За изготвянето на настоящата ми презентация послужиха материали от различни изсточници най-важните от които са тук тук тук тук и други статии,трудове и анализи,които съм цитирал в изложението.

Та всички сме чували "манихейство".Но що е това?Кои са били манихейците?Какво наследство са ни оставили?Ще се опитам да дам отговори на тези въпроси в тази тема.Ще помоля и вас,съфорумци да поствате всичко интересно,свързано с темата,както и да задавате въпроси.Ще се радвам,ако ви бъда полезен с тази информация.

Що е "манихейство"?Краткият философски речник дава следното обясние :

Религиозно дуалистическо учение, което е смесица от християнски и дуалистически възгледи оказало силно влияние върху богомилството.

Истината е много по-дълбока.Манихейството е една от основните древни религии. Въпреки че в организираната си форма днес то е почти изчезнало, се прави опит за възраждане под името неоманихейство. Повечето оригинални произведения на основателя на манихейството, пророка Мани, са изгубени. Някои учени и противници на католицизма твърдят, че влиянието му е продължено в християнството чрез Августин, преминал към християнството от манихейството, чиито произведения продължават да бъдат важни за католическата теология.

Легендата разказва, че някога живял в Близкия Изток един търговец, който бил много учен. Той компилирал четири важни трудове: първо, "Мистерия" /"Musteria"/, второ, "Капитола"/"Capitola"/, трето, "Евангелиум "/"Evangelium"/, четвърто, "Тезаурус"/"Thesaurus"/. По-нататък се разказва, че при неговата смърт той оставил тези трудове на своята вдовица, която била персийка. Тази вдовица от своя страна ги оставила на един роб, чиято свобода тя бе откупила и го бе освободила. Това е казаният Мани, който тогава извлякъл своята мъдрост от тези трудове, макар че той е бил също така посветен и в мистериите на Митра. Мани е наречен "Синът на Вдовицата", а неговите последователи се наричат "Синове на Вдовицата". Обаче Мани говорил за себе си като за "Паръклит" /"Утешителят"/, Светия Дух, обещан на човечеството от Христос. Ние би трябвало да разбираме, че той виждал себе си като едно въплъщение на Светия Дух; Той не е искал да каже, че той е бил Единственият. Той е обяснявал, че Светият Дух се преражда и че той е едно такова прераждане.

Срещу учението, което той обявил по най-бурен начин се противопостави Августин, след като се бил прехвърлил към Католическата Църква. Августин противопоставял своите Католически възгледи на Манихейско то учение, което той виждал представено в една личност, която той нарича Фаустус /Фауст/. Идеята на Августин е, че Фаустус е опонент или противник на Християнството. Тук лежи произходът на Гьотевият Фауст и на неговото виждане на злото. Името "Фауст" може да проследим назад до това старо Августиново учение.

Често се говори за Манихейското учение, че то се различава от Западното Християнство чрез неговото различно тълкуване на злото. Докато Католическото Християнство счита злото за едно отклонение от неговия божествен произход, измяна на първоначални добри духове срещу Бога, Манихеизмът учи, че злото е така вечно, както и доброто; че няма възкресение на тялото и че злото, като такова, ще продължи завинаги. Злото следователно няма начало, а произтича от същия източник като доброто и няма край.

Първоначално манихейството се разпространява в период, когато големите по-стари религии като християнството и зороастризма се съревновават за по-голямо политическо и обществено влияние. Макар и с по-малко привърженици от зороастризма, манихейството печели подкрепата на много високопоставени политически фигури в Персия. С помощта на Сасанидското царство Мани реализира мисионерски експедиции. Изправен пред враждебното отношение на зороастрийските свещенослужители, Мани е одран жив по заповед на цар Бахрам I. Според други източници той е обезглавен.

Манихейците полагат големи усилия да включат във вярата си всички известни религиозни традиции. В резултат на това те запазват много апокрифни християнски текстове, като Деяния на Тома, които иначе биха изчезнали. Мани сам се описва като „последовател на Исус Христос“, но православната църква го отхвърля като еретик. Мани се обявява за Параклет, библейска титла, означаваща утешител или помощник, която православната църква тълкува като Бог, въплътен като Светия дух. Същата титла по-късно е използвана и от Мохамед, основателят на исляма.

Терминът “единосъщен”, включен от Първия вселенски събор в Символа на вярата (325 г.), има манихейски произход. Манихейските идеи за греховността на секса и пълната развала на човешката природа доминират западното мислене от блажени Августин до Жан Калвин и английското пуританство. Паола Фредриксен и Йоханес ван Оорт доказват, че антисемитизмът на Августин също се дължи на манихейско влияние.

От манихейството водят началото си дуалистичните християнски секти на богомилите, катарите и албигоите.

Влиянието на манихейските идеи върху руските мистици като Бердяев,С.Булгаков,Вл.Соловьов и др.

За да вникнем в основните идеи да манихейството може да ни помогне една манихейска легенда,разказана ни от Рудолф Щайнер:

....Легендата за Манихеизма е една велика космическа легенда, една свръхсетивна легенда.

Тя ни разказва, че някога духовете на тъмнината са искали да завземат царството на светлината чрез бунт. Те фактически достигнали границата на царството на светлината и се надявали да го победят, ала те не успели нищо да постигнат. И трябвало да бъдат наказани - и това е една страна с голямо значение, която аз ви моля да имате предвид - те трябвало да бъдат наказани от царството на светлината. Ала в това царство не е имало нищо, което по някакъв начин да е било зло, имало е само добро. И така какво се е случило? Следното: Духовете на светлината взели част от собственото си царство и го смесили с материализираното царство на тъмнината. И поради това, че вече имало част от царството на светлината смесено с царството на тъмнината, една подкваска е била въведена в царството на тъмнината, един фермент, който произвел един хаотичен въртящ се танц, чрез който то получило един нов елемент в себе си, т.е. смъртта. Следователно това царство на тъмнината непрекъснато унищожава само себе си и така вътре в себе си носи зародиша на своето собствено разрушение. По-нататък се разказва, че точно поради това е била създадена расата на човечеството. Първият човек представлява точно онова, което е изпратено долу от царството на светлината да се смеси с царството на тъмнината и да победи, чрез смърт, онова, което не трябва да бъде там; да го победи със собственото си същество.

Дълбоката мисъл, която се крие тук е, че царството на тъмнината трябва да бъде победено от царството на светлината и то не посредством наказание, а чрез кроткост; не чрез противопоставяне на злото, а чрез съединяване с него, за да се спаси злото като такова. И поради това, че част от светлината влиза в злото, самото зло е победено.

...царството на тъмнината трябва да бъде победено от царството на светлината и то не посредством наказание, а чрез кроткост; не чрез противопоставяне на злото, а чрез съединяване с него, за да се спаси злото като такова. И поради това, че част от светлината влиза в злото, самото зло е победено.

Прекрасно...

Благодаря за хубавата тема, Trichocephalus.

Та като заговорих за руските мистици и манихейството,Бердяев не само е критикувал Рудолф Шнайдер.Той и кръгът руски мистици са развили свое учение относно човешката природа.

Въпросът за "обожението" на човешката природа, за преображението на реалността, вечното и временното битие, за явяване на София в творението, въпросът за изначалното съществуване на духа и смисъла на историята в света; стремежите за една есхатологическа метафизика и основанията на една теодицея, за Словото, Логоса и спасението; преображението, сътворението и есхатологическите проекции на мирозданието; за създаването на една нова онтология, тръгваща от Хайдегер и развита по друг начин от Н. Бердяев и С. Булгаков - една онтология на нищото, но не с изходните разработки на Хайдегер, който трансцендира нищото (той също изхожда от мистичната линия на Средновековието), а с изначалните основания на Я. Бьоме, който онтологизира нищото - всички тези въпроси ще намерят по-задълбоченото си разкритие, когато сме запознати с великите мистици, от които черпи идеи Н. Бердяев. Занимавайки се с проблемите на Божественото нищо, имаме за цел да застъпим и всички фундаментално свързани с мистиката философско-теологични учения - за парадоксалната и есхатологичната етика, философията на троичността, за непостижимото и светинята, както и дълбоките проблеми на София и нейните разкрития. Божественото нищо ни разкрива единството на праосновата - то ни дава всички изначални и основополагащи безднени изблици на духовността. Точно нищото е креативното сътворение на вещите, като пробивът в битието е новото потъване в нищото. Тайната е тази, че самото нищо пробива и нахлува в нищото. Учението на Бьоме за "безосновността" е вечното самопораждане на Бога вътре в себе си, това е ирационалната част на Бога преди самия него, неизреченото и неизречимото нищо, съществуващо до Бога, дава загубената от човека във времето изначална свобода. Въпросите на новата метафизика прерастват във въпроси за свободата и преображението на човешкия дух, за парадоксална и есхатологична етика, третираща злото в човешката природа, както и за творческия акт на Бога във вечността и творчеството на човешката свобода във времето. Да се единиш с основата, означава да придобиеш изначалното състояние на духа и да преобразиш отново човешката природа в тайните на Логоса, безднеността и единната вездесъщност. Човешкият дух разкрива бездната на Божественото и пълнотата на неговото съдържание се осъществява като една есхатологическа пълнота на човешкото битие. В Логоса според Булгаков Бог дава своето Слово в себе си и вън от себе си, защото Бог е дух и Логос. Божественият Логос не унищожава човечността у човека, а той я разкрива, преобразявайки я.

Обожението на човешката природа се осъществява в прорязването на временното съществуване от вечността, в новия еон, който обхваща всички периоди на времето. Бердяев и Булгаков задават поставения от Паул Тилих въпрос: къде е връзката на вечността с времето и неговите модуси? Вечността, от една страна, е вечното присъствие, а от друга, е вечното разкриване във времето на временното, което придобива божествена вечност в лицето на Единородно и изначално родения Божи Син и неговото Логосно изявяване и въплъщение. Защото Синът Божи е Логосът на битието, но и структурата на реалността в есхатологическо и времево измерение. От Богочовешката реалност можем да прозрем в същността на всяко съществуващо, в субстанциалността на неговото битие, при което ипостасността се разкрива като многоизмерност на самото битие. Битието не може да бъде обект на мисълта, защото още според Хераклит самото битие е Логосност на битието. Именно основите на духа ("Seelengrund") са мястото за съприкосновението с Божественото. Чрез мистичните озарения от Божественото нищо, от безосновността на Бьоме и от божеството в Бога преди Бога според Бердяев се реализира троичният Бог. Той пише: "... последната тайна се разкрива в субекта, а не в обектността. Това е и тайната на разгръщането на всичко в духа. Германската мистика учи за "основанието на душата" като място за съприкосновението с Божественото. Но тази основа за душата надминава всички наши понятия за света. Мистическият опит е изход от категориите на света, изход от всяка обективация, изход от всичко, към което можем да привнесем понятие" 1. Духовността не допуска никаква обективация и никаква рационализация, защото тайните на духа и неговите преображения са отвъд всички рационализиращи обективации на разума, те са в духовните виждания и прозрения, реализиращи се в изначално духовния мистичен опит.

В руската философия въпросът за духа и неговите първоначални основания се допълва и с въпроса за Бога, обожението на човешката същност. Смисълът на живота се превръща във въпрос за разкриването на Бога в света и есхатологическите проекции на богочовешките реалности.

Няма да пиша за ефекта върху съвремеността, но предвид липсата на достатъчно информация, ще си позволя да публикувам един постинг-резюме, с който се бях ангажирал в друг форум....

Относно рождената дата и година на Мани няма доказани исторически сведения, но в няколко арабски източници са посочени съответстващи си данни,които и самите негови последователи използват в празничния си календар – 14.04.216 сл. Хр.

Единни сведения се откриват само за баща му – Патег. Той е прънадлежал към общността на мутазилитите, които са клон от Елказаитите – те са нещо като древни баптисти, които не само, че отдават огромно значение на кръщението с вода, но използват водата за ритуално измиване и очистяне на всичко (примерно храни). Мутазилитите са крайни хора, ъе не консумират месо и алкохол, но разделят и останалите храни на позволени и забранени по чисти социални критерии (храните от Гърция примерно, са “лоши”, както и хлябът на богатите).

През първата част от живота си Мани съзнателно или не, е част от споменатото общество. На дванадесетгодишна възраст той получава първото си откровение, като твърди, че ангел на има Ал-таум (оттук аналоги я с Тома – близнак, но по същество означаваш по-скоро “другар”). След този контакт Мани не споделя с никой в продължение на 12 години, но постепенно се появяват пропасти между него и елказаитите, които често приемат формата на конфликти. След навършване на двадесет и четвъртата година, този “брат”, както той сам го нарича, отново му се явява, а Мани свидетелство, че така той бива освободен от закона. Това откровение вече не остава тайно, а противопоставянето с религиозната общност става все по-остро. Споровете с елказаитие са насочени към всички сфери на религиозния живот. Основният разрез обаче идва от иронизирането на очистителните измивания с вода, което е идентификацията на бившите му съратници. Според мани тялото не би могло да бъде пречистено по никакъв начин с обливания, а самото то е скверно по природа. Той осъжда привързването към грубата форма и закостенялата критерийност на познатите догми. По този начин си спечелва множество почитатели и гневни противници. Предизвикания разкол принуждава религиозния водач на общността (Ситайос) да свика свещенничеството, като на събранието се решава да си изисква обяснение от Патег. Неговият отговор след изслучване на обвиненията е: “Повикайте го и го вразумете”. Когато Мани бива призован, той заявява, че следва примера на Иисус и не би се отклонил от него.

Тези събития хронологически се преплитат с второто появяване на ангела. Той бележи идейното зараждане на новата религия. Пoсочва се, че ангелът му заявява благоволението Господне и го провъзгласява за Апостол на истината.

В началото на проповедническия си път Мани се представя като изпълнител на небесно откровение, а в последствие излага и целта на откровението – зараждане на нова религия. Тук идват моментите, когато се смята, че той се самопровъзгласява за “Печата на пророците” и Утешител. Всъщност, той нарича Параклет явилия му се ангел, който в езотеричен смисъл трябва да е Новородения човек Мани.

Едно от първите му официални реформаторски проявление се състои в пространственото разширяване на приетите пророци. В познатите от юдеохристиянската традиция той включва Зороастър, Буда, Лао Дзъ, Павел и разбира се – себе си.

Веднага след скъсването с вавилонските кръстители Мани започва апостолическата си дейност по друмищата на нескончаеми пътеществия между Кавказ и Индия.

Институционалното ядро на своята църква (която е наричал “надежда”) той образува в миньорското селище Ганзак (Азербайджан), където първоначално излекува дъщерята на един богаташ, а по-нататъшните хроники са изпълнени с митове за лечебни изяви и преобръащне във вярата на владетели и др. Самият Мани, заедно с баща си (първия му ученик) тръгва от там към Фарат (пристанища в Персийския залив), а оттам по море към Индия (устието на Инд). Твърди се, че това е маршрута по който преди два века е вървял ап. Тома.

Твърди се, че Мани е успял да привличе към вярата си будисткия цар на Туран след два левитационни сеанса, като при втория е издигнал и монарха, при което той възкликнал “Ти си Буда”.

Тази мисия е твърде кратка (около две години), но очевдино той оставя след себе си последователи, защото по-късно, след завръщането си, той изпраща баща си и Хани да се погрижат за общностите, които е основал. Мисията в Туран завършва вероятно към 243 г. Следват пътувания из цяла Персия и навсякъде той влиза в конфликт с някогашните си единоверци. Неговите ученици биват целенасочено и планово изпращани на определни места, а Мани се среща няколко пъти с царя, като по това време изяснява основите на религията си. Около 270 г. тя вече е установена из цял Иран.

Една от основните идеи по отношение на превъзходството над другите религии според Мани е, че те са били за определни групи хора и географски региони, а неговата е универсална.

Със смяната на владетелите (Шапур, Хормизд, Варахран) се сменя и политическата обстановка. Принципно те всички са зороастрийци (маздеисти), но при Варахран се получава така, че един от главните маздейски жреци (Кирдир) получава гляма власт и се сближава с царя. Оттук нататък политическата игра на могъщите се разиграва без и срещу Мани, чиито последни мисии протичат по родните и познати места.

Смята се, че критическия момент от разпространението на манихейството е когато един от васалните владетели – Бат приема вярата, което предизвиква гнева на царя и решението му да призове Мани. На съответното призоваване Мани заявява, че никога никуму не е сторил лошо. Въпреки това, той бива хвърлен в тъмница, където след няколко дни вероятно умира от изтощение. Най-вероятната година на тези събития е 274 г., но се споменават и следвашите няколко.

Познатите произведения на Мани са девет:

- “Шапурган” – първото му произведение, посветено на Шапур І. Тук Мани формулира някои от основните си прозрения и обяснява на царя спецификата на религията му.

- “Живото евангелие” – разделено на 22 части, според буквите на арамейската азбука. Тук Мани редставия Новия завет в светлината на самия себе си. Оттук тръгват и интерпретациите, че той се обявява за Утешителя, или “Печата на прорците”.

- “Съкровище на живота” – първия систематичен богословски трактат, написан като защитна апология на новата църква. Тук той свързва земната църква с една друга, небесна, като едната е продължение на другата в съответния свят.

- “Книга на тайните” – създадена в пряк контакт с християнските общности, редува полемика срещу тях с други коментари под формата на послания.

- “Легенди” – сборник, задоволяващ интереса на последователите, които са искали да знаят как е станло възникването на света в самото начало. На пръв поглед съвсем фантастични, но субективното възприемане позволява различна дълбочинност...

- “Образ” – вероятно тук е мястото да споменем, че Мани е бил голям художник. Като такъв е бил съвсем признат по времето си, а и много след това. Вероятно става въпрос за албум с рисунки на дърво, където е изобразена теогонията на манихейството. Той е бил нщо като приложение към останалите текстове.

- “Исполини” – в стила на “Легенди”.

- “Писма” – реални писма, отразяващи кореспонденцията на водача. Част от тях са делови, а други имат размаха на теологични послания и обяснения на учението.

- “Псалми и молитви” – според някои източници Мани е написал само два псалма, а останалите са по-късни продукти на неговите последователи. При всикчи полжения, красотата на поетичното му слово е била неподражаема.

Понякога се говори и за седмокнижие на Мани, поради събиране на “Книга на тайните”, “Легенди” и “Исполини” в някакъв вид еднотипност.

Мани е едновременно пророк и законодател, апостол и организатор на религиозната общност. Според късни източници в църквата същестуват два начина на живот – един на избраните и един на слушателите. Най-грубо избраните са: един първосвещенник, дванадесет богослови, седемдесет и двама свещеннослужители, триста и шестдесет интенданти (споменатите дотук са старши ордени, следват неограничено количесто монаси, които се разделят функционално на: диригенти на хора, певци, писари и проповедници. Слушателите са миряни. Избраните се занимават с духовна дейност и нищо друго, а миряните осигуряват тяхната издръжка.

Моралният кодекс на духовниците се състои от пет заповеди и три печата. Заповедите са:

- абсолютно придържане към истината;

- въздържане от всякакъв вид насилие, дори и срещу неживи предмети;

- всестранно целомъдрие и въздържане от удоволствия;

- чистота на устата, по отношение на всичко влизащо и излизащо;

- бедност (блажена нищета) .

Трите печата са свързани с втора, трета и четвърта заповед, като съответно са наречени печат на ръцете, печат на гърдите и печат на устата.

Моралният кодекс на миряните е малко по-различен:

- десет заповеди (1. без идоли; 2. чистота на устата; 3. без месо и алкохол; 4.уважение на пророците; 5. вярност към съпругата (ът) , въздържане от блзост с нея (него) по време на пости; 6. да помага на онеправданите; 7. да не следва лъжеучения; 8. да не наранява живи същества; 9. да не краде; 10. да не прави магии, талисмани и подобни);

- молитва – четири пъти в денонощие – на разсъмване, по пладне, залез, настъпване на нощта, през деня е по посока на слънцето, а нощем към луната;

- милостиня – както на нуждаещи се, така и на църквата;

- пости – седмични и годишни. В Неделя е седмичната, въздържание и откъсване от земните дела. Годишните пости са тридесетдневни, преди празника “Бема”.

- изповед – седмична в Понеделник и годишна в края на постите, тя е колективна.

Началото на годишните пости съвпада с датата на хвърлянето на Мани в затвора – 08.02, а краят 08.03 се смята за датата на неговто възнесение.

Преди появата на земята, небето и всичко, са съществували две природи – добра и зла. В протичането на времената те водят две войни, в които човек пропада от създание на светлината до създание на мрака. Края на времената идва с настъпването на великата трета войа, което в езотеричен смисъл представлява спасението на човека.

Малко преди смъртта си Мани определя за свой наследник Сис от Каскар. След 10 години на чело на църквата, той е арестуван и претърпява мъченическа смърт. Наследен е от Инайос (284 г.)........

Поклон пред ерудицията ти,Венци и за доброто изложение на житието на Мани.

Мда.Един от ранните опити за създаване на синтетична религия,провалил се-както и много други,но оказал твърде голямо въздействие над християнството....

поводът да пусна темата преди време беше едно-някои трудове на Бердяев и второ-опитът на попът от близката до дома ми църква да ме обиди на "маниехеец"

не че му се отдаде де

Каква ерудиция бе, човек?! Всичкото това ако го натъпча в някое чекмедже на съзнанието си, значи съм за лудницата. Това са чужди изследвания, аз съм резюмирал.

Със сигурност не е тук мястото, но първо трябва да изразя съласие и после, нещо като обосновка, но също и въпрос - в какво се различава мистицизма и окултизма?

Мистицизма не се обвързва толкова с религо-философски системи и тяхното познаване. Той не се запълва с материали, мой е обвързан прако с емоционалното тяло и формално се смята, че е насочен към сърцето. Той е преживяване на астралните впечатления и няма за задача да развива разумност, или окултна мисъл. От тази гледна точка, споменатите езотерицинаистина не са много мистици, но не съм съгласен с обосновката на твърдението. Няма смисъл да се впускаме в спорове относно природата на мистицизма, аз изразявам лично мнение, което лежи върху много по-малко лични чужди опитности, но така би могъл всеки да охарактеризира становището си.

Темата е доста интересна. Поздрави за опита за изчерпателност.

Има една личност в нашата история, която не е създала религия. Била е приобщена от вече съществуваща по земите ни. И понеже във форума се говори за учител, необходимост от учител, а в тази тема се споменава, че Мани си е имал собствено мнение по въпроса, та тука реших да попитам "Кой е учителя на св. Иван Рилски?".

Питам просто, да не сбъркам станиола и бомбона ,и окултизма с мистицизма. Не, че ако сбъркам няма да си простя, но просто да можете да се изкажете.

Темата е доста интересна. Поздрави за опита за изчерпателност.

Има една личност в нашата история, която не е създала религия. Била е приобщена от вече съществуваща по земите ни. И понеже във форума се говори за учител, необходимост от учител, а в тази тема се споменава, че Мани си е имал собствено мнение по въпроса, та тука реших да попитам "Кой е учителя на св. Иван Рилски?".

Питам просто, да не сбъркам станиола и бомбона ,и окултизма с мистицизма. Не, че ако сбъркам няма да си простя, но просто да можете да се изкажете.

Стари души, Мечолари...

Идват да дават.

Религийте се създават от новите, не от старите. От там и грешките. Но ти знаеш това.

Мда.Един от ранните опити за създаване на синтетична религия,провалил се-както и много други,но оказал твърде голямо въздействие над християнството....

Честно казано, манихейството не ми прилича на кой знае колко провалил се опит. От известна гледна точка всички религии са провалил се опит. Създателите на филма "Baraka" , например, като че ли стигат до същия извод.

Да, самото манихейство е осмивано и преследвано еднакво последователно и ревностно. Но това не намалява красотата, дълбочината, или значимостта му. И именно те са причина за отражението му върху съвременността. Само по себе си нито едно от древните учения не може да донесе практическа полза на който и да е съвременник. Но да го подкрепи, насочи, утеши, насърчи- може

Някой ден ще завали порой и по старото пресъхнало корито ще потекат нови потоци... Или от някъде ще избие нова река.

Харесва ми! Нека по старите корита текат нови потоци!

Но е вярно и това, че всяко общество изпитва потребност да осмисли вечните истини от своя собствена гледна точка...

Напълно съм съгласна! И точно така можем да използваме и мъдростта на суфите и йогите, от страниците на евангелията, така и манихейството дава своя отпечатък върху нашето съвремие.

Но да опитаме да приложим днес една древна система, за която нямаме представа като цялостна е рисковано. Дори и да имаме цялостна представа, една древна система няма да бъде подходяща за нащето време, рисковано е. И в някои приказки има сериозни предупреждения за такава ситуация. Е, описана е с достатъчно хумор.

Ако не беше така, поредните Вестители на Универсалното учение биха имали грижа да възстановят забравеното, а не да дават ново. В което ново, естествено, ясно прозират елементи, които са си вечни.

Светият Дух се прераждал ли?

В смисъла,че Мани е аватар на светия дух

Космоглаве, чела съм за много въплъщения на Светия Дух, но за превъплъщения не съм.

Св. Дух не се преражда като обикновените хора, Св. Дух, като изхождащ директно от Бог-Отец "слиза", въплътява се във вече роден и живял известно време някой си човек, който след "сдобиването си" със Св. Дух започва да пророкува. И тогава говорим, че Св. Дух се ражда в този човек. Такова е раждането на Христос в Исус при река Йордан например. А за човека това е новораждането.

Терминът прераждане е неправилно отнесен към Св. Дух в горния текст. Правете разлика между инкарнации и реинкарнации. Огромна е.

Maгаренце красиво,

не унивай ти,

учителката наша,

знай ще ти прости...

Тя много чела е в книгите дебели,

и може да ни учи строго( Не ли?).

В Йордан се къпеше, докато беше малка,

затова със знанията е от всякъде тупалка.

Слушай смирено и сам не решавай,

разлики огромни недей, не създавай,

смисъла не е важен, важни са законите,

ако не слушаш, ще ти спрат бонбоните!

Когато се реинкарнираш,

може би десетки пъти,

конче не ще станеш,

щом учителката ти се люти.

Но не унивай Марко, тя е благородна,

добричка, библиотека самоходна.

Тя просто много от тебе желае,

духът свише да те пипне мечтае.

Но ако не си разбрал-прости си сам,

тревица пасни си ,..праз голям..

Пък хвърли на мене една мандарина,

пък може още стих да изрина...

Космоглаве, чела съм за много въплъщения на Светия Дух, но за превъплъщения не съм.

Св. Дух не се преражда като обикновените хора, Св. Дух, като изхождащ директно от Бог-Отец "слиза", въплътява се във вече роден и живял известно време някой си човек, който след "сдобиването си" със Св. Дух започва да пророкува. И тогава говорим, че Св. Дух се ражда в този човек. Такова е раждането на Христос в Исус при река Йордан например. А за човека това е новораждането.

Терминът прераждане е неправилно отнесен към Св. Дух в горния текст. Правете разлика между инкарнации и реинкарнации. Огромна е.

Ха.....

Значи тези доводи трябва да ги изкажеш на Рудолф Щайнер,защото в поста си съм използвал една негова лекция от 1924 година,и думите,за които си се заяла са негови

В първия си пост от темата аз ясно съм посочил източниците,от които съм черпил информацията , която споделих тук.....

За инкарнациията и реинкарнацията си права,тъй като вторият термин (аз лично предпочитам метемпсихоза) е по-скоро свързан с учението за кармата,отколкото със Светия Дух

P.S.

мечо,мечо

аз не се боя

във дискусиите тук

здраво си стоя

А превода от немски ти ли го направи? Не бъди сигурен в правотата на термините, защото те са плод колкото на автора, толкова и на интерпретатора.

Освен това, Щайнер е може би най-големия авторитет в диалектиката - чете в Акаша, но е доста привързан към нея. И не става въпрос за ведическата примаматерия, а за енергоинформационното поле на земята. Та то, като едно диалектична метафизична субстанция, едва ли би могло да вникне напълно в природата на Светия дух, който е всичко, но не и диалектичен. По този повод и словата на Щайнер за пришествието на Христа в етерното поле съдържат голяма истина и голяма заблуда едновременно. Но кой съм аз, че да съдя философската му позиция, само се опитвам да живея моята.

Не мисля, че произхода на Иисусовото (еврейско) име има общо със споменатата латинска дума, макар Той да е символа на Рибите и новия път, който те носят. И пак Той вече започва да символизира Водолея...

А Мани също е бил в река Йордан... Също е бил в пустинята... Също вървя към лобното място... Също отслужи тайната си вечеря...

Относно рождената дата и година на Мани няма доказани исторически сведения, но в няколко арабски източници са посочени съответстващи си данни,които и самите негови последователи използват в празничния си календар – 14.04.216 сл. Хр.

Единни сведения се откриват само за баща му – Патег. Той е прънадлежал към общността на мутазилитите, които са клон от Елказаитите – те са нещо като древни баптисти, които не само, че отдават огромно значение на кръщението с вода, но използват водата за ритуално измиване и очистяне на всичко (примерно храни). Мутазилитите са крайни хора, ъе не консумират месо и алкохол, но разделят и останалите храни на позволени и забранени по чисти социални критерии (храните от Гърция примерно, са “лоши”, както и хлябът на богатите).

През първата част от живота си Мани съзнателно или не, е част от споменатото общество. На дванадесетгодишна възраст той получава първото си откровение, като твърди, че ангел на има Ал-таум (оттук аналоги я с Тома – близнак, но по същество означаваш по-скоро “другар”). След този контакт Мани не споделя с никой в продължение на 12 години, но постепенно се появяват пропасти между него и елказаитите, които често приемат формата на конфликти. След навършване на двадесет и четвъртата година, този “брат”, както той сам го нарича, отново му се явява, а Мани свидетелство, че така той бива освободен от закона. Това откровение вече не остава тайно, а противопоставянето с религиозната общност става все по-остро. Споровете с елказаитие са насочени към всички сфери на религиозния живот.

Венци ще ти бъде ли възможно да ни посочиш източници за тази информация.

Мутазилитите това е богословска школа опитваща се да обоснове Исляма чрез методите на рационалната философия.Никаква етническа група или общност не са били.

общността на мутазилитите, които са клон от Елказаитите – те са нещо като древни баптисти, които не само, че отдават огромно значение на кръщението с вода, но използват водата за ритуално измиване и очистяне на всичко (примерно храни). Мутазилитите са крайни хора, ъе не консумират месо и алкохол, но разделят и останалите храни на позволени и забранени по чисти социални критерии

А кой говори за етноси? Общност какво означава?

Мутазилитите са членове на религиозно юдеохристиянско движение, което наистина в последствие се преплита с исляма.

А кой говори за етноси? Общност какво означава?

Мутазилитите са членове на религиозно юдеохристиянско движение, което наистина в последствие се преплита с исляма.

Венци нямам намерение да споря,просто търся информация.Мутазилитите(отклоняващи се) -- името идва от арабската дума мутазила и е възникнало в края на 7в,а не 2-3в. и нямат нищо общо с никакви юдео-християнски движения.

Мен ме интересува именно манихейството,а не мутазилитите(за тях имам достатъчно информация).

Просто ако може да ми посочиш своите източници.Сведенията за манихеството са наистина оскъдни,а на мен ще ми интересно да науча нещо евентуално.

Редактирано 21 октомври 200718 г. от badr (преглед на промените)

И аз нямам намерение да споря, но вие познавате мутазилитството в предавиценните исторически събития. Наистина в източниците за този времеви период се споменава за новозараждане на мутазилитството, но то не възниква тогава. Има си и източници за предходните векове, където мутазилитите произхождат директно от учението на Елказаи, което е и юдейско, но и новозаветно донякъде. Не в една книга ще намерите подобна информация, но на български ще е трудно. Все пак, има една френска историческа поредица, чиито издания на български са в много ограничен тираж, но има и книжка "Манихейството", която може и да е най-ценното хронологическо изследване по въпроса. Повече сега не мога да кажа.