гответе се за еврото

 

Левовете в оборот скоростно се топят

Фирми и граждани бързат да внесат парите си в банки преди Нова година.

Свръхзадлъжнялата Франция повлича еврото: фалитът може да се избегне само чрез общ европейски дълг и облигации

https://www.cicero.de/wirtschaft/der-euro-vor-der-nachsten-zerreissprobe-die-franzosische-herausforderung

Spoiler

Френското предизвикателство

 

Френската държава е в несъстоятелност. А населението упорито се съпротивлява на всяко ограничаване на щедрите държавни помощи. Вероятно затова общият дълг на евространите с „еврооблигации“ ще се върне на масата.

Така че сега се случи това, което отдавна закъсняваше: рейтинговата агенция Fitch понижи кредитния рейтинг на френските държавни облигации от AA- на A+. Това все още е много ласкателно. Ако френската държава беше частна компания, тя щеше да заслужава рейтинг от ниво C: недостатъчна кредитоспособност с остър риск от фалит. Защото френската държава – и не само тя – е силно задлъжняла. Публичните финанси са извън контрол и има много малка надежда да успеем да ги овладеем отново в обозримо бъдеще.

Според Международния валутен фонд брутният дълг на френската държава възлиза на 113,1% от брутния вътрешен продукт миналата година. Това е почти два пъти повече, отколкото в Германия, където съотношението на публичния дълг е 63,9% от БВП.

 

С 5,8% от БВП френският бюджетен дефицит е повече от два пъти по-висок от този на Германия (2,8%). Съотношенията за държавните разходи и приходи са най-високи сред страните от ОИСР – съответно 57,2 и 51,4% (Германия: 49,5 и 46,8%).

Според МВФ дефицитът и националният дълг на Франция ще нараснат съответно до 6,2 и 128,4% до 2030 г. МВФ също очаква влошаване на публичните финанси на Германия до 2030 г., но с по-малък дефицит от 4,4% и по-нисък публичен дълг от 74,9% от БВП.

Свръхзадлъжнялостта във Франция не се ограничава само до държавата. Според ОИСР частният сектор е задлъжнял до 268% от БВП през 2023 г. В Германия, от друга страна, частният сектор представлява само 171%. Във Франция всички частни сектори – домакинства, компании и финансови институции – имат значително по-високи коефициенти на ливъридж, отколкото в Германия. Така че цяла Франция живее до голяма степен на кредит.

Франция е безнадеждно задлъжняла

В последната си реч пред френския парламент на 8 септември премиерът Франсоа Байру, който оттогава беше отстранен от поста, не спести истината.

Икономическите резултати са слаби:

„По отношение на БВП на глава от населението, разликата в производството ни с най-близките ни съседи – германските или белгийските – е 15%, а с холандските ни съседи е над 30%. Това е въпреки усилията, положени през последните години в рамките на „Франция 2030“ в областта на създаването на бизнес, заетостта и инвестициите.“

Публичните финанси отдавна са извън контрол:

„Франция не е имала балансиран бюджет от 51 години. В продължение на 51 години разходите нарастват всяка година и винаги имаше дефицити и дългове. Всяка година харчим повече, отколкото произвеждаме, често дори много повече... Това се е превърнало в рефлекс. Още по-лошо е, че води до пристрастяване. Свикнали сме да финансираме ежедневните разходи на страната ни, ежедневните си разходи за живот, обществените си услуги, пенсиите и осигурителните си вноски с кредит! Така че систематично харчим твърде много пари!“

А обслужването на дълга изяжда Франция:

„Целият труд, цялата изобретателност на страната, за да постигне напредък за една година, целият този напредък, който искаме за нашия народ, за нашите деца, ще бъде изплатен изцяло на нашите кредитори! И по-голямата част от нашите кредитори са чужденци. Неизбежни и напълно непродуктивни разходи. Нито една нова работа, нито една подобрена услуга. Нито една нова част от оборудването. Страната ни работи, вярва, че става все по-богата, а всъщност става все по-бедна всяка година. Това е тихо, подземно, невидимо и непоносимо кървене.“

Политиката е неспособна на действие

Байру искаше да стартира пакет от мерки за икономии на стойност 44 милиарда евро, включително отмяна на официални празници и съкращаване на социалните разходи. Следователно бюджетният дефицит трябваше да бъде намален до 3% от БВП до 2029 г. Но в резултат парламентът свали правителството на малцинството.

На 10 септември, два дни след вота на недоверие, президентът Еманюел Макрон назначи своя довереник и бивш министър на отбраната Себастиан Лекорню за следващ министър-председател. В същия ден демонстранти блокираха магистрали и жп линии в няколко града. Имаше бунтове, при които бяха подпалени кофи за боклук и полицията използва сълзотворен газ.

Посланието беше ясно: дори третият премиер за една година няма да може да стабилизира публичните финанси. За да остане на поста по-дълго от предшествениците си, той вероятно ще направи скъпи отстъпки на социалистите в парламента, ще повиши данъците за „богатите“ и ще се откаже от трудно извоюваната пенсионна реформа.

Краят на нещастието не се вижда. Правителствата на малцинствата се проточват, докато президентът не разпусне парламента (отново). Тъй като през 2027 г. трябва да бъде избран нов президент, е малко вероятно да се стигне до края на мандата на парламента през 2029 г. Правителствата на малцинствата нямат сили за отдавна закъснели реформи, а дали нещата ще се подобрят след президентските избори е повече от съмнително. Защото френското население упорито се съпротивлява на всяко ограничаване на щедрите държавни облаги.

Защитният щит от Брюксел...

Ако Франция бъде оставена да се грижи сама, държавните ѝ облигации ще бъдат непродаваеми на пазара, централната банка ще трябва да се намеси, издаването на нови пари за финансиране на държавата ще увеличи инфлацията и валутата ще се обезцени. В порочния кръг на валутната девалвация и инфлацията държавата ще фалира и ще трябва да се отърве от дълговете си чрез валутна реформа.

Но Франция е член на Европейския валутен съюз (ИПС). По време на кризата на еврото от 2009/2010 г. това първоначално се смяташе за недостатък за тогавашните свръхзадлъжнели държави. Техният деноминиран в евро държавен дълг изглеждаше подобен на дълга в чуждестранна валута на развиващите се страни. Но клаузата „без спасяване“ в договорите на ЕС се оказа хартиен тигър. Имаше обширни спасителни пакети, финансирани от други страни от ИПС, и Европейската централна банка се намеси. С обещанието си през 2012 г. да направи „каквото е необходимо“, за да защити еврото, тогавашният председател на ЕЦБ Марио Драги създаде Европейската централна банка като кредитор от последна инстанция за неплатежоспособни държави от еврозоната. За рейтинговата агенция Fitch членството на Франция в Европейския валутен съюз е основна причина за все още високата оценка на кредитоспособността на френската държава.

Но Франция не може да се сравни с кризисните страни от първата криза на еврото. По това време бяха засегнати сравнително малки страни в периферията на еврозоната, като Гърция, Ирландия или Португалия. Европейският съюз предостави нови пари, но им наложи драконовски програми за корекции. А тежките категории икономики като Германия и Франция гарантираха кредитоспособността на еврото.

...и Франкфурт

Но дори когато италианският пазар на облигации изпадна в криза през 2012 г., спасителните инструменти на Брюксел се оказаха груби. Националният дълг на Италия беше твърде голям, за да бъде поет от други страни от еврозоната. А италианците отказаха да се съобразят с изискванията на икономическата политика на ЕС. Към днешна дата Италия не е ратифицирала законодателството за Европейския механизъм за стабилност поради тази причина.

За щастие ЕЦБ се намеси като част от програмите си за „количествени улеснения“ като купувач на италиански и други държавни облигации без условия на икономическата политика. Позоваването на предполагаема заплаха от дефлация го направи възможно.

Френският пазар на държавни облигации е подобен по размер на италианския. И двата пазара споделят третото място в световната класация, след САЩ и Япония. Следователно със спасителните механизми, разработени по време на кризата с еврото, Франция – подобно на Италия – не може да бъде спасена. Особено след като Франция вероятно ще се противопостави на всеки „диктат“ от Брюксел или Франкфурт дори по-яростно от Италия. А безусловните покупки на облигации от ЕЦБ едва ли биха били възможни днес, тъй като инфлацията сега е по-голям риск от дефлацията.

Ето защо всички погледи са насочени към нов инструмент, който ЕЦБ създаде през 2022 г., за да помогне на държавите от еврозоната да се справят със затруднени публични финанси. В перфектен оруелски стил тя го нарича „Инструмент за защита на трансмисията (TPI)“. „Необоснованото“ разширяване на „спредовете“ (лихвените разлики към германските държавни облигации) трябва да бъде ограничено чрез покупки на облигации на съответната държава, за да се запази ефективността на паричната политика.

ЕЦБ обаче си постави окови, когато става дума за прилагане. Съответната държава не трябва да бъде обект на процедура на ЕС за прекомерни дефицити в публичния бюджет, не трябва да има сериозни макроикономически дисбаланси и трябва да се гарантира устойчивостта на публичните финанси. Франция не отговаря на нито едно от тези условия. Следователно задействането на TPI за Франция би нарушило напълно доверието в ЕЦБ като гарант за ценова стабилност.

Еврооблигации срещу „force de frappe“

Следователно е вероятно дълго търсеният общ дълг на страните от еврозоната да се върне на масата с „еврооблигации“. Ледът беше разчупен с фонда NextGenerationEU (NGEU), който стартира по времето на пандемията. Подобно на тогавашния коронавирус проблем, заплахата за Европа от Русия може да се използва като оправдание за общия дълг. По този начин Франция лесно може да „възложи“ финансирането на разходите си за отбрана. Ако това не е достатъчно, с еврооблигации могат да бъдат покрити и други дългове. Защото платежоспособността на френската държава със сигурност е в интерес на европейската сигурност.

До NGEU Германия яростно се противопоставяше на еврооблигациите. По време на пандемията канцлерът Ангела Меркел се съгласи на съвместен дълг като еднократно и временно действие. Преодоляването на дълговата спирачка показа, че канцлерът Фридрих Мерц е поне толкова гъвкав, колкото и Ангела Меркел, когато става дума за публични финанси.

Особено след като Франция може да изиграе карта, към която Германия отдавна проявява интерес: force de frappe – френския ядрен арсенал. На фона на нарастващата несигурност на американския ядрен щит президентът Еманюел Макрон предложи да разшири френския ядрен щит и върху други европейски страни още през пролетта на 2025 г. Германското правителство прояви интерес. Споразумението за финансиране на значителна част от публичния дълг на Франция с еврооблигации може да подпечата сделката.

Дата на разплатата

С обем от около 1,3 трилиона евро германският пазар на държавни облигации е около половината от френския или италианския. Така че все още има много място за нарастване, за да настигне другите големи страни от еврозоната.

Заради относително стабилните си публични финанси Германия досега е осигурявала фискалната котва за еврото. С емитирането на еврооблигации котвената верига ще бъде напрегната, но няма да се скъса веднага. Това позволява на политиците във Франция и Германия да печелят време и допълнително да забавят финансовите проблеми.

Но краят на отлагането в крайна сметка ще дойде. Най-късно тогава доверието в еврото ще бъде загубено, обменният курс (особено спрямо златото и биткойн) ще се срине, а инфлацията ще се повиши. Валутният съюз може да отложи деня на разплатата на пазара на облигации с излезлите извън контрол френски публични финанси, но не може да го избегне.

Томас Майер е основател и директор на базирания в Кьолн изследователски институт „Флосбах фон Сторх“. Преди това е бил главен икономист на Deutsche Bank Group и ръководител на Deutsche Bank Research. Освен това е заемал различни позиции в Goldman Sachs, Salomon Brothers, а преди да премине в частния сектор – в Международния валутен фонд във Вашингтон и Института за световна икономика в Кил. Томас Майер получава докторска степен от университета в Кил и притежава CFA хартата на CFA Institute (от 2003 г.). От 2015 г. е почетен професор в университета Витен-Хердеке. Най-новите му книги са „Измерването на неизвестното“ (2021) и „Спектърът на инфлацията“ (2022).

 

преди 42 минути, Proshark написа:

Свръхзадлъжнялата Франция повлича еврото: фалитът може да се избегне само чрез общ европейски дълг и облигации

Не знам какво си разбрал (само ти си знаеш) от статията. Но там е написано ясно:

Цитат

Но клаузата "без спасяване" в договорите на ЕС се оказа хартиен тигър. Имаше обширни спасителни пакети, финансирани от други страни от ИПС, и Европейската централна банка се намеси. С обещанието си през 2012 г. да направи "каквото е необходимо", за да защити еврото, тогавашният председател на ЕЦБ Марио Драги създаде Европейската централна банка като кредитор от последна инстанция за неплатежоспособни държави от еврозоната. 

преди 1 час, БаалБек написа:

Но там е написано ясно

Че ЕЦБ ще спасява положението. Особено за тези, които си мислят, че въпросната институция е бездънна яма пълна с пари.

 

на 17.09.2025 г. в 20:29, БаалБек написа:

тогавашният председател на ЕЦБ Марио Драги създаде Европейската централна банка

Щом той е създал ЕЦБ, как е бил "тогавашният председател на ЕЦБ? Хихихи.

преди 17 минути, Sliderum2 написа:

Щом той е създал ЕЦБ, как е бил "тогавашният председател на ЕЦБ? Хихихи.

Така пише @Proshark, който цитирам, ако спазваш хронологията на постовете. Но едва ли...За това си трябва и умение "четене с разбиране". А ти имаш ли го, как мислиш?

на 17.09.2025 г. в 19:44, Proshark написа:

С обещанието си през 2012 г. да направи „каквото е необходимо“, за да защити еврото, тогавашният председател на ЕЦБ Марио Драги създаде Европейската централна банка като кредитор от последна инстанция за неплатежоспособни държави от еврозоната. За рейтинговата агенция Fitch членството на Франция в Европейския валутен съюз е основна причина за все още високата оценка на кредитоспособността на френската държава.

 

П.П.

Само трополинки и гееве са ти в главата!

пуснати са доноси в лихтенщайн и във всички евро държави  че българския статистически институт е фалшифицирал данните 

очаква се на някой бушон да му падне главата

 и да не ни приемат в еврозоната 

И по-добре да не ни приемат... Англия, Швейцария и други, що не са на еврото?

преди 1 час, Banesc написа:

пуснати са доноси в лихтенщайн и във всички евро държави  че българския статистически институт е фалшифицирал данните 

очаква се на някой бушон да му падне главата

 и да не ни приемат в еврозоната 

ще ни приемат зорлем, както зорлем боко седи на власт и шиши.

на 17.09.2025 г. в 12:49, БаалБек написа:

Левовете в оборот скоростно се топят

Фирми и граждани бързат да внесат парите си в банки преди Нова година.

 не трябва ли по добре да се вложат в нещо

преди 2 часа, Веси Филипова написа:

 не трябва ли по добре да се вложат в нещо

ти твоите влагаш ли ги, или ги къташ в банки

преди 2 часа, Веси Филипова написа:

ще ни приемат зорлем, както зорлем боко седи на власт и шиши.

 не трябва ли по добре да се вложат в нещо

Младите влагат:

https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/Prouchvane-43-ot-bulgari-na-vuzrast-ot-18-do-34-godini-investirat-v-akcii-ne-v-imoti-2707537

МВФ предлага у нас: Прогресивен данък, по-високи осигуровки и без максимален осигурителен праг - Икономика - www.pariteni.bg

Цитат

България може да се сблъска със ситуация, при която бюджетният дефицит ще премине границата от 3% от брутния вътрешен продукт както през 2025 г., така и през 2026 г.
Това стана ясно по време на среща в парламента между ръководителя на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) у нас Фабиан Борнхорст и членове на Комисията по бюджет и финанси.

Като възможни стъпки бяха посочени преминаването към прогресивна данъчна система, премахване на максималния осигурителен доход, увеличаване на вноската за пенсионно осигуряване, овладяване на разходите за възнаграждения в публичния сектор, както и преосмисляне на модела в социалните разходи, където много плащания са обвързани с размера на минималната или средна работна заплата в страната.

 

преди 59 минути, Без умствен капацитет написа:

ти твоите влагаш ли ги, или ги къташ в банки

хем ги вложих преди 1 година в имот, хем ги кътам, но въпреки това съм много притеснена от предстоящото влизане на еврото. Имам някои страхове от различни гледни точки.

преди 1 час, Веси Филипова написа:

хем ги вложих преди 1 година в имот, хем ги кътам, но въпреки това съм много притеснена от предстоящото влизане на еврото. Имам някои страхове от различни гледни точки.

и какви страхове - в началото ще има спекула в всички сфери на икономиката

преди 1 час, nikssi написа:

МВФ предлага у нас: Прогресивен данък, по-високи осигуровки и без максимален осигурителен праг - Икономика - www.pariteni.bg

 

и без максимален осигурителен праг / прогресивен данък

знаеш ли какво животно е това

преди 2 часа, nikssi написа:

МВФ предлага у нас: Прогресивен данък, по-високи осигуровки и без максимален осигурителен праг - Икономика - www.pariteni.bg

 

Не разбирам. Не трябваше ли като влезем в ''клуба на богатите'', обикновеният българин да стане по-богат?!? Всичките тези мерки правят точно обратното - намаляват приходите на хората. Този линк сигурно съдържа само ''руска пропаганда'', демек написаното вътре е добре проведена ''руска хибридна атака'', с цел да се злепоставят управляващите, нали?

Абсолютно всичко това беше обяснено от Стоян Панчев в предаването на Мартин Карбовски в YouTube канала му. Ще се затягат коланите и още, очевидно е, че за да се изпълнят критериите за влизането в скапаната им Еврозона трябва да се покрият дупките в бюджета. И как да се случи по друг начин, ако не се бърка в джоба на българите. Ама това на един умнокрасив жълтопаветник, как да го обясниш... Той няма да го разбере, завалията.

преди 9 часа, Веси Филипова написа:

хем ги вложих преди 1 година в имот, хем ги кътам, но въпреки това съм много притеснена от предстоящото влизане на еврото. Имам някои страхове от различни гледни точки.

Що ги вложи в имот,а не ги държа в скъпоценното ви левче не знам.Нали е "лъв" след валутите.Ама всички обръщат я в имоти я в евро и оставят малко левове за харчалък.

преди 9 часа, Без умствен капацитет написа:

и какви страхове - в началото ще има спекула в всички сфери на икономиката

и без максимален осигурителен праг / прогресивен данък

знаеш ли какво животно е това

Просто хората индиректно казаха в България има много евтина работна ръка, бедняци и много вождове, които си крият кюлчетата в спалнята. Справка Борисов.

  Също така няма много работници, бачкатори, а само пенсионери. Като добавим и индийците.  Картината не е много добра.

преди 10 часа, Без умствен капацитет написа:

и какви страхове - в началото ще има спекула в всички сфери на икономиката

и без максимален осигурителен праг / прогресивен данък

знаеш ли какво животно е това

спекулата започна отдавна-няма съответствие между доходи и цени, помисли за младите майки и пенсионерите-какво получават те. Колко пенсионери вземат тавана-а останалите като нямаха тоя късмет. Да, Учител съм, вдигната ми е заплатата отдавна, но ми я изкарват през носа новозабогатели родители с необосновано самочувствие за техните деца, на които трябва да се правят ежедневно компромиси и се смъкват изискванията. Тия, на които се пише сега шестица, едно време не биха им писали повече от 3, 50 по математика , да не говорим за неграмотните им писания по български език и литература. НЕГРАМОТЕН НАРОД 30 процента не се учудвам, че мечтаят за евро.

Дайте да бъдем максимално искрени. Повечето от българите у нас, не желаят еврото. Причините според мен са няколко - първата е, че много добре знаем какво се случи в други две държави - Гърция и Хърватия. Това са доста добре подбрани случаи, понеже гърците са най-близо до нас чисто географски, докато хърватите са най-близо като време, когато приеха еврото. Тук разни умни индивиди ми обясняваха, че ЕС бил спасил Гърция от фалит, което е потресаваща тъпотия. На гърците им взеха островите и пристанищата, просто прехвърлиха дълга им към "наши" банки, та вижда се с просто око... колко им е външният дълг в момента, той е дори по-висок отколкото, когато бяха "фалирали". В Хърватия, за да се обуздае вихрещата инфлация след влизането в скапаната им Еврозона, министъра направо сложи таван на цените на около 50 стоки. 
Втората причина е, че понеже нашите управляващи са жалки американски марионетки... честно казано абсолютно никой не им вярва. И под маската на огромна загриженост за българското население и как едва не ли, тук щели да дойдат мощни инвестиции, повечето средноинтелигентни хора прозират желание за най-обикновен келепир, понеже когато падне валутният борд, това ще отвърже ръцете на управляващите ни за теглене на още по-големи заеми. Аз самият не гласувам от години, слагам и себе си в това число. Ми, само си представете... няколко години подред у нас има водна криза, хиляди хора лятно време остават без течаща вода поради тоталното безхаберие на управляващите. В същото време, обаче... абсолютно никакъв проблем не е да се изваждат пари за издръжка на украински мигранти. Доколкото знам дава им се по 40 лева дневно, което... на фона на факта, че сме на последно място по доходи в целият ЕС е направо скандално. Айде... съгласен съм, че е хубаво все пак да приемем бежанци, понеже и на тях не им е особено лесно, далеч от родните места, война се води и т.н., ама в момента Русенският университет е пълен с украински студенти и нашата мила държавица киха яко за тяхната издръжка, разбирай престой, храна, стипендии, семестри и каквото се сетиш още. Казвам ви абсолютно сериозно, студентските общежития в Русе са пълни с украинска измет. Имало към 350-400 парчета, автобуси идвали и към момента. Другото нещо. Богдан и Степан идват тук, понеже бягат от войната. Обаче те имат даже и право да си избират, в кое населено място да живеят!? И къде да отидат, ако не в София/Варна/Бургас/Русе... Наистина това не го разбирам, поне да се пращат в слабонаселени райони, има сума ти градчета, дето вече са само с "братовчеди", да ги пращат там.
И за последно... има водна криза, последни сме по доходи, последни по здравеопазване, последни по естествен прираст и т.н. но няма абсолютно никакви проблеми, да даваме сума ти пари за скъпоструваща американска тенекия като Ф16-ки, дето даже не са и дошли още, Страйкъри и т.н. 

Но пък умнокрасивите жълтопаветници, продължават да си вярват, че влизането в Еврозоната щяло да ни вдигне пенсиите и заплатите.

Мерц каза на немците, пестете няма пари и стига се лигавите. Какво е това 4 часа работа, Work-Life-Balance.. простотии. И прекалено много празници има. Трябва да се премахне празници някои от тях.

Аз съм предмриемач и за мен няма 40 часова работна седмица, а даже е 2 пъти повече. Защо? Защото ми доставя удоволствие. 

Merz fordert mehr Arbeit von Deutschen! Es stimmt - doch es gibt ein großes Aber - FOCUS online

 

 

преди 5 минути, АСПЕКТ написа:

Мерц каза на немците, пестете няма пари и стига се лигавите. Какво е това 4 часа работа, Work-Life-Balance.. простотии. И прекалено много празници има. Трябва да се премахне празници някои от тях.

Merz fordert mehr Arbeit von Deutschen! Es stimmt - doch es gibt ein großes Aber - FOCUS online

 

Ми те ги дадоха всичките на зельо, пък ся няма, мя няма я, и тука така викат, затова ся ще си платят за простотията.

 

преди 3 минути, Bubbles написа:

Ми те ги дадоха всичките на зельо, пък ся няма, мя няма я, и тука така викат, затова ся ще си платят за простотията.

 

И за какво вкараха тия арабели. не можах да схвана. Нали едно време турците и италианците, виатнамците... помогнаха да се стабилизира Германия.