Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Спомняте ли си първата си кола( любов) ?


Препоръчан отговор


:) Спомняй ми си я все едно беше вчера. Първо я гледах като дете по списанията и беше само една мечта в главата....   Мрънках на нашите, кога ще порасна да си я купя.Нали и баща ми ме успокояваше, че да си гледам училището и той щял да ми е купи, като направя 18 и взема книжка.Нали тоя ориенталски манталитет да даваме всичко на готово на деца си, го имаше и при нашите.Аз лично не разчитах много на това честно казано...   Нещата се завъртяха така, че на 18г. не можах да си я купя, а доста по-късно.Първо беше доста пот, доста кръв и кир, скъсани чорапи и съдрани работни дрехи до като събрах парите.Искат точно BMW 318is , задължително с климатроник и трилъчев волан.Двоумях се между седан и купе.И в даден момент започна великото търсене.Реално нямаше много от тоя модел тогава.Намерих две, които ми отговаряха на тия критерии.Едно седаново сив металик 1997г. в Амстердам, звъннах собственик някакъв турчин, отлично състояния на 15-ки оригинални джанти.Другата беше черен металик купе в автокъща на 30км от Амстердам на ниска гума джанта седемнайска, аве любов от пръв поглед.Звъннах до там казах му да ми я пази, че на другия ден идвам да я взимам. Цяла нощ не можах да спа от вълнение.Цяла нощ пуших цигари на терасата.Трябваше да пропатувам около 200км. до там в едната посока.Хванах първия влак в 6 сутринта.После смених друг, та трети, та автобус, та втори, та накрая и пеша няколко километра.То на майната си в една индустриална зона.Не беше сред другите коли от вън, беше вътре вкарана зад витрина.Чиляка я запали, завъртя от четвърд.Оставих я да поработи малко на място, харесах я много.Обърнах само едно кръкче в улицата, направихме малко пазарлък, и талоните вече бяха на мое име и титулярния ключ в мойте ръце плюс още седем резервни.:)  Беше точно на 200 000 реални км.Беше с половин резервоар бензин тамън да ми стигне до в къщи.Като и се качих няма такъв кеф.Волулето на макс, вътре звучеше Сигнал на бис.Привечер вече бях в нас.Адреналина вече ме беше пуснал, наядох се като прасе и се наспах като идиод.Чак на другия ден привечер се събудих.Пак станах и се наядох като свиня, и реших да пробвам великата придобивка колко може да върви:) След две седмици получих писмо от министерството на правосъдието , със снимка, че съм засечен на един кой си километър на околовръстното в Аместердам запад със 215км./ч. при позволени 100км./ч. Глобата беше от 1100 евро, които отказах да платя и те се улихвиха до 2000 евро. И една вечер както си вечерях в нас, на вратата се позвъня и ми цъфнаха две куки с мобилен апарат за плащане с карта.Условието беше или парите или конфискуват колата до плащане на задължението.Аз обаче я бях скрил придвидливо.В крайна сметка при липсата на кола ме прибраха мен и трябваше да ги лежа.На излежан ден отхвърляш по 50 евро.От управлението ме закараха в следствените килии.То като хотел.Взеха ми мойте дрехи и ми дадоха други чисто нови плюс белю джапанки, чисто нови хавлии и тоалетни принадлежности.Аве като хотел.Имахи право и по една цигара на час оргиналдъ червено боро , които осигуряваха там от ръководството.Там пък се намерих с едни нашенци от Бургас, които бяха за други глупости. Яденето беше супер, тристепенно меню, което ми го носеха в килията.Като бях извън килията белот и сантасесата с нашите хора.В килията си имах телевизия с кабелна с над 20 канала.Постоянно гледах Нешънъл Географик и разследване на самолетни катастрофи.Аве времето отлетя честно казано.Като ме пуснаха, веднага продадох колата и реших, че ми се искам да карам дизел и те така.:)

 

 

   А вие спомняте ли си първата кола и имате ли някоя интересна история   покрай нея?:)

FB887D9B-0CE8-4D85-86B4-18C080324F60.jpeg

733E3F51-03EB-4B45-B9A6-642351657B51.jpeg

C8ACF97A-7D43-465B-BB00-2219D93E8DF8.jpeg

9660369F-1D82-4A47-BD85-28BC989E1FBC.jpeg

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз това няма да го одобря. Чужд текст, пляснат като свой без посочване на източник. Някакви полски снимки на не зняам какво и баз връзка.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, Филипов написа:

Аз това няма да го одобря. Чужд текст, пляснат като свой без посочване на източник. Някакви полски снимки на не зняам какво и баз връзка.

Аве човек пий си хаповете, историята си е напълно реална, а каква връзка искаш към снимките.Те са ми в камерата Canon каква връзка искаш да ти дам към нея.Ела до Холандия да ти ги покажа.

 

П.С.  Я докажи , че текста е чужд? Ако не се извини за глупостите, които дрънкаш.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Абе холандец, ти ставаш затворник за 2000 евро и по 50 евро на ден намаляват.
Значи си излежал 40 дена пандиз заради една кола, ха ха ха ...
Ето защо аз се криех грижливо от всякакви нашенци, да не ми искат пари.
Това ще го разкажа на синчето утре.

А моята първа каруца беше Нисан 4 метра дълга и на 60000 км, на 2 години само, на половин цена спрямо тази от каталога към датата напкупуването от първата ѝ собственичка. Дизел беше.
Това е единствената каруца купувана на старо от мен през миналия век у Белгия.
После само нови от магазина и плащане в брой без никакви заеми.

---------------------------------

Ааааааа то трябвало и интересна история.
Еми мъжлето на продавачката непискаше да ми я продаде женка му, искаше му се по-висока цена. Та им блокирах телефона един ден от служебен телефон. Обадих му се без да говоря и не затворих , това държи линията заета ха ха ха ...
Оня ходил да се обажда от комшия да му освободят линията и клекна, продадоха ми каруцата.

А през първите седмици някой ми спука гума на паркинга на държавната работа, от завист че съм я взел на половин цена.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

При мен нещата са се менили с времето. Най-първата кола, за която мечтаех в много ранна детска възраст бе ВАЗ-2107. Имах съсед, който притежаваш прекрасна синя 7-ца в отлично състояние, като салон, а и най-вече външно ми допадаше силно. По-късно, като вече бях в по-осъзната възраст идеал за автомобил и мечта, която и днес не бих могъл да сбъдна е Mercedes-Benz SLR McLaren 2003г. Въпреки, че е вече на близо 20 години, колата изглежда потресаващо и остава сред най-скъпите автомобили в света. 

Като първи автомобил много сериозно разглеждах Mercedes E-class W210, даже ходих на оглед на един дизелов Е290, но докато случайно разглеждах обявите друга кола с далеч по-съвремемен вид ми грабна окото, Alfa Romeo 166, та тя и стана мой първи автомобил. Никога не ми е била мечта, няма никаква "романтика" в този избор, просто тя бе най-доброто за бюджета, с който разполагах тогава. Автомобилът бе нов внос, ползвах го 2 години и емоциите ми от него са изцяло положителни. Този комфортен за времето си и доволно голям автомобил преобърна разбиранията ми за "яка кола". За мен преди това идеал бяха спортните и некомфортни купета, но по нашите отвратителни пътища, а и покрай колите на мои приятели, осъзнах че изобщо не си заслужава такъв малък и непрактичен автомобил. Е36 купе имаха много от приятелите ми, по онова време бяха доста актуални, но като ми се наложи да се повозя няколко пъти отзад, та и отпред просто да влезеш в това БМВ си е неудобно. След ПТП-та, в които мои познати загинаха и пострадаха тотално не желая да виждам Е36, който по съвременните мерки за безопасност изкарва само 1 звезда. Освен некомфортен, това е и един много опасен автомобил. Отделно в малкото купе отзад с момиче е немислимо да се съберете, а това си е плюс всеки за млад и свободен мъж. В обкръжението ми имаше и хора с Алфа 156, вярно 4 врати, но пак много твърда и некомфортна ми се струваше. Опитът ми още по онова време ми даде възможност бързо да разбера, че за мен оптималния вариант са автомобилите от Е сегмент и нагоре. 


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Моят първи автомобил беше Трабант 601С. Много ме кефеше. За 6 месеца 7-8 колеги, завършили заедни се обзаведохме с картонения тигър. Гальовно го наричахме "Ягуар Пластик". Търкалях го 8 години. Като тръгнах да го продавам, някъде в първите години на "демокрацията", дъщерите ми плакаха и искаха да ме изгонят от нас, докато не го върна обратно. Но колата, за която най-много съм мечтал бе Нисан Кашкай. Беше от първия миг, когато я видях във Варна на автоизложението. Но, за да я имам трябваше да чакам 6 ( шест) месеца. Нещо, което не можех да си позволя. И за това прибягнах до друга марка, която ми доставиха за 10 дни. След 8 години с Аурис постигнах мечтата си и вече 5 години съм горд собственик на J11 - Нисан Кашкай. Пожелавам го на всеки!!!   

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

О, да, тя бе въображаема към тогавашния момент. В последствие се появи в реала, но първата направена определено бе модел направен от кебритени клечки. :) Първата управляема от мен бе:

Продава се Lada шестица на 46 километра - ᐉ Автомобилни новини, статии и  информация | ФАКТИ.БГ

Като визия и концепция обаче това:

NO RESERVE: 1987 FIAT PANDA 4X4

Но се задоволих тази да ми е първата и за момента последната:

Skoda Octavia Scout - Технически данни и характеристики

Така сме някои ... почваме с мечта докато не я осъществим ... ;) 

Кратко: Имал съм много първи любови, но накрая намерих истинската си любов. От тогава съм женен за нея. :) 

Да, имам история със свидетели .... истинската ми любов, реалната, се справи на едно място където бе подходящо само за "джип" ... :) и е надбягвала ауди а8 по магистралата ... :) 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Честно казано, моите мечти не са свързани с кола, а по-скоро ми се щеше да бях завършил курмуване по времето на соца, когато се е е учило и у-во на колата. Щото аз от у-во нищо не разбирам, а ми е много мерак да можех да почовърквам разни неща по нея. Ама не би.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, Петър Ангелов написа:

..., когато се е е учило и у-во на колата. 

Е, в гимназията ни пращаха и това да учим. За безплатна категория Ц.
Ама се научих да човъркам и ремонтирам после.
Та и за тебе не е късно, само че при новите модели са се постарали да ти пречат ти да го правиш.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, Петър Ангелов написа:

Честно казано, моите мечти не са свързани с кола, а по-скоро ми се щеше да бях завършил курмуване по времето на соца, когато се е е учило и у-во на колата. Щото аз от у-во нищо не разбирам, а ми е много мерак да можех да почовърквам разни неща по нея. Ама не би.

Поне към края на нулевите години все още се изучаваха подобни неща, 2 и 4 тактовите двигатели със сигурност. Иначе при желание в You Tube го има всичко показано и обяснено, при желание може да научите много, или да видите, как да решите конкретен проблем. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 31.01.2021 г. в 19:21, Чингис Хан написа:

215км./ч

С моята любов (снимката по-долу), 2009г, пет човек с багаж в нея, магистрала Хемус, участък след Шумен посока Варна = 225 ... 

Единствения проблем бе, че не допълних гориво във Велико Търново и стрелката на горивото тръгна към нулата и се наложи да намаля на 140, за да стигнем Варна все пак. :) 

rDSC_0339.JPG

Щастливо "женени" сме с нея от 2008г. и до момента не ми е изневеряла. Това е защото се грижа за нея. ;) 

Сега вече карам пенсионерската. Много рядко вдигам над 90. Пенсията ми стига до разход 7 на 100, че над тая скорост отиваме на 10 и кусур и ... те така ... Бях млад и лудуд! Сега съм само луд. :) 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, dioib написа:

Щастливо "женени" сме с нея от 2008г. и до момента не ми е изневеряла. Това е защото се грижа за нея. 

Аз пък съм спрял да се грижа за каруците още от миналия век. Колкото изкарат толкова. 
Ролята на каруците е те да са ми робини на мене, а не аз да съм им роб на тях.
Ламаринените каруци са просто едно необходимо превозно средство, да си ходиш насам натам с тях.
Ако вратата на гаража ми не беше само 180 см висока, щях да си купя камионетка, да ми е по-удобно да си прекарвам това онова.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 16 часа, Белгиеца написа:

Аз пък съм спрял да се грижа за каруците още от миналия век. Колкото изкарат толкова. 

Не знаех, че си беден. :) 

Сега модно е караш до обслужване (около година) и сменяш. Така имаш нова винаги. :) 

п.п. Колата е за забавление, а не да ти робува. ;) Тук говорим за лични автомобили, а не служебни. :) 

Пак не си в час ... :)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 часа, Белгиеца написа:

Ролята на каруците е те да са ми робини

Ето една моя робиня ... :) Даже може и да копа ... :) ... хм ... с нея май над 180 не съм вдига, а и не се справи с копането, но все още е в автопарка ... :) 

 

рDSC_0054.JPG

А тука .... ги "гаджосвах" моята со една от Русииии ... :) 

 

rDSC_0233.JPG

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 часа, Белгиеца написа:

камионетка

:) Ето един мой роб вече покойни .... с него имам доста изпълнения извън пътя, хм ... оффпътни неща където определено си е за 4х4 ... :) 

Горкия към края на живота си можеше да се движи максимално с 40 ... бе верен до гроб. Вечна му памет!!! Амин

 

рDSC04301.JPG

рDSC04296.JPG

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, dioib написа:

 

п.п. Колата е за забавление, а не да ти робува.

Аз не съм се научил да се забавлявам с ламарини.
Ти какво разбираш под думичката забавление ?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Белгиеца написа:

Ти какво разбираш под думичката забавление ?

Аналога е с жените, но по-хубаво ... ;) = Няма свършване. Управляваш докато има гориво. ;) Нея зареждаш (презареждаш), а не себе си и продължаваш без да се съобразяваш с климатични и разни други особености при жената. :) И ... хм ... по-евтино ти излиза ... :) 

Най-важното = никога не е неразположена. ;) 

И по-важното = сбъркаш ли ... страдаш много .... или си мъртъв. 

Това не е като оная работа ... ;) От теб всичко зависи и се вижда какво имаш между ушите, а не между краката. :) 

Явно си по-беден, отколкото те мислих ... :) 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 минути, Белгиеца написа:

Да ти имам забавленията пенсионерски.

Примерно с по-долната робиня чувстваш вятъра в косите си и определено си като Eos ... :) А с едно A6 ... хм ... какво съм правил ... :) 

рDSC04699.JPG

п.п. Това са ми леките робини .... :) 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много марки смених през годините, всяка марка по един път, но единствената марка, която повторих е бмв същата серия - 3 , същия цвят черен металик.Това е всъщност любимата ми марка и любимата ми серия.Макар, че не стават за извънградски автомобили.Аз както ги карам на джанти 17-ки или 18-ки с ниска гума хептем се убиваш от път.Но пък кефа цена няма:)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, Чингис Хан написа:

Но пък кефа цена няма

В какво се изразява този кеф, ако не е някаква стриктно пазена тайна ?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 часа, Чингис Хан написа:

Много марки смених през годините, всяка марка по един път, но единствената марка, която повторих е бмв същата серия - 3 , същия цвят черен металик.Това е всъщност любимата ми марка и любимата ми серия.Макар, че не стават за извънградски автомобили.Аз както ги карам на джанти 17-ки или 18-ки с ниска гума хептем се убиваш от път.Но пък кефа цена няма:)

Не разбирам противоречието ти в поста?! 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, ostavime написа:

Не разбирам противоречието ти в поста?! 

С кое си противореча?

преди 12 часа, Белгиеца написа:

В какво се изразява този кеф, ако не е някаква стриктно пазена тайна ?

Как върви, как седи на пътя.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 23 часа, Чингис Хан написа:

С кое си противореча?

 

на 10.02.2021 г. в 13:32, Чингис Хан написа:

Макар, че не стават за извънградски автомобили.Аз както ги карам на джанти 17-ки или 18-ки с ниска гума хептем се убиваш от път.Но пък кефа цена няма:)

Хем не стават, хем се убиваш от път, хем кеф. Нещо не се връзва работата.

Къде е кефа в това че не става колата и те убиват от път (предполагам имаш предвид твърдо возене, усещане на всяка неравност, друсане и т.н.) ?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване