Интересно ми е какво мислите за този празник... ние по мое време нямахме подобно събитие, може би защото будителите бяха всеки ден с нас... образно казано...

За това ли сме така дълбоко заспали сега ? По мое мнение Българина трябва някой да го срита здраво в задника за да се оправи и да се събуди най - накрая, защото не вървят на добре нещата - хората плуват в море от алкохол, илюзии и "гъзария", всеки е "тарикат" на дребно и прецаква себе се, държавата и околните без да си дава сметка какво върши всъщност. Абе въобще криворазбрана демокрация с елементи на анархия и слободия или пък обратното . Не са ви будили ами са ви преместили от един креват в друг за да могат да оберат каквото е имало в дюшека. Най лошото е, че тези неща дето ги казвам се повтарят всеки ден и никой не им обръща внимание ами продължава да си върши "далавери" и да се стреми да се махне от тук оставяйки за нас един голям среден пръст

А иначе по темата хубав празник има нужда да се няпомня на хората кои са истинските будители

Деня на народните будители е просто опит да се припомни на всички българи колко много са направили те за нас.. Но не трябва да го почитаме този празник един път в годината. Всеки един ден хората трябва да помнят и да знаят какво са направили хората преди нас. Да уважават тях, но и себе си..

Много съм съгласна с мнението на DEAM.. в момента се намираме в една анархическа страна.. И всичко това трябва да се промени! Но това ще стане само като се научим да ценим историята.. и всички, които са допринесли за нея.. както да се опитаме да изградим едно по-добро бъдеще.

Ами накратко това е един много светъл български празник.

Обръщение на президента Георги Първанов по повод 1 ноември – Ден на народните будители

Драги сънародници,

В навечерието сме на един свят ден – Ден на народните будители.

Преди 82 години Народното събрание приема закон, съгласно който: “Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи….. Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно културно възмогване и преуспяване…”

Така България поставя в историческия си календар, редом с 24 май още един празник на духовността. Празнуването на Първи ноември е израз на идеята, с която отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий. Тя е продължение и развитие на 24 май, разширяване на неговия дълбок исторически смисъл, защото включва освен стотиците достойни люде на перото и онези непокорни, горди българи, които учеха как се обича България и как се мре за нея.

На този ден ние най-добре съзнаваме, че българската държава често е била силна, но тя е станала велика, когато редом с крепостите са се съградили книжовните школи.

Нашето превратно историческо битие носи в себе си много изпитания, възходи и падения. Тъмните килии на монасите, вярата им в силата на писмеността, на речта, успяват да съхранят мъждукащия български дух и да го изведат на светлия друм на Българското Възраждане.

В тези тежки времена народът ни създава своите будители. Така българите с гордост и благоговение са зовяли стотиците знайни и незнайни духовници, книжовници, учители – символ на социалната действеност и духовната извисеност на българина. Самата дума “будител” носи голям емоционален заряд.

Редом до св. Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Петър Берон ние поставяме и Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов, Захарий Стоянов, Стефан Стамболов и още много други родолюбци, които народът не просто почита като светли личности, но и ги тачи като мъченици и дори ги канонизира в своята памет.

Нова България би била немислима без духовния подвиг, без саможертвата на тези будители на българската народна свяст.

Затова Първи ноември е празник на нашата изострена историческа памет, на националното ни самочувствие и съзнание, един истински празник на българския дух. Празник, на който съзнаваме, че в държавата на духа няма място за дребни лични, групови или партийно – политически сметки. Казвам това, осъзнавайки че ние твърде дълго останахме заложници на конфронтацията по миналото. Днес обаче не е достатъчно да се каже, че имаме нужда от национално помирение и съгласие по историята, трябва да отидем по-далече.

Денят на народните будители не може да бъде сведен до ритуалите на историческата памет. Днес нашата страна има нужда от един нов тип патриотизъм – стъпил върху солидните опори на славното ни минало, но включил в себе си самочувствието и гордостта от успеха на редица наши съвременни будители.

Стъпка в тази посока можем да направим още утре, на Празника на народните будители, като възродим някои от традициите му и го изпълним с ново съдържание.

С такава цел аз подкрепих инициативата на група млади българи и предложих именно на Първи ноември да започне да се реализира благородната идея, на определени дати, свързани с българската духовност, в родните училища да се издига националния флаг.

Убеден съм, че на Първи ноември нашите училища ще почетат народните будители и техните идеали. Вярвам, че всички ние – хората, които сме избрани в централните институции, кметовете и общинските власти, а бих казал - и всеки български гражданин, който има възможност да го стори, ще вдигнем националното знаме не само на обществените сгради, но и пред собствения си дом. И че ще го правим често – и по време на национални празници, но и в периоди на тежки национални изпитания. Защото празникът е добър повод да покажем ново отношение към националното знаме – като символ, укрепващ чувството за държавност на гражданите; символ, извисяващ народностния ни дух и самочувствие.

Драги сънародници,

Друга идея, на която ще дам подкрепата си на Първи ноември е за създаване на широко гражданско движение за съхраняване на историческото и културното наследство по нашите земи.

Почти всеки ден ставаме свидетели на нови археологически и исторически открития. Убеждаваме се за пореден път, че нашите земи крият много следи от славни цивилизации, които са част от нашата гордост, част от нашата историческа памет.

Ние трябва да се грижим за това наследство, трябва да го запазим, да го пренесем през годините, да го оставим на нашите наследници, на бъдещите поколения. Това не е по силите само на държавните институции, които, разбира се, не бива да снемат от себе си голямата отговорност.

Участие във форума, на който утре ще се дискутира идеята за това движение на паметта българска са заявили някои от най-известните учени, краеведи, общественици, както и редица авторитетни граждански организации, а това вече е гаранция за добро начало в реализацията на инициативата.

Ние сме на прага на Европейския съюз. От нас зависи да влезем достойно като нация, чиято култура е един от стълбовете на европейската цивилизация. От нас зависи да влезем като нация с богата културна идентичност и свой образ.

Уважаеми съотечественици,

В ден като днешния ние отдаваме дължимото, оказваме своята почит към онези “заслужили българи”, които през вековете са дали и дават приноса си за запазване и издигане на българската духовност, а с това и на самата ни нация.

Затова аз бих искал най-сърдечно да поздравя съвременните български учени и изследователи, учители, писатели, журналисти, творци от всички сфери и поколения, будителите в най-широкия смисъл на думата.

Хората, на които в значителна степен се дължи фактът, че българската култура, наука и образование отдавна имат своето европейско и световно признание и конвертируемост и получават шансове да бъдат пълноценна част от общото европейско научно пространство, от територията на знанието, на духовността.

Днес по-добре от всякога, от дистанцията на изминалите векове и изправени пред нови национални изпитания, разбираме пророческите думи на Васил Друмев: “Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!”

Честит празник на народните будители и на учените в България!

Източник:president.bg

Искам и аз да ви честитя празника!!!

С уважение:/PoliceMan/

Интересно ми е какво мислите за този празник... ние по мое време нямахме подобно събитие, може би защото будителите бяха всеки ден с нас... образно казано...

Интересно,да !Дали сме станали хора с празници -формални,поне с този май е така.

Дали днес будителите са с нас,НЕ! Там вече се разполагат хора като разни политици,също и злободневните проблеми ,за да кажем , че при по младата част са хора като аЗИС и фолк диви.Така че...смятам разбирате.

Всички сме устроени с определен кръгозор ,щом го запълним с безмислици,то по-малко място ни остава за добри,смислени неща.Това пък последното рефлектира в/у ежедневието ни.

За съжаление всички сте прави... Аз лично едно време не оценявах какво означават тези хора за мен, защото ежедневието ми бе свързано с тях (имам предвид ученическите ми години 1978 - 1990)... признавам си на моменти дори ми бяха досадни и желанието да видя, чуя, прочета нещо по-различно (по-западно) често надделяваше в иначе патриотичната ми натура...

Също така за съжаление обаче осъзнавам, че напоследък все по-рядко се сещам за тези "Бележити българи" и май много ми липсват...

Ми за мен този ден не е толкова по - различен от останалите ... Освен , че утре трябва да играя най - важния си мач от първенството !!! Успех на мене си

В момента по skat дават по темата.

Здравейте и от мен! Мн ми хареса темата, която сте пуснали за това и аз реших да се включа. Сега, когато наближава първи ноември не спирам да се питам "Къде са будителите днес?", "Защо ги няма?" "Нима са напълно изчезнали и защо?" Иска ми се да вярвам, че още ги има. Малобройни, може би, но все пак съществуващи, заедно с глътката духовност, за която жаднеем. Нима парите претопиха духовния стремеж у българина! Вярно е, че материалното преобладава, но освен това то задушава всеки друг стремеж към съхраняване на паметта. Кои ще бъдем без памет и идеали? Имам чувството, че плаваме в едно безбрежно море от апатия и умора. Заляти от толкова информация се обезкуражаваме и отдаваме на погрома, на крах, чрез който ще стигнем дъното.

Къде са будителите днес? Преди са били учители, актьори, певци, ако искате. Днес същите те, за да оцелеят в собственото си изкуство, са източник на глупост и простащина. И това са хората, които възпитават подрастващите. Срам и позор за българина!

Будител и Учител са големи думи, чието значение сме забравили или по - точно не искаме да си спомним днес. Дали ние срам или просто не ни интересува, това не знам.

Аз искам да си спомня за предците си, защото те ми дават сила и хъс да се боря, защото дори след толкова години техните завети са още живи в прахта на времето. Техният плам гори и в моята гръд, защото съм тяхна наследница и до последно ще се боря за това, в което вярвам - точно това, което са правели и те.

Вие какво мислите: Къде са будителите днес?

Здравейте, казвам на всички будни граждани! От доста време ме вълнува един въпрос и реших да потърся различни гледни точки, които да обогатят представата ми.

Бихте ли отговорили на въпроса ми: Къде са будители днес?

Благодаря предварително за вниманието!

Здравейте!

Позволих си да изкопирам във форума текст от сайта на училището ми и чийто автор е учителката ми по философия. Не мисля, че тя или някой друг би имал нещо против да се разпространи текста.

Размисли за деня на будителите

Хората на “здравия разум”, онези, които уверено правят и преценят ежедневието, винаги ще изискват от будителя да се легитимира, да прояснява своята полезност. Сам той, интелектуалец или просветител, в един безкрайно меркантилен свят е безсилен да го промени, да предложи изпитана стратегия и опит, още по-малко сигурност и защита подобно митовете и суеверията, които хората предпочитат да обитават.

Заедно, обаче будителите са сила дори в обществата на тираните и непривикналите на социална диалогичност псевдомодерни политически лидери.

. Преди повече от 2500 г. възниква движението на софистите – първите професионални учители, които имат своя стратегия за образованието. Неговата цел според тях е постигането на висока обществена компетентност на гражданите. Софистите първи издигат идеята за практическата полза от знанието и убедително изтъкват необходимостта от приоритетна държавна грижа за организацията и функционирането на образователните институции. На своите улични протести, презряни от аристократите и освирквани от гражданите, те успяват да защитят искането си трудът им да се заплаща, защото е сред най-ценните в държавата.

Софистът Протагор бил убеден, че и най лошите граждани на една развита държава, в която има ред, съдилища и закони, а гражданите й се обучават, са по-добри от най-добрите граждани в онази държава, в която липсват тези така важни неща.

В навечерието на деня на българските будители, който се явява

29-ти ден от стачката на учителите, логично си задавам въпроси за държавата, в която мисията ми е да бъда будител и за позицията ми на гражданин имено тук и сега.

В моята България, която политиците ни обичат да наричат някак от дистанция «тази страна» очевидно има някакъв ред, съдилища и закони, в ценността на които се опитвам да убедя 16 годишните нейни граждани. На пръв поглед непосилна и безмислена кауза. Нали и за тях е видно колко безпомощни са думите в учебниците пред фактите от една социална действителност, в която политическите и финансови безобразия се оправдават с удивителна лекота, в която все по-убедително тържествува посредствеността и разбира се човек свиква с мисълта, че всичко му е позволено

«Училището и живота ще ги научат». Вярна е тази отчаяна родителска философия. Само че днес училището и животът предлагат различни уроци. Трябва ли да се откажем да преподаваме своя, след като е толкова трудно да легитимираме неговата полезност? След като е така абсурдно да бъдем добри граждани в една лоша държава?

Нашият най-важен урок по гражданство не може да се проведе между четирите стени на класната стая, за това днес той е на улицата. По-лесно и дори оправдано е да не бъдем добри граждани днес, но мисията на будителя е да отваря вратите към бъдещето.

Искам детето ми и моите ученици да са граждани на една по-добра държава и съм длъжна да ги подготвя за това. Защото съм способна и мотивирана да го направя. Може идеалите ми днес да смешни и безполезни за «хората на здравия разум». Може имащите власт днес да се опитват да ни манипулират и унижават. Те, обаче са хора от миналото. Ние сме отговорни пред хората на бъдещето, защото утре животът в моята страна ще зависи от тях.

Екатерина Бояджиева

преподавател по философия

ГПЧЕ «Ромен Ролан»

Източник

Здравейте, казвам на всички будни граждани! От доста време ме вълнува един въпрос и реших да потърся различни гледни точки, които да обогатят представата ми.

Бихте ли отговорили на въпроса ми: Къде са будители днес?

Благодаря предварително за вниманието!

Будят те, не спират, но са малко. Много малко. А ти кой си и за къде си тръгнал?!

В момента будителите са избягали извън България - естествено!

А тези който са останали тук - България, тях ги притискат и плюят хората - за жалост

В някоя кръчма сигурно а и дори и да ги има народа се е заврял там и не иска да излезе от комата в която се намира

Будителите са в другата стая - в четните дни - майка ми ме буди, останалите - баща ми

В Затвора .

Будители??? Те са изчезнали отдавна...заменихме ги за часовници

Къде ли може да са будителите днес?Техните завети и техните заръки сякаш останаха в забвението.Отвреме на време виждаме техните портрети на някоя училищна стена или в някоя библиотеика но дотук,сещаме се за тях само в деня определен за тяхното чевстване .От съвременните будители има много ерудирани личностти но уви за тях се знае много малко дори нищо.и като,че ли на шега ще излезе че народните будители това са поп фолк изпълнителите защото на техните концерти събират множество зрители.

Не се буди ,тоз дето не иска да се събуди.Будителите отлетяха.

Будители има!

Месец ноември започва с деня на будителите и сякаш всички дни са изпълнени с мисълта за тях.

Преди време мислех, че днес будители няма. Съвременното общество и начинът на живот са ги заличили, защото хората са загубили онази жажда за знания, която стой в основата на културата и развитието ни.

Днес разбрах, че греша, защото будители има! „Не се гаси туй, що не гасне” казва Вазов. Възможно ли е да убием духовното в себе си? Колкото и да го потискаме, то продължава да съществува, защото е част от човешката същност. Когато осъзнаем потребността да го развием ще имаме очи за съвременните будители.

Кои са те? На първо място бих поставила учителите, защото те ни отварят очите за света. Отделен е въпросът дали всички преподаватели могат да носят гордото призвание Учител.

Трудно е да бъдеш наставник и възпитател на хора, които ходят на училище с нежелание и явна апатия.

Трудно е да търсиш духовното, когато обществото се е вкопчило в материалното.

Тежко е да бъдеш различен в тълпата.

Именно тези, които устояват в тази борба са съвременните будители. Учители, ученици, актьори, писатели, те не са се предали и заслужават един дълбок поклон.

Може да са малко, но ги има и заради тях не бива да губим надеждата, че един ден България ще се оправи.

Огледайте се и вижте, будителите са до вас!

Приятели,помагайте!Какво да предложа за празника-някакви идеи?Не искам да раздам стихове на няколко деца,за да ги "изпеят" пред другите-то това е и най-лесния вариянт.Искам нещо по-разчупено.Хрумна ми да направя хубава презентация но не съм много добра с тя програма.Всъщност може и да се справя ако имам повечко дни.

Дали няма филми на тази тема,които децата могат да гледат(става въпрос за начален курс)?

Предварително благодаря-всякакви идеи са добре дошли!-(да направя табло също ми звучи много сторомодно)

Като се прибера от работа ще прегледам постовете Ви!

Успешен ден!!!!

Виж тук!

Някой будител да има наоколо, та да му честитя празника ?

А някой събуден има ли? Честит празник

Колкото и да е странно, аз съм запазила добри спомени от учителя си по физика. Казвам странно, защото станах историк, а не физик. Въприки това и до ден днешен давам за пример моя учител по физика Иван Бояджиев. Той беше много строг, но справедлив. Беше обективен в оценяването. Не се влияеше от родителското тяло. Него не го интересуваше на кого си син или дъщеря. Знаеш ли си пишеше мн. дзобър 5 или отличен 6, а не незнаеш ли естествено слаб 2.

В неговите часове дисциплината беше желязна. Ако се случеше някой да приказва в час, той или го изкарваше на дъската, или го гонеше от час.

Беше от тези учители, които правеха предмета физика интересен нищо, че е точна наука.

За мен този човек е УЧИТЕЛ с главно У. За съжаление такива учители вече няма.

Честит празник на всички тези, които със знания и умения пробуждат нацията. Този поздрав се отнася и до хората, които работят върху този сай и така се превръщат също в будители.

Редактирано 1 ноември 200817 г. от еmilia_n (преглед на промените)