Докато не свалим от власт бившите комунисти и ченгето Първанов,ще бъде така.Започват гонения на всички инакомислещи.

Костов комунист ,Стоян Ганев също за Г. Марков още . То май не остана нещо да не се сваля

Не знам дали някой гледа тази сутрин оная пародия на дискусия по въпроса по bTV. Формално се обадиха на Инджев по телефона (!), за да му вземат мнението, държаха го десет минути на него да чака, след което, в момента, в който започна да задава въпроси, започнаха първо да го прекъсват и да не му дават да се изкаже, накрая му отрязаха и линията (тихомълком, никой не обяви, че го правят). Бареков се видя в чудо... И това е така не само там. Изхождам от горчивия си опит с медиите в един малък град, на които предложих материал за нарушения на Кодекса на труда и Наказателния кодекс от ръководен кадър на НДСВ и поне двама членове на общинския съвет на същия този малък град. Всички замълчаха, макар след предизвиканите от мен проверки да бяха дошли девет страници (!) нарушения, изпратени от две министерства, Народното събрания и Главна инспекция по труда. Разпратих материалите до повечето по-известни медии - нищо. Бяха вече подготвени. Един единствен вестник застана до мен. И започнаха заплахи срещу главната редакторка, веднъж разбиха редакцията и т.н. И нищо! Нищичко като последствия.

Неофициално зад въпросните господа стоят един министър (или заместник-министър, не мога да съм сигурен), един областен управител и шеф на парламентарна група в Парламента.

Въпросните господа са един кмет, един регионален координатор на НДСВ и един шеф на една от областните инспекции по труда. Всички медии бяха сплашени, някои от тях пуснаха по един материал, преди да ги усетят и... дотам. След това им врътнаха кранчето. След като цяло лято излизаха статии в този единствен вестник и по този начин се правеше публично достояние мръсната игра на кмета и общинските съветници, дойде предизборно време, редакторката ми се обади и в прав текст си каза: "Посъветваха ме от отговорно място да замълча, иначе...". Сега следва съд. Но ще продължи с години, а те именно това искат - хилят се насреща и викат "Нали няма после аз да плащам - друг ще е"...

Такава ни е "демокрацията", такава ни е и "гласността", и "свободата на словото". Само който не се е сблъсквал с тях лично, не знае каква смрад е там. Има и кадърни хора, но... или са уволнявани, или ги гърмят, или ги заливат с киселина, или ги бият. А кой да спре жълтите вестници, които всеки ден изнасят не само непроверена, а и откровено невярна и измислена информация? И къде е границата между сериозната и несериозната журналистика?

След като отговорен орган се произнесе, че Инджев е невинен, защото е спазил всички условия, необходими за изнасяне на такава информация, Първанов и bTV ще се опитват по всякакъв начин поне да намалят негативите от това си необмислено действие. Това беше и причината тази сутрин да отменят традиционните минути за култура и да направят "диспута", който на мен ми заприлича повече на махленска караница. Сега всички ще се юрнат да го разнасят, а не могат да спрат всички... След сделката с "десните" за Беронов като кандидат, той си мислеше, че постът му е в кърпа вързан (и май все пак е) и се самозабрави...

Така е .... и заради това крайните националисти търпят такъв подем в последните 2-3 години. На хората им е писнало да ги правят на глупаци и единственото спасение, което виждат са националистите. Друг е въпроса че според мен това е също такава голяма грешка, каквато и сегашното управление... ама какво да се прави - каквото кажат масите - това ще е.

Има дружно мълчание по случая с Инджев. Добро не може, тогава нищо...

От: Георги Савчев

18.10.2006 17:49

Доцент Весела Табакова е преподавател по „Журналистическа деонтология" и „Политология" във Факултета по журналистика и масова комуникация при Софийски университет „Св. Климент Охридски". Доктор по философия. Нейната преподавателска и изследователска работа е в сферата на медийното отразяване на политиката и на етичните стандарти в журналистиката.

Работила е като завеждащ приложение „Политика" на вестник „Стандарт".

Специализирала е и е чела лекции в западноевропейски и северноамерикански университети. Фулбрайтовски преподавател. Председател е на Центъра за независима журналистика.

Член е на Комисията за етика в електронните медии. Автор е на 6 книги, на повече от 60 студии и на многобройни статии у нас и в чужбина. Говори английски, италиански, френски, руски и немски език.

Доцент Табакова, в официалното изявление на изпълнителния директор на bTV Албърт Парсънс, по повод прекратяването на договора на журналиста Иво Инджев по взаимно съгласие, се казва, че "Въпреки големия си и безспорен професионален опит и заслужена популярност, водещият на авторитетното публицистично предаване "В Десетката" си позволи грубо нарушаване на журналистическата етика и основни принципи на сериозната журналистика."

В изявлението пише, че Инджев е погазил правилото за непубликуване на непроверена информация, при това от анонимен източник.

Наруши ли Иво Инджев етичните стандарти в журналистиката, когато се позова на информация, получена по e-mail, че Георги Първанов притежава мезонет за 100 хиляди долара в здание на централен булевард в София?

Нарушение безусловно няма и такова беше и становището на Комисията за етика в електронните медии. В изявлението на г-н Парсънс наистина се твърдеше, че е погазено правилото за непубликуване на непроверена информация, при това от анонимен източник. Истината обаче е, че в смисъла на етичните стандарти Инджев не е изнесъл непроверена информация.

Той зададе въпрос към един от участниците в дискусията, който в случая представляваше щаба на действащия президент, кандидат за втори мандат. Това бе въпрос, който се основаваше на анонимен e-mail. В тези случаи стандартите изискват нещо ясно и категорично- да не бъде подведен зрителят или слушателят, когато се използва непроверена информация. Водещият ясно и недвусмислено съобщи за какво става дума - че това е анонимен e-mail, че информацията е непроверена.

В един публицистичен формат, и то в предизборна кампания, е повече от нормално и дори необходимо да се задават всякакъв вид неудобни въпроси, тъй като кандидатите за толкова високи длъжности трябва да бъдат сканирани отвсякъде пред обществото, ако мога метафорично така да се изразя.

Това е практика, която съществува навсякъде по света - да се задават „неудобни" въпроси при ясно спазване на стандарта. В етичния кодекс на българските медии- член 1, алинея 3, точка 4, е записано: "Винаги ще посочваме, когато информацията е непотвърдена". В случая, подчертавам, дори става дума за въпрос към събеседник, а не за изнасяне на информация в стриктния смисъл на думата.

А понеже много често ставаше дума през последните дни за американски стандарти, аз ще ви прочета един американски стандарт, става дума за електронните медии: "Да излъчват информация, източникът на която да е известен. В случай, че източникът не им известен, да придружават информацията с дължимите пояснения." Ето това е стандартът. Очевидно е, че няма нарушение на никакви етични стандарти. Те, впрочем, са почти еднакви в демократичните страни.

Трябва да ви призная, че ми е трудно да си обясня непропорционалността на реакцията - на всичко това, което последва. Как от това, че нищо не се беше случило, се случи нещо....

Има ли случаи, в които етичният кодекс може да бъде нарушен?

Безусловно има такива. Вижте, има и случаи, в които и законът може да бъде нарушен, ако това е от обществен интерес. В медийната практика на демократичните страни в Европа и Северна Америка има много случаи, в които има нарушение дори и на закона. Но тези нарушения са в обществен интерес, защото обществото има правото да бъде информирано.

В такива случаи медиите не просто имат защитата, ако става дума за етични стандарти, на колегията, на саморегулацията, но ако става дума за нарушение на закона, те могат да имат защитата даже и на съда. И в този смисъл е и европейската практика.

Нарушаването на личната неприкосновеност е недопустимо от етичния стандарт. В същото време обаче винаги се подчертава, че практиката на Европейския съд за правата на човека е такава, че прагът на защитеност на публичните фигури е много по-нисък.

Публичната фигура трябва да бъде пред рентгена, трябва да бъде в лъчите на прожектора на медиите и един човек, ако се е ангажирал да служи на обществото и държавата, трябва да е наясно, че има много по-нисък праг на защитеност..

В Българския етичен кодекс има един малък раздел, той е последният и се нарича "Обществен интерес". Там има един текст, че „Нарушаването на условията на този Кодекс може да бъде оправдано, ако се докаже недвусмислено, че е било в обществен интерес."

И се обяснява кога една публикация е в обществен интерес.

Журналистиката се самоидентифицира чрез функцията на куче-пазач, тоест чрез критическата си функция спрямо властта. В етичния кодекс има ясен текст, че стандартите могат да бъдат нарушени, когато това съдейства за предотвратяване и разкриване на злоупотреба с власт например.

В медийната практика има един много известен случай. The New York Тimes преди доста години публикува секретни документи на Пентагона. Пентагонът веднага завежда съдебен иск срещу The New York Тimes, защото става дума за секретни документи, свързани със сигурността.

Върховният съд на САЩ обаче не осъжда The New York Тimes. Да, това е безусловно нарушение на закона, но в същото време Върховният съд на САЩ постановява, че американският гражданин има правото да бъде информиран за това как се вземат решенията около Виетнамската война.

Това е много драстичен пример - има нарушение на текстове за класифицирана информация, свързани с националната сигурност на САЩ, става дума за война, но правото на гражданина да бъде информиран в случая има приоритет..Все пак, известно е, че свободното слово е предпоставка за всички други права и свободи.

Тази фраза може да звучи тривиално и високопарно, приповдигнато, но всъщност отразява нещо, което в демократичния свят е условие, без което не може. А и е известно, поне от базисните постулати на теорията за демокрацията, че рационален избор се прави от образования и информирания гражданин.

Случаят с Иво Инджев поставя най-малко два големи въпроса: доколко независими са най-големите медии в България и реагира ли журналистическата колегия адекватно?

Тези дни имаше едно дружно мълчание по правилото „ или добро, или нищо". Доброто би било реалната защита на професионалните стандарти, но това не се случи. И понеже не можеше „ добро", може би, затова беше нищо – дори не беше публикувано становището на комисията за етика ( с едно изключение).

В тази ситуация БНР направи необходимото за информираността на слушателите, потърси всички гледни точки. Такъв тип поведение на медията е свързано и с личното достойнство на отделни журналисти - на знакови фигури в журналистиката, какъвто е случаят с Лили Маринкова. Но има и нещо друго – БНР уверено осъществява своята обществена функция.

Но имаше и влиятелни медии, които замълчаха или обвиниха Иво Инджев.

Да, и това е много изумително. Един мой приятел ми се обади - той редовно си купува един вестник и през това време не е слушал нито радио, нито телевизия, информирал се за новините единствено от този вестник. Случайно е прочел за казуса с Инджев нещо в интернет и ме се обади да ме пита, защото в този вестник не е имало абсолютно нищо.

Даже е липсвал "забележителният" текст, че водещият е уволнен по американски стандарти. Аз си позволявам да се съмнявам, че подобно нещо е казано...

Така се създава представа за липса на гражданска енергия в медиите и около тях. Не става дума да се създаде движение "Долу ръцете от колегата", а сам по себе си този случай наистина съдържа предпоставки за принципиален дебат, за дискусия. В медийното пространство обаче прозвучаха самотни гласове на този, на онзи, които потънаха.

Аз все си мисля, че след изборите дебат може да има, защото при сегашната ситуация много лесно могат да бъдат отправени упреци за политизиране - целият този репертоар си следва и ни е известен. Има да вървим още дълъг път - професионалната саморефлексия е нещо много сложно, тя е дълъг процес..

Шефът на Съвета за електронни медии Райчо Райков съобщи, че ще бъде отнет лицензът на ВВС World Service за излъчване на радиопрограми на УКВ в София, защото британската медия не изпълнявала условията на лиценза. Според Райков ВВС имала лицензия в София за радиоразпространение на една програма, която не се излъчва вече, кажи-речи, 10 месеца и започнала да препредава BBC World Service, която нямала нищо общо с това, което пише в лицензията.

Това основателен аргумент ли е да се заличи една от най-влиятелните световни медии от софийския ефир?

Аз обичам ВВС. Искам да ви кажа, че ВВС в тоталитарния режим беше източник на достоверна информация и сега е такъв източник. В сегашната ситуация тя е особено полезна за все по-големия брой млади хора, владеещи английски език.. Аз самата много ще съжалявам, ако сега им отнемат лиценза, но съм убедена, че това ще бъде временно положение.

Все пак обаче трябва ясно да заявя, че законът е закон и никой не е над закона, ако искаме да бъдем правова държава. Факт е, че лицензът на BBC е за тяхната програма на български, която вече не съществува. ..

СЕМ има в „биографията" си чудеса от нарушения. Никой няма да му се сърди, ако изчака ВВС да подадат документи за нов лиценз в съответствие със закона. Къде е проблемът?

Де това да беше нарушението на СЕМ - да си затвори очите и да поиска документи за промяна на лиценза ...

Ако трябва сериозно да говорим - СЕМ в този случай има законово основание. Но това е проблем, който при добра воля може да се уреди.

Как мислите - не създават ли популярните риалити-формати като Big Brother опасната илюзия, че представят в медийното пространство статистическа извадка на днешното българско общество?

Аз не мисля, че това е илюзия, макар че, разбира се, е много трудно – а всъщност невъзможно - 12 или 16 души да бъдат представителна извадка. Но това, което гледаме, си е много българско и много типично. Все пак преобладаващата част от българския народ не са особено образовани хора, които стоят и си говорят за Шекспир и за Бетховен. Една доста голяма част от българския народ не са чували нито за Шекспир, нито за Бетховен, да не говорим за нещо повече.

Редица изследвания показват, че ние имаме изключително благоприятна представа за себе си, че сме изключително образовани и изключително толерантни, а когато това се изследва на по-дълбинни равнища, се вижда, че нито първото е вярно, нито второто.

Всеки казва "О, не, колко са прости тези от Big Brother, ние не сме такива". Никой не желае да каже, че се разпознава или идентифицира с някой от хората в Къщата и се твърди, че това е много просташко зрелище.

Има и нещо друго - аз много се забавлявам, когато някой каже, че участниците в Big Brother давали лош пример. Когато вървя по улиците, слушам какво се говори. И ако мислите, че по улиците са движат родственици на татко Песталоци, силно загрижени за нравственото възпитание на младежта...По улиците ни, уви, се псува, хората се ругаят, а от луксозни коли звучи чалга и се изхвърлят фасове... Да продължавам ли?... .

Но има и нещо друго - младият човек може добре да се възпита позитивно и като се използват негативните примери – стига да можем да седнем заедно с децата си и да си говорим . Смешно е да мислим, че младият човек се възпитава позитивно само чрез примерите с отличници. Дори и популярният стар виц подсказваше това.

Иво Инджев е силно зависим от личните си възгледи журналист, който няма място в национален ефир, какво да му защитават - това е частна медия и сама може да решава кой да работи за нея, естествено уволнението му не е заради това, явно има смяна в курса на телевизията

Редактирано 18 октомври 200619 г. от voxy (преглед на промените)

Иво Инджев е силно зависим от личните си възгледи журналист...

Че кой не е? Вярно е, че когато застане пред зрителската аудитория, особено в предаване като неговото, не би следвало открито да изразява собствената си позиция, но пък от друга страна какъв журналист е тогава. Проблемът е по-скоро в баланса между собствените пристрастия и професионалните ограничения, т.е. да има ясна гражданска позиция и същевременно да не я натрапва на аудиторията. Не е лесно, нали? То и затова Иво Инджев е от най-известните имена в бранша, а не безлична фигура от масовката.

В крайна сметка, Президента има ли си мезонет в действителност? Много лошо да те изгонят на вятъра ако си няма малко спретнато мезонет-че, с две брези отпред.

В крайна сметка, Президента има ли си мезонет в действителност? Много лошо да те изгонят на вятъра ако си няма малко спретнато мезонет-че, с две брези отпред.

Ами кой да ти каже? От щаба му категорично опровергаха версията, ама как пък на тях да им повярваш? Нали знаеш, че няма дим без огън...

Днес ми е тръгнало да се веселя явно Нарушавал журналистическата етика , изкарвал непотвърдени факти от анонимни е-мейли... Ами кво да кажем за клипчето дето върви по БТВ за Сидеров? Хе хе , смях в залата.

Не така, не така

Според законите на страната и съгласно указанията на Централната избирателна комисия на Република България, днес 21.10.2006 година (събота) е ден за размисъл. Ден, в който всеки трябва да помисли за последно преди да гласува или да не гласува. Ден, в който предизборната агитация и публични коментари са забранени. След събеседване с модераторския екип решихме:

-Считано от 0.00 часа на 21.10.2006 година, всички теми, в които се коментират изборите, ще бъдат затворени, за да спазим законовите разпоредби. Всяка новоотворена или съществуваща тема, в която се съдържа пряка или непряка агитация за който и да е от кандидатите за президент, също ще бъде затваряна. Темите ще бъдат отворени отново в 20:00 часа на 22.10.2006 година(неделя).

Нека всеки размисли трезво за кого да даде гласа си!

„ЗАКОН ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА

Заключителни разпоредби

§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2001 г., в сила от 18.09.2001 г.) По неуредените в този закон въпроси се прилагат съответните разпоредби на Закона за избиране на народни представители.”

„ЗАКОН ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

Чл. 59. (1) Не се допуска предизборна агитация от 24 часа преди изборния ден до 20,00 часа в изборния ден.”