Какво предпочитате да чуете:искрените,но неприятни думи или приятните,но неискрени думи?

Какво предпочитате да чуете:искрените,но неприятни думи или приятните,но неискрени думи?

Искрените думи...независимо какви са, приятни или неприятни...

Има моменти,в които наистина е по-добре човек да излъже,за да не нарани друг,но лично аз предпочитам искрените думи,колкото и неприятни да са те и колкото и да ме заболи от тях,пред лъжливите приятни думи.Истината на първо място!

Не винаги двете неща са абсолютно противоположни - може пък някой наистина да мисли хубавите неща, които казва за нас

Все пак - ласкателствата са ужасно нещо, а аз почти никога не успявам да разбера кога един човек е искрен и кога ми хвърля прах в очите. Все пак - предпочитам до някаква степен нещата да се казват направо, кратко и ясно в очите. Все пак - има нещо, което се нарича тактичност, и за което не трябва да се забравя. Например - имам една приятелка, на която винаги мога да разчитам, че ще ми каже истината в очите. Само че е имало ситуации, в които това страшно ме е ядосвало и ми е лазило по нервите : например - цял уикенд съм обикаляла за нова дрешка - а когато ем види, тя казва: "Такова нещо не бих си купила никога, защото е непрактично, не е модерно и започва с още куп аргументи". Или пък на последния ми рожден ден просто ме застреля - подарявайки ми подаръка ми каза: "Сега не се радвай престорено". Изобщо не кожах да реагирам - колко точно е престорено: ако в този момент се зарадвам - все едно се преструвам, ако не се зарадвам - значи подаръка не ми харесва Чак след 5 секунди реагирах и на шега й казах :"Ужасен е , изобщо не ми харесва"

А особено съм се "радвала" в ситуации , когато съм реагирала според мен правилно и достойно, а тя ми е казвала: "Защо сега държиш да се правиш на интересна?" Точно в тези моменти такава приятелска критика ми е идвала в повече. Особено като след това дойде и ми каже : "Аз съм много искрен човек - винаги казвам нещата в очите на хората".

По-уместно, според мен, е да се спази някаква тактичност, а после - като се успокоя, може и да ми каже - така и така, мисля, че тук и тук сбърка - ако я попитам. Аз винаги така правя - първо чакам да ме питат и след това гледам максимално да не засегна хората. Колкото и да ценя и обичам тази приятелка, колкото и да знам че винаги е искрена, предпочитам да не я питам за съвет, защото може да ми ореже крилата безмилостно точно, когато съм се навила да направя нещо, за което дълго съм събирала смелост

Така че - ако тактичността е да смекчаваме неприятната истина на хората, за да я превъзмогнат по - леко, а намираме по-непотискащ начин да си дадем съветите - аз съм за по-приятните, пък макар и не на 100% искрени думи.

Винаги съм искала да знам истината, каквато и да е тя! Може да съм мазохист, не знам, но все пак, предпочитам едни искрени, макар и не толкова галещи слуха, думи, пред едни дежурни, привидно приятни, но неискрени лъжи...

Е, не е задължително искрените думи да са неприятни - те могат да бъдат и много красиви, и пълни с любов...

Важното е да сме искрени - това може да нарани човека срещу нас, но може и да го изцели...

И е по-добре да нараним някого, но с истина, отколкото да го утешаваме, но с лъжа...Защото лъжата винаги носи много болка...

Има моменти,в които наистина е по-добре човек да излъже,за да не нарани друг,но лично аз предпочитам искрените думи,колкото и неприятни да са те и колкото и да ме заболи от тях,пред лъжливите приятни думи.Истината на първо място!

Това се нарича " Благородна лъжа " . В някои случаи е добре да я употребиш ... ама не трябва да злоупотребяваш с нея Според мен е по - добре да кажеш истината , независимо каква е тя ...

Това се нарича " Благородна лъжа " . В някои случаи е добре да я употребиш ... ама не трябва да злоупотребяваш с нея Според мен е по - добре да кажеш истината , независимо каква е тя ...

ToBy,много добре знам,че това се нарича "благородна лъжа",но това вече е друга тема.

Какво предпочитате да чуете:искрените,но неприятни думи или приятните,но неискрени думи?

Трудно ми е да кажа. Понеже обичам да се правя на света вода ненапита, би трябвало да кажа - искрените, но неприятни думи. Да, ама не. Трудно понасям истината, ако тя е в мой ущърб, и отказвам да я приема. Ето ти недостатък.

Но понеже не понасям лъжата във всичките й форми и прояви, гледам да съм искрена, пък дали това е приятно някому е друг въпрос. Но е простотия да бъдеш искрен, когато никой не го очаква от тебе. И забелязвам, че голяма част от хората не правят разлика между "искреност" и "критика". Всеки може да критикува, не всеки може да е искрен.

Искрените думи...независимо какви са, приятни или неприятни...

Напълно съм съгласен с теб!

Искрените думи, независимо какви са.. Болката се търпи.. Предпочитам я в началото - да е искрена, отколкото след време.. да я разбера истината от някой друг или случайно..

Но за едно не съм съгласна..не винаги искрените думи са неприятни.. и не винаги приятните не са искрени. Всичко опира до човека и човека срещу него..

Приятни-неприятни,аз съм си такава,а и съм Стрелец - казвам истината

От това си патя естествено,но друга не мога да бъда

Ненавиждам лъжата до дъното на душата си и всякакви лицемери са извън обсега ми на контакти

За мен е без значение,важното е човекът,който ги казва,да е добронамерен. Защото кой може да гарантира,че дори и да е искрен,позицията му е точна? Всичко е относително - дори някой да е искрен с мен и да ми каже неприятни за мен неща,това е неговата субективна оценка. Аз ще я приема,и ще продължа напред.

Преди седмица по свят и личност играхме на една игра: всеки излизаше отпред, избираше си някой от класа и казваше какво харесва и какво не харесва в него. Учуди ме факта, че на всички им беше по-лесно да казват това, което не им харесва, а не това, което им харесва. След това както се очакваше имаше сърдити, нацупени...

Та мисълта ми е, че май на никой от нас не му харесва да му казват истината в очите, когато тази истина не му е угодна. Истината боли както казват. Аз предпочитам да чувам винаги истината. Предпочитам хората да са искрени с мен, от колкото да лицемерничат. Искрените думи не винаги са приятни, но поне са истина.

От приятелите и близките ми хора предпочитам искрени, макар и болезнени думи, а от другите - все тая

Искрените думи, независимо какви са.. Болката се търпи.. Предпочитам я в началото - да е искрена, отколкото след време.. да я разбера истината от някой друг или случайно..

Но за едно не съм съгласна..не винаги искрените думи са неприятни.. и не винаги приятните не са искрени. Всичко опира до човека и човека срещу него..

Искреността я свързвам с това да казваш истината независимо от това дали боли или не, но в повечето случаи от Истината повече боли... и сега констатирам, че искреноста и прямостта към мен я имат само хората които истински ме уважават и обичат, но тези думи винаги ми звучат много тежко...това го осъзнавам релно чак сега...Истината Винаги носи болка, защото релано погледнато Ние хората предпочитаме да ни казват мили думи дори и да са лъжовни...когато някои ни каже много си красива или много си умен ние веднага реагираме и ни става Хубаво на Егото...без да се замисляме дали човека е искрен или просто иска да вземе нещо от нас чрез този вид манипулация и ние отпускаме защитата и си казваме: О, на този човек мога да му вярвам...ама уви...не е така...чувала съм хора които пред мен едно говорят и това същото после на друг го казват и какъв е извода Лъжа, Ласкателство, Лицемерие, Прикритост, Лукавство и Неискреностт- с цел достигане и завладяване на някоя личност..това е подло да използваш думите, за да хванеш човек в глупостта му...

Не всички хора са такива, но повечето които съм срещала използват този вид манипулация на ума на човека и съответно другия сваля защитата и е открит...

Аз предпочитам да ми казват истината независимо дали ще ме заболи или няма да ме заболи....

Винаги съм пряма, дори понякога да боли от думите ми предпочитам така от колкото да заблуждавам хората....Та от опит Знам, че боли от прямост и искреност също много пъти не са ме разбирали поради тази причина и ме мислят на груба, а не е това истината за мен...Просто съм искрена и пряма на 100 %, ако не искам нещо просто казвам не желая и това е...

Или ме приемат такава каквато съм или се дистанцират от мен, но Истинските приятели остава до мен независимо то всичко, защото знаят, че няма да ги предам и няма да ги излъжа...И аз знам, че щом са останали до мен значи са ми истински приятели независимо от търканията понякога които се получават помежду ни, което е неминуемо...

Искреност

Синоними

* откровеност, чистосърдечност, добросърдечност

* сърдечност, задушевност, приятелство

* преданост, всеотдайност, праволинейност

от Уикиречник

Редактирано 7 декември 200619 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

За мен е без значение,важното е човекът,който ги казва,да е добронамерен. Защото кой може да гарантира,че дори и да е искрен,позицията му е точна? Всичко е относително - дори някой да е искрен с мен и да ми каже неприятни за мен неща,това е неговата субективна оценка. Аз ще я приема,и ще продължа напред.

Напълно съгласна - истината е относителна, субективна, временна.

Човекът, който е част от едно общество, неминуемо е принуен да спазва всички норми на същото и да бъде "неискрен" с болшинството хора, с които контактува всеки ден.

Скоро правих проучване сред приятели, във връзка с един бъдещ проект, какво би станало, ако: "Всички хора в едно общество са искрени във всеки един момент от своето съществуване?"

Единодушният извод беше, че: 1 - такова общество не би могло да съществува, 2 - ако се появи като форма на общуване, ще доведе единствено и само до катастрофа.

Мнения?

Не напразно народът често се позовава на народната приказка за лошата дума. Има думи, които никога не забравяме и такива, които забравяме на секундата. По-важното е кой ги казва и с каква умисъл ги казва. Иначе и аз предпочитам искреността пред лъжата, но понякога истината боли. И тогава мисля, че е по-добре да се спести.

Не напразно народът често се позовава на народната приказка за лошата дума. Има думи, които никога не забравяме и такива, които забравяме на секундата. По-важното е кой ги казва и с каква умисъл ги казва. Иначе и аз предпочитам искреността пред лъжата, но понякога истината боли. И тогава мисля, че е по-добре да се спести.

Да, права си, понякога истината боли...

Но, повярвай ми, от лъжата боли дори повече...

От приятелите и близките ми хора предпочитам искрени, макар и болезнени думи, а от другите - все тая

Абсолютно заставам зад теб. (не в оня смисъл ,де)

И мен не ме интересуват останалите какво ми казват в очите или зад гърба ми.Дали ще са искренни или не-няма значение.Мнението им не ме интересува.

От приятелите ми и семейството обаче очаквам искреност,и ако не я получа ми става много гадно,защото една люжа,дори и "благородна" винаги накрая се разкрива,а тогава боли още повече-защото се оказва,че човекът,когото съм удостоил с доверието си ме е предал...

Ако трябва да избирам какво ще ми кажат между двата вида, предпочитам искрените думи, но от приятели и близки. Защото само от тях ще знам, че не са цел да ме наранят или обидят. Но ако аз трябва да избера какво да кажа, ще ми е трудно. Ще гледам да подбера някои по "омекотяващи" думи, леко да намекна или ще си замълча, но в никакъв случай няма да лъжа. Много зависи от човека отсреща и от това каква ще е неговата реакция.

Абе, то много ясно,че предпочитам искрените думи,ама понякога е толкова гадно,че за миг ми се иска да са ме излъгали,ама да не ми е толкова скапано... Както и да е...винаги съм ценяла искреността, но са много малко хората, в чиято искреност имам доверие... А за околните...хм..и да са искрени и да не са..аз си имам "едно на ум" и гледам да не взимам нещата присърце,когато това не е необходимо...