току-що, Търсещ истини написа:

Вярващите в Юпитер и Августейшия владетел са станали християни въз основа на цялостната вяра на християнството, а не стъпка по стъпка.

християнството не е цялостна вяра. Приемането на вярата се основава на базовите постулати - ако те са приемливи, дори се намира в тях полза (утеха, намаляване на тревожността, вината, гнева, страха) веднага това "остава" и се вмъква в идентичността на личността. Слива се с нея и става неделимо - именно защото носи полза. На такава "полза' се постановява цялата ПСИХОСТАЗА.

По този начин на базово ниво, се "забранява' достъпът до критичната размисъл,л защото тя се явява като заплаха за вече изградената "базова схема" на личността. Именно това са механизмите и процесите които лежат в основата на казусите в двете статии, които пуснах. Щом веднъж се допусне дадено отражение до основите на идента, личността се асоциира с "ползата" от него. Всяка възможна заплаха за разклащане на вече направената схема - се отреагира като на "реална заплаха" за личността, с програми за защита, сработващи сякаш на физиологично ниво.

Споровете се възприемат несъзнателно като "битка", и заместват директните физически схватки в миналото на "ХОМО". Така се променят производните и проявленията, но базовите първосигнални положения си остават и не са мръднали вече хиляди години - още от "пещерите"...

Заради това когато става въпрос за ирационални процеси, вмъкването им в рационални схеми и описания е неадекватно и подава заблуда и грешки в изводите и обобщенията.

преди 42 минути, _ramus_ написа:

Споровете се възприемат несъзнателно като "битка", и заместват директните физически схватки в миналото на "ХОМО". Така се променят производните и проявленията, но базовите първосигнални положения си остават и не са мръднали вече хиляди години - още от "пещерите"...

Заради това когато става въпрос за ирационални процеси, вмъкването им в рационални схеми и описания е неадекватно и подава заблуда и грешки в изводите и обобщенията.

Схванах. Допускам, че пещерният вожд не би позволил някой да му противоречи, пещерният жрец- да не му се вярва, а пещерният омега- ще си мълчи. Което влияе на това, как оценяваш света от тогава до сега. Умът ни зависи от мястото в матрицата, дали сме Алфа, Бета или Омега. Или поне горе- долу съм схванал.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

че пещерният вожд не би позволил някой да му противоречи

Не, идва от самият човек - не е отвън, а е отвътре. През цялото време споменавам за механизми, които са вътре-психични и те са в основата на целия сложен казус. Цялата работа се основава на "отвътре"-то. Когато между сходни се образува резонанс, това 'отвътре' се разпростира и "сред всеки сходен"... и така взаимно се отразяват и самозаблудно издават валидиращи сигнали - заради сходствата в нагласите и социалните рефлекси.

Има си заложени механизми за защита и тя сработва на "сходни тревожни сигнали". Както в "стария мозък" има програми за поддържане на хомеостазата, така същите алгоритми се "предават" и на "по-горните невронни етажи и системи".

Хомеостазата разчита да поддържа и "пази" онова, което се припознава като "тяло" и "организъм" .

Психостазата - е постигане на аналогичен динамичен баланс между негативно и позитивно, на първосигнално и когнитивно... Заради това с нея се защитава и се опитва да съхрани онова, което се е формирало като ПСИХИЧНИЯ ОБРАЗ за АЗ - аналог на същото, наречено "ТЯЛО" в хомеостазата. Това става още в "първите 7 години", когато няма никакъв шанс да се включи в него нещо от висок когнитивен порядък , защото това се разгръща в много по-късна възраст ( а в много субекти - блокира и въобще не се разгръща)...

Заради всичко това - в основата на личността остават за цял живот базови ядра, основани на ирационална основа, изпълнени с чувствени и емоционални  паметови записи. Именно това първо се асоциира като "АЗ" и то се пази "цял живот"...

 

преди 7 часа, Търсещ истини написа:

Логиката не влияе на жреца.

Вещера или вещицата.  

От край време въпросните са подложени  на гонения.

Факта, че всяко тяло се привлича от земята, но при определени условия може да лети в миналото е било непонятно. докато не се явяват двама луди братя занаятчии и (практици) и не правят невиждано нещо което само лети посредством педали.

Реално жреца пробутва (презентира) вид логика. понякога тя има смисъл, но в друг случай не.

п.п. Не всяка реклама е лъжа.  

преди 17 часа, _ramus_ написа:

алкохол

По-добре алкохол, отколкото алхимия.  

Защо Фактите да определят Умовете /за всеки ум е различно/?

Фактите, ако не си ги установил ти самия, няма как да те убедят в нещо, което да промени знание, което си получил или усвоил отпреди това.

Темата е много интересна откъм съждения. Мисля, че заблудата и капанът на това, за което говориш @_ramus_ се дължи на базовата човешка субективност във възприятията. Също така този феномен се използва масово от запознати лица за манипулиране дори на общественото мнение. Така ще бъде, докато умишлено се поднася половинчата и противоречива информация. А в днешния свят е трудно да отсееш умишлено манипулираните факти от истинските такива.
Човекът е субект, който може да разгледа част от обекта, но като че ли е невъзможно да разгледа целия обект. Дори триизмерното ни виждане всъщност е машинация на мозъка върху двуизмерната проекция на отразената от обектите светлина в очите ни и може да бъде заблуден с илюзии, за чиито съществуване нашите далечни прадеди дори не са подозирали.
Поради това неподправената наука за мен е единствения начин за съзнателно опознаване на света. Поставяне на цялата достъпна и налична информация и само поставяне на нея ти дава възможност да формулираш относително правдиво мнение.
Що иде реч за експеримента от първото ти мнение с пожарникаря, студентите са били заблудени от липсваща друга информация, която не опровергава по никакъв начин това, което им е поднесено, което ги подвежда да формулират половинчато мнение. Определена доза безпристрастност и скептичност, отворено съзнание и търсене на действителните факти, а не само което е поднесено е критично. И тук започваме да говорим обаче и за авторитети и натиска на групата върху индивида. Накара ме да се замисля още веднъж над това.
То и формулирането на мисленето на човека като индивид е на база противопоставяне или конформизъм.

на ‎28‎.‎6‎.‎2020‎ г. в 18:54, Callipso написа:

Защо Фактите да определят Умовете /за всеки ум е различно/?

Фактите, ако не си ги установил ти самия, няма как да те убедят в нещо, което да промени знание, което си получил или усвоил отпреди това.

Всичко зависи от това дали към дадени факти проявяваш интерес да ги проучиш или не. Ако нещо лично те засяга, то проявяваш не съпоставяне на различни гледни точки, а анализираш наличните и си създаваш свой начин да се използват въпросните факти за свои цели.

По-голямата част  хора от социума изграждат своята си личност не върху свои знания, а върху чужди. Те безрезервно приемат определени възгледи, без да набавят свои факти за съответните възгледи.

За всеки човек по-важни са неговите интереси. Те се сформират от незнайно към момента и към момента са на база опит-грешка. Първичните навици, първичните информационни данни идват от родителите на индивида. Вторичните навици и информационни данни идва или от техни връстници или от определени преподаватели. Как се сформира мисленето на човек все още е вид незнание за определени хора. Други пък умишлено ползват вид предположения и насочват мисленето в една или друга посока спрямо определени възгледи.

Отсяването на факт от хаотичния информационен поток не на всеки му се отдава. Самото общество е под давлението на себе провъзгласили се светила в дадена област. Към момента научните среди са приведени във вид антагонизъм от определени политически възгледи и умишлено се пускат противоречиви факти. По-скоро противоречиви разсъждения върху вид факти.

Уместен е въпроса, защо трябва фактите да ни променят мозъка ни. Кой решава дали да променим начина ни на мислене или да не го променяме?! Кой решава кое мислене е правилно и кое не?!

Общо известен е един факт: Човешкия мозък към момента не е изследван достатъчно и реално умът ни като производна на мозъка ни също. За определен кръг хора по-съществено е рационалното мислене, за други ирационалното, а де факто умът ни е комплексно оформен от тези два компонента. Те, не са антагонизъм. Те взаимно се допълват и представляват личността ни. Известни са методи за оформяне на личности. Тези методи обаче се ползват неправилно от определени себе провъзгласили се "важност хора".

на ‎28‎.‎6‎.‎2020‎ г. в 23:09, lightshadowmaker написа:

То и формулирането на мисленето на човека като индивид е на база противопоставяне или конформизъм.

Това последното не го споделям. Да, до известна степен определени хора го ползват, но по скоро мисленето на човек като индивид е на база дали родителите проявяват вид противопоставяне или конформизъм спрямо бъдещето на децата създадени от тях. Когато има единство между родителите се сформира комплексно мислене, а не вид антагонизъм. Въпросните деца лесно отсяват фактите дори от вид дезинформация. Някои хора не схващат разликата между въображение и фантазия. В повечето случаи умишлено се оплюва вид въображение и се изтъква, че е фантазия.

Да, някои хора умеят да правят само и единствено илюзия, но има забавни илюзии и други които не са.  

преди 3 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

 Това последното не го споделям. Да, до известна степен определени хора го ползват, но по скоро мисленето на човек като индивид е на база дали родителите проявяват вид противопоставяне или конформизъм спрямо бъдещето на децата създадени от тях. Когато има единство между родителите се сформира комплексно мислене, а не вид антагонизъм. Въпросните деца лесно отсяват фактите дори от вид дезинформация. Някои хора не схващат разликата между въображение и фантазия. В повечето случаи умишлено се оплюва вид въображение и се изтъква, че е фантазия

Човек или взима пример от родителите си или избира да не е като тях. 

преди 4 часа, lightshadowmaker написа:

Човек или взима пример от родителите си или избира да не е като тях. 

Изключва се варианта за доразвиване на родителските принципи. Това избиране да не е като тях е подвеждащо, защото поражда склонност за подражание. Самото подражаване, вземане на пример от вън и т.н. не те прави личност. Не всеки има талант и в повечето случаи довежда до вид натрупване на разочарования. Говоря за общия "климат" в семейните отношения (независимо дали са законово уредени или устно декларирани). Повечето деца на разведени родители стават "проблематични", поради това, че не могат да изградят в себе си вид сигурност и са по-склонни към вид зависимости. Една доста дълга друга тема.

п.п. Принципно всяко дете е различно от своите родители. И възниква въпроса: Как дете избира от кой да взема пример?! Друга също дълга тема.

Ако родителите на детето го научат да разпознава фактите, то на същото не може да му се промени ума. Промяна на ума има само при хора които не са научени от някой да могат да мислят. Кой учи едно дете как да мисли?! Нима родителите не се доверяват на вид образователна система?!

Единствения факт е, че при безотговорни родители по-лесно може да се промени умът на даден индивид до степен да не разпознава фактите. Въпросните деца по-лесно се манипулират и в действителност вече не говорим за вземане на пример от вън, а вид зависимост извън родителите.

преди 2 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Изключва се варианта за доразвиване на родителските принципи.

Ако детето вижда как бащата бие майката или ще стане насилник, или ще мрази биячите.
Третият вариант е смразяващ страх и несигурност в целия живот.

на 30.06.2020 г. в 19:13, lightshadowmaker написа:

бие

Защо даден човек посяга на друг човек?!

Има и друго: Факт е вече и вид психично посягане на жената върху мъжа. 

Защо една жена "бие" психически съпруга си?!

Пак ще повторя: Защо във вид семейни отношение трябва да има противопоставяне и налагане на единия върху другия вид политика как да се оформя детето им, а?! 

Изключваш варианта на взаимност!!! По старому: Между двамата родители да има любов, а не вид материални взаимоотношения. 

Да, факта е, че сме в материален свят, но не всичко е материално. Връзки възникнали на база вид материални неща са нестабилни и в повечето случаи са развъдник на деца с объркани ценности. Те не могат да различат и "дешифрират" кое е факт и кое не е. Те не могат да стигнат до правилните изводи от фактите. 

Фактите не е толкова лесно да променят възгледите на човек и вече сформираните му представи. (В случая не намирам за подходящо да се говори за промяна на ума). Фактите така или иначе подлежат на последваща обработка. Първо, те биват тълкувани и съотнасяни към вече познатото и приетото. Второ, те получават различна оценка за важност, т.е. различна тежест. В конкретния случай с експеримента, от основно значение е, че се създава първо впечатление в студентите, свързано с възможностите им да се справят с някакъв строго-специфичен проблем. Очаквано е преди експеримента те да нямат изградена представа в себе си, как ще се справят, точно поради специфичността на задачата. Така посредством провокираното първо впечатление, се задава основата върху която ума с времето надгражда представата си. Човекът търси и намира още потвърждения ("факти") от живота си, че тази представа наистина е вярна. Всичко противоречащо на тази представа се възприема по-скоро като случайно, след като в основата стои "фактът", че студентът се е справил на практика със задачата. Последващото оповестяване на измамата, така или иначе не означава, че студентът няма тези способности, които е повярвал, че има. Т.е. то не влиза в пряко противоречие с вече създадената представа, а само допуска една евентуална възможност тази представа да е невярна. Мисля, че не е трудно да се сумира казаното и да се види, че резултатът от експеримента е очакван.

За да се промени така създадената самооценка, е необходимо човек да се сблъска многократно със ситуации, които да я компрометират. Първоначално неуспехите ще бъдат оценявани като случайни и незначителни, а всеки дори и частичен успех като ярко потвърждение на вече изградената представа. Освен това трябва да се има в предвид, че сблъсквайки се многократно с подобни ситуации, човекът така или иначе ще добие някаква способност, наистина да се справя в тях. Т.е. ще се научи, дори и преди това да не е можел, а само да си е мислил така. Вярата, дори и неоснователна, може с опита да се окаже полезна. Съмняващият се от друга страна обикновено ще отбягва ситуации в които не е сигурен и в които вече веднъж се е провалил. Всичко казано по-горе за него ще важи с обратен знак. И в крайна сметка да излезе от "капана" в който е попаднал, съмняващият се, ще може само при цялостно издигане на умствения си и волеви капацитет, което да повиши общата самооценка на възможностите му.

Сигурен ли си че не си бил под влиянието на делюзии - вече втора тема минаваш и акаш някакви лични вярвания, издокарани да приличат на мнение.

Толкова ли е облекчително?

преди 1 час, _ramus_ написа:

Сигурен ли си че не си бил под влиянието на делюзии - вече втора тема минаваш и акаш някакви лични вярвания, издокарани да приличат на мнение.

Толкова ли е облекчително?

Аха "личния вярвания". Ами лични са, естествено, след като не съм споменал друго. Странно е да очакваш друго.

А ако с нещо не си съгласен, можеш просто да напишеш, че не си съгласен (дори и не е нужно да се обосноваваш защо), вместо да използваш подобни описания на представите си.

преди 38 минути, Shiniasu написа:

А ако с нещо не си съгласен

Те за мен ли са написани... за да пиша някакви "отзиви"? Да почваме от първи клас, че пък и "обосновки" (въпреки че не били задължителни), но пък - да ги напиша, какво толкова... За теб
"първи клас" е някакви мъгляви представи, интуитивно и неясно сглобени... да ти вършат работа по сценария. Пък познанието си има форми, основи, има структура и всяка наука и образование се основават на подредба, структура и колкото и да е условна, поне се започва от наличното.

Вторият абзац - отново в центъра му е ядро, в което стои дежурното повторяемо послание - вярването дава възможност, широта (можело да се окаже полезно)... скептика е ограничен, невярващия никога нямало да направи нещо си...  Почти няма текст, който да не съдържа това послание и за теб няма значение въобще сред какви контексти го лепкаш, важното е да служи за личното утвърждение. Но така сам показваш с пример точно обраното на писаното в самото послание - показваш колко е ограничен "вярващия". Няма религиозен сред тия раздели, който да не се разцепва от тия двойни игри - посланията и авторите им са в два различни свята и са пример за фантазните съществувания.

В "другият" текст се визира "персонално послание" към някого си... "неизвестен виртуален таргет", пък така, в личен изказ "аз ТИ казвам, на ТЕБ"... Нали се сещаш че по този начин имитираш формите и начина по който са стигнали до теб тия... дето сам си ги чел, сам ги обработваш и начина по който ги интерпретираш и сам се филмираш.

Така също - "двата текста " не са написани в диалогична форма, не задават въпрос, не уточняват нещо... - просто лични форми на вътрешни излияния. Написани с използването на думички и понятия, на които няма дори основно разбиране и се получава малко аматьорска народна манджа.

Заради това задавам отново въпрос - облекчително ли е такова писане, такова участие, тия форми??? Прост въпрос - ще отговориш ли?

преди 1 час, _ramus_ написа:

Те за мен ли са написани... за да пиша някакви "отзиви"?

Не, не бяха написани конкретно за теб. Но те "отзивите" така или иначе се появиха.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Вторият абзац - отново в центъра му е ядро, в което стои дежурното повторяемо послание

Това дали нещо се повтаря или не се повтаря няма отношение към верността му. От доста време спекулираш точно с тези "клишета" и "повторения", което дори и да предполага (подчертавам, че само го предполага) някаква автоматичност, отслабено внимание и по-малко съзнателност при използването им, не ги прави погрешни. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Така също - "двата текста " не са написани в диалогична форма, не задават въпрос, не уточняват нещо... - просто лични форми на вътрешни излияния. Написани с използването на думички и понятия, на които няма дори основно разбиране и се получава малко аматьорска народна манджа.

Май пропускаш, че това е форум. Някак си тези очаквания да се пише планирано, подробно, с позовавания, доказателства и обширни обосновки, не са на място. Когато ми се е налагало съм развивал теми, които после някои университетски преподаватели са ги давали за пример. Само че тук не е университет, нито научна институция.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

така или иначе се появиха.

да, затова са такива, каквито са изписани.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Когато ми се е налагало съм развивал теми, които после някои университетски преподаватели са ги давали за пример

Личните легенди са, вероятно, нещо чудесно.. и полезно. Въпроса е, че нямаш академично образование относно темите които дискутираш, няма и как да е налице такова. Освен това - ако имаше академично образование щеше вече да си усвоил, че когато някой неграмотен и невеж участник се изказва откъм въпроси, свързани с научно познание - резултатите са нелепи. Такива са твоите думи. сигурно пред теб минават за "мнение". Ок , но как и защо предположи че имаш основание за 'мнение' относно положения, по които си невеж? Какво лошо има - виж колко много други хора просто прочитат, други - минават и заминават - който, каквото. Обаче - не, важно е да се види че и ти имаш "мнение" относно "психологията и психотерапията", като че тия са дъвки за народно бълбукане...  

Образованието дори не е толкова важно - нямаш нито един пример на развита тема, издържана откъм изискване за прецизност, обосновки... нямаш и такива мнения. Участието ти в общ смисъл е едностранчиво и в религиозния раздел е еднообразно, с близки и сходни послания, реторика, стил и изказ. Познати оправдания и обяснения - защо било така, били такива, защото... бла-бла.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Само че тук не е университет, нито научна институция.

Не е нито религиозен раздел, нито възрожденско читалище. Не е и проповедалня, нито храм ...,  но както се вижда нищо не пречи да вървят повторителните цикли

Не зная представата ти за академичност каква е, нито кой и заради какво е предлагал за " пример твои теми", но всеки може да си претендира каквото му скимне и да си легендира каквото му хрумва. Но фокусът на тия ми думи е по това, че примерите ти сред форума нямат нищо общо с академичните... и отново "причина за това" идват оправданията че "тук не било това или онова".

Между другото раздела в който четеш това не е и религиозен - ти как намери мотив да вкараш в думите си отново 'верските си убеждения" и повторителните трели за ползите, важността и голямото им значение? При това - "серийно", в полет - докато минаваш с очи по едно или друго?

И да припомня за трети път горния ми въпрос - облекчително ли ти е усещането за тази форма на "участие"? Или е фрагмент от някаква по-широка фантазна картина?

----------------------

Както виждаш - всеки път завършвам с въпрос точно към теб... който минава и заминава като "невидим".  

 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Както виждаш - всеки път завършвам с въпрос точно към теб... който минава и заминава като "невидим".  

Нормален човек не би нарекъл това "въпрос". А тези претенции за академичност и специализация, явно продължаваш да не разбираш къде си. Дори и подфорума да е свързан с психологията, то тя не е в специализиран форум, а в свободен. Да оставим настрана, че ти не покриваш собствените си изисквания.

преди 21 часа, _ramus_ написа:

облекчително ли ти е усещането за тази форма на "участие"? Или е фрагмент от някаква по-широка фантазна картина?

това ли е "въпросът за ненормалници"

преди 19 часа, Shiniasu написа:

Нормален човек не би нарекъл това "въпрос".

Не се гърчи зад парадни пози като "нормалността" и "форумът е свободен", Ши.

Претенциите нямат нищо общо с това че си напълно невеж в психодисциплините. Не са нужни претенции за да се установи, при положение че сам си го пишеш нивото.

Отгоре на всичко - ползваш нарочно и преднамерено думички от някаква 'свободна народна психология". Нито Тибетеца е психолог, нито е наясно оня, дето се фантазира че му бил 'посредник'. Заради това е толкова ниско нивото, пък имитацията чрез копиране на думички е мисия невъзможна.

Тия отчаяни фантазни театри ги играете няколко човека, при това съвсем сходно и повторяемо. Непрекъснатият напън към поучителност и преживяване сред някаква будителска кауза ви позиционира чудесно и точно с ролята ви в него. А "будителят" като е невеж как се фантазира че 'буди"?  

И какво като "форумът е свободен" - точно по 'свободността' си личи кой докъде е свободен в главата си и докъде се простира хоризонта на "ефекта Даннинг-Крюгър". Съвсем сам се списваш в този "хоризонт".

на 25.06.2020 г. в 13:18, _ramus_ написа:

Като резултати от сливането на идента и личността

Моля за разяснение, подобни термини са ми непознати. Какво е идент? И какво се разбира под личност?

благодаря