В последните няколко дни усилено проучвам въпроса. Резултатите показват, че хората не са наясно какво казват. Не си подреждат мислите. Противоречат си в едно изречение. Издават нечленоразделни звуци. Не осмислят думите. Или просто празнословят. Това не се отнася само за ежедневната реч. Няколко журналисти, говорещи по телевизията направо ме изкарват от нерви. Или погледнете анкетите по вестниците. Хората опитвайки се да кажат нещо "по-умно" говорят глупости. А пък да не говорим за страшно експанзивното навлизане на чуждици в езика ни. Наистина, неговото обогатяване не е страшно, но ние го бастисваме направо. Радвам се че в този форум хората се стараят. Но погледнете някой друг такъв и съм сигурен че твърденията ми ще се потвърдят. Това всичко води до едно повсеместно оглупяване. Как ли ще се развива литературата при такива тенденции?

Давайте, кажете дали сте съгласни, споделете вашите наблюдения по въпроса.

Дрън- дрън дрънканици....

Надявам се да не те обидя ivan_iliev3bg, но напоследък постовете ти са изпълнени предимно с критики към някой си или нещо си. Май доста си се разсърдил на някого?

По темата...като работила в сферата на журналистиката ще кажа, че тва е част от работата...естесвено, че в тв- то е пълно с некъдърници, във вестниците са два пъти по - големи, а в радиото са най - големите...Няма да обсъждам българската журналистика иначе това ще се брои за офтопик само ще отбележа, че работата на журналиста е да говори и вярвайте ми хич не е лесно да импровизираш пред камера само човек заставал някога пред такава може да ме разбере. Но гафаджии и некъдърници има навсякъде...

За езика...хората които ме познават знаят как говоря в кюто..."на мноу...яснууу, оййй..." и т.н И същите тези хора знаят, че на живо особено в зависимост от дадената ситуация си говоря правилно. Това, което искам да кажа, че работната среда, приятелския кръг, форумното пространството и т.н изискват различен речник. Това, че Фиф пише,че "лИбофта е важна", не означава, че той така се изразява навън...Честно казано не мисля, че на подобна база е правилно да се градят мнения или поне устойчиви мнения.

Това за "повсеместно оглупяване" е нещо, за което съм доста съгласна с теб, но по други причини, това че използвам "Капиши? " като израз не ме прави глупава нито пък полиглот естествено. За мен младото поколение е доста изпростяло.., но това е друга тема на разговор. не знам дали ти отговорих на въпроса, но дано съм ти била полезна и стига с този негативизъм прекалено много витае около теб- недей така.

Приемам конструктивната критика около негативизма си. Но имам право да говоря, и ще го използвам.

В крайна сметка се оплаквам от неумението на хората да се изказват. На моменти се чудя аз ли съм толкова тъп че не разбирам за какво ми говорят. Пример: Мой познат ми се оплаква за проблемите си с един колега. Всяка втора дума му беше "значи" и "т'ва" . И аз вместо да вникна в същността на неговият проблем, да се опитам да намеря решение или да му помогна, се обърках. Нищо не разбрах. " Ама той така, дойде при мене и значи ми вика т'ва и аз му викам значи да не ме занимава ама той т'ва и се скарахме." Заради тези случки имам призив:

НАУЧЕТЕ СЕ ДА СЕ ИЗРАЗЯВАТЕ.

Не е трудно. Искам само да разбера какво ми казвате.

Не е трудно. Искам само да разбера какво ми казвате.

Напротив, много е трудно да изградиш смислен текст. Проблемът (според мен) е в това, че голяма част от хората си мислят, че другият е в главата им и знае за какво говорят. От друга страна, просто не са се научили - когато му е било времето (в училище)- да се изразяват устно или писмено. Остава им само самоподготовката.

Не знам още във втори клас ни учат като ни се отправи въпрос, отговора ни да повтори въпроса...Примерно: Коя е най - високата планина в България" и ти отговаряш: " Най - високата планина в България е...."

Най - тъпото е че има хора, които наистина говорят така. Това ме побърква и то много повече от такива, които имат в речника си думи като"такова" "тва" "са" и т.н

Издивявам честно казвам ви, а да ми говорят на "ма"....или на разни други "гъзарски" обръщения като: "копеле"...ейййййййй тогава започвам да броя до десет наум преди да си кажа следващите думи.

И все пак...си мисля, че всичко си зависи от средата...Твоят приятел може и да ти е говорел на "такова" и "онакова" обаче пред шефа си едва ли би използвал същите думи.

Да не става на въпрос, че има хора, които страшно трудно се изразяват писмено, но това не им пречи да бъдат изключително приятни събеседници на живо.

Да не засягам и разни псевдоинтелектуалци, които си мислят, че колкото повече интелегентни думички вкарат в едно изречение, толкова повече показват колко чели, учили са и т.н А, мерси предпочитам таковата и онаковата....

Редактирано 27 февруари 200719 г. от dindi (преглед на промените)

Споделям мнението на марги и мисля, че точно това е причината за несмислените текстове. Освен това, мозъкът, като физически орган е на различно ниво при различните хора. Ето, аз например работя с алуминий, а това е най-вредния метал и действа на краткосрочната памет. Аз често си губя мислите, когато приказвам с хората, затова и предпочитам да пиша. В писмата си, мисля съм по-ясен, но разбира се, хората с които си пиша са капка в морето. Затова съм доволен на тяхната признателност. Ето, ако ти дам телефона си едва ли ще мога да ти кажа и 2 думи свързани на кръст. В същото време, приятелката ми, която е преводачка все ми повтаря, че ще побликува писмата ми! Каква ирония на съдбата. Ние с нея трудно се разбираме по телефона или на 4 очи!

dindi и мен ме дразнят псевдоинтелектуалците. Вчера в тоя форум четох няколко мнения на един модератор ( знам, че не може да се критикуват модераторите, но не се сдържам). Думичките, които използва в първите си няколко поста са неясни за 90% от хората. трябва ли да имам тълковен речник пред мен, за да разбера какво иска да ми каже? После "омекоти" писанията си, но това предизвика гнева на някои потребители само. Сигурно наистина разбира от нещата, които пише, но едва ли средностатистическия съфорумец ще го разбере. Мисля, че трябва да избираме начина на изразяване според събеседниците ни. Аз ако говоря с едно дете, никога няма да говоря така, както пиша. Ако говоря с колегите си, също. Ако успея да говоря и с шефа си, разговора е ясен С приятелката си ще говоря по друг начин, а тук пиша по трети.

Мен ме дразни и още нещо в изказванията на някои хора. Започвайки да разкказват за нещо, те се задълбочават в подробности, които едва ли са нужни. Почвам да следя мислите им и изпускам началото. Да не говорим, че в повечето случаи имам работа и не ми е до тяхните разкрасявания. Примерно говорим за някой непознат, а отсрещната страна се мъчи да се сети за името му, какво е работил, коя е жена му и докато се сети все повтаря " ааааа..." или " кажи го бе...". Ами аз откъде да го знам?

Друго което ме дразни в някои е неистовото им желание да повтарят едни и същи работи, които сме чували десетки пъти може би! Толкова ли е беден 50 годишния им житейски опит, че не могат да кажат нищо ново? На всичко отгоре ми отнемат не 5, не 10, ами незнам колко си минути когато имам работа за вършене. Аз нали съм търпелив и толерантен, та ги чакам да кажат това, което съм чувал много пъти!

Честно да си кажа, дразнят ме малко и твърде дългите постове като моя Днес написах няколко такива и все се питах, дали някой ще има време да ги прочете

Зантее ли, че кгоато чтеете нисапаното, вжано е првътаа и поледсанта бквуа от дмаута да бдаът на мсятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже, че вскичтоо твоа вемре котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.

Проблемът тук не е да наредиш правилно буквите в думата, а думите в изречението Но беше забавно упражнение Ивсот

bildera_ не съм съгласна и в предния си пост го казах има хора, които изпитва затруднение да се изказват писмено, но в никакъв случай това не означава, че са неспосособни, неграмотни и малоумни и производните им. Все пак ако всеки втори можеше да пише като Вазов щяхме да имаме много Вазовци. Не случайно има хора, които се ориентират към математическите науки и такива, които предпочитат хуманитарните. Не бих казала, че един математик е по - глупав от един историк нищо, че ако им сложиш един бял лист пред тях историка би се изразил на хартия много по - безгрешно и стилно от математика. (Естествено, има ги и изключенията...) Пък и комуникацията да не си измислям са проценти, но в доста по - голяма стeпен е устна...Дори и в Интернет някои от нас предпочитат скайпа...

С останалата част от постта ти съм много съгласна...и един съвет от мен чети информацията във форума, която ти е достъпна. Ако някой е решил да си тренира речника в постовете си чудо голямо, не му прави удоволствието да си превеждаш още повече, че в повечето случаи е нещо, което не си заслужава. Аз отдавна съм спряла да чета постовете , които просто не ми допадат като стил. Въпрос на личен избор...дали ще контактуваш с някого или не...

Трудно е да се изразиш така,че всички да те разберат и да харесат мнението ти. Хора - бол,и всеки със странностите си,така че няма двама еднакви. Както се казваше в един от законите на Мърфи :

Трети закон на Чизхолм:

Предложения, изказани по един начин от вас, ще бъдат разбрани другояче

от останалите.

Следствия:

1. Дори да обяснявате така ясно, че да няма място даже за недоразумения,

ще се намери някой, който да ви разбере накриво.

2. Дори да направите нещо, което сте сигурни, че ще срещне всеобща под-

крепа, все ще се намери някой, на когото няма да се понрави.

p.s. bildera,ха на бас,че знам за кой мод говориш!

Проблемът тук не е да наредиш правилно буквите в думата, а думите в изречението Но беше забавно упражнение Ивсот

Нали! И на мен ми допадна.

По темата...

Толкова ми е трудно да си изразя мислите... особено като ги нямам.

От личен опит мога да потвърдя верността на закона изказан от WhiteHart.

Всеки човек е уникална съвкупност от таланти.

Някои хора могат да правят едно нещо по-добре, други друго.

Всеки може да става по-добър, стига да пожелае.

Това как възприемаме другите е отражение на състоянието ни в момента,

затова предлагам всички, които не са влюбени, бързо да се влюбват,

тогава ще виждат нещата и хората красиви и вълнуващи. Такива каквито всъщност са.