преди 4 часа, Веси Филипова написа:

Ето аз например живея отделно от тях. но съм под тяхно влияние за половината неща. и то най-важните неща от живота. 

По принцип родителите си обичат децата и им желаят най-доброто.
Проблемът идва когато един или и двамата родители са или в някоя секта, или  са много глупави и наивни и са неспособни да дават правилните съвети.

Една майка със силни ирационални вярвания може още от най-ранно детство да съсипе живота на дъщеря си, като ѝ наблъска в главата подобни вярвания и по този начин я лиши от увереност в себе си.

преди 37 минути, Емил Костов написа:

Абе ти що му вярваш на глупостите. Така ще го осинови жена, щото явно има златен уй! 

Ти па кво разбираш от златни пyтkи ?
Нали не искаш да се жениш.

преди 4 часа, Т.Христов написа:

Нали искахме капитализъм, а?

Белгийският капитализъм го бива благодарение на социалната държава.
Ама в бг ви набутаха дивашки капитализъм новите господари след 1990г.

на 26.05.2024 г. в 19:55, Белгиеца написа:

По принцип родителите си обичат децата и им желаят най-доброто.
Проблемът идва когато един или и двамата родители са или в някоя секта, или  са много глупави и наивни и са неспособни да дават правилните съвети.

Една майка със силни ирационални вярвания може още от най-ранно детство да съсипе живота на дъщеря си, като ѝ наблъска в главата подобни вярвания и по този начин я лиши от увереност в себе си.

Ти па кво разбираш от златни пyтkи ?
Нали не искаш да се жениш.

Белгийският капитализъм го бива благодарение на социалната държава.
Ама в бг ви набутаха дивашки капитализъм новите господари след 1990г.

златни путки. Калин трябва да го спре тоя форум! 

Коркодила-ИталЯнеца и хилядите му профила

проблемът на явлението е когато е налице вкопчване, заради емоционална зависимост в двете страни - дете/родител.

В основата на явлението стоят множество фактори, свързани с характеровите и психични особености на участниците в "емоционалната спойка", която става основа за свързване на личните светове до степен на "невъзможност за откопчване".

Най-разпространения вариант е - поради травма от загуба. Примерно - развод или смърт на бащата... при дете/реца, преди или по време на пубертета им. Майката преживява освен загубата на съпруга, и разпада на семейството и нейната основна роля ( основа за идентичност) в него - на съпруга. Децата - по техния си начин, губят опората и несигурността рязко се засилва.

В този случай още в първите моменти на загубата деца и майка се вкопчват в емоционална спойка - всяка от страните търси да компенсира липсата ( или загубата) в другата. Вместо това да има временен характер на психична защита, с времето то се превръща в стабилно и двете страни не излизат въобще от вкопчването, въпреки че част от растежа и развитието на децата е да останат без емоционалната си патеричка и да образуват свой живот... А става така, че децата и родителя не могат да се "разделят" и това не е житейска необходимост, а резултат от прекомерна емоционална зависимост и вкопченост.

Този пример е само условен, налице са хиляди фактологични разновидности, но основата  на емоционалното вкопчване е резултат от опит за преживяване на травма от раздяла или загуба. Нещо повече - ако децата не преодолеят "емоционалната сглобка" те я пренасят в своят живот като модел на преживяване и поведение в "своето семейство"... По този начин дори и да липсва фактологична загуба на близък човек, те преживяват този си модел цял живот и играят във своя личен филм с него...

Нещо повече - за да задържат това емоционално вкопчване двете страни играят сложни поведенчески игри, които са изключително манипулативни. Играе се на тънки емоционални струни - дали ще е родителя или детето, в битката поне едната страна да задържи "спойката" може да се стигне до мании и обсесии. Манипулативността идва често от страховете на родителя от старостта, продължаване на безпокойството и загрижеността, от инерцията че "децата са безпомощни и не могат без мен". В манийните случаи тази безпомощност дори се подчертава непрекъснато, вкл и поддържа... само и само да се задържи "спойката". Така родителя несъзнавано пречи на децата си да пораснат и развиват към психична зрелост.

Раздялата между родители и деца е неизбежен и естествен факт, който има много важно значение за развитието на всяко дете, защото развитието за да е в цялостен план, то векторът му е към освобождаване от зависимости, особено емоционалните, които са свойствени в детските етапи. Без такова откопчване, психоразвитието се блокира заради стопиране на един етап, и не може да продължи.

Изключително сложни са формите на обвързване тип "вкопчване" , не само в семейна среда. Но когато даден субект е бил в такива "отношения" и не ги е преодолял, той пренася този модел във всичко друго и всички други, които биха му послужили за "заместител" на липсващото за него звено в модела.

Принципно - това е и израз на един феномен, описан в популярните приказки като "семейна (фамилна) карма" - основата на особеностите на психичните ни светове, които получават основното си ядро още в най-ранните ни години и са отпечатък на онова, което е в най-близкото ни обкръжение. После... повтаряме тия модели цял живот... и става проблем, ако самия 'образец/пример' е с проблеми и със значение на "стоп" в развитието...

Ето така се "повтарят и събитията в кармата" - защото несъзнателно репликираме поведението си по шаблоните и инерцията на това сред което сме израсли. И ... го повтаряме. Ако то е успешно, ако то е здравословно откъм посока за развитие - е ок. Но ако в моделите са заложени травматични, негативни и "задушаващи" елементи... това става като "хомот" за цял живот. И... сякаш субектът непрекъснато преживява че "такава му е съдбата" ( или кармата ) , докато несъзнателно репликира и съответно ПРЕЖИВЯВА всичко случващо се по вече създаден модел и схема. А на него му изглежда че сякаш "това е съдба - предначертаност".

Всъщност, в известен смисъл психичното развитие има такава специфична особеност - ако в даден етап не се преодолеят съответните за този етап кризи и не се отработят и превъзмогнат те, развитието спира и се "зацикля" в повторения... докато превъзмогването и отработването се реализират. Тази повторяемост (зацикляне) е изключително характерна, вкл и за доста от участниците сред КАЛДАТА.

Всичко това са само примерни и условни описания. В разбирането на психиката трябва непрекъснато да се припомня, че реалните обективни събития често имат релевантност към психиката на даден субект, но може и да нямат такава. С други думи - преживяванията на някого не е задължително да са рефлексия от действително случващото се, а да са негови си прекалено субективни изкривени отражения... от инерцията или наследството на опита му да се справи с травматично или трудно за емоционално преживяване, събитие.

преди 10 часа, _ramus_ написа:

емоционална зависимост в двете страни - дете/родител.

Такава няма!!!  -> Може би при теб е имало и си се освободил, но ... дано не си го предал на наследниците си. 

Обременен е родителят, а не детето, т.е. в случая говорим за властен родител!!! = Емоцията на детето зависи от родителя.  

Грешката ти е в следното словосъчетание "в двете страни". Една емоция изпитва родителя, а детето друго. Родителят се радва, а детето не!  

Емоционална зависимост може да има, ако родителят се радва и  детето също!!! 

Преди няколко години леко се бях отчуждила от родителите си за 3 месеца, но после нещата станаха както преди-свързана съм доста с тях, а и съм лесно манипулируема от тях. Уви , късно го разбрах. Вече не може да ми се измени характерът, а и за промяна в жизнените ми планове е късно. Промит ми е мозъкът да завися от Тях до голяма степен, за добро ли, не знам. Само Господ знае.

преди 12 часа, Веси Филипова написа:

Промит ми е мозъкът да завися от Тях до голяма степен, за добро ли, не знам. Само Господ знае.

сякаш за "някой друг мозък става въпрос". А не за вашият. Вие сте нещо като "гостенка там" - някой бил го "промил"... и... тва е.

А и "господ" не му е работата да знае какво става с милиардите "мозъци" и ако те самите "не знаят". Не че и да "научат" - ги доближава нещо да променят, като даже от друга страна "така им е добре, пък са си и свикнали".

Добро или зло... не са сериозни понятия, като така става и несериозно отношението описвано с тях. Несериозно е въобще представата на "малкото момиченце" че "било програмирано да се грижат за него и да е зависимо от родителите си".

И ако все пак в ранните възрасти е съвсем етапно-естествено да сме зависими физически и емоционално, след 18 години когнитивното развитие и закона са повелили всеки човек постепенно да поеме юздите на собствената си каруца и да стане кочияш, докато се оправя със собствените си "инстинктивни коне". Но не и когато са му закърнели очичките, ръчичките и краченцата - от патеричките на мама и тати, бати или кака... с липсващото ниско самочувствие, компенсирано най-често с комплексарщини цял живот. И така пренесени сред цялата екзистенция - от отношенията с другите на всички нива, с изискванията, с претенциите, с фобиите и фантазиите...

Оставилите се на инерцията хора, блокирали от детските възрасти, са в положение че те живеят сякаш един живот като "квартиранти" - временно, някак си неглижирани и "да мине някакси". Като че ли имат много животи и много възможности още - някъде сред вечността. И като си гукаме някъде сред семейната утроба... сме си като гургулиците - на тяхното ниво.

Съвсем естествено идват и оправданията в ролята на "народни инфантилни обяснения" от типа " може да е за добро, "така трябвало да стане" "бог така е решил"... и купчинките от останалите като тия моделчета като за дечица.