преди 3 минути, Miusuka написа:

И от къде бяха?

Колко съм ти казвал откъде бяха ! Я кажи сега платен трол малограмотен

ВИДАХИМ – ГИГАНТЪТ ОТ ВИДИН, КОЙТО ПРОИЗВЕЖДАШЕ ГУМИ ЗА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ

Има предприятия, които не просто дават работа на един град.

Те променят самия град.

Такъв е бил „Видахим“ във Видин.

Строителството на химическия комбинат започва в края на 60-те години. Първата продукция е произведена през 1969 г., а официалното откриване е през 1970 г.

Комбинатът постепенно се разраства до огромен промишлен комплекс.

Тук се произвеждат полиамидни влакна, смоли, технически тъкани и пневматични гуми. Комплексът включва различни производства, ремонтно-механичен завод, ТЕЦ и научноизследователска база.

А мащабът?

В най-силните години броят на работниците, служителите и специалистите надхвърля 8000 души.

За Видин това означава не просто работни места.

Означава хиляди семейства, които са свързани с комбината.

Един град, който живее в ритъма на смените.

Един огромен комплекс със собствена енергетика, железопътна връзка и десетки производствени и спомагателни сгради.

А продуктът, с който най-много хора помнят „Видахим“, са гумите.

Марката „Вида“ става позната в цяла България. Произвеждат се гуми за автомобили, камиони, автобуси, трактори и друга техника. В края на 80-те години започва и усвояване на производството на безкамерни гуми.

Заводът има дори собствено автомобилно рали – „Рали Вида“, започнало още в началото на 70-те години като начин за изпитване и популяризиране на гумите. По-късно състезанието става част от европейския рали шампионат.

Но след промените идва другата страна на историята.

През 1998 г. дружеството прекратява дейността си и е обявено в ликвидация, последвана от производство по несъстоятелност. През 1999 г. от около 2000 работници и служители са останали приблизително 100 души, които поддържат техниката и охраняват производствените помещения.

През 2015 г. заводът за гуми отново замразява дейността си, като работници съобщават за масови съкращения.

Днес името „Видахим“ все още съществува като юридическо лице, но това вече не е онзи гигант, който някога определя индустриалния облик на Видин. Общински документи посочват производственото предприятие „Видахим“ като закрито.

Огромният комбинат остава като един от най-силните символи на индустриалното минало на Северозапада.

И тук вече въпросът е към хората, които са били там.

Работили ли сте във „Видахим“?

В кой цех?

В „Видлон“, в завода за гуми, ТЕЦ-а, ремонтно-механичния завод?

Какво помните от онези огромни производствени халета?

А ако някой пази снимки от завода – покажете ги.

Защото историята на „Видахим“ не е само история на един завод.

Това е историята на един град, в който хиляди хора са оставили част от живота си.

преди 1 минута, Miusuka написа:

ВИДАХИМ – ГИГАНТЪТ ОТ ВИДИН, КОЙТО ПРОИЗВЕЖДАШЕ ГУМИ ЗА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ

Има предприятия, които не просто дават работа на един град.

Те променят самия град.

Такъв е бил „Видахим“ във Видин.

Строителството на химическия комбинат започва в края на 60-те години. Първата продукция е произведена през 1969 г., а официалното откриване е през 1970 г.

Комбинатът постепенно се разраства до огромен промишлен комплекс.

Тук се произвеждат полиамидни влакна, смоли, технически тъкани и пневматични гуми. Комплексът включва различни производства, ремонтно-механичен завод, ТЕЦ и научноизследователска база.

А мащабът?

В най-силните години броят на работниците, служителите и специалистите надхвърля 8000 души.

За Видин това означава не просто работни места.

Означава хиляди семейства, които са свързани с комбината.

Един град, който живее в ритъма на смените.

Един огромен комплекс със собствена енергетика, железопътна връзка и десетки производствени и спомагателни сгради.

А продуктът, с който най-много хора помнят „Видахим“, са гумите.

Марката „Вида“ става позната в цяла България. Произвеждат се гуми за автомобили, камиони, автобуси, трактори и друга техника. В края на 80-те години започва и усвояване на производството на безкамерни гуми.

Заводът има дори собствено автомобилно рали – „Рали Вида“, започнало още в началото на 70-те години като начин за изпитване и популяризиране на гумите. По-късно състезанието става част от европейския рали шампионат.

Но след промените идва другата страна на историята.

През 1998 г. дружеството прекратява дейността си и е обявено в ликвидация, последвана от производство по несъстоятелност. През 1999 г. от около 2000 работници и служители са останали приблизително 100 души, които поддържат техниката и охраняват производствените помещения.

През 2015 г. заводът за гуми отново замразява дейността си, като работници съобщават за масови съкращения.

Днес името „Видахим“ все още съществува като юридическо лице, но това вече не е онзи гигант, който някога определя индустриалния облик на Видин. Общински документи посочват производственото предприятие „Видахим“ като закрито.

Огромният комбинат остава като един от най-силните символи на индустриалното минало на Северозапада.

И тук вече въпросът е към хората, които са били там.

Работили ли сте във „Видахим“?

В кой цех?

В „Видлон“, в завода за гуми, ТЕЦ-а, ремонтно-механичния завод?

Какво помните от онези огромни производствени халета?

А ако някой пази снимки от завода – покажете ги.

Защото историята на „Видахим“ не е само история на един завод.

Това е историята на един град, в който хиляди хора са оставили част от живота си.

Болен малограмотен платен трол от пловдивските села. Едни и същи глупости денонощно от години

преди 3 минути, С-600 написа:

Колко съм ти казвал откъде бяха ! Я кажи сега платен трол малограмотен

Няма значение откъде са. Важното е че при социализма като те оперират не ти вземаха пари, а сега ти вземат, отделно че се осигуряваш.

*****************************************************************************************************

**********************************************************************************************************

БЪЛГАРСКИТЕ МОТОКАРИ, КОИТО СТИГАХА ДО КИТАЙ – „БАЛКАНКАР 6 СЕПТЕМВРИ“

Днес на това място трудно бихме си представили какво е имало.

В София някога е работел завод „6 септември“ – едно от предприятията, поставили началото на българското производство на електрокари и мотокари.

Историята започва още през първата половина на 50-те години. През 1952 и 1955 г. са разработени първите опитни серии платформени електрокари, а през 1957 г. започва реалното производство. Началото е именно в завод „6-ти септември“.

И резултатите не остават само за българския пазар.

Още през 1957 г. са изнесени 150 платформени електрокара за Чехословакия и СССР.

А през следващата година идва поръчка, която днес звучи почти невероятно – 3000 машини са изнесени за Китай.

През 1958 г. в „6 септември“ е съсредоточено производството на високоповдигачи, докато производството на нископовдигащи и платформени електрокари е преместено в завод „Средец“. Така постепенно се оформя цяла система от специализирани предприятия, които по-късно ще бъдат обединени около името „Балканкар“.

През 60-те години развитието продължава.

Появяват се нови заводи, научноизследователски институти и конструкторски звена. През 1963 г. е създаден Институтът по електро- и мотокари – специализирана научноизследователска и проектно-конструкторска организация в областта на подемно-транспортното машиностроене.

Самият „6 септември“ също се разраства.

През 1968 г. Министерският съвет разрешава договор с френската „Сери Рено Инженеринг“ за организацията, управлението и технологията на производството в завода. Стойността на проекта е 680 000 долара, като плащането е разсрочено с лихва.

През 1972 г. заводът вече има мощности за производство на 25 000 машини годишно.

Това е периодът, в който българските електрокари и мотокари се превръщат в един от сериозните експортни продукти на страната.

Но историята не завършва с успехите от миналото.

След промените „Балканкар“ преминава през тежко преструктуриране и финансови проблеми. През 1989 г. е регистрирана държавна фирма „Балканкар“, а дотогавашният Технологичен комбинат за електрокари и робокари „6 септември“ прекратява дейността си като самостоятелна структура.

Следват години на промени в собствеността и съдбата на предприятието.

През 2005 г. е продаден държавният дял от „Балканкар 6 септември“, а производството на електрокари там приключва.

А после идва най-болезнената част за едно индустриално място.

Самият завод започва да изчезва.

Архивни снимки от 2007 г. показват административната сграда и вече разрушените производствени халета. Самата административна сграда е съборена същата година.

Днес човек може да мине през района и изобщо да не разбере, че тук е имало предприятие, от което са излизали машини, работили в заводи на хиляди километри от България.

От „6 септември“ не остана индустриалният комплекс.

Останаха снимките.

И хората, които помнят.

Работили ли сте в „Балканкар 6 септември“?

Имате ли снимки от завода, машините или колегите?

Покажете ги.

Защото понякога една стара снимка разказва повече за един завод от цял архив.

преди 8 минути, Miusuka написа:

Няма значение откъде са. Важното е че при социализма като те оперират не ти вземаха пари

Как няма значение откъде са ве, малограмотник !😂 Като тия пари-кредити просто се изхарчиха и соца фалира. А ние народа платихме и върнахме всичко.

********************************************************************************************************

************************************************************************************************************************

КАЗАНЛЪК – ГРАДЪТ НА РОЗИТЕ, КОЙТО НЯКОГА БЕШЕ И ГРАД НА ВЪЛНЕНИЯ ТЕКСТИЛ

Когато се говори за Казанлък, първата асоциация обикновено е розата.

Но градът има и друга индустриална история, която днес почти е изчезнала от ежедневието му – историята на вълнения текстил.

Тя започва много преди социализма.

Още през 1848 г. братята Стайнови създават текстилна фабрика, която се превръща в една от най-старите текстилни традиции в България. От тази производствена история по-късно се развиват предприятията, известни през годините като „Димитър Благоев“, „Катекс“ и „Руно“.

„Димитър Благоев“ не е бил малка фабрика.

Това е бил огромен текстилен комбинат, в който са работили хиляди хора.

Една от бившите работнички разказва, че в най-силните години целият комбинат е давал работа на около 2600 души, а само тъкачният цех е имал около 900 работници.

Тук се произвеждат вълнени и тип вълнени тъкани, прежди и конфекция.

Производството е било част от цяла система – от обработката на вълната и преденето до тъкането и готовия текстил.

След промените предприятието преминава през преструктуриране и приватизация.

През 1991 г. е регистрирана фирма „Катекс“, която поема правата и задълженията на поделението „Текстилен комбинат „Димитър Благоев“.

А „Руно“ поема друга част от наследството на старото производство – обработката на сурова вълна и производството на вълнени ленти. Самото дружество „Руно-Казанлък“ е създадено през 2003 г. и продължава да съществува и днес, но с коренно различен профил – производство на енергия, земеделие и други дейности.

През 2016 г. идва един от последните големи удари по казанлъшката текстилна история.

„Катекс“ прекратява текстилното производство.

Работниците са освободени, а предприятие с текстилна история, продължила около 150 години, вече не произвежда текстил.

Така една индустрия, започнала още през Възраждането, постепенно остава в миналото.

Днес за мнозина имената „Димитър Благоев“, „Руно“ и „Катекс“ са просто имена на стари предприятия.

За други обаче те са години от живота.

Шумът на становете.

Миризмата на вълна.

Смените.

Коридорите.

Колегите.

Заплатата в края на месеца.

И онова усещане, че половината град работи някъде в текстила.

Казанлък помни ли още своята текстилна индустрия?

Работили ли сте в „Димитър Благоев“, „Руно“ или „Катекс“?

Имате ли снимки от фабриката, цеховете или колегите си?

Покажете ги.

Тези снимки скоро ще останат единственото доказателство как е изглеждал този свят.

преди 2 минути, С-600 написа:

Как няма значение откъде са ве, малограмотник !😂 Като тия пари-кредити просто се изхарчиха и соца фалира. А ние народа платихме и върнахме всичко.

Кажи колко кредити е имала България 1989 година и сега?

Сега има в пъти повече кредити и пак си плащаш скъпо и прескъпо за операции.

преди 1 минута, Miusuka написа:

********************************************************************************************************

************************************************************************************************************************

КАЗАНЛЪК – ГРАДЪТ НА РОЗИТЕ, КОЙТО НЯКОГА БЕШЕ И ГРАД НА ВЪЛНЕНИЯ ТЕКСТИЛ

Когато се говори за Казанлък, първата асоциация обикновено е розата.

Но градът има и друга индустриална история, която днес почти е изчезнала от ежедневието му – историята на вълнения текстил.

Тя започва много преди социализма.

Още през 1848 г. братята Стайнови създават текстилна фабрика, която се превръща в една от най-старите текстилни традиции в България. От тази производствена история по-късно се развиват предприятията, известни през годините като „Димитър Благоев“, „Катекс“ и „Руно“.

„Димитър Благоев“ не е бил малка фабрика.

Това е бил огромен текстилен комбинат, в който са работили хиляди хора.

Една от бившите работнички разказва, че в най-силните години целият комбинат е давал работа на около 2600 души, а само тъкачният цех е имал около 900 работници.

Тук се произвеждат вълнени и тип вълнени тъкани, прежди и конфекция.

Производството е било част от цяла система – от обработката на вълната и преденето до тъкането и готовия текстил.

След промените предприятието преминава през преструктуриране и приватизация.

През 1991 г. е регистрирана фирма „Катекс“, която поема правата и задълженията на поделението „Текстилен комбинат „Димитър Благоев“.

А „Руно“ поема друга част от наследството на старото производство – обработката на сурова вълна и производството на вълнени ленти. Самото дружество „Руно-Казанлък“ е създадено през 2003 г. и продължава да съществува и днес, но с коренно различен профил – производство на енергия, земеделие и други дейности.

През 2016 г. идва един от последните големи удари по казанлъшката текстилна история.

„Катекс“ прекратява текстилното производство.

Работниците са освободени, а предприятие с текстилна история, продължила около 150 години, вече не произвежда текстил.

Така една индустрия, започнала още през Възраждането, постепенно остава в миналото.

Днес за мнозина имената „Димитър Благоев“, „Руно“ и „Катекс“ са просто имена на стари предприятия.

За други обаче те са години от живота.

Шумът на становете.

Миризмата на вълна.

Смените.

Коридорите.

Колегите.

Заплатата в края на месеца.

И онова усещане, че половината град работи някъде в текстила.

Казанлък помни ли още своята текстилна индустрия?

Работили ли сте в „Димитър Благоев“, „Руно“ или „Катекс“?

Имате ли снимки от фабриката, цеховете или колегите си?

Покажете ги.

Тези снимки скоро ще останат единственото доказателство как е изглеждал този свят.

На ТЕЛК минимална пенсия ли си

преди 4 минути, С-600 написа:

Как няма значение откъде са ве, малограмотник !😂 Като тия пари-кредити просто се изхарчиха и соца фалира. А ние народа платихме и върнахме всичко.

Селска шматка като теб на кого какво е връщала ? То не става с кибичене в Мосейково . Народът се срамува от комсомолци като Кокич.

ЗАВОД „ПЕТЪР КАРАМИНЧЕВ“ – РУСЕ. КОГАТО ОТ ЕДИН ЗАВОД НЕ ОСТАНА ДОРИ СГРАДА

В Русе има едно място, на което днес трудно бихте разбрали, че някога е стоял голям промишлен завод.

На булевард „Липник“ се намирал завод „Петър Караминчев“ – предприятие с история, започнала още през 1928 г. Тогава е създадена фабриката за каучукови изделия „Етернит“, от която по-късно се развива „Петър Караминчев“.

През 60-те години предприятието променя основно производствения си профил и започва да произвежда изделия на основата на пластифициран поливинилхлорид, полиуретани и мека блокова полиуретанова пяна.

А какво точно е излизало от завода?

Запазена рекламна публикация от времето показва впечатляващ списък: подови настилки „Рувитекс“ и „Рувилит“, подови плочи „Дунапал“, гофрирани плоскости, каширани с дунапрен платове, изкуствени кожи, меко фолио, мушами за маса, материали за акумулаторни сепаратори и други изделия.

Тоест това не е бил просто „заводът за балатум“, както често се помни днес.

Производството е било доста по-разнообразно.

След промените предприятието преминава през приватизация и преструктуриране. Производствената дейност постепенно се свива. През 2004 г. дружеството прекратява старите производства и преминава към търговска дейност.

През 2005 г. за известно време целият завод е нает от друга фирма, която възстановява производство на мушами, промазан текстил и каландрови изделия и назначава около 80 души. Това обаче се оказва краткотрайно.

През 2008 г. започва демонтажът на завода на булевард „Липник“.

Теренът е около 40 декара.

Халетата започват да изчезват.

Машините изчезват.

След тях изчезват и сградите.

През 2011 г. вече се съобщава за опити да се разграбват останали части от бившия завод, а през 2012 г. местната преса описва сградата като изоставена.

Днес старият завод вече го няма.

На неговото място постепенно се променя целият пейзаж. През 2021 г. започва подготовка на терена за ритейл парк, а през 2026 г. вече има ново инвестиционно предложение за магазини и други обекти върху терена на бившия завод.

И тук идва интересната част.

Името „Петър Караминчев“ все още съществува.

Дружеството продължава да работи, но вече на площадка в Източната промишлена зона на Русе и с различен профил. Днес там основната дейност е свързана със складово стопанство за дизелово гориво и биодизел.

Така от стария завод на „Липник“ остава нещо много характерно за „Изчезналата България“:

името е останало, но мястото, което хората помнят, вече го няма.

А може би най-интересното ще бъде да чуем именно хората, които са работили там.

Работили ли сте в „Петър Караминчев“?

Какво произвеждахте?

Как изглеждаше заводът отвътре?

Имате ли снимки от него, преди да бъде разрушен?

Покажете ги. Нека видим завода такъв, какъвто вече никога няма да можем да го видим на живо.

преди 23 часа, ох боже! написа:

Глупости.

ПЪлни глупости.

86 - 87. Всичко живо около мене беше грамотно. В смисъл - не е било некакво постижение, да четеш гладко. Само герой нашего времени може да си помисли, че е. Аз войнишка заплата не съм виждал. Идеята за войнишка заплата в наборна армия, която отдава войнския си дълг за родината си е чиста глупост. Чул съм за някакво левче или колко там беше, но не съм го виждал. А и не ми е трябвало.

Ти си глупости. Какво е било грамотно, бре? Нали ти казах, че "натурален акт" за пръв път чух в Берковица.

преди 3 минути, Miusuka написа:

Кажи колко кредити е имала България 1989 година и сега?

Колко пъти едни и същи малограмотни въпроси !? С 30 милиарда долара днешни пари фалира соца. Система която нямаше възможност да си връща кредитите поради неконвертируемост на лева. И липсата на реални външни пазари за реална конвертируема валута. Никой не брои продажбата на някой друг електрокар и подобни малобройни продажби на фона на цяла държава.

Ограмотих те безплатно.

преди 13 минути, С-600 написа:

А ние народа платихме и върнахме всичко.

Как плати и как върна ?

преди 6 минути, Miusuka написа:

Кажи колко кредити е имала България 1989 година и сега?

Сега има в пъти повече кредити и пак си плащаш скъпо и прескъпо за операции.

Точно тук се дъниш яко и демонстрираш неразбиране.

Българският БВП през 1989г се оценява на около 22 млрд долара, а вънният ни дълг тогава е около 11 млрд долара. Тоест, 50% от БВП.

За сравнение, БВП през 2025г е към 116 млрд евро, а дългът ни е към 35 млрд евро. Тоест, по-малко от 30% от БВП.

Значи сега имаме по-малко дълг отлколкото през 1989г - като при това икономиката ни е в много по-добро здраве отколкото през 1989г.

преди 1 минута, AAUUXX написа:

Как плати и как върна ?

Е да не би да не сме изплатили дълговете? А с какво се изплащат тия дългове ако не с данъци?

току-що, AAUUXX написа:

Как плати и как върна ?

Беги на училище малограмотен платен трол трупащ постове

преди 2 минути, Фарабундо написа:

Точно тук се дъниш яко и демонстрираш неразбиране.

Тотално малограмотни са.

преди 9 минути, Miusuka написа:

ЗАВОД „ПЕТЪР КАРАМИНЧЕВ“ ...

Да, колега. Знаем, че имахме ВЕЛИКА соц-индустрия. Но след като беше толкова велика, защо не оцеля след промените?

Как така една толкова велика индустрия не можа да оцееле. Дали защото не е била толкова велика може би?

Кокич има ли си млада баба или още е влюбен в Урсула???

току-що, Фарабундо написа:

Да, колега. Знаем, че имахме ВЕЛИКА соц-индустрия. Но след като беше толкова велика, защо не оцеля след промените?

Промените се наложиха поради фалита на соц системата. А самата тъй наречена индустрия беше купена от запада. Но това бяха старите западни технологии. Затова с фалита на соца си замина и всичко останало от соца.

преди 8 минути, AAUUXX написа:

Как плати и как върна ?

Ти нали си възрастен? Е, като си възрастен, не помниш ли когато Луканов се появи по телевизията и с покрусена физиономия каза, че НРБ не може да си погасява задълженията?

преди 11 минути, Фарабундо написа:

Е да не би да не сме изплатили дълговете? А с какво се изплащат тия дългове ако не с данъци?

На село е пасал овцете. Откъде да знае такива сложни неща малограмотника

„Балкан“ – Разлог. Заводът, който произвеждаше хидравлични машини

В продължение на десетилетия завод „Балкан“ – Разлог е сред водещите предприятия в района. В него се произвеждат хидравлични крикове, подемна техника и различни машиностроителни изделия, използвани както в България, така и за износ.

В годините на своя разцвет предприятието осигурява работа на стотици жители на Разлог и околните населени места. Заводът е един от двигателите на местната икономика и важна част от индустриалното развитие на региона.

След промените през 90-те години започват финансови затруднения, смени на собствеността и постепенно намаляване на производството. Част от производствените мощности са закрити, а голяма част от старите халета и административни сгради остават неизползвани. Днес на места могат да се видят рушащи се производствени корпуси – свидетелство за едно предприятие, което някога е било сред символите на града.

Историята на завод „Балкан“ е още един пример как през последните десетилетия се променя индустриалната карта на България. За едни това е мястото, където са прекарали целия си трудов живот, а за други – част от историята на българското машиностроене.

Работили ли сте в завод „Балкан“ – Разлог или пазите снимки от него? Споделете ги в коментарите.

преди 17 минути, Фарабундо написа:

За сравнение, БВП през 2025г е към 116 млрд евро, а дългът ни е към 35 млрд евро. Тоест, по-малко от 30% от БВП.

Айде умнико кажи колко от парите остават в България и колко излизат от нея?

Например от тока, чуждите магазини, а за златодобива да не говорим. Смяташ печалбите им, ама не казваш колко остават в страната ни. Само някакви мижави заплати.

Когато България произвеждаше телевизори – историята на завод „Велико Търново“

Десетилетия наред милиони български домове имаха телевизор, произведен в Завода за телевизори „Велико Търново“. От производствените линии излизаха модели като „Опера“, „Кристал“, „Респром“, „Велико Търново“ и други, които ставаха част от ежедневието на няколко поколения.

В най-силните си години в предприятието работят хиляди инженери, техници и монтажници. Заводът е сред водещите производители на битова електроника в България и играе важна роля в развитието на електронната промишленост.

След промените през 90-те години започват финансови затруднения, загуба на пазари и силна конкуренция от вносните марки. Производството постепенно намалява, а в началото на новия век голяма част от дейността е прекратена.

Днес от някогашния гигант са останали отделни сгради и споменът за предприятие, чиито телевизори присъстваха в почти всеки български дом.

Това не е разказ за носталгия, а за една индустрия, която дълги години е била част от живота на милиони българи.

Помните ли първия телевизор във вашия дом? Каква марка беше? Споделете снимки и спомени в коментарите.

******************************************************************************************

*******************************************************************************************************

Заводът по роботика „Берое“ – когато България създаваше индустриални роботи

Малко хора днес си спомнят, че в Стара Загора се намираше едно от най-модерните предприятия в българското машиностроене – Заводът по роботика „Берое“.

През 80-те години тук се разработват и произвеждат индустриални роботи, роботизирани манипулатори, автоматизирани производствени системи и оборудване за заводи. Това е част от усилията за внедряване на автоматизацията в българската промишленост – идея, която по онова време набира скорост в целия свят.

В предприятието работят инженери, конструктори, програмисти, електрончици и висококвалифицирани техници. За мнозина това е възможност да участват в една от най-високотехнологичните индустрии в България.

След политическите и икономическите промени през 90-те години съдбата на завода се променя. Производството постепенно намалява, пазарите се свиват, а голяма част от дейността е прекратена. Днес от някогашния високотехнологичен комплекс са останали отделни сгради и спомени за предприятие, което е било символ на българската роботика.

Историята на „Берое“ напомня, че България е имала амбицията да развива собствено производство на индустриални роботи и автоматизирани системи. Независимо от различните оценки за този период, това остава важна страница от развитието на българската инженерна мисъл.

Работили ли сте в завод „Берое“ или имате снимки и спомени от него? Споделете ги в коментарите – нека съхраним историята на едно почти забравено предприятие.

******************************************************************************

*********************************************************************************************

ДЗУ – Стара Загора. Заводът, чиито дискове стигаха по целия свят

В продължение на десетилетия Държавният завод за запаметяващи устройства (ДЗУ) в Стара Загора е едно от най-известните предприятия в българската електронна промишленост. Основан през 1969 г., заводът произвежда твърди дискове, магнитни дискови устройства и периферия за компютри.

В най-силните си години в ДЗУ работят хиляди инженери, техници и специалисти. Предприятието е сред водещите производители в рамките на СИВ, а продукцията му достига до много държави.

След промените през 90-те години започват преструктуриране, приватизация и постепенно свиване на производството. Част от сградите са продадени, други остават празни, а голяма част от някогашния индустриален комплекс днес е далеч от мащабите, с които е бил известен.

Историята на ДЗУ показва, че България е имала сериозно място в развитието на електронната промишленост. Независимо от различните оценки за онези години, заводът остава важна част от индустриалната история на страната.

Работили ли сте в ДЗУ или пазите спомени за това предприятие? Разкажете ги в коментарите.

***********************************************************************************************************

***********************************************************************************************************************

Коя държава е имала толкова заводи и то в толкова различни отрасли???

******************************************************************************************

***************************************************************************************************

Когато България произвеждаше електромотори за целия свят – историята на „Елпром“ Троян

Десетилетия наред името „Елпром“ – Троян е познато далеч извън границите на България. В завода се произвеждат електродвигатели, помпи и електротехническо оборудване, използвани както в българската промишленост, така и в десетки други държави.

В най-силните си години предприятието осигурява работа на хиляди хора. За мнозина това не е просто работно място, а професия, която се предава между поколенията. Инженери, конструктори, стругари, електромонтьори и монтажници изграждат репутацията на завод, известен с качеството на своята продукция.

След промените през 90-те години започват приватизация, преструктуриране и разделяне на производството. Част от дейностите продължават под различни фирми, но голяма част от старите производствени корпуси вече не работят така, както някога. Някои са преустроени, други пустеят, а трети са изчезнали.

Историята на „Елпром“ е част от историята на българската индустрия – време, когато в страната се създаваха машини, които намираха място в заводи, предприятия и домакинства по целия свят.

Работили ли сте в „Елпром“ – Троян или имате близки, които са били част от този завод? Споделете своите спомени и снимки.

преди 7 минути, Miusuka написа:

Когато България произвеждаше телевизори – историята на завод „Велико Търново“

Десетилетия наред милиони български домове имаха телевизор, произведен в Завода за телевизори „Велико Търново“. От производствените линии излизаха модели като „Опера“, „Кристал“, „Респром“, „Велико Търново“ и други, които ставаха част от ежедневието на няколко поколения.

В най-силните си години в предприятието работят хиляди инженери, техници и монтажници. Заводът е сред водещите производители на битова електроника в България и играе важна роля в развитието на електронната промишленост.

След промените през 90-те години започват финансови затруднения, загуба на пазари и силна конкуренция от вносните марки. Производството постепенно намалява, а в началото на новия век голяма част от дейността е прекратена.

Днес от някогашния гигант са останали отделни сгради и споменът за предприятие, чиито телевизори присъстваха в почти всеки български дом.

Това не е разказ за носталгия, а за една индустрия, която дълги години е била част от живота на милиони българи.

Помните ли първия телевизор във вашия дом? Каква марка беше? Споделете снимки и спомени в коментарите.

******************************************************************************************

*******************************************************************************************************

Заводът по роботика „Берое“ – когато България създаваше индустриални роботи

Малко хора днес си спомнят, че в Стара Загора се намираше едно от най-модерните предприятия в българското машиностроене – Заводът по роботика „Берое“.

През 80-те години тук се разработват и произвеждат индустриални роботи, роботизирани манипулатори, автоматизирани производствени системи и оборудване за заводи. Това е част от усилията за внедряване на автоматизацията в българската промишленост – идея, която по онова време набира скорост в целия свят.

В предприятието работят инженери, конструктори, програмисти, електрончици и висококвалифицирани техници. За мнозина това е възможност да участват в една от най-високотехнологичните индустрии в България.

След политическите и икономическите промени през 90-те години съдбата на завода се променя. Производството постепенно намалява, пазарите се свиват, а голяма част от дейността е прекратена. Днес от някогашния високотехнологичен комплекс са останали отделни сгради и спомени за предприятие, което е било символ на българската роботика.

Историята на „Берое“ напомня, че България е имала амбицията да развива собствено производство на индустриални роботи и автоматизирани системи. Независимо от различните оценки за този период, това остава важна страница от развитието на българската инженерна мисъл.

Работили ли сте в завод „Берое“ или имате снимки и спомени от него? Споделете ги в коментарите – нека съхраним историята на едно почти забравено предприятие.

******************************************************************************

*********************************************************************************************

ДЗУ – Стара Загора. Заводът, чиито дискове стигаха по целия свят

В продължение на десетилетия Държавният завод за запаметяващи устройства (ДЗУ) в Стара Загора е едно от най-известните предприятия в българската електронна промишленост. Основан през 1969 г., заводът произвежда твърди дискове, магнитни дискови устройства и периферия за компютри.

В най-силните си години в ДЗУ работят хиляди инженери, техници и специалисти. Предприятието е сред водещите производители в рамките на СИВ, а продукцията му достига до много държави.

След промените през 90-те години започват преструктуриране, приватизация и постепенно свиване на производството. Част от сградите са продадени, други остават празни, а голяма част от някогашния индустриален комплекс днес е далеч от мащабите, с които е бил известен.

Историята на ДЗУ показва, че България е имала сериозно място в развитието на електронната промишленост. Независимо от различните оценки за онези години, заводът остава важна част от индустриалната история на страната.

Работили ли сте в ДЗУ или пазите спомени за това предприятие? Разкажете ги в коментарите.

***********************************************************************************************************

***********************************************************************************************************************

Коя държава е имала толкова заводи и то в толкова различни отрасли???

Малограмотен заработващ трол от село

Когато от български завод излизаха камиони за десетки държави

Днес в индустриалната зона на Шумен все още могат да се видят огромни халета, които напомнят за времето, когато завод „Мадара“ е сред символите на българското машиностроене.

Предприятието започва работа през 50-те години, а по-късно се превръща в един от най-големите производители на товарни автомобили, специализирани машини и автобусни шасита в страната. Продукцията му достига не само до България, но и до десетки чуждестранни пазари.

В най-силните си години тук работят хиляди хора – инженери, конструктори, заварчици, механици и техници. Заводът е двигател на местната икономика и осигурява поминък на цели поколения.

След политическите и икономическите промени през 90-те години започва труден период. Производството намалява, следват преструктурирания, приватизация и постепенно закриване на голяма част от дейностите. Днес значителна част от старите производствени площи вече не изпълняват предназначението, за което са били изградени.

Историята на „Мадара“ не е само история на един завод. Тя показва как индустрията може да изгради един град, но и колко трудно се запазва, когато времената се променят.

Работили ли сте в „Мадара“ или имате близки, които са били част от този завод? Разкажете какво си спомняте.

*************************************************************************************

*************************************************************************************************

Някога „Полимери“ – Девня беше един от символите на българската химическа промишленост. Основан през 60-те години, заводът произвеждаше поливинилхлорид (PVC), сода каустик, хлор и други химически продукти, използвани както в България, така и за износ. В разцвета си предприятието осигуряваше работа на хиляди хора и беше сред най-важните в Девненския промишлен комплекс.

След промените започва труден период – приватизация, финансови проблеми и постепенно свиване на производството. През 2010 г. заводът окончателно спира работа, а по-късно е обявен в несъстоятелност.

След спирането на производството започва разграбване на съоръженията, а на територията остават опасни химически вещества и отпадъци. В различни периоди държавата предприема действия по обезопасяването им, тъй като съществува риск за околната среда и хората в района.

Днес голяма част от някогашния химически гигант е изчезнала. Там, където преди десетилетия работеха хиляди хора, са останали празни площадки, рушащи се сгради и споменът за едно от най-големите предприятия в България.

Работили ли сте в „Полимери“ или пазите снимки от времето, когато заводът работеше? Споделете ги в коментарите.

****************************************************************************************

***************************************************************************************************

Имаше време, когато автобусите с надпис „Чавдар“ бяха навсякъде – в градовете, по междуградските линии и в планинските райони. Те превозваха милиони пътници, а зад всяка машина стоеше трудът на хиляди хора от завод „Чавдар“ в Ботевград.

В продължение на десетилетия предприятието беше едно от най-известните в българското машиностроене. От производствените линии слизаха градски, междуградски и туристически автобуси, част от които се изнасяха и в чужбина.

След икономическите промени заводът постепенно губи пазарите си. Производството намалява, следват финансови затруднения, а голяма част от халетата остават без живот. Днес на места природата бавно превзема пространствата, където някога са се сглобявали стотици автобуси годишно.

Ръждясали конструкции, празни цехове и избледнели табели напомнят за едно предприятие, оставило следа в историята на българската индустрия.

Пътували ли сте с автобус „Чавдар“ или сте работили в завода? Споделете своите истории и снимки в коментарите.

преди 32 минути, С-600 написа:

Промените се наложиха поради фалита на соц системата. А самата тъй наречена индустрия беше купена от запада. Но това бяха старите западни технологии. Затова с фалита на соца си замина и всичко останало от соца.

Хитлер защо е нападнал своя съюзник Сталин ? У нас в България е бил също немски нацсоциализъм - даже фашисти и комунисти са били на един акъл. Дядовците ми са ми разказвали. Някаква куковица изпила акъла на Хитлер да нападне Сталин !? С теб Кокич още не сме били родени? Можело е и да няма комунистически преврат на 9 септември !?

************************************************************************************************

******************************************************************************************************

Изоставените пионерски лагери – местата, където някога ехтяха детски гласове

******************************************************************************************************

В продължение на десетилетия хиляди български деца прекарват летните си ваканции в пионерските лагери. Разположени край морето, в планините или сред прохладни гори, те се превръщат в място за игри, приятелства и първи истински приключения.

Денят започвал с физзарядка, следвали походи, спортни състезания, песни край лагерния огън, театрални представления и безкрайни игри до късно вечерта. За много хора именно там са останали едни от най-ярките спомени от детството.

След политическите промени през 90-те години голяма част от лагерите затварят. Някои са приватизирани, други разграбени, а трети просто изоставени. Дървените бунгала изгниват, столовите пустеят, спортните площадки обрастват с трева, а сцените, на които някога звучеше детски смях, днес са потънали в тишина.

Все още из България могат да бъдат открити десетки останки от тези лагери – скрити в боровите гори на Рила, Родопите, Стара планина, по Черноморието и край язовирите. Те са безмълвни свидетели на една отминала епоха и напомнят колко бързо времето може да промени едно място.

Някои от тях чакат втори шанс. Други вероятно скоро ще изчезнат завинаги.

💬Били ли сте някога на пионерски лагер? Спомняте ли си името му и къде се намираше? Разкажете в коментарите – нека съберем картата на забравените детски лагери в България.

******************************************************************************************

*********************************************************************************************************

„Химко“ – заводът, който хранеше цял град

Имало е време, когато комините на „Химко“ край Враца не спирали да димят. Ден и нощ тук се произвеждали минерални торове, а хиляди хора прекрачвали портала за поредната смяна.

За поколения врачани комбинатът не бил просто работно място. Той осигурявал поминък на цели семейства, а около него се развивали транспорт, услуги и десетки по-малки предприятия.

Наред с икономическото си значение обаче, заводът дълги години е свързван и със сериозни екологични проблеми. Жителите на Враца и околните населени места често са сигнализирали за силни миризми, прах и замърсяване на въздуха. Темата за влиянието на комбината върху околната среда остава една от най-обсъжданите и до днес.

След промените започват финансови затруднения, производството постепенно намалява, а през следващите години заводът окончателно спира работа. Машини са демонтирани, халета остават празни, а огромният индустриален комплекс започва бавно да се руши.

Днес от някогашния гигант са останали ръждясали метални конструкции, изоставени производствени сгради и километри празни площадки. Място, което някога е давало работа на хиляди хора, днес е символ както на индустриалното развитие на България, така и на неговата висока социална и екологична цена.

💬 Спомняте ли си „Химко“? Какви са вашите спомени – за работата, за хората или за въздействието му върху Враца?