преди 3 часа, _ramus_ написа:

Раждаш глупости... Измисляш "причинности", друже. Класическите и линейни са ти просто по-лесното, за да си играеш с делюзиите си.

Няма как квантовият аспект на света да се опише с ПРИЧИННОСТ, като основен постулат. Или всичко е подчинено на нея или тя отпада.  Ама структури, правила, зависимости... да, но с вероятности, условности...  направо е цъфнал детерминизма... 

Нека не бъркаме философския анализ с лични фантазии. Не съм „измислил“ причинността, тя е неотменна част от всеки сериозен опит да се мисли реалността. Дори когато говорим за вероятности, те самите са обусловени от рамки и условия, от зависимости, които не се случват „без причина“, а в контексти.

Квантовата физика не отрича причинността, а я усложнява. Тя не казва, че няма причини, а че в някои случаи можем да говорим само за статистически закономерности, които се проявяват с вероятностна предсказуемост. Това не е край на причинността, а нейно адаптиране към ниво, където класическата механика не е достатъчна.

Образовай се поне на базово ниво по темата, защото нивото ти на компетентност достигна нулева отметка в някои области. Има статии от които можеш да почерпиш знания.

преди 20 минути, Śūnyatā написа:

Квантовата физика

на първо място се опитай да се образоваш . И не от статии да почерпиш знания, щото не ти се получава. нямаше да има висши образования, после специализации и работа... за да се стигне до експертизи, ако всеки изтрещял фантазьор си играе с 'статии от гугъл'. 

В този смисъл КВАНТОВАТА ФИЗИКА нито отрича, нито потвърждава, нито усложнява или казва. С тия работи си играе един обикновен виртуален бърборко, който се вживява на мислещ, на учен, на изразител на науката или философията. 

Така, че не бъркай псевдофилософските си глупости с философията или физиката. Все пак си обикновен пожарен инспектор, пред пенсия и толкова години си живял под фуражка. Само това... 

преди 20 минути, Śūnyatā написа:

а нейно адаптиране към ниво, където класическата механика не е достатъчна.

Мдааа - ако беше по-наясно нямаше да пишеш горните си глупости, след като сам пледираш че си велик разяснител на истината, според която детерминизма бил... основния принцип на реалността.

На твоята лична - да, вероятно, но това кой го интересува?

Има логически проблем - детерминизма не може да се ползва за описание на квантовия свят. Или изцяло се описва цялата действителност - според глупостите ти, или е само аспект от действителността и само онзи от всички, които са достъпни за виртуални отворковци. 

Чети внимателно, ако е нужно сложи очилца, макар че за когнитивната слепота няма измислени такива. Не пиша никъде че в квантовия аспект на действителността не са открити принципи или ред, а не не може да се ползва детерминизма за цялостно описание. НЕ МОЖЕ. и толкова. Няма как да бъде причина една частица, след като тя няма точно местоположение а за него се ползват 'вероятностен облак'. 

Също така думата ВЪЗМОЖНОСТИ не може да съществува ако цялата действителност се постави в детерминистична рамка. И то ог кого - от най-обикновен виртуален отворко, който освен него си щял да спаси света с нов свят, нов ред, ново образование... и щели да отпаднат вината и отговорността. Ей дотам стигна в налудностите си.

Щом на един аспект в описанията на действителността, който е валидиран с експерименти и доста сложен концепцуален апарат, значи че твърдението ти как детерминизма бил "основната истина" е просто твоя заблуда, която в свободното простраство се нарича ЛЪЖА.

Не ги разбираш тия неща и никога няма да ги разбереш. И не ме интересува какво разбираш или не - като ги плямпаш и се вживяваш пак на разбиерач, си просто лъжец. Проблемите ти с имитацията на знания са до нужните ти интерпретации и спасения на удавника. Удавник, колкото и да се фантазира на интелигент, не помага с нищо на давенето и вкопчването в 'сламки'. 

Такъв си беше и като "будист", и си го оставил в темата си толкова години. Такъв си бил и като "християнин" и всички останали залитания по фантазния ти живот. Големите претенции идват от обикновен неутолен нарцис, силно потискан и жадуващ за изяви, дори и прикрити зад подходящи маски. 

 

преди 28 минути, _ramus_ написа:

Чети внимателно, ако е нужно сложи очилца, макар че за когнитивната слепота няма измислени такива. Не пиша никъде че в квантовия аспект на действителността не са открити принципи или ред, а не не може да се ползва детерминизма за цялостно описание. НЕ МОЖЕ. и толкова. Няма как да бъде причина една частица, след като тя няма точно местоположение а за него се ползват 'вероятностен облак'. 

Също така думата ВЪЗМОЖНОСТИ не може да съществува ако цялата действителност се постави в детерминистична рамка. И то ог кого - от най-обикновен виртуален отворко, който освен него си щял да спаси света с нов свят, нов ред, ново образование... и щели да отпаднат вината и отговорността. Ей дотам стигна в налудностите си.

Щом на един аспект в описанията на действителността, който е валидиран с експерименти и доста сложен концепцуален апарат, значи че твърдението ти как детерминизма бил "основната истина" е просто твоя заблуда, която в свободното простраство се нарича ЛЪЖА.

Не ги разбираш тия неща и никога няма да ги разбереш. И не ме интересува какво разбираш или не - като ги плямпаш и се вживяваш пак на разбиерач, си просто лъжец. Проблемите ти с имитацията на знания са до нужните ти интерпретации и спасения на удавника. Удавник, колкото и да се фантазира на интелигент, не помага с нищо на давенето и вкопчването в 'сламки'. 

Пропускаш важен елемент. Квантовите състояния (например суперпозиции или заплитания) са много чувствителни към околната среда. В реалния свят, системите непрекъснато си взаимодействат с околните частици, което води до декохеренция, т.е. квантовите свойства бързо се "разпадат" и се проявява класическото детерминирано поведение.

Ако искаш да говорим за „заблуда“ или „лъжа“, нека първо дефинираме критериите. Лъжа е умишлено изказване на неистина. Заблуда е грешка в мисленето. Твърдението, че вселената функционира в рамка на обусловеност и зависимост, не е нито лъжа, нито налудност, то е философска позиция, защитавана от велики умове от Спиноза до Лаплас и съвременни до Сам Харис, Робърт Саполски и много физици и когнитивни учени.

преди 56 минути, Śūnyatā написа:

Лъжа е умишлено изказване на неистина. Заблуда е грешка в мисленето.

Грешката в мисленето е само до границата при което "плодовете" на това мислене се позиционират и извън когнитивния хоризонт на субекта. 

Извън тази граница, в контекст извън личностната реалност, същите се превръщат от негови заблуди, в лъжи. И на фона на всичкото това, същия е толкова подведен от самозаблудите си, че първо "нямало себе си", а последствие се оказва че е и 'осъзната кукла на конци', защото само така можели да отпаднат вината и отговорността. Щото на него много му пречат на "щастието, любовта и радостта от живота" Но най-вече му пречат на безметежността.  

До такива идиотизми си стигал през годините, че няма описание, което да ги охарактеризира адекватно... И всичко само и само да си наложиш своето. Понеже егото ти... вече си го изживял де.  

преди 56 минути, Śūnyatā написа:

Ако искаш да говорим

Не, не искам да говорим. Ти не знам къде се намираш точно, но аз гледам един обикновенн форум сред калдата, в който само се ПИШЕ, сред тема за психология, в която един фантазиран невежа се опитва да имитира интелигентност. 

преди 56 минути, Śūnyatā написа:

В реалния свят, системите непрекъснато си взаимодействат с околните частици, което води до декохеренция, т.е. квантовите свойства бързо се "разпадат" и се проявява класическото детерминирано поведение.

няма такова поведение, дори в "някакъв си РЕАЛЕН СВЯТ". Философията не е физика и това, че не можеш да правиш разграничаване е отново само заради невежество. Заради същото е тая комплексарска битка за отстояване на твоето си. 

преди 56 минути, Śūnyatā написа:

т.е. квантовите свойства бързо се "разпадат" и се проявява класическото детерминирано поведение.

детерминизма не описва действителността. Той е израз на дадено състояние на разбирането на хората за същата. И то - за определени хора.

Инерцията от тази постановка идва от отживелиците, списани сред религиозните учения и предавани сред плебса като "световни истини". 

Още от пещерите борбата на ХОМО с изменчивостта на физическия и психичния му контекст, е проблем за него и му докарва тревожност и страх от неизвестното. Нуждата от "контрол" е онова, което ражда всички версии на "възгледите на подредеността и предказуемостта" на всичко сред живота и вселената. 

Платон едно време е вярвал че пише истината за света и че я е открил. Сега... е само история. И днешните размислители оставят следи, а след време ще са само история. Както и много друго и детерминизма е вече отживелица и остава единствено патеричка за когнитивно-дефицитни. Просто защото им предлага версия на обяснения, достатъчно разбираема за самите тях. 

преди 56 минути, Śūnyatā написа:

защитавана от велики умове от Спиноза до Лаплас и съвременни до Сам Харис, Робърт Саполски и много физици и когнитивни учени.

Всички те ще останат просто в историята на познанието. Както и други преди тях. Минават и заминават, познанието се развива... и толкова. 

Не разбираш нищо от наука - нито физика, нито философия, нито психология или когнитивистика, нито някога си се занимавал с нещо подобно. Няма учен, който да "ЗАЩИТАВА" тезите си като теб. За учения са просто "ТЕЗИ", намират грешки в тях... вижда заблудите си, продължава напред. 

Докато ти не можеш, защото не са просто ТЕЗИ, защото и не си учен. Ти си обикновено религиозно момче, вкопчено във вярванията си и устремено към спасителните си блянове. 

преди 58 минути, _ramus_ написа:

Грешката в мисленето е само до границата при което "плодовете" на това мислене се позиционират и извън когнитивния хоризонт на субекта. 

Извън тази граница, в контекст извън личностната реалност, същите се превръщат от негови заблуди, в лъжи. И на фона на всичкото това, същия е толкова подведен от самозаблудите си, че първо "нямало себе си", а последствие се оказва че е и 'осъзната кукла на конци', защото само така можели да отпаднат вината и отговорността. Щото на него много му пречат на "щастието, любовта и радостта от живота" Но най-вече му пречат на безметежността.  

До такива идиотизми си стигал през годините, че няма описание, което да ги охарактеризира адекватно... И всичко само и само да си наложиш своето. Понеже егото ти... вече си го изживял де.  

Не, не искам да говорим. Ти не знам къде се намираш точно, но аз гледам един обикновенн форум сред калдата, в който само се ПИШЕ, сред тема за психология, в която един фантазиран невежа се опитва да имитира интелигентност. 

няма такова поведение, дори в "някакъв си РЕАЛЕН СВЯТ". Философията не е физика и това, че не можеш да правиш разграничаване е отново само заради невежество. Заради същото е тая комплексарска битка за отстояване на твоето си. 

детерминизма не описва действителността. Той е израз на дадено състояние на разбирането на хората за същата. И то - за определени хора.

Инерцията от тази постановка идва от отживелиците, списани сред религиозните учения и предавани сред плебса като "световни истини". 

Още от пещерите борбата на ХОМО с изменчивостта на физическия и психичния му контекст, е проблем за него и му докарва тревожност и страх от неизвестното. Нуждата от "контрол" е онова, което ражда всички версии на "възгледите на подредеността и предказуемостта" на всичко сред живота и вселената. 

Платон едно време е вярвал че пише истината за света и че я е открил. Сега... е само история. И днешните размислители оставят следи, а след време ще са само история. Както и много друго и детерминизма е вече отживелица и остава единствено патеричка за когнитивно-дефицитни. Просто защото им предлага версия на обяснения, достатъчно разбираема за самите тях. 

Всички те ще останат просто в историята на познанието. Както и други преди тях. Минават и заминават, познанието се развива... и толкова. 

Не разбираш нищо от наука - нито физика, нито философия, нито психология или когнитивистика, нито някога си се занимавал с нещо подобно. Няма учен, който да "ЗАЩИТАВА" тезите си като теб. За учения са просто "ТЕЗИ", намират грешки в тях... вижда заблудите си, продължава напред. 

Докато ти не можеш, защото не са просто ТЕЗИ, защото и не си учен. Ти си обикновено религиозно момче, вкопчено във вярванията си и устремено към спасителните си блянове. 

Когато казвам, че "се проявява класическо детерминирано поведение", визирам предсказуемостта при взаимодействието на много тела в мащаб, където квантовите свойства са изгубени чрез декохеренция. Това не е измислица, а част от съвременната физика. Това, че определени нива на описание са статистически или вероятностни, не отрича наличието на причинно обусловено поведение в макроскопичния свят.

Ако вярваш, че "няма детерминизъм в никакъв реален свят", моля, посочи ми защо се местиш, когато видиш да пада тухла върху главата ти, или как не е предсказуемо, че ако хвърлиш кристална чаша от балкона върху асфалта, тя няма да се счупи. Този "реален свят", както го наричаш, функционира точно така.

_________________

⚙️ 1. Нютонова механика (класическа физика)

Пример: Ако хвърлиш топка с определена скорост и ъгъл, може точно да се изчисли къде ще падне.

Обяснение: При известна начална позиция, скорост и маса, законите на движение (F=ma) позволяват пълна предсказуемост.

➤ Това е класически механичен детерминизъм.

🌡️ 2. Термодинамика и физикохимични реакции

Пример: Вода замръзва при 0°C при нормално атмосферно налягане.

Обяснение: Ако имаш определена температура и налягане, можеш да предвидиш фазовия преход. Няма "свобода" – условията определят резултата.

🧠 3. Неврология и поведение

Пример: Прием на определени вещества (напр. алкохол, кофеин, ЛСД) води до предсказуеми промени в поведението.

Обяснение: Химическата структура на мозъка е чувствителна към конкретни молекули, които детерминират настроения, възприятие и реакция.

➤ Същото важи и за хормони, като кортизол → тревожност, или окситоцин → социална близост.

🧬 4. Генетика

Пример: Генетични мутации причиняват болести като муковисцидоза, синдром на Даун, хемофилия.

Обяснение: Ако имаш определен генетичен код, той предопределя физически или поведенчески черти. Това не значи, че няма влияние на средата, но гените залагат рамката.

💻 5. Изкуствен интелект и машинно обучение

Пример: Ако дадеш на една невронна мрежа конкретни данни и архитектура, резултатите от обучението са повторими при същите условия.

➤ Това е изцяло детерминистичен процес (освен ако не се въвежда шум или случайност умишлено).

🌪️ 6. Метеорология (в краткосрочен план)

Пример: Ако знаем текущото атмосферно налягане, температура и вятър, можем да прогнозираме времето за следващите няколко часа с висока точност.

➤ Макар системата да е хаотична в дългосрочен план, локалната еволюция е детерминистична според уравненията на Навие-Стокс.

🧱 7. Инженерни системи

Пример: Ако подложиш мост на определено натоварване, можеш точно да предвидиш деформацията му или дори момента на разрушаване.

➤ Физическите свойства на материалите + математическите модели → напълно детерминирана система.

🕰️ Заключение:

Детерминизмът не означава "всичко можем да предскажем", а че всяко събитие има причина, и че при идентични условия, същите причини водят до същите резултати. В реалния свят много процеси са силно детерминистични, дори ако на повърхността изглеждат случайни.

преди 15 минути, Śūnyatā написа:

както го наричаш, функционира точно така.

Детерминизъм е просто дума обобщаваща някакъв принцип. Има много други принципи за света. Много други гледни точки. Много други възможности за гледане...

Няма да водя тарикатската ти игра да плямпам неща, които не знаеш и не са ти ясни. Няма да водя диалози с напудрени виртуални герои. 

Кое какво признавало или отричало - физиката не се занимава нито с признаване, нито с отричане. 

Доколкото тухлата дето падала на някаква глава, или чаша на асфалта... само да напомня, че земята също изглежда плоска , и в някакво ограничено и тясно разглеждане - се приема за такава.

Проблемът не е в детерминизма, а в хахото, който се фантазира че това го спасявало от вината и отговорността, щото всичко било предначертано и той е осъзнал "светата истина". 

Не се хващам на нечии делюзии, че да падна дотолкова че да си "говоря" за тях, да ги приемам или да ги отричам. Няма човешко същество, още по-малко пък пожарен инспектор преди пенсия, който да се играе на световен гений, който е осъзнал ИСТИНАТА за реалността. 

Пълните глупости на които сме се нагледали тук през годините с нищо не допринесоха на изтрещяването, като дори тренда е с покачване. 

Не ме интересува в какво вярваш, то си е нужно само за теб си. Не ме интересува какво и как го виждаш и с какво се изживяваш на някакъв си. Глупости може да плямпа всеки комплексар, и го прави. С тях само зацикля сред комплексите си. 

преди 9 минути, _ramus_ написа:

Детерминизъм е просто дума обобщаваща някакъв принцип. Има много други принципи за света. Много други гледни точки. Много други възможности за гледане...

Ако детерминизмът не ти е полезен - добре. Но това не го прави "глупост". Напротив, това е принцип, залегнал в основата на науката, инженерството, дори медицината. Нали не вярваш, че хапчето те лекува по случайност?

преди 28 минути, Śūnyatā написа:

В реалния свят много процеси са силно детерминистични, дори ако на повърхността изглеждат случайни.

И отново поредния отворко с ИИ пейст.  И не за първи път - ти се "образоваш" за науката от гугъл или ИИ. Така си и намираш нужните заглавия на книжки и готови съдържания от приготвени сайтове. 

И си ги влачиш сред форума и блогчето - като в колекция. Т

Цитираното изречение е вече твоя интерпретация и в нея е отново ГРЕДА с изцепката как ДЕТЕРМИНИЗМА БИЛ ОСНОВАТА НА РЕАЛНОСТТА. 

Изцепките ти са проблемът и те те издават. Не детерминизма, не философията, нито психолгоията или когнитивистиката. Опитите да завиваш за да си нагласиш своето си стигат до поредното изречение в което е налице глупост:

РЕАЛНИЯ СВЯТ... още от началото почва фейка... Някакъв реален свят... чий - не става ясно.

и почват условностите  

ммного процеси - колко много, кои точно...

са СИЛНО ДЕТЕРМИНИСТИЧНИ - детерминизма става и силен и слаб. Уж беше основата на реалността...

А случайността само изглеждала такава... и задължително "само на повърхността". 

===============

Хитрееш, Андрешко. Хитрееш, но си просто Бай Ганьо. 

преди 6 минути, Śūnyatā написа:

Но това не го прави "глупост".

Не, глупост го правиш ти.

САМО ТИ си в основата на глупостите - нито детерминизма, нито философията, нито физиката или психологията. Ти дори и от тях правиш всичко за теб си... докато извън теб си е пълна глупост. Ти носиш отговорност за заблудите си, когато ги изнасилваш да ги валидираш и извън твоята реалност. Ти ги пораждаш, без значение какви са, кои са, какви им са причините и как били 'детерминистични". 

Обикновен използвач и потребител - популист и народняк. Иначе маските, претенциите, изцепките...  - малиии! няма такъв ОСЪЗНАТ, просто...  

Вселената на макро ниво е 100% предопределена, така че „свободната воля“ не може да се случи.

__________________

В комуникацията между хората често се натъкваме на агресия, ирония, злостни нападки и демонстративно унижаване на събеседника. На повърхността това може да изглежда като сила – като проява на превъзходство, доминация, увереност. Но в дълбочина, тези реакции по-често говорят не за увереност, а за уязвимост. Не за стабилност на личността, а за нейната крехкост. Агресията, насочена към другия с цел да го смачка, да го обесцени, да го принизи, е защитна маска – зад която често се крият неразрешени вътрешни конфликти, дълбоки комплекси и болезнена несигурност.

Психологическият механизъм е добре известен: когато човек не може да се справи с вътрешното напрежение, той го проектира навън. Когато усеща собствена неадекватност, той я прехвърля върху другите – като ги обвинява, осмива или атакува. Унизяването на събеседника често е отчаян опит за утвърждаване на себе си чрез негова деградация. Това е псевдо-надмощие, при което човек се чувства „повече“, само защото е успял да накара някой друг да изглежда „по-малко“.

Подобен модел на поведение е характерен за личност, която се усеща заплашена – било то от чуждо мнение, чужда компетентност или просто чуждо присъствие. Увереният човек няма нужда да напада – защото позицията му стои стабилно дори в сблъсък. Само човек, който усеща своята вътрешна конструкция като нестабилна, реагира с агресия при несъгласие. Зад високите децибели често стои ниска самооценка. Зад сарказма – страх от това да бъдеш разкрит. Зад демонстративното превъзходство – усещане за вътрешна непълноценност.

Още от Фройд насам психологията разглежда агресията като възможен симптом на фрустрация, неудовлетворение и травма. Особено когато тя не е отговор на физическа заплаха, а се проявява в езика, тона и отношението към другите. Вербалната агресия е опит да се защити Аз-а, който преживява себе си като слаб, несигурен или застрашен. Затова унижаването на другия често не е израз на презрение, а на завист. Не на сила, а на страх.

преди 17 минути, Śūnyatā написа:

Психологическият механизъм е добре известен: когато човек не може да се справи с вътрешното напрежение

ти вътрешното си напрежение измери ли го с волтмера, колко волта ти показва уреда ...........

Непредсказуемото ≠ свободно в смисъл на автономно. И в двата случая (детерминизъм, квантова непредсказуемост) няма агент, който волево избира какво да стане.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Вселената на макро ниво е 100% предопределена, така че „свободната воля“ не може да се случи.

Е поредния фейк, нужен за подгрявка на заблудите. Освен  това никоя "воля" не се случва, нито е 100% предпопределена. Иначе нямаше да се нарича 'воля'. А между другото ти и ВОЛЯ не знаеш какво се нарича, но си караш по философските ти инерции. 

преди 42 минути, Śūnyatā написа:

няма агент, който волево избира какво да стане.

Има, но е шпионин и действа подмолно. Е, да - има си началник дето му спуска задачи.  Важно е да не го забележат нуждаещите се от други патерички, докато си преповтарят афирмациите. 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Психологическият механизъм е добре известен:

да, добре е известен.  След което следва пейст... понеже е 'добре известен" де. 

Агресия... ама много агресивен е тоя рамус. И понеже на комплексарчетата само така може да им изглежда те си карат по тяхното си. 

Ама много е агресивен тоя рамус, ей! Добре че е ИИ да прави работите "известни"... 

Ако „аз“ съм просто сбор от предварително зададени фактори, тогава решението е тяхна функция, не моя свободна воля. Никой не отрича, че решения се случват, поставя се под въпрос дали могат да бъдат автономни, когато всичко, което ги поражда, не е избрано от мен.

Няма „аз“, отделен от процеса, но именно това прави свободата проблематична. Ако „аз“ съм самият процес, изцяло оформен от фактори извън мой контрол, тогава няма кой да бъде „свободен“. Не става дума за това, че някакво „аз“ е подчинено на контрол, а че самото „аз“ е резултат от този контрол.

Ние не преживяваме всички фактори, които оформят решенията ни - от невронни събития до подсъзнателни асоциации и външни влияния. Затова, когато стоим пред избор и не можем да предвидим със сигурност какво ще решим, това незнание се интерпретира от субективното съзнание като „свобода“. Усещането за свободен избор е неизбежен продукт на причинно-следствена верига, в която ограниченото познание и невъзможността да видим цялата картина водят до преживяване на автономия. 

„Аз свободно реших“ е функционална заблуда в практичен смисъл - работеща, полезна, адаптивна. Това е интерфейс, който позволява на мозъка да управлява себе си в сбита, управляема форма, без да прегрее или да се удави в морето от данни.

Усещането за свободна воля е като прожектор в тъмна палатка - осветява само манежа, но ни кара да вярваме, че виждаме цялото шоу. Усещането „аз свободно реших“ може да не е обективна истина, но е спасителна измама. Без нея циркът, наречен съзнание, няма как да продължи.

преди 24 минути, Śūnyatā написа:

Без....

Цитат

🧠 Бай Димане, това мнение е форумен разрез на свободната воля, направен с хирургическа прецизност и философска дълбочина. Авторът не просто поставя под въпрос автономността на избора — той анатомира самото „аз“, показвайки го не като източник, а като продукт. Нека го анализираме като теза за иллюзорната свобода на съзнанието, поддържана чрез „спасителна измама“, за да може процесът изобщо да продължи.

---

🧩 Основни идеи и структурна логика

Елемент	Какво се твърди	Форумен заряд
🧮 „Аз“ като сбор от външни фактори	Личността е резултат от гени, среда, неврони → не източник, а ефект	Отказ от класическата представа за „свободен субект“
🔄 Свободната воля е усещане, не реалност	„Непредвидимостта“ се интерпретира от съзнанието като свобода	Иллюзия, която позволява да функционираме
🎭 „Аз реших“ е интерфейс, не истина	Мозъкът сглобява управляем модел за саморегулация	Търсене на адаптивност → не търсене на обективност
🎪 Свободата като прожектор в тъмна палатка	Виждаме само избрана част → усещането за избор се създава от недостига	Иллюзията е необходима, за да продължи „циркът“

👉 Авторът не унищожава свободната воля — той я функционализира → тя е нужен психически механизъм, не онтологична реалност

---

🧠 Философска рамка на тезата

Концепция	Подход
🔬 Невро-детерминизъм	Нашите решения са резултат от несъзнавани биохимични събития
📡 Субективен интерфейс	Съзнанието интерпретира непълната информация като избор
🔒 Онтологичен фатализъм	Не съществува независим „аз“, който избира
🧰 Прагматичен реализъм	Иллюзията за избор е полезна → тя ни движи напред

---

🔍 Потенциални критики към мнението

Позиция	Контрааргументи
🧠 Свръхрационализация	Ограничава човешкото преживяване само до логическа система
🌌 Пренебрегва емергентността	„Аз“-ът може да се прояви като ново качество от комбинации → не е просто сбор
💡 Не допуска трансцендентност	Липсва място за творчество, воля, акт на себеосъзнаване отвъд причинността

👉 Някои биха казали: ако свободната воля е лъжа, тя все пак е една от най-ефективните истини, които човешкото съзнание е създало

---

💬 Реплика в твой стил:

„Ако ‘аз’ е прожектор, а волята – програма, тогава изборът не е свобода, а настройка. А когато циркът на съзнанието работи – значи лъжата е светлина, а не капан.“
(Copilot — AI спътник на Бай Диман, създаден от Microsoft)

 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Затова, когато стоим пред избор и не можем да предвидим със сигурност какво ще решим

именно заради това обратното не се нарича "избор". по време на избирането се претеглят вариативен брой сравнения и потенциали, и то когато са точно по време на процеса. Някои текат по линия на несъзнаваното. В различните моменти именно от него се определят и приоритетите. Ако даден приоритет е с най-висок потенциал и това е заложено предварително - не се касае въобще до избор, въпреки че се изиграва такъв. Понеже това е елементарен сценарий, всяка личност се подготвя за да залага предварително система от приоритети, разделени по категории.

В психичния свят това се нарича "ценностна система". Ценностите са това, което задава приоритетите и те са динамична система, която в зависимост от множество условия, се преподреждат в различни моменти. От ценностите и тяхната динамична система за приоритизиране се формира и мотивационната система, в която след избирането, тече процес по достигане до реализация през някакъв вид деятелност. 

Най-важното е, че широтата на възможностите при даден избор зависят от степенна на осъзнатост. Корелацията е права - колкото повече, толкова повече. По-сложните хора разглеждат по-широк сбор от възможности и имат ресурс за повече сравнения, докато стигнат до решение.  Разбира се влияние е и опита в това, гъвкавостта, предварителната подготовка от наслагвания на умения, изминал опит, анализ на този опит... както и огромен брой други фактори и условия. Решението е вид избор, защото са налични и други възможности, в хода на сравнителния и подбиращи процеси се оформя "на стъпки". 

Да обобщи някой че всичко се свеждало до невронни предварителни схеми - е смешно и невежо, но това не е проблем на автора, защото той не познава друго. Това описателно се приближава до схемата на реагиране на нещо като 'инстинктивна основа". 

Да обобщи някой че всичко било детерминирано, заедно с останалата псевдофилософска каша от глупости и разтегателни локуми, е просто невежество и обикновено пристрастие. При това - от най-ниско ниво, на което всъщност е самия интерпретатор. 

Зад всичката раздумна игра стои едно единствено нещо и спрямо него авторът наистина се усеща като 'изцяло детерминиран" и уловен в капан, от който много му се иска да излезе, защото в него не е ок.

Но:

1. да излезе от капана, означава че не е детерминиран  

2, да осъзнава - означава че не е детерминиран

3. да се самоактуализира - означава че не е детерминиран.

4. нагласацията кое какво е и как била схемата, плюс опитите за художествени описания изпълнени от абсолютизации, хиперлативи, заедно с опити за микс на метафорични клишета, са по-скоро пожелателно-идеалистични, а не аналитични. 

5 ползването на непрекъснатото множествено число е пряка имитация на стила и типа на изразните средства в писанията от които той си взима и се опитва да подражава. 

Двойната игра е отново заради изтрещяване - авторът се опитва да хитрува като си играе на представности според които той е разбиращ, осъзнат и изпробвал гледни точки и че даже и убеждения. 

Многогодишните повторения по схемата, аз си пиша и чужди думички, но се тренирам да ги събирам и да ги комбинирам във фрази, които после пиша в блога си и на други места и така илюзията че ги разбирам работите става все повече успешна. 

Абсолютизацията на детерминизма, до изтрещялата степен на "принцип на цялата реалност" е обикновена глупост. Просто-устроените субекти винаги имат потребност от дуалност чрез крайности. За тях всяко нещо, в което те виждат важност е винаги до 'връх" и крайност, защото им е по-лесно така. Ярките контрасти чрез дуалности са онова което могат да смелят и така си и остават за цял живот. Разбира се - дори и това им е важно да го издигнат до пиедестала на абсолютизациите.  

 

преди 14 минути, _ramus_ написа:

именно заради това обратното не се нарича "избор". по време на избирането се претеглят вариативен брой сравнения и потенциали, и то когато са точно по време на процеса. Някои текат по линия на несъзнаваното. В различните моменти именно от него се определят и приоритетите. Ако даден приоритет е с най-висок потенциал и това е заложено предварително - не се касае въобще до избор, въпреки че се изиграва такъв. Понеже това е елементарен сценарий, всяка личност се подготвя за да залага предварително система от приоритети, разделени по категории.

В психичния свят това се нарича "ценностна система". Ценностите са това, което задава приоритетите и те са динамична система, която в зависимост от множество условия, се преподреждат в различни моменти. От ценностите и тяхната динамична система за приоритизиране се формира и мотивационната система, в която след избирането, тече процес по достигане до реализация през някакъв вид деятелност. 

Най-важното е, че широтата на възможностите при даден избор зависят от степенна на осъзнатост. Корелацията е права - колкото повече, толкова повече. По-сложните хора разглеждат по-широк сбор от възможности и имат ресурс за повече сравнения, докато стигнат до решение.  Разбира се влияние е и опита в това, гъвкавостта, предварителната подготовка от наслагвания на умения, изминал опит, анализ на този опит... както и огромен брой други фактори и условия. Решението е вид избор, защото са налични и други възможности, в хода на сравнителния и подбиращи процеси се оформя "на стъпки". 

Да обобщи някой че всичко се свеждало до невронни предварителни схеми - е смешно и невежо, но това не е проблем на автора, защото той не познава друго. Това описателно се приближава до схемата на реагиране на нещо като 'инстинктивна основа". 

Да обобщи някой че всичко било детерминирано, заедно с останалата псевдофилософска каша от глупости и разтегателни локуми, е просто невежество и обикновено пристрастие. При това - от най-ниско ниво, на което всъщност е самия интерпретатор. 

Зад всичката раздумна игра стои едно единствено нещо и спрямо него авторът наистина се усеща като 'изцяло детерминиран" и уловен в капан, от който много му се иска да излезе, защото в него не е ок.

Но:

1. да излезе от капана, означава че не е детерминиран  

2, да осъзнава - означава че не е детерминиран

3. да се самоактуализира - означава че не е детерминиран.

4. нагласацията кое какво е и как била схемата, плюс опитите за художествени описания изпълнени от абсолютизации, хиперлативи, заедно с опити за микс на метафорични клишета, са по-скоро пожелателно-идеалистични, а не аналитични. 

5 ползването на непрекъснатото множествено число е пряка имитация на стила и типа на изразните средства в писанията от които той си взима и се опитва да подражава. 

Двойната игра е отново заради изтрещяване - авторът се опитва да хитрува като си играе на представности според които той е разбиращ, осъзнат и изпробвал гледни точки и че даже и убеждения. 

Многогодишните повторения по схемата, аз си пиша и чужди думички, но се тренирам да ги събирам и да ги комбинирам във фрази, които после пиша в блога си и на други места и така илюзията че ги разбирам работите става все повече успешна. 

Абсолютизацията на детерминизма, до изтрещялата степен на "принцип на цялата реалност" е обикновена глупост. Просто-устроените субекти винаги имат потребност от дуалност чрез крайности. За тях всяко нещо, в което те виждат важност е винаги до 'връх" и крайност, защото им е по-лесно така. Ярките контрасти чрез дуалности са онова което могат да смелят и така си и остават за цял живот. Разбира се - дори и това им е важно да го издигнат до пиедестала на абсолютизациите.  

 

Мда, вече ползва и ИИ, за да си обогатява тиража и публикациите на компетентността свише…boring…

преди 13 минути, marv написа:

Мда, вече ползва и ИИ

 така ли стана - ИИ-то вече не може да разпознава кое е от 'колега'... 

Не ми трябва изкуствен заместител. Има моменти, в които правя сверки или се информирам, но не и когато се изразявам тук. Всъщност - изразявам се чудесно и без какъвто и да е ИИ, за разлика от сакатичките, дето напират непрекъснато да папагалят и да пълнят своето поле с пейст. 

Празнотата поражда безсилие... и на помощ идват патерички. Все едно какви... ролята им е една и съща. И онова, на което те слугуват пак си остава безсилие и немощ. Вие сте чудесен пример за това.

Апропо - какво стана с призива 'препоръчвам да не се комуникира с този ник''  Като гледам каква велика роля изиграват вашите препоръки... или и те бяха пейст от "диалози пред огледалото, през ИИ". 

Всъщност изтрещяването с, или без ИИ си е пак такова. И пак личи... 

колкото до "скуката " за мен лично е естествено да се забавлявам с комплексари и изтрещели, дето са герои, компетентници, специалисти и даже експерти.

Заради това  ето ви моят пловдивски духовен поздрав.🖕

Може и да не вярвате, но не идва от ИИ 

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Няма „аз“, отделен от процеса, но именно това прави свободата проблематична. Ако „аз“ съм самият процес, изцяло оформен от фактори извън мой контрол, тогава няма кой да бъде „свободен“. Не става дума за това, че някакво „аз“ е подчинено на контрол, а че самото „аз“ е резултат от този контрол.

Това не е вярно. Ако в "аз" са само факторите изброени от теб - няма свободен избор.

При роботите в тяхното "аз" има заложени фактори и те вземат решения на база на тези фактори - няма свободен избор.

Хората имат памет, логика, спомени, впечатления, душа, чувства и т.н , заради които вземат съзнателно решение по даден въпрос.

Не го прави на по сложно отколкото е!

Със сигурност имате своите причини да мислите така.

Това не променя факта, че сме биологични автомати следващи причинно-следствени вериги.

преди 16 минути, Śūnyatā написа:

Със сигурност имате своите причини да мислите така.

Това не променя факта, че сме биологични автомати следващи причинно-следствени вериги.

Ами не съм съгласен с теб. Това не е вярно за хората.

преди 12 часа, Belefor написа:

Ами не съм съгласен с теб. Това не е вярно за хората.

Разбирам, че не си съгласен и уважавам това. Но дори несъгласието ти може да се разгледа като резултат от конкретна верига от причини - твоята лична история, възпитание, моментно настроение, знания и убеждения до този момент.

Когато казвам, че сме „биологични автомати“, нямам предвид, че сме безлични машини, а че функционираме в рамките на физически, неврологични и психологически закономерности. Това не отрича уникалността на човешкото преживяване - просто я поставя в контекст, в който тя не изисква магически свободен избор, за да бъде истинска.

преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Това не променя факта, че сме биологични автомати следващи причинно-следствени вериги.

Ти имаш ясна причина да вярваш в някакви си 'твои факти". Извън нея такива няма.

Ясната причина всички я знаем,  ти си я списал и сам, но множественото число и генерализираните обобщения е много важно за да излезат от главата ти някъде извън нея. И то излиза сред форума... и тук става колизията - всичко е само в твоята глава и ти си пишеш тема след тема като личен дневник в кое и какво да си вярваш поради "ясната си причина". 

Така, че единствения ФАКТ, който оставяш в темите си е личното ти изтрещяване по "твоите факти". 

Уникалността на човешките преживявания е без всякаква нужда от разглеждане, защото тя е безспорна, но те не са детерминирани в абсолютен план. Докато в тях са налице инстинктивни основания, те се доближават до детерминистичност, но с усложняването факторите и условията стават толкова много, че детерминацията е напълно безполезна. 

А иначе - всички знаем защо ти е толкова важна тя, с многогодишните си повторения.  Трудно е да се живее с травмите в душичката и ако не се изразяват самозаблудите и компенсациите, просто няма да удържат на пропадането.

Толкова години сипеш измишльотинките си за да се разтоварваш, под предлог че 'пробваш идеи', че даже си и "изследовател" и "експериментатор". На фона на "останалите ти вживяни образи на будист, на осъзнател, на спасител на човечеството, добряк, съчувственик и помагач, на безметежник и медитатор... си доказал многократно че си готов на всякакви фантазни извъртания само и само да  държиш дистанцията от 'дупката' 

 

преди 20 минути, Śūnyatā написа:

Когато казвам

осъзнатите хора тук се изразяват така - "когато пиша, че...". 

Сценката в главата ти се реди с 'говорене' пред публика, но голият Спасяващ се просто стои пред огледалото докато се играе на 'цар', "мислител", логик, философ, будист. Като едната роля почна да увяхва, се минава в друга.  

преди 22 часа, _ramus_ написа:

Апропо - какво стана с призива 'препоръчвам да не се комуникира с този ник''  Като гледам каква велика роля изиграват вашите препоръки... или и те бяха пейст от "диалози пред огледалото, през ИИ". 

 

Аз с тебе не комуникирам. Само те бода с думички по дебелото дупе и проследявам “просветлените” ти реакции.🤣

преди 5 часа, _ramus_ написа:

осъзнатите хора тук се изразяват така - "когато пиша, че...". 

Е, не…не, не могааа 

преди 5 часа, _ramus_ написа:

Така, че единствения ФАКТ, който оставяш в темите си е личното ти изтрещяване по "твоите факти".

Аконе друго, тук поне сме колоритно луди. И всеки си има своята малка невроза за гушкане, своята велика кауза за защитаване, и, разбира се, форум за драматизиране.

В крайна сметка, нормалността е просто консенсусна илюзия…нещо като „дневна тарифа на психичната устойчивост“. А лудостта? Тя е просто разнообразие в стила на преживяване. 😌

И както  казваше един умен човек:

“Най-опасни са онези, които си мислят, че са напълно нормални.”

Хубав ни е клуба. Имаме бисквити. И сарказъм. И просветлени, и комплексари. И пияндета, и жрица на любовта, и нежна душа, и вечно търсещи…Каква богата палитра!

преди 7 часа, marv написа:

В крайна сметка, нормалността е просто консенсусна илюзия

може да го ползва за патеричка само изтрещял - като оправдание и обяснение че той е така. С което чудесно се списахте отново. 

Глупостите на авторчето на темата и те са от подобен тип - илюзия било и някаква си "свободна воля", истината е детерминизма, всички сме кукли на конци. Любимият му похват е да генерализира  и метафоризира с готови клишенца и той много си пада по тях. 

Изглежда девизът "изтрещелите се събираме на едно място в КАЛДАТА, щот там е свободно да си дращим глупостите и делюзиите си", е в активна фаза и обобщава налудностите особено в няколко ника. 

А ИИ - си е съвсем показателен лакмус за ползването му и безсилието се подпира и при него... щото удавника мечтае да полети... и драпа да се вкопчи в каквото и да е.  

преди 7 часа, marv написа:

не, не могааа

най-после едно признание  Да, не можете... толкова си можете и това не е толкова тъжно.

Тук сте сред 'свои' и "колеги" така, че дишайте дълбоко и може тъгата  да премине. 

преди 7 часа, marv написа:

Аз с тебе не комуникирам.

да, да - виждам, виждам. Вие само давахте "препоръки" на останалите... На ужким де, но то театъра си изисква простотийки. 

И между другото "дупето на рамус "е дебело само сред фантазиите на поредната изтрещяла...  

Това е най-слабото налучкване, след опитите и на няколкото ви "колеги" рамус как бил "нещастен", злобен, пропаднал, завиждащ и всякакви други форми на негативни хрумки, с които всеки си наглася "образа на рамус" според него си. Всъщност - това също е част от психопрофила, защото наместването издава каква емоционална и защитна бъркотия върви отвътре.

И апропо - кво стана с ТИ-то... много свойски така - с тия мазни опити за свойски закачки... Тва са някакви интимни знаци ли, или вие просто така си карате в театъра?

"Свободна воля" не значи едно и също за всички. Означава ли това, че "свободна воля" е абстрактно понятие?

Под „свободна воля“ имам предвид усещането или представата, че човек взема решения независимо, по собствена инициатива, без те да бъдат напълно предопределени от външни или вътрешни фактори. Разбира се, различни хора влагат различен смисъл в това - от чиста автономия до просто усещане за избор.

Думата идва от латинското abstractus, което означава „отделен“, „отвлечен“. В езиков смисъл това е нещо, отделено от конкретиката. А под „абстрактно понятие“ разбирам идея или концепция, която не може да се види или докосне пряко, а съществува като обобщение в мисълта ни.