преди 30 минути, В. Велев написа:

Видя ли как започнаха да ви се избистрят нещата. А вие все бързате за 3 дня да станели...

Ооо, това е поредната многоходовка на Путин? А ние се бяхме притеснили.

Ама с какво ще го прекарва този поскъпнал нефт? Или това не се брои?

 И по-интересно - как ще постъпва от Иран към Китай, защото Китай изразява дълбока загриженост.

Абе кфо става в тая нашата държава бре? 

Тука всичко гърми че едва ли не вече сме във война, всички ме питат днеска дали е верно че България се включва във войната, даже по Новините леко намекнаха че освен Кипър има и друга членка в опасност... 

Запрянов пък бил пуснал самолетите на САЩ през България... 

... Луда работа. 

преди 3 минути, "Саша" написа:

Под ботуш за защита и под ботуш роби има значение. Защитата, благодарение на нея сме защитени и съществуваме! На теб май не ти харесва точно това, че някой ни защитава? 😆 Разбирам омразата на орките към нас Българите, и всичко което правим за да се защитим от вас. И вие ще паднете позорно като съюзниците си от Иран, без помощ от никой!!!! 😆

Когато бяхме със СССР сами се защитавахме защото имахме 400 самолета, ракети СС, хиляди танкове и няколко стотин хилядна войска. И Гърция и Турция се плашеха от нас. А сега могат да ни превземат за 3 часа. И нито САЩ ще дойдат да ни защитят нито някой от Западна Европа.

преди 4 минути, parmobil написа:

Ооо, това е поредната многоходовка на Путин? А ние се бяхме притеснили.

Ама с какво ще го прекарва този поскъпнал нефт? Или това не се брои?

С Ирански дронове Шахед или експресно с Орешници..... 

преди 5 минути, parmobil написа:

Ама с какво ще го прекарва този поскъпнал нефт? Или това не се брои?

Прекарва се както и сега се прекарва, ама вече е по-скъп.

току-що, В. Велев написа:

Когато бяхме със СССР сами се защитавахме защото имахме 400 самолета, ракети СС, хиляди танкове и няколко стотин хилядна войска. И Гърция и Турция се плашеха от нас. А сега могат да ни превземат за 3 часа. И нито САЩ ще дойдат да ни защитят нито някой от Западна Европа.

Също както Иран и Венецуела и Сирия и още безброй защитени от орките страни..... 🤭

преди 1 минута, "Саша" написа:

Също както Иран и Венецуела и Сирия и още безброй защитени от орките страни..... 🤭

Глупав пример. Като тебе. Нищо общо няма със социалистическа България.

току-що, В. Велев написа:

Глупав пример. Като тебе. Нищо общо няма със социалистическа България.

Дай пример за просперираща свободна държава, която е защитена от орките? 😂

преди 2 минути, В. Велев написа:

Прекарва се както и сега се прекарва, ама вече е по-скъп.

Ама танкерите нещо намаляват. Кой задържан, кой се счупил покрай Ормуз. Ама ти не четеш негативни новини.

Днес е велик ден за мен и в знак на благодарност ще отделя време да споделя лични неща.
В Чили, независимо от търговския обект, хляб и хлебни изделия се мерят на кантар преди да ви го продадат. В Израел е като в България. Пред артикула стои цена за бройка. Разнообразието е голямо. Бял, черен, ръжен, с стафиди, с фурми и каквото му хрумне на шефа. Цял или нарязан в пакети. Но предпочитания хляб за мен са египетските пити. Задължително хумус или тхина към него. Всеки ден пътувам на 18км от вкъщи до една пекарница (разбирай сладкарница и хлебарница под един покрив). Пекарницата се казва "Балкан". Тя е основана от българско семейство евреи дошли с първата вълна на репатриация.

Вляво са бели пити и за 10бр в пакет разменяте 4.48€. Разрез по периметър. Парче шунка, после в тостера и накрая пълнеж с хумус. Чаша турско кафе и варено яйце, и закуската готова. Вдясно торба от 10 (не е козунак) кравая подобно на кроасан. Наричам го дунапренов хляб, обилно поръсен с сумсум . Сладости не купувам, защото е някаква турско-арабска вариация и не ми харесва. Разбира се всичко това не го изяждам. Оставам колкото ми е необходимо плюс куче, а останалото раздавам на пенсионери съседи. И така всеки ден от години. Вариациите на хляб "Добружа" или "Стара Загора" не помня кога за последно съм купувал. И да, всичкото бяло сирене в Израел е "българско". И да, чиста синтетика на гума. Магазинерките ги затапвам, че ми пробутват търчи лъжи, защото съм българин, а те в отговор изпадат в еуфория от спомени по Несебър, Слънчев бряг, Банско или където там са шерстили. 

Тук учениците са падни-стани. Качеството на средното образование е жив ташак и масово учениците са зад щандовете, да изработят някой шекел за парцалка или ай-фонче. Те си ме знаят като редовен клиент  и ги попитах къде се криете по време на въздушна трвога. Отзад имали някаква импровизация на "защитена стая" която е нещо като армейски бронежилет от импрегниран картон.

От години съм домоуправител на входа. Изборна длъжност всяка година от съседите. Някъде 2016г отнех палмата от един мароканец-фотограф, който нищо не правеше за входа. Всеки апартамент месечно ми плаща 14€, което е подаяние. От тях плащам стълбищно осветление и на чистачка, което ме прави император на кастинга от кандидатки. Бюджетът трябва да се впише за надница на негърче-градинарче, което бръсне храстите по оградата и още за духач на фасовете по пътеката с съотвения духай-девайс. Не дай Бог канализацията да се задръсти, защото влизам в преговори с професионални лайночистачи. Преди три години ми сложиха "шапката на комина" и избягвам хабибитата. Те са нелоялни и претупват работата с цел след месец пак да ги викаш. Но отделно държа линия с командването на тила. При ескалации се спускам в бомбоубежището, за да го отключа и включа аварийното осветление. В Израел също има клошари, а зимите тук са влажни и студени. Забравиш ли го отключено и са се намъкнали локалните алкажи. 

В Израел мазета няма. Туршии, каце с зеле, консерви - мисля, че ме разбрахте не съществува. Никой не трупа вехтории. И така в основния ми апартамент мазето е префасонирано под бомбоубежище (миклат).

Вход откъм стълбището. Кофи с латекс останали от последното освежаване. Електро табло с аварийни акумулатори.

Изход или изглед от другата страна на входната врата.
И самата стая.

На преден план китайски вентилатор, а столове подбрани от съседи след покупка на нови. Реално не всички се спускат, защото им е писнало при толкова години ескалации. При пряко попадение на балистика в тавана това помещение ще се превърне в общ гроб. То пази от касами, катюши, реактивни снаряди, но срещу иранските тръби по тон тротил е импрегниран картон.

Купих втори апартамент в съседен град, строен преди 2 години. Една от стаите (мамад) е с усилен бетон с тежка метална капандура на прозореца и херметична изолация, но тя също няма да издържи на  балистика. Новото тук е, че има три подземни етажи парцелирани на гаражи по 12 кв.м. Тези подземни гаражи са подсилени с повече бетонни колони и трегери и там нещата са по-надежни. Мощно осветление, аспирация и климатизация, плюс лична колонка за зареждане на електроавтомобил. И това ще ви струва 105€ на месец такса към домоуправителя. Първите дни на Пурим тези подземни гаражи се превърнаха в подземни градове като по филмите.

Смачка ли се Иран - край! На Близкия изток ще се отвори нова страница и следващото поколение няма да помни тези дни.
Благодаря за вниманието и лека нощ на всички!

преди 20 минути, Bubbles написа:

Абе кфо става в тая нашата държава бре? 

Тука всичко гърми че едва ли не вече сме във война, всички ме питат днеска дали е верно че България се включва във войната, даже по Новините леко намекнаха че освен Кипър има и друга членка в опасност... 

Запрянов пък бил пуснал самолетите на САЩ през България... 

... Луда работа. 

Турция свали иранска ракета. Докъде е можела да стигне, един аятолах знае. Нищо ужасно до момента.

преди 2 минути, parmobil написа:

Турция свали иранска ракета. Докъде е можела да стигне един аятолах знае. Нищо ужасно до момента.

Дано да си прав, ама с тия лумпени управници не ми се мисли. 

Велке, ще прочетем ли пример за свободно развиваща се държава, която е защитена от Русия?  Или няма такава? 😆

преди 25 минути, "Саша" написа:

Велке, ще прочетем ли пример за свободно развиваща се държава, която е защитена от Русия?  Или няма такава? 😆

Нали според теб Иран не е свободно развиваща се държава? Защо тогава Русия трябва да я защитава?

преди 6 минути, В. Велев написа:

Нали според теб Иран не е свободно развиваща се държава? Защо тогава Русия трябва да я защитава?

Велке, затрудняваш ли се да ми отговориш? 😂

Велке, имам още един въпрос към теб на който тая надежда да ми тогвориш. След като ние Българите сме толкова незащитени сега когато сме в НАТО и ЕС, ЗАЩО ПРОПАГАНДАТА ПОЛАГА ТОЛКОВА ГОЛЕМИ УСИЛИЯ ДА НИ УБЕЖДАВА В ТОВА ВСЕКИ ДЕН? Защо толкова много се борят да ни убедят НАСТОЙЧИВО, че не сме важен фактор в европейска държава? 😆 

Какво надробиха АГРЕСОРИТЕ , запалили Войната  САЩ и Израел?🙂

 

преди 2 минути, "Саша" написа:

Защо толкова много се борят да ни убедят НАСТОЙЧИВО, че не сме важен фактор в европейска държава? 😆 

Какъв важен фактор бе розово пони ? 🤣 ти и да пишеш не можеш. 😁

Територия на която, всеки чужденец може да прави, каквото си поиска.Толкова важни. Коя друга европейска столица , е военна база в момента.Това е достатъчно.

 

преди 1 минута, nikssi написа:

Какъв важен фактор бе розово пони ? 🤣 ти и да пишеш не можеш. 😁

Това ли е отговор, правописа ми който няма нищо общо с въпроса? 😂 Ах ваща м.....а психопати! 😆 

Когато човек не може да защити тезата си или да обори мнението на събеседника прибягва до обиди и лични нападки!  Следващия тромпед да заповяда на дансинга! 🤭

преди 2 минути, "Саша" написа:

Това ли е отговор, правописа ми който няма нищо общо с въпроса? 😂 Ах ваща м.....а психопати! 😆 

Когато човек не може да защити тезата си или да обори мнението на събеседника прибягва до обиди и лични нападки!  Следващия тромпед да заповяда на дансинга! 🤭

Кой е Агресора във войната предизвикана и запалена от САЩ и Израел ?. Чия е Газа?

преди 29 минути, В. Велев написа:

Нали според теб Иран не е свободно развиваща се държава? Защо тогава Русия трябва да я защитава?

Защото подписаха договор. И това ли не си прочел? И за Сирия ли не си прочел?

Но РФ изрази тревога и дълбока загриженост.

Аз също.

преди 1 час, parmobil написа:

Ама танкерите нещо намаляват. Кой задържан, кой се счупил покрай Ормуз. Ама ти не четеш негативни новини.

Приятелю, трябваше да играя три срещи поред на тренировката по BeerPong, а вие през това време сте изписали десетнайсе страници и не мога да чета всичко. Би ли ме осветлил дали си ми помогнал да се ориентирам по въпроса: "Кой е агресора в тази война?", или си ме оставил в неведение?

Цитат

Направих подробно търсене на информация само от китайски източници относно позицията и анализа на събитията около военните удари на САЩ и Израел срещу Иран. Ето обобщение на намерените данни, категоризирани по вид източник.

Важно уточнение: Тъй като събитията са от края на февруари и началото на март 2026 г., информацията е актуална към днешна дата (4 март 2026 г.).

1. Официална позиция на китайското правителство (МИД и Държавни медии)

Китайското ръководство изрази ясна и категорична позиция чрез своите официални представители. Ето основните акценти:

• Нарушаване на международното право: Официалният представител на МИД Мао Нин заяви, че ударите на САЩ и Израел са "неприемливи" и представляват "грубо убийство" на лидера на суверенна държава. Тя подчерта, че тези действия нямат мандат от Съвета за сигурност на ООН и нарушават международното право .

• Призив за прекратяване на огъня: Министърът на външните работи Ван И, в телефонни разговори с колегите си от Иран, Оман, Франция и Израел, призова за незабавно спиране на военните действия. Той предупреди, че конфликтът рискува да се разпространи в целия Близък изток и хуманитарната ситуация да стане необратима . Китай призова всички страни да защитят безопасността на корабоплаването в Ормузкия проток, за да се предотврати допълнителен удар върху глобалната икономика .

• Защита на цивилното население: Китай изрази дълбока загриженост и скръб от масовите цивилни жертви. "Защитата на цивилните във въоръжени конфликти е червена линия, която не трябва да бъде прекрачвана. Безразборното използване на сила е неприемливо", заяви Мао Нин .

• Подкрепа за дипломацията: Пекин потвърди ангажимента си към политическо решение на иранската ядрена програма и изрази съжаление, че преговорният процес е бил прекъснат от военните удари . Според официалната позиция, истинската стойност на военната сила е да предотвратява войни, а не да се използва на бойното поле .

2. Военно-стратегически анализ (НОАК)

Народно-освободителната армия на Китай (НОАК) публикува официален анализ на операцията, от който извлече пет ключови урока. Този анализ е разпространен в официалния акаунт на НОАК и е широко цитиран :

1. "Най-смъртоносната заплаха е врагът вътре" - вероятно отнасящо се до вътрешна нестабилност или подривна дейност.

2. "Най-скъпоструващият просчет е сляпата вяра в мира" - подчертава необходимостта от постоянна готовност.

3. "Най-суровата реалност е логиката на превъзхождащата огнева мощ" - признание за решаващата роля на модерните оръжейни системи.

4. "Най-жестокият парадокс е илюзията за победа" - предупреждение срещу надценяването на собствените способности.

5. "Най-сигурната опора е самодостатъчността" - акцент върху важността на независимостта и развитието на собствени отбранителни способности.

3. Мнения и реакции в неофициални и социални източници (като Weibo)

Анализи на чуждестранни медии, базирани на социални мрежи в Китай, показват разнообразие от гледни точки сред обикновените китайци, които не винаги съвпадат с официалната държавна линия :

• Подкрепа за официалната линия: Държавните медии като CCTV и Синхуа активно показваха кадри на иранските удари срещу Израел, което подсили анти-израелските наративи и събра милиони гледания в Weibo. Публикувани бяха и карикатури, критикуващи американската "хегемония" .

• Технически дебати и защита на китайските оръжия: Сред военните блогъри (т.нар. "Little Pinks" - лоялни на ККП) възникна дискусия относно ефективността на иранските системи за противовъздушна отбрана, които включват китайско оборудване (като радара YLC-8B). Когато някои потребители се усъмниха дали китайските системи са се провалили, проправителствените блогъри ги защитиха, обяснявайки, че пробивът на една ракета не означава непременно провал на цялата система, тъй като резултатът зависи от електронната война, позиционирането и координацията на различните слоеве на отбрана .

• Противоположни мнения: Въпреки държавния контрол, в социалните мрежи се появиха и коментари, които рязко контрастират с официалната позиция, като например "Моля, помогнете ни" и "Свободният свят идва", което показва наличие на различни обществени нагласи .

• Геополитически притеснения: Сред анализаторите и потребителите има притеснения, че падането на иранския режим би означавало загуба на още един съюзник на Китай (след събитията във Венецуела), което е в интерес на администрацията на Тръмп. Затварянето на Ормузкия проток също би нанесло сериозен удар върху китайския внос на енергия .

Обобщение

Китайските източници рисуват картина на държава, която официално осъжда агресията и призовава за мир и зачитане на международното право, като същевременно извлича стратегически уроци от конфликта, за да укрепи собствената си отбрана. В същото време вътрешният дебат в социалните мрежи разкрива по-сложна картина на обществените нагласи, вариращи от лоялна подкрепа на държавната линия и защита на китайските технологии до притеснения за геополитическите последици и дори редки изблици на симпатия към атакуваната страна.

  това беше от Деепсиик ,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

преди 1 минута, ivottoshev написа:

Приятелю, трябваше да играя три срещи поред на тренировката по BeerPong, а вие през това време сте изписали десетнайсе страници и не мога да чета всичко. Би ли ме осветлил дали си ми помогнал да се ориентирам по въпроса: "Кой е агресора в тази война?", или си ме оставил в неведение?

Бих. Написах кой кого е ударил. 

Друго за успешното иранско/руско ПВО ще науча ли?

сега от Гемини

 

Цитат

Стратегически доклад: Многоизмерен анализ на военната агресия на САЩ и Израел срещу Иран (февруари-март 2026 г.) през призмата на китайското информационно и аналитично пространство

1. Въведение и макростратегически контекст на конфликта

На 28 февруари 2026 г. Близкият изток и глобалната архитектура на сигурност навлязоха в безпрецедентна фаза на дестабилизация. Съединените американски щати (САЩ) и Държавата Израел инициираха мащабна, съвместна военна офанзива срещу Ислямска република Иран, която доведе до драматични геополитически, икономически и военни сътресения.1 Настоящият доклад предоставя изчерпателен, дълбочинен и нюансиран анализ на конфликта, базиран изключително на масиви от данни от китайски официални, академични, военно-аналитични и неофициални източници (включително държавни медии, мозъчни тръстове и платформи като Weibo, Zhihu, Bilibili и специализирани военни форуми).

Китайската аналитична общност разглежда този конфликт не просто като поредния епизод от близкоизточната криза (започнала през 2023 г.), а като системен трус, който преначертава доктрините за водене на съвременна война, глобалната енергийна сигурност и легитимността на международното право.4 Разбирането на произхода на тази война изисква детайлен анализ на събитията, довели до точката на пречупване.

1.1. Колапсът на дипломацията и ултиматумът на Вашингтон

Военната интервенция е директно следствие от пълния крах на ядрените преговори между САЩ и Иран. Според китайските дипломатически доклади, през февруари 2026 г., с посредничеството на външния министър на Оман Бадр бин Хамад Албусаиди, в Маскат са се провели индиректни преговори.7 Американската страна, под ръководството на администрацията на Доналд Тръмп, е формулирала пакет от максималистични искания, които са били стратегически неприемливи за Техеран. Те включват: предаване на останалите 400 килограма обогатен уран, пълно и безусловно спиране на програмата за ядрени изследвания ("нулево обогатяване" за период от десет години), радикално ограничаване на програмата за балистични ракети и прекратяване на всякаква логистична и финансова подкрепа за организациите от "Оста на съпротивата" (Хизбула, Хамас и хутите).7

Върховният лидер на Иран, аятолах Али Хаменеи, категорично е отхвърлил тези условия, определяйки ракетната програма като "червена линия", която не подлежи на преговори.8 В отговор, около 19-20 февруари, президентът Тръмп е поставил ултиматум от "максимум 10 до 15 дни" за постигане на споразумение, предупреждавайки за "нещастни последствия" и открито заявявайки, че се обмислят "предварителни ограничени военни удари".8 Разминаването в преговорните позиции е било толкова дълбоко, че според независими китайски анализатори (напр. коментатора Джан Хао), преговорите са били обречени по замисъл, служейки по-скоро като дипломатическо прикритие за вече взето военно решение.10

1.2. Вътрешнополитическа уязвимост и хипотезата за "Смяна на режима"

Китайските изследователи обръщат сериозно внимание на вътрешната крехкост на Иран в навечерието на войната. Между 2025 и началото на 2026 г., Иран е разтърсен от най-мащабните антиправителствени протести от Ислямската революция през 1979 г. насам, обхванали над 100 града.7 Правителството в Техеран отговаря с изключително твърди мерки и кърваво потушаване, като най-смъртоносните инциденти са регистрирани на 8 и 10 януари 2026 г..7

Тази вътрешна дестабилизация създава дълбоко разделение между държавния апарат и обществото. Американските и израелските стратегически калкулации, според китайски коментатори, са се възползвали от тази уязвимост. Оценките на американското разузнаване (цитирани в китайската преса) са предполагали, че масивният външен натиск може да доведе до колапс на правителството. Това превръща целта на операцията от обикновено "възпиране" в откровено търсене на "смяна на режима" (Regime Change) – цел, която по-късно е потвърдена от израелски официални лица и негласно подкрепена от Държавния департамент на САЩ, като Тръмп дори призовава иранците да "поемат контрола над своите институции".5

2. Оперативна хронология и тактическо изпълнение на кинетичната фаза

Военната операция е инициирана в 1:15 ч. сутринта източноамериканско време (9:45 ч. сутринта в Техеран) на 28 февруари 2026 г..15 Американският сегмент от офанзивата носи кодовото име „Епична ярост“ (Operation Epic Fury), докато израелският е обозначен като „Ревящ лъв“ (Roaring Lion / Mivtsá She'agát Ha'arí).1

2.1. Доктрината на "Дневното обезглавяване"

Анализите в китайските военни платформи акцентират върху една радикална промяна в доктрината на западната коалиция. За разлика от традиционните въздушни кампании (като Войната в Залива през 1991 г. или интервенцията в Югославия), които винаги започват през нощта за минимизиране на риска от противовъздушната отбрана (ПВО), настоящата атака е предприета посред бял ден.16

Стратегическата цел на това "дневно обезглавяване" е била да се гарантира, че ключовите политически и военни фигури на Иран се намират в своите официални кабинети и правителствени сгради, а не в укрепени подземни бункери.15 Тази тактика се увенчава със смразяващ успех: високоточни удари (включващи над 30 тежки бомби само в първата вълна) унищожават офисите в района на улица "Пастьор" в Техеран.15 В резултат на това, на 1 март иранските държавни медии официално потвърждават смъртта на върховния лидер Али Хаменеи.17 Заедно с него загиват 48 други високопоставени военни и политически служители, включително ключови фигури от Ислямския революционен гвардейски корпус (IRGC) и членове на семейството на Хаменеи.3 В страната е обявен 40-дневен национален траур и 7-дневна национална ваканция.17

2.2. Мащаб, интензитет и технологично превъзходство

Според съвместни данни от израелското и американското командване (широко цитирани и анализирани в Китай), мащабът на бомбардировките далеч надхвърля предишните сблъсъци (като 12-дневната война през юни 2025 г.).3 Само до 3 март израелските военновъздушни сили са хвърлили над 4000 прецизни бомби, унищожавайки повече от 300 ирански ракетни установки и атакувайки цели в 18 от общо 31 ирански провинции.3 Американските сили са докладвали за над 1700 индивидуални удара и поразяване на близо 2000 цели.3

Военно-технологичният комплекс, мобилизиран за операцията, демонстрира пълния спектър на съвременната многодомейнова война (Multi-Domain Operations).

 

Военен домейн / Платформа	Специфични системи и технологии	Стратегически цели и резултати според китайски анализи
Стратегическа и тактическа авиация (САЩ/Израел)	B-2A Spirit (излетели от САЩ), F-35 Lightning II, F-22 Raptor, F-18 Super Hornet, F-16, A-10 Warthog, EA-18G Growler.15	Проникване през иранската ПВО чрез стелт технологии и масирана електронна война (EW). Поразяване на дълбоко укрепени командни и ядрени съоръжения (вкл. тайно съоръжение за научно-изследователска дейност, според твърдения на IDF).3
Военноморски сили (САЩ)	Подводници, крайбрежни бойни кораби (LCS), ракети Tomahawk Block VA (Maritime Strike).3	Тотална анихилация на иранските военноморски сили. Американското централно командване докладва за 17 потопени ирански съда, включително една подводница.3 Един ирански боен кораб е потопен от американска подводница чак в Индийския океан, близо до Шри Ланка, където 32-35 души са спасени от местните власти.3
Сухопътни и ракетни системи	M-142 HIMARS с балистични ракети PrSM (Precision Strike Missile).15	Бързи и прецизни удари от регионални бази по ирански ракетни силози и радарни инсталации.15
Безпилотни системи и рояци	LUCAS (Low-Cost Unmanned Combat Attack System).15	Американски еквивалент на иранските Shahed-136. Използвани масово за насищане на иранската ПВО и изтощаване на запасите от ракети земя-въздух – класически пример за "обръщане на оръжието на врага срещу самия него".21

Американският министър на отбраната Пийт Хегсет и началникът на Обединения комитет на началник-щабовете Джак Кийн обявяват на пресконференция във Вашингтон, че целта е "пълен контрол" над иранското въздушно пространство в рамките на една седмица, след което ще се премине към неограничени бомбардировки с прецизно управляеми боеприпаси.3

2.3. Кибервойната като предвестник на кинетичния удар

Китайските експерти по киберсигурност (като анализаторите от "Qi'an Web Intelligence Bureau") подчертават, че физическите удари са били предшествани и координирани с най-голямата кибератака в историята на Иран.23 Ключови информационни агенции (вкл. Иранската информационна агенция и Тасним), телекомуникационни оператори и дори популярни приложения за молитва са били хакнати. Съдържанието им е било подменено с призиви за капитулация, създавайки когнитивен дисонанс и паника сред населението.15 Тази хибридна тактика има за цел да парализира не само комуникациите на армията, но и психологическата съпротива на нацията, превръщайки киберпространството в "невидим връх" на бойното поле.15

3. Асиметричният отговор на Техеран: Операция „Истинско обещание 4“

Въпреки колосалния удар върху политическото си ръководство, командната структура на Иран, особено в рамките на Ислямския революционен гвардейски корпус, запазва оперативна съвместимост. Както отбелязва китайският военен коментатор Джан Хао, устойчивостта на иранската държава се крие в нейната способност да мобилизира обществото и да води война на изтощение.13 Само часове след атаката, на 1 март сутринта, Иран стартира мащабна контраофанзива, наречена операция „Истинско обещание 4“ (True Promise-4).3

3.1. Разширяване на конфликта и ракетна кампания

Осъзнавайки технологичното си изоставане във въздуха, Иран залага на асиметрична война и съзнателно разширява периметъра на конфликта, превръщайки го в регионална война. IRGC изстрелва стотици балистични ракети и безпилотни самолети не само срещу територията на Израел (където са поразени жилищни райони в Тел Авив и Хайфа, предизвиквайки жертви и инфраструктурни щети) 17, но и срещу американски военни бази и инсталации, разположени в шест други държави: Обединените арабски емирства (ОАЕ), Катар, Кувейт, Бахрейн, Йордания и Саудитска Арабия.15

Иранската пропаганда и официални комюникета (широко превеждани и обсъждани в китайските медии) докладват за значителни тактически успехи, които до голяма степен компенсират психологическия шок от смъртта на Хаменеи:

• Неутрализиране на американската противоракетна отбрана: Иран твърди, че базирайки се на сателитни снимки, е успял да порази и унищожи три американски системи за противоракетна отбрана THAAD (Terminal High Altitude Area Defense) – една в базата Мувафак Салти в Йордания и две в ОАЕ (където е унищожен и критичен радар).3

• Удари по американски жива сила: Ирански военни източници разпространяват твърдения (активно дискутирани в китайските платформи), че ударите по бази в ОАЕ са довели до над 100 убити или ранени американски войници.28 Макар Пентагонът да не потвърждава тези конкретни цифри, секретарят по войната Хегсет официално признава за "първи жертви" сред американския персонал, а президентът Тръмп потвърждава смъртта на множество американски военнослужещи.3

• Социална мобилизация: В рамките на "Съобщение № 10", иранската армия обявява масова мобилизация, призовавайки ветерани от Ирано-иракската война да се присъединят към активните сили, демонстрирайки решимост за продължителна съпротива.3

3.2. Стратегическото задушаване: Блокадата на Ормузкия проток

Най-радикалният и геополитически значим ход на Иран е реализирането на дългогодишната му заплаха – пълното затваряне на Ормузкия проток.3 Вечерта на 1 март съветник на командващия IRGC официално обявява протока за затворен за всякакво корабоплаване.3 Блокадата е наложена не само де юре, но и чрез кинетични действия – иранските сили започват атаки срещу преминаващи търговски и енергийни съдове, включително ракетен удар по кораб, идентифициран като "Светлина/Sky Light".15 Тази тактика на "енергиен шантаж" има за цел да интернационализира цената на войната, принуждавайки глобалните икономически сили (особено Азия и Европа) да окажат дипломатически натиск върху Вашингтон за прекратяване на агресията.34

4. Човешката цена: Жертви, разрушения и хуманитарна криза

Конфликтът води до тежки хуманитарни последици, които китайските дипломати и медии използват като основен аргумент срещу легитимността на американско-израелските действия. Данните, обобщени от китайски агенции (Синхуа, CGTN), показват тревожна картина на цивилни и военни загуби.

 

Категория жертви	Данни и контекст (към 4 март 2026 г.)	Отражение в китайските източници
Ирански цивилни	Над 700 убити цивилни в рамките на първите 4 дни.3	Особено широк отзвук предизвиква атаката срещу девическо училище в Минаб (Южен Иран), при която загиват 148 ученички и цивилни, а 95 са ранени.8 Иран обвинява САЩ и Израел в престъпления срещу човечеството. Израел твърди, че училището е било използвано като параван за инфраструктура на IRGC.36
Ирански официални лица и военни	48 високопоставени служители, включително върховният лидер Али Хаменеи.18 Неизвестен брой военни жертви от редовната армия и флота.	Разглеждано като успешен, но дестабилизиращ акт на "обезглавяване". В ход е бърз процес по избор на нов лидер (спекулира се с името на Али Лариджани).3
Израелски сили (IDF)	Над 680 убити и ранени войници от началото на конфликта.3	Израел търпи значителни щети от иранските балистични ракети, които преодоляват претоварената ПВО (Iron Dome / Arrow). Икономиката губи по 2.9 млрд. долара седмично.3
САЩ и трети страни	Потвърдени американски военни жертви (десетки до стотици според различни източници).3 2 убити и 3 ранени кувейтски войници.18 10 убити цивилни в Пакистан при щурм на американското консулство в Карачи.3 Една жертва сред китайските граждани в Техеран.39	Загубите на трети страни засилват дипломатическия натиск. Американският Държавен департамент нарежда евакуация на всички второстепенни дипломати от Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия и др..3

5. Информационната война и когнитивният дискурс в Китай

Анализът на войната би бил непълен без изследване на отражението ѝ в китайското информационно пространство (социални мрежи като Weibo, Zhihu, Tieba, Bilibili и агрегатори като Guancha.cn). Китайската публика не е просто пасивен наблюдател; нейните реакции отразяват дълбоките стратегически тревоги и националистическите наративи на самия Китай.

5.1. Дебатът за ПВО: Руското филтриране и защитата на китайския ВПК

Една от най-интензивните дискусии във военните форуми (напр. Tieba) се фокусира върху ефективността на противовъздушната отбрана на Иран. Обективните анализи признават, че гръбнакът на иранската ПВО – руските системи S-300PMU-2 и ракетите с малък обсег Tor SAM – са претърпели катастрофален провал срещу американските и израелски стелт платформи. Радарите на тези системи са били унищожени още в първите часове на операцията.40

Споровете обаче ескалират около твърденията в западни медии (като The Economist), че Иран е разполагал и с най-модерните китайски системи HQ-9B (Hongqi-9B), които също не са успели да прехванат изтребителите F-35.40 Тази информация предизвиква остра реакция сред китайските нетизени и военни блогъри. Доминиращият контра-наратив е, че Китай никога не е продавал HQ-9B на Иран (поради предишни дипломатически търкания и конфискации на китайско имущество от IRGC) и че западните доклади са класически пример за "когнитивна война" (Cognitive Warfare).41 Целта на тази дезинформация, според китайските коментатори, е да се дискредитира китайският военно-промишлен комплекс на световния оръжеен пазар.

5.2. Цензура и закриване на форуми

Информационната чувствителност на темата води до драстични мерки от страна на китайските власти. На 22 март (според ретроспективни анализи на цензурата), най-големият и авторитетен военен форум в Китай, "Chaoji Dabenying" (Super Base), внезапно обявява перманентното закриване на четирите си основни дискусионни раздела за военноморски, военновъздушни, сухопътни сили и нови концептуални оръжия.45 Последват го и други големи канали като "Sina Military" и "Junwu Ciwei Mian". Тази мащабна "санитарна" операция в китайския интернет цели да предотврати изтичането на чувствителни анализи, да контролира националистическите емоции и да спре разпространението на неоторизирани оценки за уязвимостта на китайските оръжейни системи, косвено въвлечени в иранския дебат.47

5.3. Изкуствен интелект, дезинформация и фалшиви новини

Войната през 2026 г. бележи връх в използването на изкуствен интелект (AI) за пропаганда, както от държавни, така и от недържавни актьори. В платформите Douyin (китайският TikTok) и Bilibili циркулират хиляди видеа. Широко споделяно кратко видео, показващо "свалянето на израелски F-35 от иранската ПВО", е изобличено като компютърна графика от военна симулационна игра.49 Китайски технологични компании дори използват контекста на войната, за да демонстрират своите AI възможности – например новата технология "Huo Qubing", която генерира хиперреалистични военни късометражни филми само за 2 дни.50 Същевременно мрежата е наводнена с абсурдни слухове: от твърдения, че футболната звезда Кристиано Роналдо е избягал панически от региона, до фалшиви новини за потопени американски самолетоносачи и тайни бункери на оцелели ирански лидери.51

6. Глобален икономически шок и енергийната сигурност на Китай

Затварянето на Ормузкия проток и унищожаването на ключова енергийна инфраструктура превръщат локалния конфликт в глобална икономическа криза. За Китай – най-големият вносител на суров петрол в света, чиито доставки зависят критично от Близкия изток (над 90% от иранския износ преминава през протока) – това е сценарий от най-лошия кошмар за националната сигурност.35

6.1. Колапс на енергийните пазари и веригите за доставки

Ормузкият проток е най-важната геополитическа "дроселна клапа" (chokepoint) на планетата. През него ежедневно преминават около 20 милиона барела петрол (20% от световното потребление) и над 25% от световната търговия с втечнен природен газ (LNG).35 Освен това, 33% от световните доставки на торове зависят от този маршрут, което създава риск не само за енергийната, но и за глобалната продоволствена сигурност.55

Реакцията на пазарите е мигновена и брутална:

• Петрол: Цените на суровия петрол скачат с над 13% в рамките на дни. Анализатори от JPMorgan (цитирани в китайските финансови новини) предупреждават, че ако блокадата продължи, цените бързо ще се върнат над психологическата граница от 100 долара за барел.55 За Китай всяко увеличение с 10 долара на барел означава десетки милиарди долари допълнителни разходи годишно, генерирайки огромна "внесена инфлация".54

• Природен газ: Ударите по инфраструктурата на Qatar Energy принуждават компанията да спре износа на LNG. Това води до скок на цените на газа с близо 50% в Европа и с 40% в Азия, удряйки тежко производствения сектор.5

6.2. Феноменът "Трите варела с петрол" и Законът за националните резерви

На фона на глобалната паника, китайските фондови борси регистрират уникален феномен. Акциите на трите държавни енергийни гиганта – PetroChina (中石油), Sinopec (中石化) и CNOOC (中海油), известни в Китай като "Трите варела с петрол" (Three Barrels of Oil) – достигат дневния лимит на растеж (limit up) в два последователни дни, достигайки исторически върхове, нерегестрирани от 2008 г. насам.39 Инвеститорите залагат, че тези компании, благодарение на мащаба си и диверсифицираните си договори, ще реализират свръхпечалби.60

Въпреки борсовата еуфория, правителството в Пекин предприема спешни мерки за стабилизиране на макроикономическата среда. За първи път се активира приетият през 2025 г. Закон за националните резерви (National Reserve Law).61 Този закон въвежда концепцията за "социална отговорност", задължавайки корпорации като Sinopec и PetroChina да освободят своите търговски и комерсиални запаси на вътрешния пазар, за да овладеят ценовия шок, без да се налага държавата да посяга към своите стратегически и военни резерви.61 Китайските икономисти успокояват, че благодарение на тези лостове и текущата ниска инфлация в страната, икономическият удар остава "по принцип контролируем" в краткосрочен план.57

7. Геополитически разломи и китайската дипломация

Военната агресия предизвиква дълбок разкол в международната общност, а Китай се позиционира като основен защитник на международното право и глобалния Юг.

7.1. Позицията на Пекин: Осъждане и посредничество

Официалната реакция на Министерството на външните работи на КНР е бърза и недвусмислена. Говорителят Мао Нинг и външният министър Уанг И категорично осъждат ударите.3 Пекин изгражда своята позиция върху три стълба:

1. Нелегитимност: САЩ и Израел са действали без мандат от Съвета за сигурност на ООН, нарушавайки грубо Устава на ООН и суверенитета на Иран.62

2. Защита на цивилните и инфраструктурата: Остро се осъждат атаките, довели до смъртта на цивилни граждани и разрушаването на невоенни обекти.5

3. Свобода на корабоплаването: Пекин подчертава, че сигурността в Ормузкия проток е от екзистенциално значение за световната икономика.5

Уанг И инициира "дипломатическа совалка", провеждайки спешни телефонни разговори с външните министри на Иран, Франция и Оман.3 Китай обявява изпращането на свой специален пратеник в региона, подкрепяйки мирните инициативи на Оман и призовавайки за незабавно прекратяване на огъня. Междувременно, предвид влошаващата се обстановка (и един загинал китайски гражданин в Техеран), Пекин организира безпрецедентна евакуация на над 3000 свои граждани от Иран.3

7.2. Изолацията на Вашингтон и разделението на Запада

Китайските анализи с нескрито задоволство отбелязват дипломатическата изолация на САЩ. Дори традиционни съюзници отказват да подкрепят офанзивата. Испания публично отхвърля американското искане за логистична подкрепа, изтегляйки своите военни активи от региона, като премиерът Педро Санчес заявява, че страната му "няма да бъде съучастник" в агресия.5

Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), в която членуват Китай, Русия и Иран, излиза с остра декларация, осъждаща използването на сила и призоваваща ООН да предприеме незабавни мерки.3 Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш също осъжда "военната ескалация" от страна на САЩ и Израел, предупреждавайки за регионален пожар.8

Допълнително напрежение възниква в рамките на НАТО. Отклонила се иранска балистична ракета навлиза в турското въздушно пространство, където е свалена от противоракетната отбрана на Алианса.3 Турция връчва протестна нота на Иран, но американският министър на отбраната бърза да успокои ситуацията, заявявайки, че инцидентът няма да активира член 5 (за колективна отбрана) от договора на НАТО, опасявайки се от неконтролируема ескалация.3

7.3. Вътрешнополитическата парализа в САЩ

Китайските източници подробно отразяват съпротивата срещу войната в самите Съединени щати. Цитират се социологически проучвания на CNN, според които 75% от американците са сериозно загрижени (като 40% са "много загрижени") от въвличането в мащабна война, а 59% категорично не одобряват политиката на Тръмп.3

Демократическата партия в Конгреса обвинява президента, че е предприел мащабна военна кампания без одобрението на законодателната власт. В отговор, Сенатът и Камарата на представителите започват процедура по активиране на Закона за военните правомощия (War Powers Act), за да ограничат финансово и юридически способността на администрацията да продължи конфликта.5

8. Анализ от втори и трети ред: Стратегическите последствия за глобалния ред

Синтезирайки фактологията и коментарите на китайските стратегически мислители (вкл. платформи като Guancha.cn и военни анализатори), могат да бъдат изведени няколко ключови дългосрочни извода.

Първо: Преоценка на превантивната война и "Изборът на война" (War of Choice). Американският държавен секретар Марко Рубио се опитва да оправдае операцията като "превантивна самоотбрана", целяща да елиминира заплахата от иранската ядрена програма, чийто "чадър" са балистичните ракети.5 Китайските анализатори отхвърлят тази аргументация като дълбоко противоречива. Те изтъкват, че липсват каквито и да е разузнавателни данни за предстояща иранска атака, което прави това "война по избор". Тази агресивна инструментализация на американската военна мощ ускорява моралния фалит на т.нар. "базиран на правила международен ред".5

Второ: Ускоряване на дедоларизацията. Според анализи на британския The Guardian (преведени и широко дискутирани в Китай), агресията извън глобалните норми ще засили стремежа на държавите от Глобалния Юг да се освободят от зависимостта си от щатския долар.6 Страхът, че Вашингтон може произволно да използва военна и финансова сила срещу суверенни държави, превръща създаването на алтернативни финансови системи (в рамките на БРИКС и ШОС) от икономическо желание в екзистенциална необходимост.

Трето: Отклоняване на американските ресурси и стратегическият прозорец за Китай. Японски дипломатически кръгове изразяват остра загриженост (отразена в китайските медии), че обсесията на Тръмп с Иран ще отклони критични американски ресурси от Индо-Тихоокеанския регион.5 Израелската икономика губи милиарди, а американският военно-промишлен комплекс изчерпва запасите си от скъпоструващи прецизни боеприпаси.3 Анализаторът от института Хъдсън, Зинеб Рибуа, твърди, че ударът срещу Иран е индиректен удар срещу Китай, тъй като премахва важна "пешка" от дъската на Пекин.74 Китайският прочит обаче е обратният: докато САЩ затъват в ново, непредсказуемо близкоизточно блато и харчат трилиони за безкрайна война на изтощение с иранските проксита, Китай получава безценен стратегически прозорец от няколко години, за да консолидира позициите си в Тайванския проток, Южнокитайско море и глобалните технологични вериги.5

Заключение

Военната интервенция на САЩ и Израел срещу Иран през пролетта на 2026 г. представлява сеизмично събитие в съвременната геополитика. Операциите "Епична ярост" и "Ревящ лъв", въпреки технологичния си блясък и тактическия успех в елиминирането на иранското ръководство, не успяха да постигнат стратегическата си цел – бърза смяна на режима. Вместо това, те отключиха асиметричната мощ на Иран, който чрез операция "Истинско обещание 4" и блокадата на Ормузкия проток демонстрира способността си да държи глобалната икономика като заложник.

Данните от китайското информационно и аналитично пространство разкриват една трансформираща се суперсила. Китай не участва кинетично в конфликта, но използва кризата, за да укрепи вътрешната си икономическа устойчивост (чрез Закона за националните резерви), да тества механизмите си за информационен контрол и да се утвърди на международната сцена като незаменим дипломатически арбитър и лидер на Глобалния Юг. В исторически план, войната от 2026 г. вероятно ще бъде класифицирана от анализаторите не като триумф на западната коалиция, а като катализатор, който необратимо е ускорил прехода към многополюсен световен ред.