И става страшно...

Обучители за правата на ЛГБТИ ще дефилират в СУ, търсейки съмишленици и индоктринирайки мозъците на младите

Докато от едната страна сме хаотични, разпокъсани, неорганизирани и финансиращи се с лични средства, от другата страна ситуацията е коренно различна. Стабилни финансови донори, хомогенна структура, последователно и настъпателно поведение - вече са завладели университетите, скоро и в училищата, да се готвят детските градини. 

На 25 и 26 този месец, в СУ - да, именно в Софийския университет, ще се състои обучение (?), като целта е (цитирам дословно) "да се намерят повече съюзници сред колегите юристи и да се създаде общност от юристи и студенти по “Право” в цялата страна, на които можем да разчитаме, че ще се отнасят с необходимото уважение и професионализъм към ЛГБТИ хората".

Сега си представете Църквата да влезе в СУ, декларирайки, че иска да намери повече съюзници сред студентите, за да разпространяват Божието слово. Примерно. Представяте ли си какъв Армагедон ще настане. Медииите ни ще вият денонощно, че се погазват правата на младежите, експерти ще дефилират по тв студиата, обвинявайки, че в държавна институция се разпространява пропаганда. Всъщност не си го представям - нито Църквата смее да влезе в университетите и училищата, нито ще бъде поканена, нито ще бъде посрещната радушно, нито някой би го позволил.

За сметка на това, от ЛГБТ организация „Действие“ и Клубът на юриста "Теодор Пиперков" "имат удоволствието да ви поканят на обучение за студенти, което ще засегне дела пред ЕСПЧ и Съда на ЕС, свързани с правата на ЛГБТИ семействата, миграционни въпроси и правата на транс хората".

Обучители ще бъдат: доц. Боряна Мусева, доц. Христо Христев, адв. Деница Любенова, Елица Атанасова и Радослав Стоянов. Всички разходи по настаняване, транспорт и храна са осигурени от ЛГБТИ организация „Действие“.

Между другото, въпросният Радослав Стоянов от БХК е загрижен и за правата на педофилите. Както той казва, за него педофилията е "нещо, което сме сложили в рамките на проблем" и още, коментирайки ловците на педофили: "първо са педофилите, после са гей младежите, следващите кои са?"

Ей такива ще дефилират на 25 и 26 в СУ, търсейки съмишленици и индоктринирайки мозъците на младите. А ние през това време вероятно виртуално ще борим някой политически опонент.

трут

преди 3 часа, Стоимен написа:

Сега си представете Църквата да влезе в СУ, декларирайки, че иска да намери повече съюзници сред студентите, за да разпространяват Божието слово. Примерно. Представяте ли си какъв Армагедон ще настане. Медииите ни ще вият денонощно, че се погазват правата на младежите, експерти ще дефилират по тв студиата, обвинявайки, че в държавна институция се разпространява пропаганда. Всъщност не си го представям - нито Църквата смее да влезе в университетите и училищата, нито ще бъде поканена, нито ще бъде посрещната радушно, нито някой би го позволил.

естествено, като си невежа и комунист, ще си представяш подобни глупендерщини, но в реалността т.е. на практика в СУ има цял богословски факултет ->

https://bg-patriarshia.bg/department-speciality

Цитат

През периода 1951-1991 г. по идеологически съображения Богословски факултет е изваден от състава на СУ и трансформиран в Духовна академия „Св. Климент Охридски" под ведомството на Св. Синод на БПЦ.

инак да живее комунизма

 

Наградата на "Берлинале" за най-добро актьорско изпълнение в главна роля тази година отиде при дете - София Отеро. Тя играе 8-годишно дете, което търси своята полова идентичност, в испанския филм "20 000 вида пчели". Отличието, което е полово неутрално, замества наградата за най-добър актьор или най-добра актриса. "Сребърна мечка" за поддържаща роля спечели австрийката Тиа Ире за ролята си в "До края на нощта", където играе транссексуална жена, която работи под прикритие с полицай за разкриване на наркомрежа.

 

 

 

Осъдиха трансджендър жена на 8 г. затвор за изнасилване



Шотландски съд осъди на осем години затвор трансджендър жена, чиято присъда за изнасилване предизвика полемика, тъй като първоначално тя бе държана в затвор само за жени, съобщи Ройтерс.

24ч.

Еднополовата любов не е измислена от ЛГБТ-тата

 

Аз какво написах? Че това още навремето са го измислили другарите, гейовете само ги плагиатстват.

Една страхотна новина!

www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/13887206

Аз съм гей и съм родител, така че гласувам за свободата си.

Слайдерум, я разкажи за мистрес Линда.

 

Полско разследване хвърля светлина върху ролята на Йоан-Павел II в покровителстването на педофилите в църквата

 

Авторите на журналистическо разследване, проведено от полския телевизионен канал TVN24, твърдят, че през 60-те и 70-те години на миналия век архиепископът на Краков Карол Войтила, бъдещият папа Йоан Павел II, е знаел за случаите на педофилия сред свещениците в своята епархия и не само не ги е изобличил, но е предприел мерки за прикриването им.

Отношението към Йоан Павел II в Полша е като към божество - всъщност той вече съвсем официално е канонизиран през 2014 г. Папата, който почина през 2005 г., е не само един от символите, обединяващи полската нация, но и е смятан за един от най-големите хуманисти на ХХ век.

Досега педофилските скандали в Католическата църква не са засягали пряко Йоан Павел II: според общоприетото мнение папата не е знаел за конкретни сексуални престъпления на свещениците, с които е работил и контактувал пряко, и като цяло е работил последователно за изкореняването на това явление в църквата, напомня Би Би Си.

Разкритията на полските журналисти вече накара някои представители на църквата открито да се обявят за радикално преосмисляне на фигурата на Йоан Павел II. В същото време консервативните църковни кръгове продължават да разглеждат подобни публикации като атака срещу църквата и като част от "борбата между доброто и злото", като журналистите играят ролята на несъмнени сътрудници на злото.

За какво е разследването

 

Разследването, озаглавено "Францисканец 3", е по адрес на курията в Краков, седалище на местния епископ, което е заемал Карол Войтила от 1964 до 1978 г., преди да бъде избран за папа. То е излъчено в понеделник вечер по полския канал TVN24.

Авторът на репортажа, журналистът Марчин Гутовски, твърди, че подготовката на документалния филм е отнела 2,5 г. Репортажът, базиран на разсекретени документи от комунистическите тайни служби и разговори с очевидци и участници в събитията отпреди половин век, ще шокира полското общество.

Гутовски твърди, че през 60-те и 70-те години на ХХ век Войтила е прикривал информация за сексуални посегателства над деца от страна на свещеници в неговата епархия. Вместо да наложи канонични санкции на въпросните свещеници, той ги прехвърля в нови енории или улеснява заминаването им в чужбина.

Разследването се концентрира върху няколко такива случая, въпреки че авторът уточнява, че поради затворения характер на църковните архиви до него са достигнали само малък брой такива примери.

През 1972 г. архиепископ Войтила моли епископа на Виена да приеме отец Болеслав Садуш в своята епархия. Садуш, добър познат на Войтила в Австрия, трябваше да се занимава с научна работа - да изучава "въздействието на техническата цивилизация върху детската психика". В придружителното писмо Войтила не споменава истинската причина за преместването на свещеника, според разследването на TVN24. В разсекретените документи на комунистическите тайни служби се твърди, че при предишните си назначения - при които е сменял задачите си средно на година и половина - свещеникът е тормозил момчета. Според един от тези документи се стигнало дотам, че разгневени майки просто спирали Садуся по улиците на Краков и го заплашвали с отмъщение.

Един от събеседниците на автора разказва, че през лятото на 1973 г. лично е разказал на архиепископ Войтила за сексуалните престъпления на друг свещеник в Краковската епархия - Еугениуш Сургент. "Епископ Войтила ме помоли да не съобщавам никъде за това, че той сам ще го провери", казва мъжът, пожелал да остане анонимен.

Същата година Сургент е задържан и осъден за педофилия. По време на съдебния процес той се признава за виновен, като обяснява, че е "търсил начин да забрави ежедневните си тревоги".

Авторът отива в село Лаховице, в една от енориите, в които е служил Сургент. Свещеникът все още се помни там. "Това, че е тормозил момчетата, не е било тайна", чува журналистът от местните старостилци. Един от събеседниците му разказва, че когато бил на 15 г., една нощ едва се спасил от Сургент, който се опитал да го "опипа".

След година и половина в затвора (свещеникът е освободен по силата на амнистия) Сургент е преместен в епархията на Кошалин в Северна Полша, където продължава да служи до смъртта си през 2008 г.

Друг свещеник в селска енория на Краковската епархия, Йозеф Лоранц, в края на 60-те години развращава ученици от началните училища, т.е. 6-11-годишни момичета, точно в часовете по религия. "Жалко, че тогава не повърнах върху престилката му", спомня си в разследването на Францискан 3 анонимен журналист, една от повече от десетте жертви на педофила. След като майките на жертвите на Лоранц се обръщат към курията в Краков, архиепископ Войтила отзовава свещеника от селската енория и го изпраща в манастир. Именно там правоохранителните органи започват да се интересуват от Лоранц.

Той е арестуван и осъден на 2 г. затвор за педофилия. След като Лоранц е освободен от затвора, Карол Войтила му пише писмо, в което го уведомява, че няма да му бъде наложено никакво канонично наказание, тъй като е бил наказан от светските власти.

Освен това скоро на Лоранц е разрешено да се върне към служението. Авторите на разследването отбелязват с недоумение, че осъденият педофил впоследствие става свещеник в болницата, което според тях застрашава пациентите.

В деня след излъчването на разследването авторът му Марчин Гутовски споделя пред Gazeta Wyborcza, че е започнал да получава писма от монаси и свещеници, които му благодарят за работата му и съобщават за други престъпления, извършени от хора в свещенически одежди, за които църковните власти са знаели, но са ги прикривали.

"Появиха се и други жертви (на свещеници), включително тези, които описахме в нашия материал", каза журналистът, който не изключи, че ще се заеме с подготовката на следващата част от разследването си.

Човекът и паметникът

За да разберем ефекта от обвиненията, изказани в разследването, върху полското общество, трябва да разберем, че Йоан Павел II в Полша не е просто религиозна фигура, починала преди почти 20 г.

До неотдавна именно неговата фигура беше своеобразният "общ знаменател", който обединяваше раздираното от социални, икономически и политически противоречия полско общество.

От години либералните медии твърдят, че безкритичното почитане на Йоан Павел II в родината му има всички белези на култ към личността. Един пример: свещеникът Тадеуш Исакович-Залески заяви пред TVN24, че само в родния му град Краков има 26 паметника за папата. В национален мащаб този брой може да бъде стотици, ако не и хиляди.

След канонизацията му през 2014 г. Йоан Павел II се превърна в национален символ на страната, в светец в буквалния смисъл на думата. От друга страна, всяка критика на действията му през целия живот е равносилна на атака срещу доминиращата в страната Католическа църква, срещу устоите на обществото, срещу Полша.

От друга страна, в Полша, страна, в която абортите наскоро бяха забранени, в която държавните медии често изпълняват функцията на проправителствена пропаганда, в която правителството и консервативните църковни среди, според много експерти, действат в тандем, критиката на Католическата църква и нейния символ, най-видната фигура на ХХ век, папа Йоан Павел II, е най-очевидният начин за протест срещу самата обществено-политическа система, установена в Полша, коментира Би Би Си.

Още повече сега, в момент, когато журналистически материали повдигат основателни въпроси за образа на папата, свързани със сексуалните скандали в Католическата църква, грижливо замитани в продължение на години, ако не и десетилетия, от неговите поддръжници. Според този разказ Йоан Павел II е бил безкомпромисен борец срещу педофилията в Църквата: именно по време на неговия понтификат е прието ново правило, което задължава да се докладва всеки такъв случай на Апостолическата столица. Понтификатът на понтифика е бил приет по време на неговия понтификат, когато е било прието ново правило, което го е задължавало да докладва всеки такъв случай на Апостолическата столица.

Съвсем друг е въпросът сега, когато журналистите имат в ръцете си много силни материали, които показват, че Йоан Павел II - още преди да стане Йоан Павел II - меко казано, не е направил всичко възможно, за да се бори с проблема с педофилията в църквата.

Доброто и злото

Може би затова първата реакция на разследването на TVN24, канал, който не крие, че е опозиция на сегашното правителство, беше лавина от коментари на либерални и просто опозиционни активисти.

"Самият Войтила прехвърляше педофили от енория в енория. Това е отвратително. Както мерзостта на този човек, така и на цялата тази черна дупка, наречена Католическа църква, е поразителна", написа в Туитър варшавската феминистка Божена Пшилушка.

"Паметниците на Йоан Павел II - демонтирайте! Не е толкова трудно", написа профсъюзният активист Пьотр Шумлевич.

Разследването беше критикувано от представители на сегашните полски власти. Премиерът Матеуш Моравецки заяви, че поляците като нация "дължат много на Йоан Павел II. Може би те дължат всичко".

"Днес войната продължава не само отвъд източната ни граница. За съжаление има кръгове, които се опитват да започнат не военна, а цивилизационна война тук, в Полша", оцени той ефекта от разследването в туитър.

Самият Моравецки, както и редица други официални лица, публикуваха снимки на Йоан Павел II в "шапките" на своите страници в социалните мрежи. Депутатът Рафал Бохенек от партията "Право и справедливост" заяви, че на настоящата сесия на Сейма депутатите ще приемат специална резолюция за "защита на доброто име на Йоан Павел II".

Колкото и странно да изглежда, реакцията на Католическата църква на журналистическото разследване не може да се нарече еднозначна.

От една страна, говорителят на Полската епископска конференция излезе с доста обтекаемо изявление, в което се посочва, че оценката на решенията и действията на Карол Войтила "изисква допълнителни архивни изследвания" и че засега няма доказателства за участието му в прикриването на престъпленията на свещениците.

От друга страна, няколко видни представители на висшето ръководство на Църквата направиха меко казано критични изявления по отношение на журналистическото разследване.

"Йоан Павел II все още е враг на джендър идеолозите, поддръжниците на абортите и евтаназията, затова те се опитват да го унищожат", заяви настоящият архиепископ на Краков Марек Йедрашевски по време на службата в сряда.

"Опитите да се подкопае авторитетът на Йоан Павел II се вписват в контекста на вечната битка между доброто и злото. Убеден съм, че дяволът съществува и използва хората, които често не го осъзнават, за да сее тревога и съмнения. Това, което се случва сега с Йоан Павел II, е още един пример за това. Той е мощен защитник на хората пред Бога. Така че трябва ли да се учудваме, че Сатаната е изнервен да има такъв противник?", посочва Гливицкият епископ Станислав Одер, който навремето отговаряше за признаването на Йоан Павел II за светец, пред полската католическа информационна агенция KAI.

На този фон на практика се губи гласът на друг участник в процеса на канонизация на покойния папа, неговия другар и ученик, професора по теология отец Адам Шостек, който участва в дискусията по TVN24 веднага след премиерата на разследването.

"Трябва да стигнем до нов начин на разбиране на несъмнената святост на Йоан Павел II... Трябва да преосмислим неговата святост, без да я свеждаме до примитивна безгрешност и безгранично обожание. Да го видим като жив човек, който е допускал грешки, който е имал и други слабости. Той е бил велик поклонник, който е проповядвал Евангелието по целия свят, (но в същото време) е бил по-малко заинтересован и способен да управлява както своята епархия, така и цялата Църква", каза той.

Шостек признава: намерените от журналистите материали показват, че Карол Войтила е бил наясно с проблемите с педофилията в църквата още преди да бъде избран за папа. Но, продължава той, това не отменя факта, че той се е борил с тях, след като е станал понтифекс.

"Той беше узрял и за това!", възкликна той.

Ето защо, заяви Шостек, не бива да се опитваме да вкараме Йоан Павел II в някаква тясна по своята същност рамка, а по-скоро да констатираме, че благодарение на него, наред с други неща, отношението на Католическата църква към проблема с педофилията се е променило и продължава да се променя и сега - включително като обръща лице към жертвите на сексуални престъпления от страна на свещеници.

Заключението на разследването е формулирано по различен начин от неговия автор Марчин Гутовски.

"Нека да спрем да повтаряме приказките на църковни представители и църковни лидери, че Йоан Павел II по някакъв начин се е различавал от епископите по негово време и не е знаел за подобни престъпления, и че ако е знаел, със сигурност е щял да реагира по различен начин. Не. Карол Войтила е знаел и е реагирал по същия начин, по който са реагирали тези като него", казва Гутовски пред Gazeta Wyborcza.

"Това не омаловажава другите му заслуги. Но преди всичко трябва да признаем, че той е знаел. И едва след това да търсим обяснения защо това се е случило и защо църквата е забравила за жертвите", заключава той.

 

Джон МакГлиън, theamericanconservative.com Следвайте "Гласове" в Телеграм

Днешната психология не може да помогне на американския мъж. Психологията като цяло проваля мъжете

Мъжете на Америка са в затруднение. Както наскоро отбеляза Даниел Де Визе, сътрудник на The Hill, повече от 60% от младите мъже в страната са сами, което е „почти два пъти повече от броя на необвързаните жени“. Той предупреждава, че в момента сме свидетели на „пълен срив на социалния, романтичния и сексуалния живот на американския мъж“.

Единствено идиот би могъл да не се съгласи с това твърдение. В Съединените щати 80% от самоубийствата са при мъжете, според Центъра за контрол на болестите. На всеки 13,7 минути някъде в Америка мъж отнема собствения си живот. Милиони мъже са отчаяни, необичани, безцелни души. Което повдига въпроса: Какво може да се направи? Може би повече от отчаяните мъже трябва да търсят психологическа подкрепа? Но ако размислим, може би не трябва. Тъй като, подобно на мъжете в страната, психологията също е в затруднение. В сегашното си състояние, тя не разполага със средствата да помогне на мъжете на Америка, или на когото и да било.

През последните няколко години стана модерно все повече хора от психологическото съсловие да отхвърлят еволюционната психология – прекия наследник на психологията и биологията. Както ми обясни Сатоши Каназава, експерт по еволюционна психология в London School of Economics, „еволюционната психология се базира на еволюционната биология и се занимава с гените и клетките, които са по-малки от хора и други животни. Еволюционната психология и нейните причинно-следствени механизми са по-фундаментални от други клонове на психологията и техните причинно-следствени обяснения, които работят основно с цялостното човешко същество“, разказва той. Да отхвърлиш еволюционната психология, означава да отхвърлиш реалността в по-широк смисъл. В момента се случва пълно отхвърляне на биологичната реалност и останалите, свързани с нея реалности.

Невярващите могат да проверят някои от последните изявления на Американската психологическа асоциация (АПА), като твърдението, че няма големи различия между мъжете и жените – с други думи, те твърдят, че мъжете и жените са на практика еднакви и клиничната практика няма нужда да отразява някакви присъщи разлики между тях. За непросветените, АПА е основната програмна акредитирана инситуция за професионално образование и обучение по психология. Когато говорим за обучение на психолози и обучение на американци, АПА решава всичко.

Проблемът: мъжете и жените не са еднакви. Половите разлики в мозъчната анатомия съвсем определено съществуват. Мъжкият мозък е с 10% по-голям от женския мозък. Анатомичните разлики се обясняват в най-голяма степен от половите хормони в мозъчното развитие. Мъжете и жените изпитват различните емоции – като щастие и тъга например – по много различен начин. АПА, която сега смята обичайни мъжки качества като стоицизъм и конкурентност за „психологически вредни“, проваля мъжете.

Психологията като цяло проваля мъжете

„Psychology Today”, най-голямото медийно издание, посветено на всички въпроси на психологията, редовно прокарва идеята за „позитивна мъжественост“. За да съществува „позитивна мъжественост“, някакви форми на „негативна“ (или „токсична“) мъжественост трябва също да съществуват. Това, разбира се, са пълни глупости. Има токсични хора, със сигурност. Но мъжествеността – качествата, свързани с това да бъдеш мъж – не е сама по себе си „токсична“. Статиите обаче, в които се твърди обратното, определено са.

Роло Томаси, подкастър и писател, който дискутира кризата на мъжествеността от години, ми каза, че психологията проваля мъжете, защото „модерната психология е от жени за жени.“

„От всички специалности“, изтъкна той, „жените докторанти по психология са повече от мъжете приблизително три към едно и това е така от десетилетия.“ Той е прав.

За да се усложни положението, добавя Томаси, „малкото останали мъже в сферата се отклоняват от работата, която ги е направила уважавани. Сега те възприемат приятелски настроената към жените бастардизация на предишната си работа, за да избегнат отмяна и загуба на практиката си или за да не им се наложи да се борят за актуалност в епоха, в която онлайн инфлуенсърите по самопомощ ги изместват ежедневно.“

Томаси, който наскоро се появи в Dr. Phill в дискусия за състоянието на мъжете в Америка, каза: „От началото на сексуалната революция казваме на мъжете да се „усмирят“. А рецептата на модерната психология за мъжете е да се „стегнат“, но само до тази степен, до която интересът на жените има полза от това.“ Всички предлагани решения за мъжете са всъщност „джендър разменени женски решения“.

„Не може да съществува единствено мъжко решение“, заключава той, „до голяма степен защото това би означавало да се признаят основните различия в еволюиралата психология на мъжете“. А това не ни е позволено, нали така?

За да станат нещата още по-зле, дори и мъж в нужда да тръгне да търси психологическа подкрепа, той ще има големи затруднения да намери подходящ терапевт. Мъжете предпочитат да бъдат консултирани от други мъже, но сферата на психологията, както отбеляза Томаси, сега е доминирана от жени. Получаването на терапия от специалист от същия пол е значима предпоставка за удовлетворение и терапевтичен успех. За жалост, в Съединените щати има остър недостиг на подходящо квалифицирани терапевти мъже. А мъжете, които се обучават за терапевти днес и които са предполагаемите лечители на утрешния ден, са заети да поглъщат одобрените от АПА наративи.

Бъдещето на американския мъж изглежда мрачно и ще си остане мрачно, докато АПА не признае факта, че фундаментални разлики между мъжете и жените съществуват. Не затаявайте дъх, няма да се случи всеки момент.

Джон МакГлиън е изследовател и есеист. Работите му са публикувани в издания като National Review, The New York Post, The South China Morning, Sydney Morning Herald и други.

Източник: theamericanconservative.com

преди 6 часа, Сър Пичук написа:

Тези приличат на човек, познат под наименованието "бургаското Барби".

//офф

Срещат се двама приятели.
- Пешо, братче, тая сутрин напуснах работа.
- Защо бе Гоше? Нали работата беше лека и добре платена?
- Ами колектива изцяло женски. Все мадами и коя от коя по-хубава.
- Ами като се замислиш това не е зле. - реагирал Пешо.
- А бе наистина не е зле, обаче взех да се поддържам. Бръсна се. Епилирам се.
- Ами като се замислиш това не е зле. - отново отсъдил Пешо.
- А бе не е зле, ама спрях да ходя по кръчми. Всичките си пари давам за дрехи и обувки.
- А бе като се замислиш не е зле. Полезно е за здравето. - казал Пешо.
- Като спомена здравето. Точно за това напуснах. От два дена усещам, че взе да ми се ходи на гинеколог.

https://blitz.bg/ikonomika/skandal-tsyala-syuriya-lesbiyki-i-transdzhendri-na-klyuchovi-postove-vv-faliralata-us-banka-a-otsenkata-na-riska_news941823.html/amp

Голямо БРАВО на Милано!

https://trud.bg/милано-спира-да-регистрира-еднополови-двойки-като-родители/

Палачинката започва да се обръща!

Феминистки в защита на изнасилвачи и убийци на 13 годишно момиче

 

Не веднъж сме посочвали с конкретни примери какво зло вършат съвременните левичари. Не веднъж сме коментирали (отново с конкретни примери), че няма по-голям враг за жените от модерния феминизъм. И за пореден път думите ни се потвърдиха от делата на ляво либерални екстремисти. Този път примерът е особено крещящ и гнусен по своя характер, но и ясно разобличаващ истинската същност на това зло.

На 7-и юли във Виена, редакцията на информационния портал oe24 (онлайн издание на ежедневника Österreich) е щурмувана от феминистката организация “Alerta Feminista”(женско крило на Антифа движението). Причината – журналисти от медията са си позволили да обявят публично, че четиримата изроди, дрогирали, изнасилили и убили 13 годишно момиченце в австрийската столица, са афганистанци. Яростта на феминистките е предизвикана именно от обявяването на този факт, а не от крайно бруталното изнасилване и убийство на едно дете. С пяна на устата, левичарките се нахвърлят срещу журналистите, обвинявайки ги в “расизъм” и твърдейки, че истинското престъпление е разкриването на истината, защото това щяло да настрои обществото и да попречи на безконтролната миграция към Европа. В листовка, раздавана от феминистките, се твърди, че отговорни за това и за подобни престъпления са не преките им извършители, а че те са “жестоко последствие от сексисткото общество (визирайки европейското – бел. ред.), капитализма и патриархата”. Освен всичко, по време на атаката, феминистките нападат физически жени, работещи в медията. При появата на полицията, левите активистки бягат от сградата.

Самото изнасилване и убийство на 13-годишната Леони, за което масово мълчат повечето големи световни медии, е изключително брутално по своя характер. Детето е подмамено и дрогирано от двама афганистанци, след което е заведено в апартамент, в който още двама афганистанци очакват жертвата. Там на момичето са дадени още наркотици, след което е групово изнасилено. Гаврите продължават с часове, докато най-накрая сърцето на момичето не издържа. Трупът на детето е омотан в килим и захвърлен в тревна площ в североизточната част на Виена. До момента австрийската полиция е успяла да задържи трима от четиримата извършители на тежкото престъпление. Никой от тях не показва признаци на разкаяние, като единият дори заявил подигравателно пред полицаите, че момичето само било виновно, че умряло. Както тримата задържани, така и четвъртия, все още издирван, са известни на полицията с предишни провинения, включително трафик на наркотици. На трима от тях е отказано убежище, но въпреки това и криминалните им прояви, те не са били депортирани от Австрия. Семейството на жертвата възнамерява да съди австрийската държава, именно защото властите са знаели, че тези пришълци са опасни за обществото, но срещу тях не са били предприети адекватни действия.

Леони – жертва на брутално изнасилване и убийство от вече криминално проявени мигранти

Същевременно, не само споменатата феминистка организация, но и цяла мрежа от либерални НПО-а, опитват да атакуват журналисти и представители на властта, за “расисткото” оповестяване на истината, което било “проблемно” и можело да създаде негативни обществени нагласи към пришълците от Азия и Африка. В подобна ситуация човек наистина се чуди, кой е по-големият изрод – преките извършители на такива брутални престъпления или всички онези крайно леви и либерални НПО-а и организации, създаващи всички благоприятни условия такива престъпления, не просто да се случват, но и да се увеличават. Защото без организации като “Alerta Feminista”, Антифа и сродни леви и либерални движения и партии, престъпници като тези, никога не биха стъпили в Европа. Съвременният ляво либерален екстремизъм е зло, което ще погуби народите ни, ако не го спрем.

на 19.07.2023 г. в 9:17, Cocatron написа:

са афганистанци

Винаги. В Лондонистан не забраниха ли споменаването на расата или националноста на извършителите, ако не са бели?
Недай Боже хората да се усетят от кой трябва да се пазят