преди 1 час, ДИоNД написа:

не пипайте моля ...

Хайде без фалшиви молби. Това горното е типичен пример за нахалство без никаква дързост. "Не ми пипайте територията и ме оставете да си паса на спокойствие в нея".  Другите нямат работа там, нищо, че тя не е и твоя.

преди 1 час, ДИоNД написа:

първо се научете да боравите с множества, аз, семейство, общество и различни видове множества и подмножества

Няма ли да напишеш отново "моля"? Така, да изглежда по-културно. А после, като "научим" "първото", какво следва?

преди 1 час, ДИоNД написа:

Какво разбирате преди мизерията? - Контра въпрос на първия Ви въпрос.

Пак ли трябва да Ви разтълкувам какво казвате Вие - така звучи, т.е. упреквате и желаете с манипулативна схема да насочите вниманието към богатите. Кои са те, моля?! По именно другарю!!! Не по тоя начин се полага изпит пред партията!!!

Звучите като партиен секретар в миналото.

Ползвате нещо, което изобщо не познавате, т.е. колко разбити семейства има в днешно време, а?! Къде забравихте бащите, а?!

Играете си с едно нещо много ценно в тоя живот - не родителя, а майката. С нейната пита правите помен!!! Не става така!!!

Тя, майката вече е мъртва ... тя е зомбирана и т.н. ... и какво ... тя да води Вашата борба ... не става ... другарю!!!

То бива изопачаване и произволно тълкуване, ама твоето бие всички рекорди. Ти в ред ли си изобщо или го правиш нарочно?

преди 6 минути, Shiniasu написа:

Хайде без фалшиви молби.

Моля е учтивата форма. Не Ви заповядвам, нито Ви нареждам. Вие сте този който или ще уважи молбата ми или не. Вие решавате!

И къде видяхте нахалство, мъ?! И къде видяхте фалш, а?!

преди 9 минути, Shiniasu написа:

Няма ли да напишеш отново "моля"? Така, да изглежда по-културно. А после, като "научим" "първото", какво следва?

Ще Ви оставя да Ви лъсне Вашата култура колко е меродавна!!!

То, явно толко е Вашата култура, а не моята ...

Няма проблем, че е вашите коментари по темата ... а къде е нахалството Ви ... попитайте тишината ... може би, тя ще Ви говори нещо ... знам ли ...

Може би в Шушана, а?!  Единствената Ваша ...  

преди 14 минути, Търсещ истини написа:

Дързостта не е обичайно поведение.

Точно така. Аз затова и реших изобщо да пиша в темата, защото се направи опит да се принизи и представи за посредствена дързостта. 

Хората искат сигурност, искат да владеят ситуацията, а дързостта винаги съдържа някаква несигурност и риск. Хората не обичат неизвестното и непознатото, а дързостта, ако знаем до какво точно ще доведе, не е дързост.

преди 2 минути, Shiniasu написа:

Аз затова и реших изобщо да пиша в темата

А пък моето желание бе, да призовем българите да изявим своя интелект дръзко пред света. Да не се държим като провинциалисти на трамвайна линия. 

Ще ми се да се проявим и заявим своето заслужено високо място!

преди 10 минути, ДИоNД написа:

И къде видяхте нахалство, мъ?! И къде видяхте фалш, а?!

Да искаш, дори и придружено с молба, някой да не "пипа" определена тематика, поради някаква неизвестна причина, ако изобщо има такава, е нахалство.

преди 12 минути, ДИоNД написа:

Ще Ви оставя да Ви лъсне Вашата култура колко е меродавна!!!

Самият факт, че се занимаваш с моята култура, е липса на култура. Има много по-ярки примери на некултурност, но ти в момента защитаваш себе си и позицията ти. Подходът, който използваш е добре познат метод за манипулация. Аз разбира се съм некултурния - повтаряш го постоянно, което иначе не е налагане на мнение. И разбира се "ще ме оставиш" - и понеже няма да благодаря за тази проява на милост, сигурно това ме прави още по-некултурен? Дали го правиш съзнателно или не, няма да коментирам, но толкова манипулативни мнения, като тези днеска от теб, скоро не бях чел.

Дързост и суетност

Антитеза: Представете си графоман, който обсажда издатели и пренебрегва, че публиката не го купува. Или амбициозен слаб художник, лекар, политик? Суетните личности са определено дръзки в претенциите си. 

Теза: Защо почтените и талантливите да изчакват суетните да са напред? Галилей е бил определено дързък. Коперник също. Да не говорим за дързостта на Кристо да опакова райхстага или на Колумб да убеди кралете, че ще стигне до Индия на запад. 

Синтеза: Да, суетните и талантливите са дръзки да се изявят. Публиката преценява. Да не спираме суетните и талантливите да се изявяват. Не знаем кой ще бъде нов Нютон или Диоген Циника.

Дързост и ум

Поговорката "По- умният отстъпва" не подхожда при дързостта. Нима умът трябва да даде път? Да бъде предвождан от глупавия само защото оня е по- свадлив? Умният трябва настойчиво и дружелюбно да изпревари глупавия. Та умният е един от публиката и има право да покаже, че мястото именно на умът е в главата. Всъщност всеки трябва да претендира за мястото си, но умният носи отговорност пред цивилизацията за ума си и не бива да допуска слабостта на дързостта му, сърцатостта и куража да поставят прекрасното качество- ума на опашката.

Дързостта стана толкова рядко явление, че гмежта, стадото овце, матрял, но 90%, вече искрено мисли, че е лош вкус и, разбира се, (само)налага това виждане - най-малкото за собствено удовлетворение.

Дръзкият Франк Дзапа.

 

ПП. Мацката е българка.

на ‎14‎.‎12‎.‎2019‎ г. в 17:24, Търсещ истини написа:

Поговорката "По- умният отстъпва" не подхожда при дързостта.

По-умния знае къде стъпва, а не отстъпва. Маневрира и заобикаля глупостта.

Всеки може да дръзне нещо, но е глупаво да се изправи срещу нещо което не може да преодолее.

Суетните хора се къпят в някаква вана, докато някой не им дръпне тапата и изпразни същата.

Да не се зачитат факторите които не зависят от теб е проява на простотия, но да се обръща внимание на тях е проява на нахалство., а не дързост.

Кратко: Откъси на частични истини давате, без да развивате темата.

При психологията няма теза и антитеза, а има теория и практика. Добри теоретици не дават изход, а само вход. Добрите практици не се занимават с входовете и изходите, а с процесите от едно състояние да стане друго. Малцина са тези които владеят и теорията, и практиката.

Лесно е човек да дръзне да изкаже или направи нещо, но по-трудно е да знае къде може и къде не може. Затова и е поговорката: "По осанката го приемат, а по ума го изпращат." Важно е крайния резултат. Него, малцина знаят и в някое, или по някое, отношение по-добре определени хора да не знаят, защото Егото на един човек може да се възгордее и направи някоя глупост в следствие на своето знание, че познава.

п.п. Не е грехота да попиташ, но дали ще ти отговори другия, зависи от него, а не от теб. Да настояваш за отговор, то малко или много означава, че не си ориентиран. Няма лошо да не си ориентиран, но все пак виж към какво да се ориентираш. Да се въртиш като незадоволен е малко или много проява на ниска култура. Няма лошо и в това. Просто бъди с някаква култура, а не издирвай коя ще ти е сгодна.

Нищо лично!!!

преди 4 часа, ДИоNД написа:

Кратко: Откъси на частични истини давате, без да развивате темата.

 

Търсенето на истината е колективно действие. Ако сам може да развие темата, това е за монография, а не за форум. 

Понякога човек е оценяван от другите като дързък, без да има осъзнато намерение да провокира. Ако не познава порядките в някакъв кръг например, заради културни различия или разминаване в етичните преценки и т.н. Следват наказания, разбира се, заради неволните "грешки". И зависи, много зависи от ситуацията и субективната гледна точка, кое е било дързост и кое не.

Понякога и някъде е дързост да говориш, ако не са те питали, друг път - ако мълчиш. Понякога да се оттеглиш е дръзко, понякога е проява на страхливост, зависи.

преди 4 часа, ДИоNД написа:

Да не се зачитат факторите които не зависят от теб е проява на простотия, но да се обръща внимание на тях е проява на нахалство., а не дързост.

Нахално ли ще бъде, ако отбележа (т.е. обърна внимание на нещо независещо от мен), че пишете 50/50 тотални глупости? Горното е от "тоталната" половина   

преди 58 минути, witness написа:

Нахално ли ще бъде, ако отбележа (т.е. обърна внимание на нещо независещо от мен), че пишете 50/50 тотални глупости? Горното е от "тоталната" половина   

Не. Да. Не знам. Понеже някак си виждам три въпроса.

 

Ако към дадена проблематика се подходи достатъчно сериозно, то едва ли ще бъде достоверно, защото не се знае какво стои зад останалите 50/50 или 25/25 или 100/100 и т.н. ...

 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

 

Търсенето на истината е колективно действие. Ако сам може да развие темата, това е за монография, а не за форум. 

 

В психологията не се търси истината, а средството човек сам да разбере истината за себе си.

В действителност, тя насочва човек да е дързък или смирен. Помага му да разбере: кога да действа и кога да не действа; кога да чува и кога само да слуша и ред други неща свързани с адаптиране към дадена обстановка. В края на краищата смелите, тя, психологията, не ги съди, а им помага да са дръзки независимо, че може и да получат някой и друг "шамар зад врата".  

преди 58 минути, witness написа:

Следват наказания, разбира се, заради неволните "грешки". И зависи, много зависи от ситуацията и субективната гледна точка, кое е било дързост и кое не.

Сега пък наказания ... хм ... Чисто и просто веднъж предупреждение, втори път, най-много трети и отлъчване от множеството, т.е. депортиране на място където да  не пречи на системата или лишаване от права, ако е престъпление за определен срок от време.

Наказанието като средство за пригаждане на индивида към дадена система отдавна не се ползва в хуманните общества.

Да, много зависи от ситуацията и субективната гледна точка на вътрешните правила на системата, затова при спорен казус се разглежда от колегия избрана на база някаква компетенция.

преди 1 час, witness написа:

Понякога и някъде е дързост да говориш, ако не са те питали, друг път - ако мълчиш. Понякога да се оттеглиш е дръзко, понякога е проява на страхливост, зависи.

Понякога е разумно да говориш, понякога е глупаво. Понякога е разумно да мълчиш. Понякога е разумно да се оттеглиш, понякога - не е... Но дързостта си мисля, че е нещо различно. Тя може да е съчетана с разум, дори с мъдрост, но може да е в комбинация с глупост, гордост или прибързаност. Сещам се за Фаетон. Или пък за Икар... 

Дързостта е опит да излезеш извън ограниченията, но не през всички ограничения може да се премине. Има универсални, ненарушими закони, които са невъзможни за преодоляване. Но има индивидуални, личностни и обществени граници, които могат да се при стъпят, променят, подобряват или разширяват. 

Дързостта е все пак само едно необходимо качество. Тя, както и всички останали качества и способности, е недостатъчна сама по себе си. Затова е необходимо тя да е в комбинация с разумност, търпение, знание, предвидливо и др. 

преди 4 часа, witness написа:

Понякога и някъде е дързост да говориш, ако не са те питали, друг път - ако мълчиш. Понякога да се оттеглиш е дръзко, понякога е проява на страхливост, зависи.

Колебаех се, дали да пусна темата във Философия, защото питането ми за дързостта в по- голяма степен е етично- дали тя е ДОБРО, което е предмет на етиката. Избрах форум Психология, защото някакси в народопсихологията на българина дързостта е подтискана от най- ранна възраст: "Не се излагай!", "Какво ще кажат хората?" 

Казано иначе, потискането е вредно в няколко аспекта- възпира самоизявата и кара човек да бъде не- себе-си, което е вътрешен конфликт; усилва консервативни тенденции в обществото; 

От социално психическа гледна точка, съгласен съм, че в различни култури, поведението се тълкува различно. Възниква въпросът- защо едни култури харесват дързостта, а други отхвърлят? Може би в следствие на робията всяка изява на отличие е водела до подкъсяване отгоре- зная ли? Заради това и излагам (не е проява на дързост  ) и моята позиция- нашата култура НЕПРАВИЛНО отхвърля дързостта, това хубаво качество. 

Във връзка с дързостта се сетих и за:

Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори

(Матей 7:7)

Замислих се също за необходимостта дързостта да е подкрепена и от вяра. Ако си дързък, без да знаеш какво искаш, и без вяра, че ще получиш исканото, това е най-малкото непрактично. Дързостта не е да преследваш химери, а нещо, което следва да доведе до реални резултати. 

Дързостта е в повечето случаи социално неприемливо поведение. Има си приет ред, който хората смятат, че не бива да се игнорира. Старият е по- опитен, висшестоящият е по- информиран, въоръженият е по- опасен. Дързост е това да се пренебрегне.

Има, обаче, една българска приказка, която показва, че дързостта е социално необходима. Кои са тези обстоятелства, при които сме длъжни да проявим дързост? Това са случаите, когато съществува заплаха за общността, а някой знае изход. Приказката е за едно еленче, което знаело, че пътеката води към пропаст, защото си изпатило да се измъкне от нея и поради това се опълчило на водача, който водил стадото натам. Поуката е "Не питай старило, а питай патило". Еленчето от приказката проявило дързост и не чакало да го попитат, а само заявило обществено опасния път. Както в приказката "Царят е гол",  неопитното , това, което не познава нормите и ще му простят се противопоставя на височайшата позиция. В първата приказка, обаче, рискът е значителен и тя ни дава пример за случай, при който дързостта е задължителна. 

В "Напаст божия", когато общото мнение е, че "Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!" дързост е да се противопоставиш и заковеш кладенеца- източник на зараза. Да не говорим за възрожденците и апостолите в българската история, които се противопоставят и на власт, и на обществено мнение, и правят България отново свободна. В критични обстоятелства, когато се знае изход, дързостта е задължителна.

Тук вметвам, че има хора, които в критични ситуации проявяват дързост, която им дава някои лични предимства, като се представят за компетентни, че знаят изход, но действията им често не са положителни и това е социално негативно поведение, но в мътната вода как да ги разпознае човек? Доверява се, че щом са дръзки, значи имат нещо важно предвид. Себични наглеци.

    Дързостта е присъща на аусайдерите , които искат да излезнат на преден план, да променят статуквото , да дадат нов поглед на нещата. Това обаче в никакъв случай не е безсмислено. Да вземем например легендата за Давид и Голиат. Един срещу друг се изправят представителят на най-презряната каста , пастирчето Давид, един СЛАБ ЮНОША и един, едър повече от 2 метра , победител в много битки , облечен в брони / над 45 кг/ с щит носен от щитоносец СИЛЕН МЪЖ.Но дали е безсмислено това? Пастирчето Давид има в себе си СТРАШНО оръжие -прашката . С нея той е убивал мечки, лъвове  и други  едри животни, бил МНОГО ИЗКУСЕН в това. Голиат имал само едно незащитено място -челото, но в неговите представи /а и на другите / в близък ракопашен бой  то е недосегаемо,Но не и за големият объл камък , който завъртян над главата 6-7 оборота в секунда излита със скорост около 30м в секунда и няма никакъв проблем да пробие череп!Това направил Давид , камъкът му пробил черепа на Голиат и го убил! Историята има много подобни случаи.Още повече , че дързостта е присъща на тези ,които не искат да се преспособяват към света , а обратното. Както казва Б. Шоу: Има два вида хора - едните се приспособяват към света, другите преспособяват света към себе си.Развитието на човечеството принадлежи на вторите!/цитирам по смисъл/Така че: " ДЕРЗАЙТЕ И ЩЕ БЪДЕТЕ МЪДРИ!

на ‎16‎.‎12‎.‎2019‎ г. в 19:04, Търсещ истини написа:

Може би в следствие на робията всяка изява на отличие е водела до подкъсяване отгоре- зная ли?

Роб не се става, а те правят. Ти избираш дали да дръзнеш срещу неправдата и да понесеш отговорността в следствие на твоя избор, независимо, че могат да те подкъсят отгоре. По-добре достойна смърт, отколкото недостоен живот. Гръмки думи, но има каузи в които трябва да се отдаде живота, за да бъдат верни.

Да отдадеш живота си в името на нещо, то първо трябва да го превърнеш в цел, в смисъл, в пълно откровение на изповядването му.

Няма ли вяра човек, то той става роб на ДОМ-а и уви не може да му се помогне. Да се занимаваш с изгубени каузи, то това ти пречи да се концентрираш и намериш съмишленици на твоя начин на мислене.

Не търси, а намери истината, а тя е около теб, да има я! Отвори сетивата си за света около теб. Вгледай се в доброто. Не обръщай внимание на злото, то само ще се погуби. Радвай се и бъди щастлив въпреки трудностите, те са по път и над път, и затова продължавай, не спирай а върви на пред с гордо вдигната глава, а каквото сабя покаже. Направи така, че другия да се усмихне, ако ли пък не те разбери, то някой около него ще се усмихне.  Това е достатъчно.

Весели празници!

Пробният камък за отделяне дързост от нахалство- лъжата

Пробният камък за отделяне дързост от нахалство е лъжата. Има ли факти или съмнения, че в думите на дръзкия има лъжа, по- добре да бъде прието поведението му за нахално и егоистично. С лъжа би си послужил себичният, но не и социално ангажираният. Дори Одисей лъже в свой интерес, но е правдив в думите и делата в интерес на гърците.

на 21.12.2019 г. в 7:59, Търсещ истини написа:

Пробният камък за отделяне дързост от нахалство- лъжата

Пробният камък за отделяне дързост от нахалство е лъжата. Има ли факти или съмнения, че в думите на дръзкия има лъжа, по- добре да бъде прието поведението му за нахално и егоистично. С лъжа би си послужил себичният, но не и социално ангажираният. Дори Одисей лъже в свой интерес, но е правдив в думите и делата в интерес на гърците.

Аз разграничението между дързост и нахалство го правя на база на това за преминаване на какви точно граници става дума. Да преминеш едни граници може да е полезно за теб и за другите, докато да преминаването на други - не. Нахалството свързвам най-вече с нарушаване на личните граници и на свободата на някого. Нахалният човек всъщност не преминава отвъд своите граници, а само нарушава чуждите. Навлизайки в "чуждата територия" обаче, той бива овладян от илюзията за експанзия, за разширяване и свобода. Но такива в действителност няма. Разширението не е реално и границите на другите трябва да бъдат нарушавани отново и отново, само за да се поддържа илюзията, която във времето може да прерастне в навик и зависимост. Така нахалството се превръща в стереотип на поведение, от който вече няма отърване. Но пък нахалникът живее с илюзията, че е свободен и че поедението му е израз на свобода.

на 15.10.2021 г. в 14:00, Just a Stranger написа:

Нахалният човек всъщност не преминава отвъд своите граници, а само нарушава чуждите.

Уви, това се получава и при най- великите личности в историята. 

на 15.10.2021 г. в 14:00, Just a Stranger написа:

граници става дума

Какви граници те гонят?!

Реално от психологическа гледна точка, то в следствие на дързостта си дразниш сетивността на другия. Дали ще е нахалност, твоето поведение не зависи от теб, а до колко сетивността на другия е изострена и/или определено поведение се възприема като безочие. 

Примерно: Виждаш един човек, който изпитва трудност в дадена натоварена ситуация, а ти дръзваш на дълго и широко да му обясняваш, че по този негов начин няма да стане, вместо да му помогнеш без слова. 

В действителност нахалните хора не наблюдават, а гледат с някакъв крив мироглед, защото за тях по-важен е техния мироглед, а не мирогледа на другия. 

Да, не е удачно в някои случаи да си дързък, но трябва да схванеш, че след като имаш смелостта, то трябва да си понесеш и отговорността. Т.е. ако проумееш, че си сгрешил, да си признаеш, а не да мълчиш и несловесно да показваш, че не ти пука за постъпката ти. 

Това от една страна, т.е. когато ти си позволяваш да си дързък. 

Нека "обърнем палачинката" и разгледаме случая когато към теб някой е дързък, т.е. смело подхожда към теб. Как реагираш?! Неговата дързост разсейва ли те или те натоварва?! Е, зависи колко важно е това с което в момента се занимаваш. Ако е достатъчно важно, то определено не би реагирал след като знаеш какво правиш. В другия случай, то в кое сетиво се получава претоварване, за да го счетеш за нахалство?! 

Принципно човек трябва да разбере, че мозъкът му е висшето сетиво и, че получавайки претоварване в него, то довежда до психологически отклонения. Човек с увредена психика определено не се нуждае от слова, а от блага, които да махнат натоварването, а не да го натоварят допълнително.

Не мисля, че дръзки слова са проява на безочие. По-скоро определен словоред се възприема за нахалство, което е грешно, защото:   

Цитат

Обективно думите или изказа не са обидни или не, докато субектът не ги възприеме или изтълкува като такива.

Разгледано от психологическа гледна точка. 

В действителност психологията дава добър начин да се справиш с нахалниците. = след като другият е дързък, то и ти да си дързък. Вбесиш ли нахалника, то лесно други забелязват безочието с което другият се гордее. Уви, някои не си признават, че са слаби, защото в противен случай ще разберат, че да си смел е едно, но да продължат и отстояват себе си е друго. 

преди 1 час, dioib написа:

Какви граници те гонят?

Най-различни. Дързост е да се осмелиш да преминеш и преодолееш някакви съществуващи граници и ограничения. Страхът от високото примерно ограничава човек при извършването на определени действия. Скачайки с бънджи от високо, такъв човек проявява дързост, защото прекрачва това ограничение. Тук за нахалство не може да се говори. Но ако примерно един човек наруши границите на нечие лично пространство засягайки в разговор някаква болна за него тема, без готовността и съгласието на човека отсреща, можем да определим тази постъпка като нахалство. 

преди 1 час, dioib написа:

Реално от психологическа гледна точка, то в следствие на дързостта си дразниш сетивността на другия. Дали ще е нахалност, твоето поведение не зависи от теб, а до колко сетивността на другия е изострена и/или определено поведение се възприема като безочие. 

При дързостта изобщо може и да няма друг. Дадох такъв пример. При нахалството има, защото засегнати винаги са други хора. Няма значение обаче кой ще определи една постъпка като нахална - извършителят, потърпевшият (потърпевшите) или страничен наблюдател. Мотивацията на извършителя също е без значение в това отношение. Тя е от значение за друго, но не и за оценяване на степента на накалство. 

Колкото до субективния елемент при разграничаване между дързост и нахалство, той разбира се може да съществува, но би следвало да се търси обективността при оценката, за която няма значение дали си засегнат или не. 

преди 1 час, Just a Stranger написа:

ограничения

Да, ограничения е правилно слово, но все пак раздела е по отношение на психологията. 

Та, когато преминеш своите ограничения, то ако довеждат до други ограничения в друг е нахалството, а не ако му помогнеш да премине своите ограничения. 

Въпроса се свежда до това: При положение, че човек не желаейки да излезе извън своите ограничения, да не позволяваш той да ти нарежда някакви ограничения. 

Всичко останало е идеология. В същата е неуместно да се говори за нахалство и ограничения, защото не касае индивидът, а обществото. То, обществото не се движи по психологични закони, а по други. ОК, да няма раздел свързан със социологията, но доволно производни раздели има. 

п.п. Добре те разбирам и независимо, че раздела е психология, то има резон да се види и аспекта по отношение на дързостта в социален аспект, а в такъв случай въобще не би следвало дързостта да се свързва с нахалството. 

Та в случая как точно някой е достигнал до извода, че лъжата е нахалство в някакъв социум?!

Не е уместно нахалството определено като лъжа в определен социум да се експонира като психологически проблем на индивид от друг социум.    Пълен абсурд е. 

От психологична гледна точка има така наречените 'патологични, лъжци". Те не са нахални. За да пребягват до лъжа, то трябва да се анализира какъв им е проблема. Определено наричайки ги нахален не ще му помогнеш. 

При обществото е друго: Кои индивиди се "връзват" на лъжата?! Ти си се "вързал" на дадена лъжа и вместо да признаеш своята грешка се възмущаваш от нахалството им. Започваш да търсиш възмездие. 

Разберете ме правилно: Психологията и социологията не се занимават с кое е истина и кое е лъжа!!! Да, психологията може да определи кой лъжи, но не и кой е нахален, защото в някои случаи човек лъжи неволно. Социологията пък въобще не е свързана с лъжата или истината, а се занимава с взаимоотношенията между различни социуми. Да, може да помогне на някой който му предстои контакт с друг социум различен от неговия, кое може да се тълкува като нахалство, но  до тук. Тя няма за цел да констатира кое е лъжовен социум и кое не е.

на 17.10.2021 г. в 10:54, Just a Stranger написа:

Колкото до субективния елемент при разграничаване между дързост и нахалство, той разбира се може да съществува

Щом съществуват две различни думи, то българинът (обобщено) е установил, че разграничаване съществува непременно. Въпросът е Какво е имал предвид?

Другият въпрос е Потребно поведение ли е дързостта? Примерът за бънджито натежава в посока на "Да, потребно е!"

преди 5 часа, Търсещ истини написа:

Въпросът е Какво е имал предвид?

Пред виждането на кой е дързост, а пред виждането на кой е нахалство. Елементарно е. 

Да, дързостта е потребно поведение, но трябва да е умерена, а не крайна, защото до колко сме с неограничена сила?! 

Примерно: Виждаш камък, дръзваш да го вдигнеш, но подхождаш не умерено, а с максимална твоя сила и хоп, повреждаш си кръста. Когато подходиш умерено, то може да усетиш до колко е тежък камъка и дали може да го вдигнеш сам или не. Друг е въпроса, ако има кой да ти помогне, но има камъни които колкото и еднакво мислещи да се съберете, то без да го разрушите на по-малки късове не ще го преместите. 

Затова и в българския език има клишето, поговорката и т.н. метафората и прочие как ще я наречеш, следното слово: Сговорна дружина планина премества. 

Забележи, не дръзка, а сговорна.  А, нахалството е да дръзнеш да местиш чужда планина. = Дано проумееш тази метафора.