Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 2 минути, what's NEXT? написа:

ако страданието не съществуваше като фактор в цялото съществуване(независимо от това къде се намира душата и в каква форма) - то нямаше да има проблем от това дали ще оцелеем или не.

Когато половината си живот си в гипс, а на 15 години вече си мъртъв от болестите, за които дори не си подозирал, утехата, че не знаеш какво е страдание не е голяма. Тъй си мисля.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
току-що, niam-niam написа:

Когато половината си живот си в гипс, а на 15 години вече си мъртъв от болестите, за които дори не си подозирал, утехата, че не знаеш какво е страдание не е голяма. Тъй си мисля.

То и през целия си живот да съм под упойка, ако другите страдат, аз пак ще се притеснявам, защото знам че страданието си съществува, просто за момента мен не ме достига.

Като в твоя случай, който даваш за пример ти искаш да кажеш, че липсата на физическа болка рано или късно ще те доведе до духовно терзание, ако съм те разбрал правилно. Което е пак вид страдание, само че от духовно естество. Аз говоря за фактора страдание във всичките му форми и измерения, тоест ако страданието не съществува, няма да страдам духовно, че съм обездвижен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, what's NEXT? написа:

Ако страданието като фактор не съществуваше(независимо под каква форма е то - физическо или психическо, душевно страдание) - то никой нямаше да се плаши от неизвестното...

Ако човек е неспособен да страда, да изпитва съ-страдание, да има страхове и т.н. това, което ще остане човек ли ще бъде? Твърдо не.

И второ, ако човек не може да прави толкова много неща, защото висша сила ги възпира, тогава това същество свободно ли ще е? Ако някой е принуден да бъде само щастлив, това ще пречи на реалното му възприемане на света. Все едно да поискаш хората да виждат света само в розово. Ами другите цветове, които искаш Бог да ти забрани да виждаш, тях няма ли ги? Познаваш ли света без да знаеш, че ги има?

И третото, ако човек е като надрусан и вечно усмихнат и безгрижен, ще може ли да създаде цивилизация или цивилизации, ще има ли мотивация сутрин да стане от леглото, ще има ли причина да излезе от пещерата, ще оцелее ли човек повече от няколко дена жив? НЕ!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, niam-niam написа:

Ако човек е неспособен да страда, да изпитва съ-страдание, да има страхове и т.н. това, което ще остане човек ли ще бъде? Твърдо не. И второ, ако човек не може да прави толкова много неща, защото висша сила ги възпира, тогава това същество свободно ли ще е? И третото, ако човек е като надрусан и вечно усмихнат и безгрижен, ще може ли да създаде цивилизация или цивилизации, ще има ли мотивация сутрин да стане от леглото, ще има ли причина да излезе от пещерата, ще оцелее ли човек повече от няколко дена жив? НЕ!

Лично аз бих предпочел да не съществувам, вместо да се радвам в някакъв период от време, пък в друг период да страдам, дори за кратко.

Но в твоя пример се стига до извода, че всеки има право на избор - тогава защо поне душите нямат право на избор - който иска нека си вкусва различните форми на страдание, но който не желае - нека не играе тази игра.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, what's NEXT? написа:

липсата на физическа болка рано или късно ще те доведе до духовно терзание, ако съм те разбрал правилно

Болката... абе ти видя ли клипа? 4 минути е. Там се казва, болката е съобщението, което тялото ни получава, когато има проблем с него.

преди 2 минути, what's NEXT? написа:

Лично аз бих предпочел да не съществувам, вместо да се радвам в някакъв период от време, пък в друг период да страдам, дори за кратко.

Това е лъжа! Ако скочиш от висок блок смъртта е безболезнена и мигновена.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, niam-niam написа:

Болката... абе ти видя ли клипа? 4 минути е. Там се казва, болката е съобщението, което тялото ни получава, когато има проблем с него.

Ами ако не искам да получавам такива съобщения? Нали говорехме за свободен избор?

 

"Ако възнамерявате да ми отговаряте с клипчета, моля респективно да очаквате от мен въпрос зададен в това видео: https://www.youtube.com/watch?v=kRC4e3pEIpI"

 

 

преди 2 минути, niam-niam написа:

Болката... абе ти видя ли клипа? 4 минути е. Там се казва, болката е съобщението, което тялото ни получава, когато има проблем с него.

Това е лъжа! Ако скочиш от висок блок смъртта е безболезнена и мигновена.

Зависи как ще паднеш, има инвалиди останали за цял живот. Освен това не се знае след това какво следва. Има и други светове и преживявания за душата, може би.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, what's NEXT? написа:

Но в твоя пример се стига до извода, че всеки има право на избор - тогава защо поне душите нямат право на избор - който иска нека си вкусва различните форми на страдание, но който не желае - нека не играе тази игра.

Аз не вярвам в душата. Душата е отговора на въпросите, за които вярващите нямат отговор. Синоним е на "не знам". Задоволява човешката илюзия, че всичко може да се знае и преустановява процеса да си блъскаш главата. Заблудата е прекрасна утеха и води до безгрижие. Блажени са вярващите - чувал ли си? Справка - всяка религия и духовно учение. Обещания за отвъден живот, обещания за възмездие и справедливост. Истината е, че живота е несправедлив и няма дядка, който лежи на облаците и да тегли постъпките за да преценя кой колко ще бъде възнаграден или наказан.

Но това е идея, позната за човек от времето, когато е бил беззащитно бебе и над него, под ореола на светлината, са надвесени двама богове, които могат всичко, защитават го, но и го наказват като не слушка - родителите му.

преди 5 минути, what's NEXT? написа:

Зависи как ще паднеш

Изобщо не зависи. Търси асфалт. Рязането на вени във вана е също безболезнено. Ако го предпочиташ пред това да живееш, трябва да си се запътил вече. Защото в момента страдаш от това, че не разбираш света и за теб е парадоксално как щастието ти се дължи на усещането за страдание.

преди 7 минути, what's NEXT? написа:

"Ако възнамерявате да ми отговаряте с клипчета, моля респективно да очаквате от мен въпрос зададен в това видео: https://www.youtube.com/watch?v=kRC4e3pEIpI"

Цитата ти е неуместен. Аз не съм ти отговорил с клипче, а допълних отговора си с клипче.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, niam-niam написа:

Аз не вярвам в душата. Душата е отговора на въпросите, за които вярващите нямат отговор. Синоним е на "не знам". Задоволява човешката илюзия, че всичко може да се знае и преустановява процеса да си блъскаш главата. Заблудата е прекрасна утеха и води до безгрижие. Блажени са вярващите - чувал ли си? Справка - всяка религия и духовно учение. Обещания за отвъден живот, обещания за възмездие и справедливост. Истината е, че живота е несправедлив и няма дядка, който лежи на облаците и да тегли постъпките за да преценя кой колко ще бъде възнаграден или наказан.

Но това е идея, позната за човек от времето, когато е бил беззащитно бебе и над него, под ореола на светлината, са надвесени двама богове, които могат всичко, защитават го, но и го наказват като не слушка - родителите му.

Да, това дали има нещо след живота или не, както и какво е то, е трудно за диспут поради липсата на преки доказателства. Това е и друга тема.

 

Но в живота страданието си го има. Например дори да решиш да се самоубиеш с пистолет, пак може да оцелееш, дори да ослепееш след опита си - което в повечето случаи ще доведе до нови пресни порции страдание.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 минути, what's NEXT? написа:

Ами ако не искам да получавам такива съобщения? Нали говорехме за свободен избор?

Ако не искаш да получаваш известия, че тялото ти се разпада, кръвта ти е изтекла и органите ти отказват, тогава хората по света ще измрат още преди да са успели да направят бебе. Нали знаеш, бебета се правят заради отделянето на химикали от мозъка. Но щом искаш хората да са надрусани още преди да са си помислили за това, те ще имат оргазми и без комуникацията с други хора.

преди 4 минути, what's NEXT? написа:

.. дори да решиш да се самоубиеш с пистолет, пак може да оцелееш...

Ти сега оправдания ли си търсиш или не ти се иска да се самоубиваш?

 

Ако хората спрат да чувстват болка, ще измрат съвсем скоро от физическа непредпазливост, няма да имат интерес едни към други, ще бъдат ограничени в емоциите и чувствата си дотолкова, че вече няма да са хора, няма да имат мотивация за НИЩО - и да ядат и да създават компютри и дори да станат от леглото. Толкова за илюзията ти, че лишавайки от нещо човек, ще му дадеш нещо.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 минути, niam-niam написа:

Ако не искаш да получаваш известия, че тялото ти се разпада, кръвта ти е изтекла и органите ти отказват, тогава хората по света ще измрат още преди да са успели да направят бебе. Нали знаеш, бебета се правят заради отделянето на химикали от мозъка. Но щом искаш хората да са надрусани още преди да са си помислили за това, те ще имат оргазми и без комуникацията с други хора.

Аз те разбрах и преди затова ти казах - нека, който иска да си чувства страданието и съобщенията на тялото. След което попитах - къде е моят свободен избор като същество, което не желае да участва в играта със страданието?

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Основен закон на пазарната икономика е, че чувството за недостиг мотивира към производствена активност. Затова има невидимия данък наречен инфлация. На хората не бива да се допуска да останат доволни, защото ще спрат да работят и  цивилизацията ще рухне и ще се върнем по пещерите. Имаш фундаментални пропуска за това как е устроен живота. Ако нещо ти изглежда нечестно, но съществува, най-вероятно е ужасно честно. Примерно бедността е основен генератор на прогреса.

Това е цената да бъдем господари на този свят.

Плазмодиите са безгрижни, но аз лично не искам да съм плазмодий. Ти или блъфираш или се самозаблуждаваш, че искаш да се самоубиеш, защото в света ни има болка.

преди 12 минути, what's NEXT? написа:

къде е моят свободен избор като същество, което не желае да участва в играта със страданието?

Ти имаш избор. Може да се самоубиеш!

А в случая ти ми задаваш грешен въпрос. Питаш ме защо нямаш правото да имаш по-малко права. Това не е електронна игра, в която всичко е възможно и програмист може да те ъпгрейдне с крила и да не се давиш под вода!

Искаш да изкараш, че свободен си не когато имаш алтернативи, а когато се премахнат от живота ти. И отговора, който най-ясно ти написах е, защото тогава ще спреш да бъдеш човек. Ако смяташ за свобода да имаш ограничен мозък, това ще те превърне в нещо по-лошо и от животно.

Правото да грешиш, е основно правило в човешкия живот. Както и правилото да си прост. Огромна част от пишещите в калдата са прости и единственото, което съм чувал от тях, когато срещнат нещо с интелект надвишаващ този на шимпанзе е "ти си прост". Когато си прост дори не умееш да обясниш какво мислиш.

Но това е различно от твоята детска наивност.

Като бях в четвърти клас съучениците ми се питаха защо хората не печатат пари на конвейр, за да може всички да са богати. Само аз в класа осъзнавах, че благата са ограничени и не може днес да произведеш един кламер, а довечера да имаш нова яхта.

Говорех за правото да грешиш. Това всъщност е израз на твоята истинска свобода. Ако нямаш опцията да грешиш, тогава ти играеш шах, в който всеки твой ход е единствен ход. Тогава твоето присъствие е излишно за самата партия/живот. Друг ще играе твоя живот.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, niam-niam написа:

Основен закон на пазарната икономика е, че чувството за недостиг мотивира към производствена активност. Затова има невидимия данък наречен инфлация. На хората не бива да се допуска да останат доволни, защото ще спрат да работят и  цивилизацията ще рухне и ще се върнем по пещерите. Имаш фундаментални пропуска за това как е устроен живота. Ако нещо ти изглежда нечестно, но съществува, най-вероятно е ужасно честно. Примерно бедността е основен генератор на прогреса.

Това е цената да бъдем господари на този свят.

Плазмодиите са безгрижни, но аз лично не искам да съм плазмодий. Ти или блъфираш или се самозаблуждаваш, че искаш да се самоубиеш, защото в света ни има болка.

Ти имаш избор. Може да се самоубиеш!

А в случая ти ми задаваш грешен въпрос. Питаш ме защо нямаш правото да имаш по-малко права. Това не е електронна игра, в която всичко е възможно и програмист може да те ъпгрейдне с крила и да не се давиш под вода!

Искаш да изкараш, че свободен си не когато имаш алтернативи, а когато се премахнат от живота ти. И отговора, който най-ясно ти написах е, защото тогава ще спреш да бъдеш човек. Ако смяташ за свобода да имаш ограничен мозък, това ще те превърне в нещо по-лошо и от животно.

Е това ти обяснявах - например, ти ми казваш "Самоубий се" и аз се опитвам да го направя, но оставам инвалид в адски мъки и съответно не мога да опитам втори път. Какъв е смисълът от съвета ти в този случай. Как аз избегнах страданието - като си навлякох по-големи мъки след това? Значи свободният ми избор не е толкова свободен, ако въобще имам някакъв избор.

Няма как един човек бягайки от страданието, в опит да се отърве завинаги от него да си прави опити, криещи потенциал за още по-голямо страдание след това. Просто психиката не би ми позволила подобни опити. Ако можех да приема следващото страдание, то нямаше да се опитвам да се самоубивам заради самото страдание.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, what's NEXT? написа:

ти ми казваш "Самоубий се"

Това беше блъфиране, за да ти докажа, че ме лъжеш. След това ти написах, каквото мислех.

Самоубийството не е избор, а отказ да вземаш избори. Сходно е с употребата на наркотици. Затова аз не ползвам такива, вкл. алкохола. Затова и в калдата ще чуваш непрекъснато от пияниците да спреш алкохола, когато волно или неволно им покажеш, че са прости. Дотам им стига фантазията.

преди 11 минути, what's NEXT? написа:

Няма как един човек бягайки от страданието... да си прави опити, криещи потенциал за още по-голямо страдание след това.

Ти говореше за илюзорния свят, в който хората ще бъдат неспособни да изпитват страдание. Този въображаем свят няма нищо общо с реалността, в която хората избират да живеят пред това да не живеят, защото имат инстинкт за самосъхранение. Той е причината хората да не се самоубиват, а не страха, че смъртта е съпроводена с болка.

ПП: Дописвам отговорите си с примери. Надявам се не ги пропускаш.

Създаването на ДНК е въпрос на теория на числата. Този процес е просто неизбежен и погрешно се възприема от креационистите, че показва невъзможност, която предполага намеса на свръхсъщество. Но виж, наличието на инстинктите (предразположености да се следва определено поведение, реално програмиране)... ей това вече си е готин повод да се замислиш как се е получило.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, niam-niam написа:

Това беше блъфиране, за да ти докажа, че ме лъжеш. След това ти написах, каквото мислех.

Самоубийството не е избор, а отказ да вземаш избори. Сходно е с употребата на наркотици. Затова аз не ползвам такива, вкл. алкохола. Затова и в калдата ще чуваш непрекъснато от пияниците да спреш алкохола, когато волно или неволно им покажеш, че са прости. Дотам им стига фантазията.

Аз също не съм използвал никога през живота си наркотици или алкохол, тъй като това е временно решение на проблема. За мен е по-важно да съм концентриран и по този начин да боря страданието вместо да се залъгвам на дребно. Затова много трудно мога да приема нещо, просто защото го прилагам на практика и разбирам работи ли за мен или не.

 

Все едно горя и някой ме лъже, че ми дава вода. Аз я използвам и виждам практически, че това не е вода, защото огънят се разраства вместо да угасва и така разбирам, че ми е дал бензин, например.

 

Така, че не знам какви опити си правиш, но аз търся корените  на нещата, единствено с цел практически приложение, не от скука, хоби или друга причина.

 

Затова засега няма идеология или мисъл, която да ме грабне.

 

Дадох и примери преди, сега нов - например - отсича ми някой едната ръка, аз изпитвам адска болка, оцелявам и започвам да търся смисъла на това чувство. За мен то е ужасно и агонистично.

 

И тогава знаеш какво следва.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, what's NEXT? написа:

За мен е по-важно да съм концентриран и по този начин да боря страданието вместо да се залъгвам на дребно. Затова много трудно мога да приема нещо, просто защото го прилагам на практика и разбирам работи ли за мен или не.

Това те прави човек. Бунтарството е нормален период по време на израстването и формирането на личността. Ако бяхме доволни от всяко статукво, тогава не анархия, а реален Ад бихме създали на земята.

преди 7 минути, what's NEXT? написа:

... отсича ми някой едната ръка, аз изпитвам адска болка, оцелявам и започвам да търся смисъла на това чувство. За мен то е ужасно и агонистично.

Твоята представа, че е ужасно, ще е причината това да бъде малко вероятно изпълнимо. Ако не изпитваше болка и беше осъден на вечно щастие, много скоро щеше да загубиш и двете си ръце.

Ти си в процес на приемане на света такъв, какъвто е. Затова ти казах, че ти личи детската наивност. Защото приказките учат, че има справедливост. А живота не е справедлив. Хората са създали писани закони, за да не се изтребят взаимно и неписани закони, за да се подкрепят по общи интереси. Днешните медии блъскат в новините си негативизъм, защото хората се радват на него.

Хората стават все по-големи хейтъри и това стана причината форума да умре.

Ако питаш администратора или някой от тровещите модератори каква е причината, те ще ти кажат, че това е нормален процес. А преди години, когато решенията им и бездействието им разпъждаха качествения материал от тук, те обясняваха, че форума го е имало и пак ще го има. И че е параноя, че безобразията им ще имат последствия. Тогава им бях неудобен. Сега пак съм им крив, че съм прав. Но аз не се радвам на чуждото нещастие. Жал ми беше за хората, които си тръгнаха от тук огорчени. Но може да е било за добро, защото това място не ги заслужаваше.

И в това отново няма парадокс.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 минути, niam-niam написа:

Ти си в процес на приемане на света такъв, какъвто е.

Разбира се, затова търся корените на нещата. На този етап практически не ми е възможно да приема, че страданието е нещо адекватно, полезно и т.н.

Парадоксът е, че от друга страна разбирам, че страданието като такова е неоспорим факт, даден от Абсолюта, който не знайно защо за мен, го прилага.

Чел съм, разговарял съм и съм слушал доста по темата в защита на страданието, но просто психиката не ми приема тези теории за задоволителни, поне на този етап. Ако в бъдеще намеря своето обяснение за пълната картина на нещата и в това число прибавя и ролята на страданието, то няма да има по-доволен от мен човек.

 

Затова отворих и тази тема - все още съм в етап на търсене или приемане, както се изрази ти.

Продължавам да разучавам света и нещата, свързани с него в опит да намеря това, от което се нуждая.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, niam-niam написа:

Природата, както и Вселената, не разбират какво е правота, справедливост, честност и прочие. Това са човешки представи. 

Човекът е част от природата. Не може да кажеш, че в човека има нещо, което го няма в природата. Това, че неразумните същества не разбират какво е честност и справедливост, не означава, че в природата ги няма. И както сам споменаваш, за разлика от човешките норми, природните закони са неизменни. Това, че не ги разбираме и не виждаме съвършенството им е друг въпрос. Само ще спомена, че ние не познаваме други разумни същества и затова приемаме моралните норми до които сме достигнали за нещо изключително. Заблуждаваме се, че сме надскочили природата, но всъщност оставени сами на себе си, на разума си, сме обречени. Не, че проблемът е в разума, а и той също е част от природата, а че не сме чак толкова разумни, колкото си мислим. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, Shiniasu написа:

Човекът е част от природата. Не може да кажеш, че в човека има нещо, което го няма в природата.

Мога да кажа, че в човека има неща, които ги няма другаде в природата. И това казах.

 

преди 7 минути, Shiniasu написа:

Това, че неразумните същества не разбират какво е честност и справедливост, не означава, че в природата ги няма.

Естествено, че ги няма. Това, че една лисица се грижи всеотдайно за кутретата си не означава, че не може да бъде премазана на пътя от кола, а малките ѝ да умрат от глад.

преди 8 минути, Shiniasu написа:

за разлика от човешките норми, природните закони са неизменни

Трябва да уточниш кои природни закони, защото както писах в новата ми тема, законите на микро и макро ниво са различни.

преди 10 минути, Shiniasu написа:

Това, че не ги разбираме и не виждаме съвършенството им е друг въпрос.

Все съм се чудил как, след като хората не виждат и не разбират нещо, заявяват, че знаят, че е така, както не могат да го видят и разберат. Ако можеш да ми отговориш ще се изненадам горко.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, what's NEXT? написа:

Идеята ми е как ще се обясни на човек защо страданието като преживяване съществува, а не причината за него.

Трудно. Дори и да си убеден, че страданията са плод от несъвършенството и невежеството ни, то съвсем не е сигурно, че човекът отсреща ще е склонен да приеме тази идея, и то не само на думи, но да я почувства в душата си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, Shiniasu написа:

оставени сами на себе си, на разума си, сме обречени

Това не го разбрах. Трябва да сме прости за да оцелеем ли искаш да умозаключиш?

преди 1 час, what's NEXT? написа:

не ми е възможно да приема, че страданието е нещо адекватно, полезно и т.н.

Живееш в материален свят и чувството за болка, каквато е горещина, студ, глад, напън да ти се ака, загубата на кръв, откъсването и разрязването на плът, са сигнали какво да предприемеш, защото ако не го направиш ще умреш. Какво неясно има?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 минута, niam-niam написа:

Това не го разбрах. Трябва да сме прости за да оцелеем ли искаш да умозаключиш?

Казвам, че без намеса отвън, хората щяха да са се унищожили отдавна, а ти как ще го разбереш - не знам. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, what's NEXT? написа:

Ако в бъдеще намеря своето обяснение за пълната картина на нещата и в това число прибавя и ролята на страданието, то няма да има по-доволен от мен човек.

Много ниски цели си поставяш. Цели, в които няма нищо градивно, за мен са просто загуба на време.

току-що, Shiniasu написа:

Казвам, че без намеса отвън, хората щяха да са се унищожили отдавна, а ти как ще го разбереш - не знам. 

Отвънка на какво? Намеса от кого или какво?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, Shiniasu написа:

Трудно. Дори и да си убеден, че страданията са плод от несъвършенството и невежеството ни, то съвсем не е сигурно, че човекът отсреща ще е склонен да приеме тази идея, и то не само на думи, но да я почувства в душата си.

Много добре си ме разбрал, това исках да обясня - ако човек не почувства с душата си смисълът от страданието, не е ли нормално той да се интересува защо съществува то и каква е неговата цел.

преди 8 минути, niam-niam написа:

Много ниски цели си поставяш. Цели, в които няма нищо градивно, за мен са просто загуба на време.

Не си ги поставям аз, психиката ми ги поставя. Но предполагам знаеш - всеки с нуждите си. Когато го мина този урок, може би ще премина към по-труден.

преди 14 минути, niam-niam написа:

Това не го разбрах. Трябва да сме прости за да оцелеем ли искаш да умозаключиш?

Живееш в материален свят и чувството за болка, каквато е горещина, студ, глад, напън да ти се ака, загубата на кръв, откъсването и разрязването на плът, са сигнали какво да предприемеш, защото ако не го направиш ще умреш. Какво неясно има?

Не разбирам защо съм поставен в този свят, при тези условия и на всичкото отгоре върви тенденция, че сме със свободен избор. Аз примерно не харесвам тази конструкция на света, който е, но не виждам други опции. Тоест изборът е нулев.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, what's NEXT? написа:

Не си ги поставям аз, психиката ми ги поставя.

Ами тя да си ги решава, пък ти не се занимавай.

преди 11 минути, what's NEXT? написа:

Не разбирам защо съм поставен в този свят

Ако избираш да вярваш, че си поставен, тогава цял живот ще си неук и ще си избираш като на рафт за банички коя баничка/заблуда да си избереш, за да се утешиш. А ако знаеш какво е еволюция, няма да има нужда да допускаш, че някакъв мъж, който не е раждан, те е направил от кал и е решил да те поставя някъде си.

преди 13 минути, what's NEXT? написа:

Аз примерно не харесвам тази конструкция на света, който е, но не виждам други опции.

Твоят ум са опциите. На всичкото отгоре опциите са точно безброй. Израз на тях са всички изкуства. Поентвам ти, че ако нямаш чувство за болка ще се лишиш от всичките си човешки чувства и незнанието какво е това съ-страдание ще те направи изрод.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, niam-niam написа:

Ами тя да си ги решава, пък ти не се занимавай.

Ако успея да се противопоставя на психиката си, ще се възползвам от предложението ти.

преди 11 минути, niam-niam написа:

Ако избираш да вярваш, че си поставен, тогава цял живот ще си неук и ще си избираш като на рафт за банички коя баничка/заблуда да си избереш, за да се утешиш. А ако знаеш какво е еволюция, няма да има нужда да допускаш, че някакъв мъж, който не е раждан, те е направил от кал и е решил да те поставя някъде си.

Не избирам да вярвам в нищо, приемам нещата такива каквито са. Ако ми е добре - няма проблем, ако не ми е добре - търся причината.

 

преди 13 минути, niam-niam написа:

Твоят ум са опциите. На всичкото отгоре опциите са точно безброй. Израз на тях са всички изкуства. Поентвам ти, че ако нямаш чувство за болка ще се лишиш от всичките си човешки чувства и незнанието какво е това съ-страдание ще те направи изрод.

Аз доколкото знам, точно страданието превръща хората в изроди - от там има една философия, че жертвите на изтезание, стават по-големи садисти от хората, които са им го причинили.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...