С малко думи и точно подбрано съдържание се поднася синтезно описание на механизмите в социалната днешна действителност, в която всеки се спасява сред своята си нагласена "истина". 

https://www.facebook.com/reel/736347192089024 - визуално представяне в кратък клип.

Ето и самия малко по-разширен текст:

ПОСТИСТИНАТА като религия:

В ерата на постистината ( и виртуала) фактите и действителността постепенно губят значението си като най-важни. Губят, защото се конкурират в среда от нужни емоционални наративи (послания, описания и примитивни обяснения, с подчертано значение да намалят дистреса и повишената тревожност).

Именно заради това "мозъкът" не го интересуват вече действителността , а го интересува емоционалния и когнитивен комфорт, чрез който той намира начин да свали тревожността и дистреса. Емоционално и примитивно това е непрекъснат стремеж към "харесва ми, искам да ми е добре"... 

Чрез лични приказки, нагласени да успокояват и да предоставят псевдокомфортно състояние, всеки такъв субект непрекъснато търси информация и описания, чрез които да ги поддържа и така да поддържа и собствената си вече подменена идентичност. 

Виртуалът предлага чудесна възможност чрез непрекъснатата работа на алгоритмите в социалните медии да се подава щедро и подбрано съдържание, което максимизира емоционална и чувствена ангажираност, а не точността, компетентността и действителното положение.

Всичко това способства ПОСТ-ИСТИНАТА да функционира като религия, защото предлага СМИСЪЛ, ПРИНАДЛЕЖНОСТ, дава възможност на емоционално-изнесените "съзнания" да "заживяват" в свои лични вселени и така да компенсират житейските проблеми, конфликти, загуби и грешки. Допълнително чрез виртуала се постига непрекъснато съдействие от "съмишленици", което кратко се нарича "ЕХО-КАМЕРА"... 

Така емоционалната "истина" става по-важна и нужна от "фактическата и действителната" и цялото общество се разделя на "малки договорени спонтанни реалности" и се проваля неговата единност, защото постепенно престава да споделя обща реалност. 

Едновременно с това хората, които са достатъчно компетентни и наблюдателни за тия процеси, намират начин да ги използват за една или друга идеологична цел. С такава цел те "подпомагат" генерирането и разпространение на съдържание сред виртуала и "сходните по нагласи" се привличат веднага от онова, което е предварително нагласено за да ги привлече и ангажира, като в замяна им предлага емоционално успокоение. 

=================

Съвсем общият поглед сред всеки виртуален форум, вкл и КАЛДАТА - всичко това може с лекота да се забележи и опримери. Може... защото КАЛДАТА е отражение на онова, което е "извън виртуала" и търси и намира утеха именно по начините по които може да се зачетат. 

Завидяхте на Калин, ъ?!  

преди 11 часа, _ramus_ написа:

Съвсем общият поглед сред всеки виртуален форум, вкл и КАЛДАТА - всичко това може с лекота да се забележи и опримери. Може... защото КАЛДАТА е отражение на онова, което е "извън виртуала" и търси и намира утеха именно по начините по които може да се зачетат. 

Дори и антирекламата е реклама!

Успех! 

преди 19 часа, _ramus_ написа:

фактите и действителността постепенно губят значението си като най-важни. Губят, защото се конкурират в среда от нужни емоционални наративи (послания, описания и примитивни обяснения, с подчертано значение да намалят дистреса и повишената тревожност).

Темата ми е интересна, ще изложа мнението си:

Ние формираме идеите си за нещата от практиката и от културата. Така че глобалният наратив от глобалната култура не е монополен. Примерно войниците които виждат как се топят  и отстъпват, а медиите ги помпат с победи, колкото и да искат емоционален комфорт, се сблъскват с практиката. 

Това беше екстремен пример, но и в мир, както беше при Ковид-а. Вярваш, вярваш на медиите, пък пробваш различно и гледаш, че не е по- лошо. Обаче не можеш да измениш споменатия наратив, но пък можеш да създадеш това, което пишеш- "ехо камера" от съмишленици. 

Така че, намирам за най- добър начин на търсене на истината осмисляне на своя опит и практика, споделяне с други, дали и при тях е така.

Темата е за някаква мания до се "кръсти" с модерно словосъчетания.  

Във всяка религия (включително и в атеизма, ако са разглежда като религиозност) има маниаци. 

Мания без психотични симптоми, но изразени словесно и без емоционална изразност. 

на 27.11.2025 г. в 16:50, Търсещ истини написа:

Ние формираме идеите си за нещата от практиката и от културата.

Това е само едната страна. Другата е в динамиката на протичането на процесите и взаимодействието на тия идеи с чисто психичния заварен модел. 

Основният приоритет в психично отношение е опита да се съхрани някаква форма на психичен баланс и личното изкривяване и нагаждане на личността към тия... "идеи". 

В антрето на темата основния вектор е общо описание как се измества вектора на взаимодействие с "идеите от практиката и културата" към съхранение и утвърждение на основните идеологични ЛИЧНИ заблуди. И как от общ социален модел който уж идва от "културата и социума" се движи към личното съхраняване и нагласация на опростените и олекотените им версии, които общо се наричат "популярни" - лесни, бързи и опростени отговори и обяснения на живота и света. И то във век уж на информираността, на глобалното движение на стоки, услуги и хора... 

Всичко това е заради нарастващата идеологична и идейна криза, в която изпадат огромен брой ХОМО... Това/така повеляват инстинктите... 

преди 10 часа, _ramus_ написа:

Всичко това е заради нарастващата идеологична и идейна криза, в която изпадат огромен брой ХОМО...

Темата е интересна, Уики.англ. и отделя много внимание разглеждайки основно проявите на медиите, а не в личностен план "позната (политиката на постиситната) предимно чрез публични изявления в специфични медийни контексти (като коментари по големи телевизионни мрежи, подкасти , видеоклипове в YouTube и социални медии ), тя се изучава специално като феномен в медийните и комуникационните изследвания със специфични форми на казване на истината, включително умишлени слухове, лъжи, конспиративни теории и фалшиви новини " 

За мен Постистина е, когато някой каже  "Как може да мислиш така!" и то не защото чака отговор как така го мисля, а защото е шокиран, че някой може да мисли свободно и да вижда нещата не от ъгъла на медиите и пропагандата.

преди 12 часа, Търсещ истини написа:

Темата е интересна

Банална е! Но, щом те кефи ... действай!  

Успех!

...

Психотерапията - предразсъдъци и факти » InSighting

Цитат

 

преди 23 часа, Търсещ истини написа:

За мен Постистина е, когато някой каже  "Как може да мислиш така!" и то не защото чака отговор как така го мисля, а защото е шокиран, че някой може да мисли свободно и да вижда нещата не от ъгъла на медиите и пропагандата.

Сигурно за вас това е чудесно... че уж "виждате нещата свободно и по ваше си". И хем пишете че когато нещо се изучава, анализира и обобщава, няма нищо общо с него нечий "личностен план". Значи че има нещо друго, което се нарича КОМПЕТЕНТНОСТ и способност да се запознае всеки поне с това, което други в познанието го дефинират и рамкират условно. 

Тук сред форума, като частен случай всеки може да си кажел "какво е за него си "Х-Х-Х" и всеки свободен фантазьор няма проблем да си измисли "какво било според него си". Вие наистина ли така си представяте обмен на познание, в което най-важното е "кое какво било за някой си"... и че някъде имало подробно описание и информация...   Така падате почти до нивото на форумния пиян палячо от сливенско село, който дежурно иронизирате... Поне вие можехте да си позволите да погледнете на нещо си по-сериозно и задълбочено... обаче в замяна на това идва "за мен нещо си е... когато...", което е не само наивно и клиширано, а и направо несериозно. 

Не знам защо сред народният виртуал битува един истински субективен идиотизъм, че "щом нещо си го 'мисля' някак си, значи че то  трябва да е важно за всеки друг, щото е много велико, важно и истинно"...За вас си квантовата физика, геополитиката, или молекулярната генетика може да си е каквото ви хрумне, но когато хората я разглеждат сериозно субективния елемент отпада като фактор и значение. 

Свободните фантазии нямат нищо общо с игрите на "споделяне". Нямат нищо общо и с това дали за някого нещо си е "интересно" и че става такова главно когато той гледа да си изрази "кое какво било според него си" и че именно така той се фантазира как "мислил свободно" , само защото той го вярвал.

Всеки един от "матричните" също има лична фантазия че той е извънматричен и даже че "мисли свободно и независимо". Като че светът се върти и има значение само онова, което се крие в нечия 'глава". Може би да - когато 'главата" не се заблуждава колко е велика, важна, нужна и значима, докато извън заблудите й е дуалното на тия. 

===============================

Темата е с антре, което само въвежда с обща информация по изключително сложен казус, като все пак това не е раздел СОЦИОЛОГИЯ, а психологичния аспект за мен си остава най-важния 

Темата касае едно толкова разпространено сега явление, при което се разкъсва на части общия идеологичен договор и скелет на всяка голяма и значима група и общност от хора. 

ЯВЛЕНИЕТО има в своето ядро няколко от дефинираните когнитивни пристрастия:

1. пренебрегване на корелацията,

2.пристрастие към подбора и

3.пристрастие към потвърждение

4. инстинктивно приоритетно доверие в "авторитет"

както и явлението ЕХО-КАМЕРА и психичните му основания.

 

преди 50 минути, _ramus_ написа:

И хем пишете че когато нещо се изучава, анализира и обобщава, няма нищо общо с него нечий "личностен план".

"Личностен план" не са мои думи. 

преди 51 минути, _ramus_ написа:

Вие наистина ли така си представяте обмен на познание, в което най-важното е "кое какво било за някой си"

Да! В "Пир" на Платон така правят.

преди 53 минути, _ramus_ написа:

падате почти до нивото на форумния пиян палячо от сливенско село, който дежурно иронизирате...

Жалко.

преди 55 минути, _ramus_ написа:

психологичния аспект за мен си остава най-важния 

Надявам се, че след като обсъдим подробно моята личност и поведение, ще минем към темата. Все пак, за вас* този аспект е най- важен, а не този или онзи ник и поведението му.

* Естествено, че за вас. Тук всеки може да си каже Х-Х-Х-Х как той го разбира.

Цитат

„Представката post- означава по-скоро нещо, което като вид мислене е останало в миналото. Така, че post-truth означава един вид свят, който е преминал отвъд истината”....

Думата се използва широко в политическия контекст през 2016 г., особено покрай т.нар. „брекзит” във Великобритания и избора на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати.

Постистина, какво е това на български? - bTV Новините

Извън политическия контекст се ползва от невежи за привличане на вниманието. Нищо повече! 

Употребата на този вид термини не е тривиалност, а баналност и показва, че този който я употребява е с ограничени познавателни способности. Пошъл начин някой да се направи на "оригинален".  

преди 14 часа, Търсещ истини написа:

Да! В "Пир" на Платон така правят.

И? - какво от това? В други книги "правят" друго, без всякакво значение, за да може някой си да каже - "там така го пише". Kато, че като го пише в книга и... край.

А твърдите че темата ви била интересна.... за какво - да я прочетете ли? 

преди 14 часа, Търсещ истини написа:

ще минем към темата.

и аз се надявам, вместо линкове и клишета да напишете не че нещо си ви" било интересно" и как било  според вас... но субективните надежди или интереси на някого си също нямат общо с темата. 

Както и да е - 

 

преди 14 часа, Търсещ истини написа:

за вас* този аспект е най- важен, а не този или онзи ник и поведението му.

този или онзи ник... стои зад поведението, интересното, клишетата, пристрастията или инстинктивизмите си. Това стои зад всеки ник и неготово форумно поведение. "ИНТЕРЕСЪТ" към поведението на субектите, динамиката, векторите и тенденциите са основание и на самата тема. 

Тук самата тема се отнася до поведението на човешките групи и ние двамата с вас сме участници в тях... А групите са съставени от такива като мен, вас и такива като пост-сливенския пенсиониран старшинка и темата касае именно аналитичните и принципните обосновки на това поведение. 

Темата касае също и защо е по-важно някой да изпадне в субективизма си и му е важно "да се отбележи" че му било интересно като пусне линк от УИКИ и напише кое как било според него, без никаква компетентност по въпроса.

Касае и защо хората предпочитат да изпадат в субективния си мехур и само и единствено от него да взаимодействат с другите, като най-важното остава "да се препотвърждават" техните субективни реалности и пристрастни описания. 

Касае също и защо ХОМО изпадайки в идеологични кризи потъват в своите си светове "като спасение" , вкл и през този форум, че и този раздел... 

Темата касае човешкото поведение и вашето поведение също е част от темата. Както и моето и на който и да е друг. И уж потъване в субективна реалност, жадуваща за потвърждения и "лично-групови истини", а са толкова сходни и толкова сходно и моделно го правят. И че от това следват проблеми - човешки проблеми в глобален мащаб, на които сега всички сме свидетели... 

Такаааа - синтеза от огромен набор от инфо, вече може да представи събрано и есенциално дори и ИИ, като е внимателно инструктиран да не се влияе от различните емоционални имитации, с които да се хареса на търсещия.

Според мен си заслужава да се спише и тук - най-малкото е доста сериозно и обхватно.

===================================

Постистина като следствие от личностни и групови кризи на „истината“: Социалнопсихологически и когнитивни механизми

Въведение: Постистина и кризата на истината
В последното десетилетие понятието постистина (post-truth) се превърна в ключова характеристика на съвременния обществен и политически живот. Оксфордският речник определя „постистина“ като „обстоятелства, при които обективните факти са по-малко влиятелни за формирането на общественото мнение, отколкото апелите към емоция и лични убеждения“. Това явление не е просто резултат от технологични промени или политически манипулации, а е дълбоко вкоренено в социалнопсихологическите и когнитивни механизми, които управляват начина, по който индивидите и групите възприемат, конструират и защитават „истината“. В този контекст постистината се явява симптом на по-дълбоки личностни и групови кризи, свързани с идентичността, сигурността и моралната правота.
Настоящият анализ разглежда как нуждата от утвърждаване на идентичност, сигурност и морална правота води до подмяна на фактите с емоционално и групово валидирани „истини“. Ще бъдат изследвани ролите на когнитивния дисонанс, груповата идентичност, епистемологичната несигурност, емоционалната аргументация и социалните медии. Ще се анализира и вписването на постистината в по-широкия контекст на идеологията, вярването и социалната истина, като се използват научни източници от социалната психология, медийните изследвания и философията на познанието.

     1. Когнитивни механизми и пристрастия: Фундаментът на постистината
1.1 Когнитивен дисонанс и защитата на егото
Един от най-дълбоките корени на постистината е когнитивният дисонанс – психологическият дискомфорт, който възниква, когато човек се сблъска с информация, противоречаща на неговите убеждения или самовъзприятие. Класическите експерименти на Леон Фестингер показват, че хората са склонни да променят убежденията си не толкова в посока на фактите, а така че да запазят позитивния си образ за себе си. Например, когато човек е инвестирал значителни ресурси или публично е защитавал дадена позиция, изправянето пред доказателства за грешка води до силен дисонанс, който често се разрешава чрез рационализации, отричане или пренаписване на собствената история.
Този механизъм е особено силен, когато залогът е идентичността или моралната правота. В такива случаи индивидите предпочитат да адаптират възприятието си за фактите, отколкото да признаят грешка, което би застрашило тяхната цялостност и социален статус.
1.2 Потвърждаващо пристрастие и селективна обработка на информация
Потвърждаващото пристрастие (confirmation bias) е тенденцията да се търси, интерпретира и запомня информация, която потвърждава съществуващите убеждения, докато противоречащата информация се игнорира или омаловажава. Това пристрастие е особено силно при емоционално заредени теми и дълбоко вкоренени вярвания. Експериментите на Питър Уейсън и други показват, че дори интелигентни хора рядко търсят опровержения на собствените си хипотези, а предпочитат да събират доказателства в тяхна подкрепа.
В социалните медии този механизъм се усилва от алгоритмичната персонализация, която показва на потребителите съдържание, съответстващо на техните предпочитания, създавайки така наречените филтърни балони и ехо-камери.
1.3 Мотивирано мислене и защитна рационализация
Мотивираното мислене (motivated reasoning) описва процеса, при който хората оценяват информацията не според нейната обективна стойност, а според това дали тя подкрепя желаните от тях изводи или групова лоялност. Изследванията показват, че дори хора с висока когнитивна рефлексия са по-склонни към мотивирано мислене, когато става дума за теми, свързани с тяхната идентичност или групова принадлежност. Това означава, че рационалността не е гаранция срещу пристрастията; напротив, тя може да бъде използвана за по-умело рационализиране на желаните изводи.

       2. Социална идентичност, групова динамика и морална сигурност
2.1 Теория на социалната идентичност и групово валидиране
Теорията на социалната идентичност (Tajfel & Turner) обяснява как хората дефинират себе си чрез принадлежност към социални групи (нация, религия, политическа партия и др.) и как това води до фаворизиране на „своите“ (ингрупа) и негативно отношение към „другите“ (аутгрупа). Груповата идентичност осигурява чувство за принадлежност, сигурност и самоуважение, но също така води до стереотипи, предразсъдъци и конфликти.
В условията на постистина груповата идентичност се превръща в основен критерий за валидиране на „истината“. Хората са склонни да приемат за истина твърдения, които са подкрепени от тяхната група, дори когато те противоречат на обективните факти. Това се засилва в ситуации на социална или морална несигурност, когато групата предлага утеха и валидиране на идентичността.
2.2 Социална идентичностна комплексност и устойчивост на дезинформация
Изследванията показват, че хора с по-сложна и разнообразна социална идентичност (т.е. множество, не напълно припокриващи се групови принадлежности) са по-устойчиви на дезинформация и по-отворени към факти, които противоречат на една от техните идентичности. Обратно, когато всички аспекти на идентичността се припокриват (напр. политическа, религиозна и социална идентичност са в една и съща група), всяко предизвикателство към една от тях се възприема като заплаха за цялостното „аз“, което води до по-силна защита и отхвърляне на неудобни факти.
2.3 Групови норми, морал и социално влияние
Групите не само валидират „истината“, но и определят моралните норми и стандарти за поведение. Изследванията показват, че хората са склонни да приемат морални норми и вярвания, които са доминиращи в тяхната група, дори когато те противоречат на личните им убеждения или на обективните факти. Груповото влияние се проявява чрез конформизъм, социално одобрение и санкции за отклонение.

        3. Епистемологична несигурност и философия на познанието
3.1 Кризата на епистемологията: Наивен реализъм и фрагментация на истината
Съвременната криза на истината често се описва като епистемологична криза – неспособност на обществото да се съгласи по въпроса какво е истина и как се валидира знанието. Наивният реализъм – убеждението, че „виждам нещата такива, каквито са“ – води до отхвърляне на възможността за легитимно несъгласие и до демонизиране на опонентите като „зли“ или „заблудени“. Това създава условия за епистемична фрагментация, при която различни групи живеят в паралелни реалности, всяка със собствена „истина“ и критерии за валидност.
3.2 Теории за истината: Кореспонденция, кохерентност, прагматизъм и плурализъм
Философията на познанието предлага различни теории за истината:
•     Кореспондентна теория: Истината е съответствие между твърдението и реалността.
•     Кохерентна теория: Истината е вътрешна съгласуваност в система от твърдения.
•     Прагматична теория: Истината се определя от полезността и практическите последствия.
•     Плуралистичен подход: Признава съществуването на различни видове истини – научна, морална, социална и др.
В постистинната епоха се наблюдава размиване между тези подходи, като често се предпочита кохерентността с груповите вярвания или прагматичната полезност пред кореспонденцията с фактите.
3.3 Социална конструкция на знанието и епистемични общности
Епистемичните общности са мрежи от експерти и професионалисти, които споделят общи ценности, критерии за валидност и практики за създаване и разпространение на знание. В условията на епистемологична несигурност, различни групи конструират „истината“ според собствените си стандарти, което води до конкуриращи се епистемични общности и социални истини. Това явление се засилва от недоверието към традиционните институции (наука, медии, съдебна система) и от възхода на алтернативни източници на авторитет.

        4. Емоционална аргументация и ролята на емоциите в убеждаването
4.1 Емоции срещу рационалност: Патос, етос и логос
Класическата реторика (Аристотел) различава три основни начина на убеждаване: логос (логика, факти), етос (авторитет, морал) и патос (емоция). В постистинната епоха патосът често доминира над логоса – емоционалните аргументи, историите и моралното възмущение са по-влиятелни от сухите факти.
Изследванията показват, че емоционалната аргументация не е непременно ирационална; тя може да бъде интегрирана с рационални аргументи и да засили тяхната убедителност. Емоциите сигнализират за важността на дадена тема, мотивират действие и улесняват идентификацията с групата или каузата.
4.2 Емоционална валидност и „емо-истина“
В постистинната комуникация често се наблюдава явлението емо-истина – възприемане на нещо като истина, защото то „се усеща“ като вярно, независимо от фактите. Емоционалната автентичност, спонтанността и изразяването на чувства (гняв, възмущение, страх) се възприемат като маркери за истинност, особено в социалните медии и риалити формати.
4.3 Морална сигурност и морални норми в групите
Моралната сигурност – усещането, че човек или група са морално прави – е мощен мотиватор за отхвърляне на противоречащи факти и за поддържане на груповата истина. Групите често изграждат и поддържат специфични морални норми, които служат като критерий за приемане или отхвърляне на информация. Нарушаването на тези норми води до социални санкции, а потвърждаването им – до засилване на груповата кохезия и идентичност.

          5. Социални медии: Алгоритми, ехо-камери и разпространение на „истини“
5.1 Алгоритмична персонализация и филтърни балони
Социалните медии използват сложни алгоритми за персонализация, които подбират съдържанието според предпочитанията и поведението на потребителя. Това води до филтърни балони – информационни среди, в които човек е изложен предимно на гледни точки, съвпадащи с неговите собствени. Така се засилва потвърждаващото пристрастие и се ограничава достъпът до алтернативни гледни точки.
5.2 Ехо-камери и групово валидиране
Ехо-камерите са социални среди, в които потребителите взаимодействат предимно с хора, споделящи техните убеждения, което води до усилване на груповата идентичност и поляризация. В тези среди дезинформацията и емоционално заредените „истини“ се разпространяват по-лесно и бързо, тъй като се валидират от групата и се възприемат като социална норма.
5.3 Валидация, търсене на утеха и психологически зависимости
Социалните медии се превръщат в основен инструмент за търсене на валидация, утеха и социално одобрение. Потребителите често публикуват съдържание с цел да получат лайкове, коментари и подкрепа, което временно повишава самочувствието, но води до зависимост и цикъл на постоянно търсене на външно одобрение. Това поведение засилва нуждата от групово валидиране на „истината“ и намалява способността за критично мислене и самостоятелна оценка на фактите.

          6. Идеология, вярвания и социална истина
6.1 Идеология като рамка за интерпретация на фактите
Идеологиите предоставят когнитивни и морални рамки, чрез които хората интерпретират света. В постистинната епоха идеологическата принадлежност често определя кои факти се приемат за валидни и кои се отхвърлят като „фалшиви“ или „манипулирани“. Това води до идеологическа асиметрия – склонност да се вярва на информация, която подкрепя собствената идеология, и да се отхвърля противоречащата.
6.2 Система за оправдаване на статуквото и психологически ползи
Теорията за оправдаване на системата (system justification theory) обяснява защо хората, включително и тези в неравностойно положение, често защитават съществуващото социално и политическо статукво. Това служи за намаляване на несигурността, страха и социалното напрежение, като предоставя усещане за стабилност и предсказуемост. В този контекст идеологията функционира като психологическа защита срещу епистемологичната и екзистенциална несигурност.
6.3 Социална истина и консенсусна валидност
Социалната истина се формира чрез процеси на групово валидиране, консенсус и споделени норми. В условията на постистина различни групи изграждат паралелни социални истини, които са устойчиви на корекции и често са несъвместими една с друга. Това води до фрагментация на обществения дискурс и затруднява постигането на общи решения на социални проблеми.

          7. Механизми на групово убеждаване: Конформизъм, социално влияние и норми
7.1 Класически експерименти: Соломон Аш и силата на групата
Експериментите на Соломон Аш демонстрират, че хората са склонни да се съобразяват с мнението на групата, дори когато то е очевидно грешно. Около една трета от участниците в експеримента на Аш се съгласяват с явно невярно твърдение, за да избегнат социално неодобрение или изолация. Това показва, че социалното влияние и нуждата от принадлежност могат да надделеят над личното възприятие за реалността.
7.2 Фалшив консенсус и групова поляризация
Фалшивият консенсус (false consensus effect) е склонността да се вярва, че собствените убеждения са широко споделяни, което засилва устойчивостта към промяна и отхвърлянето на корекции. Груповата поляризация води до засилване на крайни позиции в рамките на групата, особено когато членовете ѝ са изложени предимно на съгласни мнения.
7.3 Социални норми и морална регулация
Групите регулират поведението на членовете си чрез социални норми и морални стандарти. Нарушаването на тези норми води до санкции, а потвърждаването им – до засилване на груповата кохезия и идентичност. В постистинната епоха груповите норми често определят кои факти са приемливи и кои се отхвърлят като „чужди“ или „опасни“.

         8. Медийни изследвания: Рамкиране, наративи и медийна пристрастност
8.1 Рамкиране и наративно структуриране на реалността
Медийното рамкиране е процесът, чрез който медиите избират, акцентират и структурират определени аспекти на събитията, създавайки специфични интерпретации и емоционални реакции у аудиторията. Наративното рамкиране използва елементи на разказ (герои, злодеи, жертви, конфликт, разрешение), за да опрости и емоционализира сложни проблеми. Това улеснява възприемането на определени „истини“ и затруднява критичното мислене.
8.2 Медийна пристрастност и идеологически наративи
Медиите често представят събитията през призмата на определени идеологически рамки, което води до селективно акцентиране на факти, емоции и морални оценки. Това засилва груповата поляризация и създава паралелни наративи, които трудно комуникират помежду си.
8.3 Емоционални масиви и динамика на рамките
Изследванията показват, че рамките са динамични и могат да се променят бързо под въздействие на емоционално заредени събития или образи. Например, една снимка или история може да промени доминиращия наратив и да предизвика масова промяна в общественото мнение.

         9. Корекции на дезинформация и стратегии за противодействие (technocognition)
9.1 Ефективност на корекциите и фактори за успех
Корекциите на дезинформация са по-ефективни, когато предоставят алтернативно обяснение, идват от доверен източник и се повтарят многократно. Въпреки това, корекциите често се сблъскват с устойчивостта на вярванията, особено когато те са свързани с идентичността или груповата принадлежност.
9.2 Инокулиране и медийна грамотност
Инокулирането (prebunking) – предварително излагане на техники за манипулация – може да повиши устойчивостта към дезинформация, особено ако се комбинира с обучение по медийна и дигитална грамотност. Това е особено важно за младежите, които са по-уязвими към алгоритмични манипулации и емоционално заредени послания.
9.3 Технокогниция: Интердисциплинарен подход
Технокогницията е подход, който съчетава когнитивната наука и технологичния дизайн за създаване на информационни архитектури, които насърчават разпространението на достоверна информация и ограничават дезинформацията. Това включва алгоритмични проверки на факти, промяна на препоръчващите системи и насърчаване на критичното мислене.

        10. Психологически защити и утвърждаване на идентичност (self-affirmation)
10.1 Теория на самоутвърждаването
Теорията на самоутвърждаването (self-affirmation theory, Claude Steele) обяснява как хората защитават чувството си за цялостност и морална адекватност, когато са изправени пред заплахи за идентичността или самоуважението. Когато човек се сблъска с информация, която застрашава неговата идентичност, той може да реагира с рационализации, отричане или селективно възприемане на фактите, за да запази позитивния си образ.
10.2 Адаптивни и защитни стратегии
Самоутвърждаването може да бъде адаптивно – чрез приемане на заплахата и промяна на поведението – или защитно – чрез избягване, омаловажаване или изкривяване на информацията. В постистинната епоха защитните стратегии често доминират, особено когато заплахата е свързана с груповата идентичност или моралната правота.
10.3 Групово самоутвърждаване и поляризация
Групите също използват механизми на самоутвърждаване, като подчертават своите ценности, морална превъзходство и исторически заслуги. Това засилва груповата кохезия, но също така води до поляризация и отхвърляне на алтернативни гледни точки.

        11. Исторически и културни предпоставки за постистината
11.1 Постмодернизъм и релация на истината
Много анализатори свързват възхода на постистината с постмодернистките идеи за относителността на истината и множествеността на интерпретациите. Постмодернизмът отхвърля съществуването на една обективна истина и подчертава ролята на езика, властта и социалните конструкции в създаването на реалността.
11.2 Технологичен напредък и информационна експлозия
Развитието на интернет и социалните медии радикално променя начина, по който се създава, разпространява и валидира информацията. Информационната експлозия и лесният достъп до алтернативни източници подкопават традиционните авторитети и създават условия за конкуриращи се истини и наративи.
11.3 Кризата на доверието в институциите
Доверието в традиционните институции – наука, медии, съдебна система – е в исторически минимум. Това води до търсене на алтернативни източници на истина и засилва ролята на груповата идентичност и емоционалната валидност като критерии за истина.

 

12. Обобщение на ключовите механизми и концепции

Заключение: Постистината като социалнопсихологически и културен феномен
Постистината не е просто резултат от технологични иновации или политически манипулации, а е дълбоко вкоренена в човешката психика и социална динамика. Тя възниква като следствие от личностни и групови кризи, свързани с идентичността, сигурността и моралната правота. Когнитивните пристрастия, груповата идентичност, епистемологичната несигурност, емоционалната аргументация и социалните медии създават условия, в които фактите отстъпват място на емоционално и групово валидирани „истини“.
В този контекст борбата с постистината изисква не само технологични решения, но и дълбоко разбиране на социалнопсихологическите механизми, които управляват възприемането и защитата на истината. Необходима е интеграция на образователни, институционални и технологични стратегии, които да насърчават критичното мислене, медийната грамотност и междугруповия диалог. Само чрез осъзнаване на собствените пристрастия, разширяване на социалната идентичност и възстановяване на доверието в институциите може да се създаде по-устойчива основа за споделена истина в съвременното общество.

Ключови изводи:
•     Постистината е резултат от взаимодействието между когнитивни пристрастия, групова идентичност, емоционална аргументация и технологични фактори.
•     Груповата динамика и нуждата от морална сигурност водят до подмяна на фактите с емоционално и социално валидирани „истини“.
•     Социалните медии усилват тези процеси чрез алгоритмична персонализация и ехо-камери.
•     Епистемологичната несигурност и кризата на доверието в институциите създават условия за конкуриращи се социални истини.
•     Борбата с постистината изисква интегрирани стратегии, насочени към критично мислене, медийна грамотност и междугрупов диалог.

Този анализ интегрира широк спектър от научни изследвания и теоретични подходи, за да предложи цялостна картина на постистината като социалнопсихологически и културен феномен.

Постистина е многообхватно явление. Макар да е в рубрика Психология, това, което очертава като значимо ИИ се отнася до 

Философия: 

на 3.12.2025 г. в 12:31, _ramus_ написа:

Епистемологична несигурност и философия на познанието

Политика и идеология:

на 3.12.2025 г. в 12:31, _ramus_ написа:

Социални медии

на 3.12.2025 г. в 12:31, _ramus_ написа:

Медийни изследвания: Рамкиране, наративи и медийна пристрастност

на 3.12.2025 г. в 12:31, _ramus_ написа:

Корекции на дезинформация и стратегии за противодействие (technocognition)

Култура и културология

на 3.12.2025 г. в 12:31, _ramus_ написа:

Исторически и културни предпоставки за постистината

Представеното от ИИ влияние върху човека за усвояване на постистини е едно и също при усвояването на истините. Няма някакво различие.

Съждението за диалог между групите, за съжаление и в нашия форум среща враждебност. От психологическа гл.т. нещата са обяснени в другите точки, предложени от ИИ. Пътят за диалог е труден и е обусловен както от индивидуални, така и от културни и пр. предпоставки

на 3.12.2025 г. в 12:31, _ramus_ написа:

Борбата с постистината изисква интегрирани стратегии, насочени към критично мислене, медийна грамотност и междугрупов диалог.

Критичното мислене също не е чест приоритет на участниците, защото означава и критично отношение към своите възгледи.

От моя гледна точка, спорно е дори дали постистината е естествено явление в динамиката на знанията и на обществата или е формирано според някакви политически намерения. Не става дума само за дезинформацията, но в по- голяма степен за несигурността в истината, включително научната. Едни учени казват така, други- иначе и обикновеният човек няма средства за да избере една позиция. Накрая се доверява на някой авторитет, който случайно е наблизо или случайно се е озовал в живота му. Най- често този авторитет е по- близо до религията и вярата, отколкото до знанието и истината.

"ПостИстина" е "модерна" интерпретация свързана с феномена отразен в този екзистенциален въпрос:  Как се отразява религията на психичното здраве на човека | Psychology Framar.bg, но се наблюдава при субекти, които са атеисти. 

Поради естеството на атеизма, то реално съществува множество "истини", които се "Поства" и се "размножават" в интернет, като всяка от тях ползва псевдо аргументи, за да ги докаже. 

Реално целта е да отвлича вниманието и да го насочва към определени неистини.

Съвременният човек реално е подвластен на познанието, т.е. той ползва разума си по шаблонен тип, поради факта, че ценностната му системна вече е изкривена в дадена "равнина".

Реално друг е проблема. Субектът не желае истината. Избира някаква "истина" от  медийното пространство и я защитава до момента в които това му носи материална облага. 

п.п. "Малко" известен факт: Субектът е повече ирационален тип в сравнение с предходното поколение. (Имаме "полирелигии" част от които в основата е не Бог, а тотем (пари или материална ценност) или идол (ментор или гуру/ субект на подражаване)).      

Изказано през тезата на "известния психоаналитик Зигмунд Фройд" "постистината" е форма на реализиране на патологични желания. Т.е. обществото в момента е "болно" психически, поради масова загуба на идентичност в субектите и склонността въпросните да заменят дадена истина по добие на чужда идентичност, защото е "успешна" неистина.

п.п. Изказано по вулгарен начин: Видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала крака.  

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

но в по- голяма степен за несигурността в истината, включително научната. Едни учени казват така, други- иначе и обикновеният човек няма средства за да избере една позиция

научното познание не се занимава с нужната на някого 'сигурност". Тя не е работа на науката, а на субекта. 

Работата на учените е да "казват различни работи" защото така работи науката и не й е работа да си намери 'обикновения човек, една позиция, която да му донесла сигурност". 

В психологически план именно психичните аспекти на условния "обикновен човек", на който му липсват сигурност и когнитивен капацитет, идва и явлението ПОСТ-ИСТИНА, като част от масовата 'обикновеност на тия човеци". 

В текста на антрето "ИИ" не предлага каквото и да е, той само синтезира есенция от огромния материал, който е преровил за повече от четвърт час.

================
Отново полъхнаха ухания на сливенски джибри, пиянски делириуми и клозетни миризми - пълна отврат!

преди 6 часа, _ramus_ написа:

Работата на учените е да "казват различни работи" защото така работи науката и не й е работа да си намери 'обикновения човек, една позиция, която да му донесла сигурност". 

В психологически план именно психичните аспекти на условния "обикновен човек", на който му липсват сигурност и когнитивен капацитет, идва и явлението ПОСТ-ИСТИНА, като част от масовата 'обикновеност на тия човеци". 

Работата на учените в съвремието изглежда наистина е да казват различни неща. За да им обърнат внимание не е необходимо да надстройват, да усъвършенстват, което е трудно,а да бъдат различни. Стига се до там, че съсъществуват две противоположни "научни твърдения". Има еволюция + няма еволюция. Човек е особена форма в живота + човек по нищо не се различава от другите форми в живота. Земята е плоска+ земята не е плоска. Успоредните линии не се събират + успоредните линии се събират. Да не говорим за "истините" в диетологията. Плодове се ядат преди основното+ плодове се ядат след основното. Пържени картофи със сирене:НЕ+ пържени картофи със сирене: ДА. Да не добавям още.

При това положение, че се приемат за верни две противоположни твърдения, не обикновените човеци изпитват объркване, а учените. Пука му на обикновения човек за еволюцията или успоредните линии. Обаче сериозният учен по по- горе казаните начини се сдружава с единомишленици и скоро започва да говори различен език от противниците.

Явно съвременните хора в опита си да създадем всеобхватна наука, опитваме да изградим Вавилонска кула до небето. Историята с онази кула е довело до разделението на езиците. Сега постистината е състояние на разделение на истините. Едни ще говорят съвсем аргументирано, че земята е сфероид, другите, съвсем аргументирано, че е плосък кръг. ... и така пак няма да стигнем небето.

Жалко.

преди 6 часа, _ramus_ написа:

В текста на антрето "ИИ"

Оу, и антрето ли е на ИИ? А кое е твое?

преди 12 минути, Търсещ истини написа:

Стига се до там, че съсъществуват две противоположни "научни твърдения".

Има еволюция + няма еволюция.

Човек е особена форма в живота + човек по нищо не се различава от другите форми в живота.

Земята е плоска+ земята не е плоска.

Успоредните линии не се събират + успоредните линии се събират.

 Излишно е да добавяте още популизми, които приписвате на някаква си "ваша наука". 

Търсенето на една истина, както и максимизиране на опростените форми на описание на живота и света са търсени само от "опростените хора", защото те търсят " да е според тях си". 

А последното за успоредните линии - не са само двата варианта, като има и още, като всеки един от тях е съвсем адекватен на контекста сред който се разглеждат. Има доста видове "геометрии"  - защо не си поговорите за ИИ не амо за популизми и летящи народни фикции, а за сериозни работи. 

А между другото - един съвет. ИИ е огледало на разговарящия с него, за да бъде приет, а не отхвърлен. Ако популист си хортува, ИИ му поднася както му задава "ПИТАЩИЯ". 

Така, че има си протокол, с който преди всяко начало на общуване, се задават точни и ясни команди чрез които алгоритмите да минат в "сериозно ниво", без да халюцинират и имитират емоционалщини. 

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

че е плосък кръг

 това е пример как не правите разлика между учените, рационалното познание и народните популисти и въздухари ( с плоската земя)

преди 1 час, _ramus_ написа:

 това е пример как не правите разлика между учените, рационалното познание и народните популисти и въздухари ( с плоската земя)

Смятате ли за добра идея, да объдим написаното от ИИ, че постистината е религиозна, а не научна истина?

на 26.11.2025 г. в 20:47, _ramus_ написа:

ПОСТИСТИНАТА като религия:

В ерата на постистината ( и виртуала) фактите и действителността постепенно губят значението си като най-важни.

...

Всичко това способства ПОСТ-ИСТИНАТА да функционира като религия, защото предлага СМИСЪЛ, ПРИНАДЛЕЖНОСТ, дава възможност на емоционално-изнесените "съзнания" да "заживяват" в свои лични вселени и така да компенсират житейските проблеми, конфликти, загуби и грешки. Допълнително чрез виртуала се постига непрекъснато съдействие от "съмишленици", което кратко се нарича "ЕХО-КАМЕРА"... 

 

 

преди 26 минути, Търсещ истини написа:

да объдим написаното от ИИ

няма как да обсъждаме нещото, защото то НЕ Е НАПИСАНО от ИИ. Антрето е само синтез и резюме от солиден научен материал, разхвърлян по виртуала. Освен това антрето е само фрагмент от много по-широк материал, който съставям с негово съдействие, като инструмент. 

Така, че вашата идея за нещата си е ваша. Моята е друга, вече писах по нея, но вие с все сила напирате да си отстоите вашето си.

Така, че... НЕ - вие не обсъждате нищо, а само се борите да наложите своето си, с фантазията че "търсите нещо", а то си е просто утвърждение на вашите си заблуди, сред вашата си планета в която вие си играете на "търсене".  

С нещо сте съгласен, с друго не, за вас нещо си било някакво си, друго пък "било друго"... Нищо от това няма отношение към темата, нито към казусите в нея. това е просто мегдан в който вие напирате да изиграете вашия си театър пред себе си. 

това не е адхоминем, нито че това е относно вашата личност. Не че правите разлика, защото толкова години едни и същи хора непрекъснато се подпират на злия и смотания рамус, дето само се заяждал с добрите, умните... и тия, дето правили :"каквото пишело в една или друга книга". 

Все някак си дисонансите трябва да се борят и под претекста за адхоминем на тоя злобар рамус всъщност се разиграва същото и от добрите, умните, мъдрите, знаещите и.. търсачи на истини, за които единствено "истина е това, дето е в главата ми, ама за мен тя е единствената и вселенската".

Именно това е темата - това, дето е в главите ни, за това/този в главата си, това му е ИСТИНАТА. Вие дори не сте прочели, да не говорим "внимателно", но пък напирате да си докарате вашето си, чрез късане на фрагменти, които някак си, нещо си... дето пораждат реакции в думи. И даже това било "обсъждане"... Но не е, пък за вас си някъде сред вас си - може да е за каквото там напирате че е.   

преди 22 минути, _ramus_ написа:

Така, че... НЕ

Разбирам

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

Смятате ли за добра идея, да объдим написаното от ИИ, че постистината е религиозна, а не научна истина?

Дали ще е религиозна, политическа, наложена от маркетинга или от медиите тенденция, постистината си остава една заблуда. Акцентът в случая е, че в основата й стои поставенето на емоцията и предразсъдъка приоритетно пред логиката и фактите... Но оттам-нататък за мен започва едно раздуване и затъване в ненужни анализи и умуване.

Методи за емоционално въздействие се прилагат отдавна и в маркетинга, и в религията, и в политиката, и в медиите, и в шоу-бизнеса. Но някой си измислил един нов термин и го направил популярен. Използнайки същите тези методи и съответните канали. Всяка станала мод(ер)на тенденциа е постистина със съответната емоция, желание и предразсъдък стоящи зад нея. 

преди 4 часа, Theros написа:

постистината си остава една заблуда

Съгласен съм в значителна степен. Ето какъв пример има в историята: Елините правят невероятна наука- Евклид, Архимед, Птолемей, Аристотел. Римляните правят велики инженерни постижения- акведукти, мостове, Колизеят и Пантеонът. Обаче хората се насочват към християнството, защото то им дава някакви възгледи, които им създават комфорт- "Блажени нищите духом"= Не ти трябва наука, а вяра в бога.

Изглежда истината се разпада от собствената си тежест. Погледнах в ученическите учебници колко сложни и пълни с непрактични проблеми са. Завършилите като нищо ще приемат някой пастор или гуру, който им обещава душевен комфорт без усилие, дори да им сипва наркотици в комката.

Така че, постистината е нещо като гипсокартон вместо тухла- прилича на стена, но не държи. Достъпно, евтино, колкото да ти радва душата.

преди 6 часа, Търсещ истини написа:

защото то им дава някакви възгледи, които им създават комфорт

Няма такова нещо  Освен това е погрешно и смесвате "ВЪЗГЛЕДИ", УБЕЖДЕНИЯ и ВЯРВАНИЯ... 

Питайте любимия си съговорник на него какво му дава религията и защо ( ако въобще ви го напише тук) Той, дето с "двете висши" що накрая се е докарал до виртуален религиозен циркаджия и глашатай на една от модерните религиозни приказки от "сребърния век"... ( ако въобще имате идея какво значи това... )

Религията не дава никакъв комфорт, а дава спасение на 'давещите се'. Една идеология, която предлага изфантазирано спасение и отложени цели, смисъл и значение... попада в нужната за "цъфтежа й среда". 

Науката не е идеология и не предлага нищо, особено на "удавниците"... Не че няма и идеолози и за науката, като идеология.. Обаче без идеология именно удавниците не могат да живеят - в празнотията отвътре все нещо трябва да се "настани", за да имитират "живеене".