Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Защо фактите не променят умовете ни


Препоръчан отговор

Защо фактите не променят умовете ни


Elizabeth Colbert, The New Yorker

През 1975 г. изследователи в Станфорд поканили група студенти да участват в проучване относно самоубийствата. На тях били предоставени двойки предсмъртни писма. Във всяка двойка, една от бележките била написана от случаен индивид, а другата от човек, който впоследствие е отнел своя живот. От студентите се искало да различат автентичната бележка от фалшивата.

Някои студенти открили, че имат талант за задачата. От 25 двойки бележки, те правилно разпознали истинската 24 пъти. Други открили, че са безнадежни. Те разпознали действителната бележка в едва 10 случая.

Както обикновено става с психологическите изследвания, цялата постановка била нагласена. Въпреки че половината от бележките наистина били автентични – те били набавени от окръжния следовател на Лос Анджелис – резултатите били измислени. Студентите, на които било казано, че са били почти винаги прави, средно не били по-проницателни от онези, на които било казано, че в повечето случаи грешат.

Във втората фаза на изследването заблудата била разкрита. На студентите било обяснено, че действителната цел на експеримента била да прецени техните отговори от гледна точка на това дали са смятали, че са прави или грешат. (Това, оказало се, също било заблуда.) Накрая студентите били помолени да преценят приблизително колко самоубийствени писма всъщност са определили правилно и колко смятат, че средностатистическият студент би разпознал. В този момент се случило нещо любопитно. Студентите от групата с високите резултати казали, че те смятат, че всъщност са се справили доста добре – значително по-добре от средния студент – въпреки че, както току що им било казано, те имат нулеви основания да вярват в това. От друга страна, онези, които били предназначени за групата с ниски резултати, казали, че смятат, че са се справили значително по-зле от средното равнище – заключение, което било еднакво неоснователно.

“Веднъж формирани” – изследователи отбелязали лаконично – ”впечатленията са забележително устойчиви.”

Няколко години по-късно, нова група от станфордски студенти била набрана за сродно проучване. На студентите били дадени пакети с информация относно двама пожарникари, Франк К. и Джордж Х. Биографията на Франк посочвала, че, сред други неща, той имал дъщеричка и обичал да се гмурка. Джордж имал малък син и играел голф. Пакетите също включвали техните отговори на онова, което изследователите нарекли “Тест за рисков консервативен избор”. Според една версия на пакета, Франк бил успешен пожарникар, който в теста почти винаги избирал най-безопасната опция. В друга версия, Франк също избрал най-безопасната опция, но бил представен за лош пожарникар, който няколко пъти бил поставян под специално наблюдение от ръководителите си. Отново, по средата на проучването, студентите били информирани, че са били подведени и информацията, която са получили, била изцяло измислена. Студентите били помолени да опишат техните убеждения. Какво отношение към риска смятали, че би имал успешният пожарникар? Студентите, които получили първия пакет, смятали, че той би го избегнал. Студентите във втората група, смятали, че би го поел.

Дори след доказателството, че “техните убеждения са били напълно опровергани, хората не успяват да направят подходящи поправки в тези убеждения” – посочили изследователите. В този случай, неуспехът бил “особено впечатляващ”, при положение че два източника на данни никога не биха били достатъчно информация, от която да се извадят обобщения.

Станфордските изследвания стават прочути. Идващо от група академици през седемдесетте години, твърдението, че хората не могат да размишляват правилно, било шокиращо. Хиляди последващи експерименти потвърждават (и разработват допълнително) това откритие. Както всеки, който е проследил изследванията – или дори от време на време е хващал копие на “Психологията днес” – знае, всеки студент може да демонстрира как разумно изглеждащи хора често са напълно ирационални. Рядко това прозрение е изглеждало по-релевантно, отколкото е сега. Все още, основната главоблъсканица остава: Как сме стигнали дотук?

В нова книга, “Енигмата на разума”, когнитивните учени Хуго Мерсие и Дан Спърбър правят пробив в отговарянето на този въпрос. Мерсие, който работи във френски изследователски институт в Лион, и Спърбър, сега работещ в Централноевропейския университет в Будапеща, посочват, че разумът е еволюирала черта, като ходенето на два крака или трицветното зрение. Той възниква в саваните на Африка и трябва да бъде разбран в този контекст.

Оставяйки настрана научната терминология, аргументът на Мерсие и Спърбър гласи, в общи линии, следното: Най-голямото предимство на хората пред другите видове е нашата способност да си сътрудничим. Сътрудничеството е трудно за установяване и почти също толкова трудно за поддържане. За всеки отделен индивид, личното възползване е най-добрият ход. Разумът се е развил, не за да ни позволи да решаваме абстрактни логически проблеми или дори да ни помага да извличаме заключения от непозната информация. По-скоро, той се е развил, за да ни помага да разрешаваме проблеми, поставени от живота в сътрудничещи си групи.

“Разумът е адаптация към свръхсоциалната ниша, която хората са разгънали за самите себе си” – пишат Мерсие и Спърбър. Навиците на ума, които изглеждат странни или шантави, или просто глупави от “интелектуалистка” гледна точка, се оказват проницателни, когато се разглеждат от перспективата на взаимодействието.

Да разгледаме явлението, известно като “склонност за потвърждаване”, тенденцията хората да прегръщат информация, която подкрепя техните вярвания, и да отхвърлят информация, която им противоречи. От многото форми на погрешно мислене, които са идентифицирани, склонността за потвърждение е сред най-добре каталогизираните – тя е субект на експерименти, колкото за цял учебник. Един от най-известните сред тях е проведен, отново, в Станфорд. За този експеримент, изследователите подбрали група от студенти, които имат противоположни мнения относно смъртното наказание. Половината били в негова подкрепа и смятали, че то възпира престъпността, докато другата половина били против и смятали, че няма ефект върху престъпността.

Студентите били помолени да реагират на две проучвания. Едното предоставяло данни в подкрепа на аргумента за възпирането, а другото го поставяло под въпрос. И двете проучвания – досещате се – били измислени и били предназначени да представят еднакво неоспорими статистики. Студентите, които поначало подкрепяли смъртното наказание, оценили потвърждаващите данни като много надеждни, а отхвърлящите го като неубедителни. Студентите, които поначало се противопоставяли на смъртното наказание, направили точно обратното. В края на експеримента студентите били попитани още веднъж за техните виждания. Онези, които започнали като про-смъртно наказание вече били дори повече в подкрепа за него, докато онези, които му се противопоставяли, били още по-негативно настроени.

Ако разумът е предназначен да генерира здрави преценки, тогава е трудно да се формулира по-сериозен недостатък на устройството му от склонността за потвърждение. Представете си, предлагат Мерсие и Спърбър, мишка, която мисли по начина, по който ние го правим. Такава мишка, “склонна към потвърждаване на убеждението, че няма котки наоколо” скоро би станала вечеря. Предвид степента, в която склонността за потвърждение кара хората да отхвърлят доказателства за нови или недооценени заплахи – човешкият еквивалент на котка зад ъгъла – тя е отличителна черта, която не би трябвало да се избира. Фактът, че едновременно ние и тя оцеляваме, казват Мерсие и Спърбър, доказва, че тя трябва да има някаква адаптивна функция и тази функция, поддържат те, е свързана с нашата “свръхобщителност”.

Мерсие и Спърбър предпочитат термина “склонност към личните предпочитания”. Хората, посочват те, не са произволно лековерни. Запознати с нечий друг аргумент, ние сме доста умели в забелязването на слабостите. Почти неизменно, позициите, за които сме слепи, са нашите собствени.

Скорошен експеримент, проведен от Мерсие и негови европейски колеги, стегнато демонстрира тази асиметрия. Участниците били помолени да отговорят на серия от прости разсъждения. След това те били помолени да обяснят техните отговори и им била дадена възможността да ги променят, ако идентифицират грешки. Мнозинството били доволни от техните първоначални решения. По-малко от 15% променили мненията си на втората стъпка.

На третата стъпка, на участниците било показано едно от разсъжденията и отговорът на друг участник, който бил стигнал до различно заключение. Още веднъж, те получили възможност да променят отговорите си. Но бил направен трик – отговорите, представени на тях като нечий чужди, всъщност били техни собствени. Около половината от участниците осъзнали какво се случва. Сред другата половина, внезапно хората станали доста по-критични. Близо 60% сега отхвърлили отговорите, от които по-рано били удовлетворени.

Тази неуравновесеност, според Мерсие и Спърбър, отразява задачата, която разумът еволюирал, за да изпълнява, която е да предотвратява това да бъдем прецакани от другите членове на групата. Живеейки в малки групи на ловци и събирачи, нашите предшественици били основно загрижени за техния социален статус и за това да не бъдат онези, които рискуват живота си ловувайки, докато други се шляят наоколо в пещерата. Имало малко предимство в ясното разсъждаване, докато много можело да се придобие чрез спечелване на спорове.

Сред многото въпроси, за които нашите предци не са се тревожили, били въздържащите ефекти на смъртното наказание и идеалните атрибути на пожарникаря. Не се налагало и да спорят с изфабрикувани изследвания, фалшиви новини или Twitter. Не е голяма изненада в такъв случай, че днес разумът често изглежда ни проваля. Както Мерсие и Спърбър пишат, “това е един от многото случаи, в които заобикалящата среда се променила твърде бързо, за да може естественият отбор да наваксва.”

Стивън Сломан, професор в университета “Браун”, и Филип Фернбах, професор в Университета на Колорадо, също са когнитивни учени. Те също вярват, че общителността е ключът към това как функционира човешкият ум или, може би по-уместно, как не успява да функционира удовлетворително. Те започват своята книга “Илюзията знание: Защо ние никога не мислим сами” с поглед към тоалетните.

На практика всеки в Съединените щати, и без съмнение в целия развит свят, е запознат с тоалетните. Типичната тоалетна чиния има керамична купа, пълна с вода. Когато ръчката е дръпната или бутонът натиснат, водата – и всичко, което е било доставено в нея, бива всмукано в тръба и оттам в канализационната система. Но как точно се случва това?

В изследване, проведено в Йеил, дипломирани студенти били помолени да оценят своето разбиране за всекидневни устройства, включително тоалетни, ципове и ключалки. След това те били помолени да опишат подробни, стъпка по стъпка, обяснения как устройството работи и да оценят разбирането си отново. Очевидно, усилието разкрило на студентите тяхното собствено невежество, защото самооценките им се понижили. Тоалетните, оказва се, са по-сложни, отколкото изглеждат.

Сломан и Фернбах виждат този ефект, който те наричат “илюзия на обяснителната дълбочина”, почти навсякъде. Хората вярват, че знаят доста повече, отколкото действително знаят. Това, което ни позволява да упорстваме в това убеждение, са другите хора. В случая с моята тоалетна, някои друг я е проектирал, за да мога аз да я управлявам лесно. Това е нещо, в което хората са много добри. Ние сме разчитали на експертизата на някой друг от момента, в който сме открили как да ловуваме заедно, което вероятно е било ключово развитие в нашата еволюционна история. Толкова добре си сътрудничим, Сломан и Фернбах твърдят, че ни е трудно да определим къде нашият собствен ум свършва и започват тези на другите.

“Едно загатване за естествеността, с която ние разделяме познавателния труд”, пишат те, е това, че “няма строга граница между идеите и знанието на един човек” и “тези на други членове” на групата.

Безграничността или, ако предпочитате, неяснотата, е също така решаваща за онова, което считаме за прогрес. Когато хората създавали нови инструменти за нови начини на живот, те едновременно с това създавали нови сфери на невежеството. Ако всички са настоявали, да кажем, да овладяват принципите на металообработката преди да хванат нож, Бронзовата епоха не би означавала много. Когато се отнася за технологии, непълното разбиране предоставя възможности.

То обаче ни вкарва в беда, според Сломан и Фернбах, когато се пренесе в политическата област. Едно е да пусна водата в тоалетната без да знам как действа, а друго да подкрепя (или обратното) забрана за имиграция без да знам за какво говоря. Сломан и Фернбах цитират изследване, проведено през 2014 г., скоро след като Русия анексира украинската територия Крим. Респондентите били попитани как смятат, че САЩ трябва да реагира и също дали могат да отбележат Украйна на картата. Колкото по-далеч били от географията, толкова по-вероятно било да предпочитат военна интервенция. Респондентите били толкова несигурни за местонахождението на Украйна, че средното предположение било грешно с 1800 мили, приблизително разстоянието от Киев до Мадрид.

Изследванията върху много други въпроси дават също толкова смайващи резултати. “По правило, силните чувства по дадени въпроси не се пораждат от дълбоко разбиране”, пишат Сломан и Фернбах. И тук нашата зависимост от умовете на другите подсилва проблема. Ако вашата позиция относно, да речем, Закона за достъпна здравна грижа е необоснована и аз се осланям на нея, тогава моето мнение също е необосновано. Когато говоря с Том и той реши, че е съгласен с мен, неговото мнение също е необосновано, но сега когато и тримата сме съгласни, се чувстваме много по-самодоволни относно нашите виждания. Ако пък всички отхвърлим като неубедителна всяка информация, която противоречи на нашето мнение, получваме, ами… администрацията на Тръмп.

“По този начин общността на знанието може да стане опасна”, отбелязват Сломан и Фернбах. Двамата са провели своя собствена версия на тоалетния експеримент, заменяйки домашните джаджи с обществената политика. В изследване, проведено през 2012 г., те попитали хора за тяхната позиция по въпроси като: Трябва ли да има здравна система с единен платец? Или основано на заслугите заплащане за учителите? Участниците били помолени да оценят техните позиции в зависимост от това колко силно били съгласни или несъгласни с предложенията. След това им били дадени указания да обяснят колкото се може по-детайлно въздействията от приложението на всяко едно от тях. Повечето хора в този момент попаднали в проблемна ситуация. Попитани още веднъж да оценят техните виждания, те смъкнали категоричността, така че вече се съгласявали или не с по-малко разпаленост.

Сломан и Фернбах виждат в този резултат малка светлинка в един мрачен свят. Ако ние – или нашите приятели, или познавачите по CNN – прекарвахме по-малко време в авторитетно говорене и повече в опити да си пробием път през последиците от предложенията за политики, ние бихме осъзнали колко невежи сме и бихме смекчили възгледите си. Това, пишат те, “може да бъде единствената форма на мислене, която ще разбие илюзията за обяснителна дълбочина и ще промени нагласите на хората”.

Един начин да погледнем на науката е като на система, която коригира естествените наклонности на хората. В добре управляваната лаборатория няма място за “склонност към личните предпочитания”. Резултатът трябва да бъде възпроизводим в други лаборатории от изследователи, които нямат мотив да ги потвърждават. И това, може да се твърди, е причината системата да се окаже толкова успешна. Във всеки даден момент едно поле може да бъде доминирано от разногласия, но накрая методологията надделява. Науката напредва, дори когато ние оставаме заседнали на едно място.

В “Отричане до гроба: Защо пренебрегваме фактите, които ще ни спасят”, Джак Горман, психиатър, и неговата дъщеря Сара Горман, специалист по обществено здравеопазване, сондира празнината между онова, което науката ни казва, и това, което ние казваме на себе си. Тяхната загриженост е относно онези упорити вярвания, които не са само очевидно грешни, но също потенциално смъртоносни, като убеждението, че ваксините са опасни. Разбира се, онова, което е опасно, е да не си ваксиниран, затова ваксините са създадени поначало. “Имунизацията е един от триумфите на съвременната медицина”, отбелязват Горманови. Но без значение колко научни изследвания заключават, че ваксините са безопасни и няма никаква връзка между имунизацията и аутизма, антиваксърите остават безразлични. Те вече могат да броят на тяхна страна – донякъде – Доналд Тръмп, който каза, че въпреки че той и неговата жена са ваксинирали техния син Барън, те отказали да го направят по препоръчания от педиатрите график.

Горманови също твърдят, че начините на мислене, които сега изглеждат самоунищожителни, трябва да са били адаптивни в някаква точка. И също посвещават много страници на склонността за потвърждаване, която, твърдят те, има психологически компонент. Те цитират изследване, изказващо предположението, че хората изпитват истинско удоволствие – прилив на допамин – когато обработват информация, която подкрепя техните убеждения. “Приятно е когато се придържаме към собствените си убеждения, дори когато грешим”, отбелязват те.

Горманови не просто искат да каталогизират начините, по които грешим – те искат да ги коригират. Трябва да има някакъв начин, поддържат те, да бъдат убедени хората, че ваксините са добри за децата, а пистолетите са опасни. Друго широкоразпространено, но статистически непотвърдимо убеждение, което те искат да дискредитират е, че притежаването на оръжие те прави по-сигурен. Но тук те се натъкват на самите проблеми, които са изброили. Осигуряването на хората с точна информация не изглежда да помага – те просто я омаловажават. Прибягването до техните емоции може да сработи по-добре, но да се постъпва така е очевидно неетично спрямо целта да се насърчи солидната наука. “Предизвикателството, което остава” – пишат те към края на книгата им – “е да разберем как да адресираме тенденциите, които водят до грешни научни убеждения”.

“Енигмата на разума”, “Илюзията знание” и “Отричане до гроба” бяха написани преди изборите в САЩ. И все пак те сякаш предусещат Келиан Конуей и надигането на “алтернативните факти”. Тези дни изглежда сякаш цялата държава е била предадена за обширен психологически експеримент, провеждан или от никого, или от Стив Банън. Рационалните фактори ще могат да обмислят техния път към някакво решение. Но по този въпрос литературата не вдъхва увереност.

*Елизабет Колбърт пише за The New Yorker. Печели награда Пулицър през 2015 г. за книгата си “Шестото измиране: Неестествена история”, издадена в България от „Изток-Запад“.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Сега, ако някой си помисли, че _ramus_ си има представа от това, което е цитирал, значи е по-заблуден и от него.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, _ramus_ написа:

От друга страна, онези, които били предназначени за групата с ниски резултати, казали, че смятат, че са се справили значително по-зле от средното равнище – заключение, което било еднакво неоснователно.

Това, от коя книга е? Интересува ме обосновката на студентите - как така при правилни 24 от 25 ще смятат, че са се справили и то значително по- зле от средното равнище? Нещо сериозно куца тука, тези студенти .......

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Имало малко предимство в ясното разсъждаване, докато много можело да се придобие чрез спечелване на спорове.

Впечатлен съм. Това обяснява колко древно и дълбоко е желанието за спечелване на спорове. И докато то е имало смисъл в племето, то във форума е рудимент, който остава личностно важен. Ако някой знае, моля да ми обясни, освен удоволствието, че си надприказвал някого и имаш последен думата, каква е ползата от спечелване на форумни спорове?

А иначе, че фактите и реалността трудно убеждават, щом имаш група за подкрепа, то е ясно.

Противниците са по- важен пътеводител към истината, отколкото приятелите.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Много приказки, без една формула - математическо или друго научно "послание"

Не мога да разбера, защо изобщо нормален човек, би си губил времето в подобни писания

ПС: Прочетох текста по диагонал естествено

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 минути, street racer написа:

Не мога да разбера, защо изобщо нормален човек, би си губил времето в подобни писания

И правилно - таргета на подобни текстове сме само ненормални хора, такива които сме забелязали, че аргументите и фактите твърде често са вторични по отношение изграждането на мнение при доста, ама дооооооооста хора.

п.п. тъкмо за това в някои дисциплини под "невежество" нямат предвид липсата на информация, а най- общо казано психическото състояние на човека. Но както сам си забелязал, това е интересно само за ненормалници, останалите наистина само ще хабят време - за тях е по- добре да чакат готовите формули.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Защото хората обичат да имат здрава бетонна основа, на която да са стъпили. Пък било тя и неосноваваща се на факти и критично мислене.

Ако бутнат едно от убежденията си, ще трябва да разбутат и други и цялата основа може да се разбие на пух и прах. И после да си изграждат нова - това за много хора е непосилно.

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Всичко е относително и генерализираните изводи са обект на слабите мозъци, желаещи да класифицират и обясняват различни явления по еднакъв начин. Ваксините... Ваксините са полезни, но са и безполезни. Те спасяват, но и разбиват. На въпросите, които животът ни задава няма еднозначни отговори и е време да се спре с търсенето на шаблони. Да не говорим, че "всичко тече, всичко се променя"...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 6 часа, street racer написа:

Много приказки, без една формула - математическо или друго научно "послание"

Не мога да разбера, защо изобщо нормален човек, би си губил времето в подобни писания

ПС: Прочетох текста по диагонал естествено

Психологията е неразвита. Още отбелязва само наблюдения. До обяснения има много време. Хубаво правите, че четете по диагонал. Много е противоречива.

Четете ли сутрешния хороскоп? В него има почти толкова наука. :) 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 9 часа, insec написа:

Това, от коя книга е? Интересува ме обосновката на студентите - как така при правилни 24 от 25 ще смятат, че са се справили и то значително по- зле от средното равнище? Нещо сериозно куца тука, тези студенти .......

Я прочети пак.

То пише обратното бе.

Да не говорим, че по дълбокия смисъл си го изгубил тотално

преди 50 минути, Радул написа:

Да не говорим, че "всичко тече, всичко се променя"...

Но да не забравяме, че и това е шаблон.

Какво е промяната, ако няма застой, от който да я различим.

Ако не беше така, краля на нагите нямаше да даде сутрите на Нагарджуна, да учи хората на ум и разум

преди 4 часа, Mediterranean написа:

Защото хората обичат да имат здрава бетонна основа, на която да са стъпили. Пък било тя и неосноваваща се на факти и критично мислене.

Ако бутнат едно от убежденията си, ще трябва да разбутат и други и цялата основа може да се разбие на пух и прах. И после да си изграждат нова - това за много хора е непосилно.

 

Това, което наричаш здрава бетонна основа, Нагарджуна нарича краен възглед.

Всеки възглед е краен, дори и тези основаващи се на факти и критично мислене. Дори и този възглед е краен.

Да, всяко едно убеждение е кула от карти. Дори и това убеждение.

Защо казвам "дори и това"

Защото човек не е способен да се хване за косата и да се изкара вън от себе си. Барон фон Мюнхаузен и Рамус са изключения, които потвърждават правилото

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 15 минути, Реджеп Иведик написа:

 

Но да не забравяме, че и това е шаблон.

Какво е промяната, ако няма застой, от който да я различим.

 

Тече променливо, то се подразбира. Затова и различаваме. Ако тече еднакво, няма да виждаме течението и ще го приемаме за застой.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 10 часа, Търсещ истини написа:

Ако някой знае, моля да ми обясни, освен удоволствието, че си надприказвал някого и имаш последен думата, каква е ползата от спечелване на форумни спорове?

Понеже си единствения който има интереси и знания относно психологията, ще се опитам да маркирам някои основни положения. Не са прочетени, нито цитирам записки или научна литература, а ще ги изразя синтезно и принципно, "в момента".

--------------------------------------

Казусите, които стоят зад зададения въпрос, са доста сложни и се определят от наследството в първичните дялове, на вида ХОМО.

Споровете, всъщност са частни случаи на обмен, при които чрез социална комуникация се сблъскват в пряко общуване различните лични позиции на участниците.

Основните аспекти на явлението са в два плана - вътрешнопсихичен, и социално-ролево обособен, като двата се допълват взаимно.

защо е толкова важно:

1. В чисто психичен план, всеки инстинктивно отстоява личната си гледна точка. Тя е сложен набор от наслагвания , реализирани в борбата в търсене и поддържане на психостазата (психодинамичен баланс). Това е от основно значение за цялата психична и физиологична работа.

2. В битката по създаване и поддържане на психостазата, се налага в несъзнаваното да се "попълва" поетата информация, която да отговаря на предварителните нагласи. И така да подава усещането им че са валидни.

Нуждата от обективна валидация на личните усещания, чувства, емоции ги извежда навън и спомага за "разтоварване" на негативите и сваляне на нивото на дистреса и тревожността. усещането че преценката и мненията ти са правилни, а не че са просто "гледна точка"

3 в Социален план, като част от социалните инстинкти е и ролята на "мнението" - като представителство и ролева заявка на дадена личност в групата. По начина й на отстояване и борбата за доказване че личното й мнение има обективна валидация - е важна част от поведението в колективната динамика в групата. По този начин в групата тече непрекъснат обмен на примитивни сигнали, които са и заявка като част от йерархията и динамиката в нея. Този, който издава най-категоричните сигнали, спечелва доверието в битката си за лидер и водач. Ако валидациите му се докажат във времето, или чрез преценките си той реализира изход от опасност за групата заради битка с друга група, улов или реколта за изхранването й... то по този начин групата го приема за лидер...

Същевременно никога лидера не остава "на спокойствие", защото битката за доказване, отстояване на лидерската роля, е непрекъсната, защото претендентите са в ролята на постоянен натиск. ............

--------------------------

В чисто когнитивен и ментален аспект - всяка гледна точка е отражение на когнитивното ниво на този, който се представя с нея. Всички особености на психичния план се отразяват в поведението, характера, мотивацията, ценностната система... Това се събира в "гледната точка"...

МНИТЕЛЯ (носителя и изразителя на гледна точка) се изразява чрез мнението си и то носи неговите особености. Така - по мнението, чрез реверсивен когнитивен анализ, може да се изведе доста за вътрешните когнитивни и психични особености на МНИТЕЛЯ. Той си ги пише сам и по този начин "списва своя психичен автограф". Това е най-ценното за мен и е основна цел като упражнение, сред форумното общуване...

---------------------

в общ смисъл - по статиите и казусите в тях:

Твърде много хора са с идеята че те са "разумни". Но най-голямата част от поведението и психичния живот отвътре, се определя от несъзнавания аспект в него. От създаването на "КОГНИТИВНАТА НАУКА" през цялото време на нейното развитие и разширяване се извеждат сериозни изследвания, според които са налице много сходни изводи... А те не са в полза на мита за "РАЗУМНИЯ ЧОВЕК" (сапиенс).  

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

Психологията е неразвита. Още отбелязва само наблюдения.

Това всъщност не е вярно твърдение.

И още - има качествена разлика между ПСИХОЛОГИЯ и КОГНИТИВНА НАУКА. Последната е синтезирана хибридна посока на познанието, което включва и психология, но и много други клонове на психонауките, в допълнение . Двете статии всъщност са научни съобщения в КОГНИТИВНАТА НАУКА, а не са психологични.

Що се отнася до "липсата на математика" :) - това са детинщини и са най-обикновено невежество.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 4 минути, _ramus_ написа:

Този, който издава най-категоричните сигнали, спечелва доверието в битката си за лидер и водач. Ако валидациите му се докажат във времето, или чрез преценките си той реализира изход от опасност за групата заради битка с друга група, улов или реколта за изхранването й... то по този начин групата го приема за лидер...

Благодаря за комплимента и разяснението. Удовлетворява ме идеята за психостаза, която може да се интерпретира и като зона на психичен комфорт и когнитивен дисонанс.

Приемам горния цитат от коментара като адекватен за групи на живо, които са консолидирани, намират се под заплаха от други групи и имат нужда от организация и лидер. Обаче виртуалният форум не е подложен на натиск от други групи, а най- вече от постоянни тролове и спамери, към които евентуалният лидер на мнение няма административно влияние или има такова като всеки друг участник- да сигнализира за нарушение на правилника. Групата е съвсем хаотична и не е в опасност, а ако попадне по някакви причини, лидерът няма влияние. Ще закрият форума, ще сложат забрана на някой участник, а лидерът на мнение остава встрани.

Да добавя и  че лидерът на мнение, както и имащият права на администратор нямат по- голям шанс за достъп до другия пол, което е било важен мотив за спорове и битки в племето.

Така че споровете не изпълняват функция за излъчване на лидери, а само за изграждане умения за налагане, които биха послужили в реалността или прилагане на утвърдени от научните и псевдонаучни препирни от живота.

Значи: Алоу, тука не е реалността. И да се карате, няма да станете вожд на племе, нито да имате права над повече от другия пол. Никой няма да ви пощи само за това, че добре ругаете. ... макар че има някои участници, които се слагат на авторитетите. Мен пък може да ме обвинят, че слагам плюсче на всеобщия "жертвен козел", защото имам нужда от обратно плюсче за самочувствие... Абе, социалните отношения във виртуала не са по- различни. Само дето дигиталното не е като гениталното. :) 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

току-що, Търсещ истини написа:

: Алоу, тука не е реалността. И да се карате, няма да станете вожд на племе

при всяка комуникация, нивото на сигналите имат съществено значение, защото принципа е - че подобното резонира с подобно.

Казани с други думи - емоционалните сигнали, резонират в емоционалната сфера. Менталните - в менталните... Това се ползва и в маркетинга и определя важността на маркетолога да си даде ясна сметка за средното ниво на таргета си. По този начин той формира и точните "позивни" чрез които той ще ги накара да "забележат продукта"... 

А в конкретиката - безсмислено е с рационални похвати и езикови стойности да се задават въпроси към "несъзнателните аспекти" на всяка личност = както опитвате вие в цитираните от мен думички. Няма как с рационален и логически език да достигне до несъзнаваното. Ирационалното сред хората е с много по-голяма стойност, значение, сила и влияние за поведението и вътрешния свят на личността. 

Както се вижда от самите статии - ролята на ирационалното и защитните сработвания и сложни наслагвания в него, е водеща за огромната маса от човешки същества. Това има огромно значение и задава дори голяма част от глобалните процеси в човечеството, на всички нива и мащаби в социума...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 часа, Радул написа:

Тече променливо, то се подразбира. Затова и различаваме. Ако тече еднакво, няма да виждаме течението и ще го приемаме за застой.

Така е

Има един лаф

"Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река"

Кое е факт и кое е от ума. 

Тя не е една и съща, щото водата е вече друга, ама е една и съща, щото е пак Камчия. Начи хем е една и съща, хем не е една и съща.

Нагледен пример, как факта една и съща не може да се отдели от ума.

 

"За тебе баба, за мене тъща, дай другия пълнител"

 

Съществува така наречения "Зависим произход", който не бива да се пренебрегва и да се разсъждава крайно.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 28 минути, Търсещ истини написа:

може да се интерпретира и като зона на психичен комфорт и когнитивен дисонанс.

донякъде. Усещането за комфорт , обаче е само резултат от психостазата. Всъщност това е много комплексно явление и преди години докато го извеждах заради собствените си наблюдения и изследвания, го нямаше никъде другаде сред научната литература. Съставих думичката като аналог на физиостазата, механизмите са същите, принципите и значението - също, просто са изцяло в психичния план.

сега при търсене в гугъл, се оказва че се среща доста рядко сред някои публикации на английски. Доколкото можах да вникна (защото не съм на достатъчно ниво в този език) с него се има предвид подобни обобщения, но в някои различни аспекти и съвсем не като синтез и връзка към цялата психична схема и динамика на взаимодействия - както е при мен.

По отношение на "когнитивния дисонанс" - също не сте точен, но... това вече е съвсем за друга тема.

преди 28 минути, Търсещ истини написа:

Така че споровете не изпълняват функция за излъчване на лидери,

Нямаше как да напиша за всички аспекти, но ето един от най-важните, които са по отношение на форумното поведение.

Личното мнение, всъщност се асоциира от идентификацията на дадена личност. В най-общ смисъл - нуждата от забелязване сред другите, от заявка за това че "съществуваш"...

Нуждата да се заявиш и да се отстояваш  навремето е била чрез действия, сила, били са нужни умения... Сред виртуала това се превръща в "бутане", пъчене, защитаване, провокации, агресия... но в плана на думите, на мненията, на настояването и защитаването "колко съм прав".

Както се вижда по целия форум - първосигналността и примитивизмът са водещи при повечето участници. емоционалните и чувствени аспекти - са основното и са най-лесния "основен резонатор" на който откликват и реагират повечето от тях.

Вътрешната конструкция на която е основана ПСИХОСТАЗАТА не може да си позволи да се разклати - на нея се крепи целия идент на личността и нарушаването на усещането за стабилност веднага рефлектира в повишаване на стреса, страха и нуждата да се оцелява и самосъхрани. Това са и причините хората да правят това, което е описано в статиите - независимо от входната информация, те се опитват да запазят вътрешната конструкция, на която личността им е основана...

Отделно от това - естественото пързаляне на самозаблудата подава усещането че личната истина не е просто лична, а е обективна и така - доказуема. Усещането че "ясно виждане, че и разбиране" подава заблудата че "само да види някой друг същото като теб, само да го прочете, чуе, усети... и готово - вече ще стигне и той до "същата истина"...

Има и други аспекти... това са сложни наслагвания и са рефлексии на нуждата от тия в самата личност. Допълнително че форумната комуникация също определя някои особености в обмена...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Основния аспект е, кое е факт, и кое не.

Клишето: Ако някой ти каже, че нещо е прясно боядисано, то лесно може да се провери, но ако ти каже, че на Луната има живот, то не може да се провери. Самото стъпване на Луната от човек е спорен въпрос.

Психологическия аспект е в това: Докато човек не изживее нещо, то приема наготово определено твърдение за нещото от някой. Повечето хора възприемат неща извън материалния свят посредством художествените произведения. Останалите пък избират научно обоснованата литература, защото чрез нея единствено могат да оказват влияние върху материалния свят. През изминалия век нещата са били насочени към създаване на материални блага и в действителност никой не се е интересувал от какви духовни неща да създаде. Някои общности са с консервативни мисли основани на неща преди 5800, други от 2020 и т.н., за други обаче нещата почват с единствено датата на тяхното раждане.

В повечето случаи обществото към всеки един момент се управлява от хора на между 30 и 50 годишна възраст. Към сегашния момент обаче се забелязва една тенденция която е преместена нагоре, т.е. между 40 и 60 годишна възраст. Това е обосновано от един факт. Средната продължителност на човешкия живот е нараснала.

Много от така наречените учени не отчитат един известен процес във формиране на мисленето - акселерацията на младите. Те не само ползват тоалетната без да се замислят как функционира, а ползват вече и автоматичните перални машини и ред други облекчения в живота. Младите не се замислят, а просто ползват.

От там на сетне за тях определени неща са факт, само ако им влиза в пряка употреба. За всяко едно нещо което не им е практическо удобно те не желаят да го ползват. Не желаят друго освен нещата които за тях са от значение.

Ако на времето е имало по-малко избор по отношение в коя група се чувстват удобно, то към сегашния момент въпросния е нараснал. Целия социум на човешкия вид се е разпаднал до многобройни социуми и независимо от психологическите особености на индивида, то социалните проблематики към днешна дата са по-важни отколкото индивидуалните.

Психологията като вид наука е развита в миналия век за да може да се отсяват индивидите в какво ги бива и в какво не ги бива. Тя е от значение само и единствено по отношение на кадрово подбиране на състав който може да е екип. От тая гледна точка, то за психологията не е съществено кое е факт и кое не е.

Известни са начините за влияние върху умовете на хората. Въпреки това има индивиди които са в повечко, те са в по-голямата си степен асоциални.  Дали даден човек ще се поддаде на чуждо влияние или ще остане с консерватизъм от миналия век зависи до колко е подвластен на семейните ценности. Обществата в които въпросните са запазени, то същите се развиват, а в тези които не са спрели. В днешно време никой не се доверява безрезервно. Дали индивида ще се довери на някой или не зависи до колко той има достъп до информация. Дали даден индивид може да отсее информацията е една енигма, която все още мъчи хората които са избрали за себе си науката психология. Да, към сегашния момент се извършват вид изследвания, провеждат се какви ли не експерименти, за да може власт имащите да вземат решение към какво да се насочи не само определена общност, а обществото като интеграл от общества, а не само като вид механичен сбор. Те изнамират личности които имат способността да са ядро на вид процес и или финансират същите или не. За тях по-важно е да се управлява обществото, а не индивида.

Реално фактите към сегашния момент са стари и затова не променят умовете ни. От друга страна няма вид идея, вид цел към която умът на индивида да е насочена. Това определено е за облагата на вид религия. Основната тенденция е коя религия е по-по-най, дали католицизма, будизма, юдаизма, ислямизма, и прочие. Същите са с висок процент на изповядване спрямо православното християнство, които реално се считат за вид умове които не могат да се третират.

За въпросните християни всеки факт е без значение. За тях каквито и било аргументи да се изтъкнат, то те не ще нито потвърдят, нито ще оспорят. Те се осланят само и единствено на някакъв вид тайнства, непонятни за другите религии.

В психологически аспект, то хората се делят най-общо на два типа: Такива които умеят да се справят с вид незнание и такива които предпочитат вид знания. Известно е, че колкото повече знания има, то същите започват да граничат повече незнание. Индивида има право да избира дали да се занимава с вид знания, а не факти, или да създава нови знания, чрез които да има нови факти. Да обществото не го интересува частното, а крайния резултат. Същия обаче е вид незнание. Определени власт имащи обаче не могат да боравят с този сорт незнание. Затова и търсят вид коалиция. Към момента има две основни коалиции. Това е заложено обаче от миналия век. То към сегашния обаче не е приложим.

Обществото се е развило, но за разлика от него индивида - не. Това е сгодно за някой и за това не се възприемат определени хора, които не променят умовете си колкото и факти да им изложиш. Другото е "прах в очите".

Човешкия мозък остава непознат. Как се формират мисли в умовете си остава тайна. Дали даден човек може да борави с вид информация или не е по скоро философски проблем, а не психически. Да, знаят се тенденциите и способите за въздействие върху умовете ни, но към какво да са насочени умовете ни го правят или хората около нас или хората от определен научен свят. Всеки индивид самостоятелно избира дали да се съобразява с малкия социум около него или с нещо по-голямо наречено човечество. В повечето случаи индивида избира близките неща за него. него не го интересува човечеството. За него то е вид незнание. Осланя се само и единствено на собственото си познание, а не на вид знание и/или знания. Как да се мотивира даден човек към вид знания е основен проблем в днешно време?! Факти много, но мотото е, че незнанието е в пъти повече от знанието. За какво се ползва определени знания е по-важно. Дали за развитие на човечеството или напротив, за вид съкращение на същото с изтъкването на факта, че то е набъбнало!?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 23.06.2020 г. в 1:59, street racer написа:

ПС: Прочетох текста по диагонал естествено

" Защо фактите не променят умовете ни ? "

Аз пък прочетох само заглавието ....и го зарязах ....Някой пак е усвоил едни пари там....:lol6:

"Труден" отговор , ама без пари да ви го кажа :

Защото житото не променя мелницата ! (това е краткият , достъпен до всяко Съзнание отговор)

.......Дълъг е пътя докато се стигне до хляба .....да нахрани ума и да го порасте..... :nono:

Много са начините да се повреди по начало материала . Мелницата също .    ....:nono:

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

......все пак прочетох.....от любопитство . :)

Ами то , там няма факти бре ! Има измислици представяни за факти....Отделно манипулациите.....:nono:

".....Ако това са фактите ! Даааа (и лукаво се хилят :)) , ама това не са фактите , ами са......" - това ви казват !

Надлъгване !  Я , вървете на м@йната си .......!:nono:

...............................

Посочват се емпирични резултати следствие на измама и нищо повече !

Какви разумни изводи очаквате ? :angry:

 Друго ще е ако заглавието е , и е изпълнено със съответното съдържание :

" Какво представляват и как влияят манипулациите ? ".......:nono:

На първо място стои Подмяната ! .......:nono:

Или както се казва - изпращане по вятъра , за зелен хайвер също ! :lol6:...а темата не е от вчера ,  безкрайна е , и е от както свят светува ......Има и Гросмайстори ! :)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 23.06.2020 г. в 1:24, Търсещ истини написа:

Това обяснява колко древно и дълбоко е желанието за спечелване на спорове. И докато то е имало смисъл в племето, то във форума е рудимент, който остава личностно важен. Ако някой знае, моля да ми обясни, освен удоволствието, че си надприказвал някого и имаш последен думата, каква е ползата от спечелване на форумни спорове?

Хората обикновено се идентифицират с възгледите си. Така че отстоявайки възгледите си, те един вид отстояват себе си. Може да се каже и че отстояват своята си територия, ако трябва да се направи връзка с животните. Това е зоната на комфорт, на удобство, зоната към която човекът (или животното) привиква с времето. Удоволствието в случая е по-скоро нежелание да се положат нужните за промяната във възгледите усилия. А дори и да не става въпрос за промяна във възгледите, то става въпрос за разбиране на гледната точка на опонента в спора. 

"Ползата" е като "спечелването". Важно е спорещия да остане с впечатлението, че е прав, за да може да остане в удобната, изискваща по-малко усилия зона. Спорът често се води за това спорещият да може да убеди за пореден път самия себе си. Също може да се търси и елемент на желание за доминация, което също е наследство от миналото. 

На още по-абстрактно ниво, животът е борба. Всяка проявяваща се сила трябва да преодолее съпротивлението от страна на вече проявените сили за да може да "живее".

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Хората обикновено се идентифицират с възгледите си. Така че отстоявайки възгледите си, те един вид отстояват себе си.

Като резултати от сливането на идента и личността, с представите и фантазиите на същия относно екзистенцията на тази личност.

Две вметки към това - възгледите са израз на убежденията. Последните - са в основата на всеки личен възглед и са негов "прекурсор". Убежденията са проява на сложен микс от много елементи, но нито едно звено в тях не е свързано с висша когниция, мислене и разум. Базовите нагласи, първични натрупвания от влиянието на средата, някои предразположености и особености, етапни динамики или "блокажите им" - това са основите които формират ядра, които резултират до УБЕЖДЕНИЯ.

Освен това - УБЕЖДЕНИЯТА пристигат от "социума", в допълнение към личностните наслагвания. От социума пристигат повечето от готовите образно-обяснителни схеми, които след това даден субект се "привижда"  и след това ги приема като "негови изразители". Вкопчването в убежденията - е вече частен случай на значението и функциите на явлението "убеждение", като с него се обобщава отношението и особеностите на дадена личност, спрямо нейната борба за задаване и поддържане на психостаза.

От това се извеждат няколко прости,но важни обобщения:

Нивото на вътрешна психична конфликтност, е в права корелация с вкопчването в "личните убеждения". дали те ще се изразят чрез "възгледи" - това не променя основните процеси, явления и взаимовръзките им. С други думи - колкото е повисоко нивото на вътрешна неустойчивост и незрялост, толкова повече е вкопчването във възгледи и убеждения. Качества като "консерватизъм",. инертност, остра нужда за отстояване и резки реакции към защитаване на "асоциациираното с личността" са най-често срещани при наблюдения в масовия социум.

 

преди 4 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Психологията като вид наука е развита в миналия век за да може да се отсяват индивидите в какво ги бива и в какво не ги бива. Тя е от значение само и единствено по отношение на кадрово подбиране на състав който може да е екип. От тая гледна точка, то за психологията не е съществено кое е факт и кое не е.

 Трудно могат в три изречения да се съберат повече глупости. Всъщност този автор е правил и значително по-силни подскоци към тъпомера... Примерите за корелацията между нивото на промилите на алкохол в кръвта и тия словесни ... "резултати" :) са сякаш неспирни.

Колеги, маймунско поведение е да се имитира интелигентност. Още повече - при алкохолните ежедневни дози. Не е израз на САПИЕНС поведение при което съвсем явно се стига до заключение, че "от алкохола се изпростява". Обобщено = "от системната употреба на алкохол" - се получава системно изпростяване

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Ако убежденията ни са основани на факти, би трябвало да се променят при промяна във фактите. Ако убежденията ни са основани на митове и образи, променят се от промяната на митовете и образите. Ако са основани на личната практика, променят се от практиката ни.

Рекламните образи за паста за зъби не влияят на изследователите и практиците. Логиката не влияе на жреца.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 17 минути, Търсещ истини написа:

Ако убежденията ни са основани на митове и образи, променят се от промяната на митовете и образите.

Не, не се променят. Митовете и образите от тях, се "запечатват" в базовите нагласи и служат за опорни точки на идентичността.

Никой религиозен не се поддава на съмнение във вече приетото за "стабилно и сигурно", дори и когато основни положения от вярата му се пропукват. Никой религиозен не  може да си позволи критично рационално разглеждане на базовите си постулати - това е когнитивно ограничение, характерно за всеки субект с "изнесен и водещ религиозен аспект".

Не се разбира, но и не го очаквам. Това не са теми за всеки, още повече за "народен форум". Но пък това ми дава възможност да наблюдавам някои динамики в психичното отражение.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 минути, _ramus_ написа:

Никой религиозен не се поддава на съмнение във вече приетото за "стабилно и сигурно", дори и когато основни положения от вярата му се пропукват. Никой религиозен не  може да си позволи критично рационално разглеждане на базовите си постулати - това е когнитивно ограничение, характерно за всеки субект с "изнесен и водещ религиозен аспект".

Не се разбира, но и не го очаквам. Това не са теми за всеки, още повече за "народен форум". Но пък това ми дава възможност да наблюдавам някои динамики в психичното отражение.

Не става дума за пропукване чрез факти, а за цялостна концепция. Вярващите в Юпитер и Августейшия владетел са станали християни въз основа на цялостната вяра на християнството, а не стъпка по стъпка.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване