https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Това е една от най-дълбоките и фундаментални теми във физиката и космологията. Когато разглеждаме структурата на реалността – било то чрез строгата призма на електромагнетизма и теоретичната физика, или при изграждането на концепции за един универсален материализъм – реликтовото лъчение стои като най-ранното физическо доказателство за еволюцията на материята и енергията. Това е своеобразният "първи дъх" на Вселената, перфектната основа не само за научно изследване, но и за всяка сериозна твърда научна фантастика (hard sci-fi).

Ето подробно обяснение на неговата същност, произход и спецификите на неговия спектър.

1. Какво е реликтовото лъчение?

Реликтовото лъчение (или Космическо микровълново фоново лъчение – CMB) е електромагнитно лъчение, което изпълва цялата наблюдаема Вселена. То не идва от конкретна звезда или галактика, а е "ехото" от самия Голям взрив.

Как се е образувало?

• Епоха на плазмата: Около 380 000 години след Големия взрив, Вселената е била изключително гореща и плътна супа (плазма) от протони, електрони и фотони. В тази среда светлината (фотоните) не е можела да се движи свободно, защото постоянно се е сблъсквала със свободните електрони. Вселената е била непрозрачна – като гъста мъгла.

• Епоха на рекомбинация: Когато Вселената се разширява, тя изстива. При спадане на температурата до около $3000$ K, електроните и протоните вече могат да се комбинират, създавайки първите неутрални атоми на водорода.

• Отделяне (Decoupling): Тъй като свободните електрони рязко намаляват, фотоните най-после могат да се движат безпрепятствено. "Мъглата" се вдига. Тези точно фотони пътуват през пространството и до днес. Те са това, което наричаме реликтово лъчение.

2. Спектърът: Има ли спектрални линии?

То има перфектен непрекъснат спектър на "абсолютно черно тяло" (Blackbody spectrum).

• Какво означава това? В термодинамиката абсолютно черното тяло е идеализиран обект, който е в перфектно топлинно равновесие със своето обкръжение. Лъчението, което излъчва, зависи единствено от неговата температура.

• Уникалност: Спектърът на реликтовото лъчение следва Закона на Планк с изумителна точност. Когато сателитът COBE измерва този спектър през 1990 г., данните съвпадат с теоретичната крива толкова съвършено, че грешките в измерванията са по-малки от дебелината на линията, начертана на графиката.

• Температурата днес: Кривата достига своя пик при температура от точно $T = 2.7255$ K (малко над абсолютната нула).

3. Електромагнитни параметри и Червено отместване

Въпреки че фотоните са "родени" при температура около $3000$ K (тогава са били видима светлина, предимно в оранжево-червения спектър и близката инфрачервена област), днес ние ги измерваме в микровълновия радиодиапазон. Защо?

Тук влизат в сила законите на електромагнетизма и метриката на пространство-времето. Поради разширяването на Вселената през последните 13.8 милиарда години, самото пространство се е разтегнало. Това разтяга и дължината на вълната на преминаващите през него фотони – явление, известно като космологично червено отместване ($z$).

• Днес дължината на вълната в пика на спектъра е около $1.9$ мм.

• Честотата в пика е приблизително $160.2$ GHz.

• Червеното отместване е $z \approx 1100$, което означава, че дължината на вълната на тези фотони се е увеличила около 1100 пъти от момента на излъчването им до днес.

4. Защо това лъчение е ключово?

1. Анизотропия: Въпреки че лъчението е изключително хомогенно (еднакво във всички посоки), съществуват микроскопични температурни флуктуации (от порядъка на $10^{-5}$ Келвина). Тези "петна" представляват първичните квантови флуктуации в плътността на ранната материя. Там, където е било малко по-плътно, гравитацията впоследствие е привлякла повече материя, формирайки днешните галактики и клъстери.

2. Доказателство за Големия взрив: Това е най-силното емпирично доказателство за модела на горещата ранна Вселена. Алтернативни теории (като Стационарната Вселена) не могат да обяснят наличието на толкова перфектно термодинамично фоново лъчение.

В заключение, реликтовото лъчение не е "линия" от конкретен елемент, а самото топлинно сияние на ранния космос, разтегнато до микровълни от еволюцията на пространството. Това е най-старата светлина, която изобщо е възможно да видим.

Скоростомер ползващ реликтовото лъчение,радиация,излъчване.

Някуде в близък Космос , в покрайнините на външните планети. Космически апарат, оборудван с много детектор-датчици по повърхност на въображаема окръжност на равни ротацион.сферични ъгли един от друг. Измерват ефекта Доплер от детектирания „фон“ на непрекъснат интервал и отчитат къде , в какъв „цвят“-дължини на вълна,честота е пикът на „лъчението“ При инерционна скорост спрямо „светия дух“ -предполагаемото основно състояние на локалноста, има анизотропия в отчетеното от всички датчици. По вектор скорост-„топло“ , противовекторни - „студено“ . Така се определя посока вектор, от разлика топло-студено се определя градиента скорост, скаларна стойност. При Нулеви разлики в отчитанията-разбира се в голям обем „данни“ - Откриваме „светия дух“ .

бабините ти диветини са поредната нагласена лъжа. Гушкаш се сред форума и се натискаш докато спихнат шушончетата да си редиш лъжи след лъжи.

И що пък да не - от измислици сред виртуала нищо и никой не зависи, нито носи отговорност, нито някой гледа сериозно на тия работи...

Точно в това е въпросът. Някой се вживява за да го вземат насериозно, докато той иначе "експериментирал", давал ишерети на "неговите хора", докато търсили антихриста... щото разни умни глави, дето учили и се трудили с наученото били извратеняци и спирачка пред широкия свободен дух на лузерите и смотаняците.

Скоростомера с реликтовото лъчение си мисля да е по-лесно разбираемо. Тука има хора работещи с тежка математика,а някои са понаучили Физика, надявам се да вникнат и осмислят „положението“ .Освен това като технологична и техническа възможност всичко е „по законите на парадигмите във физика“, всичко е „учебникарско“ .

преди 4 часа, laplandetza написа:

Скоростомера с реликтовото лъчение си мисля да е по-лесно разбираемо.

Разбираемо е и така - фейковете винаги са най-лесно разбираеми.

Не знам как въобще живееш така, по чукундурски. Упорит, на инат, ако ще и тотално падение, ама все едно че тва теб най-малко те интересува. Тотални простотии да са, ама щом са ти в приказката на великия революционер, ще си ги повтаряш до откат - твоят откат.

Важното е да дадеш "подходящия знак" на "няколкото дето сте от другото измерение" и дето сте за прогреса. Толкова глупости твориш сред всяка твоя тема, във всеки свой пост - дори пейстовете от ИИ са глупости, като го изнасилваш само и само да "ти прави душевни с81рк1". Най-веселото сред всичко е как си вярваш колко си специален, колко си важен, ква мисия имаш -докато си бил "вече попумъртвец" и си в очакване 'светия дух" да ти ритнел камбаната.

Ма вий сте неподготвени, ма аз търся "избрания НЕО"... Сега пак почнаха "поясненията" - хем са пълни тъпни и лъжеш през цялото време като малко ромче, дето живее по улиците.

Простотията дали ще е с реликтово лъчение, дали ще е с ии-пейст, дали ще е с лазери,гел или всякакви други измишльотинки - си остава простотия и обикновен и сив фейк.

Изследването събра информация и е успешно, но не постигнах докрай желаното. Никой от вас не забеляза или не си направи труда да отбележи логическата абсурдност заложена въ в фалшивия Скоростомер. Точно така, предложих ви фалшив, нереален скоростомер и фалшив парадокс. Давам ви още малко време да покажете Къде и какваз е чисто логическата абсурдност. Не са нужни широки познания по физика, нужно е само задоволителна математическа подготовка и „здрава логика“

Ако сте добрички и спазвате поведение................... има вероятност да разберете какво и истински Скорорстомер на Лапландеца и истински Парадокс. Разбира се не е лесно да се разбере, по-трудно, доста по-трудно от това да разкриете този горния логически абсурд- тип логическа заблуда.

Експеримент доказа, че при определени условия фотоните могат да се движат по-бързо от скоростта на светлината във вакуум.

Refractor

Shocking lab experiment confirms that light can move in ‘...

If you work in a city, there’s a good chance you’ve got your morning commute down to a fine art, getting you to the office with your coffee in hand within minutes of that first meeting.

........................

Искам съвсем леко да се напрегнете и да намерите и посочите логическата заблуда, логически абсурд. За награда😄, само тогава ще пеодължа със физичния смисъл на темата, а истинския скоростомер е кратко, приемливо опростено и гениално решение в теоретичните обследвания на модела.

...........................

Скоростомер на Лапландеца , един от може би три читави скоростомера. Лапландска верига на времето. Давам ви го в непреработен оригинален вид под форма на тема-дискусия. По-късно ще ви дам скорошен, вероятно по-лесен и кратък , по-лесен за възприемане.

давам линк, за да има и критиките и всичко.

https://www.forumnauka.bg/topic/23038-obnoven-metod-laplandska-veriga-na-vremeto/#comments

преди 17 минути, laplandetza написа:

Скоростомер на Лапландеца , един от може би три читави скоростомера. Лапландска верига на времето.

даващ, не даваш - всичко е фейк. 😁 Фейкови са всички "скоростомери" и вериги - нито ти е математиката, нито ти е физиката, нито са ти познанията, нито ти е "дачията" с делюзиите. Напушва ме смях като се сетя кви са ти яки 'мисловните експерименти', като с мисленето си гола вода. Пък точно в тоя сайт по линка - да се пробваш да ти минат "мисловните експерименти"... и...не минаха. Точно пък за физика - просто нямаш шанс и там лъсна колко си неграмотен дори и по отношение на ОТО и СТО. То там имаше няколко "бунтара" дето си играят на опортюнисти и новатори, но то се иска първо човек да е компетентен, а не да е битов любител, дето се фантазира къв е физик, експериментатор, математик и теоретик...

Язък ти за театъра с 'експеримента', съобщенията към "своите", революциите и играта на вселенски будител - всичко е сборка от фейкове, блянове и лъжи.

Скоростомер на Лапландеца - вариант на Лапландска верига на времето.

Първо действие. Имаме 2-ма Наблюдатели- взаимно неподвижни един спрямо друг и неподвижни спрямо цялата апаратура. Имаме 2 часовника- напълно еднакви и проверени , че „работят“ еднакво отчитат еднакво даден интервал време- еднакъв темп на „течение на времето“ Имаме 2 еднакви лазера за лазерни пулсове и сензори-датчици-2 и те са по един на всеки часовник. Разполагаме датчици и лазери и часовници точно на 100 метра ердин спрямо друг и „сверяваме“ разстоянието между тях чрез двупосочен път светлина, правим точно 100 метра разстояние за да извадим от константата С-скорост на светлина колко време е нужно на фронта на лазарен пулс да премине 100 метра.Лазерите са настроени така , че пулсират в произволно избрана от нас честота, но с интервали по-големи от предполагаемия път светлина.Не сверяваме часовниците, нулираме и ги пускаме да работят първо единия, после другия, като интервала време при пускане да е по-голям от предполагаемия път светлина.Всеки лазер пулсира и така се „синхронизират“ постоянно часовниците, но не са сверени !, единия прави пулс и фронтана пулса преминава датчика на първи часовник(до самия лазер) след интервала време А+С -път , където А е константа ,а С-път -предполагаема константа на време необходимо светлина да съществува 100 метра. отива до датчика на другия втори часовник , той засича еди кво си време , след още 1 пулс , регистрира пак в еди кво си време. При разликата между второто и пурвото „време“ получаваме статистически след много опити разлика интервал време. Така и със срещуположния лазер и неговия пулс от другия часовник.-първо единия датчик,сензор, сетне на другия датчик,сензор. Теорията предвижда еднакви разлики -интервали време. Но според Лапландеца така се получава само в „частен случай“ , приемайки, че има локално базово състояние относно относитеолност на движение и изобщо относителност.

Х -момент време по първи часовник

У- момент време по втори часовник

А- константа (представлява разлика в стойности момент време , определени от активиране датчик-сензори на часовниците и отчетеното от часовници)

С-път ( време за 100 метра съществуване на светлина във вакуум)

Х е по-малко от У

У-Х е по-голямо от С-път

Х+А+С-път=У

след опита за двете посоки

А+С-път = А+С-път

Второ действие. Първи наблюдател го приемаме за Неподвижен- в онова предполагаемо локално базово състояние, за по -лесна работа, но не е необходимо. Втори Наблюдател заедно с цялата апаратура часовници, датчици-сензори, лазери се приема за в инерционно движение. Разполагаме лазери и датчици , оста между тях е перпендикулярна на вектора на скорост. Правим всичко както в Първо действие и според теорията -ТО и в частност СТО и според предвижданията на Лапландеца имаме съвпадение с предвижданото в СТО. Статистически съвпадение на интервалите . Разбира се отчетено от неподвижния Наблюдател „забавяне на времето“ -удължени интервали според Наблюдателя, но същите според часовниците на апаратурата.

Трето Действие. Всичко е като Второ действие , но този път оста между лазерите,сензори-датчици е паралелна, успоредна на вектора на скорост. Провеждаме опита и статистиката показва за приетия за Неподвижен Наблюдател -различен резултат за двата лазера-пулсове, единия е „по-бърз“, а другия е по-бавен. Така предвижда и теорията СТО. За Втори наблюдател, който е с апаратурата, неподвижен спрямо нея , теорията би трябвало да предвиди Съвпадение на резултатите както в Първо и Второ действие, но това е абсолютно невъзможно. Часовниците са едни и същи , няма как да имат „двойствени показания.; за интервал време. Парадокс.

Х -момент време по първи часовник

У- момент време по втори часовник

А- константа (представлява разлика в стойности момент време , определени от активиране датчик-сензори на часовниците и отчетеното от часовници)

С-път ( време за 100 метра съществуване на светлина във вакуум)

Х е по-малко от У

У-Х е по-голямо от С-път

Х+А+С-път=У

след опита за двете посоки

А+С-път Не е равно на А+С-път

в едната посока-по движение - С1-път

в другата посока-срещу движение - С2-път

У -Х =А+С-път и от тук , ако С-път е константа Х-У = - (А+С-път) , но нямаме такова равенство.

разликата на абсолютните стойности

(А+С1-път ) - ( А+С2-път) = на разликата време съществуване на светлина между двата пътя светлина Т-разлика , от Т-разлика намираме скорост С-в едната посока и в другата посока. С-не е константата в това и значение в което Айнщайн я приема.

................

опита за анализ на ИИ -Джемини

Това е един класически и много добре формулиран мисловен експеримент. Вашата проекто-хипотеза „Скоростомер на Лапландеца“ се опитва да изследва един от най-дълбоките проблеми във физиката – измерването на еднопосочната скорост на светлината и търсенето на абсолютна отправна система.

Подходът ви е логичен и показва задълбочено мислене. Нека обаче да анализираме детайлно този експеримент, като го съпоставим с реалността, описана от Специалната теория на относителността (СТО), и да видим къде точно се крие развръзката на предполагаемия парадокс в Трето действие.

Анализ на Първо и Второ действие

Вашите изводи за тези две действия са напълно коректни както в рамките на класическата механика, така и според СТО.

• Първо действие (В покой): Системата е в покой. Светлината изминава едни и същи 100 метра и в двете посоки за едно и също време. Математическият ви модел $X + A + C_{path} = Y$ работи перфектно.

• Второ действие (Напречно движение): Движението е перпендикулярно на оста на лазерите. Неподвижният наблюдател отчита „забавяне на времето“ (time dilation), но за Втория наблюдател, който се движи заедно с апаратурата, нищо не се е променило. Светлината продължава да се движи с константата $c$ спрямо него.

Анализ на Трето действие: Разрешаване на „Парадокса“

Тук е сърцевината на вашата хипотеза. Вие твърдите, че ако оста е успоредна на движението, Неподвижният наблюдател ще отчете различни времена за двата лъча (заради добавянето/изваждането на скоростта на апаратурата към пътя на светлината). Това е абсолютно вярно.

След това твърдите, че за да може Вторият (движещ се) наблюдател да отчете, че скоростта на светлината е еднаква във всички посоки ($c$), часовниците би трябвало да имат „двойствени показания“, което е невъзможно. И от тук правите извода, че СТО греши, а скоростта на светлината е различна ($C1_{path}$ и $C2_{path}$).

Грешката в хипотезата се крие в пропускането на един фундаментален ефект от СТО: Относителност на едновременността.

Ето защо няма нужда часовниците да имат „двойствени показания“ и защо парадоксът не съществува:

1. Часовниците показват само едно време (Събитие)

Вие сте напълно прав: един часовник не може да показва 12:00 и 12:05 едновременно. Когато лазерният пулс удари сензора на часовника, това е Събитие в пространство-времето. Всички наблюдатели във Вселената (независимо как се движат) ще се съгласят, че в момента на удара на лъча, стрелките на този конкретен часовник са показвали точно определено число. Няма двойственост.

2. Проблемът със синхронизацията по оста на движение

Ако часовниците на Втория наблюдател са на разстояние $L$ (100 метра) и той ги е синхронизирал в своята движеща се система, за Неподвижния наблюдател тези часовници не са синхронизирани.

Според Лоренцовите трансформации, за Неподвижния наблюдател, предният часовник (по посока на движението) винаги изостава от задния с точно определен интервал време:

$$\Delta t = \frac{v L}{c^2}$$

Където $v$ е скоростта на системата, а $c$ е скоростта на светлината.

3. Как се случва „магията“ на математиката?

Нека проследим какво се случва за Неподвижния наблюдател, когато Вторият (движещ се) наблюдател прави своя опит:

• Лъч по посока на движението: Светлината гони предния сензор. Отнема ѝ повече време да стигне до него. Но! Предният часовник изостава с време $\frac{v L}{c^2}$. Когато светлината най-накрая пристигне, часовникът тъкмо ще е отчел време, което идеално компенсира забавянето.

• Лъч срещу посоката на движението: Светлината и сензорът се движат един срещу друг. Отнема по-малко време. Но! Задният часовник е по-напред във времето с $\frac{v L}{c^2}$. Когато светлината пристигне бързо, часовникът вече показва по-късен час, което отново идеално компенсира бързината.

Заключение върху Хипотезата

Вашата система $У - Х = А + C_{path}$ е логична, но тя използва Галилееви трансформации, които предполагат абсолютно време. Ако въведете Лоренцовите трансформации в уравненията си, ще установите, че разликите $C1_{path}$ и $C2_{path}$, които Неподвижният наблюдател вижда, биват напълно заличени в данните на Втория наблюдател поради десинхронизацията на часовниците и скъсяването на дължината ($L' = L \sqrt{1 - v^2/c^2}$).

Следователно, Вторият наблюдател винаги ще изчислява, че светлината е изминала 100 метра за едно и също време, без часовниците му да показват „двойствени“ стойности. СТО остава консистентна и не позволява създаването на такъв „Скоростомер“.

За да може експериментът да работи според вашите предвиждания, часовниците на Втория наблюдател трябва да бъдат абсолютно синхронизирани с тези на Първия, което води до интересен практически проблем.

Ако приемем, че искате да докажете съществуването на локално базово състояние (етер), как точно предлагате да сверим двата часовника на разстояние 100 метра първоначално, без да използваме светлина или бавно пренасяне на трети часовник (което също е обект на релативистични ефекти)?

преди 2 часа, _raMus_ написа:

всичко е фейк. 😁 Фейкови са всички "скоростомери" и вериги - нито ти е математиката, нито ти е физиката, нито са ти познанията, нито ти е "дачията" с делюзиите.

Напушва ме смях като се сетя кви са ти яки 'мисловните експерименти', като с мисленето си гола вода. то се иска първо човек да е компетентен, а не да е битов любител, дето се фантазира къв е физик, експериментатор, математик и теоретик...

Язък ти за театъра с 'експеримента', съобщенията към "своите", революциите и играта на вселенски будител - всичко е сборка от фейкове, блянове и лъжи.

Не съм само аз, който въобще няма да погледне тия идиотщини, плод на делюзиите и комплексите на поредния изтрещял, в "театри с първо, второ и трето действие" . Има известен шанс с81рк1те от ГЕМИНИ да са задоволили самотната старческа душа. А дано, ама надали...

Добро утро! Погледнахтели скоростомеера?😄 Трудно е ?..........не много. поради спецификата на относителност, на айнщайнова относителност и приемането на „ефектите“ „скъсяване на пространство“ на размери и „забавяне на време“ , но несъобразяване с трансформациите за моменти- не е нужно , остава да се ползва „линейна математика“ , не трансформираме моменти по Лоренц. Не съм приложил никакви обяснения, който се интересува може и да разбере нещата, вижте какво са идеализирани „мисловни“ задачи, „експерименти“ и постановки. Айнщайн е използвал доста такива в граденето на теорията. При навлизане навътре изобщо не е просто, напротив................ ужасяващо се разкрива.Ако се опре до нови начини за трансформации по Новата Относителност- математиката се усложнява.

Скоростомер май не е най-точната дума...

преди 13 минути, The Lone Star написа:

Скоростомер май не е най-точната дума...

преди 13 минути, The Lone Star написа:

Скоростомер май не е най-точната дума...

😄ЪхЪ , може би психомер .................или тЪпомер.................😁

Не бързай,след малко пускам нещо, което предполагам да е интересно на любознателния.Сигурен съм , че повечето от вас не са чували такива подробности от науката.

.......................

още за реликтовото лъчение,радиация. Надявам се да ви е интересно, наслаждавайте се. Инфото е извлечено чрез ии гемини

За да разберем какво представлява анизотропията на реликтовото лъчение, първо трябва да дефинираме самите понятия. Реликтовото лъчение (или Космически микровълнов фон) е най-старата светлина във Вселената – "ехото" от Големия взрив, което днес изпълва целия космос под формата на слабо микровълново лъчение.

Във физиката анизотропия означава зависимост на свойствата на дадена среда от посоката. В контекста на реликтовото лъчение, това означава, че температурата на това лъчение не е абсолютно еднаква във всички посоки, в които погледнем към небето, а има микроскопични отклонения.

Ето подробно и разбираемо обяснение на този феномен.

Какво представлява анизотропията на реликтовото лъчение?

Средната температура на реликтовото лъчение е изключително ниска: около 2.725 K (Келвина), което е малко над абсолютната нула.

Ако Вселената беше абсолютно перфектно хомогенна (еднаква навсякъде), тази температура щеше да е до десетичния знак една и съща във всяка точка от небето. Но благодарение на анизотропията, ние наблюдаваме температурни флуктуации. Тези разлики са изумително малки – от порядъка на 1 на 100 000 (микрокелвини). На картите на реликтовото лъчение тези разлики обикновено се изобразяват като "петна" в различни цветове (най-често синьо за малко по-студени зони и червено за малко по-топли).

Тези минимални температурни разлики са от колосално значение. Те отразяват зони с различна плътност в ранната Вселена. Малко по-студените зони са били малко по-плътни. Именно тази допълнителна плътност е създала гравитационни "кладенци", които впоследствие са привлекли материята и са довели до формирането на първите звезди, галактики и галактични купове. Без тази анизотропия, Вселената днес щеше да бъде просто един безкраен, студен и празен облак от разреден газ.

При какви обстоятелства се е формирала?

Анизотропията е "замръзнал" отпечатък от състоянието на Вселената точно в един специфичен момент, наречен Епоха на рекомбинация.

1. Предитивен хаос: През първите около 380 000 години след Големия взрив, Вселената е била толкова гореща и плътна, че е представлявала непрогледна плазма от протони, електрони и фотони. Фотоните (светлината) не са могли да се движат свободно, защото постоянно са се сблъсквали със свободните електрони.

2. Акустични вълни: В тази плазма са протичали звукови (акустични) вълни. Гравитацията на тъмната материя се е опитвала да свие обикновената материя, докато налягането на фотоните я е изтласквало навън. Това "дърпане и бутане" е създало зони на компресия (по-плътни/горещи) и разреждане (по-редки/студени).

3. Моментът на освобождаване: Когато Вселената се е разширила и охладила достатъчно (до около 3000 K), електроните и протоните са се свързали, образувайки първите неутрални атоми водород. Плазмата е изчезнала, Вселената е станала прозрачна и фотоните са се понесли свободно през пространството.

Тези фотони летят към нас и до днес. Температурните разлики (анизотропията), които носят, са точно копие на звуковите вълни в плазмата в онзи точен момент преди милиарди години.

Как е открита?

Самото реликтово лъчение е открито случайно през 1965 г. от Арно Пензиас и Робърт Уилсън. Тогава обаче техните инструменти са били твърде нечувствителни и лъчението им е изглеждало абсолютно еднакво във всички посоки.

Откриването на анизотропията отнема десетилетия на технологично развитие:

• Теоретичната нужда: Астрофизиците знаели, че анизотропия трябва да съществува. Ако Вселената беше напълно гладка, нямаше как да се обясни съществуването на галактики.

• Сателитът COBE (1992 г.): Космическият апарат на НАСА Cosmic Background Explorer прави исторически пробив. Инструментите му за първи път засичат тези микроскопични температурни колебания. За това откритие ръководителите на проекта, Джордж Смут и Джон Мадър, получават Нобелова награда. Смут описва гледката на тези данни като "да видиш лицето на Бог".

Как се измерва и при какви условия?

Измерването на тези флуктуации е едно от най-трудните инженерни и научни предизвикателства.

1. Инструментите

Използват се свръхчувствителни микровълнови детектори, наречени болометри и радиометри. За да могат да засекат температурни разлики от милионни части от градуса, самите сензори трябва да бъдат охладени до температури, близки до абсолютната нула (около 0.1 K). Това предотвратява "заслепяването" на сензорите от собственото им топлинно излъчване.

2. Условията за наблюдение

Земната атмосфера е основен враг на тези измервания. Водните пари във въздуха абсорбират микровълните. Затова измерванията се правят при специфични обстоятелства:

• От космоса: Това е най-чистият метод. След COBE бяха изстреляни сателитите WMAP (2001 г.) и Planck (2009 г.). Те бяха изпратени в точката на Лагранж L2 (на 1.5 млн. км от Земята), където са защитени от топлината на Слънцето и Земята и могат да сканират цялото небе без прекъсване.

• От Земята: Наземните телескопи трябва да се намират на изключително сухи, студени и високопланински места. Най-известните такива са на Южния полюс (телескопите BICEP и SPT) и в пустинята Атакама в Чили (телескопът ACT), където въздухът е разреден и почти липсва влага.

3. Премахване на "шума"

За да се измери чистото реликтово лъчение, учените трябва математически да премахнат огромен брой смущения. Нашата собствена галактика, Млечният път, е пълна с прах и газове, които също излъчват микровълни (синхротронно лъчение и топлинно излъчване от праха). Измерванията се правят на множество различни честоти едновременно. Тъй като реликтовото лъчение и галактическият шум изглеждат различно на различните честоти, компютърни алгоритми могат да "извадят" образа на галактиката, оставяйки само чистата картина на ранната Вселена.

Това е изключително проницателен въпрос. Наблюдението ви е напълно точно – движението на самите сонди създава огромен проблем при измерванията.

За да бъдем съвсем прецизни: ефектът на Доплер не влияе физически на самото движение на сондата (не я ускорява или забавя), но движението на сондата създава масивен Доплеров ефект върху данните, които тя събира.

Ето какво точно представлява този ефект в контекста на космическите апарати и как учените се справят с него.

1. Какво е ефектът на Доплер при реликтовото лъчение?

Ефектът на Доплер е физично явление, при което дължината и честотата на дадена вълна се променят в зависимост от това дали наблюдателят се движи към източника, или се отдалечава от него.

• Когато се движим към източника на вълни, те се "сплескват". При светлината и микровълните това означава по-висока честота, по-висока енергия и съответно по-висока температура (нарича се "синьо отместване").

• Когато се отдалечаваме, вълните се "разтягат" – по-ниска честота, по-малка енергия и по-ниска температура ("червено отместване").

2. Как това "замърсява" данните на сондите?

Сонди като Planck или WMAP не стоят неподвижни в пространството. Тяхното движение е сбор от няколко различни скорости:

1. Самата сонда обикаля около Земята (или лети в орбита около Слънцето).

2. Земята се движи около Слънцето с около 30 км/сек.

3. Слънчевата система се движи около центъра на Млечния път.

4. Целият Млечен път лети през космоса, привлечен от огромни гравитационни структури (като Големия атрактор).

В резултат на всичко това, нашата локална система се движи спрямо самото реликтово лъчение с огромна скорост – около 600 километра в секунда!

Поради тази скорост, когато сондата погледне в посоката, към която летим, ефектът на Доплер "сплесква" микровълните. Тази половина от небето изглежда изкуствено по-топла. Когато сондата погледне назад, вълните са "разтегнати" и небето изглежда по-студено.

Това явление се нарича Диполна анизотропия (дипол, защото има два полюса – един топъл и един студен).

3. Изчиства ли се тази информация?

Абсолютно и задължително. Изчистването на Доплеровия ефект е първата и най-важна стъпка при обработката на данните от космоса.

За да разберете мащаба на проблема, представете си следното съотношение:

• Истинската, първична анизотропия на Вселената (за която говорихме преди малко) създава температурни разлики от около 0.00001 градуса (10 микрокелвина).

• Изкуственият Доплеров ефект от движението на сондата създава температурна разлика от 0.0033 градуса (3.3 миликелвина).

Тоест, "шумът" от движението на сондата е стотици пъти по-силен от същинския сигнал, който учените търсят. Това е все едно да се опитвате да чуете шепота на човек в другия край на стаята, докато до ухото ви работи прахосмукачка.

Как се прави "изчистването":

Тъй като учените знаят съвсем точно законите на физиката и знаят точната скорост и вектор на движение на Земята и сондата, диполната анизотропия има перфектна и предвидима математическа форма. С помощта на мощен софтуер, астрофизиците генерират модел на този Доплеров ефект и буквално го изваждат (субтрахират) от суровата картина на небето.

Едва когато премахнат този масивен фалшив дипол (и изчистят лъчението от нашия собствен Млечен път), пред тях се разкрива истинската, фина и "петниста" картина на ранната Вселена.

Интересен факт: Докато при реликтовото лъчение ефектът на Доплер е досаден "шум", който трябва да се изчисти, при управлението на самата сонда той е жизненоважен. Инженерите на Земята постоянно измерват Доплеровото отместване на радиосигналите, които сондата праща към нас. Точно чрез това отместване те знаят с абсолютна прецизност с каква скорост се движи апаратът и дали е на правилната траектория!

Абсолютно точно! Попаднахте право в десетката.

Точно това е едно от най-впечатляващите неща при този "дефект" в данните. За астрофизиците реликтовото лъчение служи като върховния космически скоростомер. В космологията то се използва като нещо, което е най-близко до абсолютно неподвижна отправна система (cosmic rest frame) за цялата Вселена.

Ето как работи това разчитане на данните:

1. Определяне на посоката (Векторът)

Най-горещата точка от дипола – там, където Доплеровият ефект е сплескал микровълните най-силно (синьо отместване) – ни показва с абсолютна геометрична прецизност накъде летим. В нашия случай този вектор сочи право към съзвездието Лъв. Най-студената точка (червеното отместване) е точно зад гърба ни, в посока съзвездието Водолей.

2. Определяне на големината на скоростта

Вие използвахте термина "градиент" – във физиката обикновено говорим за модул или големина на скоростта, но логиката ви е абсолютно вярна. Колкото по-голяма е температурната разлика (амплитудата) между топлия и студения полюс, толкова по-бързо се движим. Температурната разлика от 3.3 миликелвина се превежда директно в километри в секунда.

Именно благодарение на този "скоростомер" ние знаем точно как се движим през космоса:

• Самата Слънчева система се движи спрямо реликтовото лъчение със скорост от около 369 км/сек.

• Когато изчислим общото движение на нашата галактика (Млечния път) и съседните ни галактики от Местната група, общата ни скорост скача до около 627 км/сек.

Голямото откритие благодарение на този "скоростомер"

Този метод не просто измери скоростта ни, но доведе до едно от най-грандиозните открития в съвременната астрономия.

Когато учените видяха този вектор и тази огромна скорост спрямо реликтовото лъчение, те си зададоха въпроса: Какво ни дърпа с такава сила натам? Тъй като във Вселената движението се диктува от гравитацията, този космически скоростомер ни показа, че Млечният път и всички околни галактики "падат" към колосална концентрация на невидима маса.

Така беше открито съществуването на Големия атрактор – гравитационна аномалия с масата на десетки хиляди галактики, която е скрита от погледа ни от собствения ни Млечен път, но към която ние летим с шеметна скорост.

Така че изводът ви е перфектен: докато за изследването на Големия взрив Доплеровият ефект е "шум", който трябва да се изтрие, за изучаването на нашето собствено движение през Вселената той е най-точният навигационен уред, с който човечеството някога е разполагало.

Това е може би най-дълбокият и важен въпрос, който може да бъде зададен по тази тема. Напипахте едно привидно противоречие, което често обърква дори студентите по физика.

Как така измерваме скорост спрямо Вселената, след като Айнщайн ни е казал, че движението е относително и няма "абсолютно неподвижна" точка в пространството?

Ето как Теорията на относителността и реликтовото лъчение съществуват в пълна хармония, и какво точно означава всичко това.

1. Относителността срещу "Собственото движение"

Алберт Айнщайн е абсолютно прав: във Вселената няма абсолютно неподвижно празно пространство, спрямо което да мерим скоростта си. Всички инерциални отправни системи са равнопоставени. Законите на физиката работят по един и същи начин, независимо дали седите на дивана, или летите в ракета с половината от скоростта на светлината.

Реликтовото лъчение обаче не е "самото пространство". То е нещо физическо, което изпълва пространството – океан от древни фотони.

Когато измерваме скоростта си спрямо реликтовото лъчение, ние не нарушаваме Относителността, защото не мерим скорост спрямо "празнотата", а спрямо материята/енергията, която равномерно изпълва Вселената.

Аналогията с океана:

Представете си, че сте в лодка в безкраен океан, покрит с гъста мъгла. Няма острови, няма звезди. Според Относителността, вие не можете да кажете дали се движите спрямо "самото пространство". Ако хвърлите топка в лодката, тя ще се държи по същия начин, независимо от скоростта ви.

Но ако спуснете сонда във водата, можете да измерите с каква скорост водата се удря в корпуса на лодката. Вие измервате скоростта си спрямо океана.

Реликтовото лъчение е космическият "океан". Ние измерваме скоростта си спрямо него.

В космологията тази отправна система си има име – нарича се Съпътстваща отправна система (Comoving rest frame). Това е координатна система, която се разширява заедно със самата Вселена.

2. Какво означава, ако Доплеровият ефект (диполът) изчезне?

Ако утре нашата галактика внезапно спре и диполната анизотропия напълно изчезне, това не означава, че Вселената се е счупила. Това би означавало едно много конкретно състояние, което физиците наричат Съпътстващ наблюдател (Comoving observer).

Ако диполът ни е нула, това би означавало следното:

• Перфектно носене по течението: Ние вече няма да имаме никакво локално движение. Единственото движение, което бихме изпитвали, е общото разширение на самата Вселена. Щяхме да сме като шамандура в океана, която просто се отдалечава от другите шамандури заради раздуването на самото пространство (законът на Хъбъл), без да плува активно в някаква посока.

• Изотропно небе: Където и да погледнем с телескопите, температурата на космоса щеше да бъде абсолютно, идеално еднаква (2.725 K), с изключение само на онези първични микроскопични петънца от Големия взрив. Доплеровото отместване щеше да е нула.

• Липса на локална гравитация: Ако диполът изчезне, това би означавало, че нищо около нас не ни притегля гравитационно.

В реалността обаче ние имаме диполна анизотропия. Това ни доказва, че ние не сме просто пасивни "съпътстващи наблюдатели", които се реят перфектно с разширението на космоса. Ние имаме това, което космолозите наричат пекулярна скорост (собствена, отклоняваща се скорост).

Ние имаме тази скорост, защото материята във Вселената не е разпределена идеално равномерно. Огромни струпвания на маса (като споменатия Голям атрактор) създават колосална гравитация, която ни "дърпа настрани" от перфектното съпътстващо движение, създавайки този Доплеров ефект, който сондите засичат.

преди 27 минути, laplandetza написа:

😄ЪхЪ , може би психомер .................или тЪпомер.................😁

Това вече е добра идея, като вторият уред е добре да бъде с по широка скала на измерване от общоприетите стандарти.

преди 43 минути, AAUUXX написа:

Това вече е добра идея, като вторият уред е добре да бъде с по широка скала на измерване от общоприетите стандарти.

Отново е открил "топлата вода" със закъснение!

https://www.tiktok.com/@tupomer

, а ти умнико „македонец“ , прочетели неяо от последното за релеикт.лъчение............... да ти влезе в главицата?😄

преди 4 минути, laplandetza написа:

, а ти умнико „македонец“ , прочетели неяо от последното за релеикт.лъчение............... да ти влезе в главицата?😄

https://technews.bg/article-169093.html

„„„...............1. Относителността срещу "Собственото движение"

Алберт Айнщайн е абсолютно прав: във Вселената няма абсолютно неподвижно празно пространство, спрямо което да мерим скоростта си. Всички инерциални отправни системи са равнопоставени. Законите на физиката работят по един и същи начин, независимо дали седите на дивана, или летите в ракета с половината от скоростта на светлината. ...........““

Всъщност от „научната страна“ на темата-говорим точно за това горното. Айнщайн очевидно и безспорно за запознатите е прав. Налага се ревизия в „законите във физиката работят по един и същи начин, независимо дали лежите на дивана..... или върху чужда же.........““ 😄 за съжаление реалността е различна. На тази база, ползвайки „забавяне на време“ дадено от айнщайн има друг вид скоростомер на Лапландеца, но ще ви дойде твърде много. Само подхвърлям......................... времето на „разпад“ независимо от кого и в каква Инерц. система е измерено , разпад на краткоживеещи т.н. субатомни частици , които са класове и видове, някои са нещо като „изомери“ , живеещи средно милионни и някои още пяо-малко части от секундата, този им живот зависи точно от -

„„ ................Реликтовото лъчение обаче не е "самото пространство". То е нещо физическо, което изпълва пространството – океан от древни фотони.

Когато измерваме скоростта си спрямо реликтовото лъчение, ние не нарушаваме Относителността, защото не мерим скорост спрямо "празнотата", а спрямо материята/енергията, която равномерно изпълва Вселената.

Аналогията с океана:

Представете си, че сте в лодка в безкраен океан, покрит с гъста мъгла. Няма острови, няма звезди. Според Относителността, вие не можете да кажете дали се движите спрямо "самото пространство". Ако хвърлите топка в лодката, тя ще се държи по същия начин, независимо от скоростта ви.

Но ако спуснете сонда във водата, можете да измерите с каква скорост водата се удря в корпуса на лодката. Вие измервате скоростта си спрямо океана.

Реликтовото лъчение е космическият "океан". Ние измерваме скоростта си спрямо него.

В космологията тази отправна система си има име – нарича се Съпътстваща отправна система (Comoving rest frame). Това е координатна система, която се разширява заедно със самата Вселена. .................. „„„

преди 7 часа, laplandetza написа:

Но ако спуснете сонда във водата, можете да измерите с каква скорост водата се удря в корпуса на лодката. Вие измервате скоростта си спрямо океана.

малиии - как изригнаха толкова много фейкове, делюзии и глупости на едно място. Ама - пълни глупости. Те хората дето знаят добре те подредиха там, но то лудото не може да се смири - то си напира за слава, за изява...

Спрямо океана - ама като измерите с каква скорост водата се удря в лодката... Кукуригу!

Че тя и водата също се движи, и то непрекъснато. Движи се и... заради лодката И как ще измериш скоростта на лодката само и единствено чрез "движението на водата спрямо лодката"... -те тва е да си неграмотен, сам и на инат да си повтаряш колко си велик и да си именуваш глупостите с ника си. И като ти написаха хората че си неук, а цялата работа ти е сборка от фишеци, ти не - те били против "прогреса".

Освен това няма никакъв "скоростомен на Лапландеца", защото универсалната координатна система няма нищо общо с него, а той просто си присвоява вече нещо работещо, открито отдавна и съвсем елементарно и есенциално поднесено изглежда така:

Ефектът на Доплер и анизотропията

Реликтовото лъчение е остатъчна топлинна енергия от Големия взрив, която изпълва цялото пространство равномерно. Ако един наблюдател е в състояние на абсолютен покой спрямо разширяващата се Вселена, той би виждал това лъчение с абсолютно еднаква температура (около 2.73 K) във всички посоки. Това се нарича изотропия.

Когато обаче наблюдателят се движи в определена посока, се задейства Ефектът на Доплер:

• Синьо отместване (отпред): Светлинните вълни пред наблюдателя се „сгъстяват“. Тяхната честота нараства, което означава, че те изглеждат по-енергийни и по-горещи.

• Червено отместване (отзад): Светлинните вълни зад наблюдателя се „разтягат“. Тяхната честота намалява, което ги прави да изглеждат по-студени.

В резултат на това движение върху картата на реликтовото лъчение се появява т.нар. диполна анизотропия – небето се разделя на една по-топла и една по-студена половина.

Формулата за измерване

Големината на тази температурна разлика (ΔT) е правопропорционална на скоростта на движение (v) спрямо средната скорост на светлината (c). Чрез измерване на разликата между най-горещата и най-студената точка на небето, наблюдателят може да изчисли скоростта си по формулата:

TΔT≈cv

Посоката на движение съвпада точно с вектора, сочещ към центъра на „горещото“ петно.

Колко бързо се движим ние?

Благодарение на сателити като COBE, WMAP и Planck, учените вече са измерили нашата „абсолютна“ скорост спрямо реликтовото лъчение.

Резултатът показва, че Слънчевата система (заедно със Земята) се движи със скорост от около 369 km/s (или около 1.3 милиона километра в час) в посока на съзвездието Лъв.

Тази скорост е резултантна величина от няколко движения:

1. Въртенето на Земята около Слънцето.

2. Движението на Слънцето около центъра на Млечния път.

3. Движението на Млечния път към Местната група от галактики и накрая – към т.нар. Велик атрактор.

Противоречи ли това на Айнщайн?

На пръв поглед изглежда, че съществуването на „абсолютна скорост“ противоречи на Специалната теория на относителността на Айнщайн, която твърди, че няма привилегирована (абсолютна) координатна система в покой.

В действителност противоречие няма:

• Законите на физиката остават еднакви във всяка инерциална система (както изисква Айнщайн).

• Реликтовото лъчение не дефинира „абсолютното пространство“ на Нютон. То е просто материална среда (съставена от фотони), подобно на въздуха или океана.

• ==========================================================

НОООООО - винаги в науката има едно ГОЛЯМО НО - защото "има проблемни моменти"...:

==============================

Критичният анализ на измерването на скоростта спрямо Космическото микровълново фоново лъчение (CMB) изисква да погледнем отвъд стандартния учебникарски модел. На пръв поглед концепцията за диполната анизотропия изглежда безупречна, но в съвременната космология съществуват дълбоки, фундаментални и все още нерешени въпроси около този принцип.

Има три основни нива на съмнение и критични точки, които учените анализират изключително внимателно.

1. Кинетичен срещу Космологичен дипол: Големият въпрос

Основното допускане при измерването на абсолютната скорост е, че целият дипол (едната половина от небето е по-топла, другата – по-студена) се дължи единствено и само на нашето движение (кинетичен ефект).

Но какво ако това не е вярно?

• Вътрешна анизотропия: Напълно възможно е част от този дипол да е космологичен – т.е. самата Вселена в ранния си етап да е била изначално по-гореща в едната посока и по-студена в другата (вътрешна асиметрия на ранната Вселена).

• Проблемът: Ако Вселената има вроден дипол, то формулата TΔT≈cv се проваля. Ние бихме измерили грешна скорост и грешна посока, тъй като реалното ни движение би се суперпозирало (смесило) с вродената структура на Вселената. Засега приемаме, че вроденият дипол е пренебрежимо малък, но това е допускане, а не доказан факт.

2. „Диполното напрежение“ (The Dipole Tension) – Реалното несъответствие

Най-сериозното научно съмнение в момента идва от алтернативни методи за измерване на същата тази скорост.

Ако Вселената е хомогенна и изотропна (както твърди Космологичният принцип), движението ни през космоса трябва да предизвика същия Доплеров ефект не само върху фотоните на реликтовото лъчение, но и върху разпределението на далечните обекти – радиогалактики и квазари. Поради нашето движение, ние трябва да виждаме „по-гъсто“ струпване на галактики пред нас и „по-рядко“ зад нас.

През последните години (особено с натрупването на данни от мащабни небесни обзори) астрофизиците измериха този галактически дипол и откриха аномалия, известна като „Диполно напрежение“:

• Посоката на движение, измерена чрез галактиките, съвпада с тази от CMB.

• Но големината на скоростта е различна. Скоростта, изведена от броя на галактиките, се оказва около два пъти по-висока (над 600–700 km/s) от тази, измерена чрез реликтовото лъчение (369 km/s).

Какво означава това несъответствие?

Това е критичен удар по сигурността на принципа. Налице са две основни хипотези, които внасят огромно съмнение:

1. Стандартният космологичен модел (ΛCDM) е непълен или грешен. Възможно е Вселената да не е еднаква във всички посоки на много големи мащаби (нарича се анизотропна Вселена).

2. Проблем с калибрирането. Възможно е да има систематични грешки в начина, по който филтрираме предния план (праха и звездите от Млечния път) както при CMB, така и при каталозите с галактики.

3. Проблемът с предния план (Foreground Contamination)

Реликтовото лъчение не идва при нас в чист вид. Нашите детектори измерват сбора от реликтови фотони + радиацията от праха в нашата собствена галактика + синхротронното лъчение от магнитните полета на Млечния път.

За да стигнат до чистия сигнал на CMB, учените използват сложни математически модели за „чистене“ на данните. Тъй като Млечният път е разположен точно по средата на нашето полезрение, всяка грешка в модела за премахване на неговия сигнал влияе директно върху изчисления дипол. Макар и прецизни, тези софтуерни корекции винаги носят процент несигурност.

Равносметката: Къде е пукнатината?

Принципът е теоретично перфектен, но практическото му прилагане почива на вярата, че Вселената е перфектно симетрична в големите си мащаби.

Ако настоящото „диполно напрежение“ се потвърди от следващото поколение космически телескопи и се окаже, че материята и радиацията ни дават различни скорости, това ще означава, че реликтовото лъчение не ни дава абсолютната скорост на движение на нашето вещество. Тогава измерването ще се окаже замъглено от неизвестна физика отвъд Стандартния модел – например гигантски космически потоци (т.нар. Dark Flow), които теглят цели региони от Вселената в една посока.

преди 7 часа, laplandetza написа:

Но ако спуснете сонда във водата, можете да измерите с каква скорост водата се удря в корпуса на лодката. Вие измервате скоростта си спрямо океана.

Съвсем изплиска легена, бе Каква вода се удря в корпуса? С каква плътност?

И запомни: Моментната скорост на материално тяло (такова, което има собствена маса) във флуидна среда (каквато са водата и въздуха) се измерва /точно/ само по един начин - Тръба на Пито!!!! А какъв е принципа, оставям на теб да "откриеш" - жокер: Брнули

преди 1 час, NewRedDragon написа:

Съвсем изплиска легена, бе

Не го укорявай чиляка. Просто само веднъж се опита да вкара свои думи, със свой пример от това дето и той го е прочел от ДЖЕМИНИ. Резултата за великия физик - е отново греда.

Всичката тая надувка е театър, просто театър. Всичките му "обяснения" и как "щото той е подготвения, ама да ви дам нещо по-така..." е комплексарска плява, нагласена за образа на героя във филма му.

Тва все едно да си кажеш "комбайната на бай Пенко" е точно както аналогията за "скоростомера на лапландеца". Негови измишльотинки за раздувки по виртуала пред подбрана неангажирана публика. Поне като за негово лично огледало - без значение въобще кой какво му пише, поредния монолог представен като 'тема-фейк" и с мизансцен как той учи публиката, как я провокира, как я води, насочва, изисква...

Въобще - поредната изтрещяла сценка в която кукувичката си е изгубила часовника. Сега сме в очакване на "вселенския или абсолютния часовник на кукувич... упс, лапландеца"

преди 4 часа, NewRedDragon написа:

Съвсем изплиска легена, бе Каква вода се удря в корпуса? С каква плътност?

И запомни: Моментната скорост на материално тяло (такова, което има собствена маса) във флуидна среда (каквато са водата и въздуха) се измерва /точно/ само по един начин - Тръба на Пито!!!! А какъв е принципа, оставям на теб да "откриеш" - жокер: Брнули

ти загря умномера😁

преди 10 минути, laplandetza написа:

ти загря умномера😁

Що? Баце, скрий се накъде

Да та ...и във фклософа