Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

За какво мислим преди да умрем


Белгиеца

Препоръчан отговор

Хайде една объркваща тема да ви предложа, да ви сваря неподготвени.
Преди 3 дена в неделя един англичанин пише на един сателитен форум , че е в крайна последна фаза на неизлечим рак.
И се загрижил човекът да му бъдат разпродадени антени и приемник някакъв и мотор и др.
От 16 години е във форума и е написал 1800 мнения.
Съответно благодари и за помощa която е получил от другите.
Абе взима си сбогом докато му е възможно.

Какви мисли ви идват в главата четейки подобен пост ?

https://www.satellites.co.uk/forums/threads/time-to-move-on.179616/

Sadly I have been diagnosed with terminal cancer and was going to sell some items on here but no. Ionger have the wherewithal to figure it all out so Carherine here has listed them on eBay.Zero box octagon sf80080anf Masterfocuc 90cn with motor etc. Not sure if I will be back but good luck to you and thanks for help, support a company.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 15 минути, Белгиеца написа:

Какви мисли ви идват в главата четейки подобен пост ?

Че го погребват жив. Виж какви тъжни пожелания му пращат. А също, че може да се възползва да стори някаква криминална проява за да устрои свои деца или род финансово или да си отмъсти някому. Така или иначе гасне и няма кога да го разследват и съдят.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, B-boy/StyLе/ написа:

Че го погребват жив. 

Той се е отказал сам от живота!Само оня отгоре знае на кой колко му остава!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

всеки реагира различно, никого не мразя и не търся отмъщение 
2015-та година получих инфаркт и за разлика от други, които ги изписваха за два дена, мен ме държаха 11 дена
беше ми абсолютно безразлично и ме напуши смях, когато един дядо на който трябваше да сложат байпас и беше много уплашен, каза:
"сега вместо да си поживеем..."
цял живот какво е правил та не е живял...баси
странното е че пред прага на смъртта ми беше безразлично дали ще умра
когато излязох от тъмнината, бях целия вир вода от пот и си нямам на идея на какво се дължи това
а сега, въпреки че съм на възраст в която почти всеки ден срещам смърта на приятели и колеги, ме хваща страх от болката, а не от смъртта
всеки ден живея с очакване, че може да не доживея до утре, но това ми дава сили да се шегувам във форума и да дразня съфорумци, които се връзват на глупости
темата, "за какво си мислите в момента в очакване ..." ми е любимата за забавление
като млад, често съм се питал, за какво съм се родил като един ден ще умра и ми беше тягостно
никой не е вечен

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Различно е. Някои хора се оплакват или мрънкат, други се предават и изпадат в апатия, а трети се борят със зъби и нокти докрай и не приемат поражението. Има и случаи, когато човек не знае дали ще умре. В смисъл смъртта настъпва мигновено.

Ама и ти къртиш с тази тема. Къде пък точно затова се сети.

Редактирано от Емил Костов (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 6 минути, Емил Костов написа:

Ама и ти къртиш с тази тема. Къде пък точно затова се сети.

ами страх го е от смъртта
може би ако се бях регнал преди 30-40 години във форума, вероятно и аз бих създал подобна тема

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Тъпак, това си мисля.
Като ще мре, за какво ги продава тия неща, какво ще прави с парите? На оня свят няма да му трябват. В такива случаи като знаеш че си отиваш и няма на кого да си оставиш нещата, ги подаряваш за да знаеш че поне ще бъдат поддържани.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 34 минути, Bubbles написа:

Тъпак, това си мисля.
Като ще мре, за какво ги продава тия неща, какво ще прави с парите? На оня свят няма да му трябват. В такива случаи като знаеш че си отиваш и няма на кого да си оставиш нещата, ги подаряваш за да знаеш че поне ще бъдат поддържани.

Да сме по-милозливи!

Парите в неговата ситуация може да трябват за облекчаване/удължаване на края му, може и да трябват на близките му след него.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 31 минути, Аралампи написа:

Да сме по-милозливи!

Парите в неговата ситуация може да трябват за облекчаване/удължаване на края му, може и да трябват на близките му след него.

А има ли близки?
Ако да, ок, съжалявам за острия коментар, но доколкото разбирам човека е сам.
Другото, може и да имаш право, ок.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 9 часа, Белгиеца написа:

 

Какви мисли ви идват в главата четейки подобен пост ?

Сега и аз да кажа какви мисли ми дойдоха.
Сетих се веднага че при мен в Белгия хората в крайна фаза на рак имат право да ги боцнат в болницата (една комисия от 3-ма доктори) и да заспят веднага вечния им сън.
Обаче не посмях да им го съобщя, щото не мога да предвидя реакцията им.
А пък то си е човещинка да му кажеш на някой, че може и да не се мъчи като грешен дявол няколко седмици в агония, ако го боцнат.

преди 7 часа, Емил Костов написа:

Ама и ти къртиш с тази тема. Къде пък точно затова се сети.

Е па не съм виждал някой да предупреждава че ще умира на форум.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Когато бях пътник към отвъдното целият ми живот до тогава мина на лента пред очите. Единственото за, което мислих е, че не е справедливо да си отивам толкова млад. Но явно господ не ме е искал тогава при себе си.

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 27 минути, Бял Кон написа:

Когато бях пътник към отвъдното ...

 

Това точно след автомобилната катастрофа ли беше ?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 часа, Белгиеца написа:

Това точно след автомобилната катастрофа ли беше ?

Не, събудих се и започнах да се задушавам.Имах чуството, че голяма буца сух хляб ми беше заседнала в гърлото. Опитвах се отчаяно, да се добера до шише с вода на един метър от мен, но безуспешно. По-едно време се опуснах усетих как душата ми напуска тялото и тогава мина тази лента пред очите ми.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, chepik написа:

Нищо страшно няма в умирането.

Ако умирането се осъществи успешно, тогава не е страшно.
Лошото е когато на някой му се размине умирането, например заради някакви "спасители" пречещи му да умре и остане инвалид да е изцяло зависим от други хора.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 9.09.2021 г. в 10:48, Белгиеца написа:

Какви мисли ви идват в главата четейки подобен пост ?

Някаква измама е. 

Да спекулираш със смъртта си е низост. 

ОК, евентуално ще умре. И?! Може да не е закътал пари за погребението си или да сменя "профила", защото са го надушили полицаите. 

Това за неговата проблематика. 

Преди години и аз бях пред умиране. Не го знаех, но още когато бях студент разсъждавах за собствената си смърт и определено бях подготвен и след като осъзнах какво се случва, след анализиране на състоянието си дадох необходимите нареждания на съпругата си и те така ... продължавам в тоя свят.

Обикновено в последните мигове на живота си човек мисли за близките си хора, по-точно за децата си. Тогава не мислиш за пари и приятели и прочие, а как твоята смърт да не им донесе травма. 

Български обичай е да си заделиш пари за погребението си, за да не натоварваш роднините с излишни разходи. 

Явно извън България хората трупат вещи, които в последствие да кредитират някакво погребение. Мда ... Разни хора, разни идеали ... Само където вещите вече са амортизирани, т.е. = Умираш и правиш другия зависим от кредита който си му продал. Какво да се прави ... Материало- кът живеем и те това е ...  :) 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 3 седмици по-късно...

Наскоро се замислих, преди да умра, защото срещнах огромна кафява мечка на лов! Стана ми неудобно, но слава Богу, той мина, но беше много страшно зак живота си

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 9.09.2021 г. в 10:48, Белгиеца написа:

Хайде една объркваща тема да ви предложа, да ви сваря неподготвени.
Преди 3 дена в неделя един англичанин пише на един сателитен форум , че е в крайна последна фаза на неизлечим рак.
И се загрижил човекът да му бъдат разпродадени антени и приемник някакъв и мотор и др.
От 16 години е във форума и е написал 1800 мнения.
Съответно благодари и за помощa която е получил от другите.
Абе взима си сбогом докато му е възможно.

Какви мисли ви идват в главата четейки подобен пост ?

https://www.satellites.co.uk/forums/threads/time-to-move-on.179616/

Sadly I have been diagnosed with terminal cancer and was going to sell some items on here but no. Ionger have the wherewithal to figure it all out so Carherine here has listed them on eBay.Zero box octagon sf80080anf Masterfocuc 90cn with motor etc. Not sure if I will be back but good luck to you and thanks for help, support a company.

Малко тъповато черна стратегия, за разпродажба на ненужни вехтории, но все пак става въпрос за англичанин. Вероятно ще им хване добра цена...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 5 часа, YAPPI написа:

Наскоро се замислих, преди да умра, защото срещнах огромна кафява мечка на лов! Стана ми неудобно, но слава Богу, той мина, но беше много страшно зак живота си

Това е тръпка. Аз пък преди 20 години влязох в бижутериен магазин с часовници. Може би модата ми беше леко хулиганска, една така наречена бейсболна шапка, с козирка, и едно яке, на него пишеше Americans. Е да, ама вътре двама чужденци, мургави. Докато гледам до тях и те говореха с магазинера на енгилизи, единият извади пистолет и го насочи в лицето ми срещу мен. Първата помисъл не беше, че е обир. А че е сбъркал адреса и ще натисне спусъка. Усещането е, че изстиваш и нямаш време нищо да направиш. За миг си помислих, че съм мъртъв. От този нелеп случай! Магазинера му вика "No, no..." и му клати сигнали с ръката за прекратяване. Явно чужденците са си втълпили, че в България върлуват банди да обират, а магазинера просто му подсказа, че това не е обект под заплаха и аз не съм заплаха. Тези "араби" са силно стресирани!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, Радул написа:

Малко тъповато черна стратегия, за разпродажба на ненужни вехтории, но все пак става въпрос за англичанин. Вероятно ще им хване добра цена...

Жена му беше писала че го е настанила в нещо като болница там да ...
После админът на сайта ѝ обясняваше какви са вариантите за изтриването на акаунта му.

Не мисля че му е до цена, а просто е искал да напише нещо за последно, да се сбогува с другарите си с които се познават от години.
На българския сателитен форум един Петков ( бил модератор на друг подобен форум) е изчезнал без предупреждение и се питат едни други дали някой не знае нещо за него.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 17.09.2021 г. в 14:18, Бял Кон написа:

Когато бях пътник към отвъдното целият ми живот до тогава мина на лента пред очите. Единственото за, което мислих е, че не е справедливо да си отивам толкова млад. Но явно господ не ме е искал тогава при себе си.

 

LIAR LIAR PANTS ON FIRE ! A какво искаш да кажеш с това "целият ми живот до тогава мина на лента пред очите" няколко спомена от детството ти ? Или няколко спомена от това как си се облекчавал в тоалетната същия ден  ?

 

преди 2 часа, B-boy/StyLе/ написа:

Това е тръпка. Аз пък преди 20 години влязох в бижутериен магазин с часовници. Може би модата ми беше леко хулиганска, една така наречена бейсболна шапка, с козирка, и едно яке, на него пишеше Americans. Е да, ама вътре двама чужденци, мургави. Докато гледам до тях и те говореха с магазинера на енгилизи, единият извади пистолет и го насочи в лицето ми срещу мен. Първата помисъл не беше, че е обир. А че е сбъркал адреса и ще натисне спусъка. Усещането е, че изстиваш и нямаш време нищо да направиш. За миг си помислих, че съм мъртъв. От този нелеп случай! Магазинера му вика "No, no..." и му клати сигнали с ръката за прекратяване. Явно чужденците са си втълпили, че в България върлуват банди да обират, а магазинера просто му подсказа, че това не е обект под заплаха и аз не съм заплаха. Тези "араби" са силно стресирани!

Т'ва в Америката ли е ? Съди ли ги после ? 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 месец по-късно...

Никой не знае кога ще му дойде краят. Ако го знаеше шеше да си изкопае гроб на желано от него място. Казват, имало прераждане! Не вярвам. Не изключвам съществуването на висш вселенски разум, но е възможно и да няма такъв. Ако следваме елементарна логика, не е възможно в голяма овощна градина само едно дърво да ражда плодове. В края на дните си човек не съжалява за това което е направил, а за това което не е направил, но е могъл да направи!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 51 минути, herkules2 написа:

Никой не знае кога ще му дойде краят.

Аз пък съм решил да не го чакам, ами да го предизвикам навреме като престане да ми се живее. Ама няма да си копам гроб, щото не ми пука какво ще става след като съм умрял успешно. Телата на умрелите не са проблем на умрелите, а на останалите живи.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 42 минути, Белгиеца написа:

Телата на умрелите не са проблем на умрелите, а на останалите живи.

Напълно си прав. Човек се уважава докато е жив. След като си отиде, нито ще види нито ще чуе уважението на приятели и близки. Така мисля аз, но може и да не съм прав. Самото "уважение" като помани, раздаване на храна, дрехи и палене на свещи на гробовете е за успокоение на съвестта, като приживе покойният може би е бил обиждан дори и несъзнателно по един или друг начин. Това все пак са традиции, а традициите трябва да се уважават, защото напомнят за миналото ни и определят бъдещето.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Аз също от известно време мисля над тази тема, може би, защото не съм добре със здравето, вече не мога да се храня пълноценно поради липсата на зъби и не знам колко още ще изкарам така.

Знам само, че ми е тъжно, че не можах да изживея живота си така, както исках и както си го представях - да прочета много книги, да имам голяма и добре пазена библиотека, да изгледам много филми,  да имам много приятели, да пътувам и да видя свят, най - вече любимите ми Франция и Париж, и разбира се - една истинска и романтична любов. Както и да направя идеални празници за близките си.

Тъжно ми е, че света в който живея, не е толкова морален и почтен, колкото ми се иска, че не си е взел поуки............

Аз пък вярвам, че прераждане съществува. Но не знам дали бих искала пак да живея. Човечеството не си взима поука от нещо - от войните, историята, бедствията............. дори не знам колко още ще съществува светът. Знам само, че ако можех, бих си пожелала да водя един по - добър живот - мечта : да виждам и да чувам, да мога да пея и да се занимавам с музика и танци, с писане, да пътувам и да видя свят, да изживея една истинска и романтична любов.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Публикацията ви съдържа термини, които не допускаме! Моля, редактирайте съдържанието си и премахнете подчертаните думи по-долу. Ако замените букви от думата със звездички или друго, за да заобиколите това предупреждение, профилът ви ще бъде блокиран и наказан!
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...