Навършват се 134 години от обесването на Васил Левски. Наричан още Дякона или Апостола, Левски е обесен в покрайнините на София на 19 февруари 1873 г.

Левски е заловен от турските власти на 27 декември 1872 г. край село Къкрина, Ловешко. Първоначално е отведен за разследване в Търново, а след това е изправен пред специален съд в София. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци, предава агенция Фокус. На 7 януари е организирана очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На следващия ден за одобрение специалната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, участвали в обира при Арабаконак. В края на януари и началото на февруари група комитетски дейци от Чирпанско и Старозагорско замислят план за освобождаването на Васил Левски. Под ръководството на Атанас Узунов се подготвя чета, която трябва да спре влака за Одрин и да освободи Левски. Замисълът не довежда до съществен резултат. Левски е осъден на смърт чрез обесване. Със специална султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е потвърдена.

Годишнината от гибелта на Левски ще бъде отбелязана в цялата страна. Председателят на фондация "Васил Левски" Стоян Джавезов заяви, че Левски е националната икона, националният герой на България. По думите му посланията на Апостола - нравствени, политически, идейни, са актуални и днес и той продължава да вдъхновява всички поколения българи. Възпоменателна церемония по повод навършването на 134 години от обесването на Васил Левски организира Столична община. Церемонията ще се проведе пред паметника на Васил Левски в 18.00 ч . По време на церемонията слово за Апостола ще произнесе историкът и директор на Националния исторически музей Божидар Димитров. Това съобщиха от Столична община. В рамките на отбелязването на 134- та годишнина от гибелта на Апостола ще прозвучи изпълнение на „Достойно естъ" от хор "България" и ще бъде запален жертвеника от гвардейци. Текстове за Левски ще прозвучат в изпълнение на актьорите Силвия Лулчева и Георги Георгиев. Президентът Георги Първанов ще се срещне със заместник-председателя на Европейската комисия и комисар по въпросите на правосъдието, свободата и сигурността Франко Фратини. Държавният глава ще присъства на възпоменателна панихида в храм "Света София" по повод годишнината от гибелта на Васил Левски. По-късно Георги Първанов ще присъства пред паметника на Апостола на церемонията по отбелязване на годишнината от неговата гибел.С факелно шествие от Националния дворец на културата до паметника на Васил Левски в столицата "Атака" ще отбележи деня на Апостола на свободата Васил Левски. Художествена вечер "Памет за Левски", която е посветена на 62-та годишнина от обявяването на Васил Левски за патрон на Военното училище и 134-та годишнина от неговата гибел, ще се състои в Концертната зала на Централния военен клуб. В 12 часа жителите на Ловеч ще се поклонят пред паметника на Васил Левски и ще положат венци и цветя. Ще бъде отслужена и заупокойна молитва, съобщи кореспондентът на БНР Стела Бочева. "Последният път на Левски" е мотото на туристическия поход до Къкринското ханче, където Апостола е заловен от турците. Тази вечер в ловчанско читалище "Наука" ще се състои възпоменателен концерт и ще бъдат връчени наградите на победителите в ученическите състезания по математика и конкурса за детска рисунка, посветена на живота и делото на Левски.

В Рим, в предоставения на Българската църковна община храм "Св.Св. Викентий и Анастасий", днес ще бъде отслужена панихида в памет на йеродякон Игнатий - Васил Левски, съобщи Българската православна църковна община в Рим "Св. Св. Кирил и Методий". Възпоменателната света панихида по случай 134-ата годишнина от гибелта на Васил Левски ще бъде отслужена по благословението на Негово Преосвещенство Тивериополския епископ Тихон, викарий на Западно и Средноевропейската епархия. Очаква се на богослужението да присъстват дипломати от българското посолство в Италия.

Източник: actualno

Безспорно,най-великият българин !

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев

Безспорно,най-великият българин !

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев

Наистина той заслужава прозвището най-великият българин!

Поклон пред паметта му!

Лека му пръст и светла му памет!

Днес отбелязваме 134-годишнината от гибелта на Левски. На 19 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. е изпълнена смъртната присъда на Васил Левски. Мястото тогава е било в покрайнините на София, предаде БГНЕС.

Няма личност, която така трайно да е заселена в българското национално съзнание, в историческата памет на българите. На тази дата, независимо от официалното отбелязване, хората идват сами и оставят цвете в памет и почит към Апостола. Преди повече от 20 години един от най-големите изследователи на делото и личността на Васил Левски, покойният историк проф. Николай Генчев написа:

"Съчетал в себе си качествата на мислителя, идеолога и политика, споени от изключително благородство, Левски дава през 70-те години на ХІХ век на България това, което бе и липсвало 5 века. У него народната свяст намира завършена еманация. И днес ние продължаваме да се питаме как е било възможно в българската робска земя да се роди този гений на мисълта и делото".

Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Васил Левски е известен още с прозвищата си "Дякон", "Апостол" - счита се за идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Той учи във взаимно училище в Карлово. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий. На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон. По-късно (1861 г.) обаче под влияние на Георги Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.

През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски. През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 - 1868).

Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак, Левски е против, но не успява да наложи идеята си. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. е заловен от турската полиция до Къкринското ханче, близо до Ловеч. Съдът го осъжда на смърт чрез обесване.

Тази година през лятото се навършват 170 години от рождението на Апостола, но в паметта на поколения българи остава преди всичко датата на гибелта му като един от най-тъжните и безнадеждни дни в историята. Спомен, съхранен завинаги в музиката на Ботевото стихотворение "Обесването на Васил Левски".

Добре че не си жив,Апостоле - да ни видиш чистата и свята република...

Поклон,ти си велик българин !

Васил ЛевскиВасил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка.

Васил Левски е най-малко известен с официалното си име, както и с духовното си име дякон Игнатий. Самият той се подписва в протоколите Дякон Левский, а неговите съратници го наричат Васил Дякона или само Дякона или Дякончето. Известен е с няколко турски псевдоними, например Аслан Дервишооглу Кърджалъ (В. Левски) (документ на БРЦК - Букурещ, 16 юни 1872 г.), Ефенди Аслан Дервишооглу, както и с български псевдоними: Главният книжар, Тропчо, Драгойчо и др., вкл. и един арменски - Ованес. След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години, в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов. Васил Левски е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Левски учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя сами остават да се грижат за семейството. От 1855 г. е послушник при вуйчо си Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир "Св. Спас" под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. Пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон. По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.

През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, но Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако упортва в настояването си. 1864-1866 г. Левски е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това ( 1867) в Еникьой, Северна Добруджа. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се среща с Раковски.

През 1867г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 – 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, Левски се прехвърля в Румъния. След това отново се връща в Зайчар и пак заминава за Румъния.

След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети. На 11 декември 1868 г. започва първата си агитационна обиколка из България, която завършва през февруари 1869 г. Март-април 1869 г. се връща в Румъния. Започва втората си обиколка из България на 1 май 1869 г., по време на която основава революционни комитети. На 26 август 1869 г. се връща в Румъния през Русе. Убеждава за преместването на революционния център в България, но не среща подкрепа.

В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО — „Привременно правителство в България“. На 7 януари (стар стил, Ивановден) 1872 г. основава в Троянския манастир първия монашески революционен комитет, чийто председател става йеромонах Макарий (от 1876 до 1897 г. игумен на манастира).

През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Спори се за името на предателя - поп Кръстю Никифоров (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин поп Луканов (председателя на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски. Съществуват и мнения, че предател не е имало.

Паметникът на Васил Левски в центъра на СофияСъдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. На 18 февруари[1] (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

През 1956 г. при археологически разкопки в църквата "Света Петка Самарджийска" в центъра на София е разкрито погребение, около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.

[редактиране] Бележки

↑ 1,0 1,1 Обесването на Васил Левски, 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари, а не на 19 по нов стил. Въпреки това годишнината от смъртта му по традиция се отбелязва на 19 февруари. За подробности вижте стар стил

Божидар Димитров: Левски е най-успелият политик

На възпоменателната церемония в София пред паметника на Васил Левски по повод 134-та годишнина от обесването му застанаха президентът Георги Първанов, председателят на Народното събрание Георги Пирински, кметът на София Бойко Борисов, министри, общественици и граждани.

Събрали сме се тук, за да почетем паметта на най-великия българин, заяви в словото си историкът Божидар Димитров. Той нарече Левски най-успелият политик, единственият, който макар и увиснал на бесилото, е успял да постигне главната си политическа цел. Президентът Георги Първанов се поклони пред паметника на Васил Левски, а всички присъстващи почетоха с едноминутно мълчание паметта на Апостола. Гвардейци поднесоха венци и цветя от името официалните лица. Направиха го и десетки граждани. На официалната церемония пред паметника липсваха единствено представители на ДПС от управляващата коалиция, предаде бТВ. След приключването на церемонията пред паметника на Апостола се събраха около 200 симпатизанти на „Атака”. Преди това те тръгнаха с факелно шествие от НДК. По време на проявата нямаше инциденти. В речта си Волен Сидеров заяви, че “Атака“ е твърдо против присъединяването на Турция към ЕС. Той посочи още, че “Атака“ ще настоява Турция да изплати на България обезщетения за тракийските имоти.

Източник: dir.bg

Не знам дали ще се хареса на някой мнението ми , но за мен 19 февруари е най-черния ден в годината. ПРИЧИНАТА : ПРАЗНУВАМЕ ДЕНЯ , в който предците ни са оставили един от най-великите българи за всички времена да го обесят като куче. По всички телевизии по цял ден дават фоерверки, венци , шествия, разни политици щъкат насам-натам,правят си реклама и говорят глупости . ЗА КАКВО? Единственият ефект, който предизвиква всичко това в мен е чувство на СРАМ!!!!

ЗА МЕН ПРЕЗ ТОЗИ ДЕН ТРЯБВА ВСИЧКИ ДА ВЪРИМ С НАВЕДЕНА ГЛАВА, защото преди 134 години този велик човек е виснал на бесилото заради всички нас........

Прав си, че денят е по-скоро тъжен, но защо трябва да се срамуваме. Много са свденията, че различни групи са подготвили освобождаването на Левски по пътя за Цариград. За съжаление, в последния момент решават да го съдят в София и плановете не се осъществяват. Освен това пак българи нарушават заповедта, свалят тялото му от бесилката и го погребват. А относно цветята и шествията - мисля, че се следва заветът на Ботев: "Но стига ми тая награда,/ да каже нявга народа:/ "Умря сиромах за правда,/ за правда и за свобода!"