На 26.05, Лама Джампа Тхайе, учител от школите Сакя и Кагю на тибетския будизъм, ще даде учението „Нектарът на щастливите”, текст, обобщаващ философския възглед за същността на реалността, съставен от Гатон Нгауанг Легпа, един от най-големите Сакя учители на 20-ти век.

На 27.05, Лама Джампа ще изпълни церемония по „Приемане на убежище” и ще даде инструкции за медитация върху Ченрези.

Ученията ще се проведат в „Дом на Архитекта” на ул. Кракра №11 в София. Входът ще е 4 или 5 лева.

За подробности: www.dechen.org/bg

Редактирано 2 май 200719 г. от mostly_harmless (преглед на промените)

Будистката традиция в Тибет

Като говорим за тибетския будизъм, трябва веднага да посочим неправомерността на употребата на термина „ламаизъм“ за обозначаване на това разклонение на Махаяна. Самите тибетци не познават тази дума, за тях съществуват само понятия като Дхарма (чой), Дхарма на Буда (санге чой) или Махаяна (тег па чен-по). Тази дума е създадена от европейците през ХIX век, за да подчертаe съществуващия в Тибет култ към духовния учител, „добрия приятел“ (каляна митра) или лама (от тибетските думи ла – „висок“ и ма – „няма“, т.е. „височайши“).1

_____________

1 Първоначално лами в Тибет наричали единствено и само „тулку“, т.е. преродените лами (вж. по-долу). По-късно тази дума обхванала всички пълноправни членове на монашеската сангха – бхикшу (тиб. гелонг). В Монголия лами се наричали всички духовни лица, носещи „одеждите на Дхарма“, а в Бурятия тя се прилага както по отношение на учениците (хуварака), така и към миряните, приели някои будистки обети. Думата лама в тибетските текстове се превежда като санскритската дума гуру (духовен учител, човек, който тежи на мястото си).

По този начин тибетският будизъм се превръщал в нещо като особена конфесия, което е абсолютно неоправдано, защото тибетската манастирска традиция не само е възприела, но и необикновено старателно е запазила и възпроизвела късноиндийската будистка традиция в цялата й пълнота. В това отношение с много по-голямо основание за особена конфесия би могло да се приеме китайският будизъм, който е силно трансформиран под въздействието на традиционната китайска култура. Що се отнася до култа към ламите, то почитането на учителя в йога (гуру-йога) е напълно индийско явление и е лишено от каквато и да било тибетска специфика. Фактически всички различия на тибетския и индийския будизъм от епохата на Палите съществуват само на нивото на народната и битовата религиозност, без да засягат „голямата традиция“.

През 60-те години на ХХ век въпросът за „ламаизма“ придобива и политическо измерение: след потушаването на антикитайското въстание в Тибет и бягството на Далай-лама ХIV в Индия (а особено по време на печално известната „Велика Пролетарска Културна Революция“, 1966 – 1976) властите на КНР осъществяват редица репресивни актове, насочени както срещу тибетското духовенство, така и срещу будистката традиция и националната култура на Тибет като цяло, твърдейки, че тибетският „ламаизъм“ (кит. лама дзяо) не е будизъм или пък е деградирала форма на будизъм и поради това не заслужава да бъде запазен като част от общокитайското културно наследство. Именно тогава Далай-лама призовава учените от цял свят да се откажат от употребата на думата „ламаизъм“. Няма да я употребяваме и ние, при това по причини, които имат изключително научен характер.

Началото на разпространението на будизма в Тибет е обвито в легенди,***Според самите тибетци техните предци са произлезли от съюза на маймуна (въплъщение на бодхисаттва Авалокитешвара) и планинска вещица (с което, по-скоро се намеква за конвергенцията на будизъм и бон-по шаманизъм, ПГ).*** но във всички случаи запознанството на народа от Страната на Снеговете с индийското учение е започнало не по-рано от VII век. По онова време Тибет е бил мощна във военно отношение държава, управлявана от царе, които впоследствие започнали да причисляват своя род към древноиндийските царе, споменавани в „Махабхарата“ и дори към самите братя Пандави – героите от този епос. Изобщо етногенезът на тибетците е доста тъмен. Най-вероятно е племената цян, които населявали земите на северозапад от древен Китай и често извършвали набези в китайските гранични райони, постепенно изтласквани от китайците, да отстъпвали на юг, докато не се установили на едно място, смесвайки се с малобройните групи автохтонно земеделско население с неясен произход, което явно е станало на границата на нашата ера. Макар че езикът на тибетците се числи към сино-тибетското семейство (към неговото тибетско-бирманско разклонение), не е изключено в техния етногенезис да са взели участие и ираноезични етнически групи. Във всеки случай е напълно възможно тайнственият Шаншунг (Шамбала, ПГ), древната държава, от която според тибетските легенди дошъл Шенраб, създателят на тяхната национална религия бон (бон-по), да е била населена с народ, който говорел език с индоевропейс

Будист орг.-Тибетски будизън

И ако указвате източниците си на информация, цена няма да имате (а и ще бъде по-културно) - http://shechen-bg.org/content/view/42/72/

Поема и Учения

от Дилго Кхйенце Ринпоче

Източникът на всички явления от самсара и нирвана

е същността на ума - пуста, сияйна,

всеобхватна, необятна като пространството.

Когато си в това състояние на подобна на небе необятност,

отпусни се в нейната откритост; остани в самата тази просторност,

слей се с това подобно на небе състояние:

По естествен начин то ще стане все по и по-отпуснато

Отлично!

Ако станеш умел

в този метод на обединяване на ум и възглед,

осъзнаването ти по естествен начин ще стане необятно.

и точно както слънцето свети безпрепятствено през пространството,

твоето състрадание не може да не огрява всички неосъзнати същества.

Умът, разделящ преживаването на субект и обект първо се идентифицира със субекта, 'Аз', след това с идеята за 'мое' и започва да се вкопчва в 'моето тяло’, 'моя ум' и 'моето име'. Докато привързаността ни към тези три схващания става все по-силна и по-силна, ние ставаме все по и по-загрижени само за собственото си добруване. Целият ни стремеж към удобство, липсата ни на издръжливост към неприятните обстоятелства в живота, ангажираността ни с удоволствието и болката, богатството и бедността, славата и неизвестността, възхвалите и клеветите идва поради тази идея за 'Аз.'

Ние обикновено сме толкова вкопчени в себе си, че едва ли някога изобщо се замисляме за благото на другите. Всъщност ние се интересуваме от другите не повече, отколкото един тигър се интересува от яденето на трева. Това е пълната противоположност на възгледа на Бодхисатвата. Егото всъщност е само едно творение на мисълта, и когато осъзнаете, че и обектът, в който се вкопчваме, и ума, който се вкопчва са пусти е лесно да се види, че другите не са различни от самите нас. Цялата енергия, която обикновено влагаме в това да се грижим за себе си, Бодхисатвите я влагат в това да се грижат за другите. Ако eдин Бодхисатва види, че ако се хвърли в огньовете на адаовете ще може да спаси дори едно единствено същество, той го прави без миг колебание, като лебед, който навлиза в хладно езеро.

Преведено от Матю Рикард

От "Рабсел" бр. 5

Шечен Публикации

Превод на Български, Иво Калушев

http://shechen-bg.org/index.php?option=con...=view&id=57

Съвършен учител. Дилго Кхйенце Ринпоче.

История на Линията Карма Кагю

Карма Кагю е една от главните будистки школи на Тибет. Като линия на пряка устна приемственост, тя особено цени медитацията и може чрез взаимодействие с квалифициран учител да доведе до пълно, директно преживяване на природата на ума.

Методите на Карма Кагю са били преподавани от историческия Буда Шакямуни на неговите най-близки ученици.

По-късно, те били предавани от индийските Махасидхи: Падмасамбхава, Тилопа, Наропа и Майтрипа, както и от прославените тибетски йоги Марпа и Миларепа. През 12-ти век, монахът Гампопа предал ученията на първия Гялва Кармапа, чиито последователни прераждания са ги запазили могъщи и трептящи през вековете. В наши дни, велики тибетски и бутански учители (лами), като Кунциг Шамар Ринпоче и Лопон Чечу Ринпоче, пренасят тази непрекъсната традиция, използвайки многото центрове на Карма Кагю по целия свят.

http://www.diamondway.bg/bg/karma-kagyu/

Три кратки учения

Дилго Кхйенце Ринпоче

Мислите и ума

Като вълни, всичките дейности на този живот безкрайно се търкалят, една след друга, и при все това те ни оставят да се чувстваме с празни ръце. Рояци мисли са минавали през ума ни, всяка от тях пораждаща множество други, но те само са увеличили нашето объркване и незадоволеност.

Когато изследваме отблизо обикновените навици, които ръководят всичко, което правим и се опитаме да открием откъде идват те, виждаме, че самият им източник е нашата неспособност да ги изследваме както трябва. Ние действаме, изхождайки от заблуденото схващане, че всичко притежава някаква истинска, субстанциална реалност. Когато погледнем по-внимателно обаче, ние откриваме, че феноменалният свят е като дъга – жив и шарен, но без никакво субстанциално съществуване.

Когато в небето се появява дъга ние виждаме много красиви цветове – и при все това една дъга не е нещ, с което можем да се облечем, или което можем да носим като украшение. Няма нищо, което да можем да хванем; това е просто явление, което се появява пред нас поради съчетаването на различни условия. Мислите възникват в ума точно по същия начин. Тя нямат абсолютно никаква стабилна същност или присъщо съществуване. Следователно няма логична причина мислите да имат такава власт над нас, нито някаква причина поради която да сме поробени от тях.

Умът е онова, което създава и самсара, и нирвана. И при все това в него няма кой знае какво – той е просто мисли. Щом веднъж разпознаем, че мислите са празни, умът повече няма да има силата да ни заблуждава. Но дотогава, докато приемаме своите заблудени мисли за истински, те ще продължават безпощадно да ни тормозят, както са правели през безброй минали животи. За да придобием контрол върху ума трябва да осъзнаем какво да правим и какво да избягваме, и също така трябва да сме будни и нащрек, постоянно да изследваме всичките си мисли, думи и действия.

За да отсечем вкопването на ума е важно да разберем, че всички провления са пусти, като появяването на вода в мираж. Красивите форми не подобряват ума, нито пък грозните форми могат да го наранят по някакъв начин. Скъсай оковите на надеждата и страха, на привличането и отблъскването и остани безпристрастен в разбирането, че всички явления не са нищо повече от проекции на твоя собствен ум.

Щом веднъж осъзнаеш абсолютната истина, тогава ще видиш, че цялото разгръщане на относителни явления, които се появяват в нея не са повече от илиюзия или сън. Да се осъзнае, че проявлението и пустотата са едно е онова, което е наречено простота, или свобода от концептуални ограничения.

Азът и другите

Така както ти искаш да бъдеш щастлив, трябва да искаш и другите да бъдат щастливи. Както искаш ти да си свободен от страданието, трябва да искаш и всички същества също да бъдат свободни от страданието. Трябва да мислиш: “Нека всички същества намерят щастието и причините за щастие. Нека те бъдат свободни от страданието и причините за страдание. Нека те винаги имат съвършено щастие, свободно от страдание. Нека те живеят в безпристрастност, без привързаност или омраза, а с любов към всички, без разграничение.”

Да изпитваш всеобхватна любов и почти непоносимо състрадание към всички живи същества е най-добрия начин да изпълниш желанията на всички Буди и Бодхисатви. Дори и ако в момена всъщност не си способен да помогнеш на никой по външен начин, медитирай върху любовта и състраданието постоянно през месеците и годините, докато сътраданието не стане неразделна част от самата тъкан на ума ти.

Докато се опитваш да практикуваш и да полагаш усилия по пътя е от ключова важност да помниш, че твоите усилия са в името на другите. Бъди смирен и помни, че всичките ти напъни са като детска игра в сравнение с необятната и безкрайна дейност на Бодхисатвите. Като родители, които осигуряват всичко за децата, които толкова обичат, никога не мисли, че си направил прекалено много за другите – или дори, че си направил достатъно. Дори и ако най-накрая успееш да установиш всички живи същества в съвършеното състояние на Буда, просто мисли, че всичките ти желания са се изпълнили. Никога не трябва да има дори следа от надежда за каквато и да било облага за теб в отплата.

Същността на практиката на Бодхисатвата е да отидеш отвъд вкопчването в себе си и да се посвешиш в служба на другите. Дейността на Бодхисатвата се опира на ума, не на това как могат да изглеждат действията ти външно. Истинската щедрост е отсъствието на вкопчване, крайната дисциплина е отсъствието на желание, а автентичното търпение е отсъствието на омраза. Бодхисатвите са способни да дадат своето кралство, своето тяло, най-скъпите си притежания, защото напълно са превъзмогнали всякаква вътрешна бедност и са необусловено готови да изпълнят нуждите на другите.

Практика

Ученията от които имаме най-голяма нужда са тези, които действително ще засилят и вдъхновят практиката ни. Много е хубаво да се получават учения висши като небето, но небето не е толкова лесно за хващане. Започниете с практики, които действително можете да асимилирате – развиване на решимост да се освободите от обикновените грижи, развиване на любов и състрадание – и като постигате стабилност в практиката си в един момент ще можете да овладеете всичките най-висши учения.

Единственият начин да се постигне освобождение от самсара и да се овладее всезнанието на просветлението е да се разчита на автентичен духовен учител. Автентичният духовен учител е като платното, което позволява на лодката да прекоси бързо океана.

Слънцето и луната се отразяват незабавно в бистрата, спокойна вода. По подобен начин благословиите на Трите Съпоценности присъстват винаги за онези, които имат пълно доверие в тях. Слънчевите лъчи падат еднакво навсякъде, но само където бъдат фокусирани с лупа могат да запалят сухата трева. Когато всеобхватните лъчи на състраданието на Будите бъдат фокусирани чрез лупата на вашето доверие и преданост, огънят на благословиите пламва в съществото ви.

Препятствия могат да възникнат от добри обстоятелства, както и от лоши обстоятелства, но те никога не трябва да ви спират или обезсилват. Бъдете като земята, която поддъжа всички живи същества безпристрастно, без да прави разлика между добро и лошо. Земата е просто там. Практиката ви трябва да се подсилва от трудните обстоятелства, с които се срещате, точно както един голям огън не изгасва от силния вятър а само започва да пламти още по-силно.

Когато някой те наранява, разглеждай го като добър учител, който ти показва пътя към просветлението и заслужава уважението ти. Моли се да можеш да му помогнеш колкото можеш повече и каквото и да се случи, никога не се надявай да имаш възможност да му отмъстиш. Заслужаваща особено възхищение е способноста да понасяш вредата и упреците на хора, които имат по-лошо образование, по-малка сила или умения от теб.

Погледни нещата направо и ще видиш, че човекът, който е нараняван, онзи, който нанася вредата и самата вреда са всичките напълно лишени от всякаква присъща реалност. Кой, в такъв случай, ще се ядосва на прости заблуди? Изправен пред тези празни привидности, има ли нещо, което да може да бъде спечелено или загубено? Има ли нещо, което да бъде харесвано или мразено? То е всичкото като празно небе. Разпознай това!

Щом веднъж овладееш вътрешния гняв ще откриеш, че отвън не е останал нито един противник. Но дотогава, докато служиш на своята омраза и се опитваш да се справиш с външните си противници, дори и да успееш, други неизбежно ще се изправят на тяхно място. Дори и да си успял да надвиеш всички в целия свят, твоят гняв само ще е станал по-силен; следването му никога няма да го накара да намалее. Единственият враг, с който наистина не трабва да се примиряваме е самата омраза. За да се победи врага на омразата е необходимо да се медитира еднонасочено върху търпението и любовта, докато те не се вкоренят истински в съществото ви. Тогава вече не може да има външни врагове.

Задай си въпроса, колко от милярдите обитатели на тази планета имат каквато и да била идея за това колко е рядка възможноста да се родиш като човешко същество. Колко от онези, които разбират рядкостта на човешкото раждане някога си помислят да използват този шанс, за да практикуват Дхарма? Колко от онези, които мислят за започване на Дхарма практика действително я започват? Колко от онези, които започват продължават с практиката? Колцина от онези, които продължават постигат окончателно осъзнаване? Наистина, онези, които достигат крайното осъзнаване, сравнени с онези, които не го достигат, са толкова малко, колкото звездите, които можете да видие посред бял ден, сравнени с безбройните звезди, които могат да се видят в ясното нощно небе.

Дотогава, докато ти, като повечето хора, не успяваш да разпознаеш истинската същност на човешкото съществуване, просто ще си пропиляваш живота в безполезна дейност и разсейване. Когато животът прекалено скоро достигне до неизбежния си край, ти няма да си постигнал абсолютно нищо стойностно. Когато обаче веднъж видиш истинската възможност, която този човешки живот ти дава, ти определено ще насочиш цялата си енергия в извличането на истинската му стойност, прилагайки Дхарма на практика.

Ако оползотвориш човешкия си живот по правилния начин, можеш да постигнеш просветление в самия този живот. Всички велики сидхи от миналото са били родени като обикновени хора. Но навлизайки в Дхарма, следвайки осъществен учител и посвещавайки целия си живот на практикуването на инструкциите, които са получили, те били способни да проявят просветлените дейности на великите Бодхисатви.

Певедено от Преводаческа Група Падмакара

от Дилго Кхйенце Ринпоче

Падмакара издания

(с) превод на български: Иво Калушев

http://shechen-bg.org/index.php?option=con...=view&id=67

Коренен текст от Шечен Гялтсап Пема Намгял

Обяснено от Шечен Рабджам Ринпоче

Превод: Ани Джинба Палмо

Превод на български: Иво Калушев

Част първа

Великото лекарство, което побеждава вкопчването в схващането за реалност е било написано от забележителния учител на име Шечен Гялцен Гюрме Пема Намгял, който живял през края на 19-ти и началото на 20-ти век. Той бил ученик на някои от най-великите личности на 19-ти век, включително на Джамянг Кхйенце Уангпо, Джамгон Конгтрул Лодро Тхайе и Лама Мифам Ринпоче. Шечен Гялтсап безспорно бил един от най-изучените и осъществени лами на своето време, което е доста очевидно, когато се види голямата сбирка от негови писания. В тринадесетте тома има множество изключителни и задълбочени коментари върху различни аспекти на философията и практиката.

Шечен Гялтсап бил също така и осъществен практикуващ. Той прекарал голяма част от живота си в отшелничество над манастира Шечен и постигнал много признаци за постижение. Веднъж той започнал три годишно отшелничество върху практиката на Ваджракилая, но за очудване на всички излязал само след три месеца, казвайки, че е завършил предварително начертаната си програма. На следващата сутрин прислужникът му забелязал, че на каменния праг на неговата обител имало отпечатък от стъпка. Камъкът бил махнат по-късно от учениците на Шечен Гялтсап и останал скрит по време на културната революция; в момента той може да бъде видян в манастира Шечен в Тибет. Това е бил просто един външен знак на вътрешното му осъзнаване на Ваджракилая практиката.

Той бил първия коренен учител на Дилго Кхйенце Ринпоче и също на Дзонгсар Кхйенце Чьокйи Лодро, като и двамата получавали учения от него в неговата обител. Той бил също и онзи, който разпознал Дилго Кхйенце Ринпоче като еманация на Джамянг Кхйенце Уангпо. В своята автобиография Кхйенце Ринпоче пише следното за Шечен Гялтсап:

“Докато той даваше посвещения често бях поразен от величието и великолепието на неговото изражение и очите му, когато, с жест, посочващ в моята посока той показваше същността на ума. Чувствах, че ако не беше собствената ми крехка преданност, която ме караше да го възприемам като обикновен човек, това беше всъщност абсолютно същото като когато Гуру Падмасамбхава е давал посвещения на двадесет и петимата ученици. Увереността ми ставаше все по-силна и по-силна и когато той отново поглеждаше и посочваше към мен, питайки ‘Каква е същността на ума?’ аз мислех с огромна преданност, ‘Това наистина е един велик йоги, който може да вижда абсолютната същност на реалността!’ и самият аз започвах да разбирам как да медитирам.”

Като всички традиционни текстове и този текст се състои от три части: добродетелното начало, добродетелната среда и добродетелното заключение. Добродетелното начало е въведението, добродетелната среда е самото основно учение, а добродетелният край е заключението и посвещаването на заслугата. Самото въведение има четири части: заглавивето, почитта, отправена от автора, излагане на причината за написването на този текст и обясняване на нуждата от подобно учение.

Заглавието

Пълното заглавие на това учение е Великото лекарство, което побеждава вкопчването в схващането за реалност - Стъпки в медитацията върху просветления ум. В зависимост от познанието, осъзнаването и интелектуалния капацитет на читателя едно заглавие може да има различна функция. Онези с най-висша интелигентност имат нужда само да чуят заглавието, за даразберат незабавно какъв е предмета на обсъждане, както и неговия обхват и дълбочина. Когато един много умел лекар чуе името на дадено лекарство той знае точно целия спектър от приложения на това лекарство и как да бъде прилагано то. По подобен начин, когато само се спомене заглавието на един осъществен, мъдър и изучен практикуващ, той ще знае точно за какво става дума. Някой със средна интелигентност ще знае поне за кой апект на Будистките учения се отнася то - в този случай за ученията на Махаяна. Накрая, за онези от нас с по-нисши способности, заглавието просто ни улеснява в намирането на книгата!

Почитта

Намо Гуру Буда Бодхисаттва

Почит към Учителите, Будите и Бодхисатвите

Почитта е написана и на Санскрит и на Тибетски, като и двете означават “Почит към учителите, будите и бодхисатвите!”

Корените на това учение могат да се проследят назад до източника на будистките учения, които са били за първи път изложени на санскрит в Индия. Затова почитта е и на санскрит – за да ни напомни за автентичния произход на ученията и за това, че повечето от нашите канонични учения са били преведени от санскрит. Затова, включването на санскрит в началото, въпреки че подобен текст може да не е преведен директно от санскрит, показва, че той е основан на традиционните учения на Будизма, който е възникнал в Индия. Също така, по този начин той носи благословиите на приемствеността на Буда и създава нагласа в нас да научим оригиналния език, използван в ученията на Буда.

След това идва стихът от четири реда на допълнителната почит, която обикновено се отдава на онзи, който е най-близко свързан с учението, или е негов източник – даден Буда, Бодхисатва или духовен учител.

Покланям се на всички учители,

които са постигнали върховно изначално освобождение

и от състрадание остават тук,

изгребвайки дълбините на самсара.

Тази почит е отправена към духовния учител, ламата. Значението на “духовен учител” варира, в зависимост от дълбочината на практиката и чистотата на възгледа. В Хинаяна пътя на индивидуалното освобождение, учителят на практикуващия се счита просто за духовен приятел. В пътя на Махаяна учителят се счита за бодхисатва. В пътя на Тайната мантра, Мантраяна, учителят се възприема като Буда.

Тъй като този текст се отнася до колестницата на тайната мантра, ние отдаваме почит към учителя, който е едно със самия Буда. Когато тук казваме “Буда”, ние нямаме предвид само историческата личност, Гаутама Буда, който е започнал с обикновено човешко съществуване и след това е постигнал постепенно състояние на Буда в хода на живота си. Вместо това, ние разглеждаме Будата от Ваджраяна перспектива, като някой, който вече е постигнал състоянието на Буда и е разпознал изначалната мъдрост, крайната същност на нещата и след това се проявява в нашия свят, за да покаже пътя на чувстващите същества – да покаже как се натрупва заслуга и мъдрост и как в крайна сметка се постига състоянието на Буда. Състраданието му към чувстващите същества е единствената причина, поради която Будата отново се е проявил като духовен учител в едно обикновено самсарично съществуване, с намерението да “изгребе дълбините на самсара” и да освободи всички чувстващи същества от страданието.

Стремежът на Автора

Следващият стих заявява целта на автора за написването на този текст и включва въведение в предмета на обсъждането. Той обявява учението си с думите:

Ще поговоря малко за това, как да се унищожи вкопването в схващането за реалност

с великото лекарство, бодхичита,

същността на пътя на Махаяна -

пътят, изминат от всичките Буди и Бодхисатви.

“Бодхичита”, алтруистичният стремеж да се постигне просветление в името на всички чувстващи същества е незаменимата жизнена сила на Махаяна пътя към просветление и е достатъчна сама по себе си. В Навлизане в Средния Път на Чандракирти се казва: “Архатите и слушащите, шраваките и пратйекабудите - всичките са постигнали своите съответни нива като са слушали ученията на Будата и са ги пролижили на практика.” Самият Буда обаче е постигнал състояние на буда основно чрез бодхичита и състрадание, които са същинските корени на самото състояние на Буда.

Бодхичита е сърцето на Махаяна. Точно чрез практиката на бодхичита всичките Буди и Бодхисатви, без изключение, са постигнали просветление. И ако бодхичита е “великото лексрство”, то нашата болест е нашето вкопчване в аза, в схващането за лична идентичност и в реалността на явленията. Това вкопчване е причината за страданието и основното препятствие пред постигането на просветление. Лекът за вкопчването в схващанията за аза и другите е лекарството на състраданието и алтруистичния ум, който се стреми да освободи всички същества от страдание.

Последната част от това въведение обяснява защо има нужда от такова учение. Ако се замислим над съществуването си ще разберем, че в повечето случаи водим обикновено съществуване сред голямо объркване, със силно вкопчване в начина по който изглеждат нещата и не в начина, по който те действително съществуват. Ние постоянно сме хванати в механизмите на отвращението и агресията – опитваме се да задържим притежанията си, роднините си и всички, които считаме за свои. Опитите да унищожим враговете си и да премахнем онова, което изглежда заплашително за този ‘аз’ ни държат в капана на постоянна мрежа от заблуди. Ето един пример:

Пази това в ума си при случай на отчаяни изпитания:,

Всред голямата болка от вкопчването в привидностите на живота,

заобиколен от своите врагове – замъгляващите емоции

ти си на път да бъдеш ограбен от върховното богатство – добродетелта.

Цялото това вкопчване създава една голяма болка на заблудено съществуване, в което се вкопчваме във всичко, което се появява и приемаме на сляпа вяра факта, че нещата действително съществуват по начина, по който изглеждат. Ние, пътниците в пътуването на съществуването, сме под постоянната заплаха от бандити и врагове – поразяващите ни емоции и всички негативни умствени състояния. Тези разбойници се опитват да откраднат нашите положителни качества. Замъгляващи емоции ни ограбват от най-скъпоценното съкровище, което носим в това пътуване – от всичките положителни аспекти на ума, които ни позволяват да изминем пътя до просветлението. Затова ни трябва съвет, как да победим тези разбойници.

http://shechen-bg.org/index.php?option=con...=view&id=66

Информация за учението на Карма Ринпонче ще намерите

Тук: http://www.dechen.org/bg

Тибетска книга на мъртвите

От [Цикъла]на тайното учение за спонтанно освобождение

чрез медитация

върху мирни и гневни Божества

ОМ!

Искрено,с цялата си същност почитам и се моля

На Висшите учители в образа на Дхармакая,

напълно освободениот множественост

и излезли от кръга на Самсара,

намиращи се в двореца на чистата форма

на съзнанието-в сферата на всеобхватното.

Обръщам се с молба към естествено мъдрия,

органично и самопроизволно появилия се

да ме освободи от невежеството

и умствено помрачение

и да ми даде свята и пречиста благословия

за спонтанно Освобождение.

Тибетска книга на мъртвите

продължение

Искрено с цялата си същност почитам и се моля

На Висшите учители в образа на Самбхогакая,

лишено от прегради и изпитващи блаженство,

намиращи се в двореца на съвършената мъдрост

и великото щастие.

Обръщам се с молба към освободилия се,

който пребивава всъстоянието на великото щастие

и осъзнава ,че представите на аз-ъ са погрешни

да ме освободи от страстите и въжделенията

и да ми даде блажена и естествена благословия

за спонтанно Освобождение.

Искрено с цялата си същност почитам и се моля

на Висшите учители в образа на Нирманакая,

призрачни и сияйни,

намиращи се в съвършения и пречистения

лотосов дворец.

Учението в Бардо Тходол или Тибетска книга на мъртвите може да бъде напълно разбрано само под ръководството на квалифициран будистки учител.

Редактирано 12 март 200818 г. от Вало (преглед на промените)

Учението в Бардо Тходол или Тибетска книга на мъртвите може да бъде разбрано само под ръководството на квалифициран будистки учител.

Препоръчително такъв, който обича да носи меки кецове, а не 5 сантиметрови дървени налъми... :-)

Учението в Бардо Тходол или Тибетска книга на мъртвите може да бъде напълно разбрано само под ръководството на квалифициран будистки учител.

Кой го квалифицира? Явно не е Буда.

Неговия учител.

В Индия и по света има стотици хиляди учители, някои от които много известни...

моля само без афоризма - "когато ученикът е готов, учителят не е далеч..."

В тази тема от форума на Упадеса има интересни въпроси и отговори.

А какво ще кажете за протестите срещу китайските окупатори?

Никой няма право да определя начина на живот

и изповядване на религия.Протестът е следствие.

Диамантеният път

Буда дал напътствия за три различни типа хора. Тези, които искали да избегнат страданието получили напътствията за причина и следствие, наречени Малкият път (скт. Теравада). Тези, които искали да направят повече за другите, получили ученията за мъдростта и състраданието, наречени Големият път (скт. Махаяна). Където хората имали силно доверие в тяхната Буда-природа и в Буда-природата на другите, Буда преподавал Диамантения път (скт. Ваджраяна). Тук, той се проявявал като форми от енергия и светлина или директно предавал преживяване за просветленото съзнание. На това най-високо ниво, целта е пълно развитие на ума, спонтанността без никакво усилие на Великия Печат (скт. Махамудра).

Диамантеният път предоставя на съвременния свят "ефективни методи, които водят до непосредствено преживяване на природата на ума", както описва Лопон Чечу Ринпоче, един от най-опитните учители на Тибетския будизъм. Практикуващият се научава да преживява света от богата и самоосвобождаваща гледна точка. Медитациите на Диамантения път развиват дълбоко вътрешно богатство и водят към неподправен и стабилен ум, където всяко просветлено действие може да се прояви.

http://www.diamondway.bg/

Кармапа

Кармапа означава "човек на действието", владеещ кармата. Той е еманация на бодхисатвата на съчувствието Ченрезиг (Любящите очи). Кармапите въплъщават активността на всички буди и са били предсказани от Буда Шакямуни и Гуру Ринпоче. Kармапа е първият прераждащ се лама (тулку) в Тибет. Той е бил почитан като жив Буда през последните 800 години и е духовният глава на школата Кагю. Преди смъртта си, всеки Кармапа оставя подробни инструкции за точните условия на неговото следващо прераждане. Сега той е в 17-тото си прераждане като Кармапа Тринле Тайе Дордже.

http://www.diamondway.bg/bg/karmapa/