Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Здравейте, започвам по същество тъй като съм много зле. Наскоро моето коте почина и то заради мен, направих го без да искам, не ме разбирайте погрешно, но аз бях виновната. Много ми е тежко не знам какво да правя. Кажете ако на някой от вас се е случвало и какво да правя? Чувството е ужасно

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нищо не каза, нищо не можеш да направиш повече. Най-добре ще е занапред да нямаш коте (и други живи същества, имаше на времето едни тамагочита ...).

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Много е сложен животът

И аз не знам какво бих правил

Но предполагам е хубаво това, че не ти е безразлично. Ставаш за човек.

С времето ще ти мине

Не знам как е станал инцидентът, но ако можеш да се грижиш за животно, не мисля, че ще е толкова лоша идея, ако в бъдеще отново решиш да приютиш някой калпазанин.

Редактирано от bornofash (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Така не съм се смяла на заглавие на тема от.... никога. :D

Все едно Валери Божинов я е измислил.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, plamen_petrov_80 написа:

Нищо не каза, нищо не можеш да направиш повече. Най-добре ще е занапред да нямаш коте (и други живи същества, имаше на времето едни тамагочита ...).

Пак казвам че стана случайно ...

преди 12 минути, Mediterranean написа:

Така не съм се смяла на заглавие на тема от.... никога. :D

Все едно Валери Божинов я е измислил.

Много е смешно да...ако не можеш да дадеш съвет просто не пиши. Не карам никой на сила да дава съвети или нещо друго

преди 38 минути, bornofash написа:

Много е сложен животът

И аз не знам какво бих правил

Но предполагам е хубаво това, че не ти е безразлично. Ставаш за човек.

С времето ще ти мине

Не знам как е станал инцидентът, но ако можеш да се грижиш за животно, не мисля, че ще е толкова лоша идея, ако в бъдеще отново решиш да приютиш някой калпазанин.

Вината е огромна. На някой може да му се стори смешно да каже виж я тая за котки ми реве, но не е така.За мен няма разлика дали нещо ще се случи на човек или на някое животинче, защото и то е живо същество и изпитва чувства като нас!


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Историята ми е кратка.

Живея на село. Миналата година на 12 срещу 13 април ми се родиха три котета буквално в скута. Едното се отличи с интелект и само отваряше вратата на къщата.

Тази година малко преди да навърши една година при инцидент на улицата и поради факто, че бе нещо болно - предаде богу дух. Намерих си го и го закопах в двора.

Само жена ми знае как го опявах и прочие, а тя пък се чувстваше виновна, че вечерта не сме го прибрали в къщата, защото е било болно. Да, когато бе доста зле го бяхме прибрали в къщата, но то започна да се възстановява и въпросната вечер не го прибрахме и още някак си си спомням как дращеше и скачаше, за да си отвори вратата и влезе предната вечер. Да, остана привкуса, че едва ли не ние сме виновни за смъртта му, а де факто бе виновен някакъв циганин.

Останаха другите две и още три покрай тях.

Проблематиката Ви е, че ги възприемате като домашни любимци, а не като животни присъстващи в живота, който е такъв и ако сте се травмирали от това, то ще Ви кажа и друго. Майка ми миналата година почина в ръцете ми, а тази пък и баща ми. Изобщо не знам как щяхте да се чувствате на мое място.

Казвам Ви го от личен опит със сблъска със смъртта в мега повече на близки, приятели, добри хора, любими животни и т.н. Мога със съответните мои спомени да увелича депресията в която сте изпаднал/а ... Не го преживявайте, а го изживейте. Такъв е живота - все някой ден и ние ще умрем.

И като капак и това ще Ви кажа - Лично бях на прага на смъртта.

Не позволявайте да превърнете нещо неизбежно в някаква Ваша лична трагедия. 

Ние останали живи сме хората които трябва да живеем. Те, мъртвите са там.

п.п. Като пара покрай капака ще споделя, че тази година и още шест новородено закопах.

Виждам, че някой Ви се присмива - Да, това ще е масовата реакция тука. По-добре, ако се чувствате подтиснат/а и виждате, че не можете да се справите с това Ви състояние да потърсите специализирана психична помощ.

Успех!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, ДиоиД написа:

Историята ми е кратка.

Живея на село. Миналата година на 12 срещу 13 април ми се родиха три котета буквално в скута. Едното се отличи с интелект и само отваряше вратата на къщата.

Тази година малко преди да навърши една година при инцидент на улицата и поради факто, че бе нещо болно - предаде богу дух. Намерих си го и го закопах в двора.

Само жена ми знае как го опявах и прочие, а тя пък се чувстваше виновна, че вечерта не сме го прибрали в къщата, защото е било болно. Да, когато бе доста зле го бяхме прибрали в къщата, но то започна да се възстановява и въпросната вечер не го прибрахме и още някак си си спомням как дращеше и скачаше, за да си отвори вратата и влезе предната вечер. Да, остана привкуса, че едва ли не ние сме виновни за смъртта му, а де факто бе виновен някакъв циганин.

Останаха другите две и още три покрай тях.

Проблематиката Ви е, че ги възприемате като домашни любимци, а не като животни присъстващи в живота, който е такъв и ако сте се травмирали от това, то ще Ви кажа и друго. Майка ми миналата година почина в ръцете ми, а тази пък и баща ми. Изобщо не знам как щяхте да се чувствате на мое място.

Казвам Ви го от личен опит със сблъска със смъртта в мега повече на близки, приятели, добри хора, любими животни и т.н. Мога със съответните мои спомени да увелича депресията в която сте изпаднал/а ... Не го преживявайте, а го изживейте. Такъв е живота - все някой ден и ние ще умрем.

И като капак и това ще Ви кажа - Лично бях на прага на смъртта.

Не позволявайте да превърнете нещо неизбежно в някаква Ваша лична трагедия. 

Ние останали живи сме хората които трябва да живеем. Те, мъртвите са там.

п.п. Като пара покрай капака ще споделя, че тази година и още шест новородено закопах.

Виждам, че някой Ви се присмива - Да, това ще е масовата реакция тука. По-добре, ако се чувствате подтисната и виждате, че не можете да се справите с това Ви състояние да потърсите специализирана психична помощ.

Успех!

Благодаря за съчувствието все пак малко хора има от които мога да го получа така като гледам. На някои чак им е забавно и не знам за кое! Не знам колко болен трябва да е един човек, за да се забавлява със смъртта на едно невинно малко животинче!!!...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Според мен това е тема на някой шегаджия, с нов профил. И просто е много смешно заглавие.

А иначе, с чувството за вина сигурно няма как да се справиш. Те хора убиват други хора без да искат... Животинчето и то е човек, ама поне никой не те упреква. А за човек е друго.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 51 минути, bornofash написа:

Много е сложен животът

И аз не знам какво бих правил

Но предполагам е хубаво това, че не ти е безразлично. Ставаш за човек.

С времето ще ти мине

Не знам как е станал инцидентът, но ако можеш да се грижиш за животно, не мисля, че ще е толкова лоша идея, ако в бъдеще отново решиш да приютиш някой калпазанин.

Не съм сигурна, не защото съм безотговорен човек и не мога да се грижа за животно, мога, просто не искам да изглежда така, че все едно заменям.   

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз си оставам на мнението, че тоя се гъбарка с нас. Вижте как пише без знаци и без главни букви. :D За повече достоверност, че се касае за пубер. За малко чак да се хванем. За маааалко.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Mediterranean написа:

Според мен това е тема на някой шегаджия, с нов профил. И просто е много смешно заглавие.

А иначе, с чувството за вина сигурно няма как да се справиш. Те хора убиват други хора без да искат... Животинчето и то е човек, ама поне никой не те упреква. А за човек е друго.

Ще бъда така любезна да ви помоля да спрете да давате ,,съвети''...

преди 1 минута, Mediterranean написа:

Аз си оставам на мнението, че тоя се гъбарка с нас. Вижте как пише без знаци и без главни букви. :D За повече достоверност, че се касае за пубер. За малко чак да се хванем. За маааалко.

Аз мисля, че пиша доста правилно г-жо или г-не. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма нужда от любезности тука. И аз не съм дала никакъв съвет.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 23 минути, Mediterranean написа:

Няма нужда от любезности тука. И аз не съм дала никакъв съвет

Ами да за това е в кавички, ако не виждате. Ще ви помоля да спрете да спамите поне. С образование и възпитание 0....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, Plami Ivanova написа:

Аз мисля, че пиша доста правилно г-жо или г-не. 

Може би да, но явно не можете достатъчно добре да четете - в кой раздел сте пуснали темата, а?!

Обърнете се към някой модератор да я премести - мисля, че по този начин ще Ви възприемат поне малко на сериозно ...

Ваша е отговорността - Вие сте повдигнали темата и не предизвиквайте доклад. Моля!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, ДиоиД написа:

Може би да, но явно не можете достатъчно добре да четете - в кой раздел сте пуснали темата, а?!

Обърнете се към някой модератор да я премести - мисля, че по този начин ще Ви възприемат поне малко на сериозно ...

Ваша е отговорността - Вие сте повдигнали темата и не предизвиквайте доклад. Моля!

За пръв път влизам тук за което се извинявам. Кажете вие как да пиша, защото не виждам разлика в моето и във вашето писане.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 Я се стегнете-човек, като го остави гаджето, си намира ново и продължава. Същото важи и за котките-вземи си ново и го кръсти със същото име. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

а дали ще има същият характер? или викаш то котка, те са еднакви :lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, bornofash написа:

Но предполагам е хубаво това, че не ти е безразлично. Ставаш за човек.

 

преди 4 часа, bornofash написа:

С времето ще ти мине

Съгласен съм, като порасне, ще се излекува от болестта да бъде човек. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 минути, sliderum написа:

Съгласен съм, като порасне, ще се излекува от болестта да бъде човек. 

Не мога да разбера дали се майтапиш, затова ще уточня.

Исках да кажа, че с времето болката от вината ще отшуми, а не че ще спре да чувства симпатия към животните...

преди 4 часа, Mediterranean написа:

Аз си оставам на мнението, че тоя се гъбарка с нас. Вижте как пише без знаци и без главни букви. :D За повече достоверност, че се касае за пубер. За малко чак да се хванем. За маааалко.

Дори да е фалшива темата, какво лошо има да си кажеш мнението (мнението по темата)?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

като че ли в тая тема, само Борното е в час
всички други се бъзикат, а после всички се възмущават...ама защо в чужденецките форуми са учтиви, а в тука не са

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, дръндю написа:

като че ли в тая тема, само Борното е в час
всички други се бъзикат, а после всички се възмущават...ама защо в чужденецките форуми са учтиви, а в тука не са

ми оженете се ве

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, B3M2W0 написа:

  Същото важи и за котките-вземи си ново и го кръсти със същото име. 

и да го направи нищо няма да се промени. Мъката е огромна и никога не изчезва. Като дълбока рана е, зарства, но остава белег и винаги ще го помни това коте.

Преди около месец и аз загубих коте. Осем години живя и не се забравя никога. Все още понякога ми е пред очите. Най-трудното и тежко нещо което съм правил беше да го погреба....и да си тръгна после като знам, че няма да се върне никога....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Моят съвет е за да ви се излекуват чувството за вина и болката , е че трябва да потърсите магазин за домашни любимци и да почнете работа там. Или да почнете да учите за ветеринарен лекар.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, ice_lion__01 написа:

и да го направи нищо няма да се промени. Мъката е огромна и никога не изчезва. Като дълбока рана е, зарства, но остава белег и винаги ще го помни това коте.

Преди около месец и аз загубих коте. Осем години живя и не се забравя никога. Все още понякога ми е пред очите. Най-трудното и тежко нещо което съм правил беше да го погреба....и да си тръгна после като знам, че няма да се върне никога....

А, сега го изживей и при положение, че не е котка, а човек и то близък, с който и залък и прочие си делил в продължение на повече от осем години ...

На фона на така наречената мъка, то другата какво е - трагедия ли, мъ?!

По са важни спомените ... хм ... как примерно моето коте - което не навърши и една година даже, и лично аз го закопах, а се роди в скута ми и първия му допир с външния свят = стрелна се  през вратата и хоп - около метър (толкова е площадката) се изтърси на двора ... :) и един друг момент ... вечер е, чуваме, че се отваря вратата - първичен ужас, а нашия "Трети" (Така бе името му) невинно ни гледа и някак си с пренебрежение подминава нашия ужас ... :) 

Сутринта в която нещо ми подсказа, че е мъртъв ... (не бе се явил на сутришна проверка) ... хм ... знаех, че вече го няма, но не споделих на жената. Кое ме накара да изляза на улицата ли - хм ... трябваше да го намеря. И го намерих. После ... хм ... копането и прочие.

Не ще разказвам как погребвах и хората и прочие ... Да, изживяването не е приятно, а мъката, хм ... тя се лекува със светлите спомени за мъртвите ... а не със спомена на тяхната гибел.

На никой не давам съвет, как да постъпва, само споделям как аз съм го изживял - с достойнство и чест към въпросните!!! 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, B3M2W0 написа:

 Я се стегнете-човек, като го остави гаджето, си намира ново и продължава. Същото важи и за котките-вземи си ново и го кръсти със същото име. 

Не е фалшива, ни най-малко. Не мисля, че нормален човек би се шегувал с подобно нещо, колкото и смешно да се струва на някои това.

 

 

преди 5 часа, bornofash написа:

Не мога да разбера дали се майтапиш, затова ще уточня.

Исках да кажа, че с времето болката от вината ще отшуми, а не че ще спре да чувства симпатия към животните...

Дори да е фалшива темата, какво лошо има да си кажеш мнението (мнението по темата)?

есъщото

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...