между тези две неща??????

Ето как твоят идол масона Желю Желев помогна в България да не се осъщесви ПРОМЯНА А ПОДМЯНА.

Разбира се не без помоща на Съединените Еврейски Щати => / САЩ/ а те уж се бориха срещу тях???? а какво се оказа, че тези Съединени Еврейски Щати са финансирали Великите Комунисти. България се оказа заклещена в ДЪЛГОВЕ ОТПУСКАНИ ОТ СВЕТОВНИТЕ ЕВРЕЙСКИ БАНКЕРИ, криеще се зад името МВФ. Само където пропускат да кажат на хората,че тогавашните мосоноеврейски комунисти като Луканов, Исак Паси идеолога на БКП и Евреина КАРЛ МАРКС, Троцки, Ленин, та до сегашният Путин с истинка фамилия ШАЛОМ крещяха и проповядваха,че трябва всичко да е държавно, че тогава ще настъпи братство равенство и няма да има бедни и богати. Да де ама сега същите техни, деца и внуци Ви учат че ДЪРЖАВАТА не е добър собственик и затова всичко което е изградил този трудолюбив народ трябва да мине в ЧАСТНИТЕ ЦИОНИСКИ РЪЦЕ НА ЕВРЕИТЕ.

Може би Вие г-н Драгозов не го виждате това, да за да виждате подобни неща трябва да сте прочели доста достоин книги, тогаво може би ще забележете това което виждам аз и много други като мен.Може би тогава ще видите кой е истинският собсвеник на БТК сега го наричат => / VIVATEL / а аз го виждам като / TEL- AVIV/ а сега де, какви неща виждам, но те са случайни нали?? също като надписа който има на еднодолоровата масоноеврейска банкнота, какъв ли надпис има там??? => Novus Ordo Seclorum =>преведено от латински означава => НОВ СВЕТОВЕН РЕД => сега обаче са го заменили със ГЛОБАЛИЗАЦИЯ.

Да и понеже доста народи като Френският не пожелаха да приемат тяхната масоноеврейска констутиция наричана Европейска, която обезличава народ, традици..... те впрегнаха, масоноеврейската подлога Саркузи да прокара това решение в парламента и напрактика да избегнат волята на народите. Да също като в ЛЪГАРИЯ нали?? лъжат ни,че България била Парламентарна Република???? а всички виждаме, че България е ПАРТИИНА ДЪРЖАВА.

Която партия уж спечели изборите си назначава неиният лидер за Премиер после партииките назначав министри, върховни съдии, на ВСС, Конституционият съд, ама на не било партиина държава а било ПАРЛАМЕНТАРНА.

А сега де??? през 1934 г. не е имало нито една партия в България били са забранени с закон, но въпреки това е имало ПАРЛАМЕНТ??? интерестно какво е имало в този парламент??? след като не имало партии, които да разделят и да противопоставят хората един на друг, брат срещу сестра, син срещу баща... какво ли е имало в този парламент тогава според теб Драгозов????

Може би Вие г-н Драгозов сте играли по тези времена на върлаци а може би и сте играли, прав под масата.

Посвещава се на Конституционният съд,

който не може да отреже клона на който седи.

ГОЛЕМИЯТ ЗАГОВОР

Комунистите никога и никъде не са печелили свободни и демократични избори. Още при Сталин КГБ разработва методика за фалшификацията им и я прилага с различен успех в окупираните страни от Източна Европа след, Втората световна война. Единственият й провал е в Унгария през 1947 г., когато комунистите загубиха изборите въпреки фалшификациите. Тогава, КГБ я доусъвършенства и тя задейства ефикасно. В България тази методика помогна на комунистите да "спечелят" изборите в края на 1946г. и да направят "свое" Велико Народно Събрание. Тя им помогна и в изборите на 10 юни 1990г., а имам основания да твърдя и на 13 октомври 1991г. Но нека авторите и извършителите на фалшификациите да не се успокояват. "Активното мероприятие" -- "избори за ВНС 90-та" се провали с гръм и трясък. Чрез Интернет всички факти, събития и най-вече ИМЕНА ще станат достояние на хиляди хора.

"НЕ Е ВАЖНО КОЛКО И КАК СА ГЛАСУВАЛИ, ВАЖНОТО Е КОЙ, БРОИ ГЛАСОВЕТЕ." Йосиф Висарионович Сталин => Eвреин, истинска фамилия Джугашвили.

Спомняте ли си двестахилядния митинг през Народното събрание на 14 декември 1989г.? Комунистическият парламент тогава излъга хората, че ще отмени от конституцията прословутия член за ръководната роля на БКП. Това за малко не предизвика гражданска война. Желю Желев и Петко Симеонов върнаха хората по домовете им, защото промените трябвало да се правят при СПАЗВАНЕ НА ЗАКОННОСТТА! А буквата на закона изискваше едномесечен срок за промяна на конституцията. ( На 14 януари 1990г. конституционната поправка беше направена.) Точно по време на тези критични събития Петър Младенов произнесе прословутата фраза: "Най- добре е танковете да дойдат". И така забележете, че управляващи и опозиция поставиха на карта съдбата на страната, за да спазят буквата на една комунистическа конституция със съмнителна легитимност!

Отлично, би казал западният наблюдател, това е правова държава! Но спазван ли беше духа на закона, да не говорим за буквата след това? Фактите говорят сами. С Указ №4 от 10 април 1990г. на президента Младенов е назначена Централната избирателна комисия (ЦИК). Това е последната дата, за да се спази срокът от 60 дни преди изборите изискван от чл. 27 на Закона за избиране на Велико Народно Събрание. Да, ама не! Указът е публикуван на 13 април 1990г. в "Държавен вестник" в бр.30. Съгласно с чл 41, ал 1 от Закона за нормативните актове, датата на публикуване е дата на влизане в сила на даден нормативен акт. Следователно ЦИК получава легитимност 57 дена преди изборите, което вече е грубо нарушение на чл 27 от Закона за избиране на ВНС. Това не е всичко. С указ № 24/15 май 1990г. ("ДВ", бр.40/18 май1990г.) президентът Младенов ПРАВИ ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ЦИК 23 дена преди изборите! (ново и драстично нарушение на чл.27 от ЗИВНС.) В крайна сметка ЦИК придобива следния състав:

1.проф Живко Сталев - председател.

2.Живко Живков - заместник-председател

3. Иван Ефремов - заместник-председател

4. Димитър Попов - секретар

Членове:

1. Алексей Рафаилов-общественик

2. Георги Мутафчиев-общественик

3. Любен Стефанов - общественик

4. Вера Мутафчиева-писател

5. Димитър Боев-икономист

6. проф. Стефан Стойчев - юрист

7. Емилия Друмева - юрист

8. Иван Войводов-юрист

9. Лидия Манчева - юрист

10.Мартин Гунев - юрист

11.Илия Крумов Ризов-юрист

12.доц. Теодор Чипев- юрист

13. Александър Иванов Караминков-юрист

14.Алексей Иванов Подлесни-юрист

15.проф.Живко Миланов - юрист16.Иван Викторов-юрист

17.Йордан Георгиев Соколов-юрист

18.Соломон Розанис-съдия във Върховния съд

19.Живан Димитров-съдия във Върховния съд.

20.Божидар Колев-съдия във Върховния съд.

От ръководството на ЦИК всички са юристи, Иван Ефремов е и член на Върховния съд, а Димитър Попов-председател на Софийския градски съд. Или 19 юристи от 24 членове. Тоест комисията в никакъв случай не е некомпетентна в правно отношение. Същата тази толкова компетентна комисия най-после на 6 юни 1990г. публикува в "Държавен вестник" методиката за изчисляване на резултатите от гласуването по пропорционалната система. Но забележете, тя НЕ Е ПОДПИСАНА ОТ НИКОЙ! ("ДВ" бр.46/8 юни 1990г.) Нито един юрист не се е сетил, че съгласно чл. 34, ал.1 т.4 от Закона за нормативните актове е трябвало да бъде подписана от председателя проф.Сталев! Следва най-интересното - в нарушение на чл.31 ал.1 т.5 от Закона за избиране на ВНС и чл. 37, ал.1 от Закона за нрмативните актове, ИЗБОРНИТЕ РЕЗУЛТАТ ИЗОБЩО НЕ СА ПУБЛИКУВАНИ В "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК"!!! Само тези три нарушения са достатъчни, за да се каже, че изобщо не е имало, нито избори, нито Велико Народно Събрание, нито пък легитимни законодателни актове. Великият парламент в правен смисъл просто не съществува! Но това е само началото.

Голямо значение има и въпросът как са насрочени изборите и от кого. Указ № 1 с който те са определени за 10 юни 1990г., и Указ № 2, с който е обнародван Законът за избиране на Велико Народно Събрание, са публикувани в "Държавен вестник", в бр. 28 от 6 април 1990г., и са подписани от Петър Младенов, забележете като ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА! Той издава указите на основание на чл.92, т.2 и т.8 от поправената вече конституция, считайки, че поправките вече са в сила. Ето куриоз - Указ № 3, с който са обнародвани Законът за изменение и допълнение на конституцията на НРБ и Решението за избиране на Петър Младенов за президент (пост създаден с поправките в конституцията) са обнародвани в "Държавен вестник", бр.29 от 10 април 1990г. Тоест Младенов се мисли за президент четири дена по-рано отколкото трябва. Освен това Указ № 3 е издаден на основание чл. 82 т.8 от конституцията. Коя конституция, г-н Младенов, старата или поправената? Защото и в старата и в поправената конституции чл. 82 не дава таква права, да не говорим, че няма и т.8. Освен това Младенов пак подписва указа като президент! А всъщност той не е такъв.! Защо, ще попита някой. Защото в чл. 143 ал. 4 на Живковата конституция е казано изрично: "...законът за изменяване на действащата конституция влиза в сила ОТ ДЕНЯ НА ОБНАРОДВАНЕТО ИМ В "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК" (курсивът мой А.Д.).

Обаче както видяхме по-горе, приетите от Народното събрание на 3 април поправки в конституцията са обнародвани в "ДВ" бр. 29 от 10 април. Следователно до 9 април 1990г. е в сила старата конституция, по силата на която има Държавен съвет, Петър Младенов е негов председател и като такъв обнародва закони и насрочва избори ПО СТАРАТА КОНСТИТУЦИЯ! Вместо това, той се самообявява за президент на 6 април, приписва си несъществуващи права и публикува неправомерно Законът за избиране на ВНС, Законът за изменение на Конституцията, Решението на парламента за избор на президент, насрочва избори за 10 юни, публикува Законът за политическите партии и върши куп други поразии. Излишно е да казвам, че всичко това е НЕЗАКОННО! Но идва и най-големият гаф. Самият Петър Младенов е избран от парламента за президент също незаконно! Защото поправките в конституцията, създаващи постовете президент и вицепрезидент, влизат в сила на 10 април! След тази дата Народното събрание е трябвало да ги избира! А то избира Младенов за президент на 3 април - 8 дена, преди да има избощо такъв пост. Следва, че Петър Младенов никога не е бил ЛЕГИТИМЕН ПРЕЗИДЕНТ! Нещо повече - след 10 април, той вече не е и председател на Държавния съвет, защото този орган е ликвидиран. Или казано по-просто след 10 април 1990г. Петър Младенов е господин никой! Или той е бил толкова президент, колкото и аз, пишещия тези редове!

Лъжепрезидентът и действията му от 10 април нататък нямат правна сила. Следователно незаконни са указите му, с които той обнародва Закона за избиране на ВНС, насрочването на изборите, закона за политическите партии и назначаването на Централната избирателна комисия.

Е, ясно е, че при това положение ЦИК също е нелегитимна, а актовете й незаконни. В частност споменатата вече методика за изчисляване на резултатите от гласуването по пропорционалната система, която беше публикувана в "ДВ", бр. 46/ 8 юни, неподписана от проф. Сталев! За да е още по-заплетено положението, ще спомена, че грешките, които прави Младенов в Указ № 3 (позоваването на неточен член от неясно коя конституция и подписването му като президент) споменато в началото, пък поставят въпроса дали поправките в конституцията изобщо влизат в сила. Ако се приеме тази теза (че не влизат в сила), тогава пак Младенов е самозванец, защото се представя за нещо, което в действителност не е (президент). От друга страна тогава просто няма Велико Народно Събрание, тъй като не е регламентирано в Живковата конституция. Бих искал да видя "компетентните" червени и сини юристи как ще обяснят този юридически идиотизъм?

Малко са горецитираните нарушения, но Народното Събрание прави още едно. Да зададем вече въпроса, ЗАЩО ПАРЛАМЕНТА НЕ ИЗБРА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ съгласно с чл 94, ал 1 от поправената конституция? Отговорът е ясен, защото той щеше да наследи Младенов при оставката му. Например, какво пречеше на комунистите заедно с Младенов да изберат генерал Атанас Семерджиев за вицепрезидент? Нищо не им пречеше, но нямаха интерес той да стане президент при отдавна подготвяната от тях оставка на Младенов. Семерджиев беше подготвян за вицепрезидент, а за президентския пост е бил определен точно най-подходящия за комунистите човек. Марксист, "дисидент", "водач на опозицията"... И ето сценария: На 14 декември 1989г. видеокасетата на Евгени Михайлов запечатва думите на Младенов: "Най-добре е танковете да дойдат".

И този компромат е подготвен за свалянето на Младенов и е пазен грижливо. Следва втори ход - на 3 април не е избран вицепрезидент. Между двата тура на изборите за ВНС - 10-17 юни записът е излъчен по телевизията. Междувременно напрежението поради фалшификацията на изборите нараства в посока на "НЕЖНА РЕВОЛЮЦИЯ". Президентът "танкист" става прицел на възмущението на студентите и интелигенцията и всъщност народното недоволство е насочено към фалшива мишена. Вниманието се отклонява в посока към исканата президентска оставка и изборните фалшификации са забравени. Оставката му се посреща със задовоство и изиграва ролята на отворен предпазен клапан. Няма вицепрезидент, който да го замести, а и постът президент е вакантен. Той вече може да бъде предложен на верния проверен другар, "водач на опозицията" Желю Желев. Следва изборен фарс в парламента, в който комунистическото мнозинство избира за президент- водача на опозицията??! Съгласно договорките президентът пък предлага за вицепрезидент и практически ръководител на спецслужбите генерал Атанас Семерджиев- бивш началник на Генералния щаб и министър на вътрешните работи.! Всичко е наред за пред света, комунизмът си отива! Но срещу какво е направена сделката? Както казваше един филмов герой: "За да получиш, трябва първо да дадеш." За да станеш президент трябва първо ... да признаеш резултатите от фалшифицираните избори... Сега малко телевизионни спомени.

Ясно каза Желев на огромния 350 000 - ден митинг пред НДК на 11 юни, че изборите започнаха с измама и завършиха с фалшификации. СДС няма да ги признае. (Американските наблюдатели дори му обещават външна подкрепа за анулирането им и провеждането на нови избори.) Следват обаче няколко негови срещи с представители на БСП. И хоп, на 14 юни на пресконференцията на СДС той призна изборите. Спомняте ли си как беше освиркан от хората на митинга, когато им каза, че изборните резултати били победа за СДС? А честни, свободни и законни ли бяха изборите?

Те просто бяха фалшифицирани с 500 000 гласа фантоми. Толкова много се писа по този въпрос, че той е вече напълно изяснен. Просто в ЦИК при изчисляването на изборните резултати са добавени червени гласове фантоми там, където са печелили сините. Второ, в компютрите, не са били вкарани данни от протоколи, в които СДС, печели, а вместо тях по два и три пъти са зареждани данни от едни и същи протоколи, в които червените печелят. Трето райони, в които СДС печели, са били разпокъсвани при изчисленията, между съседни червени райони. Четвърто гласове на "извънпарламентарните партии" са прехвърляни към червената сметка. Пето, смесвани са при изчисленията резултати от мажоритарната и пропорционалната система, в полза на БСП естествено. Шесто, в компютрите са вкарвани данни от фалшиви протоколи. И така нататък . "Елементарно Уотсън!" А някои си мислеха, че фалшификациите са направени хитро и финно. Нищо подобно, те са нагли, очевадни и просташки, като всичко правено някога от комунистите. Но нали не е луд оня, който изяжда зелника, а този, който му го дава? Та къде бяха ръководителите, наблюдателите и експертите на СДС? Къде бяха техните хора в ЦИК?

Знае се къде - на 11 юни в 16.45 часа експертите на СДС в ЦИК - Ат. Орачев, и В. Стамов протестират срещу вкарването на неверни данни в компютрите. В резултат те просто са изхвърлени по лично нареждане на господата Сталев и Попов!

А на 14 юни (когато Желю призна изборите) са изгонени от ЦИК и хората от екипа на СДС за ръчно преброяване. Обаче за сметка на това "седесарката" - експертка, юристка - член на ЦИК Лидия Манчева не беше изгонена. Тя остана до края и смело подписваше всички и всякакви документи, макар и съмнителни. Знам, че някои наивници ще възразят - нали хиляди хора пратиха във вестник "Демокрация" данни за фалшификациите? Да но директорът на вестника Петко Симеонов да е публикувал нещо от тях?

Главният шеф на вестника пускаше материали от сорта, че пред някоя секция циганка играела кючек и пеела "Само БСП, само БСП" и други подобни дивотии. Други наивници пращаха копия от секционни протоколи за паралелно преброяване в Централния изборен клуб на СДС. Също и доклади на наблюдатели на СДС по секции. Даже документални доказателства за нарушения на закона за изборите. До едно време всички тези документи бяха там. Бяха, защото после изчезнаха и никой нито ги видя, нито ги чу повече. Е, а кой беше председател на Централния изборен клуб на СДС? Познахте, разбира се, че Петко Симеонов! Заместник - Еленко Божков. Имаха и шофьор В.Креснички - отказал се от престижен пост в "Подкрепа", за да стане шофьор при Петко Симеонов. Та тоя шофьор получил важни документи от секретаря на ЦИК - Димитър Попов. Къде ли са сега? Все пак тия са жалки играчи. Но какво да кажем, за господата от ЦИК Сталев, Гунев, и Попов, които ЗАГУБИХА ОРИГИНАЛНАТА КОМПЮТЪРНА ДИСКЕТА С РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗБОРИТЕ??! Тя така и не стигна до Мандатната комисия на ВНС. Почти никой не знае, къде е тя в момента. Почти, защото г-н Сталев казва, "Не мога да кажа, с положителност дали не сме предали дискетата на президента, заедно с доклада на ЦИК, който направихме"??! Та, така значи, предали я точно на когото трябва - президента Желю Желев!

Обаче, знаете ли какво стана с членовете на ЦИК след изборите? Ами нищо особено. Синът на проф. Сталев отиде посланник в Германия. И досега си е посланик, макар и в Турция..

Важният секретар на ЦИК, който на практика ръководеше работата на комисията - Димитър Попов стана министър-председател. Мартин Гунев - внимание - ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ! Соломон Розанис и Иван Ефремов бяха повишени - съответно като председатели на І и ІІ гражданско отделение на ВЪРХОВНИЯ СЪД!

Отделно от тях - Йордан Соколов също не остана на сухо - всички знаем какъв стана! По-дребните риби също получиха награди - Желю стана президент (държавен глава). Кой казваше, че рибата се вмирисвала откъм главата? Петко Симеонов получи Солунската митница, пардон Агенцията за чуждестранна помощ. Като неин директор спонсорираше президентския вестник "1000 дни". Благороден човек- с чужда пита помен прави. Всички получиха възнаграждения според количеството и качеството на положения труд. Другите ръководители на СДС, признали изборите, пък станаха кой депутат, кой министър, кой кмет, келепир има в тая работа, не е шега. Имаше десетина глупаци от Изборния клуб на СДС, които в документ писаха, че изборите са фалшифицирани и те не ги признават. И те получиха подарък - изгониха ги от работа. Познайте от кого? А сега да разшифроваме понятието ЦИК. Харесва ли Ви Център за Измами и Корупция? То май е най-точно и достоверно.

Рискува ли някой да попита дали Мандатната комисия към ВНС направи проверка изборите? Охо, и още каква! това е най-сладката тема! Съгласно с чл. 31 ал 1 т. 5 и 6 от Закона за избиране на ВНС след изборите ЦИК трябваше да публикува резултатите в "Държавен вестник"(което, така и не направи) и да предаде всички документи на Мандатната комисия към ВНС, включително компютърната дискета (която пък загуби, или предаде на президента Желев, което е същото). Освен това документите - около 130 000 листа, са предадени с протокол събран на един лист. На този лист са събрани и подписите на предаващите и приемащите. Ако най-дребният магазинер си позволи така да предаде стоката на своя наследник, ще му се наложи дълго да полежи на дървен нар. А ЦИК така предава, (не салам и кашкавал), а документи от които зависи съдбата на България, казано съвсем делово и без никаква патетика. След това вече ЦИК не носи отговорност и всичко е в ръцете на Мандатната комисия. (И все пак ЦИК в този случай има "протокол", а когато се предали дискетата на президента няма и такъв). Сега да видим какво представлява Мандатната комисия. Чл. 78 ал. 1 и 2 от Закона за избиране на ВНС, изисква всички жалби, сигнали и доказателства за нарушения на закона по време на изборите да се предават на ВНС. Мандатната комисия ги проучва и се произнася по тях. Чл. 74 от Живковата конституция постановява, че Народното събрание само решава, дали изборите са законни. Въз основа на това в приетия на 4.ХІІ.1990г. Правилник за организацията и дейността на ВНС ("ДВ" бр. 102 от 21 декември 1990г.) има цяла глава V - "Проверка на законността на изборите". В общи линии в нея се казва., че след като провери изборните документи на ЦИК и сигналите и жалбите, комисията за проверкана изборите (Мандатната комисия) внася доклада си в пленарно заседание. На него ВНС приема решение относно законността на изборите. Чл. 41 от Правилника задължава комисията да провери дали при изборите не са нарушени Конституцията, избирателния или другите закони. Но обърнете внимание - чл. 38 ал. 1 казва, че ВНС избира Мандатна комисия, съставът й се определя от ВНС.(чл.38 ал 2) А чл. 39 ал. 1 заковава: "Единствено ВНС се произнася по законността на изборите". Глава V в целия си текст говори само за касиране на отделни депутати, избрани в нарушение на законите. Но възможността самите избори да се касират поради фалшификация отсъствува!А сега да разработим теоретичен модел на изборите. После както казваше Владимир Илич, ще го проверим в практиката. В държавата Х властта се държи здраво от мафията У. В нейни ръце са - правителство, съдебна система, армия, полиция, ДС, телевизия, радио, печат, местна администрация, "Паспортна служба", ЕСГРАОН, изчислителни центрове, Централната и местните избирателни комисии, както и послушна опозиция, чийто водач е готов да признае фалшифицирани избори, ако го направят президент. Тази мафия организира "свободни, демократични, многопартийни, честни и почтени избори" Фалшифицира ги по-най-безцеремонен начин и вкарва във ВНС колкото и каквито депутати си иска- примерно 255 свои и 145 опозиционни. Това ВНС си избира Мандатна комисия, която ще "провери" законността на изборите. Естествено съставът й ще е на пропорционален принцип - примерно от 50 души само 35 ще са мафиоти и 15 "опозиция". Тази комисия с обикновено болшинство гласува, че изборите са честни и законни, разбира се след като е направила "проверка". Внася доклада си в Парламента и той с гласуване си го приема. Изборите са законни - е решено с 255 гласа "За" и 145 "Против". Болшинство, какво да се прави. Това е то демокрацията. За да не е съвсем скучно, може да се каже, опозиционният депутат Стоян Ганев е избран незаконно и да станат дебати в залата. (всъщност незаконно е избран депутатът от Пловдив Иван Костов, но за него не става дума тогава в залата. Той е необходим на заговорниците по-нататък за да стане премиер. През периода 1995 - 1999г. бях кмет на Пловдивския район "Южен" откъдето пет години по-рано мажоритарно беше избран за депутат Иван Костов и попаднах на интересни документи, но по тях ще пиша отделен материал. А.Д.) Така приключва проверката на Мандатната комисия във ВНС, пък после нека ония наивници Михаил Константинов и Николай Вълчанов си пишат колкото си искат за 500 000 фантома. Кучетата си лаят, керванът си върви. Това е теорията. Обаче сега ще я проверим в практиката. На 10 юли 1990г. ВНС се конституира. Още на 20 юли приема обръщение, с което успокоява протестиращите, че данните за нарушения при изборите ще се обсъждат в комисиите и пленарната зала ("ДВ" бр. 60 от 27 юли 1990г.) С решение № 19 от 26 юли 1990г. ("ДВ" бр. 62 от 3 август 1990г.) ВНС избира Мандатна комисия. ( виж теорията) председател - митрополит Панкратий. членове само някои по - известни и интересни имена - Петър Корнажев, Еленко Божков, Петко Симеонов, Румен Воденичаров, Стелиян Стойчев. Тези са от "нашите". От "другите" има имена като Александър Стамболийски, Димитър Димитров, Красимир Премянов, Кирил Желев. От "другите","наши" са Александър Джеров, Борис Спиров, Александър Праматарски. А от "нашите", "други" са Любомир Иванов, Огнян Мишев и Любен Гоцев. И т.н. (сравни с теорията). Ако ти скъпи читателю си се объркал, кои са "нашите", и кои "другите", мога да те успокоя, че и аз съм объркан. Още не мога да разбера, кой какъв е бил в Мандатната комисия. Затова предлагам да се ориентираме по библейското "По плодовете им ще ги познаете" и да продължим напред. В правилника на ВНС беше казано, че докладът на мандатната комисия се внася най-късно на втората сесия на парламента. но в демократичните държави, това е в рамките на един месец., защото докато не се установи, че изборите са законни, парламентът не е легитимен. (Друг е въпросът, че в нормалните демокрации има и специализирани органи като Конституционни съдилища или други, които контролират изборите. Защото няма логика парламентът да се самоконтролира.) Следователно, той не може да законодателствува,, камо ли да приема конституция и да избира президент, правителство и главен прокурор. Но ето минава цяла година и до 10 юни 1991г Мандатната комисия мълчи, ВНС си работи и всичко е мирно и тихо. Митрополит Панкратий си подава оставката като председател на комисията, после става малко караница около Стоян Ганев и пак затишие. И изведнъж бомба! Във вестник "Демокрация" се появяват с поредица статии досадниците Михаил Константинов и Николай Вълчанов и изкарват 500 000 фантома. ВНС пришпорва приемането на конституцията. Цяло тримесечие - от юни до септември напрежението расте. Заформя се "горещо политическо лято". Митинги, протести, гладни стачки, 39-те депутати - останалото помним. Но забележете 39-те нямаха нищо общо с исканията на горепосочените автори за проверка на изборите. Цялата кампания на депутатите напуснали парламента се градеше на исканията за нови избори, разпускане на ВНС и неприемане на конституцията, НО НЕ ЗАЩОТО ИЗБОРИТЕ СА ФАЛШИФИЦИРАНИ", а защото не трябвало комунистически парламент да приема конституция. Не зная дали в онези горещи дни юлски дни хората са осъзнавали голямото разминаване между уличните протести срещу Дертлиловската конституция и вестникарската атака срещу незаконността на изборите и парламента. А какво би станало, ако депутатите напуснеха парламента и поведяха борба докрай за разкриване на фалшификациите и беззаконията на изборите? Ами ако бяха поискали и международна подкрепа? Колко хора щяха да сменят удобните кресла с "дървени нарове"? Но да си припомним - Попов - премиер, Гунев- главен прокурор, Желев - президент. Отново атаката срещу фалшифицираните избори бе пратена в глух коловоз - този на исканията на 39-те за разпускане на ВНС и нови избори. А, че по този начин се прикриват фалшификациите, остава удобна за комунистите конституция и удобно правителство? За втори път българският народ беше излъган. През лятото на 1990г протестите бяха спрени с подхвърлената им оставка на президента Младенов. През лятото на 1991г. протестите бяха спрени с подхвърленото разпускане на ВНС и насрочването на новите избори. За трети път след 14 декември 1989г. кризата и неизбежното смъкване на комунистите от властта беше предотвратено, не без любезното съдействие на президента Желев. Първия път той върна протестиращите по къщите, втория - призна фалшифицираните избори, а третия път призна нелегитимната комунистическа конституция. Затова с пълно право историята ще го нарече национален предател."Горко на ония, които създават несправедливи закони и пишат жестоки решения"

Исайя 10:1 Така през лятото на 1991г. паралелно и независимо една от друга се развиваха четири акции. ВНС със "Стахановски" темпове, приемаше Дертлиловската конституция, 39-те провеждаха гладна стачка, за разпускане на парламента и насрочване на нови избори. Константинов, Вълчанов, Цветков, Топлийски и други, честни, но наивни хора разобличаваха фалшификациите във вестник "Демокрация" (заради което главния му редактор Волен Сидеров впоследствие беше уволнен от поста си). Филип Димитров с група експерти се опитваше в парламента да се добере до изборните документи на Мандатната комисия. Той с писмо № 895 на 27 май 1991г. поиска достъп до протоколите от изборите 1990г. Експертите на СДС бяха размотавани три месеца от Бюрото на ВНС, ръководството на Мандатната комисия и ЦИК. Само за сведение заместник - председателите на Мандатната комисия бяха трима - съответно от БСП, СДС и БЗНС. Имената - Димитър Димитров, Александър Стамболийски и Петър Корнажев от СДС. Секретарят на комисията, добре известният и от следващия парламент Кирил Желев. Техническите сътрудници на Мандатната комисия бяха така подбрани, че да изпълняват само указанията на Кирил Желев и на никой друг. Една от тях Бойка Щерева, на принципа, "Царят дава, пъдарят не дава", мотаеше експертите, въпреки, че имаха съгласието на председателя на комисията. Останалите действуващи лица в този фарс бяха Гиньо Ганев, митрополит Панкратий, ЦИК-аджийката Емилия Друмева и др. Със съвместни усилия, всички те в крайна сметка не допуснаха експертите на СДС до документите. Мойсеевият ковчег със завета, едва ли се е охранявал толкова строго. Това поведение на червените и розовите е обяснимо. Но как да обясним поведението на Българското сдружение за честни избори? Неговият секретар Мирослав Севлиевски също отказа достъп на експерти от СДС до документите, с които разполагаше тази съмнителна организация. БСЧИГП възникна като общонационална структура буквално за броени дни, разполагаше с много пари, кой знае откъде, в нея влязоха твърде интересни хора. По чии сили е била тази мащабна операция, можем и сами да се досетим. Още повече, че БСЧИГП също призна изборите за законни и честни! Междувременно отчаяни до крайност, членовете на НКС на СДС на 25 юли 1991г. се обърнаха за съдействие и помощ към Европейския парламент и Съвета на Европа с искане да им се осигури достъп до изборните документи??! Това нямаше ефект. В крайна сметка СДС се примири и тръгна към избори, което беше груба грешка. Донякъде полууспехът на 39-те беше виновен за това. Конституцията беше приета, но ВНС се разпусна. Референдум за конституцията не беше насрочен, а това беше залегнало в споразуменията между СДС и БСП от кръглата маса. (Всъщност ВНС насрочи и веднага след това отмени референдум за монархия или република.) 39-те се върнаха в парламента, обаче не положиха клетва пред Дертлиловското недоносче. Като сметнаха насрочването на избори, за голям свой успех, те забравиха всичко друго и се втурнаха да ги печелят. Напразно умните хора в СДС настояваха да не се правят никакви нови избори, докато не се разкрият механизмите на фалшификациите на старите избори, докато не се накажат престъпниците, и не се подсигурят условия за провеждане на действително честни избори. Никой вече не ги слушаше. ВНС натрапи удобен за комунистите избирателен закон. И това не стресна 39-те. С една дума те се съгласиха да играят по правилата на противника, по старата система и при старите структури. Глупашка самонадеяност ли беше това, или престъпно нехайство, или нещо друго? В крайна сметка надделя линията на 39-те. Тя се наложи над останалите и ги увлече в избори, които не можеха да бъдат спечелени. Филип Димитров и експертите престанаха да търсят изборните документи и се включиха в кампанията. Групата около Константинов и Вълчанов също спря да пише за фалшификациите и се ориентира да дава съвети и препоръки за новите избори. Всички бяха увлечени в безумното препускане "избори 91-ва", което завърши съвсем закономерно с нова катастрофа.А сега да се върнем малко назад, в горещите юлски дни, където бяхме оставили парламента да си приема конституцията. Когато 39-те го напуснаха на 14 май, групата ренегати и колаборационисти около Дертлиев останаха, за да му придадат легитимност и представителност. Тази операция е била подготвяна много отдавна. Доказателствата - всички останали в парламента бяха все на избираеми места в бюлетините или поставени, като кандидати в изключително сини райони, за които нямаше съмнение, че ще бъдат избрани. Примерно Петко Симеонов беше водач на листа в Пловдив, Стефан Стоянов - втори в списъка след Желю Желев в София и т.н. А кой кандидат, къде да бъде поставен определяха Петко Симеонов, Георги Аврамов и Стефан Гайтанджиев. Изводът е ясен.Когато се появиха статиите за изборните фалшификации, ВНС ускори работата по конституцията. За да не си помисли някой, че и Мандатната комисия е ускорила работата си и най-после е представила доклада си за законността на изборите, ще избързам да кажа, че няма такова нещо. Само членът й Румен Воденичаров от свое име призна изборите, ръкопляскаха му и с това се приключи. Между другото той беше избран като мажоритарен кандидат на СДС в синя София (виж по-горе). Така приемайки конституцията, ВНС не беше изяснило своята легитимност - случай безпрецедентен в световната история. (Всъщност за да бъда съвсем точен, през март 1991г. ВНС према едно решение, че изборите от 10 юни 1990г. са законни и честни. Втората точка на решението опровергава първата, но това е практика в законодателната система на България. По смешното е, че президентът Желев обнародва това решение със свой Указ в бр. 25 на "Държавен вестник" от 19 март 1991г. като се базира на чл 84 т. 1 от Живковата конституция. Отваряме я и четем: "Приетите от от Народното събрание закони, решения, декларации и обръщения се обнародват от Държавния съвет в "Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след приемането им." Разбира се към датата на издаване на този Указ вече е станала цяла година откакто няма Държавен съвет. С някаква необяснима носталгия обаче президентът Желев, препраща към него. Не знам за какво е получавал пари тогавашният му правен съветник, но този Указ е нищожен. Защото при поправките на Живковата конституция, изрично е казано, че функциите на Държавния съвет се прехвърлят към Народното събрание, ако изрично не са предоставени на президента. А тъй като обнародването на актовете на Парламента изрично се дава като право само на президента с чл. 92 т.8 то е следвало това да бъде основанието за въпросния Указ. В сегашния случай решението на ВНС за признаване на резултатите от изборите е невалидно.) В това време президентът Желев беше насила замъкнат пред палатките на 39-те, където Блага Димитрова, го и целуна. Как горчиво съжаляваше той тогава за тази случка! Защото така излезе, че той подкрепя стачкуващите и гладуващи депутати. А ако си припомним едно от многобройните интервюта на абонирания за телевизионни изяви Нарцис - кметчето на София - Сашко Каракачанов, Желев е подкрепял колаборационистите. Според обидения Сашко - президентът всекидневно стигал до самоунижение с молбите си към дертлиевци да останат в парламента и да приемат така мечтаната от него републиканска конституция. При положение, че хората около парламента ги биеха на влизане и излизане от него! "А после отиде да се целува с 39-те" - приключи възмутено обиденото Каракачанче. (отварям скоба, прочетете бр. 2 от февруари 1992г на вестник "Истина". Там Иван Петков Търпанов описва безчинствата на кадесарския палач - убиеца генерал Панайот Каракачанов непосредствено след 9.ІХ.1944г. А Сашко Каракачанов му е син и не го криеше.) Докато 39-те гладуваха Дертлиловците се потяха във ВНС над конституцията. Не за друго, а защото кворумът постоянно падаше. Когато напуснаха 39-те, а малко след тях ДПС и БЗНС"Никола Петков" общо 80 депутати се оказаха извън парламента. Останалите 320 биха имали кворум, ако не бяха кой посланник, кой-зам.-министър, кой кмет на София, кой кръшнал по лични работи., кой директор на Солунската митница-АЧП. Вместо със законния кворум от 201 души се работеше със 150-180 души. Останалите си бяха дали картите на колеги да гласуват вместо тях. (това се прави и досега). Да си припомним телевизионните кадри в които депутатите Ходжов и Георги Аврамов гласуваха съответно с по две и четири карти. Помним и скандала с радиото, което "имало нахалството да брои" и да обяви на всеослушание как 150 депутати гласуват, а на таблото се изписват 254 гласа!!! Тогава ВНС започна репресии над електронните медии, защото си "позволили да контролират парламента"!!? Да оставим настрана моралните аспекти на депутатската измама.( В Полша двама депутати бяха осъдени на затвор за гласуване с чужди карти.) Но без кворум от правна гледна точка, ВНС не може да заседава, камо ли да приема конституция!!? Защото това е грандиозно престъпление! Не стига, че е избран с фалшификации, не стига, че Мандатната комисия не е направила доклад, не стига, че няма решение на ВНС относно законността на изборите, но това да се приема конституция без кворум е върхът на нахалството. Защото това е държавна измяна, или по-точно държавен преврат. Около подписването на конституцията също има какво да се каже. Чл. 129 ал. 1 от Правилника на ВНС ("ДВ" бр.102 от 21 декември 1990г.) гласи: Статутът на народния представител е несъвместим с изпълняването на друга платена длъжност, освен ако е избран в правителството." Следователно кметчето на София Каракачанов, директорът на Агенцията за чуждестранна помощ - Петко Симеонов, посланничката в Белгия Леа Коен и редица други просто не са имали право да бъдат депутати! Ами ако прибавим и другите на платени вестникарски и партийни длъжности, като Стефан Продев например и др. ще излезе, от цялото ВНС са имали право да гласуват само стотина души. Този проблем неслучайно е подминаван, защото е много сладко да получаваш пари от няколко места едновременно без да правиш нещо особено. Например Петко Симеонов освен приятел на президента беше депутат, председател на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация, директор на в. "Демокрация", директор на АЧП, зам.председател на НКС на СДС, председател на фондацията "Свят за всички" и т.н. забравих - председател на Централния Изборен клуб на СДС - много важен пост.Всъщност 309-те подписали конституцията, подписаха собствения си вечен позор! А си мислеха, че жалките им подписи ще узаконят, грандиозното беззаконие! "Никой не е забравен и нищо не е забравено!" А сега гвоздеят на програмата. Ако си спомнята чл. 143 ал. 4 от Живковата конституция гласеше, че нова конституция или поправки в старата влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник". А чл. 92 т. 8 даваше право САМО НА ПРЕЗИДЕНТА с указ да обнародва актовете на парламента. Следователно новата конституция трябваше с указ на президента Желев да се обнародва в "Държавен вестник" и оттогава да влезе в сила. Дотогава действа старата. Само, че оня галфон "Кольо Ватмана", публикува конституцията ( в "ДВ", бр. 56 от 13 юли 1991г.) със своя подпис без да има право. Нещо повече той писа "Разпореждам" да се обнародва. А не само той, но и парламентът няма право на "разпореждане", защото чл. 79, ал 1 от Живковата конституция ясно казва какви са актовете на парламента - закони, решения, декларации и обръщения. "Разпореждане", тоест Указ е право на президента! Някой явно е излъгал стария нещастник акад. Тодоров, че щом в § 9 от преходните и заключителни разпоредби на новата конституция пише, че председателят на ВНС публикува конституцията - това е законно. Не г-н Тодоров, не е законно, защото и това изречение влиза в сила само след указ на президента и може да касае бъдещи конституции, но не и тази! Да не говорим, че не е правилно формулирано. Редно би било, да се приеме поправка в старата конституция, тя да се обнародва с Указ на президента и тогава г-н академик въз основа на влязлата в сила след публикация в "Държавен вестник" поправка ти да имаш право да обнародваш новата конституция. И това ми било академик! (Срам ме е, че г-н Тодоров опетни името на историците, какъвто съм и аз по образование. За щастие обаче, той не ми преподаваше в Университета.) А сега правните последици от академичната глупост. Публикувана по този начин, конституцията не е в сила! Също, както ако беше публикувана в "Дума", "Демокрация", или "Царство България". За да влезе в сила трябва Указ на президента, а такъв до ден днешен няма. Абстрахирам се от другите нарушения, това е достатъчно, за да се докаже, че новата конституция няма правна сила! Но ето още едно доказателство. Конституцията е публикувана в бр. 56 на "ДВ" от 13 юли 1991г. Три дни по-късно в бр. 57 на "ДВ" от 16 юли с Указ № 221 на президента е обнародван Законът за МВР на основание на чл. 84 ал 1 и чл 92 , т. 8 от СТАРАТА ЖИВКОВА КОНСТИТУЦИЯ! Каква стана тя, господин президент? До 15 юли ( датата на Указ № 221) Вие правилно сте считали, че новата конституция (уж "обнародвана"два дни по-рано) не е в сила и сте действували по старата? Или пък след 13 юли нарушавайки новата конституция, издавате Указ № 221, поради, което Законът за МВР не е в сила? Кое от двете? На всичкото отгоре, на 12 юли ВНС се саморазпусна и се превърна в обикновено Народно Събрание. С това си затвори пътя за конституционни поправки. Не само аз мисля така, така мислеха (тогава) и юридическите корифеи, някои от тях впоследствие министри на правосъдието - Светослав Лучников, Васил Гоцев и Йордан Ганев (ако не вярвате прочетете статията им "Новата конституция не е в сила" във вестник "Демокрация" година ІІ брой 166(432) от 15 юли - понеделник 1991г. публикувана на първа страница.) После обаче забравиха, че са мислели така. Аз обаче упорствувам и досега. В крайна сметка отивайки на избори, 39-те улесниха комунистите да потулят фалшификациите, оставиха изгодна конституция и административни структури. Прекият резултат беше узаконяването на БСП.Неизяснен остана въпросът как се вписват в контекста на големия заговор публикациите на Константинов, Вълчанов, Топлийски, Цветков, и другите донкихотовци. Моето обяснение, е че от една страна те бяха нарочно допуснати от СДС за да плашат комунистите, какво би могло да се случи, ако не се разберат под масата (разпускане на ВНС и нови избори, които СДС се надяваше да спечели). В момента, който това беше договорено, трибуната на в. "Демокрация" им беше отнета. "Изтъка си платното, подритна си кросното". И понеже главният редактор Волен Сидеров (най-успешният главен редактор на "Демокрация" докарал го до рекордния 400 000 тираж) явно си беше позволил повече, отколкото са му давали, скоро след изборите през октомври 1991г беше свален и заменен с удобния Енчо Мутафов, който съсипа вестника. А от друга страна пробивът в сценария стана, защото в разгара на горещото лято на 1991г. редактора на вестника Георги Спасов и директора му Петко Симеонов и двамата приятели и съратници на президента Желев бяха свалени от постовете им и изхвърлени с шутове от "Раковска" № 134. Дори постът директор беше ликвидиран. Това развърза ръцете на Сидеров и той "сгази лука". А, че и комунистите искаха нови избори е ясно. 39-те им свършиха мръсната работа, като на практика прикриха фалшификациите на изборите и приемането на конституцията, в която после се и заклеха. Още един аргумент, че с публикациите на Константинов/Вълчанов беше изпуснат духа от бутилката и комунистите се чудеха как пак да го натикат вътре. Когато изборната лъжа блесна с голотията си и нещата се развиваха в лоша за комунистите посока, за отвличане на вниманието премиерът Димитър Попов беше изпратен във Вадуц за да предизвика скандал, като откаже да се срещне на делови обяд с Негово Величество Цар Симеон ІІ. С раздухването на този гаф вниманието на публиката отново беше отклонено в грешна посока. Вместо като премиер и (като секретар на ЦИК) да отговаря за 500 000 фантома на изборите, той обясняваше по телевизията, защо не е обядвал и е останал гладен. при това сценарият е включвал и двата варианта - ако се беше срещнал с Царя вой щяха да вдигнат републиканците, а като не се срещна с него, вой вдигнаха монархистите. И в двата случая резултатът би бил еднакъв и целта постигната - със скандала да се прикрият изборните фалшификации.

В първата статия на Михаил Константинов и Никола Вълчанов ("Демокрация" бр. 144 от 19 юни 1991г.) те писаха дословно: "... Защо поставяме въпросите си точно сега, толкова време след грандиозната фалшификация, наречена "Избори-90"? Първо благодарение на немарливостта на известни служби (курсивът мой А.Д.) информация за това се промъкна в обширна статия от Л. Аврамов и В. Цанов (в. "Демокрация" от 10 юни 1990г.), както и в кратко интервю на В. Цанов пак в "Демокрация" от 10 юни 1991г. И второто , досега такъв материал практически не можеше да мине." Както е казано, който има очи да гледа, който има уши да слуша. Защото в последната им статия "Нужна ли е истината за изборите от 1990г." ("Демокрация", бр. 69 от 21.ІІІ.1992г.) двамата автори заеха примиренческа позиция. И накрая нещо интересно за изборите от 1991г. Заместник-председателят на Изборния клуб на СДС Христо Иванов след победата на 13 октомври 1991г. стана шеф на предизборния щаб на д.р Желев в президентските избори от 1992г. Тогава "Дума" писа "Агентът Александър успешно ръководи кампанията на Желев". Защо обаче не го написа четири месеца по-рано? В октомврийските избори от 1991г. паралелното преброяване на "Подкрепа" показа 4 до 6 % преднина на СДС вместо официалните 1.22%. СДС обаче не провери случая и прие официалните данни. Защо? Щяха да имат не 110, а 120 - 125 депутати. Нямаше да им трябват гласовете на ДПС, което в крайна сметка ги и предаде и свали от власт заедно с комунистите. Трети въпрос. Ако Конституционният съд беше забранил ДПС, СДС щеше да има 110 депутати срещу 106 на БСП. При едни междинни избори за касираните депутатски места на ДПС, СДС щеше да ги спечели. Защо СДС натисна Конституционния съд да признае ДПС за законна партия? Четвърти въпрос. Честни и законни ли бяха изборите на 13 октомври 1991г.? Помислете как се получи това 110:106:24 депутати за СДС:БСП:ДПС с такъв кантар-топуз? Задействан наляво в нужния момент от президента Желев с Боянските ливади. Не прилича ли това на последната сцена от пиесата "Големият заговор". А някои говорят, че сме демократична и правова държава. Ха-ха-ха - много им здраве! Накрая бих напомнил на действащите лица, сценаристите и режисьорите на големия заговор библейското:

"Бойте се от меча, защото меч отмъщава за неправда и знайте, че има съд."

Йов 19:29

септември - декември 1992г.

град Пловдив

Александър Долев

ПОСЛЕСЛОВ

Този текст беше написан през есента на 1992г. Противно на някои очаквания беше и публикуван в три последователни броя от 17 декември 1992г. до 13 януари 1993г. на вестник "Царство България" в 10 000 тираж, който се изкупи изцяло. След това откъси от него бяха публикувани и от в."Монитор" под псевдоним преди последното идване на Цар Симеон в България. Но в тези публикации той или не беше цял и си губеше смисъла или както в случая с първото публикуване - в държавната печатница в Пловдив държана тогава от комунистите нарочно бяха направени недопустими печатни и смислови грешки, които го обезмислиха в голяма степен. Сега за пръв път излиза в автентичния му вид. Слава Богу в Интернет комунистите и седесарите нямат контрол. Засега заговорът с главна цел да не се допусне до трона му законният български монарх НВ Симеон ІІ - цар на българите действа успешно. (Това може да се докаже и с други факти, които по-нататък ще публикувам в изследването "Кариерата на пилота от селскостопанската авиация" в което българите най-после ще разберат кой и какво точно е учил и завършил в училището за селскостопански авиатори в Кременчуг - бившия СССР и дали точно в него). Благодарение на този заговор в момента България е в разруха и упадък защото липсата на легитимната царска власт доведе до състоянието, което през 1998г. описах в "Трактат за българското управление". Той беше публикуван през лятото на 1998г. в Интернет и вдигна голям шум в Пловдив. По време на кампанията за местните избори през октомври 1999г. част от него беше отпечатана и раздадена в 40 000 тираж в предизборния вестник на ВМРО-БНД - "За нашия Пловдив". Фактите и наблюденията описани в трактата са пряк резултат от големия заговор. На онези скептици и опоненти на които моите изводи ще се видят пресилени ще кажа, че всяко мое твърдение е документирано, главно с "Държавен вестник", а там където няма позоваване имам съответните документи да го докажа. И за невярващите още една интересна история. Многократно цитираните от мен Михаил Константинов и Николай Вълчанов след изборите през октомври 1991г. оглавиха една комисия за проверка на изборните фалшификации през 1990г. При правителството на Филип Димитров те имаха простор за действие поне в началото. Резултатите до които се добра комисията им бяха ужасяващи, но не се публикуваха. Нещо повече те създадоха компютърна програма "Фантоми", в която вкараха откритията си от действителното преброяването на гласовете от изборите за ВНС, в която ясно се вижда, че над 100 депутати от ВНС са избрани с фалшификации. Някой да е чувал за тази програма? Впоследствие ги "нахраниха" като на няколко последователни избори дадоха на оглавявания от тях математически колектив да извършва изчислението на изборните резултати срещу добро заплащане естествено. Оттогава те забравиха за старата си достойна гражданска позиция и приеха изборите за ВНС и конституцията за редовни. Та ако някой още има съмнения по достоверността на фактите, които излагам, мога да му дам още един аргумент. Това е програмата "Фантоми" , която може да "downlod"-вате тук и сега!

download ФАНТОМИ 1 now

download ФАНТОМИ 2 now!

И не ме питайте откъде и как я имам!

Александър Долев

Я си я даунлодни сам и пробвай да разархивираш.

Дори да си съвсем млад, едва ли ще дочакаш в българската политика да се появи истински Човек. Всички са там заради кокала...

Вече са се появили не един човек, а доста и действат. Те не мислят да се нагаждат според обстановката, а действат според принципите си. А заради кокала никой никъде няма да стои, щото по него няма нищо!

Редактирано 14 октомври 200718 г. от emil ot lioneberq (преглед на промените)

Обаче, знаете ли какво стана с членовете на ЦИК след изборите? Ами нищо особено. Синът на проф. Сталев отиде посланник в Германия. И досега си е посланик, макар и в Турция..

Стоян Сталев, освен че е син на проф. Живко Сталев е доцент по международно частно право. Един от примерно 5 в България.

От изборените хора в комисията познавам лично проф. Друмева и проф. Чипев. Не познавам лично проф. Сталев, но имам доста косвена информация за него. Намеците в текста са тъпи и неверни. На предубедените и некадърните все трявба да има някой да им е виновен.

Всеки народ има политиците, които заслужава. Няма съществена разлика между средностатистическият българин и средностатистическият бълграски политик. Както е навсякъде по света.

Вече са се появили не един човек, а доста и действат. Те не мислят да се нагаждат според обстановката, а действат според принципите си. А заради кокала никой никъде няма да стои,щото по него няма нищо!

Прозорливостта е правопропорционална на грамотността. От твоите мисли ми просветна...

Прозорливостта е правопропорционална на грамотността. От твоите мисли ми просветна...

Радвам се, че е така. Но темата не е граматиката, а политиката.

Редактирано 12 октомври 200718 г. от emil ot lioneberq (преглед на промените)

А между другото искам да ви питам, дали сте виждали блоговете на д-р Красен Кирилов Кралев, Борислав Бориславов Цеков и Мирослав Петров Севлиевски!