Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

За или против ЛГБТ обществото да им се разрешава да осиновяват деца и да се женят


Гласуване - за или против ЛГБТ обществото да им се разрешава да осиновяват деца и да сключват брак по между си  

17 гласували потребители

  1. 1. За или против ЛГБТ обществото да им се разрешава да осиновяват деца и да сключват брак

    • Да не могат да осиновяват
    • Да могат да осиновяват
    • Да могат да сключват брак по между си
    • Да не могат да сключват брак по между си
    • Нямам мнение
      0


Препоръчан отговор

преди 21 часа, дръндю написа:

ако некой мъж се самоопредели за жена
ако жена се самоопредели за мъж
ако човек се самоопредели за Бог
ако църен манго кът мен се самоопредели за швед
тва сичкутуй за лудницата
 

И ако има въображаеми приятели, живеещи на небето - също е за лудницата.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 24.06.2022 г. в 21:24, dimy написа:

 

Ами - ти го каза - нормалните хетеросексуални! И ненормалните ЛГБТ!

Пояснявам - от семейство на гейове - ще се развият малки гейчета, които ще станат голееееееми пед-али!!!

Аз казах!

Познавам няколко гейове и от двата пола, които имат деца - децата им не са гейове. И принципно едно дете е много по- добре да израстне в свой дом, отколкото в сиропиталище. От домовете за изоставени деца излизат доста обратни, че и наркомани, които обикновенно се прехранват с проституция, кражби, просене и разни такива.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 14 часа, insec написа:

Познавам няколко гейове и от двата пола, които имат деца - децата им не са гейове. И принципно едно дете е много по- добре да израстне в свой дом, отколкото в сиропиталище. От домовете за изоставени деца излизат доста обратни, че и наркомани, които обикновенно се прехранват с проституция, кражби, просене и разни такива.

Алооо, детето не гей ... още! Но най вероятно ще стане!

Айде да е прехвърляме вината на сиропиталищата,а за това че на някой майка му и баща му са с пе*ниси,а ?

Деба и гейщината!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 53 минути, dimy написа:

Алооо, детето не гей ... още! Но най вероятно ще стане!

М/у "най- вероятно" и "ще стане", можеш ли сметна, колко предразсъдъци има.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 4 часа, insec написа:

М/у "най- вероятно" и "ще стане", можеш ли сметна, колко предразсъдъци има.

 

Мога, мога!!! За 18години Х 365дена в годината да си бъркат в анусите и детето да знае това - ще е 100% завършен гей!

1010x570.jpg.0e0ec1aeabec3cf7aed123dd1d23ed05.jpg

original.png.4dfb764471f0b9fd9f4cc4b2648df2a7.png

11.jpg.f668c5fba80dab60012224591a3a13c9.jpg

two-men-with-kid-looking-at-book-564952101-5b5cc89f46e0fb002c6d60c9.webp.ecaca25df6f65aeedbb44358f5452e8c.webp

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

А те щото гейовете произлизат единствено и само от гейски семейства - мда. Толкова си пълен с предразсъдъци, че въобще не е останало място за разсъдък.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 45 минути, insec написа:

А те щото гейовете произлизат единствено и само от гейски семейства - мда. Толкова си пълен с предразсъдъци, че въобще не е останало място за разсъдък.

 

Знаеш ли ... имам един такъв екзистенциален въпрос - ако двама гейове се изч*укат - какво дете ще се роди ? Изобщо - възможно ли е???

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 4 часа, dimy написа:

 

Знаеш ли ... имам един такъв екзистенциален въпрос - ако двама гейове се изч*укат - какво дете ще се роди ? Изобщо - възможно ли е???

ма верно ли си мислиш, че това е екзистенциален въпрос :lol6:

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 5 часа, insec написа:

ма верно ли си мислиш, че това е екзистенциален въпрос :lol6:

 

Ма - верно го мисля. Глей са - ако всички сме гей*ове и/или лез*бийки - требва некак да правим децата, нал тъй?

Та леко завоалираният ми въпрос беше - представи си двама гейове правят секс, нали? Какъв ще е резултата от това бърникане в зад*ниците ... след 9 месеца?

И махни оня смеещ се емотикон горе - не е за смях. Трагично е!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

 

Либералите ще доведат САЩ до гражданска война

 

15_-1_rezerva_4712844946686477264_big.jpg.d83cecaf227ed7ec41edc002cff85caa.jpg


Политиката на властите в САЩ се промени и стана много лесно да си промените пола.
Лекар в САЩ не може да каже „не“ на смяната на пола, дори ако пациентът е психично болен. Ако родителите са против осакатяването на своето дете, тогава властите се намесват

Бостънската детска клиника осигурява „всеобхватни и поддържащи грижи за лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални хора и техните семейства“ срещу пари и то много

Както съобщават медиите бостънската детска болница предлага това, което се описва като „пълен набор от хирургични възможности за транссексуалните подрастващи и младите възрастни“. Какви „варианти“ са подготвени за по-младото поколение американци от последователите на Ескулап, обяснява лекарят на клиниката Франсис Гримстад. На първо място, това е така наречената „полоопределяща хистеректомия“. Или, по-просто казано, хирургично отстраняване на матката. Франсис Гримстад говори и за действията, съпътстващи тази обезобразяваща операция като отстраняването на фалопиевите тръби и на яйчниците. Става дума за необратима стерилизация на момичетата. При това без никакви медицински показания, а само от желание за смяна на пола.

Бостънската детска болница, която трябва да носи името на фашисткия палач Менгеле, нарича себе си „среда, която подкрепя ЛГБТ хората“. Хората с отклонения в сексуалното поведение не се „подкрепят“ от американските лекари безплатно. Клиниката „осигурява всеобхватни и поддържащи грижи за лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални хора и техните семейства“ срещу пари и то много. Специализирана в обезобразяването на деца е и Центърът за джендърна хирургия към болницата, който предлага широка гама от „хирургични услуги за потвърждение на пола“ за „подрастващите и младите възрастни“. Ръководството на болницата е изключително гордо от създаването на „първия по рода си център в САЩ в голяма детска болница“.

Разбира се, през последните години операцията за смяна на пола при подрастващите се извършва в САЩ съвсем официално. Но по-рано в детските болници не бяха създадени специалните отдели за това. Всичко това промени дневния ред. От гледна точка на социолозите явлението е съвсем разбираемо: израсна поколение мениджъри, възпитани от либералите в големите американски университети, които започнаха да „внедряват“ идеите на своите учители.

Всичко започна съвсем невинно от продукцията на Холивуд, от телевизията и от пресата и така се появи негласната квота за чернокожите положителни герои. След това неофициално беше въведена същата квота и за ЛГБТ хората. След това политиката на властите се промени и стана много лесно да си промените пола и, обратното, стана много трудно да поставите чернокож зад решетките. Проблемите, както се казва, не закъсняха.

Кризата, причинена от драматично промененото отношение на властите към чернокожото население, дойде през 2020 г. Причината е смъртта на наркомана и дребен престъпник Джордж Флойд от ръцете на белия полицай Дерек Шовин. Протестите, които заляха САЩ, бързо прераснаха в сблъсъци с полицията, грабежите, палежите на автомобили и разрушаването на исторически паметници. Угодничеството на бунтовниците и демагогията на либералните политици за необходимостта от намаляване на финансирането на полицейските сили и затварянето на затворите дадоха резултат. Проучване на Галъп през юни отчете спад в общественото уважение към полицията.

В резултат на това, според New York Post, има масово изтичане на персонал от полицията. В Ню Йорк, например, през шестте месеца на 2022 г. 2465 полицаи са подали молба за напускане, което е 42% увеличение спрямо 2021 г. Основната причина е рязкото нарастване на нивото на престъпността и отсъствието на защита от властите. Казано по-просто, уличните банди, в по-голямата си част представлявани от чернокожи, станаха опасни за докосване, а съдът и политиците неизменно заставаха на тяхна страна.

Трудностите с транссексуалните хора тепърва започват. Като един ръководител на една от клиниките, в които на децата се предписват процедури за по-нататъшната смяна на пола, каза, че през последните години броят на хората, които са кандидатствали за тези услуги, се е увеличил с 4000%. Причината е съвсем проста: телевизията е пълна с предавания за транссексуалните, и освен това популярните медийни личности настояват за промяната на пола на тийнейджърите. Междувременно лекар в САЩ не може да каже „не“ на смяната на пола, дори ако пациентът е психично болен. Ако родителите са против осакатяването на своето дете, тогава властите се намесват. С тяхната подкрепа един тийнейджър може да постигне независимост чрез съдилищата и да осакати завинаги себе си и живота си.

Разбира се, ако „либералният обрат“ в САЩ беше универсален, американските медийни анализатори само биха се радвали. Нали водещите журналисти, редакторите и собствениците на медии се учеха от същите либерални професори като политиците. Но обикновените хора имат меко казано негативно отношение към този „дневен ред“.

Колумнистът на The American Conservative Род Дреър бие тревога и според него САЩ са на ръба на тоталитаризма, а нивото на радикализъм в страната расте и все повече хора се присъединяват към десния лагер. Още повече, че това е естествената реакция на консервативната част от населението на тоталитарното поведение на левицата, което се подкрепя на държавно ниво.

Дреър използва термина „тоталитаризъм“ не като червена дума. Според него университетите все по-често изискват попълването на въпросници, за да се установи отношението към многообразието, равенството и приобщаването. „Често тези въпросници се оценяват и така се проверяват дали кандидатите се придържат към правилните „ценности“, подчертава той. Или, можете да се забравите за свободата на съвестта, гарантирана от конституцията на САЩ. И за свободата на религията също. Содомията, да не говорим за смяната на пола е забранена от почти всички религии. Но хората, които искат да получат висше образование, са принудени да подпишат своето одобрение на тази либерална „ценност“.

Америка обаче е страна на свободата, така че всеки може да откаже да учи в университета. Все пак има и обезщетение за бедност! Но по някаква причина хората са недоволни от опитите на либералите да им наложат своите убеждения, да навлязат в личния им живот и да ограничат избора им на професия. Затова в американското общество назрява разрив с огромна разрушителна сила. Според Род Дреър управляващата класа явно готви нови репресии срещу тези, които не са съгласни да приемат новата идеология. На свой ред обикновените американци не искат обществото им да бъде разделено на образовани богати либерали и на слугуващи привърженици на традиционните ценности. Съдейки по неотдавнашните вълнения, завършили миналата година с превземането на Капитолия, в тази страна, пренаситена с оръжия, случаят може да завърши със социален взрив. А спусъкът, според същия Дреър, може да бъде вербуването на децата в ЛГБТ и разрушаването на семействата.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 месец по-късно...

„Неправилните“ думи, които те искат да ни забранят

https://i0.wp.com/kto-chto-gde.ru/wp-content/uploads/2014/02/wallperz.com-20161013001028.jpg?w=640&ssl=1

„Мама“ и „татко“, „син“ и „дъщеря“, „брат“ и „сестра“, „баба“ и „дядо“, „внук“ и „внучка“… Тези думи вероятно скоро ще са забранени за използване в Америка.  Новоизбраният председател (говорител) на Камарата на представителите в новия Конгрес на САЩ  Нанси Пелоси (родена е през 1940 г.), която е лидер на парламентарната група на демократите от 2003 г. и председателят на комитета по правилата Джеймс Макгавърн представиха законите, по които ще работи  117-я Конгрес. Пелоси ги характеризира като „безпрецедентни и смели“. Сред радикалните предложения е и изключване на употребата в Конгреса на родствени джендърни определения, като „баща, мама, син и дъщеря, баба и дядо, брат и сестра“. За демократите, дошли на власт в Америка, те са думи остарели, ненужни и дори вредни. На строга забрана се подлагат и  понятия като чичо, леля, братовчед, племеник, племеница, мъж, жена, тъст, тъща, зет, невеста и др. Така стартира програмата на демократите/либералите за джендерно неутрален език.

Как в самата Америка се възприемат подобни прояви на трансджендърно безумие? Ще ви запозная с мнението на Пол Крейг Робъртс – доктор на науките, бивш заместник-министър на САЩ и автор е на много книги. Работил е като редактор и коментатор в един от най-авторитетните американски вестници – The Wall Street Journal, а сега има своя рубрика във вестник The Washington Times. В своя публикация той определя това, което сега започва в Америка като подготовка на джендърна революция от страна на демократите. Те се опитват да ни отнемат езика, подчертава Пол. На нас не ни е позволено да използваме повече традиционни думи и вместо това трябва да се преструваме, че има много полове, а мъжете и жените повече не трябва да се обиждат като ги наричат мъже и жени. За него американският естаблишмънт (управляващите групи в държавата) не само фалшифицираха и откраднаха президентските избори, но сега организират кампания за манипулиране на общественото мнение.

Джендърно неутрално не означава неутрално, подчертава автора. Правилата дискриминират традиционното използване на думи като „мама“, „татко“, „сестра“, „брат“, „леля“, „чичо“, „баба“, „дядо“, „син“, „дъщеря“, „внук“, „внучка“ и пр., и не  позволяват да узнаем или определим пола на тези, за които говорим. Но много по-съществено е друго: разрушаването на езика и смисъла стават в името на миниатюрно малцинство, което твърди, че принадлежността му към малкото му дава права над голямото, изтъква Пол. Миниатюрното задига езика на болшинството. За него Конгресът на Америка не представлява народа на тази страна – той служи единствено на военно-промишления комплекс, фармацевтичния бизнес, агробизнеса, Уолстрийт и крупните банки, на корпорациите в областта на цифровите технологии и на други групи по интереси.

4819975_original.jpg?w=640&ssl=1

Нанси Пелоси и демократите на практика казват, че Конгреса представлява небинарни хора, които нито са мъже, нито са жени. Кой тогава защитава огромното мнозинство от мъже и жени и защо  глупавите американци гласуват за демократи и републиканци, които не ги представляват, пита  Пол Робъртс.

Трансджендърното безумие е завладяло най-вече англоезичните страни като цяло, но особено агресивно е то в САЩ и Великобритания. Така Oxford University Press, която издава популярния Оксфордски речник, промени определенията за „мъж“ и за „жена“, за да ги направи приемливи за ЛГБТ. В допълнителното определение към думата „жена“ сега се казва, че тя може да е „жена, момиче или любовница на човек“ (в замяна на „жена, момиче или любовница на мъж“). А вместо доскоро съществувалото определение на „мъж на жена, гадже или любовник“ сега се използва израза „мъж, гадже или любовник на човек“. Разбираемо е, че тази редакция бе горещо приветствана от представители на ЛГБТ-общността. Но тя предизвика и немалко негативни коментари. ChristianHeadlines цитира теологът Алберт Молер – президент на Южната баптистка богословска семинария в Луисвил, Калифорния, според който  Оксфорд „се е предал на моралните революционери“ и ще функционира в бъдеще в тяхна услуга.

Ако подобно трансджендерно безумие оставаше в рамките на Америка, която и без това се намира на ръба на гражданската война, едва ли си струваше да му обръщаме внимание. Проблемът е, че демократите/либерали се готвят да изнесат налудничавите си идеи и да ги разпространяват и по света. За промиването на мозъците на човечеството се планира да се отделят колосални ресурси. Те ще бъдат насочвани към купуване на медии, за активиране дейността на вече съществуващи и за създаване на нови неправителствени организации, за „спонсориране“ на политици, журналисти, интелектуалци и т.н. Досега това бе ограничавано от администрацията на президента Доналд Тръмп, но всичко се променя с идването на власт на екипа на Джо Байдън. Неговата инаугурация (въвеждането му в длъжност) още не се е състояла, но демократите бързат да стартират с кампанията си за ликвидиране на традиционни ценности и дори на самото семейство като основна клетка на обществото.

https://i0.wp.com/www.culture.ru/storage/images/fefd56566804a5153f877f8e6fcae4b8/486080816cb3a31f6343b33b97c5c91e.jpeg?w=640&ssl=1

Несъмнено предстои  яростна атака и срещу нашите разбирания за семейството, съставено от мъж и жена, техните деца, баби и дядовци. В прекрасната ни Татковина има безчет образи, които получават огромни суми от фондове на Джордж Сорос – един от основните финансови донори и на президентската кампания на Джо Байдън. Никак не са малко продажните политици, журналисти, „интелектуалци“, които охотно ще се включат в една кампания за промиване на мозъците ни в духа на „трансджендърната революция“. Нищо лично – това си е техният начин да припечелват.

Как ще реагираме на задаващата се манипулативна кампания срещу българското семейство и христянските ни ценности ще зависи от нас самите. Но е добре да помним, че от отношението ни към потоците дезинформация, с която скоро ще бъдем заляти, в много голяма степен ще зависи не само нашето бъдеще, но и това на децата ни.

А и на техните деца.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Наказват ги, защото искат да защитят децата си!

Европарламента се готви да въведе сурови санкции срещу Унгария. Причината е влизането в сила на закона, призван да защитава унгарските деца от пропагандата на хомосексуализъм и други нестандартни сексуални ориентации. Еврокомисията се готви да забави плащането на милиарди евро за възстановяване на Унгария от кризата с коронавируса.

Това, че Унгария  ще бъде наказана стана ясно още на срещата на лидерите на държавите – членки на Евросъюза, която се състоя наскоро в Брюксел. На нея въобще не стана дума за изключително важните проблеми, пред които общността е изправена. Не се анализираха неадекватните действия на европолитици и бюрократи по отношение на кризата, породена от Ковид-19. Не се обсъждаше стремително разширяващото се социално неравенство, все по-високите цени на всичко, прахосването на милиарди евро от нашите данъци за ненужни оръжия. За евролидерите не съществуваше  проблема с увеличаващата се престъпност,  търговията с дрога, растящия брой на семейства, които са под чертата на крайната бедност, за новата вълна от мигранти, която скоро може да отнесе Европа и т.н. Всичко това не вълнуваше евролидерите, защото тяхното внимание бе ангажирано изключително с най-важният и съдбоносен проблем: Унгария нарушава правата на хомосесуалистите и забранява тяхната пропаганда и реклама сред деца!

Премиерът на Люксембург Ксавие Бетел, който е гей (омъжена е за белгийски архитект от 2015 г.), атакува премиера на Унгария Виктор Орбан заради закона, защото лично го засягал. Според нидерландският премиер Марк Рюте неговият разказ е  напълнил със сълзи очите на всички присъстващи на срещата лидери на държави и правителства в ЕС. Той каза, че Унгария не трябва да е член на Евросъюза, ако нейното правителство не отегли закона против ЛГБТ.

Атаката срещу Унгария заради закона е повсеместна и все по-ожесточена. Лобито на ЛГБТ-общността е мобилизирало огромни ресурси, за да накара нейните власти да се откажат от него.

Унгарски представители отхвърлят тези нападки – за тях законът си е вътрешна работа на държавата и мярка, която е насочена да защити семейството. Няма да ни диктувате, как да възпитаваме децата си, заяви Виктор Орбан на лидерите на Еврокомисията и лично на Урсула фон дер Лайен – председател на ЕК. Тя определя закона за забрана на пропагандата на ЛГБТ сред децата и непълнолетните, като „срамен“ и „не отговарящ на европейските ценности“.

Унгарското правителство разпрати до големи и влиятелни европейски медии свои разяснения за възникналият проблем с този закон, но те, естествено, не бяха публикувани. А ако все пак някъде бе спомената унгарската позиция, то тя вървеше със съпровождащ я убийствен и изопачаващ я редакционен коментар. Обяснимо е – в „демократичния“ ЕС има право да се появява само това, което е в духа на „политическата коректност“. А, ако някой си позволи да спомене различно становище, то той ще бъде незабавно атакуван, обругаван  и най-вероятно ще остане и без работа. Показателно е, че Виктор Орбан – премиер на Унгария, стана първия лидер на държава-членка на ЕС, който организацията „Репортери без граница“ включи в своя списък на „врагове на свободата на печата“.

https://i0.wp.com/proprikol.ru/wp-content/uploads/2021/01/kartinki-schastlivoj-semi-30.jpg?w=640&ssl=1

Но точно „толерантните“  либерали днес не допускат друго мнение, освен собственото им – за тях всеки, който е против техните възгледи е престъпник. Нещо повече – непрекъснато спекулиращите с „правата на човека“, с „европейските ценности“ евролидери забравят, че както парламента на Унгария, така и  правителството на Виктор Орбан са избрани напълно демократично. И да се поставят под въпрос, да се атакуват техни решения означава да се нарушават драстично основни норми точно на демокрацията.

В отговор на агресивните нападки от страна на европолитици Виктор Орбан заявява, че либералите трябва да уважават правата на тези, които имат нелиберални възгледи. Либералите са убедени, че децата трябва специално да бъдат образовани за хомосексуалността, за отказа от биологичния пол при раждане, за необходимостта да се оперират за смяна на пола и че държавата трябва да се грижи за това. Докато нормално мислещите хора са на мнение, че сексуалното възпитание е задължение и право на родителите. Без тяхна съгласа никой  няма право да промива мозъците на децата им в идеологията на ЛГБТ. И Орбан е абсолютно прав, когато твърди: „Ако искаме да съхраним сплотеността на Евросъюза либералите са длъжни да уважават правата на нелибералите!“

Либералите игнорират факта, че в Унгария над 60 на сто от възрастното население подкрепя правителството и приетия закон против пропагандата на хомосексуализма, отбелязва немската медия Frankfurter Allgemeine Zeitung. Тя подчертава и нещо много важно: болшинството от унгарците искат да са част от европейската общност, но не държат да са в Евросъюза в неговия сегашен вид. Доминирането на либералите в него съвсем не радва по-голямата част от унгарското общество.

Според  унгарския експерт от Центъра за фундаментални права Йожеф Хорват, либералите манипулират с красиви и звучащи човечно думи – толерантност, взаимно уважение, но това е техния начин да ни лъжат. Под маскировката на толерантността се води истинска война срещу  ценности и нормални рефлекси на човека и обществото, изграждани и съществуващи от хилядолетия.   Вътре в самата Унгария операцията по промиване на мозъци в духа на „либералните ценноости“, особено активно се води от фондацията на Джордж Сорос. Според Хорват, либералите се опитват да внедряват своите „толерантни приказки“ в унгарските семейства, да манипулират децата още в яслите. Под кодовото название „толератност“ на практика се разрушават традиционни христянски ценности.

Обсебените от извратената американска „политическа коректност“ евролидери и бюрократи днес атакуват яростно Виктор Орбан само за това, че той има мъжеството (за разлика от тях!) да защити децата на Унгария от ЛГБТ-идеологията и да даде възможност на родителите да участват в тяхното сексуално възпитание.

https://i0.wp.com/www.nshpp.ru/images/happ.jpg?w=640&ssl=1

А на какви рискове ги подлагат точно либералите се вижда от това, което сега се случва в Америка. Там стана ясно, че една от най-големите организации –  „Бойскаутите на Америка“ (the Boy Scouts of America – BSA, в нея членуват над 2.2 милиона члена на възраст между 5 и 21 години) дълги години е била зона за невероятни по своята жестокост сексуални насилия над невръстни малчугани. Става дума не за едно или две деца, а за над 100000. И това едва ли е точната цифра – заради срама и ужаса от стореното им точно от хора с „нестандартна сексуална ориентация“, днес вече възрастни мъже не искат да си спомнят случилото им се, срам ги е да говорят. Подобни чудовищни престъпления срещу деца има и в други западни държави – Великобритания, Германия, Италия… Но това ни най-малко не пречи днес на политици, медии, „интелектуалци“  на Запад да водят истинска война против всеки, който предупреждава за опасността от идеологията на ЛГБТ за деца и за самото семейство, като основна клетка на обществото.

Проблемът е, че не само на Запад, но вече и у нас все по-агресивно започва да се води пропаганда на хомосексуализма сред деца, непълнолетни, млади хора. В  детски градини, в начални класове на училището, в родни университети вече промиват техните мозъци с изкривени представи за сексуалността, хомосексуализма, внушава им се, че са длъжни да си сменят пола, да вземат хормонални препарати…

Става дума за един наистина кръстоносен поход против традиционните христянски ценности, любовта между мъжа и жената, против семейството. И много точно в публичното пространство  той бе определен като истински  „розов фашизъм“.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 3 седмици по-късно...
  • 2 седмици по-късно...

22.jpg.eb768be12e3c830e1ca5d987b96e4894.jpg

Автор: Андре Беркоф, радио "Сюд"

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Ние се разкайваме напълно, както знаете. Изглежда откриваме, че историята е трагична и че в историята има велики страници на светлина и мрачни страници. За всички народи. И вместо да кажем “приемам всичко”, признаваме грешката си публично. Така че рефренът, мантрата е mea culpa.

Освен към хората, които очевидно са неуравновесени, както се казва днес при обстоятелства, които познавате, има психиатричен поглед, които би могъл да се отправи към определени факти - говоря за всички лудости на “будните” (wokiste), за всички моди, от които хората нищо не разбират, за мъжете с гърди, за жените с бради, като минем през транссексуалните, трансджендърите и др. неща, които понякога водят до абсурди, които вече не са в сферата на политиката или идеологията, а наистина на психиатрията. Понякога човек има чувството, че е в лудница.

Това казва френският философ и есеист Ален дьо Беноа в предаването “Лице в лице” на журналиста Андре Беркоф по френското радио “Сюд”.

 

- В предаването “Лице в лице” днес посрещаме Ален дьо Беноа. Добър ден!

- Добър ден!

- Вие сте журналист, философ и есеист и публикувахте «L'Exil intérieur, carnets intimes» (“Вътрешното изгнание, лични дневници”) на издателство “Кризис”. Добре дошли!

- Благодаря.

- Ален дьо Беноа, радвам се да ви посрещнем, защото малко се дистанцираме и издигаме над актуалността, но ще говорим и за нея. На първо място, Ален дьо Беноа, вие сте класически пример. Имате библиотека с близо 200 хил. книги (смятана за най-голяма частна библиотека във Франция - бел. пр.). Чели ли сте ги всичките?

- Това е традиционният въпрос.

- Знам.

- И знаете предварително отговора: не, разбира се. Това е работна библиотека. Когато бях много млад, ходех да работя в Националната библиотека и там, както се случва при юношите, получавах малки параноични кризи. Тогава си казах, че трябва да събера, да купя, да подредя всички книги, които са ми нужни, защото това ще ми спести необходимостта да ходя в Националната библиотека. Така че започнах да събирам тази библиотека, която е радост, разбира се, но и изключително тежък товар.

- Не е зле обаче. Имате това, което ви трябва.

- Тя е разпръсната в няколко къщи.

- Ясно. Значи сте “Кадетът Русел” (популярна френска детска песен - бел. пр.) с неговите книги. Ален Беноа, за онези, които не ви познават - много хора ви познават, написали сте стотина произведения -, вие сте философ на първо място, есеист и, ако добре съм разбрал, вашата страст е да се опитате да разберете света, да го дешифрирате, да го предадете, защото говорите много за идеите. Мисля, че сте познавач, човек, пристрастен към идеите.

- Да, вярно е. Винаги съм бил убеден, не че идеите ръководят света, ако използвам класическата формулировка, а че не можем без тях, защото ако не сме мисловно, идеологически структурирани, вкоренени в убежденията, в крайна сметка това, с което сме се захванали, няма да стигне много далеч. Поради този факт се поставям в категорията на интелектуалеца с всичките му качества, но и с всичките му недостатъци, разбира се. Мисля, че общество, в което има само интелектуалци, би било изключително непоносимо…

- Ужасно.

- Но ако има само политици, цветари и компютърни специалисти, пак не би било по-приятно, така че, както при много други неща, е нужен плурализъм и аз се опитвам да изпълнявам моята роля.

- Именно, вашата роля. Припомням, че първата ви книга, която имаше голям отзвук и успех през 1977 г., е Vu de droite (Погледнато отдясно). Бих искал да поговорим за това, защото то засяга и нас 45 години по-късно. Вие изиграхте важна медийна роля, защото във “Фигаро диманш” и “Фигаро магазин”, който по онова време ръководеше писателят Луи Поелс - впрочем това беше много интересно, защото имаше нещо а ла “Хю Хефнер”, момичета по бански костюми, а, от друга страна, Ален дьо Беноа и неговите приятели публикуваха солидни, структурирани текстове. Тази десница ли беше вашият път?

- Не точно и преди всичко трябва да си припомним онази епоха. Нарекох тази книга Vu de droite (Погледнато отдясно) след дълги колебания, защото по онова време никой не се наричаше “десен”. А това беше най-добрият начин да се откроя от всички останали. В действителност мина време и аз вече не вярвам много, че разграничението ляво-дясно е последната дума нито на политическата мисъл, нито на мисълта изобщо. То продължава да съществува, има останки, но ако погледнете днешните големи есеисти и ако се опитате да ги причислите към лявото или дясното, много ще се затрудните. Мишел Онфре ляв или десен е всъщност? Не е много ясно. Жан-Клод Мишеа, Марсел Гоше и много други? Мисля, че тези категории вече не са особено валидни. Но се появиха други. Има други разцепления, други разделения, които днес са антагонистични. Например днес във Франция съществува този необичаен факт на откъсването на народната Франция от урбанизираните метрополиси, от политическата класа, която дори се задъхва.

- Това е именно появата на книгите на Кристоф Гилюи и на други.

- Да, има анализи на Кристоф Гилюи, на Жером Фурке, на един политолог, когото много ценя - Жером Сент-Мари, които добре очертаха формирането на народен блок и на елитарен блок, което значително разбърка картите.

- Ще говорим за тази игра, за която съм напълно съгласен с вас, за този крах на разцеплението ляво-дясно, каквото съществуваше десетилетия наред, след една малка пауза.

 

 

- Продължаваме с Ален дьо Беноа, “Вътрешното изгнание, лични дневници”, на издателство “Кризис” с послеслов на Франсоа Буске. Току-що получих туит от една приятелка, която ни слуша в момента. Тя ми пише: “Дугин ми каза, че Ален дьо Беноа е най-значимият мислител в Европа”.

- Това е много мило. Ще трябва дълго да говорим за Дугин, който е много специална личност, забележителна в някои отношения…

- Руски мислител, философ…

- Руски, архируски мислител, стар православен вярващ, което се вижда дори във външността му - попска брада, напълно впечатляващ.

- Искам да се върнем към левицата и десницата, за които говорехме. Знаете, че днес, през 2022 г., се говори за крайна левица, за крайна десница. През 1977 г. вие написахте Vu de droite (Погледнато отдясно). Говорихме за “Фигаро”. А освен това припомням, че Жан-Мари льо Пен създаде своето движение, Националния фронт, през 1972 г. Близо петдесет години по-късно имат ли смисъл за вас тези понятия “крайноляво”, “крайнодясно” и ако да, какво?

- О, трябва да има смисъл. Просто никога не беше дефинирана идеята, че има хора, които са екстремисти, с крайни позиции, които смятат, че целта оправдава средствата. Когато четете книгата на Пиер-Андре Тагиеф за екстремизма, която бе издадена наскоро (Qui est l'extrémiste? - Кой е екстремистът? - бел. пр.), там има хубави дефиниции. Проблемът - вие го казахте -, е, че днес дебатът е отровен, дори бих казал усмърден от дискредитирането. Някога имаше фашисти, които се определяха като фашисти, комунисти, които се определяха като комунисти, демократи, които се определяха като демократи. Днес искат абсолютно да ви убедят, че вие сте нещо различно от това, което казвате, това е много дразнещо.

- Правят етикет и ви го лепват.

- Когато чуя някой да говори за крайна десница или за крайна левица впрочем, ми се иска да кажа: това е интересно, но каква е дефиницията на крайната десница? Изобщо вие нямате нищо, почти нищо или някакво напълно абсурдно мънкане. Това създава проблем в едно общество, което е все по-радикализирано, обзето от омразата. Трябва все пак да кажем, че е доста некултурно - това не е нещо ново, винаги е имало некултурни хора. Разликата е в това, че днес те са на върха и променят перспективата. И тъй като нямат много голям речник…

- Липсата на култура става добродетелна.

- Липсата на култура става едновременно господстваща, защото е добре представена начело на институциите, и става добродетелна в степента, в която хората изпитват нужда да бъдат от правилната страна на Империята на доброто и да демонизират - тук става дума за едно чисто религиозно представяне - да демонизират своите противници. Отказват да им стиснат ръката, не им признават статут на минимална легитимност, крайната степен е отричането на правото им да съществуват. Очевидно това е причината, поради която вече няма истински дебати, освен помежду си. Някой, който мисли нещо, кани трима души, които мислят почти същото нещо, и те се срещат, за да ударят по онези, които никога не канят. Намирам това за обезпокоително. Разбира се, малко е неприятно да бъдеш остракиран, но преди всичко е много обезпокоително, защото това е скъсване с дебатите, каквито имаше в края на ХIХ век, в началото на ХХ век, между двете войни. Днес има едновременно истерия и демонизиране. Именно това смятам за напълно непоносимо.

- Очевидно.

- Когато става дума за политик, е много лесно. Когато става дума за интелектуалец, за мислител и т.н., най-лесният начин е никога да не се цитира нито дума от онова, което е написал, дори ако е написал много.

- Омерта, законът на мълчанието.

- Това е законът на мълчанието. Преживях го много лично и много точно - аз пиша от дълго време, както казахте написал съм стотина книги. До 1980 г., когато издавах книга, имаше статия в “Монд”, “Либерасион”, “Ла Кроа”, в основните всекидневници и седмичници, които понякога бяха много критични, което е нормално.

- Разбира се.

- И в един момент забелязах, че вече няма нищо.

- Вече не говореха за това.

- Не говореха. Тъй като смятам, че това, което пиша, не е станало пълна глупост или непоносимо екстремистко, по-скоро точно обратното, си казах, че нещо не е наред. И преди всичко виждах, че има цял куп автори, които имаха свободна трибуна в “Монд”, например, каквато и аз имах в определена епоха, и след това те изчезнаха, бяха маргинализирани, дори известни хора като покойният социолог Жан Бодрияр, например, той беше малко провокативен; като Филип Мюре. Така че от един определен момент тези хора започнаха “да намирисват”, не се говореше за тях. Това е пагубно във всяко едно отношение.

- Говорим за този изблик на етикети, за това цунами от етикети. Не се говори за Y. под претекст, че е краен, че е това или онова, че е фашист, реакционер и т.н.. В книгата си цитирате Албер Камю от 1958 г., който пише следното: Една нация “не бива да забравя основанията, които все още може да има, за да се самоуважава. Във всеки случай е опасно да се иска от нея сама да се признае за виновна и да се посвети на вечно покаяние”. Албер Камю, 1958 г. (Albert CAMUS, Chroniques Algériennes). Не сме ли точно в това днес?

- Ние се разкайваме напълно, както знаете. Изглежда откриваме, че историята е трагична и че в историята има велики страници на светлина и мрачни страници. За всички народи. И вместо да кажем “приемам всичко”, признаваме грешката си публично. Така че рефренът, мантрата е mea culpa (моя е вината - бел. пр.). Добре виждаме религиозния произход на този тип поведение, но кой днес върви към себеотричане? Не изследване на съвестта, което е нещо много хубаво, не самокритика, когато е оправдана, а себеотричане, казвайки: “аз съм прокълнат, принадлежа към прокълнат народ, моите предци са правели само зло в историята, следователно…”.

- Това е моята вина, голямата ми вина.

- … фантастична вина. И тук трябва да кажа, че не съм от онези, които твърдят, че психоанализата нищо не струва. В някои случаи тя е много ценна, просто трябва да се използва. И всичко това, тази самоомраза трябва да се анализира в психоаналитичен, както и в психиатричен план, защото това е част от живота, която днес не отчитаме достатъчно.

Освен към хората, които очевидно са неуравновесени, както се казва днес при обстоятелства, които познавате, има психиатричен поглед, които би могъл да се отправи към определени факти - говоря за всички лудости на “будните” (wokiste), за всички моди, от които хората нищо не разбират, за мъжете с гърди, за жените с бради, като минем през транссексуалните, трансджендърите и др. неща, които понякога водят до абсурди, които вече не са в сферата на политиката или идеологията, а наистина на психиатрията. Понякога човек има чувството, че е в лудница.

- Вероятно затова сте събрали личните си дневници. Казвате и това е много интересно, защото говорите за психоанализа и психиатрия, вие казвате: “Еманюел Макрон заявява, че има голямо желание да досажда на неваксинираните. Коментаторите веднага се фокусираха върху използвания глагол, докато истинската ключова дума е “желание”, защото, ако има скандал, той не се дължи на факта, че държавният глава е казал “досаждам”, а не “да объркам” или “да им направя живота невъзможен”, той е в признанието, че умира от желание. Това е един малък пример за начина, по който се обръща внимание на онова, което е без значение, вместо да се интересуваме от това, което е важно”. Защо в случая това е желанието?

- Желанието е движещата сила, това е вътрешният двигател: “имам желание”. И в крайна сметка се превръща в лозунг: “имам желание за това и онова и имам право”. Това означава, че първо желанието се превръща в нужда, а след това нуждата в право, т.е. това е господство на пълната субективност. Днес има хора, които ви казват: “Аз съм мъж, но се смятам за жена. Трябва и вие да ме смятате за жена”.

- В противен случай сте трансфоб.

- Точно така. И ако я смятам за кобила или крава, имам право да я доя. Тоест субективността иска да завладее обективността. Не се задоволяват да кажат “аз мисля, че…”, което би било легитимно, а “ако мисля това за мен, трябва да ме смятате за такъв, в противен случай ме нападате, унижавате” и се оказваме пред съда. Тук откриваме психиатричното измерение. Има нещо, което е много близко до желанието - това е неприязънта. Ницще е написал много хубави страници за силата на неприязънта като исторически фактор. Току-що преиздадоха “За свалянето на ценностите” на Макс Шелер (на френски под заглавието L’Homme du ressentiment - бел. пр.), която също е велика кига. Няма да навлизам в детайли, но добре виждаме, че желанието, неприязънта, понякога дори простата завист имат сила, каквато не можем да си представим.

- Защо тази неприязън, тази омраза и то най-често за неща, които не си струват, стават доктринерски? Вместо да се заемат с истинските проблеми, с истинските идеи, със същността, се борят с маловажното?

- Борят се с маловажното, защото вече не са в състояние да направят разлика между важното и това, което е маловажно. Живеем в свят на информационно общество, в общество на непосредственост, социалните мрежи го засилиха, разшириха го в необичайни пропорции, което доведе дотам, че и най-малкият здравословен проблем, разказан в социалните мрежи, става световен въпрос. При тези условия не е учудващо, че преобладава маловажното. Освен това има хора, обзети от натрапчиви идеи, конспиратори, хора, които имат своите мании, фикс-идеи.

Нещо, което ме порази изключително много на последните президентски избори - имаше двама финалисти, които се различаваха по всичко, с изключение на едно нещо: и двамата отказаха да обявят, че са от десницата или от левицата. Първият път, когато виждаме подобна ситуация в политическата история на Петата република, по симетричен, но донякъде огледален начин - и двамата не желаеха да приемат нито един от тези два етикета. Това не беше отбелязано достатъчно добре, а то се случва за първи път в историята на Петата република.

- Вярно е, че Марин Льо Пен отказваше абсолютно етикета “дясна”.

- За разлика от Земур и всъщност тя надделя над него.

- Днес все още има хора, които публикуват интересни неща. Има много, както вдясно, така и вляво. Но смятате ли, че днес това разцепление е заменено, или поне заместено, от разцеплението глобалист-суверенист или патриот, както предпочитате?

- Може да се каже. Със сигурност от една страна има хора, които се чувстват транснационални, които живеят на планета, в която единият ден са в Ню Йорк, на другия в Сен Тропе, на третия в Хонконг, за да следят борсата и т.н. От друга страна, има хора, за които това е нещо далечно, които виждат как се срива всичко, което са познавали и понякога обичали и които се опитват да запазят нещо, защото винаги има изделия, с които се хвалят, че от три века се изработват според традицията и т.н. Така че има някаква шизофрения във всичко това. Но бих казал, че днес това разцепление придобива истинско социологическо измерение и в някои отношения сме свидетели на голямото завръщане на класовата борба.

- Така ли?

- Да, категорично.

- Каква борба и коя класа?

- Фактическото откъсване на елитите, от една страна, на народните класи, от друга, подкрепени от средната фракция, която днес се оказва в процес на отпадане. Гилюи много добре е изследвал това в своите книги.

- “Периферната Франция”.

- Има такива, които са горе, и такива, които са долу. Преди политическата игра беше хоризонтална, от едната страна беше десницата, от другата - левицата и имаше курсор, който се движеше между двете. Това беше много хоризонтално. Днес основното разцепление е вертикално, то е между народа и елитите. Политическата класа, кастата, в която хората повече не се разпознават и спрямо която понякога развиват ужасни чувства, невероятна омраза.

- Напълно, Ален дьо Беноа, но преди 200 години това не се ли наричаше духовенството и аристокрацията срещу третото съсловие?

- Да, но знаем как приключи това.

- Знаете известната фраза на Уорън Бъфет, един от американските милиардери, съсобственик на “Уолмарт”, който казва: “Класовата борба се проведе, богатите спечелиха”. Спечелиха ли богатите?

- Мисля, че той каза: “тя продължава и богатите продължават да я печелят”. Това е добре, защото продължава да се осъвременява.

- Именно, не продължават ли богатите да я печелят и дали тази класова борба всъщност не е била фалшива класова борба? В смисъл такъв, че разбира се, има разлика в класовите различия, но по същество имаме чувството, че елитите успяха да отклонят целите на класовата борба към други цели?

- Несъмнено. Уорън Бъфет е доволен, че неговата класа я спечели. Но трябва да отидем отвъд отделните личности, защото винаги сме склонни да кажем “има богати, или има големци, или има…”

- 200-те фамилии от едно време.

- Да, 200-те фамилии, лошите банкери и т.н. Всъщност това е много примитивно като подход, защото отвъд тях има система, която е системата на либералния капитализъм, на формирането на капитал, който се свръхнатрупва…

- Но вие сте марксист, Ален дьо Беноа?!

- Не марксист, но евентуално много марксистки. Другарят Карл Маркс видя някои неща, които не трябва да се отричат. Аз в никакъв случай не съм сектант, вземам своето и когато при някой доктринер или мислител открия неща, които са правилни, не казвам: “а, не, това не е възможно”.

- Не казвате: “той е десен или ляв, няма да го слушам”.

- Между другото, една скоба, Карл Маркс никога не е казвал “аз съм ляв”, както отбеляза Мишеа, и първите социалисти, Прудон, Сорел, Жюл Валес и т.н.

- Интересно. Ще говорим веднага с нашите слушатели.

 

- Даваме ви думата след тази малка рекламна пауза, за да можете да зададе своите въпроси и да споделите своите наблюдения с Ален дьо Беноа, журналист, философ и есеист, автор на “Вътрешното изгнание, лични дневници” на издателство “Кризис”.

- И ето нашите слушатели. Франсоаз от Гар. Добър ден, Франсоаз!

Франсоаз: - Добър ден, Андре, добър ден, Ален, добър ден на вашия гост! Бих искала да ви кажа, че е крайно увлекателно днес и напълно споделям неговия анализ. Бих искала да знам, по отношение на ситуацията, в която се намираме, необразоваността, която е на власт, както той каза преди малко, дали има алтернатива от страна на интелектуалците, на творците, защото когато виждам всички нелепи пози, които някои хора на изкуството и интелектуалци заемат, или стадното чувство или почти пълната липса на реакция на случващото се днес, дали той смята, че интелектуалецът или философът може да изиграе някаква роля в днешното общество? Защото аз съм малко отчаяна, той като виждайки това, си мисля за Зола, разбира се, това беше друга епоха, когато той пише “Аз обвинявам”, или когато Пикасо е рисува “Герника”, но си казвам: не е възможно!

- Благодаря! Във всеки случай много добър въпрос, Франсоаз! Каква роля имат днешните интелектуалци и хората на изкуството?

Ален дьо Беноа: - Наистина тази слушателка поставя много добър въпрос. Тя говори за Зола, но знае, че не сме в епохата на Зола и че великата епоха на интелектуалците, епохата, в която те бяха говорителите на безгласните, моралните авторитети, приключи. Дори само защото говореше от университетската катедра, която впоследствие напълно потъна. Дали интелектуалците могат все още да играят роля? Да, така смятам, но каква е тяхната роля? Според мен ролята на един интелектуалец не е да подрежда трудни за разбиране изречения, а да помогне на хората да обмислят смисъла на историческия момент, в който живеят. Тоест да придобият мисловно, идеологическо, философско образование, което им позволява да видят моментните нещав перспектива, вместо да бъдат като мухите, които се опитват да минат от другата страна стъклото, но не разбират, че трябва малко да заобикалят.

Говорите и за хората на изкуството, при тях е малко различно, защото те не искат да загубят публиката си, не искат да вървят срещу течението, защото знаят, че това ще им навлече неприятности - това беше вярно преди войната, беше вярно по време на Окупацията, вярно е и днес. Повечето хора на изкуството…

- Са предпазливи.

- Следват посока на вятъра.

- Вярно е.

- Благодаря, Франсоаз. И добър ден на Сезар от Байон!

Сезар: - Добър ден, Андре, добър ден, Ален дьо Беноа, добър ден и на слушателите! Много се радвам, че се говори по тази тема за объркването и за десницата, и за левицата, защото това отдавна ме интересува. Ще кажа две неща и после ще ми кажете какво мислите. Първият въпрос не е най-важният, но искам да го кажа. Това е идеята за осмиването на десницата и на левицата, а вторият въпрос е за обединението на голистите и прогресистите. Първо, искам да кажа, че всички имаме лява и дясна ръка и не може да се отреже нито едната от двете. Така че сливането на десницата и на левицата е съвършено глупаво. Когато се занимаваш с политика, трябва умееш да правиш компромис. Бих искал вашето мнение. Има много хора, които днес ценят голизма, всички говорят за голизъм. И същевременно много хора, предимно младите, говорят за прогресизъм - тази идея, не непременно “уокистка”, а да бъдеш по-непредубеден, засилване на антирасизма и особено на екологията. Често виждам в голизма нещо сериозно, благосклонната държава и нейното отношение към порядъчността. Ален дьо Беноа каза, че има битка, която е вертикална, и аз съм напълно съгласен. Днес има едно отношение, което не е ляво или дясно, а е отношение на порядъчност и благоразумие на фона на корупцията, лъжата и глупостта.

Ален дьо Беноа: - Много набързо: това е хубава реч, но трябва ясно да се види, че коренът на уокизма (wokisme) е прогресизмът, от гледна точка на историята на идеите. Съюзът е нещо хубаво, но съюзът не се изгражда абстрактно. Има неща, които могат да се обединят, защото техните убеждения, тяхната философия, тяхната концепция за човека и обществото могат да се съгласуват с друго семейство. Но в други случай не се синхронизират. Либералите имат една концепция за човека, която е различна от тази на консерваторите, на традиционалистите. И с това ще завършва: вместо да се търси съюз, към който всички се стремят, но не намират, важното е по-скоро да се види кои са основните теми на една епоха и къде e историческата динамика, защото това ни казва много за момента, в който се намираме.

- Напълно. Мисля, че наистина трябва да излезем, както вие самият казахте, от тези етикети “дясно”- “ляво” и да видим темите, които ни обединяват. От тази гледна точка Сезар е напълно прав. И бих казал, че 55-60% от населението на Франция биха могли да се обединят по определени теми, ако тези хора надмогнат егото си. Но това е друга история.

- Това е и проблем на речника, защото много думи, които използваме, вече не значат много, те са изтъркани, всеки ги използва в различен смисъл и това не улеснява разбирателството в дебатите.

- Трябва да се изчисти речника.

- Преди всичко трябва да спрем с етикетите. Мисля, че етикетите са полезни за бурканчетата с конфитюр. Много по-добре е да знаем какво е съдържанието на една идея, не нейното име, а съдържанието ѝ.

- Предаването ни е към своя край. Благодаря ви много, Ален дьо Беноа! Припомням, че вие сте журналист, философ, есеист и издадохте “Вътрешното изгнание, лични дневници” в издателство “Кризис”. Благодаря ви, че приехте поканата ни!

 

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Гласувах:

  • Да могат да осиновяват
  • Да могат да сключват брак по между си
Доколкото те не ми пречат на съществуването (и не ме убеждават в техните  идей)на мен и моето семейство - дотам и аз няма да им преча на тях да правят каквото си искат. 
Нямам нищо против гейове и лезбийки но не са ми първи избор за приятели. Няма да седна да си пия пиенето с тях и да обсъждам каквото и да е.
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 26.10.2022 г. в 17:29, belefor написа:

Гласувах:

  • Да могат да осиновяват
  • Да могат да сключват брак по между си
Доколкото те не ми пречат на съществуването (и не ме убеждават в техните  идей)на мен и моето семейство - дотам и аз няма да им преча на тях да правят каквото си искат. 
Нямам нищо против гейове и лезбийки но не са ми първи избор за приятели. Няма да седна да си пия пиенето с тях и да обсъждам каквото и да е.

@belefor ОСИНОВЯВАНЕ - за нищо на света!!!!!!!! Иначе - няма да останат нормални!!!

И - да - пречат ми!!! Има ги по телевизора, в разни конвенции и - ПАРАДИ!!!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 23 минути, dimy написа:

@belefor ОСИНОВЯВАНЕ - за нищо на света!!!!!!!! Иначе - няма да останат нормални!!!

И - да - пречат ми!!! Има ги по телевизора, в разни конвенции и - ПАРАДИ!!!

Аз лично не съм убеден , че ако 2 гейя или 2 лезбийки си осиновят дете - то ще е като тях. Много може да се поспори по тази тема. Отделно шанса на дете , което е израстнало по домове за приют да тръгне по лош път е много голям . За предпочитане  е по - малката беля - да бъде осиновено - пък било то и от някой ЛГБТ** двойка.

Реално те не ти пречат лично на теб като си правят конвенциите или парадите. Просто ги игнорирай и не ги гледай/мисли. Телевизора можеш да превключиш на друг канал.... Не ти давам акъл - ако ги мразиш - няма проблем от мен.

Само да не си помислиш , че ги защитавам или съм като тях. Не ги харесвам но нямам нищо против тях - да си се спасяват както могат.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

На който му пречат гейове, лесбийки да върви да живее в някоя пещера. Тези хора съществуват от векове, но явно е изключително трудно за мозъците на някои да проумеят, че няма нищо откачено в тях и, че не може всички да сме еднакви. Освен това в България тези хора са много малък процент, така че за мен е неразбираема омразата на автора към тях. Явно разни гейове и лесбийки му звънят по телефона или пък той нарочно търси такива канали, за да се ядосва. Значи автора е мазохист, следователно той е ненормалния и той трябва да се лекува някъде.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 15.08.2022 г. в 0:36, insec написа:

Познавам няколко гейове и от двата пола, които имат деца - децата им не са гейове. И принципно едно дете е много по- добре да израстне в свой дом, отколкото в сиропиталище. От домовете за изоставени деца излизат доста обратни, че и наркомани, които обикновенно се прехранват с проституция, кражби, просене и разни такива.

Точно това му казах и аз...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 28.10.2022 г. в 12:47, belefor написа:

Точно това му казах и аз...

пука му на дедовия - за него децата са просто инструмент и повод да си лее педерашката пропаганда.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 32 минути, Oneaboveall написа:

 

Ами то вече е дошло, макар и не толкова напористо, но го има. Като се почне от детските градини с възпитанието на децата и се мине през началните училища. По наплива с истанбулската конвенция обратните наглееха с разни брошури и пеераска литература, разпространени листовки-снимки с гей-пропаганда и др. гадости! Сега малко позамря ентусиазмът им, но нищо не е приключило. Пак ще се активират. Либерастията е отвратителна политика и вече е станала държавна политика. Гейове и лесбийки отдавна превзеха властта в Европа. Гадовете американци ни наложиха тази извратения, чрез НПО-тата на Сорос. Ме Тоо е също техен продукт. Според народните мъдрости вместо да смачкаме главата на отровната змия, ние я храним и я пускаме дори в леглото си с надежда да не ни ухапе! Трудно ще се измъкнем но не е невъзможно. Путин е надежда за православния свят, а църквата трябва отново да изкара хората на протест срещу тази отвратителна пасмина. За да се предотврати тази извратения ще трябва да се денонсира този гаден документ. Не разбирам защо много свестни мъже подкрепят феминизма в България, вместо да се стегнат и да озаптят женската мания за власт. От там трябва да се започне. Дееманципация на жените ще е много трудно да се постигне, но не е невъзможно. Гейове, лесбийки и останалите девианти са все женски електорат. Чрез гласовете на жените се правят извратени закони и обществото страда. Узаконяват диктат на малцинствата за сметка на мнозинството. Не напразно умните хора в миналото не са разрешавали на жените да гласуват, камо ли да управляват. Патриархалният начин на живот е доказал своето съвършенство. Можеше да се усъвремени, а не да се отхвърли. Днес всички крещят равенство, равенство ....и прочее. Само че това е утопия, както е утопия и демокрациата, донесла само злини и последователно обедняване на хората след налагането и у нас до днес, когато вече бензинът гони цена 4 лв, а олиото 7-8лв.! Тук в този форум ме обвиняват в сексизъм, мачизъм, шовинизъм и ред глупости, заради това че не признавам женския пол за равен на мъжкия. Не само аз, всички знаят че жените са с различна физиология, не са равни на мъжете и никога няма да бъдат, и за това според мен не трябва да имат същите права и да стават ръководители на мъжки колективи. Това е унизително за мъжете. Да, по конституция са равни, но не и по природните закони. Щом се измислят граждански закони за защита на жените, значи че не са равни с мъжете. Е, може да са равни само с гейовете, и ако гейовете се броят за мъже, зачи че и жените са равни с тях. Днес живеем в много динамично време и не знаем какво може да се случи в едно необозримо бъдеще, надеждата за по-добро крепи човека и е стимул за живот!

Това е една от най най най - големите глупости , който съм чел в живота си. Такива като теб наистина не трябва да се допускат до медии и форуми. Физииологията на хората (мъже и жени) няма никакво място за сравнение - ние не зависим пряко от нея. И мъжете и жените имат мозък, с който могат да мислят и вземат решения. Това, че те са по-физически-слабия пол няма място за обсъждане през 2022+ година. 

И последно - за мен като мъж няма абсолютно нищо унизително от това жената да е равна с мен!!!

Вземи ходи на психолог - дано успее да ти помогне да се избавиш от предразсъдаците и комплексите ти.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, belefor написа:

Това е една от най най най - големите глупости , който съм чел в живота си. Такива като теб наистина не трябва да се допускат до медии и форуми

ееее недей така виж само какво ЕСЕ е написал човека ще го обидиш :giggle1:

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 часа, belefor написа:

Вземи ходи на психолог - дано успее да ти помогне да се избавиш от предразсъдаците и комплексите ти.

цъ на такива комплексарчета само един е начина да им се помогне - да бъдат изпратени трайно в путинистан, тия месеци мачовските условия са особено подходящи.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Публикацията ви съдържа термини, които не допускаме! Моля, редактирайте съдържанието си и премахнете подчертаните думи по-долу. Ако замените букви от думата със звездички или друго, за да заобиколите това предупреждение, профилът ви ще бъде блокиран и наказан!
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Сподели

×
×
  • Добави ново...