преди 33 минути, Търсещ истини написа:

Сходства на идеите по отношение умиране и възраждане или прераждане

В случая имах предвид сходството по отношение съшествуването на предхождащи цивилизации и в частност Атлантида. Препратките спометават примерно въздухоплавателни средства. Така че не е сигурно всъщност колко сме напреднали технически спрямо онова време.

преди 33 минути, Търсещ истини написа:

Сходства на идеите по отношение умиране и възраждане или прераждане

В случая имах предвид сходството по отношение съшествуването на предхождащи цивилизации и в частност Атлантида. Препратките спометават примерно въздухоплавателни средства. Така че не е сигурно всъщност колко сме напреднали технически спрямо онова време.

преди 16 минути, 16562 написа:

В случая имах предвид сходството по отношение съшествуването на предхождащи цивилизации и в частност Атлантида. Препратките спометават примерно въздухоплавателни средства. Така че не е сигурно всъщност колко сме напреднали технически спрямо онова време.

Аз се замислям за изчезналата цивилизация от Варненския некропол. Имали са постижения в обработването на злато, но някакви варвари са ги изтребили. Минойската цивилизация също е с високи постижения, но идват микенците и фю-ю-т. Обаче в сравнение с нас са си назад. Къде е динамитът и компютъра, къде е двуострата брадва.

Вече беше споменато, че идентифицирането с определена идея,  или пък с някаква група с обща насоченост и интереси, може да прерастне в зависимост. Как обаче може да се разпознае, когато това  вече се случва в една или друга степен? Според мен основният показател е проявата на войнственост към тези групи изразяващи несъвместими и противоположни идеи спрямо собствените. Тази войнственост може да е открита или прикрита, признавана или непризнавана, оправдавана с какво ли не друго, но за мен си е точно въпросната привързаност.

Хората обичат да си нареждат разбиранията за света и за другиге както им е удобно и доколкото това е възможно. Тук особено "благодатно" е неизвестното и непознатото с възможностите за предположения, които предоставя. Типичното оправдание е, че тези предположения са логични и обосновани, а базисната информация - достатъчна. Споменавам това в тази тема, защото за нас хората е важно не само намирането на собственото място в света и обществото чрез идентификация. Налице е и стремежът да определяме мястото на другите, да предполагаме къде се намират, с какво те се идентифицират. Тази тенденция сама по себе си не е нито добра, нито лоша, но просто трябва да се внимава, защото рискът от грешки е голям.

преди 6 часа, 16562 написа:

Вече беше споменато, че идентифицирането с определена идея,  или пък с някаква група с обща насоченост и интереси, може да прерастне в зависимост.

Интелигентните хора пишат така:

"Вече БЯХ споменал, че..."

преди 6 часа, 16562 написа:

Вече беше споменато, че идентифицирането с ......     може да прерастне в зависимост.

Почти всичко сред живота на човека, "може да прерасне в зависимост". От "храненето", до пиенето и всякакъв "прием", до всякакъв "израз"... Зависимостта е проява на сборни психични механизми, протекли с "бъгове" и абнорменост. Има прояви на зависимости и между всички висши животни.

А иначе, в този цитат, сред конкретиката - разбира се, ти си чудесен пример за такава зависимост.

 

Идентифицирането е в основата на истинското разбиране и познание. Без него обектът на познание винаги ще е чужд, неизследван докрай и недоразбран. Без да се заживее животът на даден човек или група примерно, без да се почувства нейнага душа, представата ни ще е непълна. За да познаещ, трябва да станеш. Това обаче не означава човек да стане лъжец за да разбере лъжеца или крадец, за да разбере крадеца. Всеки всъщност има подобни постъпки в миналото, както е бил и в позицията на потърпевш. Но в случая идентифицирането е да почувстваш и разбереш мотивите, нагласите, представите, слабостите и грешките на човека отсреща, без да го съдиш и без да затънеш до неговото състояние. Това би било проява на съчувствие и ако любовта е силна - на състрадание.

 

преди 1 час, Theros написа:

Без да се заживее животът на даден човек или група примерно, без да се почувства нейнага душа, представата ни ще е непълна.

Не мога да си представя душата на групата. На индивида как да е, представям си прозрачно или светящо за екстарасенсите повторение, реплика на тялото. Как си представяш душата на група?

А иначе за вживяването съм съгласен.

преди 10 часа, Търсещ истини написа:

Не мога да си представя душата на групата. На индивида как да е, представям си прозрачно или светящо за екстарасенсите повторение, реплика на тялото. Как си представяш душата на група?

А иначе за вживяването съм съгласен.

Душата е основно съвкупност от ума и емоциите на човека и едновременно с това техен носител. Другото са подробности, които не са толкона важни от гледна точка на психологията, особено пък ако физическото тяло се постаня като основа.

Нещо, което смятам за имащо важно значение във връзка с темата е солидарността. Това понятие ще взема в по-широк смисъл, като силата, която привързва човека към дадена група; прави го в една или друга степен неделима част от нея, споделяйки нейният живот, цели и интереси. Можем да направим аналогия с физичните тела и вещества. Ще припомня, че "солидарност" идва от "solid", т.е. "твърдо тяло". Това е тяло в което отделният елемент е силно приобщен към него и трудно може да бъде отделен. При течностите и газовете съвсем не е така. По същият начин и социалните и др. групи имат своята "твърдост", здравина. Тя разбира се е добре да бъде съчетано с гъвкавост, еластичност, приспособимост. Това е трудно-постижимо и силно ограничено при физическите тела, но не и при групирания на идеен принцип.

Солидарността е нещо повече от идентифицирането. При нея има взаимност - връзката с групата е двупосочна, а не едностранна. ...

преди 6 часа, Theros написа:

Ще припомня, че "солидарност" идва от "solid", т.е. "твърдо тяло". Това е тяло в което отделният елемент е силно приобщен към него и трудно може да бъде отделен.

Ще възразя, защото правниците не смятат така. Ето какво казва уики.англ.

The terms solidaire and solidairement already appeared in French legal language in the 16th century. They are related to the Roman legal concept in solidum, which was derived from the Latin word solidus, meaning "on behalf of the whole". In Napoleon's code, solidarity meant the joint liability of debtors towards a common creditor and was not a primary legal principle

А ето и друг текст- на български

Солидарността е възприета като понятие и в правото. През XVI век френските юристи започват да използват понятието солидарност (solidadiete), за да обозначават общата колективна отговорност, която се носи заради дълговете, които има някой член на общността. Терминът солидарност намира своето легално определение в Наполеоновия Code Civil от 1804г.

Ако Пешо е поумрял, ама бил взел заем, ще плащат и жена му, и синовете... всеки солидарно. 

Нищо особено, просто солидарност не е от солиден. 

преди 6 часа, Theros написа:

Солидарността е нещо повече от идентифицирането. При нея има взаимност - връзката с групата е двупосочна, а не едностранна. ...

прав си.

преди 15 минути, Търсещ истини написа:

Ще възразя, защото правниците не смятат така. Ето какво казва уики.англ.

Нищо в цитираното не противоречи на написаното от мен. Въпросът за солидарността може да се разгледа от правна, фирософска, морална, физична, метафиэична или друга гледна точка и определенията ще варират според специфичния контекст, но принципно няма да си противоречат.

преди 6 часа, Theros написа:

Нищо в цитираното не противоречи на написаното от мен. Въпросът за солидарността може да се разгледа от правна, фирософска, морална, физична, метафиэична или друга гледна точка и определенията ще варират според специфичния контекст, но принципно няма да си противоречат.

Засягаш интересна тема, която отбелязвам, но не й е тук мястото за обсъждане. Става дума, че говорът дава възможност да се казват различни думи, а да се подразбира едно и също. Тези "луфтове" дават по- широко разбиране на казаното. Нямам отговор.

на 28.08.2024 г. в 9:30, Theros написа:

които не са толкона важни от гледна точка на психологията,

сам се компрометираш с тия си глупости - да си говорител и изразител на "гледната точка на психологията", при положение че си пълен профан и невежа в същото.

Въобще... с тия ти опити да си изразител на някакви си "гледни точки" е нищо друго, освен автогол по отношение на това че имаш претенции и фантазии че някой те взима несериозно, а не е само избиване на чивии на някого си, докато се запълва от празното.

на 28.08.2024 г. в 15:54, Търсещ истини написа:

прав си.

Значи... "бил прав".. ? Наистина ли? Солидарността била нещо повече от идентифицирането. А защо да не е повече от играта на покер или кукуригането на петел...???

В раздела и тази тема тук, двама невежи си балтаят думички, за да имитират моабет. Разбира се - за губене на време качеството на обмена е без всякакво значение, защото приоритета е да се бълбука каквото и да е, за да се имитира конекция, с цел да се поддържат, катализират и изразят личните фантазии на някой си, допълнено чрез взаимно "погалване" и потупване по рамото. Така всеки може да си плямпа за каквото му идва на ума, дори и глупости да са - както е и в случая.

Поне на нивото на средноинтелигентния човек, той се образова относно нещо си за което ще се опитва да го изразява, особено ако неговите лични претенции са породени от някаква форма на валидирана лична самооценка. Така превръщате всяка тема в продължение на личните си дневници сред които личните брътвежи на всеки са му "център" на света ( и също имат отношение към идентификация и идентичността) .

Така, че за думичката ИДЕНТИФИЦИРАНЕ и ИДЕНТИФИКАЦИЯ първолаците почват от нивото на УИКИ, в което е написано следното:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Идентификация_(психология)

А, кофти - малко не става за редовен моабет с глупости, както са рецептите за супички или домашно сладко...

А съвсем друго би било ако поне духовния говорител се пробва да се разпознае - кога, при какво и с кое са неговите форми на идентификации... и защо. Но това са само блянове на рамус, защото от посредствени папагали не може да се очаква да са дракони, дори и така те да се оглеждат в огледалото (си).

Понякога си мисля, кой кого е одомашнил. Хората- животните или обратно?

Да си представим следната картина: Средиземноморски град. Примерно на Крит. Рибари, а значи риба и котки. Сутрин котките се събират пред дома на някого, който дава храна и докато чакат се забавляват и играят. После минават на визитация по съседите, отмъкват, ако има нещо непокрито, после, вече нахранени се излежават на слънце. Като наближи привечер се събират да поиграят- хубаво им е да са със свои. Хапят се и се галят, съжителстват.

А сега нова картина: Средиземноморски античен град. Примерно на Крит. Едни търговци са се замогнали, други съграждани са нищи. Сутрин пред вратите на големеца са събират безделни съграждани, бъбрят си, разпространяват шеги и клюки, с надежда да привлекат вниманието на стопанина, изглеждат на вечните оптимисти, които са готови за услуги. Ако стопанинът им даде храна или работа, добре, ако- не, минават на визитаця по съседите. Отмъкват, ако има нещо непокрито. Като се нахранят се излежават на слънцето. Привечер намират отново своите на мегдана, хитруват и според интереса си се умилкват или карат. Пеят песни, бият се до кръв и правят любов. И този кръг всеки ден. Равномерен по котешки.

Друга картина: Арабин с камилата си: Вървят през пустинята и другаруват. Стопанинът ожаднее, но гледа камилата и търпи. Нощем стане студено, човекът привиква като другаря си. Камилата се заинати, когато нещо не й изнася, той също- търговията не е все да отстъпваш. Гледа арабинът как мъжката камила защитава женските, а те малките и се учи- буйства щом някой застраши семейството му, направо става опасен до саможертва. Обича да е сред свои, но животът му е на път.

Арабинът не е гальовен и потаен като котка, но и елините не са издръжливи, груби и търпеливи като камили.

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Понякога си мисля, кой кого е одомашнил. Хората- животните или обратно?

Кокво е "одомашнил"? 

Принципно човек е превърнал дадено животно в домашен питимник. 😀 

От друга страна малко са животните които са се преспособили към "съжителство" с човеците. 

За разлика от човек, то повечето животни са териториални същества. Да, има мигриращи животни, но те мигрират заради храна и/или условия за размножение. Животните за разлика от хората нямат дом, за да се счита, че е "обратното". 😀 

Ето и от мен малка "приказка" :

Кръчма, компания от трима. Двама въодошено си приказват за лястовиците си кнезда в техните си дворове. Третият ги слуша и с умилвние споделя:

- Ех, защо ли в моя двор не са си спретнали гнездо, а от дете желая?! 

Може би тук е мястото да се спомене и за "лепенето на етикети", което е същото като самоидентифицирането, но отнесено към другите хора (и не само). Хората трудно променяме веднъж формираните оценка и самооценка. Това си има и своите ползи, но може да ке превърне във фактор водещ до перманентен застой. "Етикетът" е отпечатък единствено върху психиката на автора му, негова интерпретация на базата на получено впечатление, като за силата на първото такова се знае отдавна. Друг фактор оказващ влиянието върху дълбочината на впечатлението е повторението, особено това с определен ритъм. Третият фактор е желанието. По отношетие на самоидентифицирането то е с първостепенно значении, докато при "лепенето на етикети", влиянието му като цяло е по-слабо, но в някои случаш може да е все пак доста отчетливо. Желанието е най-вече по отношение на това да се вкара човека отсреща в някакви рамки очертани от знанията, допусканията, очакванията и предпочитанията. Важен е и емоционалния общ ефект - дали ще е сцепление, т.е. намиране на достатъчно общо с другия (симпатия) или разминаване, безразличие (апатия) и отблъскване (антипатия). Тук при този фактор принципът е съвсем същия и по отношение на всичко дпуго, вкл. идеи, групи, пък дори и стока в магазина.

преди 1 час, Theros написа:

Може би тук е мястото да се спомене

А може би НЕ е!

То пък едно "споменаване" - всяко изречение е фейк или клише, поредните заучени папагалщини, имитиращи нещо като "Дънов" и точно толкова отживели.  Обаче си чудесен пример именно в темата - за идентифицирането с образ.