Днешният динамичен и комерсиален свят ни дава възможност да осъзнаем, какво е значението на думата приятелство. То може да се опише и така: “ Приятелството е бисер на морското дъно, години са нужни да го откриеш, а само секунди, за да загубиш” или е "ваза, в която не цъфти омраза, предателство и лицемерие". Съществува ли наистина толкова чиста и не опорочена връзка , която да се нарече приятелство ?

Не знам. Мисля все пак, че ако едно приятелство може да се загуби за секунди, то значи все пак не е било истинско приятелство

Има приятелство,и най добрия начин да запазим приятелите си е да не ги предаваме.

Истинското приятелство е силно зависимо от собствения ни егоизъм и егоизма на другите. Понеже тия качества на хората са под път и над път, истинското приятелство е една химера, която се е изграждала години и се е приела за истина. По тая логика, значи е възможно " приятелството " да се загуби за секунди - все пак всички сме егоисти

В наши дни приятелите, които са истински и до гроб са или химера, или последни 2-3 двойки заключени в зоологическата градина. В този свят, който се ръководи от парите и личния интерес, вече няма нищо истинско и нищо стойностно, да не говорим, че приятелсвото е на изчезване от мнооого години насам.

В наши дни приятелите, които са истински и до гроб са или химера, или последни 2-3 двойки заключени в зоологическата градина. В този свят, който се ръководи от парите и личния интерес, вече няма нищо истинско и нищо стойностно, да не говорим, че приятелсвото е на изчезване от мнооого години насам.

Напълно подкрепям твоето мнение

Съществува ли наистина толкова чиста и не опорочена връзка , която да се нарече приятелство ?

Съществува, разбира се. Когато връзката между приятели е чиста и истинска, както в и любовта, се създават безкрайно обогатяващи и безценни отношения. Радостта от подкрепата, която даваш и получаваш те прави по-пълноценен и мъдър в отношението ти към хората и света въобще.

Тц, не вервам...преди няколко месеца бих ви отговорила друго, но...живота си прави странни шеги...Когато пътищата ви се разделят колкото и добри приятели да сте били никога не е същото....

Приятелството е "ваза, в която не цъфти омраза, предателство и лицемерие".

Цъфти, цъфти и още как...

Принципно контактувам с адски много хора, срещам се с много хора, излизам с много хора, но малко от тях мога да нарека свои приятели. От приятели толкова съм патила...

Егото на човека винаги е било над приятелството и винаги ще бъде - жалко, че е така, но това е положението. Тъжно е да разбереш, че приятелите ти са с теб, само защото имат интерес от това, или че не могат да си преглътнт гордостта и първи да кажат "Извинявай" ... а най-тъжно е, когато животът ви запрати на два различни края на света ... но такъв е животът, по малко хубав, по малко тъжен ... (нещо много се отнесох)

Важното е,че приятелството е това, което ни помага по-лесно да се справяме с всичко, по-добре да не го тестваме - истинско или не, достатъчно е просто да е край нас

не вярвам да има истинско приятелство. Просто такива хора не са се още родили

Приятелството е нещо адски ценно ,но за жалост го осъзнаваме когато го загубим!Мисля че на секи се е случвало е бъде предаден или дори да предаде някой приятел ,което значи ,че не сте били толкова ценни един за друг!И когато намериш някого,с когото можеш да споделяш всичко и да те познава толкова добре ,че да знае какво точно ще направиш в сяка една дадена ситуация е мн яко!Аз намерих такава приятелка иии мн се радвам,че така лесно се справих,но се чудя какво става когато вече не сме в един град и не се виждаме толкова често сигурно ще се забравим което е малко жалко! и това мн ме плаши!

Има, има истинско приятелство..

" Истинско приятелство " е толкова относително понятие , че надали може да се даде точен отговор ... Аз вярвам , че е възможно , според моите си разбирания , но дали наистина имам такова и докога ...това никой не знае ...по-добре ми е да вярвам ...

Истинско приятелство съществува,защото когато с някой човек си толкова близък и му доверяваш съкровените си мисли и вярваш че именно от него ще получиш подкрепа...важното е също да не го предаваш и да му даваш пражилните савети според теб,защото само ти можеш да видиш нещата отстрани,но понякога не се вслушват в саветите ти,но това не е причина да се птказваме от приятелите си,защото в тези трудни моменти те могат да видят истинската ни същност.

Според мен съществува истинското приятелство но както по-горе казаха това е доста относително понятие така че нищо не е сигурно. Колкоото и добри приятели да са двама души нещо ще се случи. Никой не живее безпроблемно а и проблемите се получават най-много във връзките било между приятели или някоя любовна връзка.Според мен истинското приятелство значи да не предаваш,да си готов да се жертваш за другия и да изпитваш чисти и светли чувства към него едва ли не ти е кръвен роднина.Както вече казах - аз мисля че има такова приятелство но то се среща рядко или поне в сегашни дни.

Според мен съществува истинското приятелство но както по-горе казаха това е доста относително понятие така че нищо не е сигурно. Колкоото и добри приятели да са двама души нещо ще се случи. Никой не живее безпроблемно а и проблемите се получават най-много във връзките било между приятели или някоя любовна връзка.Според мен истинското приятелство значи да не предаваш,да си готов да се жертваш за другия и да изпитваш чисти и светли чувства към него едва ли не ти е кръвен роднина.Както вече казах - аз мисля че има такова приятелство но то се среща рядко или поне в сегашни дни.

Може и да се открие някаде.Не са го записали във червената книга.Но истинското е рядкост.

Естествено, че има истинско приятелство, но то е адски рядко срещано явление, феномен същински. Приятелството е като дръвче, което трябва да бъде поливано, облагородявано, обгрижвано и ревниво пазено, за да даде подходящ, разбирайте желан, и изобилен плод. И още нещо - познатите са много, но приятел може да е само един. Големите компании рано или късно се разпадат и тогава прокламации като "Кучките са много, братът е единствен!", плачливи сесии над тежка маса и магарешки (псевдоюнашки) ревове са безполезни като фалшивото приятелство, крепяло хората заедно.

Важно е в такъв момент да не останеш сам, а да си имап някого, с когото да преживееш болката, за да можеш да се изправиш още веднъж и да заявиш себе си на останалата част от света.

Щом в словосъчетанието присъства думата "истинско"-занчи има нещо гнило............

няма такова нещо-"истинско"-или го има или го няма.Не може да има "истинско" или "лъжливо",или "полу-".Просто е.Или го има или го няма.Точка по въпроса.Всички останали междинни положения са само преструвки и позиране.

Щом в словосъчетанието присъства думата "истинско"-занчи има нещо гнило............

няма такова нещо-"истинско"-или го има или го няма.Не може да има "истинско" или "лъжливо",или "полу-".Просто е.Или го има или го няма.Точка по въпроса.Всички останали междинни положения са само преструвки и позиране.

Абе и според мен може да има истинско приятелство защо не - но за целта е нужно многогодишно познанство. Не случайно народа е казал - изяж чувал сол с един човек да разбереш дали ти е приятел Приятел е този който те подкрепя в лоши мигове, разсмива те когато ти е тъжно, радва се заедно с теб, грижи се за теб когато имаш нужда... и то без никаква цел, а просто защото е приятел. Силно се надявам и вярвам че съществува такова чисто и искрено приятелство А добри познати и хора с които контактуваш всеки ден - бол!

Какво значи истинско приятелство, аз не съм приятел с някой "на ужким"...Или си , или не си...

Определено става ли въпрос за приятелство философията ми е следната : "Не ти е приятел този, който ти бърше сълзите, а този, който не те кара да плачеш.."

Дали, приятелите винаги не ни карат да плачем...?!?!

Не знам човек може да е истински приятел за всички хора, но рядко някой му става верен приятел до гроб...

За мен верен приятел е този, който е приятел до края на живота ми и мога да разчитам на него...

Браво, страхотна тема както винаги

Дали, приятелите винаги не ни карат да плачем...?!?!

Не знам човек може да е истински приятел за всички хора, но рядко някой му става верен приятел до гроб...

За мен верен приятел е този, който е приятел до края на живота ми и мога да разчитам на него...

Първо-животът не е само "цвятя и благоухания ".Розите си имат и бодли-защо си мислиш.че щом някой ти е приятел-трябва да ти говори само захаросани думички,от които да не плачеш?

Второ-как можеш да разбереш кой ще ти е "приятел до края на живота" ти? Нещо не мога да схвана?Та ти си жива все още.

Когато си на смъртното си легло-тогава ще можеш да разбереш кой е останал с теб до края.

Първо-животът не е само "цвятя и благоухания ".Розите си имат и бодли-защо си мислиш.че щом някой ти е приятел-трябва да ти говори само захаросани думички,от които да не плачеш?

Второ-как можеш да разбереш кой ще ти е "приятел до края на живота" ти? Нещо не мога да схвана?Та ти си жива все още.

Когато си на смъртното си легло-тогава ще можеш да разбереш кой е останал с теб до края.

Да, така е. Аз имах приятелка, с която споделях всичко, нямаше мисъл, минала през главата ми, и тя да не я знае, прекарвахме доста време заедно, абе супер ни беше и я смятах за "истинска приятелка",но...идва моментът на разочарованието и предателството и така ме заболя, че даже не ме е боляло толкова след раздяла с момче...Сега си имам две близки приятелки, но вече си имам едно наум и най-съкровените ми мисли и терзания си запазвам за себе си. Това не означава,че и с тях ще стане така, но, като съм се опарила веднъж, не мога да се доверя напълно...Но все се надявам, че има истинско приятелство

И аз мисля, че съществува...През много приятелства съм преминала до сега, но има такива, които си отиват и такива, които остават...За изгубените на съжалявам, защото има една поговорка " Нека Бог те пази от приятелите ти - от враговете сам можеш да се пазиш ! " Но пък с чиста съвест и Божия помощ мога да кажа, че съм благодарна за тези, които с течение на годините останаха и се утвърдиха ! Да приятелство съществува, за тези които знаят неговото значение!!!

Разбира се, че има истинско приятелство! Тоест, ако е приятелство, трябва да е истинско, искрено, иначе няма да се нарича такова...

Слава Богу, имам в живота си такива приятелства, които продължават вече години и съм много щастлива!

За мен приятелят е човек, който винаги те приема и обича такъв, какъвто си, дори да си на дъното, тоест, най-вече тогава...!

И обратното - ако съм паднала, ако съм се провалила, и тогава някой, когото съм смятала за много близък, ми обърне гръб, защо ми е да бъда с него, когато се изправя?!