Скоро с мои приятели дръпнахме голям спор. Стана дума за това дали е по-добре да създадеш семейство на по-зряла възраст (след 26-27г.), за да "си поживееш" и да си намериш сигурна работа, с която да можеш да издържаш семейството си. Или пък е по-добре в по-ранна възраст (22-23 г.) да се задомиш, ако си намерил за кого разбира се. Доста поспорихме и не стигнахме до консенсус.

Аз лично бих се оженил по-рано(ако съм намерил за кого ест.), защото първо искам децата ми да имат млади родители, второ защото този момент с търсенето на доходна работа, неусетно може да прерастне в гонене на кариера, а кариерата винаги е за сметка на личния живот. И в един момент да се осъзная, че съм станал на 30 и кусур години, имам хубава и доходна работа, но нямам семейство, нямам дори близък човек до себе си и в крайна сметка не съм постигнал нищо в този живот, освен работата. Иска ми се така да съчетая нещата, че да имам семейство, да си намеря и работа. Трудно ще е със сигурност, но бих направил всичко за семейството си.

Всичко, което казвам е много условно. Нямам представа какво ще ми поднесе живота, така че това не са планове, просто казвам как бих постъпил. Интересно ми е какво мислите вие и какви са вашите аргументи в подкрепа на двете тези.

Заглавието, което поставям не е много точно, но не успях да измисля по-добро.

Аз лично дори и да си намеря по - скоро сериозен мъж, в което искрено се съмнявам , не бих родила рано. Първо защото искам първите години от брака ми да са посветени на лИбоФ и само лИбоФ. С други думи да по скиторя с мъжа си, а не да родя и да го метна на майка ми примерно да го гледа. Човек трябва да си поживее...Майка ми ме е родила доста млада и винаги съм била с най - младата майка и до днес всички около нея се дивят колко големи деца има. Но май това е единствения плюс на ситуацията, а това не ме блазни особено.

За кариерата си е така, аз не искам професия "домакиня", колкото по - добра кариера направя, толкоз по - добро бъдеще ще дам на детето си...Не виждам нищо лошо да родя около 26-27...Нищо лошо..Но в живота няма сигурни планове...

Стар пресметлив кариерист или млад щастлив родител !

Въпроса е какво сте готови да жертвате в името на собствения си егоизъм !

Аз лично дори и да си намеря по - скоро сериозен мъж, в което искрено се съмнявам ,

Без да ти чета инфото dindi,съм сигурен че не си на повече от 17 години.

И ние мъжете сме си търсили сериозни жени..... не к......к,но с времето тия страсти отмират и живота ти те тласка на съвсем други мисли.Вече неприемаш нещата по този начин,по-който си го приемала преди 10-15 години.

Малко ми е поста извън темата, но ми направи впечатление мнението ти.Дано не съм се излъгал в преценката за годините.

Аз предпочитам да завърша образованието си, да се установя на някаква работа с добра перспектива.. чак тогава да мисля за семейство. Връзка може да се има от ранния период, дори да си живея с някого.. но не искам дете още на 20 примерно. Съгласна съм с dindi и предпочитам да поживея малко, да пообиколя, да улегна.. за да бъда готова за дете. Бих искала да мога да му осигуря добро бъдеще, дори това да значи да бъде през малко по-късен период от време. Няма от какво да се срамува детето, че майка му и баща му са по-големи.. Друго е по-важно - да имаш сплотено и здраво семейство.. Ех, щастие - кой не го иска

Без да ти чета инфото dindi,съм сигорен че не си на повече от 17 години.

И ние мъжете сме си търсили сериозни жени..... не ку****якНо с времето тия страсти отмират и живота ти те тласка на съвсем други мисли.Вече неприемаш нещата по този начин,по-който си го приемала преди 10-15 години.

Малко ми е поста извън темата, но ми направи впечатление мнението ти.Дано не съм се излъгал в преценката за годините.

21 баска....И да ти кажа това, което забелязвам аз, че много малко мъже се женят млади. Лично наблюдение. Разкрепостих ме се прекалено и трудно си сядаме на задниците. Ти ако не си разговарял с 36 годишни ергени, които махат с ръка и казват, че имат време и са млади още докато аз се пуля на среща им- аз съм. И честно казано да си намериш свестен мъж е почти толкова трудно, колкото да уцелиш 6 - ца от тотото....Дори мисля, че във второто имам по - голям шанс...Абе що ли да не взема да започна да пускам тото

Без да ти чета инфото dindi,съм сигурен че не си на повече от 17 години.

И ние мъжете сме си търсили сериозни жени..... не к......к,но с времето тия страсти отмират и живота ти те тласка на съвсем други мисли.Вече неприемаш нещата по този начин,по-който си го приемала преди 10-15 години.

Малко ми е поста извън темата, но ми направи впечатление мнението ти.Дано не съм се излъгал в преценката за годините.

И честно казано да си намериш свестен мъж е почти толкова трудно, колкото да уцелиш 6 - ца от тотото....

То се е видяло че осрах темата но да те питам:

Какво разбираш под израза "Свестен мъж"?

Много хубаво. Пообиколете, насладете се на живота, натрупайте опит. Доброто бъдеще не се осигурява само с пари. Нали не искате след време приятелите на детето ви да казват : Дядо/баба ти е дошъл да те вземе от градината.

Свестен мъж ? Какво всъщност означава това за вас ? Какво търсите в един мъж ?

То се е видяло че осрах темата но да те питам:

Какво разбираш под израза "Свестен мъж"?

Такъв, който първо да мисли за семейството си и след това за собствените си егоистични нужди. Да предпочита теб пред останалото и да избира винаги теб. Не разбирай любов - за мен брака не е една идеалистична приказка. Той е партньорство, задължения и отговорности. Всеки обича да забърсва хубавите моменти, но истинските хора остават ДО теб и С теб в трудните. Свестният мъж ще лиши себе си за да ти даде на теб...Ти познаваш ли хора, които са готови да се лишат от собствения си вътрешен егоизъм, в името на това да създадат нещо общо и да му се посветят материално и духовно? Да няма избор аз или ти? Да има едно просто НИЕ.

И пак повтарям не говоря за някаква абстрактна любов, за някой, който ми реди римички и ми повтаря, колко съм прекрасна или пък ми купува огромни букети. Животът не е това, няма нищо общо с това... харесвам земните хора. Аз живея на земята, който иска да лети в облаците...приятен полет...

Семейство или кариера

Както при всеки избор могат да се намерят аргументи и за двате тези.

Във вързка в която даваш, в която няма очавания, зависимости и ревност,

връзка в която има свобода и за двамата, в такава връзка всичко е възможно.

Сега прочетох поста на Дидка:

Такъв, който първо да мисли за семейството си и след това за собствените си егоистични нужди. Да предпочита теб пред останалото и да избира винаги теб. Не разбирай любов - за мен брака не е една идеалистична приказка. Той е партньорство, задължения и отговорности. Всеки обича да забърсва хубавите моменти, но истинските хора остават ДО теб и С теб в трудните. Свестният мъж ще лиши себе си за да ти даде на теб...Ти познаваш ли хора, които са готови да се лишат от собствения си вътрешен егоизъм, в името на това да създадат нещо общо и да му се посветят материално и духовно? Да няма избор аз или ти? Да има едно просто НИЕ.

И пак повтарям не говоря за някаква абстрактна любов, за някой, който ми реди римички и ми повтаря, колко съм прекрасна или пък ми купува огромни букети. Животът не е това, няма нищо общо с това... харесвам земните хора. Аз живея на земята, който иска да лети в облаците...приятен полет...

и мисля, че няма какво да се добави.

пп

Трихо, може и да няма идеален брак, но може да има стремеж.

Когато проблемите не се вземат насериозно и когато хората не се вземат насериозно, това е добро начало. Всъщност аз съм свидетел на връзка без ограничения, без ревност, без зависимости с пълна свобода.

Редактирано 4 ноември 200619 г. от Вало (преглед на промените)

Абе,то най-добре да няма " или" ,ама то само на приказки е лесно....

Така....Всичко, според мен опира до това доколко човек е способен да направи компромис и да определи приоритетите си....Не е срамно цял живот да гониш карирера,нито пък да се ожениш на..20 год. например....Човек сам си определя правилата, ама в случая според мен е важното едното да не е за сметка за другото... Много труден баланс,но смятам не невъзможен...

Хм....Въпросът е колкото прост,толкова и комплексен...

dindi,както викат шопите "Те таквоз животно нема".Както няма и идеалния брак,за който спомена Вало.Единият ден единият ще стане нагоре с дупето,на другият ден-другият.Днес парите ще ти стигат,утре-не.Кариера и "поживяване" можеш да правиш и след като се ожениш и родиш.Дори тогава е по-сладко-и "похождането" (защото става забранено) и кариерата-защо е потрудно да съвмястяваш и трите работи.

Никой не иска жена му да стане "домакиня",просто защото тя ще му изкарва още пари,а със своите мъжът ще може да си прави каквото си иска (например да пуска еврофутбол).

Така че-първо брака,после всичко останало.

Мен не ме гледайте-аз все още съм на фазата,на която съжалявам за това

Ти познаваш ли хора, които са готови да се лишат от собствения си вътрешен егоизъм, в името на това да създадат нещо общо и да му се посветят материално и духовно? Да няма избор аз или ти? Да има едно просто НИЕ.

Всеки нормале мъж над 29-30 години е такъв,просто и явно твойте приближени са от другата страна.

Аз съм на 30 години и мисленето ми за семейство,за деца,за жена е нещо обичайно.Имам чувството че природата вече ми казва: "Ти Бацка така и така трябва да правиш".Сънувам Деца как си играя с тях,как си имам мое дете и си играя с него.Природата миличка изисква от човека това.Това че някой няма да узреее и на 100 години,не прави другите по-малко мъже.

Това трябва да е същото и при жените,такаче миличка ще се радвам да ти чуя мнението след няколко години пак.

dindi,както викат шопите "Те таквоз животно нема".

Значи не си ме разбрал правилно аз всъщност искам нещо елементарно, нещо много простичко, но много хора не го осъзнават. Не осъзнават, че един брак не се крепи въз основа, на които се е родила връзката, а на съвсем други. И тъй - като явно рискувам да продължите да не ме разбирате ще го обясня по най - простичкия начин.

Както казва един колега: "Ситуацията е следната"

Ти си заклет пушач не можеш да издържаш без цигари имаш 2.60 в джоба си. А детето ти иска да отиде на кафе, ще му доставиш ли удоволствието да му дадеш левче за една кола или ще го потупаш по главицата и ще му кажеш: "Утре тати взима заплата тогава ще излезнеш и ще отидеш на кафе"! Мъжът, който аз искам е да избере първото, а повярвай ми има много мъже, които биха избрали второто. В случая дилемата е проста- кафето е каприз, а цигарите нужда. Но едното би доставило удоволствие на детето ми, а другото на мен. Детето на първо място така е постъпвала майка ми с мен, така ще постъпвам и аз с моите деца. Тъй, че мъжът, който търся не е някакъв рядък екземпляр той е човек надмогнал егоизма си в името на семейството си.

Ситуацията, която представих е простичка, но върху простите неща се изграждат сложните.

Баска всяко година ходя на 7- те престола на Великден красива местност, но няма да ти говоря за това, а за компанията, с която ходя. Аз съм една от най малките дори мисля, че средна възраст е 28-32г така, че познавам хавата. Когата мъжът сваля младо момиче пред бременната си съпруга картинката е повече от противна...И миличък няма значение от годините има си шавливи мъже, егоисти...това, че ти не си от тях говори добре за теб, но това не променя мнението ми за общия фон, а аз вервай ми съм запозната с него.

Редактирано 3 ноември 200619 г. от dindi (преглед на промените)

Ти си заклет пушач не можеш да издържаш без цигари имаш 2.60 в джоба си.

Ситуацията, която представих е простичка, но върху простите неща се изграждат сложните.

Щом имаш 2.60 в джоба си,не си готов за семейство.Мъжът трябва да изгради нещо преди да стигне до Семейство.

Много ясно че ще се даде не 1 лв. а всичко което имам само и само детето ми да расте нормално,и да има това което имат и другите.

Определено мисля че за семейство преди всичко трябва да се мисли, но и кариерата е привлекателна особенно на възрастта в която сме още надъхани да я правим.

Кариера или семейство - това е много труден въпрос и за мен...

Определено съм се отдала до този момент на кариерата си, не защото съм вманиачена в нейното изграждане просто защото не съм се чувствала готова да изградя семейство. Сега вече усещам в себе си това желание и мисля че съм готова да някаква степен да пожертвам голяма част от времето си което отдавам на работата в момента. Честно казано не искам да бъда от онези майки чиито деца се гледат от родителите им или от детските градини...

Така че определено мисля че семейството е по-важно от кариерата особено когато има и деца.

Щом имаш 2.60 в джоба си,не си готов за семейство.Мъжът трябва да изгради нещо преди да стигне до Семейство.

Много ясно че ще се даде не 1 лв. а всичко което имам само и само детето ми да расте нормално,и да има това което имат и другите.

Това го кажи на всяко средностатистическо семейство в България може и да ти повярват!

За останалото- късметлийка е!

А,не така.

Ако ще се захващаме с примери-на детето да не отказва нищо...Напротив.Възпитанието се крепи точно на добре премерени и отказвани капризи.Защото днес детето иска кола,утре ще ми поиска мерцедес.Колата ще му я купя,ама мерцедеса......

Тъй,че въпросът не е взадоволяването на детските капризи.

DIndi,все ми се струва,че ще си промениш здраво мнението след 2 до 5 години брак.....

DIndi,все ми се струва,че ще си промениш здраво мнението след 2 до 5 години брак.....

Не мисля така аз имам много примери пред себе си. И си избрах този, който според мен ще ме прави щастлива. Браковете се крепят на различни неща, няма еднакви бракове, но аз искам такъв. Това искам и съм на двеста процента убедена, стига ми гледали годините...специална тема съм написала по въпроса бегайте с бацката да се разпишете...

П.П Рискувете на латиницата!

Редактирано 3 ноември 200619 г. от dindi (преглед на промените)

Шшш живее ми се още! Нямам намерение да се прежаля преди да стана на 30-35г. До тогава ще се опитам да градя кариера, а пък след това вече ще мисля за семейство.

П.П. Решил съм че жена ми трябва да е десетина години по-млада от мен, та да ми смогва на (секс)желанията

Не мисля така аз имам много примери пред себе си. И си избрах този, който според мен ще ме прави щастлива. Браковете се крепят на различни неща, няма еднакви бракове, но аз искам такъв. Това искам и съм на двеста процента убедена, стига ми гледали годините...специална тема съм написала по въпроса бегайте с бацката да се разпишете...

П.П Рискувете на латиницата!

Проследих целия тред до тук... Дръзки отговори даваш, но определено в случая знаеш какво искаш! Хубаво е, човек да е помислил за тези неща предварително! Мислила си и добре си го намислила. Може би само трябва да имаш едно наум, че идеални хора няма, но може да намериш някой, с който да се променяте взаимно... Пожелавам ти го искренно.

Абсолютно никой не може да е убеден двеста процента какво ще мисли след години. И че пътя, по който е тръгнал след години ще му се струва толкова правилен или не. Не целя заяждания, това е просто едно мнение - моето.

И аз съм малък, и много пъти се опитвам да говоря като по-възръстен, не нарочно, а спонтанно и неочаквано. И въпреки това знам, че всяка година моето мислене се променя малко или много. Всички сме подвастни на всичко около нас, и то ни променя дори без да сме го осъзнали. Дори самото жизнено време на един човек, с напредването си от самосебе си променя и мисленето му. Както и уважавания от всички, вклучая аз backata, който сподели, че сякаш природата го променя, без да го пита, без да чака, без да се съобразява, това просто става независимо, че преди години си твърдял, че си супер убеден в не променянето начина на мислене за напред. И не, няма изключения.

Всичко това е лично мнение, точно такова, каквото има всеки отделен човек. И разбира се нормално е повечето от разбиранията, начина на мислене и респективно реакцията на всеки да са различни.

Редактирано 4 ноември 200619 г. от PcMan (преглед на промените)

Абсолютно никой не може да е убеден двеста процента какво ще мисли след години. И че пътя, по който е тръгнал след години ще му се струва толкова правилен или не. Не целя заяждания, това е просто едно мнение - моето.

И аз съм малък, и много пъти се опитвам да говоря като по-възръстен, не нарочно, а спонтанно и неочаквано. И въпреки това знам, че всяка година моето мислене се променя малко или много. Всички сме подвастни на всичко около нас, и то ни променя дори без да сме го осъзнали. Дори самото жизнено време на един човек, с напредването си от самосебе си променя и мисленето му. Както и уважавания от всички, вклучая аз backata, който сподели, че сякаш природата го променя, без да го пита, без да чака, без да се съобразява, това просто става независимо, че преди години си твърдял, че си супер убеден в не променянето начина на мислене за напред. И не, няма изключения.

Всичко това е лично мнение, точно такова, каквото има всеки отделен човек. И разбира се нормално е повечето от разбиранията, начина на мислене и респективно реакцията на всеки да са различни.

Кой ти говори за мислене? Говорим за цели.Преди години аз си поставих едни цели и сега малко по - малко ги постигам знам къде искам да съм и знам как да отида до там. Много неща могат да се променят докато го направя, много вода може да изтече, но аз не съм се отказала и ще продължа. Въпросът не е да се разпилиеш и да искаш някакви взаимно изключващи се неща, въпроса е да знаеш КАКВО искаш. Ето за това много хора закъсват в личен план, те просто не са наясно със себе си.

Аз може и да се променя, но моята цел няма да се промени и в това ще повторя съм двеста процента убедена.

Някои хора много обичат да казват нещо, и в следващ пост да казват, че са казали това, което не е написано/намекнато. Не говореше точно за цел по-горе.. Както и да е.. Да не си навлеча излишният, иначе сериозен женски гняв..

И за кой ли път в тази тема/и не само/ един говори за едно, а друг в същия момент коментира негови не казани/дори не намекнати неща.. И така се получава една интересна верижка.. Нищо, ще се справим задружно!

П.П. Сега осъзнавам защо съм пропаднал и не знам какво искам.. Те целите са общи и са ясни за всеки по отделно, но не говорех за това, а за друго.. И не само аз.. Но нищо.. Така можем до безкрай да "спорим", захващайки всеки път различно.. За това приключих