Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 4 часа, what's NEXT? написа:

(1).....тогава защо въпросът се образува в съзнанието ни.

(2) Защо така упорито ще търсим нещо, което е предопределено да не разберем.

(1) От (идеална) Лакомия  , " Аз Искам ! "(да знам) . Произтича от I-ви закон на всяко Живо : Усвоява околната среда за целите на собственвото си съществуване.....

(2) Не е предопределено !

Безкрайността за това е безкрайност , защото няма начало и край . Така съществува !

Това са две различни неща ! Друг е въпросът умеем ли да мислим с безкрайности....очевидно не на всеки се отдава . Тогава се подменя с Религия , за да стане функционално за елементарно мислене.....

За нещата които са крайни и които сега не знаем ( пак се подменят с Религия ) за сега нямаме достъп за мислене ! ...... Така както преди (примерно) 5 хиляди години не са имали достъп да мислят за нещата които сега са ни всекидневие....(нека да не изброявам)....

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тоест парадоксът съществува само защото му обръщаме внимание, в противен случай той не съществува.

 

Нещо като философския въпрос: "Когато едно дърво падне и няма никого да го чуе, то издава ли шум при сблъсъка си с земята?".

 

Стигал съм много пъти до този извод, но някак си не ми дава покой на психиката. Тоест не приемам нещата за адекватни, но нищо не мога да направя, което си е отново парадокс.

Просто за мен страданието е отвъд реда на нещата, не мога да го приема като нещо нормално и затова търся корените му. То е хикса в уравнението, без него съм наредил перфектната теория за Абсолюта.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 16 часа, what's NEXT? написа:

Парадоксът за мен е в това, че след като е съвършен, Той (Абсолюта) не бива да позволява наличието на страдание

Според мен един Абсолют би дал свобода на децата си, като им позволи да грешат. Хората създават страданията. Не случайно казват, че Земята е Адът. Да отнеме на хората свободата да грешат, значи да отнеме правото им на воля, на живот, на смисъл. Хората откриват смисъл в избора, не в единствения ход.

преди 1 час, what's NEXT? написа:

Нещо като философския въпрос: "Когато едно дърво падне и няма никого да го чуе, то издава ли шум при сблъсъка си с земята?".

Издава. Защо философите имат колебания за това?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, niam-niam написа:

Според мен един Абсолют би дал свобода на децата си, като им позволи да грешат. Хората създават страданията. Не случайно казват, че Земята е Адът. Да отнеме на хората свободата да грешат, значи да отнеме правото им на воля, на живот, на смисъл. Хората откриват смисъл в избора, не в единствения ход.

Издава. Защо философите имат колебания за това?

Да, напълно естествено е Абсолютът да даде свобода на децата си и избор да грешат, но е напълно неестествено да го прави чрез система, в която има възможност за страдание от тяхна страна. Нима Абсолютът няма безкрайна сила, мъдрост и воля, за да изгради система, при която ние ще правим изборите и грешките си без да страдаме.

Как ние като по-низши същества можем да създадем виртуални игри, в които си правим каквото искаме и не чувстваме болка, а Той да не може?

По-скоро няма желание.

 

 

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, what's NEXT? написа:

Да, напълно естествено е Абсолютът да даде свобода на децата си и избор да грешат, но е напълно неестествено да го прави чрез система, в която има възможност за страдание от тяхна страна. Нима Абсолютът няма безкрайна сила, мъдрост и воля, за да изгради система, при която ние ще правим изборите и грешките си без да страдаме.

Как ние като по-низши същества можем да създадем виртуални игри, в които си правим каквото искаме и не чувстваме болка, а Той да не може?

По-скоро няма желание.

Ако решиш да опреш ръката си до огън или печка и в същото време не почувстваш болка, как ще разбереш, че изборът ти не е грешка? Трайно ще се увредиш, може и да умреш, без да разбереш какво става. Не мисля че безчувствеността е добра услуга, защото ще си напълно неадекватен в действителността. На че наличието й ни прави много адекватни, но все пак е нещо.

Все едно опитните мишки или колониите бактерии, да искат обяснение за методите и целите на експериментите в някоя лаборатория, които си правят учените с тях, и да вземат да протестират :D


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на ‎8‎.‎11‎.‎2019‎ г. в 7:36, what's NEXT? написа:

Парадоксът за мен е в това, че след като е съвършен, Той (Абсолюта) не бива да позволява наличието на страдание, под каквото и да била форма, поради каквато и да била причина.

Парадокс е и квантовата физика. Не би следвало живота да се разглежда като стационарно явление. В своята си същност той се движи и именно в това е неговото съвършенство. Вечен е! Да, някой го е създал, но това е някъде в едно минало необозримо, и да ще бъде и след нас, дори и тази планета да не съществува. Всичко се свежда до това: До колко сме идеалисти и въпросния живот е наша "пътеводна светлина" или отричаме вечността и има само сегашен наш живот. Самото ни колебание поражда "вибрации" сред заобикалящия ни свят. Във всеки един момент възприемаме нова и по-нова информация и на база на въпросната взимаме решение как да движим нашия живот така, че да е в хармония с действителността или пък да правим експерименти с цел опознаване на въпросната. Разбирайки какъв тип сме, т.е. дали се съобразяваме с действителността или ни подтиква любопитство, то ние намираме индивидуален подход към въпросния парадокс.

Въпроса се свежда до това: Дали ние волно или не волно причиняваме страдание или спомагаме то да бъде облекчено при наличието му в другия. Да, има индивиди които спекулират с въпросното страдание и изискват състрадание и т.н., но е въпрос на време да се научим да ги различаваме, т.е. да различаваме изкуственото страдание от реалното такова.

Интересен казус видях в "реалити" предаване "Тирове в пустошта". Един шофьор на тир блъсна едно животно по някакъв път в Австралия и се свърза с един друг зад него да му каже да "довърши" животното. Ако човек има някакъв морал, някаква етика и т.н., то за него не съществува парадокс. Всичко се свежда до вярата и до колко волно или не волно стават неща които не зависят от теб. Именно това е по-важно в случая: Има неща които не зависят от теб. Трябва да се смириш с този факт и да знаеш как да реагираш при определени неблагоприятни обстоятелства. Да вземеш решение определено страдание да бъде премахнато. Да, понякога се налага да взимаме трудни решения, а защо е друг въпрос, който само Бог знае.  

п.п. Ние не сме идеални, но това не означава да се стремим към някакъв идеал. Въпроса се свежда въпросния идеал да не го издигаме в култ.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, ДИоNД написа:

Да, има индивиди които спекулират с въпросното страдание и изискват състрадание и т.н., но е въпрос на време да се научим да ги различаваме, т.е. да различаваме изкуственото страдание от реалното такова.

За да можеш да различаваш изкуствено от реално, трябва да разполагаш с информация, дали действителността която възприемаш от първо лице е реална (както убедително ти изглежда), а не е имитация. Дали твоя и на другите живот не е само имитация? Докато състраданието или съчувствието е валидно във всяка една система.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 29 минути, ДИоNД написа:

Парадокс е и квантовата физика.

Не би следвало живота да се разглежда като стационарно явление.

Парадокс е в нашите глави - защото не я разбираме .....Иначе физиката си е такава каквато е . :nono:

Който твърди , че я разбира да ми се обади .......не , че аз я разбирам ! :lol6:

Стационарно не значи покой , неподвижно (както вероятно си мислиш) .

Стационарно означава , че системата се намира в непрекъснат обмен (приема , обработва и отделя - развива се) с околната среда поддържайки себе си в динамично равновесие . Друг е въпросът колко се премества във Времето и Пространството.....но може да се мести....

Даже съвсем простичко - когато си болен , местят те в стационара....докато и да се оправиш ! :)

........................

Същото е и с понятията , когато не ги разбираме употребявайки ги - получава се буламач от ........парадокси да кажем.....  :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 31 минути, Śūnyatā написа:

Докато състраданието или съчувствието е валидно във всяка една система.

Ти може да си съпричастен или не. Това е валидно. За да си състрадателен другия трябва да е близък, а съчувствие може да проявиш, но не и да си съпричастен, т.е. може да съчувстваш, ако си имал лични чувства по отношение на някакво страдание. Да съчувстваш без да имаш лично отношение по въпросното страдание за мен е лицемерие. В тоя случай по-добре да мълчиш, да не изкажеш някакво съчувствие, това обаче е свързано с твоята емоционалност, а не с твоите чувства.  

преди 16 минути, by_chechi написа:

Стационарно не значи неподвижно (както вероятно си мислиш) .

:) 

Аз спрямо себе си съм в статично положение. ;) Ти спрямо себе си предполагам, че също. И двамата обаче се движим в орбита около кое, Слънцето или Луната?! :) Във всеки един момент на някой ще му се наложи да мръдне, т.е. да промени координатите си спрямо земята, но дали ще промени координатите си спрямо Слънцето или Луната, а?! :) И дали това последното зависи от него... ;)

В религията не е както при философията. Взимаш крайност, т.е. приемаш, че си статичен спрямо своите вярвания и т.н. Въпроса за движение на вярата в самата религия която изповядваш е друг въпрос. ;) 

В действителност, аз съм спрял да мисля, а дали знаеш как аз мисля ... е въпрос на твое тълкование или догадка... ;) 

До колко моите мисли съвпадат с твоите е друг въпрос и тема даже ... :) 

Ех ... все още си вися от земята с главата на долу ... :) Нещо не ми се удава да мисля с по-близката до земята ... :) 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Кой знае защо , мнозинството разглеждат Страданието , нато нещо повече от нормалното ......а то е начин на съществуване....

Жаден съм (примерно) - страдам , нямам вода , трябва ми .

Който има вода , може да прояви състрадание - да сподели своята вода с мен , при което и двамата ще страдаме , но по-малко или никак ...... Или да не прояви състрадание....

Искам бонбон (примерно) - страдам , нямам бонбон .......това вече е смехория , не е страдание .......която разлика повечето не разбират и не правят..... .:nono:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 20 минути, by_chechi написа:

получава се буламач от ........парадокси да кажем.....  :)

:) Някои предпочитат буламача ... ;) Все пак е храна! Удовлетворява те и насища, до следващия глад. Уви някои хора сме така - не можем да си позволим културно "сготвена" духовност и сме доволни от каквото Бог даде. :) 

Да, знаем, че някъде има "ресторанти" за духовност, но сме бедни. Нямаме морал, нямаме етика и си живеем дивашки, но с пълни глави от същности, а не мисли. :) 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 20 минути, ДИоNД написа:

....Аз спрямо себе си съм в статично положение.

Статично е нещо различно от стационарно....

Думите в твоите постове ти си ги пишеш !:nono:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, by_chechi написа:

Жаден съм (примерно) - страдам , нямам вода , трябва ми .

Е ... именно ... някои сами намират начин да се справят с въпросното, но други не могат. Явно не си гледал болен човек на легло. Какво да го оставим ли жаден, гладен?!

Пак ще повторя едно клише: Много е лесно да демотивираш даден човек, но не и да го мотивираш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, ДИоNД написа:

Е ... именно ... някои сами намират начин да се справят с въпросното, но други не могат. .......Какво да го оставим ли жаден, гладен?!

Постоянно се случва по света ! Такава е човешката природа - на първо място Лакомия , а после и Мързел , Агресия ......Следва да се овладеят.......:nono:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, by_chechi написа:

Статично е нещо различно от стационарно....

На един лаптоп когато му "замине" батерията какъв става - Статичен или Стационарен?! Хващаш се за нюанса ... За теб едно мислене не може да е стационарно, то е статично, но за мен е ... и определено в случая не оказва влияние върху външната система, т.е. нито аз променям въпросната, нито тя мен. Да, аз знам, че греша, но това не ми пречи, а дали пречи на другия, не е мой проблем.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, ДИоNД написа:

На един лаптоп когато му "замине" батерията какъв става - Статичен или Стационарен?!

Става "болен" ! С нарушено динамично равновесие в системата.....Следва да му се смени батерията ....  :lol6:

Че става относително статичен (частично неизползваем , може захранване с кабел) , това е следствие.....:nono:

Стационарен - това е начин на съществуване . Повече или по-малко статичен , и при всички случаи динамичен....

.............................

Преди употреба , усвои понятията ! :nono: Иначе - страдание :lol6:

cut-finger.jpg
 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 46 минути, ДИоNД написа:

Ти може да си съпричастен или не. Това е валидно. За да си състрадателен другия трябва да е близък, а съчувствие може да проявиш, но не и да си съпричастен, т.е. може да съчувстваш, ако си имал лични чувства по отношение на някакво страдание. Да съчувстваш без да имаш лично отношение по въпросното страдание за мен е лицемерие. В тоя случай по-добре да мълчиш, да не изкажеш някакво съчувствие, това обаче е свързано с твоята емоционалност, а не с твоите чувства. 

Това е валидно за хора, които необосновано вярват в съществуването на независима от всичко останало същност или душа. Понеже такава няма, не е доказана, доказано е обратното, тези хора са ограничени, в представата си за лични чувства и независима личност. Поради тази причина те на са способни на всеобхватно състрадание. 

Състраданието, за човек който е развил въображението, интелекта и духовните си качества, е многопластово и обхваща различни сфери. Няма проблем да изпитваш емпатия към всички хора, защото и ти и си човек, а другите са подобни на теб, тоест нямате същностна разлика. Аналогично, можеш да изпитваш съпричастност към всички животни, растенията, планетата, вселената. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 24 минути, by_chechi написа:

Постоянно се случва по света ! Такава е човешката природа - Лакомия ......Следва да се овладее.......:nono:

Ох ... хванал си се за въпросната Лакомия ... хм ... За теб хората са ненаситни, а според моя начин на мислене не е така. Колко близки срещи си имал с хора над деветдесет, ай осемдесет??? Един човек над въпросната възраст каква Лакомия проявява, а?! Към още живот ... може би ... но повечето са изморени ... немощни и осъзнават, че не могат да се себе обслужват ... явно никога не ти се е налагало някой да те обслужва ... кофти е ... да знаеш ... но там няма срам ...

Когато си болен и прочие ... какво ... задължително ли е да те карат в стационара, а?! Да се до демотивираш от живота ли?!

Примерно - аз съм си взел моето решение и съм се оттеглил от младите, но това е мой избор. Смирил съм се, че един следваш инсулт може да е фатален, но това е мой избор и се базира на моя морал към живота въобще. Считам, че моя живот не е от значение спрямо вечния живот. В някои отношение съм стационарно атеистично позициониран независимо, че съм кръщаван и прочие. Това не означава обаче, че съм лишен от вяра, просто вярвам на себе си вече. Това дали моите действия са бого потребни или не, не зависи от мен и изцяло съм поверил живота си на него - Бог. И нека той прецени - аз винаги съм готов за вечния живот. Тук в тоя свят каквото било, било ... Живея за хубавите бъдещи моменти и единствено което гледам да съм жив и здрав ... това ли викаш Лакомия ... да ми е мил моя ми живот, а?!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 часа, what's NEXT? написа:

Кому е нужно да се редуват тези периоди? Чудя се защо Абсолюта не използва всичката си сила и мъдрост, която е безкрайна, за да създаде една съвършена вселена?

А откъде знаеш, че не е съвършена? Ти не търсиш съвърешна вселена, а такава, която да отговаря на очакванията и разбиранията ти. 

преди 12 часа, what's NEXT? написа:

Ако излезе, че Абсолюта не е съвършен и се развива, заедно с нас, то това би било много притеснително. Което също води до парадокс -  как нещо, което не е съвършено ще е вечно?

Абсолютът е съвършен по дефиниция. Дали съществува или не е отделен въпрос, но самото понятие "Абсолют" предполага съвършенство, неизменност и, че нищо не може да съществува отделно и извън него. Щом е неизменен, Абсолютът е вечен. Сега ще те насоча към още един парадокс: как може един съвършен, безграничен и неизменен Абсолют да съдържа несъвършеното, ограниченото и променящото се в себе си? Защото както споменах Абсолютът следва да съдържа всичко, вкл. и своята противоположност. Или трябва да приемем, че несъвършеното, ограниченото и променящото се като част от Абсолюта също е съвършено? Обърка ли се? Това са въпроси по които толкова философи не са намерили окончателен отговор и е малко наивно да смяташ, че така лесно ще сглобиш някаква достатъчно пълна и адекватна представа за действителността.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, Śūnyatā написа:

доказано е обратното

Защо все се търсят доказателства?!

Нито ми са потребни въпросните доказателства или догми. Има писани закони, но и не писани ... ;) Има и недоказани неща, обаче въпросните се случват.

Да, може да се приеме, че до момента ползвайки нещо, то довежда до прочие, но се изключва божественото, т.е. нещата които въпреки доказаните неща се случват. Някои ги мислят за случайност, други за съвпадение, а трети ги възприемат като чудо.

Да, безверието е разпространено и на негово място се е наместило определена религия или наука или философия, но те са меродавни само и единствено на тези които изповядват въпросните. Какво доказва, а?! Някои живеем по определен друг начин, който е непонятен за болшинството религиозни, научни и т.н. философски учения.

В основата е вярата. Тя не се поражда от нещо ... тя е даденост ... друг е въпроса дали я ползваш или не, и най-вече дали е угодна спрямо някакъв или някакви клирове и прочие които стъпили на определени теории или догми определят сегашния свят като познаваем или предсказуем.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, what's NEXT? написа:

... но е напълно неестествено да го прави чрез система, в която има възможност за страдание от тяхна страна.

Да спестиш на един човек отрязването на ръката му, означава да отнемеш свободата на друг да му я отреже. Като отчетеш как постъпките на всеки рефлектират върху света, за хората ще остане "свободата" да гледат в стената и нищо да не пипат.

преди 9 часа, what's NEXT? написа:

Нима Абсолютът няма безкрайна сила, мъдрост и воля, за да изгради система, при която ние ще правим изборите и грешките си без да страдаме.

Може би има и такива светове, но тъкмо безкрайността на неговите възможности предполага наличието и на нашия свят.

Вероятно има свят, описан във филма Матрицата - хората лежат в кувиози и сънуват каквото им харесва. Няма страдание, всички крайници са ти по тялото. А ти би ли избрал да живееш в такъв свят?

преди 9 часа, what's NEXT? написа:

... можем да създадем виртуални игри, в които си правим каквото искаме и не чувстваме болка...

Виртуалният свят не е реалният свят. Да, можем да бъдем заблуждавани в един измислен свят, за да избегнем болката. Но пак те питам, ние тогава свободни ли ще сме?

Втората ти, истинската, заблуда, която имаш е, че свят без болка е хубав свят. Причината е, че ти познаваш само света с болка, но тъкмо болката и несправедливостта ти позволява да оцениш състоянието на справедливост и липса на болка. Ако не знаеше какво е тъмнина, нямаше да разбираш какво е светлина. Твоите представи са относителни, съпоставящи, сравняващи.

Днес хората в България имат вода в чешмата, която е питейна. Никой не се събужда сутрин да се кланя на боговете за този дар. Никой не става сутрин щастлив, заради това. Защото е даденост и днешните деца нямат база за сравнение, нито с менци, нито с кладенци, нито с легени. Свят без болка би бил ужасен свят.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 46 минути, ДИоNД написа:

Защо все се търсят доказателства?!

Нито ми са потребни въпросните доказателства или догми. Има писани закони, но и не писани ... ;) Има и недоказани неща, обаче въпросните се случват.

Да, може да се приеме, че до момента ползвайки нещо, то довежда до прочие, но се изключва божественото, т.е. нещата които въпреки доказаните неща се случват. Някои ги мислят за случайност, други за съвпадение, а трети ги възприемат като чудо.

Да, безверието е разпространено и на негово място се е наместило определена религия или наука или философия, но те са меродавни само и единствено на тези които изповядват въпросните. Какво доказва, а?! Някои живеем по определен друг начин, който е непонятен за болшинството религиозни, научни и т.н. философски учения.

В основата е вярата. Тя не се поражда от нещо ... тя е даденост ... друг е въпроса дали я ползваш или не, и най-вече дали е угодна спрямо някакъв или някакви клирове и прочие които стъпили на определени теории или догми определят сегашния свят като познаваем или предсказуем.

Съгласен съм с написаното от теб, защото то има своите качествени основания.

Съгласен съм и с написаното от Бъртранд Ръсел, че това което различава мисленето на един цивилизован човек от нецивилизования, дивака е способността за предвиждане на събитията. 

Да можеш, да минеш, отвъд вярата и даденостите, обаче е съвсем друго качество. Това, за мен, е истинското Чудо. То е неограничено. Опцията, че вярата не ти се налага, дава много нови, позитивни възможности.

Животът ни се оформя от ума ни;
ставаме това, което мислим.

Дхаммапада

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, niam-niam написа:
преди 12 часа, what's NEXT? написа:

Нещо като философския въпрос: "Когато едно дърво падне и няма никого да го чуе, то издава ли шум при сблъсъка си с земята?".

Издава. Защо философите имат колебания за това?

Изглежда са имаЛИ колебание, защото не е имало звукозаписна техника и само човек е можел да предаде дали е имало шум или не. Сега може да се удостовери технически.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 22 минути, Търсещ истини написа:

Изглежда са имаЛИ колебание, защото не е имало звукозаписна техника...

Такива колебания са метафизични.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 50 минути, niam-niam написа:

Такива колебания са метафизични.

Ъ-хъ. Все пак метафизиката търси обяснение за принципите в изследването на природата... и така до днес. Но тогава са били с такива средства- приемали са само очевидното, шашкали са се, а сега приемаме и "техно"- видното :)  като други неща ни шашкат.

Не ви ли е чудно, че в 21 в. още ни вълнуват магии, съногадания, проклятия и божества, Хари Потър и измислици за Пръстени и Тронове? Види ми се малко старомодно, но привлича вниманието. Явно няма "Абсолют", който да ни контролира и дава отговори на готово... не е ли прекрасно :) ? Друг е въпросът, че е трудно да се приеме свободата, да се осмисли света, та на човек е нужна патерица като Бог, Магия, Вяра без доказателства.

На края. Това, че "Абсолютът", но не като божество, а като универсум/свят съдържа добро и зло , а злото е за някого добро, както и доброто е за някого зло е факт- Доброто и Злото са относителни.

Една приказка:

Ирландците имали връзка с Бога чрез св. Патрик и измолили дъжд. Господ рекъл- "Ами, Патрик, нали знаеш къде е крана, пусни им. Заваляло, мучур станала Ирландия. Отдолу гласове, тича св. Патрик при Бога "Много дъжд". Бог- отново "Знаеш къде е крана- действай". Днес тъй, утре инак, тича св. Патрик, на Господ му додеяло и рекъл. "Няма оправия с ирландците. Остави природата да се оправя" 

Също и нашата приказка за грънчаря и градинаря- единият иска слънце, другият дъжд. Всичко е относително.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...