Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 2 часа, ДИоNД написа:

Ох ... хванал си се за въпросната Лакомия ... хм ...

Не разбираш понятието Лакомия ! Колко пъти да го обяснявам ? .....:(

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Търсещ истини написа:

Изглежда са имаЛИ колебание, защото не е имало звукозаписна техника и само човек е можел да предаде дали е имало шум или не. Сега може да се удостовери технически.

Значи въпросът е във вида: Ако в гората падне дърво, но няма свидетели, паднало ли е дървото?

Идеята е, че едно събитие е събитие едва след осъзнаването му. Преди да бъде наблюдавано, то не може да се определи като събитие, т.е. като падане на дърво. Защото извън съзнанието нито дървото е дърво, нито падането - падане. В този смисъл заснемането просто отлага момента на наблюдение във времето, но проблемът си остава.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, ДИоNД написа:

В основата е вярата. Тя не се поражда от нещо ....

Вярата ! Вярваш защото не знаеш ! Като знаеш , какво да му вярваш - знаеш го ! :angry:

Замесва Незнанието , за да може Незнанието да стане мисловно функционално.....Иначе е немислимо !

Хората си я измислят според това което знаят от Науката , измислят я под форма на Религия ...

Съмнението е преходна форма - от религия към наука , както и обратно.... 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 минути, Shiniasu написа:

Идеята е, че едно събитие е събитие едва след осъзнаването му.

В моето мислене, едно събитие е, безразлично към осъзнаването му. Климатичните процеси на Антарктида може да се осъзнават вярно или невярно, но те са си. Нашето обяснение и осъзнаване може да са противоречиви, да лъкатушат, но събитието си върви по неговия път.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 минути, by_chechi написа:

Вярата ! Вярваш защото не знаеш ! Като знаеш , какво да му вярваш - знаеш го ! :angry:

Замесва Незнанието , за да може Незнанието да стане мисловно функционално.....

Хората си я измислят според това което знаят - Наука , под форма на Религия ...

Съмнението е преходна форма - от религия към наука , както и обратно.... 

Когато не знаеш, правиш предположения. Можеш да вярваш, че ще постигнеш нещо. Примерно аз спортувам, защото вярвам, че така ще бъда по-здрав. Тук няма връзка със знанието. Просто виждам възможност и я използвам. За разлика надежда е примерно, когато решавам трудна задача, за която не знам дали има решение, но мъчейки се да я реша, аз се надявам, че такова има. При вярата аз знам, че има решение, но може да не вярвам, че ще я реша. Или пък да вярвам.

Колкото до това, което е извън вярата, то това е само постигането. Когато реша задачата, вече няма нужда да вярвам, че мога да я реша. Преди това е добре да го вярвам, защото това ми дава стимул да опитвам.

преди 8 минути, Търсещ истини написа:

В моето мислене, едно събитие е, безразлично към осъзнаването му. Климатичните процеси на Антарктида може да се осъзнават вярно или невярно, но те са си. Нашето обяснение и осъзнаване може да са противоречиви, да лъкатушат, но събитието си върви по неговия път.

Да, случващото се случва, но то не може да бъде определено като падане на дърво. От друга гледна точка ще имаме само някакво движение на атоми. "Дърво" е концепция. За нас хората тя има смисъл, защото е познаваме. Но ако някой не знае какво е дърво и види паднало такова, той как ще определи видяното? Какво ще осъзнае? Да, зрително ще види същото, но как ще го интерпретира след като не знае какво е дърво?

И да, въпросът е молко безсмислен, както много други философски въпроси. Става дума и за това доколко това, което възприемаме отговаря на действителността. Защото ние възприемаме чрез посредничество на сетива и на фотони примерно при зрението. Ние не възприемаме директно обекта, а отразената от него светлина. Т.е. въпросът е доколко това, което виждаме е действителността или някакво нейно отражение.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, by_chechi написа:

Вярваш защото не знаеш !

Голяма грешка е да мислиш, че знаеш. Това е характерно за "Адамовия род", т.е. който се вслушва в "долната глава", която е по-близка до земята, а тя от своя страна е сътворена от Бог. В това е греховността, т.е. "ябълката на раздора". Да мислиш, че си бого-равен, а не бого-подобен. Ако си бого-подобен то ти не знаеш, а вярваш.

И обясни на простолюдието, защо трябва да знаеш, за да си???

преди 1 час, by_chechi написа:

Иначе е немислимо !

Да, има безумие ... и какво?!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

предполага се че всеки има сиво вещество....нали

също се предполага че имаш свобода на избор....

та всеки е свободен,с всички сили....не физически естествено а ментални,да си мисли че може да мисли....

или да се самозаблуждава....както си иска

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да, всеки сам избира в какво да вярва, но Бог това му е дал - вярата!!!

п.п. Дали вярваш в истината или в заблудата е без значение за Бог. Когато си отидеш от този свят, той е назначил съдник, пардон казал е кой ще те съди.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, ДИоNД написа:

Да, всеки сам избира в какво да вярва, но Бог това му е дал - вярата!!!

п.п. Дали вярваш в истината или в заблудата е без значение за Бог. Когато си отидеш от този свят, той е назначил съдник, пардон казал е кой ще те съди.

Кога и къде го е казал ? :lol6:

Или някой привидяло му се , причуло му се и си го измислил , и .....решил да го запише , да съобщи "великата" новина какво е измислил....

За първото никакви данни и никъде няма ! За второто колкото си искаш , където и да "бучнеш" има....  :lol6:

.............................

Бог съществува , но само като собствена идея в главите на хората ! :nono:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 22 минути, by_chechi написа:

Кога и къде го е казал ? :lol6:

Или някой привидяло му се , причуло му се и си го измислил , и .....решил да го запише , да съобщи "великата" новина какво е измислил....

:)

Първо: :beer: Наздраве! :) 

Навремето сред българско някъде когато някое дете се "подлютявало", са му давали малко винце ... и то се е кротвало ... ;) 

Второ: :beer: Пак Наздраве! ;)

Навремето сред българско някъде когато някое дете се "разболее", са му давали малко ракия орално или не .. и то се е оправяло ... ;)

Ползвайте алкохола по предназначение ... ;) За укротяване на бесове или за лечение! :) 

Който се въздържа, то рано или късно ще боледува. :) От какво ... на Бог не му пука ... :) Той накрая си обира "кредита" ... :) пардон версиите ... :) 

п.п. Явно не сте пили нито монастирско вино или ракия ... :) Колко е благо/а ... ;) 

преди 22 минути, by_chechi написа:

За първото никакви данни и никъде няма ! За второто колкото си искаш , където и да "бучнеш" има....  :lol6:

Има данни които са апокрифни или пък се предават устно или не от баща на син респективно от майка на дъщеря ... ;) т.е. въпроса е да станеш родител. ;) 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 49 минути, by_chechi написа:

Бог съществува , но само като собствена идея в главите на хората ! :nono:

Да. По същия начин съществуват бесове, адове и съдници; само в определени представи, които определят светоусещането на потърпевшите. В Бог не може да се вярва, може да се предполага, в най-добрия случай досеща, относно съществуването на интелигентен творец. Но в представите на хората той е надарен с точно определени, но необосновани, фантазни, желани характетистики. Няма как на база собствените, ограничени представи, да се наложи подобна вяра сред мислещите хора, обладаващи разум. Отвъд негативните мисли за предопределението, което някои усещат като божествени енергии, има един свят изграден изцяло от позитивни възможности, покой и радост. Но за някои той е недостъпен, защото много по-лесно е пасивно да вярваш и да се доверяваш, отколкото да оформяш и организираш действителността с ума си. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма спор, че Системата сама по себе си е такава каквато е, защото не може да е друга.  Може би за Абсолюта всичко е перфектно, най-вероятно повечето от нас не сме готови за истината, но винаги в такива случаи се замислям над следната ситуация:

Ако един човек се намира в даден момент в адски мъки, вследствие на което пищи, изпада в шок и крещи за помощ - а друг идва и му казва - "хей, не се тревожи всичко е в реда на нещата" - Като приемаме две неща - първо - страдащия в ситуацията може да е всеки, независим колко извисен, спокоен и образован е до момента, защото никой не знае какво има над него, което може да го пречупи и да го накара да страда. И второ приемаме, че страдащият човек се намира в потенциално безсмъртен свят(например чрез душата си, която е безсмъртна в повечето идеологии и т.н.), тоест страдащият не може да се спаси чрез смърт и избягване на болката чрез външни обстоятелствата, независими от него.

 

Какъв извод може да си направим за характера на Абсолюта от тази ситуация?

 

И не на последно място - ако страданието е нормално за нас, то съществено по какво ще се различаваме от един мазохист? Според вас какво има в психиката на мазохиста, че обича страданието? Обича ли той наистина идеята за страданието или просто си има своя система от опитност, която му позволява да харесва дадено състояние на организма си, но не би понесъл всяка степен и форма на страдание?

 

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, what's NEXT? написа:

Ако един човек се намира в даден момент в адски мъки, вследствие на което пищи, изпада в шок и крещи за помощ - а друг идва и му казва - "хей, не се тревожи всичко е в реда на нещата"

Може страданията на въпросния човек да са заслужени, но това не означава, че не трябва да му помогнем доколкото е възможно. Това би било израз на състрадание и съпричастност. Ние не сме тези, които трябва да съдят, защото може да изпаднем в подобна ситуация. Освен това ние донякъде също сме отговорни за грешките на другите, доколкото сме част от обшеството и му влияем, колкото и несъществено да ни изглежда това. Но така или иначе, ако има любов и милосърдие, не би следвало да се колебаем дали страданието на някой е заслужено и дали е уместно да окажем помощ. 

преди 1 час, what's NEXT? написа:

И не на последно място - ако страданието е нормално за нас, то съществено по какво ще се различаваме от един мазохист? Според вас какво има в психиката на мазохиста, че обича страданието?

Какво значи "нормално"? Страдание има - факт. И не винаги е възможно да го избегнем. Но ако можем да го избегнем, то е нормално да опитаме. Ако не можем, следва да приемем фактите и да продължим напред. Мазохистът търси умишлено болката, защото тя му носи някакво удовлетворение. Разликата е огромна. Някой може да се е научил да търпи на болка, но това не значи, че това му харесва и търси болката. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

Може страданията на въпросния човек да са заслужени, но това не означава, че не трябва да му помогнем доколкото е възможно. Това би било израз на състрадание и съпричастност. Ние не сме тези, които трябва да съдят, защото може да изпаднем в подобна ситуация. Освен това ние донякъде също сме отговорни за грешките на другите, доколкото сме част от обшеството и му влияем, колкото и несъществено да ни изглежда това. Но така или иначе, ако има любов и милосърдие, не би следвало да се колебаем дали страданието на някой е заслужено и дали е уместно да окажем помощ. 

Какво значи "нормално"? Страдание има - факт. И не винаги е възможно да го избегнем. Но ако можем да го избегнем, то е нормално да опитаме. Ако не можем, следва да приемем фактите и да продължим напред. Мазохистът търси умишлено болката, защото тя му носи някакво удовлетворение. Разликата е огромна. Някой може да се е научил да търпи на болка, но това не значи, че това му харесва и търси болката. 

Имах в предвид, че ако самият човек в момент на страдание се запита "защо страдам" и ние му отговорим - "всичко е в реда на нещата", дали ще изглеждаме адекватни в неговите очи, тоест има ли смисъл той да си задава въпроси за страданието и ние с нашето успокоение ще го успокоим ли действително?

 

Мога да дам конкретен пример: Познавах един евангелист, който като видеше инвалид, който се оплаква от болката и му казваше, че Бог наказва най-много тези, които обича. И веднъж го каза на една баба(която се оплакваше от силна болка и нетърпимост), болна от остро заболяване на костите, което не ѝ даваше да спи с дни от болка, в следствие на което тя го намрази повече от отколкото можеше да мрази някой друг. В тази ситуация кой от двамата е прав?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 часа, what's NEXT? написа:

Имах в предвид, че ако самият човек в момент на страдание се запита "защо страдам" и ние му отговорим - "всичко е в реда на нещата", дали ще изглеждаме адекватни в неговите очи, тоест има ли смисъл той да си задава въпроси за страданието и ние с нашето успокоение ще го успокоим ли действително?

Това, по какъв начин да се обясни на един човек ситуацията в която се намира и защо, зависи от конкретния случай. Така че преценката е на отговарящия.

преди 14 часа, what's NEXT? написа:

Мога да дам конкретен пример: Познавах един евангелист, който като видеше инвалид, който се оплаква от болката и му казваше, че Бог наказва най-много тези, които обича. И веднъж го каза на една баба(която се оплакваше от силна болка и нетърпимост), болна от остро заболяване на костите, което не ѝ даваше да спи с дни от болка, в следствие на което тя го намрази повече от отколкото можеше да мрази някой друг. В тази ситуация кой от двамата е прав?

Ами да, глупаво и нетактично обяснение, а и невярно. За Бог не може да има разделение на повече и по-малко обичани. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 часа, what's NEXT? написа:

Ако един човек.....Като приемаме две неща

Какъв извод може да си направим за характера на Абсолюта от тази ситуация?

С "Ако" и "Приемаме" никакъв извод не можеш да правиш . Можеш само да си фантазираш , да си измисляш....точно така , както е измислено "Ако"-то и "Приемане"-то.....:nono:

Абсолюта е абстракция (на нещо реално) , идея , мисловна категория - прави мисленето възможно и функционално ! Иначе всичко остава неопределеност . В обективната реалност (светът който ни заобикаля и това от което сме "направени") нищо такова няма ! Има го само в нашите глави като идея !......Както и Бог между другото ! :nono:

.....Даже абсолютната "Нула по Келвин" я няма никъде - това се знае ! А скоростта на светлината колко е абсолютна  за сега не се знае ....

Но можем да им вярваме , че са абсолютни давайки ни резултати , които ни устройват във всекидневната ни практика .....

преди 17 часа, Shiniasu написа:

....Какво значи "нормално"?

Значи в определени граници (в твоя случй - граници на търпимост , подлежат на изследване) .

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Shiniasu написа:

Това, по какъв начин да се обясни на един човек ситуацията в която се намира и защо, зависи от конкретния случай. Така че преценката е на отговарящия.

Идеята ми е как ще се обясни на човек защо страданието като преживяване съществува, а не причината за него.

 

преди 2 часа, by_chechi написа:

....Даже абсолютната "Нула по Келвин" я няма никъде - това се знае ! А скоростта на светлината колко е абсолютна  за сега не се знае ....

Но можем да им вярваме , че са абсолютни давайки ни резултати , които ни устройват във всекидневната ни практика .....

Аз затова акцентирам само на страданието като конкретно чувство, за която истинност може да свидетелства човек, който го преживява или го е преживявал. За него то е факт. Как човек в момент на страдание може да бъде убеден, че това, което изпитва в момента е в реда на нещата(от Вселенска гледна точка)?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
току-що, what's NEXT? написа:

Идеята ми е как ще се обясни на човек защо страданието като преживяване съществува, а не причината за него.

Не може. Божествения замисъл не може да се обясни. Това му е божественото. Ако хората разбираха всичко, нямаше да са повече хора.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
току-що, niam-niam написа:

Не може. Божествения замисъл не може да се обясни. Това му е божественото. Ако хората разбираха всичко, нямаше да са повече хора.

Защо е заложено в хората да го търсят в такъв случай? Бог подиграва ли ни се?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, what's NEXT? написа:

Как човек в момент на страдание може да бъде убеден, че това, което изпитва в момента е в реда на нещата(от Вселенска гледна точка).

Вселената е място. Мястото не може да ти отговори на субективната гледна точка. Човешките представи са базирани на морала, който пък е базиран на принципи касаещи оцеляването и благоденствието. Нарекли сме ги правота. Природата, както и Вселената, не разбират какво е правота, справедливост, честност и прочие. Това са човешки представи, при това променящи се. Примерно за убийства по особено жесток начин по време на война може да те възнаградят с медали, постове и пари.

преди 1 минута, what's NEXT? написа:

Защо е заложено в хората да го търсят в такъв случай? Бог подиграва ли ни се?

Какво е заложено, не разбрах?

Заложена е свободната воля, за нея писах, а тя генерира всякакви човешки приумици.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, niam-niam написа:

Вселената е място. Мястото не може да ти отговори на субективната гледна точка. Човешките представи са базирани на морала, който пък е базиран на принципи касаещи оцеляването и благоденствието. Нарекли сме ги правота. Природата, както и Вселената, не разбират какво е правота, справедливост, честност и прочие. Това са човешки представи, при това променящи се. Примерно за убийства по особено жесток начин по време на война може да те възнаградят с медали, постове и пари.

Именно, не е ли странно че за Абсолюта страданието няма стойност, но за нас е реална стойност, която дори не е предпочитана от нито една форма на живот?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, what's NEXT? написа:

Именно, не е ли странно че за Абсолюта страданието няма стойност...

Откъде знаеш за Абсолюта какво как е? Това е невъзможно. Когато чуя човек да обяснява какво мисли Бог, разбирам веднага, че този човек има сериозни психически отклонения.

преди 2 минути, what's NEXT? написа:

... но за нас е реална стойност, която дори не е предпочитана от нито една форма на живот?

Има хора, които не изпитват болка. рецепторите по кожата им не работят. Тези хора живеят много трудно, целите са в рани, не могат да предупредят, когато са болни, умират преждевременно...

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, niam-niam написа:

Откъде знаеш за Абсолюта какво как е? Това е невъзможно. Когато чуя човек да обяснява какво мисли Бог, разбирам веднага, че този човек има сериозни психически отклонения.

Не знам, ти каза, че Вселената не разбира какво е правота, справедливост, честност и прочие, тоест за Абсолюта страданието няма стойност - така те разбрах.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това, което не е споменато в клипа е, че още като бебе ще си имаш проблеми. Без да плачеш няма да развиеш белите си дробове.

преди 2 минути, what's NEXT? написа:

Не знам, ти каза, че Вселената не разбира какво е правота, справедливост, честност и прочие, тоест за Абсолюта страданието няма стойност - така те разбрах.

Вселената е космоса плюс Земята.

Под Абсолюта аз разбирам Бог.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 минута, niam-niam написа:

Това, което не е споменато в клипа е, че още като бебе ще си имаш проблеми. Без да плачеш няма да развиеш белите си дробове.

Вселената е космоса плюс Земята.

Под Абсолюта аз разбирам Бог.

Разбирам, че страданието има и защитна функция за оцеляване. Затова тези хора, които не страдат се третират като изключение и то в негативен план за самите тях. Според мен, ако страданието не съществуваше като фактор в цялото съществуване(независимо от това къде се намира душата и в каква форма) - то нямаше да има проблем от това дали ще оцелеем или не. Нямаше да ни пука дали сме в рани или не. Поне така е моите очи. Тоест човек се страхува от смъртта, поради неизвестното, което може да му донесе неизвестни преживявания примесени с дози страдание. Ако страданието като фактор не съществуваше(независимо под каква форма е то - физическо или психическо, душевно страдание) - то никой нямаше да се плаши от неизвестното, защото където и да отиде, каквото и да му се случи - няма да го усети в негативен аспект. Един вид - ако страданието не съществуваше като фактор, бих спал в една стая с най-големия си враг.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...