Много ми трябва този разказ, а не го намирам. Помагайте моля ви.

Редактирано 11 март 200818 г. от stanley56 (преглед на промените)

Никой ли не може да ми помогне ?

Никой ли не може да ми помогне ?

Заповядай-http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB...e?THEMEID=72232

Заповядай-http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB...e?THEMEID=72232

Мерси много!

Трябва ми есе върху Любовта и Омразата в Шибил. Някой ако може да помага че ми трябва след 2 часа! благодаря предварително

Редактирано 29 януари 200719 г. от arti (преглед на промените)

Не вярвам да намериш някъде, защото в разказа не може да се говори за омраза. Единствено Велико кехая изпитва нещо като омраза към Шибил, но не е точно омраза. Кой ти я зададе тази тема?

Тук има следните теми за "По жицата"

Йордан Йовков

"По жицата"

1. "По жицата" - Анализ - изтегли

2."Пожицата" - Бяла лястовичка... има ли я? - изтегли

3."По жицата" - Кой и защо страда в разказа? - изтегли

Това се водят материали за 12 клас - изтеглете оттук:

IX. ЙОРДАН ЙОВКОВ

1. Милена Кирова - Йордан Йовков. Митове и митология - виж

2. Светлозар Игов - Балканът, ханът и чифликът - виж

3. Емилия Велинова - Варианти на рамкиране в Йовковите прозаически цикли ("Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан", "Ако можеха да говорят")- виж

ЙОРДАН ЙОВКОВ - "СТАРОПЛАНИНСКИ ЛЕГЕНДИ"

1. Лора Попова - Митологемата "преображение" в "Старопланински легенди" - виж

2. Светлозар Игов - "Слизането" от Балкана - виж

3. Милена Кирова - "През чумавото" - виж

4. Людмила Малинова - "Най-вярната стража" - виж

5. Живко Парушев - Илюзиите на ловеца (Наблюдения върху Йовковия разказ "Кошута") - виж

6. Валентина Петрова - "Нишковата" символика в "Постолови воденици" на Йордан Йовков - виж

7. Мая Горчева - Амнезиите и паметта на литературата: два образа на Индже в българската литература - виж

ЙОРДАН ЙОВКОВ - "ПЕСЕНТА НА КОЛЕЛЕТАТА"

1. Борис Ангелов - "Образът на ковача в творчеството на Йовков" - виж

ЙОРДАН ЙОВКОВ - ВОЕННА ПРОЗА

1.Валери Сефанов - Лице и опако - функции и смисъл на сдвоения образ (размисли за "Последна радост") - виж

2. Людмила Малинова - "Най-вярната стража" - виж

ЙОРДАН ЙОВКОВ - "ВЕЧЕРИ В АНТИМОВСКИЯ ХАН"

1. Веселин Вълев - Човешката грижа. Противопоставяне и хармония в художествената логика на "Другоселец" - виж

2. Росица Нанкова - Женските образи в разказа "По жицата" от Йордан Йовков - виж

3. Светлозар Игов - Молитвите на балканския Йов (наблюдения върху Йовковия разказ "Вълкадин говори с бога") - виж

4. Мариета Иванова-Гиргинова - Митът Албена - виж

5. Ноеми Стоичкова - "Албена" и(или) "Албена" - виж

6. Иван Станков - "Земляци" - виж

7. Людмил Димитров - "По жицата" - виж

Трябва ми спешно темата Кой и защо страда в "По жицата", а не мога да я намеря...

Нонка,момичето в каруцата,тръгнало да види бялата лястовица

едната е "Песента на колелетата"-песен за смисъла на човешкия живот и другата е Световете на човешкото в разказа "Серафим"

Търсих , но не можах да намеря точно анализ на Последна Радост на Йовков.Намирам все анализ на дадена тема , но не и анализ на самото произведение.Моля, ако някой може и иска да помогне

Трябва ми спешно темата Кой и защо страда в "По жицата", а не мога да я намеря...

заповядай

КОЙ И ЗАЩО СТРАДА В РАЗКАЗА „ПО ЖИЦАТА”?

ТЕЗИСИ

Драги седмокласници, въпросът, който изг¬лежда много елементарен, в действителност изисква задълбочено познаване и осмисляне на Йовковата творба. Освен това, „По жицата" е от тези произведения, които при всеки нов про¬чит разкриват дълбоки идейни и смислови плас¬тове, изградени с характерните за Йовковото творчество средства и похвати.

Да актуализираме основните знания за раз¬каза, които ще ни послужат да съставим адек¬ватни твърдения в отговора.

Преди всичко „По жицата” ни въвежда в ду¬ховния свят на герои, чиято нравствена красо¬та се проявява в изживяването на страдание¬то, във вярата им в милосърдието. Възприема¬нето на този свят става през очите на Моканина, на когото писателят предоставя разчитане¬то на знаците във видимото пространство. Простичкият овчар разпознава с душата си те¬зи знаци на невидимото. Те са външните беле¬зи на безкрайно повтарящия се цикъл в живо¬та на човека - от страданието към надеждата и вярата, в неразривно единство с любовта и милосърдието.

Разказът е наситен с противоположни сим¬волни образи и асоциации. Змията е коварно и смъртоносно същество, символ на злото, пъл¬зящо по земята. Бялата лястовица се свързва в народните представи с надеждата, с новия жи¬вот; носи късмет и щастие. В разказа тя сим¬волизира божествената любов и милосърдие. Телеграфната жица, натежала като броеница от черните лястовици, създава асоциации за жи¬тейския път на човека, за неизменността на не¬говото битие, протичащо в страдание и надеж¬да. Богати асоциации поражда и контрастът между черния и белия цвят - като борба меж¬ду отчаянието и надеждата, безверието и вя¬рата, земното и небесното, мъката и просвет¬лението и пр. Различните аспекти на добро и зло в разказа се проявяват в диалектическо единство. Не е случаен подборът на символ¬ните им образи в творбата, за която Йовков черпи вдъхновение и от народната митология, например: „Ако змията обитава корените на космическото дърво, то птицата свива гнездо в клоните му".'

Тенденциозни в значението са и някои име¬на и факти в разказа. Гунчовото село се нарича Надежда. От него семейството тръгва по безк¬райния път на надеждата. Нонка е родена „по Богородица". Богородица въплъщава майчина¬та закрила, милосърдието, всеопрощението над разкаялите се.

Не е случаен изборът и на едно съпаралелно събитие - наближаването на Преображение Господне, което предизвиква ред асоциации. Християнският празник се чества на 6 август, когато учениците на Иисус - Петър, Яков и Йо¬ан са свидетелствали за славата на Божия син. Според писанието на Матей и Марко, пред очите им Иисус се преобразява и те виждат Божията светлина („Лицето му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като свет¬лина"; „дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг"). Така тримата апостоли се убеж¬дават в съществуването на Бог и в неговата сла¬ва. Моканина носи името на апостол Петър. Асоциирана със светлината, която библейски¬те герои виждат, бялата лястовица („досущ бя¬ла, като сняг") става символно означение на бо¬жията любов и милосърдие. В очите на Нонка грее също светлината на вярата, която озарява и Моканина.

В разказа няма развитие на сюжетна линия. За разлика от Елин Пелин, Иван Вазов и други познати ви автори, Йовков не „залага" на случ¬ката. Доколкото протича някакво събитие, то е незначително - обикновен житейски епизод. Бащата на болно момиче се отбива при Мока¬нина, за да го попита къде се намира някакво село и след разговора им отново поема пътя си. На преден план в творбата излизат множес¬тво разкази (на Моканина, на Гунчо, на куми¬цата, на Никола и Пеньо Сидеровите), чрез ко¬ито се очертават различни субективни гледи¬ща и се уплътняват образите на страданието и надеждата. Междувременно значението на бя¬лата лястовица се променя - за едни от разказ¬вачите тя е само поверие; за други става най-съкровена вяра в доброто, лишена от логиката на разума - така, както се вярва в Бог.

Отсъствието на сюжетност е компенсирано с дълбок психологически подтекст във всеки де¬тайл от разказа - портрет, жест, интонация, пей¬заж; с богатството от асоциации и символни зна¬чения.

Ключова дума в нашия въпрос е „страда", а двата въпроса „кой" и „защо" изискват вниква-не в душения свят на героите и изясняване на тяхното отношение към страданието в причинно-следствената му връзка. Вероятно обърнах¬те внимание, че въпросът „кой" е в единствено число, което може да предизвика недоумение - нали всеки от героите страда по свой начин: Нонка - пряко засегната от неизлечимата бо¬лест, родителите й - единственото им чедо си отива от този свят, Моканина - душата му е ус¬троена да откликва на чуждата болка и да я „присвоява". Но за кого от всички герои стра¬данието се оказва най-страшно изпитание, ко¬гато съзнанието не може да приеме съществу¬ващите факти такива, каквито са, и намерило временна утеха в чудото на вярата, отново ос¬тава самотно в своето безверие? „Има ли я?" -мисли си за бялата лястовичка Моканина във фи¬нала на разказа. За болната Нонка този въпрос не съществува. Вярата, неподвластна на разу¬ма, свети в младите й, усмихнати очи. Нейният въпрос не изразява съмнение в съществуването на бялата лястовица, а във възможността да я срещнат: „Ще я видим ли, чичо?". Пред очите на читателя се развива един парадокс: страдание¬то, като състояние на духа, отсъства у болното момиче, но страданието е засегнало дълбоко душата на Моканина - чуждия човек. Той е то¬зи, който отчаяно се нуждае от вяра, потресен от съдбата на Гунчовото семейство, и особено когато изрича лъжата пред Нонка. Спомнете си как говори той пред нея. Убедителен ли е? Каква е връзката между болката, смущението му и езиковата форма на тази реч? Нека да сравним и реакцията на всеки от героите след тази лъжа. „Майката стисна очи и заплака. Високият едър се¬лянин се закашля, хвана коня за юздите и го пове¬де. " А Моканина напътства „... Все по теля, все по теля!", сякаш сам себе си убеждава в чудо¬то, но очите му срещат само черния цвят по телеграфната жица. Душата му, намерила за миг покой във вярата на Нонка, отново се връща в скепсиса. И още, какво е това „нещо", което се повдига в гърдите му, задушава го, премреж¬ва очите му? Йовков отказва да го назове, ма¬кар и да повтаря тези думи в синтактичен паралелизъм в края на разказа. Не е ли това разпъва¬нето на душата между вярата и съмнението?

Йовков не представя реакцията единствено на момичето след лъжата на Моканина. Но не е ли ясно за читателя, че съмнението не може да засенчи светлината на вярата в очите й. Те свет¬ват още преди да получи отговор на въпроса си. Вярата е Божият благослов за Нонка, чийто образ сякаш е съсредоточил цялата божествена светлина в себе си.

Неверието в доброто е грях от християнска гледна точка. Разкаянието за греха намира из¬раз в този накъсан словесен ред в речта на Мо¬канина, когато той се мята между вярата и съм¬нението. В този смисъл Моканина е най-дра¬матичният образ в разказа.

Съмнението съществува и у Гунчо, който двук¬ратно заявява: „На мене да остане, не вярвам, ама жени нали са, пък болна е, чедо е..." Така Гун¬чо разграничава своята вяра от суеверието, сви¬детелства за човешкото си достойнство - на несретника, на когото не остава друг избор ос¬вен надеждата и вярата - един свръхчовешки промисъл.

След тези разсъждения ще си позволя да ви предложа следната

ТЕЗА

Едно от внушенията на Йовков е, че страда¬нието присъства като неотменима част в човеш¬кото битие и въпреки това в разказа не натежа¬ва песимизмът като отношение към света. Ге¬роите изпитват някаква светла примиреност към несретната си съдба, защото вярват в доброто, в някакъв неизразим висш промисъл, който ги напътства и укрепва духа им в най-страшните изпитания. Ако някой в разказа истински стра¬да, това е Моканина, разпъван от съмнения и колебания. Той именно се нуждае от вярата на Гунчовото семейство, но за овчаря тя е само мигновено просветление, след което отново го връхлитат терзанията и мъката на безверието.

ПЪРВА ПОДТЕЗА

Наистина, чрез съдбата на Гунчо и неговото семейство авторът показва в сгъстен рисунък об¬раза на страданието. Човек, у когото е заложе¬но доброто, не може да не откликне на такава мъка и Моканина неизбежно я преживява. Още преди да изслуша разказа на Гунчо, той вече е видял нейните външни белези.

АРГУМЕНТИ:

1. Направете стегнато и кратко изложение на детайлите, които разкриват страданието пред очи¬те на Моканина.

2. Отговорете и на въпроса защо той насърча¬ва Гунчо за разговор - да узнае повече подроб¬ности или да облекчи мъката на другоселеца.

3. Какви асоциации предизвиква образът на телеграфната жица?

ВТОРА ПОДТЕЗА

Въпреки че страданието непрекъснато съпът¬ства живота на Гунчо, той го посреща с някаква кротка примиреност, която е белег на светла и извисена човешка душевност.

АРГУМЕНТИ:

1. Разкрийте отношението на Гунчо към ни¬щетата. Разсъждавайте върху начина, по който той споменава Бога, в сравнение с Моканина („Сполай на бога..." и „Боже, колко мъка има..."). Има ли у другоселеца и сянка от недоволство?

2. Разтълкувайте двукратното повторение -„На мене да остане, не вярвам..."Защо, въпреки заявеното неверие, Гунчо е поел пътя по безк¬райната жица? Каква е неговата вяра?

3. Разсъждавайте върху следния откъс:

„- Та затуй съм дошел - каза по-смело и с об¬лекчение селянинът. - Рекох да те попитам, мо¬же да си я виждал, може да си чувал." Каква е ин¬тонацията, откъде идва облекчението? Защо „може да си я Виждал", а не „Има ли я?", както пита Моканина?

В извода може да споменете за красотата на душевния свят на Гунчо, дължаща се на това, че с житейска мъдрост той противопоставя на страданието бащината си любов, надеждата и вярата.

ТРЕТА ПОДТЕЗА

Пластично изваян в творбата е и образът на майката. Нейното присъствие е мълчаливо, но противопоставянето между страданието и на¬деждата за изцеление на единственото й чедо е показано със запомнящи се детайли.

АРГУМЕНТИРАЙТЕ се чрез тези детайли (синонимното повторение „ръченик", „ черния й чумбер"; епитетите „жълта и сломена от тегло же¬на "; жеста „ още отдалеч загледа мъжа си, като че искаше по лицето му да познае какво е научил"; глагола, използван в разказа на Гунчо „залови се майка му"; реакцията й след вестта за бялата ляс¬товица).

ЧЕТВЪРТА ПОДТЕЗА

Несъмнено, надеждата и вярата на Гунчовото семейство са духовната му опора в стра¬данието, недостижима за Моканина. От всич¬ки той изпитва най-силно угнетението на фак¬тическата безизходица. Неговият образ съче¬тава човешката доброта и отзивчивост, но и безсилието надуха пред страданието. Драма¬та на Моканина произтича от борбата между съмнението и вярата. Докоснал се за миг до просветлението, чрез светлината в очите на Нонка, в края на разказа скептицизмът му от¬ново надделява.

АРГУМЕНТИ:

1. Помислете, стреми ли се Моканина към вя¬рата, която Гунчо е стаил дълбоко у себе си, въп¬реки гласно изразеното неверие - вярата в чу¬дото на бялата лястовичка? („Ама истина ли е? - извика Моканина. - Къде била тая лястовичка?... Бяла?"}

2. Каква негова гледна точка се разкрива при описанието на пейзажната картина, видяна през неговите очи? („... наближаваше Преображение Господне... Много, но все черни.") Дълбоко в се¬бе си Моканина съзнава, че надеждата, свърза¬на с бялата лястовица, е последното убежище за изстрадалите души на тези хорица, но може ли той да из¬пита благодатната сила на тях¬ната вяра?

3. Какво го подтиква да излъже момичето, че е видял бялата лястовица? Каква светлина е ви¬дял в очите на Нонка? За миг той е почувствал вярата й като Божий благослов, като съхранена цялост на душата й, въпреки болезнената немощ на снагата й, „стопена от болестта..." Но за¬що е така мъчителна и неубедителна неговата реч? Защо авторът не назовава „нещото", което го души? Това „нещо" го измъчва и в края на разказа, след като дълго е сподирял с поглед от¬далечаващата се каруца. Вие как ще изтълкува¬те значението на неопределителното местоимение?

Аргументацията ви ще бъде целенасочена, ако стигнете до извода, че Йовков, като истинс¬ки сърцевед, е очертал светлия душевен строй на тези, които са надмогнали страданието чрез вярата им в някакъв промисъл, непостижим ни¬то за разума, нито за езика. Тези хора правят света по-светъл и по-добър. Преображението Господне у тях засяга и Моканина, който, ма¬кар и да се връща към съмнението, ще носи завинаги искрицата просветление в душата си. Белязан от вярата, той вече ще вижда по нов начин света - преобразен от чудотворната й си¬ла.

Тези обобщителни мисли могат да ви послу¬жат и като заключение на отговора.

Желая ти успех!

Здравейте НАй-напред поздравления за чудесния форум мн е готин !!!

И сега по темата.. Значи трябвами анализ на Йордан Йовков - "През чумавото"

Значи за анализа трябва да не е от типа на лис... а да е като план(подробен) ето така:

1.Семантика на заглавието...(по 1/2 изр за сичко така...)

2.творческа история

3.жанр- тука зн че е разказ

4.тема

5.мотиви

6.лирическо време и пространство

7.композиция

8идейни внушения

И ето така като план и по подробно за сяка точка по изречение 2... (аа и след внушенията.. по строфи.. за сяка строфа по малко хаха ) така го иска наща класна

Такъв анализ искам (като план) Много се надявам да ми помогнете то ми е за утре и .. едвали някой толкова бързо ще отряйгира(аз и мн кисно се сетх де...) ама.. помагайте плсс !!! ;(

Никой ли неможе да ми помогне...

моляви помагайте хора....

2.6 Не се толерира практиката на flood – публикуване на едно и също нещо многократно, както и публикуването на голям брой мнения от един потребител едно след друго. За добавяне на информация към предишен пост има бутон "Редактирай" на всеки ваш пост.

2.8 Не са желателни безсъдържателните мнения ("Хахахахахахаха", "Жестоко е!", "Много яко", "Харесва ми!", емотиконки и т.н.) и теми. Нека подобни мнения бъдат придружавани с обосновка.

Написал си желанието си, ако някой може, ще ти помогне!

1. Трябва ми анализ на " през чумавото "

Трябва ми под формата на план ето така: (така ми гоискат ) ето :

Творческа история

Тема,Мотиви,Проблеми

Жанр и форма на изказ

Хронотоп - време,пространство(тоест художествено време и пространство)

Образна система

Сюжет и композиция

-- композиция и експозиция / завръзка и развръзка

+ретроспекция

Образи, похвати за тяхното изграждане

-социалната принадлежност/речева характеристика/действена характеристика

Идейни внушения -/ послания

Значи ато такъв анализ ми трябва на "през чумавото" под формата на план МНого се надявам да ми помогнете и в най скоро време да отговорите че ми е за утре.. имам вече три 2-ки и ако не направя този анализ и не си направя поправка на класното утре (за него ще напиша следмалко) съм мн лошо обречен.. ;( хаха.. моляви помогнете ми ;(

А ето и за класното ... Значи трябнва ми ИС (интерпретативно съчинение) на "стихии" от Елисавета Багряна

Еми това е анализчето и ИС-то Моляви помогнете ми.... разчитам на вас

Анализ на "Най-вярната стража" на Йовков- Хора моля ви да ми пратите каквото имате по тази тема

Редактирано 8 януари 200917 г. от potrebitel (преглед на промените)

Анализ на "Най-вярната стража" на Йовков- Хора моля ви да ми пратите каквото имате по тази тема

Магическата сила на женската красота в драмата "Албена"-Ако някой може да ми помогне ще съм много благодарен, само че да не е тази:

Магическата сила на женската красота в разказа ”Албена” от Йовков

Разказът ”Албена” е вписан в една от представителните Йовкови творби – произведенията от ”Вечери в Антимовския хан” (1928г.) създават очарователен фикционален свят, възкресяват тукашното село и тукашния човек, каквито са във въображението на писателя, тъгуващ за едно безвъзвратно отминало време. Йовков не се интересува твърде от социалните конфликти на селото. Авторът на ”Албена” се вълнува от друг тип проблематика, от други измерения на човешкото и на българското, когато пресъздава тукашния патриархален свят.

Произведението ”Албена” разисква възлов за цялото творчество не белетриста проблемен кръг. Въвличайки ни като своеобразни зрители в историята на една хубава жена, участвала в най-тежкото от престъпленията – в убийството, повествователят ни кара да си задаваме трудни за обмисляне въпроси: подсъдна ли е красотата, виновна ли е тя:ако хубостта води с себе си греха, може ли, нужно ли е човекът да я ”забрани”;ако за да живее със и в доброто, той трябва да се откаже от красотата, струва ли си пре*иваването в доброто, верността към доброто; ако всяко престъпление се наказва, престъплението поради страст, провокирана от красотата, по-малко ли е престъпление и т.н.

В разказа ”Албена” ”криминалната” история е превърната в история за сложността на конкретния житейски казус, който не може да бъде лесно побран, лесно осмислен и твърдите и уж семантически ясни категории на оценяването-класифициране като ”добро” и ”зло”.

Куцара, мъжът на Албена от разказа, като чели няма и не би могъл да има нещо общо с жената в която са влюбени всички (”Той беше неугледен, тромав и прост човек, който само работеше и мълчеше.Неуморим като машина, цял посипан с паспал, той мъкнеше тежките чували и макар и всеки ден и всеки час да беше там, срещаха го и го отминаваха, като че не беше жив човек, а вещ. Отначало говореха за него, но колкото да се почудят как е могло такова плашило като него да взема такава хубава жена като Албена. ”Хубавата ябълка свинята я изяда” – Казваха, но после престанаха да говорят и това и повече не се занимаваха с него”). И Нягулица (”Слаба, преди време остаряла, повехнала”) не е – като че ли – истинската ”половинка” на Нягул (”…рус и хубавеляк, … калпакът му бутнат назад, а перчанът … разбъркан”).За окото, ценящо хубостта, хармонията в гледките на човешкото, Нягул и Албена са си ”лика-прилика”.Но наредбите на реалността са по-други. Текстът не обяснява как и защо Албена се оказва жена на куцар. Йовковски е и начинът, по който в историята на грешницата Албена се намесва детето и. Албена е участвала в убийството на бащата на своето дете, то пък става причина истината да излезе наяве, може би я изпраща на въжето – странна симетрия управлява битието; последната прегръдка на майката и детето и събират не просто хора от една и съща кръв, а и трагически виновни един пред друг човеци, люде, разделени завинаги от греха който всеки от тях има пред другия.

Пак съвсем по Йовковски в ”Албена” красотата се оказва дар, белязващ живота на индивида по двусмислен начин. Тя го прави желан, твърде важен за околните, събиращ сънищата и копнежите на обикновените, и в същото време го отделя от всички останали, товари го с кръста на неговата изключителност и му налага да плати – рано или късно, по един или друг начин – свръхцена за даденото му от съдбата.

В разказа красотата и престъплението, красотата и греха се оказват тясно свързани. Нацията ”помни” каква е била тя преди престъплението (все се е смеела, очите и са играели); разказът знае и отношението на групата към жената, на който и е харесвало да бъде толкова много харесвана. Албена е извършила нещо непростимо, хубостта и е превърнала в убиец мъжа, запленен от любовта и. Но все пак, когато минава през тълпата, сърцата на хората се обръщат. Като че ли ”превеждайки” в женски вариант познатата от фолклора молба на хайдутина, отиващ на бесило, да е хубав в смъртта си, повествователят кара героинята си да пожелае – като последна милост – да се премени, да се нагизди. Ярката и красота сбъдва отново властта си над людете – въпреки всичко, въпреки ясното им съзнание, че пред тях е голямата грешница, убийца.

За пишещия въздействието на изключителната женска красота е също като на магията – именно магията е онова отвъд разума и обяснимостта, онова, което осъществява уж невъзможното. Магията не държи дълго тълпата във властта си. Жените се разгневяват, защото се оказва, че още един мъж е бил готов на всичко заради любовта на красивата грешница, мъжете не понасят, че някой е до нея – съвсем на истина е до нея, защото е споделил с виновната престъплението, както ще сподели и наказанието и. Омразата и гневът се завръщат в думите и жестовете на селяните изпращащи убийците. Но все пак чудото се е случило, така да се каже, пред очите ни – макар и за малко дори колективът е повярвал че красотата би трябвало да бъде неподсъдна, че за голямата хубост трябва да има прошка, каквото и да е сторила, че тя е такава изключителна, абсолютна ценност, та е сама за себе си мяра и закон. Дори и когато знаем как трябва да отсъдим, скърбим пред необходимостта, да отсъдим срещу красотата, поне за миг желаем някакво – ако ще и фантастично – спасение за нея.

Творецът Йовков ни изправя пред сложността на една роля, която уж играем от раждането та до смъртта с лекота – ролята на човека. Излиза че две от основните му потребности – потребността от пре*иваване в доброто и потребността от красота – също не подлежат на лесно хармонизиране. Избирайки да удовлетвори едната, човекът се обрича на загуба, на разлъка с другата. Това означава, че тъгата винаги ще е негов спътник, че накърнеността на света е неговия дял, че непълнотата на битието е онова, което му е дадено.

”Албена” е само един от многото текстове, заради които Йовковото творчество от десетилетия присъства в класическият фонд на българската художествена словесност. То пресъздава битието през погледа на творец, натрупал и знания, и печал, но и надежда за човешкото в не лекия си път. Поривът по красота и добро, по достойно съществуване за индивида и за групата присъства в много от Йовковите произведения. Макар и да са посветени на тукашната действителност, но тукашните хора, те носят универсални послания, разбираеми за всяка – не само за българската, дори не само за балканската – културна среда.

Редактирано 19 януари 200917 г. от potrebitel (преглед на промените)

Страданието и състраданието в разказа "По жицата"

_____________________________________.rtf

2.1 Писането на български език с кирилица е задължително. Теми и съобщения, написани на латиница или само с главни букви, се изтриват без предупреждение.

Редактирано 12 април 200917 г. от potrebitel
кирилица (преглед на промените)

Здравейте трябва ми Образът на Шибил-Йордан Йовков моля ви някой ще ми помогне ли да го отквия Благодаря предварително

Спешно ми трябва подробен преразказ на "Другоселец"-Йовков,ако някой може да помага!

Редактирано 4 ноември 201015 г. от capnemo (преглед на промените)

Спешно ми трябва подробен преразказ на "Другоселец"-Йовков,ако някой може да помага!

Виж това дали върши работа..