Цитат

Екстензивен анализ на руско-иранското военно сътрудничество: Разузнавателна подкрепа, оръжейни доставки и стратегически намерения (март 2026 г.)

След началото на мащабната военна операция на Съединените американски щати и Израел срещу Ислямска република Иран, кодирана като операция „Epic Fury“, която стартира на 28 февруари 2026 г. и доведе до ликвидирането на върховния лидер Аятолах Али Хаменей, геополитическата и военна архитектура в Близкия изток претърпя фундаментална и необратима трансформация.1 В този контекст ролята на Руската федерация се очертава като критичен, макар и комплексен фактор за оцеляването на иранския държавен апарат и неговия военен капацитет. Настоящият доклад предоставя изчерпателен, дълбочинен анализ на руските действия през критичния период 5–6 март 2026 г., като същевременно оценява доктриналната и практическа готовност на Москва за официална или полуофициална военна намеса чрез трансфер на модерни оръжейни системи за защита и нападение.

1. Оперативна картина и руска подкрепа през последните 48 часа (5–6 март 2026 г.)

През разглеждания двудневен период руската държава предприе серия от координирани, високотехнологични и логистични действия, насочени към стабилизиране на иранския военен капацитет, който беше тежко деградиран от първоначалните американско-израелски въздушни удари. Фокусът на тази подкрепа е изцяло асиметричен – предоставяне на информационно превъзходство и критична логистика, без да се стига до директно въвличане на руски бойни формирования в кинетичния конфликт.

1.1. Споделяне на критични разузнавателни данни и сателитно целеуказване

Най-значимото оперативно развитие през последните 48 часа е потвърждението от множество независими източници от американското разузнаване, че Русия активно и систематично предоставя на Иран високопрецизни координати и разузнавателна информация за местоположението на американските въоръжени сили в Близкия изток.6 Тази разузнавателна подкрепа включва точните локации на американски бойни кораби, военна авиация и логистични възли, опериращи в регионалния театър на бойните действия.6

Необходимата предпоставка за тази външна помощ възниква директно от факта, че собствените системи за ранно предупреждение на Иран, включително радарите зад хоризонта (Over-the-Horizon) и капацитетът за командване и контрол (C2), бяха тежко повредени или напълно унищожени още в първите фази на американско-израелските удари.6 Анализаторите отбелязват, че загубата на тези ключови сензорни възли е оставила иранските въоръжени сили на практика „слепи“ за движенията на противника отвъд непосредствените им граници. Русия компенсира този критичен дефицит чрез използването на собствената си усъвършенствана космическа и електронна инфраструктура.

Ключов елемент в тази стратегия е руският сателит „Хаям“ (базиран на платформата „Канопус-В“), който беше изведен в орбита през 2022 г. в резултат на съвместен проект между Москва и Техеран. Този апарат предоставя на Иран оптични изображения с висока резолюция (1.2 метра) в реално или близко до реалното време, позволявайки на иранското командване да наблюдава специфични американски и израелски бази.13 Анализът на оперативната обстановка от 5 и 6 март показва, че иранските ответни удари демонстрират неочаквана за Запада „софистицираност“ и способност за проникване през ешелонираните системи за противовъздушна отбрана (ПВО), което директно корелира с получения руски разузнавателен синтез.8

Предоставената информация очевидно дава резултати на бойното поле. На 5 март беше съобщено за прецизни удари с дронове по американско военно съоръжение в Порт Шуайба, Кувейт (Camp Arifjan), при които загинаха шестима американски военнослужещи от резерва, а други бяха ранени.8 Подобни прецизни атаки срещу защитени обекти изискват точно целеуказване, каквото Иран трудно би могъл да генерира самостоятелно в настоящата ситуация. Висши американски служители описват руските усилия като „доста всеобхватни“, подчертавайки, че това е първият ясен индикатор за индиректно участие на основен ядрен конкурент на САЩ в този регионален конфликт.6

От геополитическа гледна точка, тази форма на сътрудничество се разглежда от руските военни експерти като форма на стратегическо „отмъщение“ (payback) за мащабната американска военна и разузнавателна помощ, оказвана на Украйна от 2022 г. насам. Както Вашингтон предоставяше целеуказване на Киев за удари по руски кораби в Черно море, така сега Москва предоставя огледални възможности на Техеран срещу американския флот в Персийския залив и Арабско море.8

1.2. Логистичен въздушен мост в условия на активен конфликт

Успоредно с информационната подкрепа, данните от авиационната телеметрия (като Flightradar24) и сателитните снимки от първата седмица на март 2026 г. разкриват изключително интензивен, секретен руски въздушен мост до Техеран. Дори в условията на затворено въздушно пространство и активни бойни действия, руската военнотранспортна авиация продължава да оперира, което е ясен сигнал за критичната важност на доставките.18

Отчетеният трафик включва многократни ротации на тежки военнотранспортни самолети, извършващи полети с изключени транспондери или навигиращи в условия на активно GPS заглушаване (GNSS spoofing), за да прикрият точния си товар и дестинация.18

 

Тип военнотранспортен самолет	Произход на полета / База	Дестинация в Иран	Честота / Период на засичане	Предполагаем товар (Оценка на OSINT и разузнаване)
Ilyushin Il-76TD	Москва / Минералние води / Уляновск	Летище Мехрабад / Летище Паям (Техеран)	Най-малко 5 полета в рамките на 48 часа (началото на март)	Системи за електронна война (EW), радарни компоненти, оборудване за вътрешна сигурност и контрол на масите 19
Antonov An-124 Ruslan	Иркутск (Авиационен завод на Иркут Корпорейшън)	Летище Мехрабад (Техеран)	Множество ротации, включително на 4 и 5 март	Разглобени фюзелажи на изтребители Su-35, тренировъчни самолети Yak-130, едрогабаритни компоненти за ПВО 18

Тези логистични движения категорично не са рутинни доставки, а представляват мащабна операция за подсилване на режима в условия на екзистенциална криза. Наличието на полети от Иркутск – основен производствен център на корпорация „Сухой“ – силно индикира спешен трансфер на авиационни компоненти, които могат да бъдат локално сглобени.18 Анализаторите отбелязват, че капацитетът на An-124 (над 120 тона полезен товар) позволява транспортирането на цели фюзелажи на изтребители.19 Допълнителното включване на самолети с беларуска регистрация по същите коридори усложнява проследяването и размива отговорността, което е класическа тактика на руската логистика при заобикаляне на санкции.23

Фактът, че руските машини кацат в Иран, докато Израел и САЩ нанасят удари по цели в страната, демонстрира готовността на Москва да поеме сериозни рискове, за да гарантира, че иранските логистични канали няма да бъдат напълно прекъснати. Това присъствие служи и като възпиращ фактор – атака срещу летище Мехрабад, докато руски държавни самолети са на пистата, би създала сериозен международен инцидент.19

1.3. Дипломатическо прикритие, информационна война и официални позиции

На официално дипломатическо ниво, в дните 5 и 6 март, Русия прилага прецизна стратегия на „правдоподобно отрицание“ (plausible deniability), съчетана с агресивна реторика срещу Запада. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков категорично заяви пред журналисти, че Иран не е отправял официално искане за военна подкрепа или доставки на оръжие след избухването на войната, подчертавайки, че руската позиция остава „консистентна“.27

Въпреки тези уверения, руското Министерство на външните работи стартира мощна дипломатическа офанзива. Външният министър Сергей Лавров и постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя категорично осъдиха ударите на САЩ и Израел. Те ги окачествиха като „непровокиран акт на въоръжена агресия срещу суверенна държава“, обвинявайки Вашингтон, че използва ядрената програма на Иран като претекст за насилствена смяна на режима.15

Небензя специално подчерта пред Съвета за сигурност на ООН жертвите сред цивилното население, акцентирайки върху удар по девическо училище в Минаб, при който според руските твърдения са загинали 85 деца, използвайки това за директна критика на „лицемерието“ и „двойните стандарти“ на европейските държави, които обвиняват Иран, докато той е под атака.30 Лавров от своя страна направи директен паралел между ситуацията в Близкия изток и тази в Украйна, твърдейки, че САЩ умишлено въвличат държавите от Залива в конфликт, точно както според Москва са въблекли Украйна във война срещу Русия.31

Тази реторика има за цел да консолидира антизападния блок в рамките на Глобалния Юг (BRICS, ШОС) и да създаде дипломатически щит около Техеран. Същевременно, руското ръководство се възползва от ескалацията, за да отклони вниманието от собствените си действия в Източна Европа и да дискредитира САЩ като надежден и безпристрастен медиатор в каквито и да било мирни преговори.4

2. Подготовка за официална или полуофициална военна намеса: Доктринални ограничения и оръжейни трансфери

Вторият фундаментален въпрос е дали Русия се подготвя за открита военна намеса в полза на Иран с модерни оръжейни системи за защита и нападение. Детайлният анализ на доктриналните рамки, производствените договори, разузнавателните доклади и движението на техника показва ясна картина: Москва няма намерение да се намесва официално с редовни въоръжени сили, но вече е реализирала и продължава да надгражда дълбока полуофициална намеса чрез масиран трансфер на технологии, военни съветници и платформи от ново поколение.

2.1. Правната рамка: Договорът за всеобхватно стратегическо партньорство (2025 г.)

За да се разбере липсата на официална военна интервенция (например изпращане на части от руските въздушно-космически сили за защита на иранското небе или разгръщане на сухопътни контингенти), трябва да се анализира „Договорът за всеобхватно стратегическо партньорство“, подписан между президента Владимир Путин и иранския президент Масуд Пезешкиан на 17 януари 2025 г. в Москва.34

Този договор, който влезе в сила през октомври 2025 г., обхваща широк спектър от сфери – от отбрана и киберсигурност до енергетика и противодействие на санкциите.35 Въпреки че документът издига отношенията до безпрецедентно ниво, за разлика от договора на Русия със Северна Корея, руско-иранският пакт не съдържа клауза за взаимна отбрана (подобна на Член 5 от Вашингтонския договор на НАТО).4 По време на процеса на ратификация в руската Държавна дума през април 2025 г., заместник-външният министър Андрей Руденко изрично подчерта, че споразумението не предполага автоматични задължения за военна намеса при външна агресия срещу една от страните.34

Стратегията на Кремъл е подчертано прагматична. Русия не желае директен, кинетичен сблъсък със САЩ и Израел. Подобна война би била катастрофална за Москва, предвид факта, че огромната част от нейните конвенционални ресурси (сухопътни войски, авиация и логистика) са ангажирани в тежките боеве в Украйна.33 Поради този „структурен таван“ на възможностите, намесата на Русия преминава изцяло в спектъра на снабдяването с оръжия и технологии, превръщайки Москва в „технологична котва“ (technological anchor) за оцеляването на Ислямската република.13

2.2. Модерни дефанзивни системи: Противовъздушна отбрана и Електронна война

Защитата на иранското въздушно пространство е критичен приоритет. Усилията на Русия да защити стратегическите обекти на Иран включват доставката на сложни системи за противовъздушна отбрана и електронна война (EW). Въпреки това, ефективността на тези руски системи в реални бойни условия срещу американски и израелски технологии повдига сериозни въпроси.

Противовъздушна и противоракетна отбрана

Множество разузнавателни доклади потвърждават, че през 2024 и 2025 г. Русия е доставила ключови компоненти от зенитно-ракетния комплекс S-400 Triumf на Иран.4 Целта беше изграждането на ешелонирана зона за блокиране на достъпа (A2/AD) около критични ядрени съоръжения, като тези в Исфахан, Фордо и Натанз, както и защитата на иранската столица.

Въпреки високите си каталожни характеристики, системата S-400 демонстрира критични слабости по време на операция „Epic Fury“.41 Техническият и доктринален анализ разкрива няколко фундаментални уязвимости, довели до пробиви в иранската отбрана:

• Радарни и технологични дефицити: Докато руската държавна пропаганда твърди, че системата използва модерни радари с активна фазирана антенна решетка (AESA), експертите отбелязват, че руската индустрия има сериозни затруднения в производството на компоненти от галиев нитрид (GaN), необходими за истински AESA системи. В резултат, много от експортните варианти разчитат на по-стари високочестотни антени от началото на 2000-те години. Радарът за управление на огъня 92N6E има сериозни трудности при засичането на цели с ниска радарна отражателна повърхност (RCS), каквито са стелт изтребителите (F-35) и модерните крилати ракети (Storm Shadow, JASSM). Срещу цели с RCS под 0.1 кв.м, обсегът на засичане спада драстично от рекламираните 400 км до под 76 км.41

• Компресирано време за реакция: Поради намаления ефективен обсег на засичане, системата разполага с едва 25 до 46 секунди за реакция и прихващане на бързо движещи се балистични или крилати ракети. Опитът от Украйна, където S-400 не успяваше системно да проследява ракети GMLRS (HIMARS), движещи се с Мах 2.5, предвещаваше проблемите му срещу още по-бързите американски и израелски оръжия.41

• Остаряла философия на насочване: Основните ракети-прехващачи от серията 48N6E разчитат на полуактивно радарно самонасочване, което изисква радарът на земята непрекъснато да осветява целта. Това ги прави изключително уязвими на електронно заглушаване от самолети като EA-18G Growler. За разлика от западните еквиваленти (като ракетите PAC-3 на системата Patriot), които използват технология "hit-to-kill" (кинетичен удар), руските ракети разчитат на огромна 180-килограмова осколъчно-фугасна бойна глава, която често е неефективна срещу бронираните корпуси на навлизащи в атмосферата балистични бойни глави.41

За справяне със заплахи на малки височини (ято от атакуващи дронове, хеликоптери и нисколетящи крилати ракети), през декември 2025 г. Иран и Русия сключиха спешен договор на стойност 495 милиона евро за доставката на преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК) 9K333 "Верба".42 Договорът предвижда трансфера на 500 пускови установки, оборудвани с термовизионни прицели „Mowgli-2“, и 2500 ракети. Въпреки че официалните доставки бяха планирани за периода 2027–2029 г., интензивната логистична активност на руските Ил-76 в началото на март 2026 г. предполага, че част от тези системи са прехвърлени предсрочно за спешна защита на оцелялата критична инфраструктура от масирани удари с дронове.43

Системи за Електронна война (EW) и деградиране на комуникациите

Истинското технологично предимство на руската полуофициална намеса се крие в разгръщането на стратегически системи за радиоелектронна борба (РЕБ). През 2024 и 2025 г. Русия прехвърли на Иран някои от най-модерните си комплекси, които променят правилата на играта в електромагнитния спектър:

• Murmansk-BN: Това е една от най-мощните руски системи за електронна война с голям обсег. Разположена върху няколко тежкотоварни камиона, тя е способна да прихваща, сканира и заглушава високочестотни (HF) радиосигнали, военни комуникационни мрежи на НАТО и сателитни връзки на разстояние до 5000 км. Целта ѝ е да прекъсне комуникацията отвъд линията на видимост (BLOS), която е критична за координацията на американските военноморски и военновъздушни операции в Персийския залив и Арабско море.13

• Krasukha-4: Мобилен широколентов заглушител, специално проектиран да смущава бордовите радари на самолетите за ранно предупреждение и контрол (AWACS), разузнавателните дронове (като MQ-9 Reaper и RQ-4 Global Hawk) и радарите на спътниците в ниска околоземна орбита (LEO). Тази система има за цел да „ослепи“ американското въздушно разузнаване над иранска територия.13

• Rezonans-NE: Изключително мощен радар зад хоризонта (OTH), предоставен от Русия, който оперира в метровия диапазон. Той е способен да засича стелт цели и хиперзвукови обекти на огромни разстояния, осигурявайки на Иран жизненоважно време за ранно предупреждение преди нанасяне на удар.13

Интересен и тревожен аспект на руско-иранското сътрудничество в сферата на електронната война е използването на тези системи за вътрешни репресии. В началото на 2026 г., когато Иран беше обхванат от масови антиправителствени протести в над 190 града, режимът активира многослойна дигитална кампания за потискане на недоволството. Тъй като протестиращите разчитаха на сателитния интернет Starlink за заобикаляне на националния "kill switch" на интернет достъпа, Техеран разгърна военни системи за заглушаване. Използвайки експерименталната руска система „Калинка“, както и локални адаптации на „Красуха“ и „Мурманск-БН“, иранските сили за сигурност успяха да генерират масиран електромагнитен шум, който попречи на терминалите на Starlink да изчисляват позиционни данни чрез GPS (GPS spoofing).13 Резултатът беше деградация на сателитната връзка с над 80%. Този епизод доказа, че Русия и Иран активно обменят ноу-хау не само за борба с външни конвенционални армии, но и за контрол над собственото си население чрез манипулация на електромагнитния спектър.47

2.3. Интеграция на модерни офанзивни системи: Модернизация на авиацията

Основният вектор на руската полуофициална помощ в нападателен аспект е мащабната модернизация на Иранските военновъздушни сили (IRIAF). Доскоро иранската авиация разчиташе на дълбоко остаряла техника (F-4 Phantom, F-14 Tomcat) от времето преди Ислямската революция, чиято поддръжка беше изключително трудна поради международните санкции. Русия предостави историческа възможност за промяна на този баланс.

Венецът на това военно-техническо сътрудничество е договорът на стойност приблизително 6.5 милиарда долара за доставката на 48 многоцелеви изтребителя от поколение 4++ Sukhoi Su-35 (обозначение на НАТО: "Flanker-E").13 Изтекли секретни документи от руската държавна корпорация Ростех и нейното подразделение КРЕТ в края на 2025 г. потвърдиха, че производството на първата партида от 16 самолета е в ход в авиационния завод в Комсомолск на Амур (KnAAZ). Доставките са планирани да се осъществят на траншове между 2026 и 2028 г..40 В документите Иран фигурира под вътрешния клиентски код „364“.40

Изтребителите Su-35 представляват квантов скок за иранската въздушна мощ. С боен радиус над 1500 км (разширяем до 3600 км с външни резервоари), те ще позволят на Иран да проектира въздушна мощ далеч отвъд границите си – над целия Персийски залив, Арабско море, Ирак, Сирия и дори Червено море.40 Машините са оборудвани с мощни радари Irbis-E, способни да засичат цели на разстояние до 350 км и да проследяват 30 обекта едновременно, както и с интегрирани капсули за електронна война Khibiny-M.13 Тези EW системи са специално калибрирани, за да затруднят засичането от западни стелт изтребители (F-35) и да осуетят насочването на вражески ракети. Стратегическата цел е тези ескадрили от Su-35 да оперират в синергия със системите S-400, създавайки плътна и мобилна мрежа за противовъздушна отбрана над ядрените съоръжения.40

Като преходна мярка и за осигуряване на плавен тренировъчен процес за бъдещите пилоти на Su-35, през 2024 и началото на 2026 г. Русия вече е доставила на Иран:

• Поне една ескадрила учебно-бойни самолети Yak-130. Тези машини могат да симулират полетните характеристики на изтребители от 4-то и 5-то поколение, но също така могат да носят леко въоръжение и да се използват за патрулиране и "лов" на бавнолетящи дронове.42

• Известен брой атакуващи хеликоптери Mi-28NE ("Havoc"). През януари и февруари 2026 г. бяха разпространени кадри на тези тежко въоръжени машини, летящи над Техеран, което потвърждава, че иранските пилоти вече ги усвояват оперативно. Те са оборудвани с радари, термовизионни сензори и 30-милиметрови оръдия, осигурявайки мощна поддръжка за сухопътни операции и защита на въздушното пространство на малки височини.22

• Няколко изтребителя MiG-29, които бяха забелязани в иранското въздушно пространство като спешна, краткосрочна мярка за попълване на загубите до пристигането на основните партиди Su-35.11

 

Модерни оръжейни системи, трансферирани от Русия към Иран (Статус към март 2026 г.)	Тип платформа	Статус / Количество	Стойност на договора	Оперативна функция / Забележка
Su-35 "Flanker-E"	Многоцелеви изтребител	В производство (Договорени 48 бр., първите 16 в строеж)	~$6.5 милиарда	Интегрирани радари Irbis-E и EW системи Khibiny-M за противодействие на F-35 13
S-400 Triumf	Зенитно-ракетен комплекс (ЗРК) с голям обсег	Доставени компоненти	Секретно	Създаване на A2/AD зона, но показва уязвимости срещу стелт и комбинирани атаки 4
9K333 "Verba"	ПЗРК (MANPADS)	Договорени 500 пускови установки / 2500 ракети	€495 милиона	Защита от дронове и крилати ракети на малки височини, ускорени доставки 42
Mi-28NE "Havoc"	Атакуващ хеликоптер	Доставени (поне 6 единици забелязани над Техеран)	Секретно	Оборудвани с 30mm оръдия и радари, интегрирани в отбраната на столицата 22
Yak-130	Учебно-боен самолет	Доставени (най-малко една ескадрила)	Секретно	Обучение на пилоти за Su-35 и потенциално използване за леки ударни задачи 42
Murmansk-BN / Krasukha-4	Комплекси за Електронна война (EW)	Доставени и оперативно разгърнати	Секретно	Заглушаване на HF комуникации (до 5000 км), AWACS, сателити и GPS spoofing 13

Финансирането на тези огромни сделки в условия на тежки международни санкции се осъществява чрез алтернативни механизми, включително стокови бартери (размяна на оръжия срещу петрол или други суровини), което позволява на Москва и Техеран да заобиколят глобалната банкова система.40

2.4. Военни съветници, технологичен трансфер и ролята на ЧВК

Трансферът на толкова сложна военна техника е невъзможен без физическото присъствие на руски специалисти на терен. Това представлява сърцевината на руската полуофициална намеса.

Изтеклите документи от Ростех разкриват, че технически екипи от инженери на „Сухой“ и КРЕТ са стационирани в Иран още от началото на 2024 г. Тяхната задача не е просто да предадат готовите самолети, а да ръководят подготовката за локално сглобяване на изтребителите Su-35 (semi-knocked-down assembly) с помощта на Иранската организация за авиационни индустрии (IAIO).19 Този подход представлява директна трансформация на иранската военно-промишлена база, давайки ѝ капацитет за поддръжка и евентуално самостоятелно производство на самолети от поколение 4++.50

Освен индустриални инженери, налице е безценен двупосочен обмен на оперативен и боен опит. Иранските дронове камикадзе от серията "Shahed" (Shahed-131/136), които първоначално бяха относително елементарни, зависими от GPS и податливи на заглушаване, претърпяха сериозна еволюция благодарение на Русия. След като бяха използвани масово в Украйна, руските инженери в заводите в Алабуга усъвършенстваха системите им за навигация, устойчивостта им на електронно заглушаване и профилите на полета (избягване на радари).36 Този акумулиран боен опит сега е реверсиран обратно към Техеран. Иранските оператори прилагат руските тактики срещу американските и израелски системи за противовъздушна отбрана в Близкия изток, което обяснява неочакваната ефективност на техните ракетни и дронови атаки през първите дни на март 2026 г..36

По отношение на частните военни компании (ЧВК), структурите на бившата групировка „Вагнер“, които след смъртта на Евгений Пригожин бяха реорганизирани под директния контрол на руското Министерство на отбраната като „Експедиционен корпус“ (включващ Африканския корпус), разполагат с широка мрежа от бази в Сирия и Африка.54 Въпреки че до момента няма категорични доказателства за разгръщане на руски наемници в директни бойни действия на територията на Иран, оперативният модел на Москва подсказва високата вероятност подобни формирования да се използват за охрана на чувствителни технологични трансфери (като инсталациите на S-400 или базите на Su-35), осигурявайки допълнителен слой на „правдоподобно отрицание“ и предпазвайки официални руски военнослужещи от преки атаки.36

3. Стратегически, макроикономически и глобални импликации

Руската стратегия спрямо войната в Иран не се диктува от идеологическа солидарност или сляпа лоялност към съюзник. Тя е продукт на хладнокръвен, прагматичен геополитически разчет. Москва умело инструментализира кризата, за да извлече максимални военни, дипломатически и икономически дивиденти на глобалната сцена, превръщайки иранския конфликт във втори, асиметричен фронт на собственото си противопоставяне със Запада.

3.1. Парадигмата на „Технологичната котва“ и спасяването на Евразийския мост

Анализаторите дефинират текущата роля на Русия (оперираща в неформален тандем с Китай) като „технологична котва“ (technological anchor) за Иран.13 Тъй като нито Москва, нито Пекин желаят директна военна конфронтация с Вашингтон, те предоставят „съединителната тъкан“ на иранската отбрана – сателитни изображения, устойчива на заглушаване комуникация, електронно разузнаване (SIGINT) и платформи за въздушно превъзходство.13

Смисълът на тази стратегия е да се предотврати бърз колапс на иранския теократичен режим. За Русия един пост-военен Иран, който евентуално би бил управляван от прозападно правителство или би изпаднал в състояние на разпад (failed state), би представлявал геополитическа катастрофа. Това би нанесло фатален удар върху Евразийския сухоземен мост, Международния транспортен коридор „Север-Юг“ (INSTC) – който осигурява на Русия достъп до Индийския океан извън обсега на западните санкции – и концепцията за многополюсен свят.13 Следователно, Русия доставя точно толкова оръжия и интелект, колкото са необходими на Иран да оцелее и да удължи конфликта, нанасяйки максимални щети на САЩ, но без да премине критичния праг, който би принудил Вашингтон да отговори с директни удари срещу руски военни активи.36

Експертите обаче предупреждават, че Русия приближава своя „праг на доверие“ (credibility floor). Ако Москва не успее да защити Иран от унищожение, другите ѝ партньори в Глобалния Юг ще заключат, че руският „чадър за сигурност“ е неефективен и чисто транзакционен, което би довело до тежки репутационни щети за Кремъл в дългосрочен план.13

3.2. Директно въздействие върху войната в Украйна: "ПВО Скуиз"

Войната в Близкия изток има директен, катализиращ ефект върху руските военни операции в Украйна. На първо място, конфликтът създава сериозен „вакуум на вниманието“ (diplomatic bandwidth absorption), като отклонява медийния, политическия и обществения фокус на Запада от източноевропейския театър.34

Много по-критичен обаче е материалният аспект. Широкомащабната кампания на САЩ и Израел, съчетана с постоянните ирански ракетни удари по бази в региона, изисква огромни количества прецизни боеприпаси и ракети за противовъздушна отбрана от западните арсенали. Всяка американска батарея на системата „Patriot“, както и всеки изразходван скъпоструващ прехващач, ангажиран със защитата на небето над Кувейт, Бахрейн или Израел, е ресурс, който физически не може да бъде разгърнат за защита на Харков, Одеса или Киев от руските атаки.34 Пентагонът вече обяви необходимост от спешно допълнително финансиране в размер на десетки милиарди долари за попълване на запасите от муниции, изчерпани само през първата седмица на операция „Epic Fury“.8

Този ефект, известен като „Air-Defense Squeeze“ (ПВО изстискване), облагодетелства изключително много Русия. Същевременно, Украйна се опитва да запази своята релевантност в променящата се среда чрез т.нар. „дронова дипломация“. Президентът Володимир Зеленски открито предложи украински специалисти, електронни системи и ноу-хау за борба с иранските дронове „Shahed“ да бъдат изпратени в помощ на държавите от Персийския залив и американските сили, изтъквайки, че Украйна притежава най-богатия боен опит в света срещу този тип заплахи.16 Въпреки това, обективната реалност показва, че военните производствени мощности на НАТО са раздвоени между два високоинтензивни конфликта, което е оптималният сценарий за руския Генерален щаб.

3.3. Икономически дивиденти, застрахователна криза и енергийна геополитика

Въпреки дипломатическите осъждания на конфликта, войната в Иран предоставя на Москва жизненоважен икономически спасителен пояс. Ескалацията на бойните действия доведе до ефективното затваряне на Ормузкия проток за търговско корабоплаване. Този проток е критична артерия, през която ежедневно преминават над 20 милиона барела суров петрол, кондензати и горива (около 20% от световното потребление), както и значителна част от глобалния втечнен природен газ (LNG).9

Затварянето на протока беше продиктувано не само от военни заплахи, но и от колапса на доверието в застрахователния сектор. Водещите морски застрахователни клубове (P&I Clubs) и презастрахователи от Лондонския пазар на Lloyd's отмениха покритията си за военен риск за кораби, влизащи в Персийския залив, в рамките на 72 часа след началото на кризата.9 Застрахователните премии скочиха с над 1000%, достигайки 3% от стойността на корпуса (около 7.5 милиона долара за един супертанкер).9 Това доведе до блокиране на стотици кораби и исторически шок на енергийните пазари. Ситуацията се влоши допълнително от спирането на производството на LNG в Катар след атаки с дронове, което предизвика скок на цените на газа в Европа с над 50%.7

Този енергиен дефицит работи изцяло в полза на Руската федерация. Към началото на март 2026 г. цената на петрола сорт Brent надхвърли $84 за барел, а цената на руския експортен сорт Urals се покачи над $70 за барел.55 Тъй като руският държавен бюджет за 2026 г. е калкулиран при базова цена от около $59 за барел (която често не беше достигана в края на 2025 г. поради санкциите), тази ценова разлика инжектира милиарди долари непланирана свръхпечалба директно в руската военна икономика.55

Освен чисто финансовите ползи, Русия агресивно пренасочва логистиката си. Тъй като азиатските икономики, особено Китай и Индия, спешно се нуждаят от алтернативи на блокирания близкоизточен петрол, руските доставчици експресно запълват празнината. Вицепремиерът Александър Новак публично декларира готовността на Русия да увеличи доставките, заобикаляйки заплахите от американски тарифи.4 За да облекчи енергийната криза, Министерството на финансите на САЩ дори беше принудено да издаде 30-дневно изключение (waiver), позволяващо на Индия да купува руски петрол, блокиран в открито море, което е ясна демонстрация на отслабващия ефект на западните санкции срещу Москва в условията на глобална енергийна несигурност.60 Този макроикономически ефект не само смекчава икономическата болка за Кремъл, но и дава на Путин увереност да продължи войната в Украйна без необходимост от бюджетни компромиси.55

4. Заключение

Интегрираният анализ на събитията около 5–6 март 2026 г. очертава една изключително комплексна, прецизно калибрирана и високорискова стратегия на Руската федерация. Москва категорично избягва директно въвличане в горещия конфликт между САЩ/Израел и Иран, осъзнавайки ограниченията на собствените си конвенционални сили, приковани в източноевропейския театър. Липсва доктринална рамка, политическа воля или оперативна подготовка за изпращане на руски редовни войски или обявяване на война в защита на Ислямската република.

Въпреки това, Русия осъществява безпрецедентна по своя мащаб и дълбочина полуофициална и асиметрична намеса. Чрез предоставянето на сателитно разузнаване в реално време, споделяне на точните координати на американските военноморски и военновъздушни активи, и поддържането на активен въздушен мост (дори в условия на бойни действия) за доставка на критични компоненти, Москва директно повишава леталността и прецизността на иранските ответни удари.

Реализацията на дългосрочните договори за доставка на изтребители от поколение 4++ Su-35, системи за ПВО като S-400 и „Верба“, както и стратегически комплекси за електронна война (Murmansk-BN, Krasukha-4), превръщат Русия в системен „технологичен гарант“ за оцеляването на иранската военна инфраструктура. Наличието на руски инженери, технически съветници и потенциално частни военни компании на терен гарантира асимилирането на тези технологии от иранските въоръжени сили, паралелно с обмена на боен опит от войната в Украйна.

Стратегическата цел на Кремъл е кристално ясна: да гарантира, че Иран няма да рухне бързо под напора на американско-израелските удари, превръщайки конфликта в продължителна война на изтощение. Тази ситуация ефективно отклонява американските военни (ПВО), логистични и финансови ресурси далеч от Украйна, като същевременно генерира огромни петролни приходи за руската икономика поради блокирането на Ормузкия проток. В този смисъл, Русия не се подготвя да спасява Иран с кръвта на своите войници, а с разузнаване, технологии и оръжия, водейки прокси война от ново поколение, която дестабилизира глобалните интереси на Запада и укрепва собствената ѝ позиция в един все по-фрагментиран световен ред.

 

Русия не помага на Иран - защото удължаването на конфликта води до високи цени на петрола.    

Цитат

Геополитически и военностратегически анализ: Ролята, подкрепата и намеренията на Китай и Северна Корея в конфликта между САЩ, Израел и Иран (Март 2026 г.)

1. Въведение и макростратегически контекст на конфликта

В края на февруари и първата седмица на март 2026 г. глобалната архитектура на сигурността претърпява едно от най-сериозните си сътресения от началото на XXI век. В отговор на колапса на ядрените преговори и продължаващата ескалация в Близкия изток, на 28 февруари 2026 г. Съединените американски щати и Израел стартираха мащабна, координирана превантивна военна кампания срещу Ислямска република Иран. Операцията, носеща кодовото название "Epic Fury" (Епична ярост) от страна на Централното командване на САЩ (CENTCOM) и "Roaring Lion" (Ревящ лъв) от страна на Израелските отбранителни сили (ИОС), има за цел пълното унищожаване на иранската ядрена инфраструктура, деградацията на балистичните и ракетни капацитети на страната и елиминирането на висшето политическо и военно ръководство на режима в Техеран.1

Първоначалните удари постигнаха безпрецедентен тактически успех с т.нар. "обезглавяващ удар" (decapitation strike), при който бяха убити Върховният лидер аятолах Али Хаменей, множество високопоставени командири от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР), включително командирът на КГИР Мохамед Пакпур и министърът на отбраната Амир Насирзаде, както и членове на семейството на Хаменей.3 В отговор на тази екзистенциална заплаха, Иран, макар и с деградирала командна структура, активира своята доктрина за асиметрична война и "стратегическа дълбочина", изстрелвайки стотици балистични ракети и баражиращи боеприпаси (дронове-камикадзе) срещу американски бази и съюзнически държави в региона, включително Обединените арабски емирства (ОАЕ), Бахрейн, Катар, Кувейт, Йордания и Саудитска Арабия.4

В този изключително волатилен контекст се активира т.нар. "Ос на сътресенията" (Axis of Upheaval) – неформален, но силно интегриран геополитически блок, включващ Китайската народна република (КНР), Руската федерация, Ислямска република Иран и Корейската народнодемократична република (КНДР).13 Тези държави споделят обща стратегическа цел: подкопаване на водения от САЩ международен ред и неутрализиране на американската способност за глобална проекция на сила.15

Настоящият доклад предоставя изчерпателен, експертен анализ на два фундаментални въпроса, които определят траекторията на настоящия конфликт. Първо, докладът анализира в дълбочина какви конкретни действия за подкрепа на Иран са предприети от Китай и Северна Корея в критичния 48-часов прозорец между 4 и 6 март 2026 г. Второ, докладът оценява стратегическите индикатори и логистичните движения, за да отговори дали Пекин и Пхенян се подготвят да се намесят – официално или полуофициално – в конфликта чрез предоставяне на модерни оръжейни системи за нападение и защита.

Анализът на наличните разузнавателни, дипломатически и открити източници (OSINT) показва, че директна, официална военна намеса (чрез разполагане на конвенционални бойни части) от страна на Китай или Северна Корея е изключена. Двете държави стриктно избягват директен кинетичен сблъсък със САЩ. Вместо това, те прилагат сложна доктрина на "технологично закотвяне" (technological anchoring) и полуофициално асиметрично въоръжаване.19 Тази стратегия превръща Иран в огромна "прокси лаборатория", където Пекин и Пхенян могат да тестват своите най-модерни системи срещу западните мрежи за противовъздушна отбрана (ПВО), като същевременно изтощават критичните американски запаси от ракети-прехващачи, отслабвайки по този начин възпиращия потенциал на Вашингтон в Индо-Тихоокеанския регион.20

2. Оперативна, дипломатическа и логистична подкрепа от Китай през последните 48 часа (4–6 март 2026 г.)

В периода между 4 и 6 март 2026 г., когато американско-израелските въздушни удари достигнаха максимален интензитет, а Иран се опитваше да запази оперативната съвместимост на своите оцелели ракетни сили, подкрепата на Пекин за Техеран придоби многоизмерен характер. Китайската стратегия се балансира по тънко въже: от една страна, Пекин трябва да гарантира оцеляването на иранския режим като ключов геополитически партньор и енергиен доставчик, а от друга – да избегне вторични американски санкции или директно въвличане във войната.23

2.1. Дипломатическо прикритие и информационна война в ООН

На дипломатическия фронт, Китай, координирано с Русия, използва статута си на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН), за да осигури политическо прикритие на Иран и да делегитимира американската военна кампания. На 4 и 5 март бяха свикани извънредни заседания на СС на ООН по искане на Пекин и Москва в рамките на дневния ред "Заплахи за международния мир и сигурност".4

По време на тези заседания и в паралелни пресконференции в Пекин, говорителят на китайското Външно министерство Мао Нинг и външният министър Уанг И излязоха с остри декларации.26 Уанг И заяви в телефонен разговор с руския външен министър Сергей Лавров, че американските действия са "неприемливи", "грубо нарушение на суверенитета" и опит за "насилствена смяна на режима", което нарушава Устава на ООН и основните норми на международното право.5 Пекин категорично отхвърли призивите на Вашингтон за пълна и безусловна капитулация на Иран, настоявайки за незабавно прекратяване на военните операции и връщане към преговорите.26

Мао Нинг допълнително подчерта, че американско-израелските удари нямат мандат от СС на ООН и че Китай е дълбоко загрижен от огромните цивилни жертви.26 Тази реторика не е просто политическо позициониране; тя има за цел да консолидира подкрепата на Глобалния Юг и да създаде международен натиск върху Вашингтон за деескалация, давайки на Иран необходимото време за прегрупиране на оцелелите си сили. Китай също така изпрати специален пратеник в региона, уж за да посредничи, но реално за да демонстрира своето влияние и да събере дипломатическо разузнаване от държавите в Залива.24

2.2. Технологично "закотвяне": BeiDou-3 и Космическо разузнаване

Най-значимата и ефективна помощ, която Китай оказва на Иран през тези 48 часа, е в сферата на военните технологии и сигналното разузнаване (SIGINT). По време на "12-дневната война" през юни 2025 г., Иран претърпя катастрофални логистични и командни сривове поради масираното електронно заглушаване (jamming) на системата GPS от страна на САЩ и Израел, което парализира иранските ракети, дронове и дори гражданската инфраструктура.29

За да предотврати повторение на този сценарий през март 2026 г., Китай изцяло интегрира иранските въоръжени сили към своята глобална навигационна сателитна система BeiDou-3.19

• Устойчивост на заглушаване: Сигналите на BeiDou-3, предоставяни на иранската армия, са криптирани и с военно ниво на прецизност (до сантиметър). Те са проектирани да бъдат изключително устойчиви на западните системи за електронна война.19 Това позволява на иранските ракети Fateh-110, Sejjil и дроновете Shahed да достигат целите си в ОАЕ, Саудитска Арабия и Израел въпреки масираните усилия за тяхното отклоняване.31

• Функция за кратки съобщения (Short-Message Service): Уникална характеристика на BeiDou-3 е вградената комуникационна функция, която позволява на иранските полеви командири и разпръснатите ракетни екипажи да комуникират помежду си чрез сателит, дори когато наземните оптични кабели и клетъчните мрежи са унищожени от бомбардировките.19 Тази система работи безотказно през дните 4-6 март, осигурявайки оцеляването на командната верига на КГИР.

• Разузнаване в реално време: Китай е мобилизирал своята флотилия от над 500 разузнавателни сателита, за да осигури на Иран непрекъснат поток от оптични, инфрачервени и радиоелектронни данни.19 Тази информация картографира движенията на американските самолетоносачи и разрушители (Aegis) в Персийския залив и Арабско море в реално време, превръщайки "мъглата на войната" в "стъклено бойно поле" за иранските оператори на брегови противокорабни комплекси.22

2.3. Въздушен логистичен мост: Полетите на Mahan Air

Въпреки факта, че въздушното пространство над Иран и Близкия изток е зона на изключително висок риск с хиляди прелитащи бойни самолети, ракети и дронове, Китай продължава да поддържа отворен логистичен коридор към Техеран. Анализът на авиационните тракери разкрива непрекъсната активност на иранската авиокомпания Mahan Air – образувание, което е санкционирано от Министерството на финансите на САЩ за транспорт на оръжия и персонал за КГИР.

Следните данни за карго и пътнически полети с двойно предназначение илюстрират поддържането на въздушния мост между 4 и 6 март 2026 г.:

 

Полетен номер	Дестинация (Излитане -> Кацане)	Планирано излитане (Местно време)	Тип самолет	Статус / Времетраене	Източник
W579	Техеран (IKA) -> Пекин (PEK)	04 Март 2026, 18:45 IRST	Airbus A343	Изпълнен успешно	34
W580	Гуанджоу (CAN) -> Техеран (IKA)	04 Март 2026, 23:30 CST	Неопределен	Изпълнен (9ч 15м)	35
W576 (IRM76)	Шанхай (PVG) -> Техеран (IKA)	06 Март 2026, 23:45 CST	Airbus A343	Планиран / В ход	36
W580	Гуанджоу (CAN) -> Техеран (IKA)	06 Март 2026, 23:30 CST	Неопределен	Планиран (9ч 30м)	35

Този непрекъснат трафик от Шанхай, Пекин и Гуанджоу към международното летище Имам Хомейни (IKA) е критичен. Китай е доставчик на около 80% от компонентите за дронове в световен мащаб.38 В условията на война, тези полети най-вероятно транспортират микрочипове, навигационни модули, оптични сензори и дори готови "баражиращи боеприпаси" (камикадзе дронове), за да запълнят празнините, оставени от невъзможността на Русия да доставя оръжия поради войната си в Украйна.38 Доставките на тези системи позволяват на Иран да продължи своите атаки срещу американските бази с нискобюджетни средства, принуждавайки САЩ да изразходват скъпи прехващачи.9

2.4. Икономическият спасителен пояс: Сенчесто банкиране и бартерни сделки

Действията на Китай през последните 48 часа се подкрепят от дълбока финансова архитектура, изградена въз основа на 25-годишното Споразумение за всеобхватно стратегическо партньорство между Китай и Иран, подписано през 2021 г..19 Предвид блокирането на иранската банкова система от западните санкции, Китай използва мрежа от сенчести финансови институции и система за бартер. Китайските държавни компании (и свързаните с тях застрахователни гиганти като Sinosure) приемат ирански петрол със значителна отстъпка, като в замяна предоставят инфраструктурни проекти, технологии с двойна употреба и директно военно оборудване.40 Тази система позволява на Техеран да финансира военните си усилия без да се нуждае от достъп до щатски долари, осигурявайки му устойчивост дори при масирани бомбардировки над петролните съоръжения.

3. Действия и подкрепа от Северна Корея в периода 4–6 март 2026 г.

Реакцията на Корейската народнодемократична република на американско-израелските удари е белязана от смесица от агресивна публична реторика, тайна техническа помощ на терен и дълбока вътрешна параноя. Северна Корея и Иран имат дълга история на сътрудничество в областта на балистичните ракети (датиращо от 80-те години на миналия век и базирано на технологии от типа "Скъд"), като иранските ракети Shahab-3 са директни производни на севернокорейските системи Nodong/Hwasong.43

3.1. Делегации на високо ниво и технически съветници на терен

Докато западните държави евакуират своите граждани, севернокорейската дипломация предприе дързък ход. Според съобщения, Пхенян е изпратил официална правителствена делегация на високо ниво в Техеран, ръководена от Юн Джунг Хо (Министър на външноикономическите връзки на КНДР).46 Пристигането на такава делегация в сърцето на активна военна зона е ясен индикатор, че между двете държави се координират спешни мерки за технологичен трансфер и военна помощ.

Още по-важно е присъствието на севернокорейски военни съветници и инженери, които вече са били позиционирани в Иран преди началото на войната.48 В периода 4–6 март 2026 г., тези специалисти вероятно работят денонощно в оцелелите подземни ракетни бази ("ракетни градове") на КГИР.33 Тяхната експертиза е безценна за поддръжката, сглобяването и програмирането на балистичните ракети, особено когато голяма част от оригиналния ирански инженерен екип може да е бил убит или изолиран поради ударите върху ядрените и ракетните съоръжения.9 Наличието на тези съветници на терен носи и риск: ако севернокорейски граждани бъдат убити от американски или израелски бомби, това може да бъде използвано от Пхенян като повод (casus belli) за по-директна намеса или за ескалация на напрежението на Корейския полуостров.49

3.2. Вътрешна пропаганда и мобилизация

На 6 март севернокорейските държавни медии (като Rodong Sinmun и KCNA) разгърнаха мащабна пропагандна кампания. Пхенян обяви, че над 800 000 младежи – студенти и работници – са се записали като доброволци в армията, за да се борят срещу "американските империалисти" и да "защитят социалистическата родина".53 Тази вътрешна мобилизация е класически ход на режима на Ким Чен Ун за консолидиране на властта при външна криза. Официалните изявления на външното министерство на КНДР остро осъждат ударите като "най-презряната форма на нарушение на суверенитета" и "бандитско поведение", използвайки ситуацията, за да оправдаят собствената си ядрена програма като единствен гарант за оцеляване.5

3.3. Шокът от обезглавяващия удар и ефектът върху Северна Корея

Убийството на Али Хаменей чрез прецизно насочени бомби дълбоко в бункерите на Техеран създаде сериозна психоза сред севернокорейското ръководство.56 Докато предишни американски операции (като ареста на Николас Мадуро във Венецуела) бяха възприемани като дистанцирани събития, смъртта на върховния лидер на дългогодишен съюзник показа на Ким Чен Ун, че американският капацитет за "декапитация" (decapitation strike) с помощта на изкуствен интелект и прецизни боеприпаси е напълно реален и приложим.56

Източници по границата между Северна Корея и Китай съобщават, че новината за смъртта на Хаменей се е разпространила бързо сред обикновените севернокорейци чрез контрабандни китайски мобилни телефони през дните на 4-6 март.58 Това е довело до безпрецедентен скептицизъм сред населението относно това дали ядреният арсенал на страната наистина ги предпазва, след като Иран – могъща регионална сила – беше сразен толкова бързо.58 За да противодейства на тези настроения, режимът в Пхенян е принуден да втвърди тона си, да засили вътрешните репресии и да ускори програмите си за производство на оръжия, търсейки начини да накаже САЩ косвено чрез подпомагане на Иран.56

4. Полуофициална военна намеса: Китайските оръжейни системи за защита и нападение

Един от централните въпроси в настоящия конфликт е дали Китай и Северна Корея са готови да прекрачат границата на логистичната помощ и да предоставят своите най-модерни оръжейни системи директно в ръцете на Иран. Анализът сочи категорично: нито Пекин, нито Пхенян ще изпратят редовни войски за официална намеса. Въпреки това, и двете държави осъществяват полуофициална намеса чрез трансфер на критични, високотехнологични оръжейни платформи, които имат потенциала да променят хода на войната.

За Китай, конфликтът в Иран е безценна "прокси лаборатория" (proxy laboratory). Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) използва иранската територия, за да тества американските системи и оръжия в реални бойни условия, без да рискува китайски животи.21 Китайската доктрина, известна като "Война за разрушаване на системите" (Systems Destruction Warfare Strategy), не цели просто унищожаването на отделни американски самолети, а срив на цялостната мрежа от сензори, комуникации и командни центрове на противника.21

4.1. Модерни системи за отбрана: Неутрализиране на американския "Стелт"

За да предпази остатъците от иранската военна инфраструктура и да тества своите собствени сензори, Китай доставя или подготвя за доставка следните отбранителни системи:

• Радари YLC-8B (UHF-банд): Това е един от най-големите технологични скокове, предоставени на Иран. Радарите YLC-8B използват ултрависокочестотни (UHF) вълни, които са специално проектирани да заобикалят радаропоглъщащите покрития на американските стелт изтребители от пето поколение (като F-35 и F-22) и бомбардировачи (като B-2 и B-21).19 Разполагайки тези радари в Иран, Китай събира безценни данни за топлинните и радарни сигнатури на американската авиация по време на бойни полети.21 Тези данни се анализират чрез изкуствен интелект в Китай, за да се калибрират китайските ПВО системи в подготовка за евентуален сблъсък за Тайван или Южнокитайско море.21

• Системи за ПВО HQ-16 и HQ-17AE: Според разузнавателни данни, Китай непрекъснато е доставял тези зенитно-ракетни комплекси в Иран от лятото на 2025 г. насам (след предходната "12-дневна война").38 Тези мобилни системи за среден и малък обсег са жизненоважни за защитата на мобилните ракетни установки на КГИР от американските безпилотни апарати и крилати ракети. Доставките им се заплащат директно с петролни пратки към Пекин, използвайки споменатата по-горе система за бартер.38

4.2. Модерни системи за нападение: Заплахата за американските ВМС

Докато отбранителните системи целят запазване на иранския капацитет, нападателните системи, които Китай обсъжда или вече доставя, имат за цел да нанесат тежки загуби на американския флот и съюзниците му в Залива:

• Противокорабни ракети CM-302 (YJ-12): Китай и Иран са в напреднал стадий на преговори за доставка на крилатите ракети CM-302, считани за едни от най-опасните конвенционални противокорабни оръжия в света.19 С обсег от 290 км и свръхзвукова скорост (над Mach 3 в терминалната фаза), тези ракети са създадени специфично като "убийци на самолетоносачи" (carrier killers). Те могат да бъдат изстрелвани от брегови установки или кораби. Разполагането им по протежение на Ормузкия проток и Оманския залив би представлявало смъртоносна заплаха за ударните групи на ВМС на САЩ (Carrier Strike Groups) и търговското корабоплаване.22 Ако Китай разреши използването им от КГИР, Пекин ще може директно да наблюдава как американската система Aegis се справя с координирана свръхзвукова атака.22

• Хиперзвукови глайдери DF-17: Разузнавателните източници сочат, че се водят преговори и за продажбата на ракетния комплекс DF-17.38 Докато стандартните балистични ракети на Иран (като Shahab и Sejjil) летят по предвидима параболична траектория, DF-17 носи хиперзвуков планиращ апарат (HGV), който може да маневрира непредсказуемо в горните слоеве на атмосферата. Това прави прихващането му от западните системи (като THAAD или Patriot PAC-3) изключително трудно, ако не и невъзможно.33

• Дронове-камикадзе: Както бе споменато, Китай е започнал да доставя готови завършени системи "баражиращи боеприпаси" на Иран, компенсирайки руския дефицит.38 Това осигурява на Техеран постоянен поток от евтини, но ефективни оръжия за поразяване на рафинерии и летища в съседните арабски държави, разширявайки конфликта.

 

Категория	Оръжейна система (Китай)	Характеристики и Стратегическа цел	Статус на намеса	Източници
Разузнаване / Сензори	BeiDou-3 (Навигация)	Криптирани, устойчиви на заглушаване сигнали. Замества GPS.	Интегрирана / Активна	19
Разузнаване / Сензори	YLC-8B (UHF Радар)	Откриване на F-35 и B-21. Събиране на сигнатури за НОАК.	Доставена	19
ПВО	HQ-16 / HQ-17AE	Мобилна ПВО за защита на оцелелите ирански ракетни установки.	Доставяна (бартер)	38
Нападение (Противокорабни)	CM-302 (YJ-12)	Свръхзвукова скорост, обсег 290 км. Заплаха за флота на САЩ.	Преговори / Предстояща доставка	19
Нападение (Хиперзвукови)	DF-17 (HGV)	Висока маневреност, избягване на THAAD/Patriot.	Дискусии	38

5. Полуофициална военна намеса: Севернокорейските оръжейни трансфери и ядреният риск

Докато Китай търси емпирични данни и изтощаване на САЩ, Северна Корея има по-директен, провокативен подход. Военнопромишленият комплекс на КНДР има дълга история на генериране на твърда валута чрез продажба на оръжия на тоталитарни режими, и Иран е един от най-старите им клиенти.45 Полуофициалната намеса на Пхенян през март 2026 г. се фокусира върху масираната артилерийско-ракетна мощ и риска от ядрена пролиферация.

5.1. Системата KN-25 (600 мм): Заличаване на границата между артилерия и ракета

Най-сериозната конвенционална заплаха, която Северна Корея се подготвя да трансферира (или вече е започнала да внедрява) в Иран, е системата KN-25.63 Това е 600-милиметрова тежка реактивна система за залпов огън (РСЗО), която поради своите размери и възможности се класифицира от Южна Корея и САЩ като балистична ракета с малък обсег (SRBM).64

• Технически спецификации: Ракетата на KN-25 е с дължина около 8.6 метра, диаметър 0.6 метра и тежи близо 3 тона.64 Тя има доказан обсег от 350-380 км (до 400 км) и достига височина на полета от близо 100 км.63

• Система за насочване и мобилност: За разлика от традиционната неуправляема артилерия, KN-25 разполага с фиксирани задни перки и предни управляващи повърхности, което ѝ позволява да маневрира по време на полет и да коригира траекторията си с висока прецизност.64 Системата е разположена на мобилни пускови установки (TEL) – верижни или нови многоосни колесни шасита (носещи от 4 до 6 тръби) – което позволява бързо разгръщане, изстрелване на залп (ripple-fire) и незабавно напускане на позицията преди врагът да отвърне на огъня (shoot-and-scoot).63

• Тактическо приложение в Иран: Доставката на KN-25 предоставя на КГИР перфектния инструмент за преодоляване на слоестата въздушна отбрана на САЩ и Израел (Iron Dome, David's Sling, Patriot). Чрез изстрелване на едновременни залпове от 4 или 6 управляеми ракети от една установка, комбинирани с други платформи, Иран може да създаде ефект на "насищане" (saturation), претоварвайки радарните системи и изчерпвайки прехващачите на противника.33 В обсега на тази система попадат стратегически американски бази, пристанища и логистични центрове в Кувейт, Бахрейн и ОАЕ.

• Ядрен капацитет: От октомври 2022 г. Северна Корея официално класифицира KN-25 като платформа, способна да носи тактически ядрени бойни глави.65 Това създава огромен психологически натиск върху западните анализатори, макар че вероятността КНДР да предостави ядрени глави на Иран заедно със самите ракети е минимална.

5.2. Ядреният риск (The Nuclear Wildcard)

Макар конвенционалните ракети да са непосредствен проблем, истинският кошмар за Вашингтон и Тел Авив е възможността полуофициалната намеса на Северна Корея да премине в сферата на ядрената пролиферация. Тъй като Израел и САЩ систематично унищожават иранските центрифуги и изследователски центрове (като комплекса "Minzadehei" 9), Иран може да потърси алтернативен път за създаване на атомна бомба.

Пхенян разполага с необходимия капацитет. Според експертни оценки на Международния институт за стратегически изследвания (IISS), Северна Корея може да произвежда над 180 кг високообогатен уран (HEU) годишно в съоръженията си в Йонбьон и Кангсон.59 Въпреки че Ким Чен Ун едва ли би продал завършена бойна глава, трансферът на материал (HEU) или на ключово оборудване за преобразуване на уран от газ в метал, както и предоставянето на севернокорейски ядрени учени (които да заместят убитите ирански физици), е напълно възможен сценарий, срещу който КНДР би получила колосални финансови инжекции от Техеран.61

 

Категория	Оръжейна система / Технология (КНДР)	Характеристики и Стратегическа цел	Статус на намеса	Източници
Артилерия / SRBM	KN-25 (600 mm MLRS)	Обсег 380 км, мобилна платформа (TEL), прецизно насочване.	Доставки / Инженери на терен	63
Експертиза	Военни и технически съветници	Поддръжка на ракетни силози, интеграция на системи.	Активно присъствие в Иран	46
ОМП (WMD)	Високообогатен уран (HEU) / Центрифуги	Компенсиране на унищожената от САЩ/Израел ядрена програма.	Висок риск от пролиферация	61

6. Вторични и третични стратегически ефекти (Second and Third-Order Effects)

Подкрепата, която Китай и Северна Корея оказват на Иран през март 2026 г., не генерира просто локални тактически проблеми; тя предизвиква вълна от вторични и третични ефекти, които променят глобалния баланс на силите. Анализът на тези ефекти е критичен за разбирането на истинските мотиви на "Оста на сътресенията".

6.1. Глобалното изтощаване на американските запаси от прехващачи

Основният стратегически дивидент, който Китай извлича от иранската война, е асиметричното изтощаване на американския военен бюджет и логистика. Иранската доктрина, базирана на изстрелване на масирани рояци от евтини дронове (Shahed) и стотици балистични ракети 9, принуждава Централното командване на САЩ (CENTCOM) да използва изключително скъпи и трудни за производство ракети-прехващачи. За да защити базите си в ОАЕ, Бахрейн, Катар и Саудитска Арабия, САЩ са разгърнали безпрецедентен брой батареи THAAD и Patriot PAC-3 в региона.20

Всеки прехващач THAAD, изстрелян в небето над Близкия изток, е прехващач, който липсва в арсенала за защита на Гуам, Окинава или Тайван.20 С оглед на бавните темпове на производство в американската отбранителна индустрия, Китай и Северна Корея постигат геополитическа победа: те отслабват възпиращия потенциал на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион (Indo-Pacific), улеснявайки потенциална бъдеща китайска инвазия в Тайван или севернокорейска агресия срещу Сеул.20

6.2. Икономическият удар: Енергийна несигурност и дестабилизация на съюзниците

Действията на Иран (улеснени от китайските радари и севернокорейските ракети) директно застрашават световните енергийни пазари. Иранските удари по енергийната инфраструктура в Залива (напр. съоръженията за втечнен газ Ras Laffan в Катар) и заплахата за затваряне на Ормузкия проток (където вече са повредени или потопени танкери и бойни кораби) 11 предизвикват паника на пазарите. Ръководителят на Международната агенция по енергетика (IEA) вече предупреди за предстояща "ценова война" за LNG между Европа и Азия.12 Тази дестабилизация отслабва икономиките на западните съюзници, докато Китай, благодарение на своите тайни дългосрочни договори и сухоземни алтернативи (жп връзки и тръбопроводи през Централна Азия), е частично защитен и продължава да получава ирански петрол.41

6.3. Парадоксът на "Оста": Липсата на директна защита

Въпреки мащабната технологична и логистична помощ, настоящата война разкрива и слабостите на "Оста на сътресенията". Нито Русия, нито Китай предоставиха "ядрен чадър" или директна военна интервенция, за да спасят живота на Али Хаменей.3 Това демонстрира транзакционната природа на този съюз. Китай е съгласен да финансира Иран и да използва територията му като поле за тестване на оръжия и изтощаване на САЩ, но Пекин няма да рискува директна война с Вашингтон заради оцеляването на иранската теокрация.23 Този факт резонира силно в Пхенян, убеждавайки Ким Чен Ун, че единственият реален гарант за сигурността му остава неговият собствен автономен ядрен арсенал, което прави преговорите за денуклеаризация (дори и инициирани от Доналд Тръмп) на практика невъзможни.56

7. Заключение

Анализът на събитията от 4 до 6 март 2026 г. доказва, че макар Китай и Северна Корея публично да избягват директен военен сблъсък със Съединените щати, тяхната полуофициална намеса на страната на Иран е мащабна, координирана и стратегически пресметната.

Китайската подкрепа трансформира Иран в технологично устойчив противник чрез интеграцията с навигационната система BeiDou-3, предоставянето на спътниково разузнаване в реално време и доставката на радари от ново поколение (YLC-8B) за засичане на американски стелт самолети. Логистичният мост, осъществяван чрез непрекъснати полети на Mahan Air и финансиран чрез сенчести бартерни сделки, гарантира потока от компоненти с двойна употреба и дронове. Същевременно, Пекин финализира преговорите за доставка на противокорабните ракети CM-302 (YJ-12), превръщайки Ормузкия проток в "смъртоносна зона" за западните флотове.

Северна Корея допълва тази стратегия чрез присъствието на дипломатически делегации и военни инженери на терен в Иран. Пхенян осигурява достъп до тежката ракетна артилерия KN-25, чиито масивни залпове са проектирани да претоварят въздушната отбрана на Израел и Залива. Остава надвиснала и сянката на ядрената пролиферация, като Пхенян е единственият актьор, способен бързо да възстанови иранската ядрена програма чрез трансфер на материали или експертиза.

В крайна сметка, действията на Пекин и Пхенян не са продиктувани от алтруизъм към Техеран, а от гранд-стратегия за деградация на глобалната мощ на САЩ. Принуждавайки Вашингтон да изразходва милиарди долари в скъпи ракети-прехващачи и да концентрира военноморски сили в Близкия изток, Китай и Северна Корея създават критични уязвимости в отбраната на Индо-Тихоокеанския регион, подготвяйки сцената за потенциални бъдещи агресии в собствените си сфери на влияние.

 

преди 16 минути, laplandetza написа:

 

Поздрави чат ГПТ от Саша! Информацията която руZия предоставя на Иран е безплатна! 😆

 

преди 3 минути, attj написа:

Русия не помага на Иран - защото удължаването на конфликта води до високи цени на петрола.    

Точно, тук вече не мога да споря, и дори Пясков се изказа..... така се изказа цинично, че иранците побесняха.... 😂

преди 1 час, Proshark написа:

Взеха решения,които ни направиха евентуална цел на Иран.

Сакън да не станем нечия цел, че Шарки вече е омазал гащите..Мишката си е мишка. А прави опити да реве като Карпатска мечка...

Форумен льольо...

преди 7 минути, БаалБек написа:

Сакън да не станем нечия цел, че Шарки вече е омазал гащите..Мишката си е мишка. А прави опити да реве като Карпатска мечка...

Форумен льольо...

не сте цел- официално казано от посланика на Иран,

преди 9 минути, "Саша" написа:

Точно, тук вече не мога да споря

Няма смисъл.    Тръмп с Путин и със Си  всичко могат да си договорят.   Европа пак нищо не е разбрала.

преди 30 минути, attj написа:

Няма смисъл.    Тръмп с Путин и със Си  всичко могат да си договорят.   Европа пак нищо не е разбрала.

Така е, Пена, Мара и Тодора също всичко чогат да си хуртуват на скамейката, но когато стане въпрос за пари, власт и мястото в двора което е било кочина, започват да се карат! 😉 

преди 49 минути, БаалБек написа:

Сакън да не станем нечия цел, че Шарки вече е омазал гащите..Мишката си е мишка. А прави опити да реве като Карпатска мечка...

Форумен льольо...

Какъв е този каруцарски език от нежна казанлъшка девойка?

Ракети за незанмсиколкоси пари... срещу рисунки на асфалта. Рисунките печелят 

Евала на Чичо Сам, евала на военните му сателити, дето виждат всичко, евала и на разузнаването му 

https://www.facebook.com/100039885545403/videos/pcb.1663555088317327/1460743469099395

и още:

https://www.facebook.com/reel/26920647097522046

После обаче четем как крави и евреи били унищожили илядо самолета и двеиляди хеликоптера на Иран. А бре, еййй, вие нямате толкова ракети, колкото иранците имат боя да рисуват по земята бре 

Според мен вече се изясни , че тая Специална Военна Операция срещу Иран , наистина е „специална“ . Представят ни Театър , Инсцинировка на Уж Намерения за Истински военни действия и Неутрализиране на Иран. Другаря Тръмп подготвя своята филмова победа , каквото и да стане Той, този прозрачен Нарцис, Ще бъде Победител! , а Иран ще бъде Озаптен за следващите поне 10 години!............. да , ама не!😄 Така ще бъде в главите на Зриителите, а не в Реалността. За да е добре захаросана Илюзията , тръмпитуу-тутууу  дори лично може да нареди  Листата Водачи по Върха на Иранското Управление.

 

https://obektivno.bg/sasth-otmenyat-sankcziite-sreshtu-ruski-dostavki-na-petrol-taj-kato-czenite-skochiha/

Цитат

САЩ отменят санкциите върху руски доставки на петрол, тъй като цените скочиха

 

Актуално

07.03.2026

Автор: Обективно

 

 

 

https://obektivno.bg/wp-content/uploads/2026/03/image201057.jpg

САЩ премахват някои ограничения върху руския петрол и обмислят още действия за „отмяна на санкциите“ срещу горивото от Русия, тъй като конфликтът в Иран повишава цените в световен мащаб, заяви американският министър на финансите Скот Бесент.

Той заяви пред Fox Business, че САЩ ще позволят на Индия да купува руски барели.

„Вчера Министерството на финансите се съгласи да позволи на нашите съюзници в Индия да започнат да купуват руски петрол, който вече беше в танкери в морето“, каза Бесент.

„Индийците бяха много добри партньори. Помолихме ги да спрат да купуват санкциониран руски петрол тази есен. Те го направиха. Смятаха да го заменят с американски петрол, но за да облекчим временния недостиг на петрол по света, им дадохме разрешение да приемат руския“, подчерта министърът. „Може да премахнем санкциите и за други доставки на руски петрол“, добави Бесент.

„Другото нещо, което Министерството на финансите може да направи е, че има стотици милиони… барели санкциониран суров петрол във водата и по същество, като ги премахне от санкциите, Министерството на финансите може да създаде предлагане“, каза Бесент и добави: „Разглеждаме това. Ще поддържаме ритъм на обявяване на мерки за облекчаване на пазара.“

В  публикация в социалната мрежа X  Бесент заяви, че администрацията на Тръмп ще позволи на индийските рафинерии да купуват руско гориво в продължение на 30 дни.

„Тази умишлено краткосрочна мярка няма да осигури значителна финансова полза за руското правителство, тъй като разрешава само транзакции, включващи вече заседнал в морето петрол“, пише той.

„Тази временна мярка ще облекчи натиска, причинен от опита на Иран да вземе световната енергия за заложник“, добави той.

Цените на петрола се покачват през цялата седмица, след като САЩ започнаха ударите си срещу Иран, който се намира близо до Ормузкия проток, ключов канал за превоз на петрол.

20 процента от световното потребление на петрол преминава през пролива ежедневно.

В петък както международният бенчмарк  Brent,  така и американският бенчмарк  West Texas Intermediate  се търгуваха на цени над 90 долара за барел, което е с около 20 долара повече от преди седмица.

Цените на бензина в САЩ също се покачваха,  като средно достигнаха около 3,32 долара за галон  в петък, което е с около 34 цента повече от предходната седмица.

Администрациите както на Байдън, така и на Тръмп  вече бяха  наложили  санкции върху руското гориво заради войната в Украйна. Те твърдяха, че спирането на руския петрол може да сложи край на основен поток от приходи за страната, богата на петрол, и да навреди на способността й да продължи войната. Това обаче не се случи.

Когато цените на бензина се повишиха в началото на конфликта между Русия и Украйна, Тръмп разкритикува тогавашния президент Байдън. Тръмп направи достъпността на енергията ключова част от посланието си към избирателите.

Още по темата: Западните рафинерии си доставят ирански петрол през Дубай въпреки санкциите

 

 https://obektivno.bg/zapadnite-rafinerii-si-dostavyat-iranski-petrol-prez-dubaj-vapreki-sankcziite/

 

Цитат

Западните рафинерии си доставят ирански петрол през Дубай въпреки санкциите

 

Актуално

07.03.2026

Автор: Обективно

 

 

 

https://obektivno.bg/wp-content/uploads/2026/03/image201056.png Иранският суров петрол е много по-лек от венецуелския, но по-тежък от американския, което го прави най-оптималния за преработка суров петрол.

Анализ на Шанака Анслем Перера, автор на „Невидимата обсада: Как застрахователните пазари, а не ракетите затвориха Ормузкия проток“:

Всички говорят за иранските барели петрол. Никой не говори за това какво има вътре в тях. Тази разлика е причината западните рафинерии да използват скрити мрежи през Дубай от двадесет години, за да го купуват въпреки санкциите.

Суровият петрол не е еднородна стока. Той представлява въглеводороди с различна молекулно тегло. Неговият състав определя колко лесно се преобразува в продуктите, които рафинериите искат да продават: бензин, дизел, реактивно гориво, мазут за отопление.

Мярката, която отчита това, е API плътност: измервателна скала, разработена от Американския петролен институт (American Petroleum Institute (API), за определяне на това колко лек или тежък е суровият петрол в сравнение с водата. Измерва се в градуси.

По-високата API плътност означава по-лек суров петрол (по-малко гъст) с по-къси въглеродни вериги, което означава по-ниски енергийни разходи за крекинг, по-ниски разходи за преработка и рафиниране и по-висок добив на леките дестилати, които носят премиум цени.

По-ниската API плътност обратно: означава по-тежък (по-гъст) суров петрол, изискващ повече енергия, повече етапи на преработка, повече капиталово оборудване и производство на по-висок дял на остатъци с по-ниска стойност.

Иранският лек суров петрол е с API плътност от 33 до 36 градуса със съдържание на сяра между 1,36 и 1,5%. Това е идеалната суровина за рафинериите. Той е достатъчно лек, за да се произвеждат от него по-високи фракции бензин и средни дестилати без прекомерни разходи за преработка, но достатъчно тежък, за да се използва за производство на пълната гама от продукти, които рафинериите са проектирани да преработват. Това е, което петролните инженери наричат оптимална смес суров петрол.

За сравнение, венецуелският тежък суров петрол Merey се характеризира с приблизително 16 градуса API плътност със съдържание на сяра между 3 и 5%. (съдържанието на сяра в иранския петрол е едва 1,36 и 1,5%). За да бъде рафиниран рентабилно, е необходима коксова инсталация, хидрокрекинг и обширна десулфуризираща линия. Затова са необходими рафинерии, специално построени за преработка на венецуелската суровина. Венецуелският петрол не е заместител на иранския суров петрол. Това е различен продукт, изискващ различна производствена инфраструктура.

Американският West Texas Intermediate се характеризира с 39 до 40 градуса API със съдържание на сяра под 0,25 процента. На теория това е най-чистият и лесен за преработка суров петрол. На практика обаче е толкова лек, че не дава по-тежките средни дестилати, от които се нуждае една комплексна рафинерия, за да работи с пълен капацитет.

Европейските и азиатските рафинерии, изградени за преработка на суров петрол със средни показатели, не могат да преминат към лекия американски WTI, без да го смесят с по-тежък суров петрол, за да постигнат разпределението на молекулното тегло, което изискват техните технологични единици. WTI също не е заместител на иранския петрол, който отговаря на европейските и азиатските стандарти.

Иранският петрол е подходящ там, където американският лек шистов петрол и венецуелският тежък петрол не са подходящи. Това е течността, която преминава през световната рафинерийна система, без да изисква нито коксова инфраструктура за тежкия суров петрол, нито операции по смесване за ултралекия шистов петрол. Това молекулярно съответствие е причината той да се котира постоянно по-добре от сравнимите сортове петрол.

Ето защо индийските рафинерии поддържаха покупките на ирански суров петрол по време на всеки кръг от санкции и договаряха логистиката, за да не спира този постоянен „поток“. Ето защо в Дубай съществуваше сенчесто банкиране и търговска мрежа, които правителството в ОАЕ сега обмисля да прекрати.

Ормузкият проток, който Иран затвори след началото на атаките на САЩ и Иран, не само пренася петрол. Той осигурява достъп до специфичната категория петрол, за чиято най-ефективна обработка е изградена глобална система от рафинерии. Затварянето на протока не само намалява предлагането на ирански петрол. То премахва вида суров петрол, с който системата работи най-добре, и принуждава всяка рафинерия в света да работи по-неефективно с каквото и да е, което може да намери като заместител. Това е премията, вградена в цената на петрола от 82 долара: не само обем, но и молекулно тегло.

 

преди 10 часа, Proshark написа:

Сандьо,Тръмп е президент на САЩ...да се оправят американците...

И техните подложки?

https://glasove.com/novini/putin-razgovarya-s-iranskiya-prezident-i-prizova-za-prekratyavane-na-oganya

 

Цитат

https://glasove.com/media/2026/03/07/180877/1010x570.jpg?_=1772862308

• Автор: ТАСС
• 07 Март 2026
• 44
• 0

 

Руският президент Владимир Путин призова за незабавно прекратяване на огъня в Иран по време на телефонен разговор с иранския си колега Масуд Пезешкиан, предадоха Франс прес и ТАСС, като цитира съобщение на Кремъл. "Принципната позиция на Русия относно необходимостта от незабавно прекратяване на военните действия беше потвърдена", заяви руското президентство. Владимир Путин призова още за "връщане към пътя на политическо и дипломатическо уреждане". Това е първото публично съобщение за контакт на такова ниво след американско-израелската атака срещу Иран, съобщава ТАСС.

Руският президент потвърди принципната позиция на Москва за необходимостта от незабавно прекратяване на военните действия в Близкия изток и възможно най-скорошно връщане към пътя на политическо и дипломатическо уреждане. „Владимир Путин отбеляза, че е в постоянен контакт с лидерите на страните, които са част от Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив“, се казва в изявлението на Кремъл.

Путин отново изрази съболезнования за убийството на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей. „Президентът на Русия отново изрази дълбоки съболезнования във връзка с убийството на върховния лидер на Ислямска република Иран аятолах Сейед Али Хаменей, членове на семейството му и представители на военно-политическото ръководство на страната и многобройните цивилни жертви в резултат на въоръжената израелско-американска агресия срещу Иран“, съобщава Кремъл.

"Масуд Пезешкиан изрази благодарност за солидарността на Русия с иранския народ, който отстоява суверенитета и независимостта на своята родина, и подробно информира за развитието на ситуацията в хода на настоящата остра фаза на конфликта", предаде още руското президентство.

Източник: ТАСС

 

Другари някой знае ли как се представят С-400 и панцерите в Иран?

Предния път бяха изненадани , сега да не би да са неразположени?

https://yandex.ru/video/touch/preview/5800767308362537904

А междувременно стана страшно иранците могат да ползват AI видеа

Израел и САЩ не успяха да приемат сериозно последствията от атаката срещу Иран, каза военният анализатор Андреас Криг пред Tagesspiegel.

„Те подцениха колко бързо Техеран ще разпространи конфликта в Персийския залив и политическия шок, който това би могло да причини сред американските партньори. Силата на Иран в тази война не е просто симетрия, а сдържаност. И способността да създава рискове за бази, градове, търговия и енергийни потоци, въпреки въздушното превъзходство на противника“, се съобщава в статията.

Според анализатора израелско-американската коалиция погрешно е предположила, че ответните удари в Персийския залив ще бъдат насочени само към американски военни бази, но Техеран е демонстрирал готовността си да приеме по-висока политическа цена.

„Според моята оценка и двете страни очакваха болезнени удари, но обхватът и честотата на иранските атаки надминаха очакванията на много регионални играчи“, отбеляза той.

Криг добави, че Иран притежава значителен арсенал от ракети и безпилотни летателни апарати, както и значителен лост за влияние извън бойното поле, което би могло да превърне военния конфликт в регионална системна криза.

„Това затруднява принуждаването на Техеран да направи отстъпки“, се посочва в изданието.

Източник: https://rusvesna.su/news/1772802634

Не съм бил прав че Русия помага само на думи - и координати давала

Значи това вече е прокси война. Не знам само дали чалмите знаят че са използвани ?

преди 24 минути, morandis написа:

Израел и САЩ не успяха да приемат сериозно последствията от атаката срещу Иран, каза военният анализатор Андреас Криг пред Tagesspiegel.

„Те подцениха колко бързо Техеран ще разпространи конфликта в Персийския залив и политическия шок, който това би могло да причини сред американските партньори. Силата на Иран в тази война не е просто симетрия, а сдържаност. И способността да създава рискове за бази, градове, търговия и енергийни потоци, въпреки въздушното превъзходство на противника“, се съобщава в статията.

Според анализатора израелско-американската коалиция погрешно е предположила, че ответните удари в Персийския залив ще бъдат насочени само към американски военни бази, но Техеран е демонстрирал готовността си да приеме по-висока политическа цена.

„Според моята оценка и двете страни очакваха болезнени удари, но обхватът и честотата на иранските атаки надминаха очакванията на много регионални играчи“, отбеляза той.

Криг добави, че Иран притежава значителен арсенал от ракети и безпилотни летателни апарати, както и значителен лост за влияние извън бойното поле, което би могло да превърне военния конфликт в регионална системна криза.

„Това затруднява принуждаването на Техеран да направи отстъпки“, се посочва в изданието.

Източник: https://rusvesna.su/news/1772802634

До кога с тази пропагадна? 

Не ви ли омръзна да четете пропаганда?😆

Абе я аз да те попитам, защо руските медии удобно пропускат заключението на Андреас Криг, че иранският режим в момента е обезглавен и парализиран? Русия вместо да защити съюзника си Иран, само гледа отстрани как Израел и САЩ унищожават режима в Иран и цялата им военна инфраструктура? 😆

Става страшно!

Направо ужасно е вече !

преди 8 минути, "Саша" написа:

Не ви ли омръзна да четете пропаганда?

Умния тираджия се възмущава от пропаганда. И това ли доживях? 😆

Защо като тръгнете да защитавате Иран, нито за миг не се замисляте за правата на човека на това религиозно управление?

Има ли някой друг освен САЩ, който може да въведе демокрация в тази държава?

В случая, с какво защитниците на този режим са по-добри от американците които се явяват спасители на народа на Иран?

https://iranhumanrights.org/2025/07/iran-political-death-sentences-surge-in-brutal-crackdown-on-minorities/

преди 1 минута, Oxiss написа:

Има ли някой друг освен САЩ, който може да въведе демокрация в тази държава?

Пича грам не е наивен... 😆

 

лапландец

  тоя изкуствен интелект с@ре простотии от по-голямата простотия - укипедия

 

Дипломацията е сложна сфера. Реално такива личности липсват в една държава или съюз, или република, или федерация и затова има войни и специални операции.

п.п. САЩ в момента правят "мечешка услуга" на Израел!  

преди 2 часа, Oxiss написа:

Защо като тръгнете да защитавате Иран, нито за миг не се замисляте за правата на човека на това религиозно управление?

Има ли някой друг освен САЩ, който може да въведе демокрация в тази държава?

В случая, с какво защитниците на този режим са по-добри от американците които се явяват спасители на народа на Иран?

 

https://iranhumanrights.org/2025/07/iran-political-death-sentences-surge-in-brutal-crackdown-on-minorities/

Мисля че Дарт Вейдър и Императора биха могли да "въведат" една доста приемлива демокрация!!!

Никой не "защитава" (в смисъла да се адвокатства) Иран! Доколкото чета отговорите (които стават за четене), става въпрос за агресори и изключително неадекватни действия на самоповярвали си държави, че са спасителите на света от режими и наркотици. Правата на човека и хората въобще, ги нарушават в изключителна степен САЩ и Израел- те не спират да убиват! Правото на 165 деца да живеят е отнето!
Последната смешка, която четох как в близост до училището имало база на иранската полиция ... Не че не се очакваше тези ислямисти и терористи да са под или зад училището, ама хайде, да си насочват тъпите оръжия другаде. Че и било "грешка", да е точно училището! Оставаше да се обясни, как още от деца ги обучават в това училище момиченцата, да се женят и внедряват при богати чичковци западняци, и за да пресекат в зародиш предполагаема ужасна операция по отстраняване на велики освободители, бам! удрят училището!

Редактирано 7 март7 Март от Maleficient (преглед на промените)