„Промени го с любов” – седем вредни съвета. Или как не трябва да се отнасяме с домашния насилник

[Misoury]

Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска

Как човек се превръща в тиранин

 

Имаше опити за свързване на тираничното поведение с вродените дефекти у такива мъже, разстройството на тяхната воля и поведение, които по-рано наричахме психопатии. Битува и друго мнение, че тиранично и жестоко се държат хора, лишени от емпатия.
Но, ако разгледаме поведението на домашния тиранин извън семейството, например във взаимоотношенията с началника, колегите, даже от женски пол, то ще забележим, че той е напълно способен да разпознава емоциите на другите, да се държи вежливо и коректно. А когато е вкъщи, поведението му рязко се променя. Затова не е редно да твърдим, че той не е способен да отчита емоциите.
Когато жената му казва: „Ти ме нараняваш“, „Не постъпвай така с мен“, трудно е да подозираме, че мъжът не разбира тези думи.
Причината за неговото поведение не е в емоциите, не е в това, какво чувства, а в това, какво мисли. Такъв мъж смята, че поведението му е допустимо. В неговите представи жената до него съществува за удовлетворяване на нуждите му и няма собствени потребности.
Ако внезапно стане ясно, че жената обича не само него, но и близките, работата си, хобито си, не е съгласна да посвещава цялото си време за обслужване и удовлетворяване на неговото самолюбие, за него това е като да му заговори оживялата кафемелачка. Ако предметът се е счупил, трябва да се поправи. Средства за поправката са властта и контролът, към които той се стреми с всички сили.
И все пак, откъде се взема тиранинът? Преди всичко домашният тиранин е донесъл своето поведение от собственото си семейство. Такива мъже растат в строго патриархални семейства или в такива, в които насилието е норма.
В строго патриархалните семейства, където всичко е благолепно, а домочадието не смее да издаде звук, не е нужно насилието да бъде реализирано. Жената сама тича да подреди масата, да успокои децата, да лъсне тоалетната, независимо иска ли да го прави или не.
Отстрани всичко изглежда красиво, но емоционалният живот е заключен в твърди рамки: крачката вляво или вдясно се приема за бягство, а скокът на място – за провокация.
Мъжът от такова семейство със сигурност не разбира, че ситуацията може и да не устройва съпругата му: „В нашето семейство мама и татко правеха така. Ти не си правата, ти се нуждаеш от промяна“.

Как навреме да разпознаем тиранина

Разбира се, той не бие на очи още на първата среща. Внимателен е, ласкав, грижовен, подарява цветя и прави комплименти, като всеки друг в бонбонено-букетения период. И все пак още в началото може да се забележи неговата склонност към власт и контрол.
Например, жената идва с тоалет, който й се струва привлекателен, но чува: „Роклята е твърде разголена, моята жена не бива да се облича така“. Или: „Виж как те гледат другите мъже. Защо им се усмихваш, флиртуваш ли?“.

 

Отначало това изглежда приемливо – щом ревнува, значи ме обича. Но на практика, ако той ревнува, значи се отнася към нас като към собственост. Едва ли ще ни хареса, ако и занапред ще ни ревнува от съседа, случайния спътник в асансьора, съученика, колегата. Винаги ревността е сериозен признак за опасност.
Вторият алармен сигнал е постоянното сравняване с някого другиго. „Красива си, но предишната ми приятелка беше стройна, а ти, както виждам, си леко закръглена. Ако отслабнеш, ще си идеална“. „Моята майка ме посрещаше на вечеря с първо, второ, трето. Ти трябва да правиш същото, щом започнем да живеем заедно“.
Разбира се, полезно е да се изказват пожелания. Но ако постоянно ни сравняват с „идеала“, който все едно няма достигане вече е опасно. Това означава, че мъжът игнорира реалната жена до себе си и се опитва да я манипулира: „Прави както ти казвам, защото иначе ще си лоша“.
Бързото развитие на отношенията, бурната страст, когато едва запознали се и не успели да се опознаят започват сериозни отношения, е третият тревожен звънец. Ако партньорът настоява за бърза сватба, преместване в друг град или даже страна, бъдете сигурни, че рискувате. В друг град ще се окажете сама, без близки и приятели, към които да се обърнете в случай на опасност.
На ранните етапи на запознанството всички се стремим да бъдем приятни. Никой никога не разкрива веднага негативните си качества. Но ако мъжът стремглаво ви въвлича в сериозни отношения, криейки, че се намира във фактически развод, в отношения с жена, която е бременна от него, ако крие, че е без работа и се представя за богаташ с временни затруднения, то всичко това трябва да ви кара да сте внимателни.
Изблиците на агресия, дори не към вас, а към „онзи боклук, който ме засече на пътя“, към политика, началника, когато мъжът тропа с крак и бълва огън и жупел, плашейки ви, са много опасен признак и пети тревожен звънец. Агресията винаги е свидетелство, че той е способен да осъществява власт и контрол над вас.
Как да разпознаем тиранина? Във всички случаи съветът е един: ако нещо ви притеснява, не си казвайте: „Като цяло той е добър, нужно му е време“. Тръгнете си веднага, колкото повече стоите, толкова по-трудно ще си тръгнете.

Винаги ли тиранинът се проявява като такъв

Защо жените търпят и не си тръгват? Домашният тиранин не тормози партньорката си постоянно. Отношенията с нея изглеждат като цикъл на насилие, който има няколко фази.

Първа фаза – напрежение
Нищо не предвещава беда, но в отношенията нараства напрежението, мъжът става отчужден и придирчив. Жената пита: „Какво се е случило, скъпи?“ В отговор чува: „Нищо. Неприятности на работа“. Тя се старае да е ласкава, внимателна, но не помага.

Втора фаза – инцидентно насилие
Избухване, което трае един ден. Когато мъжът избухва за пръв път, жената се плаши: да не е полудял? Лицето му става червено, тропа с крак, чупи предмети. Избухването може да бъде съпроводено от физическо насилие. Жената се чувства жертва, може да се обърне към лекар, да избяга при роднини, мисли, че отношенията са прекратени.

Трета фаза – „меден месец“
Изведнъж всичко се променя. Тиранинът се връща с цветя, подаръци и думите: „Извинявай, сгреших“. Опитва да се оправдава: „Ти ме изнерви. Мила, не прави повече така!“. Всичко е както преди, семейството се радва на пълно щастие. В този период жената искрено вярва, че случилото се е било досаден епизод, който никога вече няма да се повтори.
Продължително време мъжът е ласкав и внимателен, но напрежението нараства и отново се случва инцидент на насилие. Колкото повече са тези инциденти, толкова по-трудно е за жената да си тръгне: тя свиква с тези отношения, свиква с „това е нашият живот“. Постепенно „меденият месец“ се съкращава или съвсем изчезва, но жената се чувства разрушена и няма психическите и физически сили да си тръгне.

Какво се случва в главата на мъжа

Цикълът на насилие е средство за осъществяване на власт и контрол, но не можем да кажем, че поведението на домашния тиранин е премислена стратегия: „Сега ще крещя на жена си, така ще и покажа своята власт и контрол и тя ще бъде напълно подчинена“. Когато мъжът реши, че неговата жена се държи „неправилно“ според собствените му очаквания, то това предизвиква искрена спонтанна реакция: „Как е възможно?!“
Действията му карат жената да се свие в собствената си черупка и да се подчинява безпрекословно. Виждайки ефекта от поведението си, тиранинът го повтаря отново и отново.

„Промени го с любов” – седем вредни съвета

Като разбира, че случващото се не е нормално, жената се обръща за съвет към роднини, психолози, на форуми и даже отива в групи по „ведическа“ женственост. Естествено, там чува и вредни съвети.
1. „Когато той крещи, ти му отвръщай с добро, прави всичко, което нарежда“. Това води до нарастване на насилието в пъти! Ако няма противодействие, насилието расте лавинообразно.
2. „Промени го с любовта си. Ако го обичаш силно, той ще реагира със същото“. Но любовта си е любов, а насилието си е насилие.
3. „Роди дете“ – призовават трети, без да разбират, че няма нищо по-ужасно от това, да доведеш в тази и така преобърната семейна система трети човек, който с нищо не е виновен, и който след време ще пренесе вредните и опасни нагласи в новото си семейство.
4. „Опитай се да му обясниш, че ти е лошо и те боли“. Повярвайте, тиранинът прекрасно чува какво му говорите, но ако е убеден, че „болката помага на жената да се промени“, той няма да спре. Той много добре знае, че от неговите действия ви боли, няма нужда да му казвате.
5. „Той има травми от детството, трябва да му помогнеш да ги преодолее“. А може ли въобще тиранинът да се промени? Да може, но когато сам поиска да го направи.
Опитите да заведете тиранина на семейна терапия, където всичко ще му бъде обяснено, са обречени на провал. Ако терапевтът не е достатъчно подготвен в областта на домашното насилие, то тиранинът може да го манипулира и да представи жена си като насилница. Обикновено, след терапията жените окончателно изпадат в самоунищожение. Такива мъже се държат добре на сеансите, но навън увеличават насилието, преиначават всичко казано и обвиняват жената във всички грехове.
6. „Иди при врачките“. Християните добре знаят, че Църквата не одобрява това, а на атеистите си струва да напомним, че напразно си губят времето и парите.
7. „Тогава моли се за него!“. Но ако вярвате, че Бог е длъжен да вземе вашия домашен тиранин, да го преформатира като счупен компютър, да запише нужната програма и да ви го върне в приличен вид, то вие сте наивни. Бог не се противи на волята на самия човек, даже на тиранина. Ако в семейството ви има проблем, то трябва нещо да се направи. С молитва можете само да си давате сили, но са нужни решителни действия.

 

Какво се случва с жената в ситуация на насилие

Обикновено жените, попаднали за пръв път в такава ситуация, изпитват тревога, страх и чувство за вина. Ако благодарение на възпитанието си и неопитността, жената не успее да реагира на сигналите за наличие на насилие навреме, с течение на времето, когато осъзнае, че е попаднала в система, от която не може да се измъкне, изпада в депресия.
Побоите оставят напоправими следи: на мястото на бившите травми се развива съединителна тъкан, което може да доведе до отключване на злокачествени образувания.
Развиват се заболявания, при възникването на които е значим психоемоционалният фактор, например, артериална хипертензия, неспецифичен язвен колит, невродермит. Някои с години се оплакват от болки с неясен произход, посещават различни специалисти, но не могат да се излекуват и даже не откриват причината за болестите.
Алкохолизмът и наркоманията твърде често са следствие от насилствената домашна обстановка. Но ако към пиещия мъж обществото е снизходително, то към жената, изпитваща проблеми с алкохола, то е настроено еднозначно негативно. Даже близките се отказват да помагат, смятайки я за маргинал. Всичко това влошава и така сложното й положение.
Някои жени се самонараняват, защото смятат, че физическата болка измества душевната. Така те реално могат да стигнат до самоубийство.
Често свещениците също усложняват ситуацията. Някои от тях съветват битата жена да търпи и да се смирява; даже обещават, че в отвъдния живот тя ще получи мъченически венец. За щастие, броят на образованите и адекватно мислещи свещеници е достатъчно голям.
Одобрява ли Църквата домашното насилие? Не. Това е записано в социалната програма на Руската православна църква, която съдейки по случващото се, много малко от нас са прочели.
Уви, в главите ни царят къде по-влиятелни предразсъдъци: „Мъжът е глава на семейството и може да прави с домашните си всичко, което поиска“ или „Жените трябва да се подчиняват на мъжете си“.
Огромната беда се състои в това, че тези изречения са извадени от контекста и с тяхна помощ можем да докажем каквото си искаме. Ако разгледаме цитата от Посланието на св. апостол Павел до ефесяните, то изискването за подчинение на мъжа е свързано с това, че отношенията между мъжа и жената са уподобени на отношенията между Христос и Църквата. Ако мъжът не се уподобява на Христа в готовността си да се грижи за жената, да я възлюби, освети, ако се държи така, че неговите действия повече приличат на ненавист и причиняват зло, то значи жената е свободна от задължения към такъв мъж.
„Как ще си тръгнеш? Имаш деца, трябва им баща“ – това е аргумент на някои от близките на жертвите на домашно насилие. Обаче не всеки баща е нужен на децата. Утопия е майките да смятат, че ще могат да отгледат деца в обстановка на насилие, без това да им се отрази негативно.
Децата разбират нашето подсъзнание, дори когато майката не говори за отношението към нея или се старае да прикрие бащата пред детето, те усещат нейното тревожно състояние. В тези случаи малките деца често развиват чувство за вина: „На мама й е лошо, защото аз съм лош“.
Свидетелите на насилието могат да страдат от страхове, да се държат агресивно по отношение на другите деца в колектива или обратно – да бъдат потиснати и неспособни да се защитят, да страдат от необяснимо главоболие или болки в стомаха. Това в науката се нарича вторична виктимизация.
Често самите деца също са жертви на насилие, част от майките ги използват за гръмоотвод, чувствайки приближаването на акта на насилие. Например, такива майки казват на съпруга си, че детето е направило беля в училище или е получило двойка. Тогава тиранинът изсипва гнева си върху детето, а за майката остава само част от него.
Случва се родителят да бие децата си, да ограничава контактите им с околните, да ги принуждава да лъжат какво се случва в семейството. Нерядко сме свидетели и на сексуално насилие по отношение на децата. Ако жената смята, че остава с мъжа си изключително заради детето, тя прави грешка, защото всъщност му причинява непоправима вреда.

Възможен ли е договор с тиранина

 

В ситуация на насилие всяка жена се опитва да го направи.
Важно е да помним за четирите правила:
Не се оправдавай.
Не спори.
Не се защитавай.
Не обяснявай.
Тиранинът не се интересува от смисъла на вашите думи, за него е важно да предизвика диалог по всякакъв начин. Спомнете си как професор Преображенски в „Кучешко сърце“ отговаря на предложението да купи списание в полза на гладуващите деца в Германия?
– Не искам.
– А защо не искате?
– Не искам.
Когато ви питат: „А защо не искате?“ – това означава, че за питащия не е важен вашият отговор, за него е важно да ви притисне.
Изказвайте мнение веднъж и по същество. Отстоявайте своето без вариации, постоянно връщайки се към вече казаното. Могат да ви нарекат глупачка, но повярвайте, така е по-добре, отколкото да ви манипулират.
Много жени, преживяващи насилие, се опитват да обяснят на тиранина колко ги боли, как не искат той да постъпва така с тях. Но мъжът не чува. Защо? Защото жените не подкрепят своите думи с нещо солидно. Следващата крачка е поставяне на ултиматум:
„Ако продължаваш така, то…“ Възможни варианти: „… ще те напусна“ (ако имате къде да отидете), „…ще започна работа“ или някакво друго условие.
Нужно е да направите тази крачка само ако сте убедена, че всичко е реално осъществимо и плацдармът е подготвен. Винаги трябва да определяте срока това да се случи. Например: „Ако в следващата половин година физическото насилие се повтори, то аз ще направя следното…“.
Но поставянето на срокове е по-важно за жертвата. Ако поставеното условие не се изпълнява, то тиранинът още повече се убеждава, че може да продължи без последствия агресията си, при това с нова сила.
Уви, ожесточаването на насилника обикновено се случва именно когато жената каже: „Край, напускам те“. Психологическото насилие може да се превърне във физическо, а ако тиранинът е ударил, то може и да убие. Затова е нужно да се тръгва без предупреждение, а имуществените въпроси да се оставят на адвокатите.
Тръгвайки си, „затворете вратата от другата страна“. Изчезнете веднага, в това число и от социалните мрежи. Предупредете роднините и познатите, които без да искат, могат да издадат вашето местонахождение. Предварително подгответе място за убежище. Напускането на тиранина е трудна психологическа дилема, затова често жените си тръгват, но се връщат отново.
Някои жени дори могат да изпаднат в истинска абстиненция без своя тиранин. Важно е в такъв период да не са сами, например да посещават анонимни групи или да общуват с тези роднини, които ги поддържат безусловно.

Какво поведение е желателно да следват близките и приятелите

При жените, на фона на депресивни и субдепресивни състояния, се наблюдават объркване и неразпознаване на агресията. Например, близките, настояващи да се раздяла с насилника, са удивени когато тя го защитава – „той не е толкова лош, подари ми цветя за рождения ден, той е добър, когато не троши мебелите“.
Важно е да сме наясно, че тези жени имат проблем със самоуважението. Те перманентно се намират в състояние, в което не се съобразяват с мнението им, с потребностите им. Рядко съумяват да защитят границите си, а често даже не усещат тяхното нарушаване.
Такава жена не трябва да бъде принуждавана да избяга от домашния тиранин: тя е осведомена за тази опция, но не може да го направи веднага, защото не е готова или има други причини: липса на жилище, средства за съществуване, здравословно състояние. Напускането е дълъг процес.
Понякога жена, подложена на домашно насилие, въвлича в тези травмиращи отношения трети лица, постоянно се оплаква от изверга съпруг, но нищо не прави, за да промени ситуацията. Ако сте нейна роднина или приятелка помнете, че никой не ви е възлагал мисия за спасението é. Като всеки човек и вие имате потребността да бъдете защитен от травмираща информация.
Щом не искате да слушате подробности за скандалите, то имате право да кажете: „Нека сменим темата“. Можете даже да поставите условия: „Моля да не ме безпокоиш в един часа през нощта заедно с пияния си съпруг, не ме принуждавай да решавам твоите проблеми“.
Това, че поставяте условия и защитавате своите граници, е най-доброто, което можете да направите за нея.
Важно е да знаем, че даже психотерапевтите трудно работят със случаите на домашно насилие. Но психотерапевтът има необходимата подготовка и знания, а роднините нямат. Можете да поискате професионална помощ и от телефон на доверието. Ще е полезно и за вас, и за този, който е подложен на домашно насилие до вас.
Стратегията на домашния тиранин е насочена към изолация, затова ако се разхождате с такава жена в парка, или пиете кафе, посещавате интересни места и събития, вие вече му противодействате. Не губете надежда, всичко е поправимо.

[baitexpo]

Тайм то тейк дъ пилс 🤔

[Double Teemo]

Пет реакции...Наистина,ли го прочетохте?

[Гост]

Някой не си е взел хапчетата. Или е взел неправилните хапчета.

Но най-вероятно - е взел малко центове за тая статия!!!

[ostavime]

Това е типичен пример за много жени. Говоря за заглавието. 

"Бий ме - обичам те"! 

Никога не съм могъл и няма да мога да разбера жени, които стоят при мъжете си, въпреки че те ги спукват от бой, тормоз физически и психически и т.н. Трябва да си много зле, за да си с такъв човек. Той я шамари, тя му се моли да е с него. WTF? 

А за мъжете, които бият жените си... това е друга тема. 

[Търсещ истини]

Ясно, че християнските принципи са отречени. Интересно, кои са новите?

"Зъб за зъб" и "Другата буза" отпадат. "Бягай, спасявай се" е доста неадаптивно. 

По повод връщането към насилника, бих изразил съчувствието, че жена без мъж се чувства нещастна и има нужда от закрилник... какъв да е. "Бягай, спасявай се" я обрича на самота. Изборът е между две злини- самота или чат- пат бой. Въпрос на личен избор.

[Гост]

преди 27 минути, Търсещ истини написа:

... Изборът е между две злини- самота или чат- пат бой. Въпрос на личен избор.

Това означава, че всички мъже бият, а всички жени - плачат!!! Аре стига бе!!!

Глупости!!!

[Just a Stranger]

преди 26 минути, Търсещ истини написа:

Ясно, че християнските принципи са отречени. Интересно, кои са новите?

В статията беше обърнато внимание на това, че въпросните принципи всъщност се изопачават. Мъжът като глава на семейството има и задължения, а насилието не е част от християнските принципи. 

[Just a Stranger]

преди 51 минути, ostavime написа:

Това е типичен пример за много жени. Говоря за заглавието. 

"Бий ме - обичам те"! 

Никога не съм могъл и няма да мога да разбера жени, които стоят при мъжете си, въпреки че те ги спукват от бой, тормоз физически и психически и т.н. Трябва да си много зле, за да си с такъв човек. Той я шамари, тя му се моли да е с него. WTF? 

А за мъжете, които бият жените си... това е друга тема. 

Насилникът (по-често подсъзнателно) се обвързва с "лесни" жертви - неуверени, доверчиви, с откъснати от реалността мечти и очаквания, неконфликтни, със слаба воля и др. удобни за осигуряване на надмощие характеристики. След това следва изграждането на зависимост. Отстрани нещата може да изглеждат лесни за разрешаване, но ако беше във възможностите на жертвата да ги разреши, тя би го направила. А предполагам, че в много случаи и го правят. До крайност ескалират и добиват известност обаче случаите в които жертвата не успява да се освободи от насилника. Случаите в които жертвата се оказва достатъчно силна и прекратява връзката, не са "интересни" за публиката и не привличат много внимание. 

Има и по-слаби хора. По принцип никой не е длъжен да ги подкрепя, а е въпрос на морал и личен избор. Но в случая с насилието имаме и незаконни действия от страна на насилника (за съжаление психическото насилие може и да не е обхванато от закона) и жертвите слаби или не следва да бъдат защитени. 

[_ramus_]

преди 12 часа, dimy написа:

Но най-вероятно - е взел малко центове за тая статия!!!

и лайкове, и кликове за отваряне...
"преводачката" се изявява във виртуалната среда - ту като православна изразителка, ту като екипа на някоя медия.....

От друга страна - чалга-материали като това с лопата да ги ринеш. Но най-вече - когато някой си е празен откъм познаване, опит, вникване, информационен и научен бекграунд, се преживява че като прочете даден чалга-скроен текст, и се преживява като осведомен и разбиращ...

Няма да казвам сред колко теми в този раздел чалга- или фейк-текстове се представят като "мнения". А не само - сред целия форум има си търсачи на чалги и фейкове и ги снасят където докопат за да се преживяват като "осведомени и информирани" и така да се засили личното им усещане и преживяване колко са "светнати". Няма вече тема сред форума, особено в нетехническите си раздели, в които това да не става "норма".

Все пак - налице е и публика, която да откликва на такова ниво на битие. Загубилите се сред личните си дефицити, травми и преживявания, са огромен брой и те си имат нужда от "своя си вселена", в която да си резонират помежду си.

Семейното и битовото насилие, често е направо заварен дял от културата и народопсихологията, останало ехо от други епохи, етапи, времена... Чак в сегашно време същото се нарича вече "насилие", и то именно заради новите форми на гледна точка, която принципите на западната демокрация и толерантността изваждат на преден план.

Именно заради тази хилядолетна инерция съпротивата спрямо новата гледна точка се води от консервативните среди в обществото, с бетонираната постановка "ми мен като ме биеха, аз как съм станал човек..." до степен на "дисциплината и боят правят силния силен"...

Домашното насилие често се представя пред едно дете като "норма", то свиква с насилието и го превръща в собствена лична призма, през което гледа света цял живот. УЧАСТНИЦИТЕ в насилствени отношения са в една "друга тяхна договорена вселена", която изпълнява ролята на магия за всеки участник.

Основното в инстинктите е оцеляването. Част от етапите в израстването е обособяването на АЗ в конфликтна среда и борбата за налагане и утвърждаване в нея.

Част от оцеляването е търсене на намаляване на натиска от страхове, които се изразяват във високи нива на тревожност и безпокойство. Никое същество не е способно да резлизира оцеляването си в среда, натоварена с огромен дистресиращ натиск, и то непрекъснато се бори да ги намали...

Но най-важното - битие, препълнено от дистрес непрекъснато е потопено в когнитивен дефицит... и в него не е възможна никаква трезва оценка, размисляне, дълбоки съпоставки, аналитични или синтезни осмисляния, адекватни преценки или последващи от тях действия. Въобще - в средата на мозъка е един специфичен дял, който  е дежурен 2 5 часа на денонощие и му е оставена цялата налична невронна енергия. Това е остатък от отминали еволюционни етапи, в които маймунката е било нужно непрекъснато да се пази от дебнещи хищници. Но тия условия и обстоятелства отдавна вече не са адекватни, а въпреки това голяма част от човешките същества продължават да са им подвластни.

Високото ниво на тревожност и страхуване кара даден човешки субект непрекъснато да преживява че е на прага на умирането, на разпада, на загубата си... Аналог на човешката болка е преживяването на същото и се нарича "страдание". За страдащият това си е неговата "реалност", която за никой отвън неговата вътрешна магия, не може да долови защо, как, кое, колко...

Търсенето на "СПАСЕНИЕ" в човешката екзистенция е естествена част от специфичен образуващ се водовъртеж от негативни асоциации, които подават негативни и стресови преживявания, наречени СТРАДАНИЯ. Всяка религия предпоставя версия за "изход от страданията". Всяка идеология предлага обяснение за нещастията, несполуките и провалите... и предлага "отложена награда" във вид на "ето това ви е нужно да сте щастливи, доволни, да има просперитет" - ако правите това и това... ще постигнем щастието и сигурността че ни има...

Има още много други атавизми, които продължават да властват примитивно сред психиките на днешните хора и определят до голяма степен целия човешки свят. Насилието, войната, битките за оцеляване, надмощие, контрол - всичко това са само част от повторителните социални мантри в които и днес има "нашите и другите", при които лесно се достига до "своите и враговете"...

====================

От друга страна - защо са толкова привлекателни публичните народни текстове:

Причините са много, но много важна от тях е - защото свалят усещането за тревожност, когато представят нещо като "аргументирано". В несъзнателен план - като прочетат например точно този горе материал дали някой въобще ще си даде сметка че е "НАСИЛНИК"... защото тук същия се представя като негативен образ, а няма вътрешен филм, който да представи неговият герой като "негативен" или "абсолютно зло"...

Това дава другата предпоставка - нуждата да се преживее жертвата като такава. В този миг на привиждане че си жертва - в много случаи си намираш чудесно обяснение защо нещо не върви, не е "според твоето", защото вече "имаш лесно обяснение,във вид на причина, етикети и цялостна обща постановка", достатъчно добре представена и достатъчно близка до лична приказка за 'добрия и малкия, които са подтиснати и страдат". Значи - другият е причината и той е виновният.... И воала - ето защо съм недоволен, нещастен, несправящ се, провалящ се"... - насилника ми е проблема и трябва да се справя с него...

Но за да се образува "играта "НАСИЛНИК-ЖЕРТВА" са нужни двама... които да поемат дуалните роли в нея, а в чалга-статийки нещата са лесни и еднозначни, докато сред живота - всичко е далеч по-разнообразно и условно. Като например - тия две роли никога не са "чисти", а се менят и докато в нещо един е жертва, в друг аспект, проява - той всъщност е насилника.

В много семейства се наблюдава "паритет" и "жертвата" всъщност също е намерила начин да се налага, да постига своето. Има много начини за психично мачкане и само един от тях е силово-физически. Другите често са твърде тънки, обиграни, често скрити и завоалирани... Има хора, които са оцелели от малки в тия неща и са таланти в това... Отстрани може да се нарече "манипулация", но дори това понятие също включва приемането и изявата на "ДВЕ РОЛИ". И само за децата - едната роля е опростено "НЕГАТИВНАТА" и тя е злото, причината... "доброто да се представи като светлото и подтиснатото" - както е сред всяка приказка.

[Explorer_AD]

Рамус няма се появи тука. Той обича свинските опашчици!

[Търсещ истини]

преди 11 часа, dimy написа:

Това означава, че всички мъже бият, а всички жени - плачат!!! Аре стига бе!!!

Глупости!!!

Несправедливо е да пишеш "глупости". Става дума за жени, бягащи от насилник, а не до всички жени. Вероятно го знаеш, но си предпочел да изрежеш съответния текст, за да можеш да викнеш "Глупости". Не си прав.Ето текста ми.

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

По повод връщането към насилника, бих изразил съчувствието, че жена без мъж се чувства нещастна и има нужда от закрилник... какъв да е. "Бягай, спасявай се" я обрича на самота. Изборът е между две злини- самота или чат- пат бой. Въпрос на личен избор.

преди 11 часа, Just a Stranger написа:

В статията беше обърнато внимание на това, че въпросните принципи всъщност се изопачават. Мъжът като глава на семейството има и задължения, а насилието не е част от християнските принципи. 

Да, но става дума за поведение на малтретирана жена. Какво да направи при несправедлив, постъпващ не по християнски съпруг? Кланяй се Богу, почитай царя... или да бяга? 

[Just a Stranger]

преди 10 часа, Търсещ истини написа:

Да, но става дума за поведение на малтретирана жена. Какво да направи при несправедлив, постъпващ не по християнски съпруг? Кланяй се Богу, почитай царя... или да бяга? 

Защо постаавяш така нещата? Може да си остане християнка и пак да прекрати връзката. Решението не е обвързано с вероизоведанието. Такава връзка може да опитват да направят по-скоро тези, които искат връзката да се заоази,с думи ор типа: бракът е свещен за църквата; ти каква хеистиянка ще си, ако се разведеш? Но това ще си е чиста манипулация, от хора които самите не двйстват по християнски. 

Без оглед на религията аз лично съм за прекратяване на връзка в която е започналп да се проявява насилие. Това обаче често е трудно. Жената може да мюняма свой дом, доходи, да има деца, да е наплашена и неуверена, че може сама, да се страхува от отмъщение и др. 

[dioib]

преди 23 часа, ostavime написа:

Никога не съм могъл и няма да мога да разбера жени, които стоят при мъжете си, въпреки че те ги спукват от бой, тормоз физически и психически и т.н.

Казва се стокхолмски синдром. -> Това е болестно състояние, което към момента не може да се лекува, защото може да има харта за EUR-Lex - l33501 - EN - EUR-Lex (europa.eu), НО се ползва само за манипулация (от страна на слабия пол), а не по смисъла, че всеки освен да има права е и свободен. 

До колко психологическия тормоз на жените над мъжете се пропуска, за да му кипне някой и употреби физическо насилие не се знае в случая!? 

Това не е нормално, но към момента това е нормата: Интереса клати феса!!! = Към момента е добре да си от страната на пострадалия!!! Акцента е изцяло в негативизма. 

Кратко: Има и ненормални случаи, които ги ползват спекулативно, за да отвличат вниманието от същността и подменят факти с тълкуване в полза на някои. 

Уж всеки трябва да е независим, но не е точно така!!!  = Всеки сам избира своите зависимост!!! Някои са зависими от физическото насилие!!! 

п.п. И аз не мога да уденя, защо някои мъже се поддават на женския акъл, но факт!!!  Та, към момента мъжкия пол е слабия!!! НО, добре, че някои не ревем след като сме изяли някой и друг психологически тупаник от по-силен!!!  

Мда ... 

с други средства ...  

[Гост]

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

Несправедливо е да пишеш "глупости". Става дума за жени, бягащи от насилник, а не до всички жени. Вероятно го знаеш, но си предпочел да изрежеш съответния текст, за да можеш да викнеш "Глупости". Не си прав....

 

Справедливо е! Защото ако не е - значи е частен случай - демек, че се среща ама рядко.

Ако това е така - рядко - дай да поговорим и за малтретираните мъже дето ги бият жените, а? И такива случаи има!!! Що няма Анимус и за мъже?

Аре да не се занимаваме с глупости, а??? Ако някоя жена е изяла няколко шамара - да ходи в полицията! Там ще викнат нейния, ще му зашият 2-3 шамата , ще му връчат нещо да подпише - и - voila- проблема е решен!

А написаното по-горе са ГЛУПОСТИ!!!

[Търсещ истини]

преди 2 часа, dimy написа:

 

Справедливо е! Защото ако не е - значи е частен случай - демек, че се среща ама рядко.

Ако това е така - рядко - дай да поговорим и за малтретираните мъже дето ги бият жените, а? И такива случаи има!!! Що няма Анимус и за мъже?

Аре да не се занимаваме с глупости, а??? Ако някоя жена е изяла няколко шамара - да ходи в полицията! Там ще викнат нейния, ще му зашият 2-3 шамата , ще му връчат нещо да подпише - и - voila- проблема е решен!

А написаното по-горе са ГЛУПОСТИ!!!

Готино. Написаното по- горе са ГЛУПОСТИ!!! Разсмя ме.

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Това обаче често е трудно. Жената може да мюняма свой дом, доходи, да има деца, да е наплашена и неуверена, че може сама, да се страхува от отмъщение и др. 

Добре.