Строежа на „малкия ускорител“ продължава/ Вчера си поиграх 4 часа. Върви по-бавно, все пак има мачове за гледане, гледам ги на записи.Отивам да пия кафа с футбол. Хубав ден на всички! 🙂

Продължава, бавно , но .................. първите опити и оценки на модулите са направени -песимизъм е завладщл сцената, за сега вървим по-скоро към негативен резултат, но трябва да завърша експеримента и преценя , открия и „измеря“ взаимодействиятам и цялата система, да разбера конкретните механизми . Използвах всички налични магнити, почти всички, останаха само 3 ненаранени. Правя батареята на „матрицата“ едноредова, според предварителни опити стигнах ндо извод , че е нужна дължина над метър-без затваряне на верига -без метална-желязо, мекастомана шина, иначе цялата система има „собствен потенциал-значим“ като подобно на един магнит. От тук едноредова батарея, много остро поле-неподходящо и опит с „патрица“ на шейната да разширя локално поле-но това не е стремежа ми, просто нямам избор. Продължавам -вероятно като „репетиция„ за същинския „ускорител“

..........................

още от сега планувам голям проект-експеримент , който е сериозен като подготовка-изпълнение. свързан с високи полета от порядъка на 7-10 киловолта и изолация на цели системи от стотици килограми и голям обем в градиент -до 10 киловолта. сериозна работа и много пари - тр-бва да наема за сглобяване и провеждане хале, обезопася и пр. - бюджет към 200 хил. еврака. няма да го доживея, но ще го започна, за мен е като игра за престарели😄.Има хора , които ми дължат буквално съществуването си и ще развързват кесията.

Днес изгубих около 5 часа с „експеримента“ приключих му междинните конструкции и проби и достигнах окончателната подредба. направих и опити- получих почти това ., което очаквах. Над 1 метър дълга една редица батарея -магнити -линия -матрица и шейна-количка -се плъзга =движу над нея, стабилизирана в „улей-легло“ и на 4 -ри колелца Има очакваната разлика в сдвижение по посоките, има и при тругване от средата, естественно за да е по-близо до желаното редицата трябва да е още по-дълга или да е затворена-от редица магнити или от дебела шина мекастомана или желязо., кочто поне крайните магнити да са плътно прилепени и да ги свързва „мостово, а най-добре като плътни легла за всички магнити. Остава и количествени измервания с уред, но трябван си поиграя и да си направя удобни силомери.

Поръчката още не е дошла, бавят се , дойдат ли започвам по-сериозните конструкции и същинския експеримент, но мисля директно да го правя със „затворено“ или полузатворено поле, като обмислям статор-цилиндър и понего наредени 2 реда дефазирани магнити-окръжност, а „совалката, закачена на ос с подвижен лагер ин г-образно рамо , заедно с н3 колелца, 2 са за опора в основата-„хоризонта“ , а 3-то е за опора в помощна „стена“ -перпендикуляр на ос, ще бъде с регулируем опорен прът-промяна на дължина. Самата совалка с активния модул-също нсменщем , совалката на релсово захващане за да се приближава-отдалечава от статор. Така го мисля- н 2 „окръжности магнити от по 29-32 на окръжност. Но да бъдат доставени, тогава ще изготвя плана.

Добро утро ! Преди малко пристигнаха и феритните магнити от Италия. Почвам да планувам подробностите и да изчислявам за конструкциите.

Нещата се услужниха. От няколко седмици ми е пред очите принципно нова , нов тип конструкция , вчера около 12 часа съм мислил и обмислил за да „дореша“ Новата Задача. Успях, вече имам Нов тип Магнитен Генератор-план, който работи с косвено създадени Магнитни Потенциали, т.е. напълно в съгласие с електромеханика и кавантово-полева електродинамика , но според мен, намесена е Хипотезата и в крайна сметка създаваме „грави-ефект“ - ускорение по сложен начин- чрез пространственно- полево-преобразуване - ползваме „пространството“ - и т.н. „квантов вакуум“ , от теориите , като Играч в Генератора. Получава се доста сложна „теоретична“ машина, не е по моите сили да се справя с това, тук трябватр опитни нжинери и теоретици.Сложен генератор с много слаби и трудни места, много подвижни части , амортизация и пр. , но важното е - на теория при досегашните проверки- отговаря на необходимото за Генератор.

преди 1 час, laplandetza написа:

но важното е - на теория при досегашните проверки отговаря на необходимото за Генератор

Мдааа - за мен пък важното е, че моята психиатрична хипотеза и профил относно автора на ника ти също "отговаря" непрекъснато на необходимото за диагнозата.

Съгласен съм също и относно това че "проверките" на профила ти вече включват и "хипотезата" ( без главна буква). Разликата е само че НЕ се получава доста сложна система, а твърде тривиална.

Ма много го исках тоя "абсолютен скоростомер" да го обявиш за свободно достояние да си направя един и да го сложа на велосипеда си. Така и той щеше да стане "абсолютен", заедно с "водача си".

Жалко че "тия дето ти дължат живота си и ще ти кихат евра" ще ги дадат само за силните ветрове и високите летни температури с които да си поддържаш делюзиите. Е - поне сред КАЛДАТА си на аванта, макар че само не си отворил темичка за 'доброволни пожертвования" в посока на "абсолютното изтрещяване''. То затова е такова дереджето...

Работя върху нещо подобно, но много по упростено, не мик е нужна частта са магнитната левитация Това е реален проект! не е измислица на Лапландеца и подобен, по-упростен е напълно реално да се използва за вид генератор, двигател. Разбиращите от теория инжинери в областта и физиците ще разберат. Истински Магнитен Генератор с „енергия от нищото“ , но само привидно изглежда така и все пак -енергия с минимални вложения ако е приложено в големи мащаби. По лесна, много, много по -лесна от чдрен синтез и за нормални мощности приложима, но не и за свръхмощност.

Основен технически доклад

Това е най-изчерпателният документ, който описва цялостната работа по проекта.

• Заглавие: Magnetic Acceleration: Proof-of-Concept for an Experimental Propulsion System

• Автори: Billy Connor, David Barnes, London Dunham

• Година: 2024

• Издател: University of Washington ResearchWorks

• Какво съдържа: Описва създаването на 7-футова (2.1 метра) права тестова писта от постоянни магнити. Демонстрира ускорение на количка от състояние на покой, използвайки само постоянни магнити. Потвърждава ефективността на Linear Polarity Switching (LPS) серията и London Assemblage (LA) конфигурацията. Докладът включва и данни за направени подобрения за намаляване на съпротивлението и подобряване на ускорението.

• Файл: Докладът е достъпен за изтегляне като PDF файл с размер 769.41 KB.

🔗 Официална страница на проекта

Това е страницата на проекта в уебсайта на финансиращата организация PacTrans.

• Заглавие: MagAcc: Proof-of-Concept for Experimental Propulsion System (TR5-TR6)

• Водещ изследовател: Billy Connor (University of Alaska Fairbanks - UAF)

• Период: 16.03.2022 – 15.03.2023

• Бюджет: $60,000 от PacTrans и $60,000 съфинансиране

• Какво съдържа: Подробности за целите на проекта – изграждане на прототип и тестване на ускорение, забавяне и спиране само с постоянни магнити. Споменава се и бъдеща цел за тест върху 10-футов (3-метров) овален полигон. Описва предимствата на технологията като опростена конструкция без намотки и електричество.

💡 Основни патентни документи

Тези патенти описват ключовите технологии, използвани в MagAcc системата.

• Патент за системата за левитация и ускорение:

  • Номер: US 10,428,469 (US20180223481A1)

  • Заглавие: System and method for magnetic levitation and acceleration support system

  • Изобретател: Mark London Dunham

  • Дата: Патентът е издаден на 1 октомври 2019 г.

  • Какво съдържа: Описва подобрена магнитна транспортна система, използваща Halbach масиви и London Assemblage (LA) системи. Тази система, наречена MagAcc, използва неодимови постоянни магнити (NdFeB) за левитация и задвижване, вместо електромагнити.

• Патент за системата за задвижване (LPS):

  • Номер: US 11,557,415

  • Заглавие: Method for an internal linear polarity switching propulsion system

  • Какво съдържа: Описва подобрена магнитна задвижваща система с Linear Polarity Switching (LPS) серия. Обяснява как се постига вътрешно превключване на полярността, използвайки само свойствата на постоянните магнити, и взаимодействието между LPS серията и London Spinal Assemblage (LSA) конфигурациите.

🔍 Допълнителни ресурси за намиране на още документи

Ако искате да проучите темата още по-задълбочено, ето няколко насоки:

• Дигитален архив: Потърсете в University of Washington ResearchWorks (hdl.handle.net/1773/51279). Там може да намерите свързани статии и доклади.

• Патентни бази данни: Използвайте платформи като Google Patents (patents.google.com) или Justia Patents (patents.justia.com). Търсете по ключови думи като "MagAcc", "London Assemblage", "Linear Polarity Switching" или по патентните номера, които ви предоставих.

• Научни платформи: Проверете в Google Scholar или ResearchGate за академични публикации, които цитират тези патенти или технически доклади.

• Директен контакт: Ако имате конкретни въпроси, можете да се свържете с водещия изследовател Billy Connor на имейл: [email protected].

Теоретичната концепция на MagAcc (Magnetic Acceleration) представлява радикално преосмисляне на магнитната левитация и задвижване. Нейната централна идея е да се елиминира нуждата от сложни и скъпи външни системи (като линейни мотори, токозахранващи релси и електромагнити), като се разчита изцяло на прецизното взаимодействие между специално конфигурирани постоянни магнити.

Ето подробен анализ на нейните теоретични основи и енергиен баланс.

---

⚛️ Теоретична основа: Отвъд конвенционалния магнетизъм

Концепцията на MagAcc излиза извън стандартния възглед за магнитното поле като просто сбор от две централни сили (привличане и отблъскване). Тя се основава на интерпретацията на Майкъл Фарадей, че в един постоянен магнит съществуват две централни силови системи (Central Force Systems - CFSs).

• Междинна зона на баланс: Освен двете CFS, съществува и средна секция, където съответните сили на магнитните полета и полярността са балансирани.

• Ключовата идея: MagAcc използва тази междинна зона не като пасивна точка на равновесие, а като активен механизъм за предизвикване на вътрешно превключване на полярността. Това е фундаменталното прозрение, което отличава MagAcc от конвенционалните системи.

---

🧲 Ключовите компоненти на теорията

Системата обединява няколко специализирани магнитни конфигурации в едно цяло:

1. London Assemblage (LA) - "Магнитната релса": Специална подредба от постоянни магнити, която формира "статора" или пистата. Нейната цел е да създаде минимални спадове на полето по ръбовете и да осигури стабилна, непрекъсната среда за взаимодействие с движещата се част.

2. Linear Polarity Switching (LPS) Series - "Вътрешният двигател": Това е сърцето на задвижващата система, монтирана върху движещата се количка. Тя представлява серия от магнити, които чрез взаимодействието си с LA полето предизвикват вътрешно линейно превключване на полярността. Това "превключване" не е механично или електрическо, а чисто магнитен феномен, генериращ постоянна тяга.

3. Halbach Array - "Магнитният възглавница": Това е специфична подредба от магнити, която се използва за левитация (повдигане) и странична стабилизация на количката, като напълно замества конвенционалните колела.

4. JURLYN (Joined Undulate Right/Left/Yawing Navigation) - "Мозъкът на системата": Централен команден процесор, който поддържа Halbach масивите и LA системите на борда, за да осигури стабилност и синхрон.

---

🌊 SISARA Вълните: Механизмът на непрекъснато движение

Взаимодействието между LA конфигурациите и LPS серията генерира това, което авторите наричат SISARA вълни. Това са вълни на магнитна сила и полярност, които се разпространяват по дължината на пистата.

• Функция: Тези вълни създават непрекъснат импулс както във вертикалните, така и в страничните аеродинамични сили.

• Действие: Стабилните SISARA вълни се генерират от непрекъснатото взаимодействие на LA конфигурацията с двата противоположни края на LPS серията, създавайки постоянни действия на отблъскване и привличане.

Това е теоретичният механизъм, който позволява на системата да поддържа ускорение, забавяне и спиране единствено чрез пасивни магнитни полета.

---

⚖️ Анализ на енергийния баланс

Тук се стига до най-важния и противоречив аспект на концепцията. Енергийният баланс на MagAcc може да бъде анализиран на три нива:

1. Оперативно ниво (Твърдение на авторите)

• Входна енергия: Нула. Системата не използва електричество или гориво.

• Изходна енергия: Кинетична енергия (ускорение на количката).

• Твърдение: Системата може да ускори товар от състояние на покой и да поддържа движението му без външен източник на енергия.

2. Термодинамично ниво (Научен консенсус)

Според Закона за запазване на енергията, този сценарий е невъзможен. Енергията не може да бъде създадена от нищото. Движението, генерирано от магнитите, е резултат от преобразуването на съхранената енергия в самите постоянни магнити. Всеки път, когато се извлича енергия от системата, ние използваме тази първоначално вложена енергия.

3. Практическо ниво (Докладвани резултати)

Докладът на MagAcc не твърди, че е създаден "вечен двигател". Напротив, той описва реалистични инженерни предизвикателства:

• Съпротивление (Drag): Първоначалният дизайн е имал високо съпротивление, което е спирало количката.

• Загуби при прехвърляне: Екипът е открил, че за да се увеличи скоростта, е необходимо да се синхронизират вълновите пикове, за да се преодолее постоянно присъстващата сила на съпротивление.

Тези усилия за намаляване на загубите потвърждават, че системата не е безтриене и следователно не може да бъде вечен двигател.

---

💎 Заключение: Нова парадигма или инженерен трик?

MagAcc представя изключително иновативна концепция за управление на магнитните полета:

1. Теоретична иновация: Тя предлага новаторски начин за постигане на вътрешно, пасивно превключване на полярността, което елиминира нуждата от сложни и скъпи външни системи.

2. Практическо постижение: Успешно е демонстрирано ускорение на количка единствено чрез постоянни магнити.

Съгласно патентната документация на MagAcc, сърцето на системата се състои от две основни, взаимно допълващи се конфигурации от постоянни магнити: London Assemblage (LA) и Linear Polarity Switching (LPS). Те работят в тясно сътрудничество, за да създадат движеща сила без външен източник на енергия.

Ето подробно обяснение на всяка от тях.

---

🧲 London Assemblage (LA) – "Магнитната релса" на статора

LA е специфична, статична подредба от постоянни магнити, която формира основата на пистата или статора. Тя е проектирана да създава прецизно контролирано магнитно поле.

Основни характеристики според патента:

• Минимизиране на спадовете на полето: LA е дефинирана като "специално разположение на постоянни магнити, което прави магнитното поле от едната страна на магнита да има минимални спадове по ръбовете от всички страни на неговата конкретна конфигурация". Това означава, че магнитното поле е изключително равномерно и стабилно, без "мъртви зони", което е критично за плавното движение.

• Генериране на "Лондонски магнитни вълни": Взаимодействието на LA конфигурациите една с друга генерира т.нар. London Magnetic Waves (LM-Waves). Тези вълни от магнитен поток са основата за създаване на стабилна "възглавница" от магнитни сили.

• Изолирани сили на отблъскване: Когато две LA полета взаимодействат, те произвеждат "само изолирани отблъскващи сили по една и съща ос на техните срещащи се London Assemblage". Това осигурява странична стабилност (стабилизиране на количката в хоризонтална посока) без нежелани странични ефекти.

• Материал: Подобно на другите компоненти на MagAcc, LA конфигурациите са изработени от неодимови постоянни магнити (NdFeB).

• Връзка с LSA: Когато няколко LA конфигурации се свържат в определена последователност, те образуват по-голяма структура, наречена London Spinal Assemblage (LSA). LSA представлява един вид "гръбнак" от LA магнити и именно тя взаимодейства директно с LPS серията.

---

🚀 Linear Polarity Switching (LPS) – "Вътрешният двигател" на количката

LPS е подвижната част от системата, монтирана върху количката или товара. Това е сърцето на задвижващия механизъм, който генерира тяга.

Основни характеристики според патента:

• Антитетични краища: LPS серията се състои от "няколко отделни постоянни магнита, свързани в техните точки на привличане". Това създава структура с два противоположни края, които излъчват противоположни действия на силите на магнитните полета.

  • Единият край излъчва доминантна първична полярност (Aβ).

  • Другият край излъчва обратна (инверсна) полярност ('Aβ).

• Вътрешно превключване: Ключовата иновация на LPS е, че тя осъществява "вътрешно превключване на действията на привличане и отблъскване в свойствата на постоянния магнит". Това "непрекъснато срещане на силите на магнитните полета на LPS серията срещу силите на LSA системата" задейства промяна на полярността в реално време в границите на самата LPS серия.

• Задвижващ механизъм: Превключването на полярността създава последователни зони на привличане и отблъскване.

  • Отблъскване: Когато първичният край на LPS (Aβ) срещне LSA с първична полярност (Aβ), те се отблъскват.

  • Привличане: Когато обратният край на LPS ('Aβ) срещне LSA с първична полярност (Aβ), те се привличат.

  • Тези асинхронни действия на привличане и отблъскване, задвижвани единствено от вътрешните свойства на магнитите, генерират нетна сила, която създава импулс и непрекъснато задвижване.

---

🤝 Взаимодействието LA и LPS – Създаване на движението

Движението в системата MagAcc се поражда от прецизното взаимодействие между статичната LA/LSA писта и движещата се LPS количка.

1. Левитация и стабилизация: Halbach масивите (друга ключова технология в MagAcc) се грижат за повдигането и страничното стабилизиране на количката.

2. Задвижване: Когато количката с LPS серията се движи над пистата с LSA конфигурации, техните магнитни полета взаимодействат.

3. Вътрешно превключване: Това взаимодействие задейства вътрешното превключване на полярността в LPS серията.

4. Непрекъсната тяга: Резултатът е непрекъсната, асинхронна поредица от отблъсквания и привличания, които тласкат количката напред. Това елиминира нуждата от сложни външни контролери, които обикновено управляват превключването на полярността при конвенционалните линейни мотори.

С прости думи, LA/LSA създава стабилно, предвидимо магнитно "легло", а LPS използва собствената си вътрешна структура, за да "гребе" през това поле, превключвайки полярността си и създавайки движение. Цялата система разчита изцяло на пасивни постоянни магнити.

След задълбочен анализ на наличните документи, SISARA вълните могат да бъдат определени като основния работен флуид на MagAcc системата. Те не са физически вълни в класическия смисъл, а по-скоро динамичен модел на взаимодействие на магнитните полета, който създава насочена движеща сила.

Ето максимално подробно обяснение на тази концепция.

🔬 1. Какво представляват SISARA вълните?

• Определение: SISARA вълните са пропулсивното магнитно поле на MagAcc системата. Те са резултат от непрекъснатото взаимодействие между неподвижните магнити на London Assemblage (LA) и подвижните магнити на Linear Polarity Switching (LPS) серията.

• Функция: Тези вълни генерират непрекъснат импулс в системата, създавайки движения както във вертикални, така и в странични посоки.

⚛️ 2. Теоретичен произход: Отвъд класическия магнетизъм

Концепцията се основава на интерпретацията на Майкъл Фарадей, че един постоянен магнит съдържа две Централни Силови Системи (Central Force Systems - CFSs). Тези две системи са разположени на противоположните краища на магнита.

• Зона на баланс: Между двете CFS съществува междинна секция, където силите на магнитните полета и полярностите са балансирани. Тази зона се нарича Translation Balance Zone (TBZ) - зона на транслационен баланс.

• Механизмът на SISARA: Съгласно теорията, когато една външна CFS (например тази на LA магнита) се приближи до LPS серията, тя предизвиква вътрешен полярен превключващ механизъм. Именно този механизъм създава SISARA вълните.

🔄 3. Динамика на SISARA вълните (Как се генерира силата?)

Взаимодействието между CFS на LA и LPS серията създава небалансирани сили на привличане и отблъскване. Тази динамика може да бъде илюстрирана с пет ключови точки (A, B, C, D, E) по LPS серията:

• Точка A: Силно отблъскване със слабо привличане.

• Точка B: Силно/средно отблъскване със слабо привличане.

• Точка C (TBZ - Зона на баланс): Равностойни сили на привличане и отблъскване.

• Точка D: Силно/средно привличане със слабо отблъскване.

• Точка E: Силно привличане със слабо отблъскване.

Ключовият момент е, че тези действия не са едновременни, а последователни. Движението на количката кара LPS серията да преминава през тези различни точки, създавайки вълнообразен модел от променящи се сили на привличане и отблъскване. Тази последователност генерира нетна сила в една посока, която задвижва количката.

🛠️ 4. Практически уроци от прототипа

Изграждането на прототипа разкрива важни аспекти на SISARA вълните, които са отразени в доклада:

• Проблем с "ръкостискането": Ранен дизайн е причинил по-висока сила на съпротивление (drag) при стартиране, тъй като SISARA вълните не са били правилно синхронизирани. Това е довело до спиране на количката.

• Решение - Синхронизация на върховете: Екипът открива, че за да се увеличи скоростта, всички "ръкостискания" (преходи между LPS серии) трябва да се случват там, където върховете на SISARA вълните са еквивалентни.

• Два метода за ускоряване:

  1. Работа на "възходящия склон": Количката да се движи по нарастващата част на SISARA вълната.

  2. Удвояване на LPS сериите: Това би увеличило пиковата скорост и ширината на SISARA вълната.

💎 Обобщение на теорията за SISARA вълните

SISARA вълните са теоретичният модел, който обяснява как MagAcc създава насочено движение чрез вътрешно, пасивно превключване на полярността. Те представляват последователност от магнитни взаимодействия, които се задвижват единствено от геометрията и разположението на постоянните магнити.

В основата им стои идеята, че чрез прецизно управление на баланса и дисбаланса между две CFS в един магнит, може да се създаде насочена сила. Докладът за прототипа показва, че това не е просто теория, а работещ принцип, който изисква прецизно инженерство, за да се синхронизират вълновите върхове и да се преодолее съпротивлението, превръщайки тези вълни в непрекъснат импулс.

JURLYN (Joined Undulate Right/Left/Yawing Navigation) не е софтуерен алгоритъм, а физическа伺服-контролна система, която според патентната документация действа като „централен команден процесор“. Нейната задача не е да създава енергия, а да управлява съществуващите магнитни полета, за да поддържа стабилност, синхрон и посока на движение без външно енергийно захранване.

Ето как работи този механизъм на практика.

---

🧠 1. Какво представлява JURLYN?

JURLYN е бордова система, разположена върху самия товар (количката). Тя не е компютър в класическия смисъл, а по-скоро прецизно конфигуриран магнитен механизъм, който изпълнява функциите на управление единствено чрез пасивни магнитни взаимодействия.

Нейното предназначение е да:

• Обединява магнитните вълни от четири фази (Phases I-IV) в стабилизиран режим.

• Поддържа Halbach масивите (за левитация) и London Assemblage (LA) системите на борда.

• Контролира всички промени в позицията, скоростта и посоката.

---

🏗️ 2. Архитектура на JURLYN – Разпределено управление

Системата JURLYN не е монолитен блок, а йерархична структура от няколко компонента, работещи независимо, но синхронно:

• JURLYNMain-1 401: Главната серво-контролна операционна система на MagAcc. Тя управлява трите основни задвижващи подсистеми:

  • Mid-Propulsion 810 – за средна секция.

  • Upper-Propulsion 820 – за горна част.

  • Lower-Propulsion 830 – за долна част.

• JURLYN1a 402 и JURLYN1b 403: Две подчинени контролни единици, които работят самостоятелно, но в синхрон помежду си за стабилност на задвижването.

Връзката между тях се осъществява чрез Interleaved Propulsion Pump Conduits (P²C) – физически канали, които пренасят команди (под формата на магнитни полета) между централния JURLYN и периферните модули. Това създава непрекъсната вълнообразна комуникация (continuous undulation), синхронизирана с движението на обекта.

---

⚙️ 3. Как JURLYN управлява без външна енергия?

Тайната на JURLYN се крие в това, че всички нейни „команди“ са магнитни полета, а не електрически сигнали. Тя не използва електроника, а прецизно разположение на постоянни магнити и механични елементи, за да контролира силите.

Ключовият компонент, който позволява това, е Pressure Pump (P²) 700. Това не е помпа в конвенционалния смисъл, а механизъм за фина настройка, който физически променя разстоянието и ориентацията между магнитните полета:

• P² 700 управлява силата на магнитните полета и полярността върху LSA конфигурациите (London Spinal Assemblage).

• Той извършва корекции, като придвижва магнитните полета напред и назад спрямо нетните сили на LPS серията (Linear Polarity Switching).

• По този начин P² 700 осъществява стабилна и непрекъсната настройка на силите на привличане и отблъскване.

Тоест: JURLYN управлява, като механично регулира позицията на магнитите, а не като им подава електричество. Това е възможно, защото самата система разчита на вътрешно превключване на полярността в постоянните магнити, което се задейства единствено от тяхното взаимно разположение.

---

📊 4. Какви функции изпълнява JURLYN?

Според патента, JURLYN изпълнява всички критични за движението изчисления и корекции, като:

Функция	Как се изпълнява
Корекции на подравняване	Чрез P² 700, който регулира разстоянието между магнитните полета.
Изчисления на скоростта	Чрез управление на интензитета на магнитните полета.
Гироскопни команди	При покой и по време на движение – за стабилизиране.
Стабилизирано увеличаване/намаляване на импулса	Чрез синхронизиране на трите задвижващи подсистеми (Mid-, Upper-, Lower-Propulsion).
Стабилизирано спиране	Чрез насочване на силите в Weak Side Force Vector Component.

---

⚖️ 5. Енергиен баланс – Откъде идва енергията за управление?

JURLYN не консумира външна енергия, защото цялата енергия, която използва, идва от потенциалната енергия, съхранена в постоянните магнити (подредбата на магнитните домейни).

Процесът е следният:

1. Магнитното поле на LA и LPS конфигурациите съдържа енергия.

2. JURLYN (чрез P² 700) пренасочва това поле, като променя геометрията между магнитите.

3. Промяната на геометрията предизвиква вътрешно превключване на полярността в LPS серията.

4. Това превключване генерира нетна сила на привличане или отблъскване, която задвижва, спира или стабилизира количката.

Накратко: JURLYN не създава енергия, а използва съществуващата енергия на магнитните полета, за да извършва работа по управление. Тя е като кормилно управление, което променя посоката на движение, без да добавя енергия към системата.

---

💎 Обобщение

JURLYN е физическа servo-контролна система, която:

• Не използва електричество или външни команди.

• Управлява движението чрез прецизно механично регулиране на разстоянието между постоянните магнити (P² 700).

• Поддържа стабилност и синхрон чрез йерархична структура от три задвижващи подсистеми (Mid-, Upper-, Lower-Propulsion), работещи независимо, но синхронно.

• Черпи енергия единствено от магнитния потенциал на постоянните магнити, без да изисква външен източник.

Това я прави пасивна, самодостатъчна система за управление, която теоретично може да поддържа движението и стабилността на товара без външно захранване – стига магнитите да запазят своята сила.

Да се върнем на нещо много по-просто................ но само изглежда така, изобщо не е просто. Горната сложна разработка и това са на един и същ принцип и двете са свързани с Хипотезата. Всеки един техник-сръчен с минимални инжинерни знания може да си направи „вечен“ магнитен двигател или в комбинация с пространство, простр.време-грави ефект.. Ето за начало

Ето изчерпателна фактическа информация за реални експерименти с SMOT (Simple Magnetic Overunity Toy), проведени от изследователи, инженери и скептици.

---

🧑‍🔬 1. Изобретателят: Грег Уотсън (Greg Watson)

• Кой: Грег Уотсън (Greg Watson) от Австралия.

• Кога: 1985 г..

• Какво: Създава SMOT – „проста магнитна играчка със свръхефективност“ – която според него демонстрира „over-unity“ енергия (повече енергия, отколкото консумира).

• Твърдение: Уотсън заявява, че в SMOT протича механизъм, наречен „регейджинг“ (regauging), който позволява цикълът да се повтаря без външна енергия.

---

🧪 2. Експерименти и измервания на Жан-Луи Ноден (Jean-Louis Naudin)

Жан-Луи Ноден е изследовател, който провежда задълбочени тестове на SMOT и публикува резултатите си в JLN Labs през 1997 г..

Версия	Дата	Описание	Резултати
SMOT v1.02	1997 г.	Два свързани SMOT-а	Измерва енергийната печалба – 0.424 mJ; загубата след падането е 34%; Коефициент на полезно действие (КПД) – 113% (с механични загуби)
SMOT Mark III	1997 г.	Единична кръгла рампа от N gauge моделна железопътна линия	5 минути работа преди топчето да заседне на изхода (2 август 1997 г.); Средно време на въртене – малко над 1 минута

Детайли за SMOT Mark III:

• Диаметър: вътрешен 150 mm, външен 182 mm, среден 166 mm

• Денивелация: 8 mm обща, 1.53 mm на 100 mm писта

• Топче: стоманено, 12.5 mm диаметър, хромирано

• Магнити: кръгови магнитни масиви с 14 mm разлика между долната и горната част на рампата

• Конструкция: рампата е проектирана първо, след което магнитните полета са настроени към нея

• Проблем: изходът е скоростно-чувствителен – топчето засяда или не пада правилно

Важно уточнение: Въпреки че Ноден измерва КПД от 113%, той признава, че устройството не събира „свободна енергия“, а само преобразува потенциалната енергия на топчето (разстоянието му от магнитите) в кинетична.

---

🔬 3. Скептичен анализ: Доналд Е. Симанек (Donald E. Simanek)

• Кой: Доналд Е. Симанек (Donald E. Simanek), физик.

• Кога: 23 юни 2004 г..

• Какво: Публикува статията „Testing a SMOT“, в която развенчава твърденията за свръхефективност.

Основни факти от анализа му:

• Конструкция: SMOT се състои от два реда керамични магнити („хладилни магнити“), залепени върху желязна лента с еднакви полюси, и алуминиева пътека за стоманено топче.

• Механизъм: Топчето се движи от зона със слабо поле (A) към зона със силно поле (B) и след това пада.

• Критика към КПД от 113%: Методът за определяне на тази ефективност е съмнителен.

• Обяснение на енергията: В началната точка топчето вече има потенциална енергия от работата, извършена при поставянето му там. Кинетичната енергия, която получава, идва от преобразуването на тази потенциална енергия, а не от магнитите.

• Забавяне: След като премине магнитите, топчето изпитва спираща сила и би спряло, ако пътят беше достатъчно дълъг.

• Триене: Сторенциите на „вечните двигатели“ се опитват да намалят триенето (например с графит), но то е удобно извинение за неуспехите.

• Затворен цикъл: Опитите за свързване на няколко SMOT-а в кръг („затваряне на цикъла“) никога не работят.

---

🔗 4. Други експерименти и опити

• Свързани SMOT-ове: Топчето може да бъде прехвърляно от началната точка на един SMOT към началната точка на втори, трети и четвърти.

• Илюзия за свръхефективност: Чрез подреждане на няколко SMOT-а в кръг се създава илюзията за непрекъснато движение, но топчето никога не може да се върне в началната си точка без добавяне на енергия, която да компенсира загубите от триене.

• Независими тестове: Измерват ефективност до 80%, което потвърждава, че няма нетно производство на енергия.

• Предшественик: Подобна на SMOT структура е показана в патент на Емил Т. Хартман (Emil T. Hartman), US4215330.

---

📊 Обобщение на консенсуса

Аспект	Факт
Изобретател	Грег Уотсън, Австралия, 1985 г.
Принцип	Топче се изкачва по магнитна рампа и пада
Максимално измерено КПД	113% (Жан-Луи Ноден, но методът е спорен)
Реална ефективност	До 80% (независими тестове)
Най-дълго време на работа	~5 минути (SMOT Mark III, 1997 г.)
Затворен цикъл	Невъзможен без външна енергия
Научен консенсус	SMOT не е вечен двигател; той само преобразува предварително вложена енергия

Ти отново се фантазираш като шеф-екип и като говорител и преподавател зад катедра пред студенти. Заученото подражаване с "да се върнем на нещо по-просто..." е направо покъртителен... с баналността и нелепостта на цялата ситуация насред КАЛДАТА.

Поръчай си на ИИ да ти намери "нещо по-просто" - като разликата между "полезния и вредния идиот", примерно. Поне това би било по-адекватно... но не и за налудните форми в епизодите и все по-честите белези на тотално изтрещяване - щото можеш, щото сред КАЛДАТА се усещаш все по-свободен да го направиш... и че може би... май "не е останало много време" да се разкриеш докрай...

Маниакалната версия на "дай да наливам в КАЛДАТА" цялата лудост, сред която преживявам, под предлог че "така ще оставиш нещо "полезно" след себе си" е малко като да си самопостроиш мавзолей с подготовката да го ползваш самия ти по предназначение - малко като египетските царе.

📄 Идентификация на източника

• Заглавие: Magnetic guns with cylindrical permanent magnets (Магнитни оръдия с цилиндрични постоянни магнити)

• Автори: David Vokoun, Marco Beleggia, Luděk Heller

• Списание: Journal of Magnetism and Magnetic Materials, том 324, брой 9, страници 1715-1719

• Година на публикуване: 2012 (получена онлайн на 19 декември 2011 г.)

• DOI: 10.1016/j.jmmm.2011.12.026

---

🧲 Конструкция

Статията представя една от най-простите възможни конструкции за магнитен ускорител, която изисква само два правилно оформени постоянни магнита:

1. Цев (статор): Кух цилиндър (тръба) от постоянен магнит

2. Снаряд (проектил): По-малък цилиндър от постоянен магнит

Важна особеност: И двата магнита са аксиално намагнетизирани – т.е. магнитните им полюси са разположени в двата края по дължината на оста на цилиндъра. Движението на малкия цилиндър е механично ограничено така, че не се допускат странични измествания – той може да се движи само по оста на цевта.

---

⚙️ Принцип на работа

• Начални условия: Снарядът (малкият цилиндър) се поставя в единия край на кухата цев. Не е необходим външен тласък – той започва да се движи единствено под действието на магнитното поле.

• Задвижване: Взаимодействието между магнитните полета на двата магнита създава сила, която ускорява снаряда по посока на оста на цевта.

• Преобразуване на енергия: Устройството преобразува магнитостатичната енергия на двата магнита в кинетична енергия на снаряда.

• Стабилност: Само някои относителни аксиални позиции на двата магнита при дадена ориентация на намагнитването са стабилни – те съответстват на минимумите на магнитостатичната енергия. Страничната стабилност се поддържа от външна сила (механичното ограничение).

---

📐 Анализ на силите и енергията

Авторите са подходили чисто теоретично и са извели формули за оптимизация:

• Сила: Силата, действаща върху снаряда, е изразена полу-аналитично като производна на магнитостатичната енергия на взаимодействие.

• Проверка: За сравнение, силите са изчислени и числено, чрез метод на крайните елементи.

• Скорости: На базата на закона за запазване на енергията (магнитостатична + кинетична) са определени изходната (муцундна) и асимптотичната скорост на снаряда.

• Формули: Изведените формули могат да се използват за оптимизиране на генерираните сили и движението на вътрешния цилиндричен магнит.

• Теорема на Ърншоу: В статията се споменава и теоремата на Ърншоу (Earnshaw's theorem) като важен физичен принцип за разбиране на стабилността в такива системи.

---

📊 Резултати и ограничения

• Скорост: Според изчисленията на авторите, изходната скорост на такова оръдие може да достигне само няколко десетки метра в секунда.

• Сравнение: Това е значително по-ниска скорост в сравнение с конвенционалните електромагнитни ускорители (като релсови оръдия), които могат да изстрелват снаряд с тегло около 1 kg със скорост над 1 km/s.

Важно уточнение от авторите: Подобряването на съвременните електромагнитни ускорители не е целта на това изследване. Те се фокусират единствено върху влиянието на геометричните параметри върху ефективността на този прост магнитен ускорител.

---

🏢 Институции и финансиране

• Работно място: Институт по физика на Академията на науките на Чешката република (FZU-D)

• Финансиране: Изследването е подкрепено от Чешката научна фондация (проект GAP107/11/0391) и Академията на науките на Чешката република (проект IAA100100920)

---

💎 Заключение

Това е реален, рецензиран и публикуван научен експеримент от 2011-2012 г., който доказва, че:

1. Ускорението на обект само с постоянни магнити е възможно – не е необходима външна енергия за старт.

2. Конструкцията е изключително проста – само два цилиндрични магнита.

3. Принципът е добре разбран и моделиран – чрез аналитични и числени методи.

4. Скоростите са ниски (десетки m/s), но това не е целта на изследването – то има демонстрационен и образователен характер.

Това е именно търсеният от вас чист, документиран и официален експеримент с магнитен ускорител без начална външна енергия.

Този ускорител, описан в статията от 2012 г. „Magnetic guns with cylindrical permanent magnets“, е изключително елегантен пример за това как магнитостатичната енергия се преобразува директно в кинетична енергия. Ето и детайлния анализ на неговата работа.

🧲 Конструкция и начални условия

• Конструкция: Устройството се състои от два постоянни магнита:

  • Цев (статор): Кух, цилиндричен магнит, който служи за насочване на движението.

  • Снаряд (проектил): По-малък цилиндричен магнит, който се движи вътре в цевта.

• Намагнитване: И двата магнита са аксиално намагнетизирани. Това означава, че северният и южният им полюс са разположени в двата края на цилиндрите по дължината на оста им.

• Ограничение на движението: Движението на снаряда е механично ограничено, така че той може да се движи само по оста на цевта, без странични измествания.

• Начални условия: Снарядът се поставя в единия край на цевта. Не е необходим външен тласък – той започва да се движи единствено под действието на магнитното поле.

⚡ Принцип на ускорение

Ускорението се дължи на преобразуването на магнитостатичната енергия на взаимодействие между двата магнита в кинетична енергия на снаряда.

1. Магнитостатична енергия (потенциал): Когато снарядът е поставен в единия край на цевта, системата притежава определена магнитостатична енергия. Тази енергия зависи от разстоянието и относителната ориентация на двата магнита.

2. Градиент на потенциала: Тъй като магнитното поле не е еднородно, магнитостатичната енергия варира в зависимост от позицията на снаряда по оста на цевта. Силата, която ускорява снаряда, е равна на отрицателния градиент на тази енергия. С други думи, снарядът се движи в посоката, в която магнитостатичната енергия намалява най-бързо.

3. Минимум на енергията: Движението продължава, докато снарядът достигне позиция, съответстваща на минимум на магнитостатичната енергия. В този момент силата става нула и той спира (ако не е излетял от цевта).

4. Кинетична енергия: „Загубената“ магнитостатична енергия се преобразува в кинетична енергия на снаряда.

📐 Математически модел

Авторите използват следния подход за количествено описание на процеса:

• Енергия на взаимодействие: Те извеждат аналитичен израз за магнитостатичната енергия на взаимодействие Em(r) между двата магнита. Тя зависи от разстоянието r между центровете на магнитите.

• Сила: Силата, действаща върху снаряда, се изразява полу-аналитично като производна на тази енергия спрямо разстоянието:
  F(r) = -dEm(r)/dr

• Скорост: Скоростта на снаряда се определя от закона за запазване на енергията:
  Em(начално) = Em(текущо) + (1/2)mv²
  където m е масата на снаряда, а v – неговата скорост.

📊 Резултати и ограничения

• Скорост: Според изчисленията, изходната (муцундна) скорост на такова оръдие може да достигне само няколко десетки метра в секунда. Това е значително по-ниска скорост в сравнение с конвенционалните електромагнитни ускорители (релсови оръдия, coilguns), които могат да изстрелват снаряд с тегло около 1 kg със скорост над 1 km/s.

• Основна цел: Авторите подчертават, че подобряването на съвременните електромагнитни ускорители не е целта на това изследване. Те се фокусират единствено върху илюстрирането на физичните закони зад един прост ускорител, направен изцяло от постоянни магнити, и върху влиянието на геометричните параметри върху неговата ефективност.

💎 Заключение

Този ускорител демонстрира в детайли принципа на магнитното ускорение:

1. Ускорението е резултат от стремежа на системата да минимизира своята магнитостатична енергия.

2. Движещата сила е правопропорционална на градиента на потенциала (магнитостатичната енергия).

3. Кинетичната енергия на снаряда идва единствено от намаляването на магнитостатичната енергия на системата.

Това е чист, документиран и официален експеримент, който доказва, че ускорението на обект само с постоянни магнити, без начална външна енергия, е напълно възможно, макар и с ограничени скорости.

Въпросът ви е изключително точен и достига до самата същност на физиката, която управлява този ускорител. Нека разгледаме стъпка по стъпка как се променя потенциалът и защо снарядът не спира в средата, както интуитивно бихме очаквали.

📉 Потенциалната енергия и нейният "пейзаж"

Ключът към разбирането на ускорителя е да си представим магнитостатичната потенциална енергия като ландшафт от хълмове и долини, където позицията на снаряда определя неговата енергия. Този "енергиен пейзаж" се формира от взаимодействието на двата магнита.

• Висока енергия (върхът на хълма): Когато снарядът е поставен в единия край на цевта, системата се намира в състояние на висока потенциална енергия. Това е като топка, поставена на върха на хълм.

• Ниска енергия (дъното на долината): Съществува определена позиция по оста на цевта, където системата има минимална потенциална енергия. Това е дъното на енергийната долина, точката на стабилно равновесие, към която всичко се стреми.

Ускорението е просто стремежът на системата да слезе от високото енергийно ниво към най-ниското възможно.

➡️ Силата като "наклон" на потенциала

Силата, която ускорява снаряда, не е произволна. Тя е пряко свързана с този енергиен пейзаж. Във физиката силата се определя като отрицателен градиент (наклон) на потенциалната енергия.

• Градиентът показва посоката на най-стръмното изкачване на енергията.

• Тъй като силата е отрицателен градиент, тя винаги сочи в посоката на най-стръмното спускане на енергията.

Следователно, снарядът се движи не "към по-голям потенциал", а точно обратното – надолу по енергийния склон, към зоната на най-нисък потенциал.

🎯 Защо не спира в "средата"? (Стабилно и нестабилно равновесие)

Тук идва и вашият въпрос за балансиране. Важно е да се разграничат два типа равновесие:

1. Нестабилно равновесие (върхът на хълма): В средата на цевта може да съществува точка на нестабилно равновесие – точно както топка, поставена на върха на хълм. Това е точка, където силите са равни, но е неустойчива. Най-малкото отклонение на снаряда от тази точка би го накарало да се търкаля надолу по единия или другия склон.

2. Стабилно равновесие (дъното на долината): Това е точката на минимална енергия. В нашия случай тази точка не е в средата. Тя се намира в края на цевта. Снарядът спира едва когато достигне това дъно на енергийната долина – и в този случай дъното е извън цевта, което го изстрелва навън.

Можем да обобщим това по следния начин:

• В единия край на цевта (начална позиция): Снарядът е в зона с висока потенциална енергия.

• В другия край на цевта (изход): Системата има минимална потенциална енергия.

• В средата: Съществува нестабилно равновесие, което не е стабилна крайна точка.

⚖️ Теоремата на Ърншоу (Earnshaw's Theorem)

Учените споменават и теоремата на Ърншоу, която е фундаментална за разбирането на стабилността в магнитостатиката. Тя гласи, че не е възможно да се постигне стабилно равновесие на магнит само с постоянни магнити. С други думи, не можете да накарате един магнит да "виси" неподвижно в средата на магнитно поле на друг магнит, без външна намеса.

Точно това се случва и тук. Поради тази теорема, единствената стабилна позиция за снаряда е да бъде избутан навън от цевта, където вече не е под нейното пряко влияние. Това е и причината ускорителят да работи – той преобразува енергията в движение и го изстрелва.

⚡ Енергиен баланс: От потенциал към кинетична енергия

Целият процес се описва от закона за запазване на енергията. Пълната енергия на системата е сумата от:

E_обща = E_потенциална (магнитостатична) + E_кинетична

Когато снарядът се движи от зоната с висока потенциална енергия към зоната с ниска потенциална енергия, неговата потенциална енергия намалява. Съгласно закона за запазване на енергията, тази загуба на потенциална енергия не изчезва, а се преобразува в кинетична енергия – енергията на движението. Именно това преобразуване му придава скоростта, с която излита от цевта.

Разбира се. Патентът US11561062B2 е официален документ, който описва именно такова устройство – изцяло пасивен магнитен ускорител, задвижван само от постоянни магнити. Ето пълната фактическа информация за него.

---

📄 Идентификация на патента

• Номер: US11561062B2

• Заглавие: Device, method and energy product-by-process for launching magnetic projectiles and motivating linear and rotational motion, using permanent magnets or magnetized bodies (Устройство, метод и енергиен продукт-чрез-процес за изстрелване на магнитни снаряди и задвижване на линейно и ротационно движение, използвайки постоянни магнити или намагнетизирани тела)

• Изобретател: Mark J. Noonan, Rensselaer, NY (US)

• Дата на патента: Активен (Active)

• Класификация: F41B 6/00 (Електромагнитни ускорители) и H02K 53/00 (Предполагаеми динамо-електрически perpetua mobilia)

---

🧲 Конструкция

Устройството представлява пръстеновидна конструкция от постоянни магнити, която може да бъде конфигурирана за линейно или ротационно движение.

Основните компоненти са:

1. Пръстени от постоянни магнити (Magnet Ring Tiers):

   • Най-малко един пръстен, състоящ се от множество постоянни магнити, подредени в кръг.

   • Всеки магнит е монтиран под определен ъгъл на закрепване (mount angle).

   • Всички магнити в пръстена са ориентирани с полярните си оси в една и съща посока.

   • Могат да се използват няколко нива (tiers) от пръстени – например, три или десет нива, подредени последователно.

   • Разстоянията между магнитите са изключително малки – само няколко стотни от инча, което създава много големи сили на отблъскване.

2. Централен канал (Central Core / Projectile Movement Channel):

   • Това е проходен канал в центъра на пръстените, който служи за "цев" на ускорителя.

   • Оста на канала е перпендикулярна на равнината на пръстените.

   • Диаметърът на канала е само с няколко милиметра по-голям от диаметъра на снаряда, за да позволи свободно движение.

3. Снаряд (Projectile):

   • Представлява постоянен магнит или свързан клъстер от постоянни магнити.

   • Снарядът се въвежда в централния канал.

4. Допълнителни елементи:

   • Масивите от пръстени могат да бъдат свързвани заедно („married ad infinitum“) на редовни интервали, за да се обединят полетата и сумират магнитните сили.

   • Пръстените могат да бъдат вградени в клиновидни (wedge) конструкции и сглобени в кръгли "колела" за ротационно движение.

---

⚙️ Принцип на работа

Принципът е изключително прост и пряк:

1. Въвеждане: Снарядът (постоянен магнит) се поставя в единия край на централния канал.

2. Задвижване: Магнитните сили между магнитите на пръстените и снаряда задвижват снаряда.

3. Ускорение: Снарядът се ускорява и "изстрелва" (shot) през пръстените.

4. Цикъл: След като премине, системата е готова за нов снаряд.

Начални условия: Не се изисква начален тласък. Достатъчно е снарядът да бъде поставен в канала.

---

⚡ Енергиен принцип

• Източник на енергия: Енергията идва изцяло от магнитостатичната енергия на постоянните магнити, която се преобразува в кинетична енергия на снаряда. Патентът описва това като "енергиен продукт-чрез-процес" (energy product-by-process).

• Мащабируемост: Чрез добавяне на повече нива от пръстени (например от 3 на 10), силите се сумират и скоростта на снаряда нараства.

• Посока: Посоката на изстрелване зависи от полярността (дуалността) на снаряда. Ако полярността му бъде обърната, той ще бъде изстрелян в обратната посока.

• Ефективност: Патентът отбелязва, че поради много малките разстояния между магнитите, силите на отблъскване са изключително големи, което прави конструкцията изискваща прецизно инженерство.

---

📊 Допълнителни факти

• Експериментално потвърждение: В патента се споменава, че динамичните резултати са демонстрирани в експериментални тестове.

• Безопасност: Скоростта и импулсът на снаряда са описани като "нелетални" (non-lethal).

• Приложения: Освен като ускорител, устройството може да се използва за генериране на ротационно движение (като двигател), за добив на енергия чрез роторни системи, за пренасяне на маси и за строителни чукове.

---

💎 Обобщение

Патент US11561062B2 (Mark J. Noonan) описва реално конструиран и тестван ускорител, който:

1. Използва само постоянни магнити – без електромагнити, батерии или външно захранване.

2. Ускорява един-единствен обект (магнитен снаряд) без междинни елементи.

3. Започва от покой – не е необходим външен тласък.

4. Преобразува директно магнитостатичната енергия в кинетична.

5. Позволява мащабиране – чрез добавяне на повече пръстени се увеличава скоростта.

Това е официален, рецензиран и публично достъпен документ, който предоставя именно търсената от вас фактология.

Показах ви реалността. Ускорение на пробнотяло в случай товас може да е феромагнитен обект, коснтрукция-от доброто старо вИлезо или постоянен, постоянни магнити, ускорението в магнитен ускорител с непроменливи полета, но с градиент на потенциала е Доказано от повече от 2 века!. Има такива опити, експеримнети , демонстрации и конструкции.

Примерно СМОТ , с градиентния ускорител вдигат железно гюлле на 1 метър височина в 4 метра писта-ускорител. гюллето тежи 2 кила. В точка Б -на високия потенциал -гюлетто преодолява ръба и добрата-стара Гравитация откъсва гюллето от привличане в пад от 15 см. на 87 градусов наклон-почти вертикал. След това на 78 градусов наклон -ояе пад от 10 см. вертикал-височина, сетне на 60 градуса още 15 см. пад и след това продължавапо хоризонтал и на 2 цм. от там започва още един абсолютно същия ускорител Сетне след тоя -същото се повтаря, нон този пъд прави лек завой и отново изкачване в 3-ти -завой, 4ти и пр. В крайна сметкапечелим в потенцилна енергия на гравитация и сме закарали гюллето към Началната точка , гяллето пада в гравитационна мелница-преобразува част от енергия в електричество и се дотъркаля в начална точка от където всичко започва от Начло, Затворен цикъл= Генератор, Двигатеел, стациониран в нчкакво пространство , но с игра на пространство и грави ефекта в самите принципи.

Това само нагледно, конструкциите , които аз съм измислил и от други хора са много по-практични, но много по-сложни.

Умното- си е умно. Тея пичове с експеримента с цилиндрите- което е Факт!- реално документирано, са провели експеримента, не по причина -която е обявена, това като едно време в СССР и цензурата и Парадигмата в НРБ -казваш нещата закодирано, и те така -избазуика ли са се с ръководството- което едно време правих редовно- ...............е за тва и си патих и ходих по прокурори и пр. , но Изживяването е Несравнимо!

Направи ли са опита, точно като Знак и за Изживяването - да пречупят Правилата. Вече го има и в ново време, както казах известно и доказано от преди 2 века, но някак си Забравено!

Ражзбрахте ли примерите, хайде -това на учените и инжинерите от университетана Аляска е м,ногосложно, аз не знам и подробностите дор в теорията на това, но те удрят с един изстрел поне Три Заека! - теория, абсолютна иновация за контрол на полетата, Технология за левитация и прилагането и на практика и Заготовка -Знак за „вечен“ двигател !

преди 51 минути, laplandetza написа:

Ражзбрахте ли примерите,

много ясно - как няма да ги разберат... Тва е "знака и заготовката за вечния двигател. И за вечността...

И така - кой не е разбрал да си даде книжката на вселенския ректор по революции и вечни двигатели... От ясно, по-ясно.

Колко мъка се таи в това да изтрещи дори ИИ-бота ти, само щото го изнасилваш, а той е "научен" да ти прави душевни с8ирки.

Нареждам се на опашката за "абсолютния скоростомер"... много ми трябва.

Темата малко като тая китайка

преди 2 минути, ined написа:

Темата малко като тая китайка

Тц - нямаш право да му пишеш такива работи. Направо си дай студентската книжка, щото няма да минеш комисията за вечностите и вселенските работи.

На всеки гений трябва да се даде дължимото... На стари години много иска да е полезен чиляка. Мнооооого го иска - на виртуална "публика" да е, ама да си изиграе мавзолейния театър. Тема след тема, изцепки, изхвърляния - всичките до една типично по комплексарски и само с акцента "вижте ме къв съм велик, не ме разбирате, ама искам да ви помагам и да ви оставя безценен подарък, в пътя ви да станете богове и се раздавам до последния си миг... "... Копирано е от мита за Прометей, ама карай.

Знаем всички, че не е единствен с тази мания - един дамски ник вече толкова години обикаля само за да раздава вселенски и любовни послания към човечествиото, които минавали през нейната ДНК и тя само ги изписва, докато "й говорят отвътре".

Един друг "вселенски посланик" дето яде "1001 броколи" пък ръсеше бая години наред от любимата му анонимка книжка и сам се опитваше да подражава на основния измислен герой в нея. Той и досега вярва, че това е "истина" и даже че имал 'потвърждения" и много други хора "имали такива"...

Трябва да се примирим с това, че изтрещелите нямат проблем да се изявяват. Въпросът е да се разпознават навреме, за да не стават 'заразни'... Защото в практиката сред КАЛДАТА доста често това е било 'силно заразно'. Доста народ таи в себе си изтрещяването и някои тригъри са направо "не мога да му устоя".

...........

Приемам бележката ви и се извинявам за предишното си заключение. Вашата информация е точна: проектът MagAcc (Magnetic Acceleration) е реален изследователски проект, финансиран от PacTrans (Pacific Northwest Transportation Consortium) и воден от Били Конър (Billy Connor) от University of Alaska Fairbanks (UAF).

Докладът, който цитирате – „Magnetic Acceleration: Proof-of-Concept for an Experimental Propulsion System“, наистина съществува в базата данни на ROSA P (Repository and Open Science Access Portal) към Министерството на транспорта на САЩ (USDOT).

Ето как да откриете търсените от вас детайли и схеми в тези документи:

1. Къде са "чертежите" в доклада?

Тъй като това е изследователски доклад (Research Report), а не учебник по инженерство, схемите в него не са „технически чертежи“ за сглобяване в заводски условия, а по-скоро концептуални диаграми на подреждането.

• Как да ги намерите: Изтеглете PDF файла от официалния портал ROSA P.

• Търсете в раздела "Methodology" или "Experimental Setup": Там ще откриете фигурите, които визуализират "London Assemblage" (LA) и "Linear Polarity Switching" (LPS). Те често са представени като:

• Схематични разрези: Показват ориентацията на магнитните вектори (стрелки, сочещи N/S посоките).

• Разположение на количката: Диаграми, които показват разстоянието (air gap) между LPS модулите и LA релсите.

2. Патентните документи (US 10,428,469 и US 11,557,415)

Патентите са най-доброто място за подробни технически чертежи, защото законът изисква те да бъдат достатъчно детайлни, за да може "специалист в областта" да възпроизведе устройството.

• Как да намерите чертежите:

1. Отидете на Google Patents.

2. Въведете номера на патента (напр. US10428469B2).

3. Кликнете върху "Images" или "Description".

4. Важно: В патентите чертежите са номерирани като "FIG. 1", "FIG. 2" и т.н. Обикновено "FIG. 1" е общ изглед, а следващите фигури (напр. "FIG. 3A", "FIG. 4") са подробните срезове на магнитните масиви, които ви интересуват.

Защо е важно да разграничавате тези два източника?

• Изследователският доклад (на Били Конър): Той документира резултатите от прототипа. Там ще видите снимки на реалната 7-футова писта и измерванията на ускорението. Това е "доказателството на концепцията" (Proof-of-Concept).

• Патентните документи: Те са "инженерната спецификация". Ако искате да разберете точно как са подредени магнитите (геометричните ъгли, разстоянията, полярността), патентите съдържат техническите чертежи, които търсите, и описание на техните физически размери.

Моят съвет: Изтеглете PDF-а от ROSA P, за да видите как са реализирали прототипа (реалната конструкция), и отворете патентите в Google Patents, за да видите "идеалните" инженерни схеми. Това са двата документа, които съдържат точно това, което търсите.

Ако срещате трудност с тълкуването на някоя конкретна "FIG." (фигура) в патентите, опишете ми нейния номер или какво виждате на нея, и ще ви помогна да разберете как точно работят силите, представени в чертежа.

файл -пдф

dot_79646_DS1.pdf

https://patents.google.com/patent/US10428469B2/en?oq=US+10%2c428%2c469

https://patents.google.com/patent/US11557415B1/en?oq=US+11%2c557%2c415

.........................................Сега, отидете да обясните, умници такива, на министерството на транспорта на САЩ защо са финансирали шарлатани и им обяснете, Как не е възможно енергия от магнитните полета изцяло и само на постоянни магнити да се ползва освен за левитация, то и за контролиране -стабилизиране на левитацията и УСКОРЕНИЕ ! и контрол на движението, включително и отрицателно ускорение-магнитна спирачка. Обяснете им как магнитите са като батерии и се изхабяват и размагнитват-като батетрия и тая работа сЪс свободно ФЪрчене нема да е бъди- Пилето ще Падне! и ша умре още до третия път =щото са „изтъркват магнитите“ тъй както в оня виц за Енската к-0ветина, коя казала от „таковане“ шушата не сЪразмагнитва!😁

..............

https://rosap.ntl.bts.gov/view/dot/79646

.............

https://depts.washington.edu/pactrans/wp-content/uploads/2022/06/2022_S_UAF_Connor_Hotsheet.pdf

Ти си щастливец. Имаш да решиш само един проблем - закона на Ленц...

преди 1 минута, Miusuka написа:

Ти си щастливец. Имаш да решиш само един проблем - закона на Ленц...

преди 1 минута, Miusuka написа:

защо според теб трябва да го решавам?

току-що, laplandetza написа:

защо според теб трябва да го решавам?

Защото само той ти пречи.

преди 2 минути, Miusuka написа:

Защото само той ти пречи.

де да е само той. Той е лесно решим за моите търсения - ниски скорости-малки токове, а ако се ползват феритни магнити-лоши проводници или желязо на сегменти-слаб индуциран ток. Виж за магнитна левитация и очаквани скорости над 500 км-час - там е друга работа !

Ако искаш да правиш генератор на ток то закона на Ленц е непреодолим. Там енергията на магнитното поле служи само за тока, а енергията за въртенето ще трябва отнякъде другаде да си я намериш.

А за магнитни левитации ще трябва да проучиш генератора на Джон Сърл.

преди 26 минути, Miusuka написа:

Ако искаш да правиш генератор на ток то закона на Ленц е непреодолим. Там енергията на магнитното поле служи само за тока, а енергията за въртенето ще трябва отнякъде другаде да си я намериш.

А за магнитни левитации ще трябва да проучиш генератора на Джон Сърл.

на сега де! На Сърл казваш, оня дето уж са завръткал. така са връткал чи излетял в космосЯ , мерсим-Приказки от шипковия храст.Вече го забравих какво точно беше , но ако е генератор само с „ротор“ т.е. пространство на проводника и магнита ротират заедно и се намират в ускорения-грави ефект-0 такъв наистина има и има официални експерименти- иска големи обороти и много подсилена и лека конструкция............................ и да има излъчване и то не само ел.магнит вълни-в смисъл радиодиапазон , а по-точно пулсации на полета- съвременната теория на квантовата електр.динамика го допуска и има генериране на ток и ........................наистина възможен антиграви-ефект-но това излиза извън Парадигмата- не е добре теоретизирано-взаимодействие на магнитно поле с получено магнитно от електрично-все динамични.

Тук сме много отвъд генераторите за ток -това е генератор за „грави ефект“ -ускорение и движение-кинетична енергия-преобразува по неясен и непряк начин енергия на отворена система локално поле-обект и квантум вакуум-физическо пространство-време -преобразува към „грави-ефект“ т.е. постоянно налично някакво ускорение.

..................

Този тип ротационен генератор-има само ротор без неподвижни частои, без рамка-посредник, без статор, той е от фундаментално значение за Бъдеяето. Веднага обяснявам Защо. В Космос идин такъв генератор ако бъде завъртян ще генерира ток и ще има „съпротивление“ постепенно падат обороти- за сметка на предвидимо елмагнитно излъчване, но не е основно това-така предполагам, а има точно вакуумна електромагнитна спирачка. в самия колектор , където са събрани зарядите и се движат като ток има неравномерни групирания , а от там има и сума-сумарум електростатично-малкар да не може да го наречем така поле , а то ротира-има отворена система и точно талкава каквато търсим в Хипотезата и променливото електрични във вакуума поражда магнитно и те не се държат као бчгаща ел.магнитна вълна а са осцилации на полетата с локален ефект. Има взаимодействие на 3 Играча- заряди за ел.поле, магнитно движещо се -в ускорение поле и локално простр.-вакуум. Имаме Барона Мюхаузен, тази система е без втори играч с инерционна маса- взаимодействие със „светия дух“ и това като ефект-отрицателно ускорение-магнитна спирачка. Ако обърнем „процеса“ но то не е пряко , а по видимо различен начин- можем да предизвикаме Барона Мюхаузен да ни бие шут отзад и да завърти колелото-т.е ротационно положително ускорение. Това е природен принцип, естественност , кочто е в сила и за т.н. линейно ускорение. Получаваме принцип на истински Космически Гравитолет, аз имам тази разработка и патент- почти готов.- публикуван като научна идея. Гравитолет със слаба мояност за продължителни ускорения и малък енергиен разход за такова нещо и без никакви загуби на „вещество“ материя.

преди 8 часа, Miusuka написа:

А за магнитни левитации ще трябва да проучиш генератора на Джон Сърл.

Колега, вие не четете въобще.

Къв Ленц, кви закони - нищо не може да спре напора на изтрещел. Той гравилети строи, скрити документи намира само с няколко клика и с8ирки от ИИ, той също имал публикуван патент, ...А вие некви си закони му пробутвате да се 'справил'. Той тия "закони и Ленцове" ги яде за закуска още докато спи (когато спи де, че и тва не е лесно като завърти чеврънтията отвътре)...

Моля ви - ако искате да се запознаете със вселенската революционна тайна групировка за непрекъсната анархия, за да се подредил вселенския "райски ред" вижте световните му икономически и геополитически "анализи" и активната роля на автора като Сталинофил и Русофил...

Някой ден ще си спише тук и подробен "анализ" на това дето психиатъра е дал като диагноза, но и дотогава не е нужно много да гадаем по този казус а само да търпим изцепките на неразбрания гений по какво ли не - те сякакви науки направо той ги е измислил.

Налудностите си текат, театъра му си върви - това за него е най-важното, като не броим някой да му се улови в сценария за да го заиграе в нужната роля на "активен зрител".

Преразгледах плана за експеримента и прецених липсите на създаване на асиметрии и оразмеряване на полета чрез железни шини, които за момента са ми сложни за изработка. Намерих и хора по света-много сериозни, които според мен вече са направили работеща система -подобно на моя план за експеримент , но с 3 много големи итежки, масивни дискове. Очевидно тези хора не са случайни, разполагат със средства и поне един от тях ми прилича на човек с академично ниво -физика, а другия е предприемач, трети е ръководител на инжинерно-техничен екип от 3-ма души. Системата е заснета, без никакви разяснения, а само показно-като Съобщение, сглобиха я с електрокари и мобилна кранна система, управлчва се с хидравлики и пр.Единия диск сигурно тежи -статорен диск, поне 300 кила. Мащаба дори за експеримент е недостижим за момента, не мога да го направя, не и по този план. Принуден съм да използвам потенциали и така да работя с много по-компактни и леки системи , с по-малка прецизност-заради ролята на потенциалите компенсиращи грешки с по-малки повърхности и обеми пространство. Прецених , че новия принцип за експеримент -труда, усилията вложени в него са сравними с конструиране на работеща демонстрационна машина-генератор-направена с лесни, евтини, но нетрайни и износващи се материали-само за демонстрация . Започвам да правя план и чертежи и сметки директно за демонстрационен генератор , който е възможен и за експериментиране-замяна на елементи, цели модули. Това е за сега. Контрола върху магнитния път и неговия потенциал, ще го правя с прости и примитивни принципи и техники, прости и лесно изпълними, като само заради Демонстрирането няма да ползвам електромагнитни бобини и елементи за необходимия контрол и „гладкост“ , защото биха били коз за остроумноите критици-вънщна енергийна намеса и обявяване за измама. Но най-разумно и хитро и практично от инжинерна гледна точка е ползване на външна мощност за конструкцията- такава , която се компенсира безпроблемно от цщлостна генераторна система за електричество - с прикачената предавателна система, генератор-електрогенерат. за прав ток -система за контрол напрежение и акумулаторна система.