преди 5 часа, Theros написа:

Т.нар. големи идеи нямат нужда от масовост за да се утвърдят. Масите обикновено възприемат само това, което е на повърхността. Затова и рекламите примерно целят въздействие върху емоциите и първосигналните механизми за вземане на решения, а не върху логиката.

На практика, идеите стават големи, когато станат масови. Ако Исус бе останал с 12 ученика, не апостоли, идеите му нямаше да са големи.

Буда, Мохамед, Конфуций, Данте, Галилей, Левски. Колкото повече последователи, толкова идеята е по- разбираема и с по- значими последици.

Например Маркс- когато беше с милиони  последователи, беше по- велик от сега.  

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Например Маркс- когато беше с милиони  последователи, беше по- велик от сега

Маркс е толкова "велик", колкото и приживе. "Велик" го правят социалните популизми и събития - докато за някого някой си "е велик". Идеологиите употребяват задължително даден човешки образ, като го идеализират.

Последователите не правят някого "велик", освен за тях си. Няма по-голяма напаст от "последователи" - стремежа на масата към ползи за нея смила всеки "бисер" до нейната кочина.

Айнщайн ако беше до "последователите" никой нямаше да е чувал за него. А точно тия в блатото на живота, никога няма да схванат какво е открил. Галилей - също, по неговото време.

Идеите са "разбираеми" само когато са по съответствие. Основната човешка маса си иска "нейното съответствие" и тя се вижда чудесно дори и сред форума каква е, коя е, какво я интересува, кое я убива, спасява и с какво живее. 

Понеже идеите имат проблем със съответствията, е нужен 'популярен социален превод', който общо наричам 'преднамерена интерпретация' . С това се занимава популизма както се виртуала, така и извън него. За общ социален портрет на популиста и популистките му житейски религии е достатъчно да се погледне ФБ или вкл и КАЛДАТА...

преди 10 часа, _ramus_ написа:

Идеологиите употребяват задължително даден човешки образ, като го идеализират.

Идеологиите нямат нищо общо с величието!  

Образно: Всеки има идея, но малцина я реализират сами, т.е. това отличава маниакалността на някой си от гения! 

НО, в някои отношение си прав, т.е. по-лесно е на готово да се ползва някакво величие и усилията ти е да го надминеш. Това го има при децата, т.е. те почват да се съревновават за кой е по по велик и по по успешен сред своя микро социум. => Което ще рече: Това което събере повече последователи е победило. 

Та, да, Исус Христос побеждава еврейките схващания по отношение на света и дори определя нашето летоброение в момента!  НО, това го прави пост морто. Е, те, ти, величие и гениалност, а не маниакалност на твоите виртуални опоненти из този форум. В същност ти не ги опонираш, а се изживяваш като ценител или по-точно антиценител, но това не те прави гениален, а маниакален колкото тези които "критикуваш".  

Бог да ти прости волните и неволни грехове. Амин 

преди 13 часа, Търсещ истини написа:

На практика, идеите стават големи, когато станат масови.

Цъ!

Идея не може да е голяма или малка!!!  Тя е добра или никаква.  Разликата е, че добрата се реализира, а другата се стреми да е "модерна".  

Как се разбира дали някой е мегаломан?! -> Почва със следното: Имам голяма идея!  (Мега идея).  -> Способ, за да привлече другите!  Никой мегаломан не почва с: Имам малка идея.  

Ницше описва опасностите, когато човек вземе да благоговее пред себе си "Ах, колко съм велик!"

• чувство за безотговорност
• изключителни права
• правото да се общува с него е благоволение
• "бясна ярост" при опит да го сравнят с другиго, да го оценят по- ниско от съвършеното или да му намират слабости
• става суеверен
• става лицемер

Явно, мегаломанът се отнася презрително към околните и мненията им. Критиката не му влияе. Няма вече обратна връзка за поведението си, така че става безсрамен.

Изводът е, че с думи не може да му се повлияе. Трябват лекарства, ако не е късно. Ако е късно- изолация. Ако е опасен за себе си или околните- психиатрия.

 

на 31.01.2025 г. в 17:39, Търсещ истини написа:

На практика, идеите стават големи, когато станат масови. Ако Исус бе останал с 12 ученика, не апостоли, идеите му нямаше да са големи

Масовостта зависи главно от това как кореспондира една идея с нуждите и нагласите на обществото. Тогава тя евентуално може да предизвика вълна от положителна и/или негативна реакция, вместо преобладаващо безразличие. Твърде "голямата" идея вероятно ще бъде оценена в даден бъдещ момент от масите и не че тя тогава ще стане "голяма" - хората, умовете и съзнанията се променят, не идеите.

преди 13 часа, Търсещ истини написа:

Ницше описва опасностите, когато човек вземе да благоговее пред себе си "Ах, колко съм велик!"

• чувство за безотговорност
• изключителни права
• правото да се общува с него е благоволение
• "бясна ярост" при опит да го сравнят с другиго, да го оценят по- ниско от съвършеното или да му намират слабости
• става суеверен
• става лицемер

Да, за такива хора целта им все повече оправдава средствата. Тази цел в техните очи може да не е дефинирана точно като велика, но при всички случаи като изключително важна и необходима. Целеустремеността доведена до крайност е много вероятно да предизвика несъгласие и съпротива в околниге, и те съответно да бъдат обявени за неразбиращи, глупави или нещо друго.

преди 5 часа, Theros написа:

Масовостта зависи главно от това как кореспондира една идея с нуждите и нагласите на обществото.

Напълно съм съгласен. Ще се върна със стъпка назад. Да речем идеята за Панамски или Суецки канал. Инженерите, които го мислят имат Мегали-идея. Нещо, което ще кореспондира с нуждите на много хора. Да речем и Груйо от Долно уйно, като въртял училищния глобус стигнал до същата идея и разправял наляво и надясно как ще прекопае плавателен канал там. Груйо определено е мегаломан. Ако не спира да я мисли и приказва, приемат го за луд. Обаче инициаторите с познания, с връзки с корпорации и държави, не са мегаломани въпреки тази мегали- идея. С години тичат и уреждат разрешителни, планове, машини и хора и накрая я реализират. Тази реализация, осъществимост или първи стъпки са границата с мегаломанията. 

Дали и Майстор Манол, дето имал идея да полети с направени крила- една невъзможна идея е мегаломан? Предполагам, че не. Той е работил друго и без надуване и приказки наляво и надясно е правил своя технически експеримент. Рискувал е само себе си, допускал е провал заради това го е правил тихо и без хвалби за полза от много хора. Фукльовщината и ония точки по- горе са границата за мегаломанията.

Често се споменава "мегаломански проект" за едно или друго несполучило индустриално решение. Такова определение почти винаги не е на място. Предприемачеството е рисково занятие. Можеш да спечелиш много, а може и да загубиш. При това инвестицията е свързана с някакви налични възможности, които също не са непроменими. Например, Венецианският търговец на Шекспир има в морето кораби със стока. Той може да планира нещо съобразно очакваните приходи. Изведнъж му носят вестта, че корабите му са потънали. Неговите планове са обречени. Той обаче не е мегаломан. Просто събитията са повлияли.

Като преправя един фрагмент у Ницше "Геният и нищожеството", големите планове са свързани с нещо, пътят до което не е известен. Занаятчията знае в своя малък свят кое как, за колко и до кога ще направи. Когато големият проект рухне, обвиняват автора му в мегаломанщина, Обвиняват го еснафите, които продължават живота си и след това, могат го. Онзи, който се е провалил с голям проект се е провалил завинаги. Той мисли и действа нестандартно, а еснафът- стандартно и с малки рискове.

Интересното е, че приписването на Мегаломания обикновено става постфактум. Ако един гигантски проект се осъществи- това е геройство, ако не- мегаломания е. В такъв случай не можем да кажем за никого, че е мегаломан предварително, т.е. не е характерова особеност, а реализация. 

А иначе Мегаломаните като Наполеон или Исус са по- скоро обект на вицове, отколкото медицинска практика. 

Има случай в българската история, в който знаменит революционер след Освобождението бива смятан за луд, защото непрекъснато пишел писма за реформи в новата държава. Може би си е внушил, че ще направи България по- добра от възможното, може би стилът му е бил шизофразия, но не се е представял за Наполеон, а само за себе си.

Мегаломан, мегаломан, колко пък да е мегаломан някой, който не преценява своите умствени способности и само на основание, че има свобода на словото, пръска фойерверките на своята некомпетентност? Авторите на многобройни литературни боклуци, за които си плащаш и няма печалба не наричаме графомани, така че и споменатите в началото на коментара не са мегаломани, а обикновени будали, които не съобразяват ситуацията и своето място в нея.

Цитат

За да се определи като разстройство дадено умствено състояние, по принцип то трябва да предизвиква дисфункция.

Мегаломаните по презумпция не са пасивни, т.е. тяхното умствено състояние не вреди на психиката им и поради това не може да са психично болни. 

Стига да не са психопати, то те не представляват опасност за социума. 

Цитат

 По тази причина е по-важно при правенето на диагнозата да се събере материал от други източници, отколкото индивида да бъде диагностициран.

Определено с философски разсъждение не може да се констатира кои мегаломани са с психични отклонения, които са опасни за индивида или социума. 

По-опасни обаче са социопатите, т.е.

Цитат

Такъв човек притежава клинична неспособност да се пригоди и адаптира в човешката среда. 

тази разновидност на психопатията при личности пряко свързани с властта може да доведе не само до унищожение на даден социум, а и до унищожение на човечеството. 

Което ми довежда до тази мисъл:

За професионалните шофьори има изградени тестове дали са подходящи за тази професия. Защо такива няма за политици, учители и други важни професии? 

Видно е, че в Парламента ни (българския) има много мегаломани. 

на 15.02.2025 г. в 6:50, (:IdioibI:) написа:

Цитат

За да се определи като разстройство дадено умствено състояние, по принцип то трябва да предизвиква дисфункция.

Мегаломаните по презумпция не са пасивни, т.е. тяхното умствено състояние не вреди на психиката им и поради това не може да са психично болни. 

В защита на своята нескончаема графомания  смята, че щом някой не е пасивен, не е психично болен и пренебрегвайки поговорката "Луд умора нЕма" се меси във всяка тема, предизвиквайки досада.

на 16.02.2025 г. в 10:13, Търсещ истини написа:

В защита на своята нескончаема графомания  смята, че щом някой не е пасивен, не е психично болен и пренебрегвайки поговорката "Луд умора нЕма" се меси във всяка тема, предизвиквайки досада.

Мегаломанията няма нищо общо с досадата или еуфорията. Проблема ти е, че определена ненормалност я свързваш с лудост. Самият мегаломан е лишен от чувства и целта му е не да предизвика чувства в другия, а да наложи своята мания. 

Примерно: Твоята мания е истината. Едва ли целта ти е да предизвикаш емоция в другия. 

на 14.02.2025 г. в 10:42, Търсещ истини написа:

Интересното е, че приписването на Мегаломания обикновено става постфактум. Ако един гигантски проект се осъществи- това е геройство, ако не- мегаломания е

Може би, но само на повърхността. Понърхностното обаче е, което оформя общественото мнение. Споменатото разграничение между геройство и мегаломания практически не е лесно. Героят рискува и жертва своето удобство, сили и най-вече навици, действайки необичайно, заради другите. Той може и да не прецени правилно сигуацията, да поеме твърде галяма тежест и да не успее, но геройството пак е налице. В същото време в него може да я няма амбицията да направи нещо голямо, важно и значимо. Една такава амбиция винаги присъства в ума на мегаломана и мотивира мисленето му. Тук може да се спомене и манията за величие, която често върви ръка за ръка с мегаломанията. Но докато при мегаломана водещи са грандиозните му идеи и планове, то манията за величие поставя на преден план личността, която трябва да се открои и изпъкне.

преди 24 минути, Theros написа:

докато при мегаломана водещи са грандиозните му идеи и планове, то манията за величие поставя на преден план личността, която трябва да се открои и изпъкне.

Съгласен. Не е "Направих нещо велико", а "Велик съм"! 

Един друг поглед. Според Мишел Фуко, безумството не предхожда психиатрията, а се появява с нея. Ако я нямаше психиатрията много поведения щяха да се смятат за различни, но не и болестни. В този смисъл, много по- интересно е каква функция има тази човешка особеност- да се смята някой за велик? Защото определено това е някакво поведение, което носи нещо положително, иначе самият човек би го изоставил. Така става ясно, че това е завишено самочувствие, което дава основание на човек да говори, подготвя или прави неща, които смята за велики. Той пренебрегва,  изключва обратната връзка и това го прави самоуправляем. 

В такъв смисъл мегаломанията е поведенчески инструмент, който увеличава самостоятелността и решителността. Психиатрията може да го смята за лудост, а може и не.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Психиатрията може да го смята за лудост, а може и не.

Психиатрията за разлика от психологията е точна наука, т.е. там строго е дефинирано коя психика е вредна! 

Затова и по-горе споделих: Ако мегаломанията я ползва психопат = то това е лудост!!! Там може или не = няма!!! 

п.п. Видите ли луд, то по-добре не се намесвайте! Може да е опасно не само за него, а и за вас!  

Общоприетитят критерий за изолиране на някой поради болест е да застрашава себе си или околните. Този критерий не работи добре по отношение на мегаломанът. Примерно еврейското общество е счело "синът на бога" и "царят на Израел" за по- опасен, застрашаващ в по- голяма степен обществото, отколкото разбойникът Варава.

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

еврейското общество

Такова няма, т.е. има общество от семити! 

Из въпросното има царски родове! Останалите са слуги!!! 

Ако царят или потеклото му са изроди, то властта се "предислоцира" в друг царски род чрез колоквиум между царските родове!

Към тогавашния момент е имало власт от друго вярващи по въпросните територии. = Царят не е бил от семитски род! Затова и Исус е съден от нелегитимен съд и по смисъла на тогавашния закон е осъден на разпъване, а не като римски гражданин, както по-късно е обезглавен неговия покръстител! 

Което ще рече: Слугите са наказвани чрез унизителна смърт! 

Едно е да си луд аристократ, а друго е да си луд слуга!!!  

От там и двуличието, т.е. друго вярващите не ги убиват, а ги унижават!!! 

При културните общества се създават лечебни заведения, където позволяват на лудите да се или вразумят или да умрат в мир.

Кой мегаломан сам ще пожелае да се лекува?!   

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

Примерно еврейското общество е счело "синът на бога" и "царят на Израел" за по- опасен, застрашаващ в по- голяма степен обществото, отколкото разбойникът Варава.

А самият Исус в случая не е ли мегаломан като твърди, че само той е Пътят, Истината, и Животът, и също така не са ли мегаломани които твърдят, че тяхната религия е единствената истинска религия? Едните твърдят, че спасението става само чрез Христос. Другите, че става само чрез Мохамед. На кого да вярваме?

преди 1 минута, Solly написа:

На кого да вярваме?

Твоя Творец какво мисли?  

току-що, (:IdioibI:) написа:

Твоя Творец какво мисли?  

Да вярвам само на Него! 

току-що, Solly написа:

Да вярвам само на Него! 

Е, уви, аз вярвам в Бог, а не в твоя Творец!

 

преди 2 минути, (:IdioibI:) написа:

Е, уви, аз вярвам в Бог, а не в твоя Творец!

 

Има само един Бог Творец, така че няма как да вярваш в друг Бог!

 

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

Общоприетитят критерий за изолиране на някой поради болест е да застрашава себе си или околните. Този критерий не работи добре по отношение на мегаломанът. Примерно еврейското общество е счело "синът на бога" и "царят на Израел" за по- опасен, застрашаващ в по- голяма степен обществото, отколкото разбойникът Варава.

Това е политика, в случая смесена с религията, а не здравеопазване.

преди 1 минута, Solly написа:

Има само един Бог Творец, така че няма как да вярваш в друг Бог!

Тъй де, той е избрал един да ми е Господ в качеството на Христос!  

По-простичко изречено: Не съм от знатен род = за мен е Господ не който властва, а този който ме е научил да вярвам в Бог.  Затова и при кръщенето ми е избрал кой да ми е духовния водач през живота! = В случая, кръстника ми в каквото вярва = такъв и станах!!!