преди 21 минути, M.Николов написа:

Колко добър пример за това, че Европа загива.

Преди Европа влагаше пари в развиващи се държави, сега в нея ще влагат.

Колко добър пример за това, че си нямаш и понятие по темата, ама важното е да се изложиш. 

Тъпио, ако не си ти да ме информираш, така и недоразбрал щях да си остана, колко съм се изложил.

Хайдее. Трябва повече да се чете.

Преди малко научих, че ЕС е граничел с Бразилия. 

 

Завръщането на Тръмп плаши западните елити

Почти сигурно Тръмп си е научил уроците от предната кампания

Трябва ли западните елити и дори НАТО да се страхуват от завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом през 2024 г.?

Това е напълно основателен въпрос, като се има предвид, че личният „новинарски“ уебсайт на елитите в Брюксел – „Politico“ – наскоро написа статия, в която твърди, че не само трябва да се притесняват, но и да се подготвят за това още отсега.

Назначаването на специален прокурор срещу Хънтър Байдън ще усложни предизборната кампания на баща му

Завръщането на Тръмп като президент на САЩ с всеки изминал ден изглежда все по-неизбежно, за което допринасят гнусното вмешателство на администрацията на Байдън и нейната решимост да го вкара в затвора, където те, погрешно смятат, че приключва кандидатурата му за Белия дом.

Дори и най-неизвестният френски депутат, когото Politico накара да коментира в статията му, приема това и заразсъждава как би изглеждала 2024 г. с Тръмп отново в Овалния кабинет за европейците.

Краткият отговор е неприятен.

Почти сигурно Тръмп си е научил уроците от предната кампания и тирадите му, че НАТО и страните от ЕС имат безплатен билет за защита на Запада от руската агресия, са били дълбоко погрешни, като се има предвид случилото се в Украйна.

Политиката му спрямо ЕС вероятно ще бъде много по-размирна в предстоящата кампания, тъй като той не само ще настоява за ново споразумение за страните от ЕС с НАТО в самата война в Украйна, но ще иде и по-далеч, ще използва естествените си съюзници в ЕС – Полша и Унгария – за да удари в гръб брюкселския елит и да разруши плановете на цялата му заблуждаваща псевдохегемония.

Малко вероятно е той да изтегли САЩ от НАТО, както наскоро прогнозира Джон Болтън, но със сигурност ще има нов по-твърд режим на действие, който може и да му помогне в задачата да ликвидира директно войната в Украйна, а не просто да каже на европейците „ако искате сами да си платите – давайте. Ние сме платили достатъчно“.

Това може да накара много лидери от ЕС да настръхнат. И дори да доведе до неговия импийчмънт. Но това е Тръмп. Той изобщо няма да има нищо против.

Въпросът е, че старото клише за Байдън за възрастния човек, който „възстанови“ трансатлантическия съюз, е точно такова – само едно клише.

Истината е, че Байдън вкара Великобритания и страните от ЕС в кралска грешка, като организира срива на икономиките им, докато американските фирми печелеха не само от новите данъчни облекчения, насочени към екологично чистите фирми, но и като „позволи“ на европейците да се абонират за една война, за чието прекратяване никога няма да имат средства. Толкова за звучната фраза на Байдън „Америка се завръща, дипломацията се завръща“, която беше цитирана в първите дни на мандата му.

Суровата реалност е, че Байдън гледа на стара Европа от колониална гледна точка. Те трябва да платят за мечтите си, които чичо Сам ще осъществи.

Така че сега Тръмп ще се върне към подигравките си за евтиното споразумение за отбрана на Европа, което в действителност изобщо не беше евтино. Той ще се оттегли от Парижкото споразумение за изменението на климата, с което ще вбеси Макрон, както и ще даде кураж на израелците, че идеите им да ударят Иран не са напълно ненормални (което, разбира се, е така).

Но всъщност правителствата на ЕС трябва да се притесняват повече от това, което Тръмп е подготвил за самата Америка. Той ще инвестира повече в изкопаеми горива, ще отмени много от инициативите на Байдън в областта на околната среда, ще се противопостави твърдо на имиграцията и ще наложи повече мита на американските конкуренти – както на Китай, така и на ЕС – за да подпомогне американския бизнес.

И все пак вторият му мандат няма да се съсредоточи само върху унижаването на Байдън. Той ще се бори още по-усилено за запазване на американската позиция както в международната търговия, така и в отслабващата доларова икономика.

Тръмп ще трябва да се изправи пред нова заплаха за Америка, която е пряк резултат от войната на Байдън – и да не забравяме корупционните му сделки в Украйна – появата на БРИКС, която само през тази година ще има пет нови члена и вече поема пълен контрол върху цените на петрола чрез влиянието си чрез ОПЕК+.

Накратко, Тръмп ще се бори на нов фронт, тъй като се е появил нов световен ред, който ще оспори хегемонията на САЩ (или това, което е останало от нея) директно, което означава много повече от това просто да се откаже от долара като резервна валута.

БРИКС ще има собствена валута, собствена клирингова система и в един момент вероятно и собствен отбранителен пакт.

Доналд ще има много работа и повечето лидери на ЕС ще се чудят, дали за тях е по-добре Тръмп да е зле информиран и войнствен, отколкото претоварен и паникьосан в резултат на новите отношения между Америка и малкото партньори, които са ѝ останали в света.

Мартин Джей е британски журналист на свободна практика, живеещ в Мароко, където е кореспондент на The Daily Mail, а преди това е отразявал Арабската пролет в Мароко за CNN и Euronews.

От 2012 г. до 2019 г. работи в Бейрут за BBC, Al Jazeera, RT, DW, както и на свободна практика за британските Daily Mail, The Sunday Times и TRT World. Отразява събития в почти 50 страни в Африка, Близкия изток и Европа.

Източник: Strategic-culture

преди 9 часа, инж. Велев написа:

 

ти критикуваш мерките които са копирани от Русия -= браво на терб, да мрът всички фенове на руската диктатура

преди 13 часа, Без умствен капацитет написа:

ти критикуваш мерките които са копирани от Русия -= браво на терб, да мрът всички фенове на руската диктатура

Аз съм против гей-глобализма. И против избиването на кравите, защото пърдели. Всичко друго са подробности.

проектът EС ще се окаже най- губещия в историята на човечеството когато санирането започне да пада и гаранцията на  фотоволтаиците изтече 

тогава и ще е разпада  до 20-30 години

преди 7 минути, инж. Велев написа:

Аз съм против гей-глобализма. И против избиването на кравите, защото пърдели. Всичко друго са подробности.

Бабо, какво е гей глобализъм?

 

преди 9 минути, Гражданин написа:

Бабо, какво е гей глобализъм?

 

Много страшна болест е. И опасна. Искат да владеят целия свят и все реват за права, които никой не им е отнел.

Всички други болести ги лекуват, а само тая не. Даже в момента управляват света. Но явно трябва човечеството да мине и през това изпитание.

преди 6 минути, инж. Велев написа:

Много страшна болест е. И опасна. Искат да владеят целия свят и все реват за права, които никой не им е отнел.

Всички други болести ги лекуват, а само тая не. Даже в момента управляват света. Но явно трябва човечеството да мине и през това изпитание.

Покажи един инзвестен човек, който страда от тази болест и иска да владее света.

преди 4 минути, Гражданин написа:

Покажи един инзвестен човек, който страда от тази болест и иска да владее света.

Ама то не е задължително да си болен едновремено и от двете.

Тия дето искат да владеят света са задкулисие. Поставили са няколко лица на преден план като сорос и шваб например. Но истинските рептили не са известни. 

А за гейовете ти си ги знаеш кои са. Реват само за права. Ама нищо не казват за задължения. Че и нагли стават: "Идвали за нашите деца".

преди 8 минути, инж. Велев написа:

Но истинските рептили не са известни. 

Значи според теб светът се управлява от рептили?

преди 33 минути, Гражданин написа:

Значи според теб светът се управлява от рептили?

Според теб хора ли са тия, които сега ни управляват? Не само тук.

преди 8 часа, инж. Велев написа:

Според теб хора ли са тия, които сега ни управляват? Не само тук.

Защо да не са хора? 

Силно отрезвяваща статия за Германия и нейната западаща икономика, която навярно ще повлече целия континент.

Превод на цялата статия:

Цитат

 

Politico: Деиндустриализацията на Германия

Ако икономическият двигател на Европа спре, вече поляризираният политически пейзаж на континента ще се разклати.

Най-големите германски компании се отказват от родината си.

Химическият гигант BASF е стожер на германския бизнес повече от 150 години, подкрепяйки индустриалния възход на страната с непрекъснат поток от иновации, които спомогнаха за превръщането на "Произведено в Германия" в обект на завист по света.

Но последният му проект - инвестиция от 10 млрд. долара в модерен комплекс, за който компанията твърди, че ще бъде златен стандарт за устойчиво производство - няма да бъде реализиран в Германия. Вместо това той се изгражда на 9000 километра в Китай.

Дори когато преследва бъдещето в Азия, BASF, основана на брега на Рейн през 1865 г. като Badische Anilin- & Sodafabrik, намалява мащабите си в Германия. През февруари компанията обяви затварянето на завода за торове в родния си град Лудвигсхафен и на други съоръжения, което доведе до съкращаването на около 2600 работни места.

"Ние сме все по-притеснени за нашия вътрешен пазар", заяви главният изпълнителен директор на BASF Мартин Брудермюлер пред акционерите през април, като отбеляза, че компанията е загубила 130 милиона евро в Германия през миналата година. "Рентабилността вече не е близо до това, което би трябвало да бъде."

Подобно неразположение сега обхваща цялата германска икономика, която през първото тримесечие изпадна в рецесия на фона на множество проучвания, показващи, че както компаниите, така и потребителите са дълбоко скептични по отношение на бъдещето.

Това безпокойство е основателно. Преди близо 20 години Германия с пакет от амбициозни реформи на пазара на труда, освободиха индустриалния ѝ потенциал и доведоха до устойчив период на просперитет, задвижван по-специално от силното търсене на машини и автомобили от страна на Китай. Докато Германия разочарова много партньори, като изнасяше значително повече, отколкото купуваше, нейната икономика процъфтяваше.

Времената на бум обаче дойдоха с цена: Икономическата сила приспиваше нейните лидери във фалшиво чувство за сигурност. Неуспехът им да продължат реформите сега им се връща.

Изведнъж над бившата европейска сила Германия се разрази перфектната буря, която сигнализира, че настоящата рецесия не е просто "техническа", както се молят политиците, а по-скоро предвестник на фундаментален обрат в икономическото състояние, който заплашва да разтърси цяла Европа, внасяйки още повече сътресения в и без това поляризирания политически пейзаж на континента.

Изправени пред токсичен коктейл от високи цени на енергията, недостиг на работници и много бюрокрация, много от най-големите германски компании - от гиганти като Volkswagen и Siemens до множество по-малко известни и по-малки компании - преживяват грубо събуждане и се стремят към преместване в Северна Америка и Азия.

Ако не настъпи неочакван обрат, е трудно да се избегне заключението, че Германия се е запътила към много по-дълбок икономически спад.

Докладите от фронтовата линия стават все по-лоши. Безработицата нарасна на годишна база с около 200 000 души през юни - месец, в който обикновено се  добавят нови работни места. Въпреки че общият процент на безработица остава нисък, германските власти се подготвят за още лоши новини.

"Започваме да усещаме трудните икономически условия на пазара на труда", заяви ръководителят на германското бюро по труда Андреа Налес. "Безработицата се увеличава и растежът на заетостта губи инерция".

Новите поръчки в машиностроителните компании в страната, които отдавна са показател за състоянието на Германия, падат като камък, спадайки с 10% само през май, осмият пореден спад. Подобна слабост се наблюдава в цялата германска икономика - от строителството до химическата промишленост.

Чуждестранният интерес към Германия като място за инвестиции също намалява. Броят на новите чуждестранни инвестиции в Германия спада през 2022 г. за пета поредна година, достигайки най-ниската си стойност от 2013 г. насам.

"Понякога се чува за "пълзяща деиндустриализация - е, тя вече не е просто пълзяща", казва Ханс-Юрген Вьолц, главен икономист в BVMW, асоциация, която лобира за германския Mittelstand - хилядите малки и средни фирми, които формират гръбнака на икономиката на страната.

За да се разберат дългосрочните ефекти от деиндустриализацията, не е нужно да се търси по-далеч от американския Rust Belt или британския Midlands, някога процъфтяващи индустриални коридори, които станаха жертва на грешни политики и глобален конкурентен натиск и никога не се възстановиха напълно.

Само че при Германия последствията ще се разиграят в континентален мащаб.

Зависимостта на страната от промишлеността я прави особено уязвима. С изключение на производителя на софтуер SAP, технологичният сектор в Германия на практика не съществува. Във финансовия свят най-големите играчи в страната са известни с лошите си залози (Deutsche Bank) и скандалите (Wirecard). Производството съставлява около 27% от икономиката на Германия в сравнение с 18% в САЩ.

Свързан с това проблем е, че най-важните индустриални сегменти на Германия - от химическата промишленост до автомобилостроенето и машиностроенето - са вкоренени в технологиите от XIX век. Въпреки че страната процъфтява от десетилетия чрез оптимизиране на тези изделия, много от тях или остаряват (двигателят с вътрешно горене), или просто са твърде скъпи, за да се произвеждат в Германия.

Вземете металите. През март компанията, която притежава най-големия завод за топене на алуминий в Германия, Uedesheimer Rheinwerk, заяви, че ще затвори завода до края на годината поради високата цена на енергията.

Подобни доклади не биха били толкова тревожни, ако Германия имаше силна история на икономическа диверсификация. За съжаление, резултатите й в тази област са в най-добрия случай неравни.

Германия например е пионер в съвременната технология за слънчеви панели и в началото на 2000 г. става най-големият производител в света. След като китайците копираха германския дизайн и наводниха пазара с евтини алтернативи, германските производители на слънчеви панели се сринаха.

Иновациите пораждат икономически растеж и тъй като традиционната индустрия на Германия запада, въпросът е какво ново ще я замени. Засега нищо не се вижда.

Германия се нарежда едва на осмо място в Глобалния индекс на иновациите, годишна класация, изготвяна от Световната организация за интелектуална собственост към ООН. В Европа дори не е в челната тройка.

В областта на изкуствения интелект - технология, която според много наблюдатели ще бъде двигател на икономическия растеж за следващото поколение, Германия е also-ran. Само четири от 100-те най-цитирани научни статии за AI през 2022 г. са били германски. За сравнение, в САЩ те са 68, а в Китай - 27.

"Германия няма какво да предложи в нито един от най-важните сектори, ориентирани към бъдещето", казва Марсел Фрацшер, ръководител на германския икономически институт DIW. "Това, което съществува, е стара индустрия."

Силата на технологиите да трансформират една икономика - или да я оставят на заден план - е очевидна, когато се сравнят траекториите на Германия и САЩ през последните 15 години.

Ерозията на индустриалното ядро на Германия ще окаже значително въздействие върху останалата част от Европейския съюз. Германия е не само най-големият играч в Европа; тя функционира и като център на колело, свързвайки различните икономики в региона като най-голям търговски партньор и инвеститор за много от тях.

През последните три десетилетия германската индустрия превърна Централна Европа в свой завод. Porsche произвежда своя най-продаван SUV Cayenne в Словакия, Audi произвежда двигатели в Унгария от началото на 90-те години на миналия век, а производителят на първокласни уреди Miele произвежда перални машини в Полша.

Хиляди малки и средни германски фирми, т.нар. Mittelstand, които са гръбнакът на икономиката на страната, работят в региона и произвеждат основно за европейския пазар. Макар че те няма да изчезнат за една нощ, трайният спад в Германия неизбежно ще повлече след себе си и останалата част от региона.

"Съществува опасност Европа да се окаже губещата страна в тази промяна", призна неотдавна Клаус Розенфелд, главен изпълнителен директор на Schaeffler, производител на автомобилни части, и добави, че компанията му вероятно ще построи следващите си заводи в САЩ.

Докато длъжностните лица от ЕС обвиняват за предстоящата деиндустриализация на региона несправедливите според тях политики на САЩ и Китай спрямо Европа, които поставят европейските компании в неравностойно положение, проблемите в Германия са много по-дълбоки и са до голяма степен домашни. И те нямат лесни решения.

Казано по-просто, формулата, която превърна Германия в индустриална сила на Европа - висококвалифицирана работна ръка и иновативни компании, захранвани от евтина енергия - беше отменена.

Тъй като през следващите години ще се пенсионира поколението на бейби бумърите, Германия се приближава към демографска пропаст, която ще остави компаниите ѝ без инженери, учени и други висококвалифицирани работници, от които се нуждаят, за да останат конкурентоспособни на световния пазар. През следващите 15 години около 30% от работната сила в Германия ще достигне пенсионна възраст. Германия бързо застарява.

Застаряването на населението не е единственият проблем. Младите германци копнеят за сигурни работни места, а не за бурното предприемачество и иновациите, които превърнаха страната в една от водещите икономики в света.

"Много млади хора предпочитат да работят за държавата, отколкото да започнат бизнес", казва Фрацшер от DIW.

Усилията за компенсиране на нарастващия недостиг на работници чрез миграция досега са неуспешни. (Въпреки че Германия продължава да приема стотици хиляди кандидати за убежище всяка година, повечето от тях не притежават уменията, от които се нуждаят компаниите).

Миналата седмица германските законодатели приеха нов закон за имиграцията, който премахва много от бюрократичните пречки, с които се сблъскват чуждестранните квалифицирани работници, за да се установят в страната. Друг е въпросът дали той ще проработи. В сравнение с Обединеното кралство, Канада или САЩ, Германия често е трудно да се продаде поради високите данъци, трудностите при изучаването на езика и културата, която често не е толкова гостоприемна към чужденците.

Например в проучване от близо 400 страници, поръчано от правителството и публикувано миналия месец, се установи, че половината германци имат антимюсюлмански възгледи. Като се има предвид, че много от високообразованите работници, които правителството би искало да привлече, идват от мюсюлмански страни като Турция, подобна враждебност едва ли е предимство.

Към тези демографски предизвикателства се прибавят и рязко нарастващите разходи за енергия в резултат на войната на Русия срещу Украйна, както и усилията на самата Германия за борба с изменението на климата.

Спирайки доставките на природен газ за Германия, Кремъл на практика премахна опорната точка на бизнес модела на Германия, която разчиташе на лесния достъп до евтина руска енергия. Въпреки че цените на едро на природния газ наскоро се стабилизираха, те все още са приблизително три пъти по-високи от тези преди кризата. Това остави компании като BASF, чието основно предприятие в Германия само през 2021 г. е консумирало толкова природен газ, колкото цяла Швейцария, без друг избор, освен да търсят алтернативи.

Зелената трансформация на страната, т.нар. Energiewende, само влоши положението. Точно когато губеше достъп до евтиния руски газ, Германия изключи цялата си ядрена енергия. И дори след почти четвърт век на субсидиране на разширяването на възобновяемата енергия, Германия все още не разполага с достатъчно вятърни турбини и слънчеви панели, за да задоволи търсенето - оставяйки германците да плащат три пъти повече от средното за света за електричество.

Смъртта на Das Auto
Въпреки че широката общественост изглежда в блажено неведение за предстоящите икономически предизвикателства, тези на предната линия не си правят илюзии.

"Геополитическите събития показаха пределно ясно, че нашият икономически модел вече не е гарант за просперитет", казва Андреас Раде, управляващ директор на Асоциацията на германската автомобилна индустрия, основното лобистко звено в сектора.

Нито пък Das Auto.

Автомобилната индустрия подкрепя богатството на Германия повече от век и икономическото бъдеще на страната до голяма степен зависи от способността на сектора - който осигурява почти една четвърт от производството - да запази позициите си в луксозния сегмент в свят на електромобили.

Това не изглежда добре. Макар че наскоро компаниите регистрираха печалби с помощта на затихналото търсене след пандемията, този тласък изглежда по-скоро като последна глътка въздух, отколкото като подновяване.

Дълго време източник на национална гордост, автомобилната индустрия се превърна в ахилесовата пета на Германия по причини, които имат повече общо с високомерието, отколкото със структурните недостатъци на страната. Години наред компании като Mercedes, BMW и Volkswagen отказват да се откажат от двигателя с вътрешно горене, отхвърляйки Tesla и други ранни новатори в областта.

Тази стратегическа грешка отвори вратата не само за Елон Мъск, но и за Китай, който започна да инвестира значителни суми в разработването на електрически превозни средства преди 15 години, докато германците се отнасяха с насмешка към идеята и Китай вече натрупа значителна преднина. Миналата година на китайските производители се паднаха около 60% от над 10 милиона изцяло електрически автомобила, продадени по света.

Германците вече усещат последиците от грешната си преценка.

Volkswagen, който доминира китайския автомобилен пазар от десетилетия, загуби короната си на най-голям автомобилен производител в Китай през първото тримесечие в полза на BYD, местен китайски конкурент, на фона на рязкото нарастване на продажбите на електромобили. Китай е най-големият автомобилен пазар в света, на който се падат близо 40% от приходите на Volkswagen.

В неотдавнашно проучване на застрахователя Allianz се прогнозира, че ако настоящите тенденции се запазят и китайските производители увеличат пазарния си дял както в Китай, така и в Европа, печалбите на европейските производители и доставчици на автомобили могат да намалеят с десетки милиарди евро до 2030 г., като най-много ще пострадат германските автомобилни компании.

Въпреки че германските производители на автомобили са преминали през колективно преобразяване на електрическите превозни средства и се надпреварват да наваксват, те все още нямат конкурентното предимство, на което се радваха повече от век при двигателите с вътрешно горене. Всъщност основната технология в едно EV не е моторът, който е готова технология, а батерията, която разчита на химията, а не на уменията в областта на машиностроенето, които определят Vorsprung durch Technik.

Нещо повече, електромобилите все повече се превръщат в подвижни капсули за технологии и развлечения, а самоуправляващите се автомобили са съвсем близо. И ако има област, в която Германия не се е отличила, това са цифровите технологии. Това може да обясни защо стойността на Tesla сега е повече от три пъти по-голяма от стойността на всички германски автомобилни производители взети заедно.

"Определено имаме трудности с иновациите в германската индустрия и проблем с конкурентоспособността", казва Йенс Хилдебрандт, който ръководи Германската търговска камара в Китай.

За икономическите отношения между Германия и Китай това представлява коренна промяна. Десетилетия наред китайците гледаха на германската индустрия и инженерство като на модел. Изведнъж германците са тези, които гледат от Китай.

"Големите китайски автомобилни компании скоро ще трябва да построят свои собствени заводи в Европа и може би дори в Германия", казва Хилдебрандт и добавя, че това е тенденция, която "не може да бъде обърната".

Низходяща спирала
Като се имат предвид икономическите затруднения, може би не е изненада, че много от най-големите германски компании са на път да останат немски само по име.

Ако това ви звучи пресилено, разгледайте примера с Linde, конгломератът за промишлени газове. До тази година компанията, започнала през 70-те години на XIX в. с разработване на хладилна техника за пивоварни, беше най-ценният син чип в Германия с пазарна капитализация от около 150 млрд. евро. През януари Linde реши да напусне фондовата борса във Франкфурт в полза на листването си в Ню Йорк.

Този ход последва сливането на Linde с американски конкурент, след което Linde реши да се откаже от централата си в центъра на Мюнхен. В хода на преструктурирането Linde съкрати стотици работни места в родината си. Въпреки че Германия остава важен пазар, на който се падат около 11% от приходите, той е само един от многото.

Това, което Linde илюстрира е, че големите германски компании могат да оцелеят и да се развиват със или без Германия. Когато условията в родината се влошат, те просто ще се преместят другаде. За Германия обаче това би означавало по-малко високоплатени работни места и по-ниски данъчни приходи, да не говорим за заплахата от траен икономически спад и политическа нестабилност.

Неотдавнашният скок на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD) в националните проучвания подчертава тези залози. Макар че възходът на AfD се дължи на нарастващото разочарование от миграцията, едно трайно влошаване на икономическата ситуация вероятно ще даде допълнителен тласък на партията.

Голяма точка на възпламеняване ще бъде социалното благосъстояние. Германия управлява една от най-щедрите социални политики, като социалните разходи представляват 27% от икономиката миналата година. Тъй като Берлин е под натиск от САЩ да харчи много повече за отбрана, затягането на коланите - общественият отпор - вече започнаха. В условията на икономически спад ситуацията само ще се влошава.

Основният приоритет на германската индустрия - модернизацията на скърцащата германска инфраструктура - ще бъде по-труден за финансиране. Пътищата, мостовете, морските пътища и друга критична инфраструктура в Германия имат остра нужда от ремонт. Според проучване, публикувано през ноември от Института за германската икономика (IW), четири от всеки пет германски компании заявяват, че лошата инфраструктура пречи на бизнеса им. Регулаторните пречки, които усилията за съживяване трябва да преодолеят, преди да започнат работа, означават, че няма бързо решение.

Всъщност "проблемите вероятно ще се задълбочават", заключават авторите на проучването.

Изход
Германската индустрия не изоставя изцяло Германия. Те са щастливи да останат - стига правителството да им плаща.

Само преди две седмици BASF откри завод край Дрезден за производство на катодни материали за батерии за електрически автомобили и обеща да продължи да инвестира в родния си пазар. За да си осигурят такива ангажименти обаче, местните и федералните власти са принудени да предлагат щедри стимули на германските компании. BASF например ще получи 175 млн. евро държавна помощ за новата си дейност за производство на батерии.

При липсата на такава подкрепа е трудно да се устои на по-достъпните пазари с по-евтина енергия. Тъй като германското инженерство е изгубило предимствата си в електрическата ера, производителите на автомобили удвояват инвестициите си в чужбина, особено в Китай и САЩ.

Финансирането, предлагано от американския Закон за намаляване на инфлацията, се оказа особено привлекателна примамка за европейските компании. През март Volkswagen разкри плановете си да построи завод за 2 млрд. долара в Южна Каролина, където иска да възроди марката Scout, популярна американска марка 4×4 през 60-те и 70-те години на миналия век.

През април ръководителите на стартиращата компания за производство на батерии на автомобилния производител, PowerCo, застанаха редом до канадския премиер Джъстин Трюдо, когато обявиха инвестиция от 5 млрд. евро в нов завод за батерии в Онтарио. Автомобилният производител обеща да инвестира още милиарди в Северна Америка през следващите няколко години, тъй като преминава към електрически превозни средства.

В Германия, напротив, Volkswagen се отказа от плановете си да построи нов завод за "Trinity" - нов електрически SUV, като вместо това предпочете да преоборудва съществуващите мощности. Производителят на автомобили, който има стабилна марка, включваща също Audi и Porsche, реши да не изгражда втори завод за батерии в родната си провинция Долна Саксония поради високата цена на електроенергията. През април обаче компанията обяви, че ще инвестира около 1 млрд. евро в център за електрически превозни средства близо до Шанхай.

Неотдавнашно проучване на индустриалната група VDA сред 128 германски автомобилни доставчици показа, че нито един от тях не планира да увеличи инвестициите си на родния пазар в Германия. Повече от една четвърт планират да преместят дейността си в чужбина.

Въпреки индустриалния отлив от страната, германските политици до голяма степен отричат предстоящите политически и икономически предизвикателства.

Лобистите в индустрията твърдят, че "взаимната зависимост" между Китай и Германия ще бъде положителна в дългосрочен план.

"Това, което ме притеснява, е асиметрията на зависимостта", казва Фрацшер. "Германските компании се отвориха за изнудване, защото са много по-зависими от Китай, отколкото обратното."

В един момент германците ще се събудят и ще осъзнаят опасностите, пред които са изправени. Въпросът е дали ще го направят, преди да е станало твърде късно да се направи нещо по въпроса.

Във всеки случай BASF вече напуска Германия. Запитан наскоро какво планира да направи компанията с химическите заводи, които затваря в Германия, Брудермюлер, главен изпълнителен директор, се опита да смекчи думата като каза, че компанията няма да "разруши всичко веднага".

https://www.politico.eu/article/rust-belt-on-the-rhine-the-deindustrialization-of-germany/

 

 

 

 

на 15.08.2023 г. в 12:02, Flashback написа:

Силно отрезвяваща статия за Германия и нейната западаща икономика, която навярно ще повлече целия континент.

Превод на цялата статия:

 

 

Германия не е това което беше. И колите им вече не са същите.

От тези днешните политици нищо не става.Като се започне от Урсула през Макрон и Шулц и така.

Очевидно заради "помощите" за укрофашистите, това пушечно месо във войната на сащ срещу Русия, Германия не може да си позволи да покрие заветните 2% бюджетни разходи за своето собствено превъоръжаване. 

Брюксел Париж Берлин Атина Лондон се напълниха с какви ли не. То африканци то араби то индийци то Пакистанци то турци то китайци.

Незнам какво стана с войната в Сирия но в София в бежанските лагери продължават да прииждат.

Хвърлят на граничаря 5 хиляди евро дето уж гледа тия камери и той си затваря очите. Никога няма се пребориме с корупцията!

преди 1 час, shishmanovp861 написа:

Брюксел Париж Берлин Атина Лондон се напълниха с какви ли не. То африканци то араби то индийци то Пакистанци то турци то китайци.

Незнам какво стана с войната в Сирия но в София в бежанските лагери продължават да прииждат.

Хвърлят на граничаря 5 хиляди евро дето уж гледа тия камери и той си затваря очите. Никога няма се пребориме с корупцията!

Сирия беше светска държава преди сащ да съсипе живота в района. Сега не е така и развалата е пълна.

22,7 млрд. евро! Германия харчи милиарди, за да компенсира домакинствата и бизнеса заради високите цени на енергоносителите

След Естония, Унгария и Германия, петата по големина икономика в еврозоната, Нидерландия, също навлезе в рецесия заради инфлацията. Рецесията е предизвикана от спад в потребителските разходи и износа, тъй като растящата инфлация повиши цените на храните и сметките за енергия в Нидерландия и нейните търговски партньори.

Данните на европейската статистическа служба показват още, че икономиките на Италия, Кипър, Латвия, Полша и Швеция също се свиват, но те са отчели скромен растеж през първото тримесечие и поради това технически все още не се водят в рецесия. Но явно те ще са следващите. 

Каква я мислехме, каква стана - фюрер Урсула как ни надъхваше миналата година как за има-няма три месеца ще "фалираме Русия и ще поставим Путин на колене", а то ние затъваме стабилно. 😕

https://www.economic.bg/bg/a/view/niderlandija-vleze-v-recesija-zaradi-inflacijata