mila.bg

 

Как да обичаш някого, който има проблеми с привързаността?

От Вяра Султанова

---

Почти 40 процента от населението (включително деца и юноши) имат проблеми или разстройства на привързаността.

В днешното общество, в което психичното здраве и емоционалното развитие са по-видими, логично е дисфункционалните стилове на привързаност също да са по-очевидни.

Тези проблеми, които вчера биха се разглеждали като „дефекти“ на индивида, днес са проблеми, които могат да бъдат разрешени с помощта на терапия.

Ако имате партньор с проблем с привързаността, той вероятно ще има начин на говорене и поведение, който отразява неговия минал опит. Искате да го обичате, но не е лесно. Трудно е да приемете неговия внезапен и неочакван гневен изблик след месеци на избягване на конфликт, който искате да разрешите.

Също толкова трудно е да се налага многократно да му казвате, че го обичате, но той все още очевидно да не го вярва.
За да изградите здрава връзка, която помага и на двамата да растете, ще ви дадем няколко съвета как да обичате някого с нездравословен стил на привързаност.

Различните видове привързаност
Според теорията на Джон Боулби привързаността е емоционалната връзка, установена между майката и детето. Неговата функция е да осигури грижата и психологическото развитие на бебето.

Който и стил на привързаност да е установен в детството, ще определи определени личностни черти и поведение в живота на възрастните.

• Сигурна привързаност. Този стил е типичен за хора, които са израснали в среда с близки, предвидими и последователни референтни фигури. Следователно, те са научили, че социалната среда не е заплашителна и че другите са склонни да откликват на доверието, което им гласуват. Те също са научили, че това, което правят, влияе върху това как се чувстват околните, така че не всички форми на комуникация са подходящи, дори ако в крайна сметка могат да предадат едно и също послание.

• Тревожна привързаност. В този случай родителите са непоследователни и донякъде непредсказуеми. Тези, които растат в подобни социални среди, са склонни да извършват действия, които са напълно несвързани с това, което им се случва.

• Избягваща привързаност. Тези родители не отговарят на нуждите на бебето, така че то научава, че нищо не може да се очаква от другите, дори в най-критичните моменти. Хората с този тип привързаност са усвоили идеята, че са сами пред всички препятствия и трудности, които могат да срещнат, и че не трябва да разчитат на никого. Те обикновено са изключително автономни и благоразумни. В същото време обаче е наистина трудно да се свържете с тях на емоционално ниво.

• Дезорганизирана привързаност. Това е смесица между двата предишни типа закрепване. За разлика от тези с модел на избягване на привързаността, тези хора страдат дълбоко, когато не успеят да създадат интимност с тези, от които се интересуват. Те често използват специфичен начин на действие. Склонни са да се отдалечат и след това да се оплакват на партньора си, че не са били там, когато са имали нужда от него. Емоцията, която преобладава в живота им, когато става въпрос за социални контакти, обикновено е разочарованието.

Има друг тип привързаност, който изглежда е ограничен до детството. Това е реактивна привързаност. Характеризира се с емоционално оттеглено поведение към родителите, заедно с други социални и емоционални разстройства.

Да обичаш някого със стил на тревожна привързаност
Независимо дали става въпрос за партньор, приятел или член на семейството, да обичаш някого с тревожни проблеми с привързаността, може да бъде изтощително. Нито една любовна дума никога не е достатъчна за него. Всъщност, ако вашият партньор напълно ви превземе или е конфликтен, стабилността е почти невъзможна.

В този случай е най-добре да сте наясно с безусловността на вашата любов и вашата отдаденост. Трябва да акцентирате върху положителните взаимодействия и внимателно да се справяте с отрицателните, но никога не забравяйте неговите граници. Вероятно ще бъде дълъг път, но той може да се почувства сигурен с вас.

Да обичаш някого със стил на избягване на привързаността
Както подсказва терминът, хората с избягваща привързаност са склонни да избягват конфликти и да се оттеглят, когато става дума за изразяване на собствените им емоции. Позволяването на правото им да имат собствено пространство може да бъде полезна техника за предотвратяване на възникването на ежедневни проблеми.

Следователно, трябва да уважавате тяхната автономия и да им дадете ясно да се разбере, че могат да ви се доверят. Други техники включват омаловажаване на проблемите, които са склонни да увеличават, както и признаване на жертвите и усилията, които правят. Това автоматично ще намали техните нива на гняв и разстоянието, което поставят между себе си и другите.

Да обичаш някого с неорганизиран стил на привързаност
Това вероятно е привързаността, която причинява най-много проблеми във връзките. Това е така, защото амбивалентността между техните желания и начина им на установяване на връзки е изключително широка, което създава много проблеми. Те имат непостоянен вид хумор, бързо се оттеглят и стилът им на общуване е доминиран от гняв и безпокойство.

Имайте предвид, че тези хора са имали развитие, измъчено от сериозни проблеми, свързани с техните родители.

Цитат

Как да обичаш някого, който има проблеми с привързаността?

Не виждам проблем, ако "привързаността" е към теб.  

Друг е въпроса как да обичаш друг който е привързан към нещо което не си ти.

В тоя случай, аз не разсъждавам, защото жената, която споделя живота ми е по-компететна в това отношение, но:

Очаквайте нейно включване!!!  Ако желае, то тя би разяснила въпросната обич.  

Аз казах!!! 

п,п, Наздраве! 

п.п.2. Може би да му направите детска мечта: Примерно "Лунна долина" ... 

преди 54 минути, dioib написа:

Не виждам проблем, ако "привързаността" е към теб.  

Друг е въпроса как да обичаш друг който е привързан към нещо което не си ти.

В тоя случай, аз не разсъждавам, защото жената, която споделя живота ми е по-компететна в това отношение, но:

Очаквайте нейно включване!!!  Ако желае, то тя би разяснила въпросната обич.  

Аз казах!!! 

п,п, Наздраве! 

п.п.2. Може би да му направите детска мечта: Примерно "Лунна долина" ... 

Офф и тук ли дойде! Обичай си там твоя бог и ракията и не съсипвай психологията  

Колкото до обич такова нещо не съществува! 

преди 11 часа, Емил Костов написа:

Колкото до обич такова нещо не съществува! 

И в тоя случай има привързаност ли?

Асоциативно се сетих за един хижар.

 С него бяхме се заприказвали за прасета. Споменах му, че възнамерявам да си гледам, за да си имам био-еко продукт.  Той директно ме прекъсна, показа бутовете които висяха в таванското на хижата и каза: Не го прави! Животните са като белезници. Ей, аз се обаждам по телефона на един, отивам избирам прасето и хоп -> видиш ги де веси въпросния био-еко продукт.  

Та, един от проблемите на привързаността е, че се налага 365±1/7/24 да обръщаш внимание на обекта.  

преди 16 часа, Емил Костов написа:

и тук ли дойде

трябва да се нацвъка де що може. Нали е свободен алкохолик, на форумния хоримаг - всяка маса е мегдан за пиянски глупости за да се запълват и безсънните нощи...

Ти не пишеш ли в темите за религиите?! Защо той да не пише тук?!

преди 20 минути, ncl написа:

Защо той да не пише тук?!

Интелигентните хора имат способността първо да прочетат внимателно и тогава да задават въпроси. Иначе т.н. "въпроси" стават безпредметни, защото не съм написал никъде "той да не пише тук".

Форумът не е разделен на територии на влияние или собственост.,Както виждате вие също се маркирате по всяка тема, без оглед на това какво написаното - съвсем импулсивно и с лекотата и кратките изречения на човек, който е освободен от бремето на познанието, за да се напъва да носи отговорност за това, което пише.... .

Колкото до вметката за "религиите" - пияния християнин, дето е и комунист и пенсиониран старшина, психолог, компютърен инженер, геополитик, виден теолог, философ, народен добряк, будител, алтруист и житейски мъдрец... няма как да не пише и сред религия... Така са гениите и даже и форумът тесен за тяхната душа е.

Направо получих когнитивен дисонанс...

преди 7 минути, ncl написа:

Направо получих когнитивен дисонанс...

това на баба си ли го написахте? А до тоалетна ходихте ли,  какво ядохте - да го споменете в молитвите към исус...

Според вас - богоугодно ли е спаменето в дадена тема, при положение, че сте напълно невеж по казусите в нея? Явно да - сигурно защото и в библията е написано...

преди 8 часа, ncl написа:

Ти не пишеш ли в темите за религиите?! Защо той да не пише тук?!

На господата не им харесват истините, това е. Но ако погледнат статистиката ще видят, че не видя в тия теми и съм вметнал понякога някъде коментар.

преди 25 минути, Емил Костов написа:

На господата не им харесват истините, това е.

А да ти е хрумвало, че твоята истина може и да не е истина?

Иначе за рамус да кажа. Учил съм психология в университета. Чел съм и някои от книгите на по-известните психолози. И какво доказва това?!

преди 3 минути, ncl написа:

А да ти е хрумвало, че твоята истина може и да не е истина?

Иначе за рамус да кажа. Учил съм психология в университета. Чел съм и някои от книгите на по-известните психолози. И какво доказва това?!

Нищо не казвам! Написах, че обич не съществува и веднага бях нападнат! Не казвам никъде, че аз съм прав или че моето мнение е вярното. 

Да не говорим, че човек лесно може да се убеди в това. Просто трябва да понаблюдава малко! 

Аз също съм учил психология заради учителската професия!

Редактирано 26 ноември 20223 г. от Емил Костов (преглед на промените)

Да не говорим, че съществуват извънземни. Просто трябва да се наблюдава малко...

преди 9 минути, ncl написа:

Да не говорим, че съществуват извънземни. Просто трябва да се наблюдава малко...

Със сигурност съществуват. За мен това е повече от ясно! Но темата не е за тях!

Така е. Затова и спирам. Има други теми за това.

преди 4 часа, ncl написа:

Учил съм психология в университета. Чел съм и някои от книгите на по-известните психолози. И какво доказва това?

Нищо, ама съвсем нищо!

Те много хора четат какво ли не, даже и библията четат, че даже и я учат... Но и да учат - после нищо... Ама - съвсем нищо. Затова лесното е просто да повярваш, защото психологията и да я научиш наизуст да я папагалиш - е нищо, ама - съвсем нищо. Образованието е усвояване и култивиране на умения, които да послужат в практиката. Наизустени думички, без практика... е голо нищо. И остава само да се тралалайка по моабети и лични театри. 

Ако всеки чел или учещ нещо, стигаше донякъде, щеше светът да е само от академици. Пък то тук "духовни просветители" с "две висши" в ала-бала-йоги се вживяват още, съвсем по детски, съвсем неизживяно... Неизживяното никога не напуска човешкия живот и няма как да се избяга от него...

И само да напомня - детските травми никога не са зависили от менталната опаковка, нито от нивото на интелигентност. Точно заради тях я има религията... защото за мнозинството хора, които не се справят и животът им става "ад" хилядолетия е нямало друго толкова социално и достъпно "лекарство", отдушник, патеричка...  но това е за други теми. 

преди 5 минути, _ramus_ написа:

Затова лесното е просто да повярваш,

Напротив. Това е най-трудното. А като казваш защо я има религията. Кажи, защо я има психологията?

преди 12 часа, ncl написа:

Това е най-трудното

не думай. Та вие си герой бре - направил сте най-трудната работа сред вселената. Един геройски избор... Няма по-големи герои от хората, дето са повярвали... 

И язък за психологията де, но не знам как сте я "чели" че даже и "учили", след като имате проблеми дори с изразяването и писането...  Явно сте сполучили с детските приказки, с библията...

И тия игри на въпросчета сигурно ви харесват, но не ми се играят, защото са несериозни и твърде детински. Не и с вярващи хора, които преди всичко са "герои" някъде сред филма в главите си.

Сигурно ви е чудесен филма, играйте си го, ваш си е, с много труд и зор е направен, но в него сте сам, като всичко останало е просто образи, които си разигравате, за да сте си ок. И всякакви "разговори" са само в главата ви, не с рамус.

.

преди 13 часа, ncl написа:

Напротив. Това е най-трудното. А като казваш защо я има религията. Кажи, защо я има психологията?

Въпрос на нагласа е да повярваш лесно, на прима виста в едно и да се усъмниш в друго. Предразположеността към една или друга идея е резултат от цялостното минало на човека (за мен това включва и редица минали животи преди настоящия). 

на 27.11.2022 г. в 12:52, Just a Stranger написа:

Предразположеността към една или друга идея е резултат от цялостното минало на човека (за мен това включва и редица минали животи преди настоящия). 

Човекът от преди 14 000 години е различен от човека сега. Привързаността му към миналото не му гарантира бъдещето. В действителност предразположението към идеи не е свързано с миналото, а с желанието на човек да опознае света в който живее, а целта (резултатността) е свързана с по-добро бъдеще на тези които ще бъдат след него. Да, към настоящия момент човек е достигнал своята еманация, но към всяка идея за бъдещето трябва да се подхожда критично. 

Идеи от миналото не са удачни за бъдещето!!! Идеите изцяло са свързани с бъдещето!!!

....

Проблематичността сред привързаността е само и единствено, ако въпросната стане мания, защото извън това не може да има проблем. 

Друга особеност няма!!! Друга психологическа проблематика която съществува е: Субектът към коя социална група да се превърже?! Там, за да има проблем с привързаността е свързано с пристрастяване (подмножество на манията) към ценностната система изградена в социалната група. 

....

Виждам по-горе, че определени потребители декларират, че са изучавали психология. Някои дори, за да преподават нещо си ... Само където, за да си педагог не се използват определени психологически похвати, като противопоставяне, за да усвои дадени знания даден субект, защото в тоя случай се профилира дискриминация между субекти. 

преди 4 часа, dioib написа:

В действителност предразположението към идеи не е свързано с миналото, а с желанието на човек да опознае света в който живее

Което желание е резултат от предразположения сформирани от мислите, стремежите, изживяванията и др. от миналото (вкл. минали животи). 

преди 4 часа, dioib написа:

Виждам по-горе, че определени потребители декларират, че са изучавали психология. Някои дори, за да преподават нещо си ... Само където, за да си педагог не се използват определени психологически похвати, като противопоставяне, за да усвои дадени знания даден субект, защото в тоя случай се профилира дискриминация между субекти

Да, аз също имам учителска правоспособност, въпреки че не съм преподавал системно. Но е ясно, че обхватът на тази подготовка по психология е ограничен. Това за неизползването на противопиставянето като похват, не мисля, че е вярно. Аз лично го избягвам, но в определени случаи не само може да е полезно, но неизбежно. 

преди 1 час, Just a Stranger написа:

аз също имам учителска правоспособност

и тия, дето взимат книжка се водят "правоспособни водачи на МПС", но оставени сами, само с взет изпит, са гола вода. Шофьор се става много години след изпита и дори и така - малцина достигат до майсторство, а не просто да държат геврека от точка А до т. Б.

Някой си, нещо, бил чел, даже и го учил. И будиста сред калдата бил завършил гимназия по комуникации, ама  точно сред техниката е невеж и има проблеми даже с началната физика.

Тук някои имали "две висши" - а в главата си са още непораснали и самотни момчета, с претенции и уверения че са духовни мъдреци...

Образованието, нито нивото на интелигентност - не решават нищо от проблемите сред вътрешния психичен план. Ама - съвсем нищо. От друга страна - спрямо психичните проблеми най-безпомощно положение са хората с ниско ИКЮ и мозък със закърнели ментални характеристики и блокирани от травми и разкъсано "развитие".

И ако все пак емоционално изнесените хора са по-предвидими при терапия, защото нивото на травмите си е на ниво емоции, то при обърканите субекти с фрагментарни развитие, нагласили си според тяхното си личната си защитна фикция, си е огромно предизвикателство за всеки терапевт именно защото точно тия тръгват на битки с него. И именно заради усилената, дори отчаяна съпротива, се отказват от терапия и после почват силно да реват "колко е зле психологията и как била боршлаф работа".

Докато с повярването - става отвътре, доброволно, невидимо и... изглежда толкова примамливо и лесно, съпротивите са по-скоро изиграни и формални, защото отвътре ползата се подпира на инстинкти и примитивни положения. И проблемите се гримират само, всичко изглежда ок, щото шубето пуска дотам...

С филм и повярваници може всеки и така се прави най-лесно. И само по себе си, по упоритостта и силата с която се поддържа филма, с която се утвърждават личните опори... чудесно лъсват каква им е ролята и защо са "измислени и приети". Има корелация - патеричките се измислят и подбират според нивото на травмите и по едното лесно се извежда другото.

А проблемите не спират, защото травмите се отпечатват сред цялата житейска стратегия, сред отношения, "мисли", формират граници в когницията и развитието. И балаболкането по форуми кой колко героичен образ се е заиграл сред личния си филм и каква бетонирана истина имал и как с нея се е спасил и напира да спасява всеки друг - не решава с нищичко самотата, липсата на доверие, вината, срама, страховете, блокажите, привързаността и спасението от всички тия сред личния филм.

Възвишеността не се определя по филма ви, колеги. Не се определя и доколко всеки си е конструирал защитната си черупка. Духовност може да се изиграе сред филма и може да го прави всеки за който това му върши работа и да се окопае по-лесно.

Да си духовен - значи че да си стигнал с кураж да се откажеш от патеричките и да излезеш от духовния си филм. Само по себе си това е сигнал за зрелост и готовност да застанеш с "твоите си крака", за да можеш с тренировки, падания и ставания да ги укрепваш докато стават "силни и опитни" за да издържат на клатенето и поривите на 'екзистенцията'. И това е тепърва само началото.

Път към развитието имат само хората които дръзват да изчистят травмираните си следи и чак тогава могат да пуснат "невидимите си спирачки".  С грим и театър - нищо не се решава, за никого. Духовните, религиозните или други фантазни филми, правят "краката" да закърнеят и превръщат патеричките в "крака".

преди 55 минути, _ramus_ написа:

От друга страна - спрямо психичните проблеми най-безпомощно положение са хората с ниско ИКЮ и мозък със закърнели ментални характеристики и блокирани от травми и разкъсано "развитие

Е то на всички е ясно, кий е форумният простак. Само той или не го осъзнава, или може би ролята му допада по някакъв странен начин. Излива си простотията навсякъде, но иначе с усещане за елитарност. Да не сподели някой нещо, то нищожеството няма да пропусне да опита да се възползва. Предвидимо. повтарящо се и жалко поведение израз на безпомощност и злоба (последното разбира се ще бъде отречено). 

преди 24 минути, Just a Stranger написа:

Е то на всички е ясно, кий е форумният простак.

разбира се - ясно е. Благодаря за чудесният пример, изписан толкова спонтанно и съвсем доброволно!

По написаното ще го познаете.

По яда, по реакцията на защита, по инерцията, по гневният изблик, по правописните грешки още в първото изречение и нататък през препинателните знаци.... които иначе въобще не ги допуска докато се играе на силен, стабилен, сигурен, спокоен, знаещ, убеждаващ и проповядващ.

Виждат се чудесно разликите между цитираното от теб изречение и твоята реакция "уж на същото" и по разминаването - това, което се допълва и върти в "главата ти", докато ти си неспособен вече да ги различиш. 

Ето това са травмираните хора, треперещи и защитаващи нещо да не докосне надлежното им скривалище . Като че рамус е по-лесно да е в ролята на гадняра, на злобния, на дразнителя, а не че  отвътре ги удрят "старите рани"...

Така са симптомите  - банални, колкото е и диагнозата. А и двете са си съвсем 'бездуховни".

преди 1 час, _ramus_ написа:

По написаното ще го познаете.

Малко е късно е. Годините не могат да се изтрият с едно изречение. Никой не ти вярва и не те взема насериозно. Може би и мен, но аз поне не съм форумният шут. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

По яда, по реакцията на защита, по инерцията, по гневният изблик, по правописните грешки още в първото изречение и нататък през препинателните знаци.... които иначе въобще не ги допуска докато се играе на силен, стабилен, сигурен, спокоен, знаещ, убеждаващ и проповядващ.

Иска ти се. Имаш нужда да го вярваш, за да в жив изфантазираният образ за себе си и за другите.