и все пак ако искаш да имаш приятели,бъди приятел...

Приятел може да наречеш този ,който в най-трудният ти момент - подаде ръка .Дори само да те попита "как си " или "имаш ли нужда от мен "това означава ,че на този човек не си му безразличен ,той мисли за теб .Приятелството е много сложно нещо и често бъркано в взаимоотношенията между хората .

Знаеш ли, започва да ми се връща вярата в приятелството. Наскоро един приятел направи един жест към мен ,с което показа, че наистина ми е приятел. Но въпреки всичко още не съм забравила горчивината от предишното разочарование. Но малко по малко пак започвам да вярвам в приятелството и все пак, както казах и преди, това, което чувствам най-лично ще си го запазвам за себе си

и все пак ако искаш да имаш приятели,бъди приятел...

И това е така

Сега ще ви разкажа една историйка за двама приятели. Малко е дълга, но да не ви пука По действителен случай е!!!

Извинявам се предварително ако е сложно написано.

Единият мъж ще го кръстя "М", а другият "Н". Има и момиче в което са влюбени и двамата. Нея ще я кръстя "А".

"М" и "Н" са приятели още от малки деца. "Н" е доста по-беден от "М" и затова често обядваше и вечереше в "М". Учеха в едно училище, даже и за висше образование пак учиха заедно. В края на своето образование и двамата се влюбват в "А". Известно време след като са се влюбили и двамата в едно и също момиче те не си казват нищо за това, но "Н" научава по някаква случайност, че и "М" е вслюбен в същото момиче. Въпреки това приятелството им продължава. Обаче много неща в живота им се променят. "М" вече не е толкова богат, а "Н" забогатява (не помня как точно забогатя). "А" избира да се омъжи за "Н". "М" не успява да й каже, че е влюбен в нея и просто се опитва да я забрави. След като "Н" и "А" решават да се оженят, те се преместват да живеят в друг град, но "Н" казва на "М", че ще го ожени за неговата (на "Н") сестра която живее в чужбина. Става така, че "М" не намира пари за да лекува болната си майка и започва да търси работа. Търсенето му се оказва безуспешно. Тогава той решава да отиде при "Н" който вече има своя фирма и е един от най-богатите в страната. След като "М" отива при "Н" за да го пита за работа, "Н" казва на секретарката си, че не познава такъв човек и я накарва да го изгони. След като е изгонен, "М" решава да отиде в къщата на приятеля си и да говори с "А". Там обаче вратата я отваря една прислужница и тя казва, че собственичката на къщата не познава такъв човек. "М" разбира, че "Н" се е променил много след като е забогатял и се прибира при майка си. Там той продължава да търси работа. Една вечер телефонът му звънва и му казват, че е приет на работа в една бижутерия. След като приключват телефонният разговор "М" се замисля и не успява да си спомни за тази бижутерия т.е. той не е ходил там за да търси работа. "Както и да е", казва си той и отива във въпросната бижутерия. Там му казват да започне работа веднага и му заплащат доста добре, а и всеки следващ месец заплатата му се увеличава.

Един ден в бижутерията идва едно доста красиво момиче и "М" се влюбва в нея от пръв поглед. Тя купува гривна за рожденния ден на приятелката си и си заминава. След като момичето си заминава "М" се чуди дали ще я срещне отново и много се ядосва, че не и е взел номера.

Няколко дни по-късно същото момиче се връща в бижутерията и казва, че иска да смени гривната. Тогава "М" й обяснява, че много е искал да се видят отново, това-онова, а тя му казва, че това със сменянето на гривната го е измислила само и само за да се срещнат отново.

Те стават гаджета и един месец си живеят прекрасно заедно. Една вечер обаче "М" вижда във вестника, че "Н" е починал след катастрофа. Той отива на погребението и там среща гаджето си. "М" пита "А" защо "Н" не го е приел в офиса си. Тя му отговаря, че "Н" не е искал "М" да работи като негов подчинен и затова му е намерил работа в една бижутерия. След като "М" чува това пита гаджето си от къде тя познава "Н" и какво прави на погребението. Тя му отковаря, че "Н" е бил нейн брат.

Тогава "М" си спомня думите: "Теб ще те оженя със сестра ми която е в чужбина"

Не е ли това истинско приятелство???

Редактирано 27 юни 200719 г. от Aragorn(Elesar) (преглед на промените)

Първо-животът не е само "цвятя и благоухания ".Розите си имат и бодли-защо си мислиш.че щом някой ти е приятел-трябва да ти говори само захаросани думички,от които да не плачеш?

Второ-как можеш да разбереш кой ще ти е "приятел до края на живота" ти? Нещо не мога да схвана?Та ти си жива все още.

Когато си на смъртното си легло-тогава ще можеш да разбереш кой е останал с теб до края.

Е, тогава може да се каже, че имам един истински приятел!

Верността определя това дали приятеля е истински или само гледа как да те използва за нещо....

Сега ще ви разкажа една историйка за двама приятели. Малко е дълга, но да не ви пука По действителен случай е!!!

Извинявам се предварително ако е сложно написано.

Единият мъж ще го кръстя "М", а другият "Н". Има и момиче в което са влюбени и двамата. Нея ще я кръстя "А".

.......

Не е ли това истинско приятелство???

Животът, както казва Вонегът е един от най-сложните. :-)

Хубава история, нищо чудно да е истинска, би станал и хубав филм.

А по темата: всяко приятелство е истинско.

Приятелството най-често възниква и се поддържа чрез съвместна дейност, териториална близост и споделено време. Когато тези условия изчезнат, повечето приятелства постепенно отслабват, ако не бъдат подхранвани по друг начин.

Заради това, най- интересен е въпросът какво отличава приятелствата, които преживяват промяната, от онези, които не успяват?